петък, 29 април 2011 г.

Неверници сме, затова съдим! Кой ни е дал това право?

Всеки ден слушам заклеймяване на политици - този краде, онзи лъже, третият - всичко заедно. Е, и?! Всеки трупа грехове за себе си, всеки после е съден според законите на Онзи горе! 
Но ние не вярваме в него и затова продължаваме да съдим... Неверници сме!


Нямало пари от бюджета за онкоболните, имало за СРС-та! Е, и?! Не е ли по-добре в такива случаи да си кажем - Господ да ги съди! А и да не си кажем това, той пак го прави! Как, питат всички?


За 15 години в журналистиката видях чудото от присъдите на Онзи горе и вярвам в неговата справедливост! Защо вярвам? Защото за това време видях политици, децата им, техни родители наказани от най-страшните болести. Тези, за които все не стигат пари от бюджета. Това е Божията воля. И никой няма сила да промени тази воля. И Слава Богу!


Нека да не се съдим, това е право на Онзи горе. Той го прави най-добре. Аз виждам, не знам за вас. Който е сгрешил, който е откраднал, особено политиците ни - не ги подминават тежки болести. На никого да не пожелаваме това. 


Нека ние да търсим светлината в себе си, да я открием, това е най-важното. 



четвъртък, 28 април 2011 г.

Цензурата - без промяна от Христос до днес! Но ще си научи ли урока?

Имам странно усещане като пиша - все едно някой отваря тайна стая в ума ми, подсказва думите, смисъла, идеята... 
Идват думите и не можеш да ги спреш. 
Трябва да пишеш веднага, няма чакане, няма отлагане. 
В това ли е смисълът за Словото на Христос, което излиза победител въпреки агресията на милиони? 
Които с разпъването му са се опитали да сложат край на сила, която няма равна? 
Един добър урок и за цензурите днес, нали? 




Всички знаем, че Библията е най-четената книга за последните 2 хилядолетия. 
Преписвана, превеждана, допълвана... 
Всеки преписвач се е изкушавал авторски да изпъкне, без да си дава сметка как променя оригинала. 
От опит знам какъв бяс е писането и колко съдби е променило то. 
Христос е Словото (казват и богомилите), а Словото е "осъдено" на вечност. Творците на словото са докоснати от Силата и трябва да са отговорни към всяка своя дума. Но дали е така?





Хомо Сапиенс ли сме или само Хомо?





Хората са странни, не ги разбирам! 


Като стане дума за секс и клюки, за Веско Маринов или Икебаната, не жалят сили да заклеймяват и заливат форумите с коментари. 


Неща, които не ги касаят лично, но интересът е огромен. А като заговорим за важни за всички наш ценности, за българския дух, който Ванга и Дънов казват, че ще спаси света, настава мълчанието на агнетата. 


Хомо сапиенс или само Хомо?

Защо българинът заклеймява всичко, само за себе си е прав?

Коментарите за новината, че при спецакция на ченгетата е задържана учителка, която проституира, ме накара отново да се замисля колко сбърано е мисленето ни. 


Българите заклеймяват учителката, а не причините за драмата й. Типично в наш стил. 

Реакцията ни към тази новина отново показва как сме изгубили себе си. Нищо друго. Готови сме да съдим другите, без да погледнем преди това що за стока сме. 
Ако българи бяха писали Библията, тя би звучала така - Мария Магдалена, ли? Тази дърта шафрантия и т.н. Няма човечност, няма съпричастност, няма разбиране... 
Но ако българите бяха възпитавани в ценности, щяха да реагират така както е зададено като пример в тази свята книга Библията.
Тъжна тема за манталитета ни и липсата на християнско мислене, което винаги ме шокира.


Когато цял един народ заклеймява всеки и всичко и над 600 години не е живял според християнските ценности, а на принципа: Важно е аз да съм добре, другите да духат супата, за какъв манталитет говорим
Народ, който не вярва в нищо. 
В края на 14 век решаваме, че всеки е цар на себе си и всеки може сам да се управлява и така е до днес. Българинът не цени авторитета на другия, съди и клейми всички, защото смята само себе си за цвете! 


И това, което виждаме днес в поведението на управляващите - ние сме безгрешни и незаменими, това е българинът от 14 век насам, нищо повече.
Глупаво е да правим заключения спрямо събитията в този мандат и в предишния, например. Коренът е в дълбочината, нали?









Смешен плач 2011

Странни хора сме българите! 
Тревожат ни проблеми с един мандат време, не виждаме по-далеч от носа си, но иначе сме духовни лидери на света, според Ванга, Дънов и други мъдреци-феномени. 
Бедни сме били, с най-ниски доходи в Европа, но с най-скъпи коли по улиците, най-много собственици на имоти спрямо цяла в Европа и с най-препълнени заведения, от които "бедняците" на ЕС излизат в 10 сутринта, оставили по няколко хилядарки на бара. Това в Европа не се случва, видях го с очите си! Е случва се, но само на руснаци и българи - големите им души нямат мира. В Кан пробутаха на мои приятели лимитарана 6 литрова бутилка шампанско за 9.600 евро! Но това е друга тема. 
Както е казал поетът: Смешен плач! 
Ако ще плачем, да плачем, че сме наистина бедни, но духом! 
Нищо, че Ванга и Дънов предричат да спасяваме света с устойчивия си дух. 
И в това има някаква логика, стига да не правим заключенията си спрямо едномандатните събития у нас. 
 Винаги се паля като стане дума за българския манталитет, защото сме уникални хора, но объркани. И от доста време се занимавам с тази тема, къде сме се изгубили, щом всеки мъдрец ни казва, че ние ще спасим света като най-устойчиви духом. А в същото време сме толкова еднопосочни и живеем с минало един мандат назад, не повече. Не мислим за причината, а вадим изводи на базата на един мандат време. Уникална глупост.


Коя е манипулацията, която векове наред превръща нас, българите, от първи в Европа с държава, която от създаването си до днес е България, не е била Византия, Румелия, Австро-Унгария, в неверници, без обща идея за съществуване. Една шепа българи, за да минат хиляди километри и да завладеят територия, която никой преди тях не е успявал да запази, и да бъдат българи и преди, и след това - никой друг освен нас не го е постигнал. Това нали не е случайно? 
И кой и защо се опитва векове наред да ни манипулира, че сме стадо, че сме низши, че сме никои? Това е моят въпрос и засега никой не ми дава отговор. Което ме притеснява повече, от всичко това, което виждам, че хората с един мандат мислене ги притеснява.


На фона на това, че сме изгубили себе си и нямаме център, в който да съберем тази огромна енергия на духа, това е нашия плач. 


Моят съвет е - не се оставяйте да ви манипулират, отворете си очите и гледайте, за да видите колко е прозрачно всичко. Сложат ли ви пелената, влизате в матрицата. Клишетата убиват мисленето, а все пак може да опитаме да сме Хомо Сапиенс, нали?





Природата е гениална, ние сме за баланс - да рушим и загрозяваме!

Опитах днес да вляза в спор с вечните защитници на новите технологии, тлъстите пачки и на тезата, че човечеството е оцеляло не с морал, а с хляб?!? 
Не ги разбирам хората, това ми е голям проблем!
Та въпросът бе: "Кой притежава производствените и търговските (изобщо икономическите) ресурси"? 
Всичко, което е създала природата е гениално, в това вярвам аз. 
Създала ни е и нас, явно за баланс със съвършенството си, за да има какво да руши и загрозява. 
Не гледам телевизия, за да не ме манипулират. 
Който обаче гледа - в 90 % от времето е обработван да консумира - какво ли не. Неща, които изобщо не са му нужни, но са важни за притежателите на споменатите ресурси. 
Нека погледни около нас - кое от това, което ни заобикаля, ни е нужно и не можем без него? Телевизорът ли, колата ли, тухлите ли, мобилните телефони ли, банките ли, кредитите ли, лекарствата ли, новите прахове за пране или дамските превръзки, които заемат огромна част от манипулативното време на медиите? 
Хора са живяли и са се радвали на живота дори преди да го има всичко това, нали? 
И аз понеже мисля по различен от масовия манипулативен начин - природата ни е създала да носим всичко нужно, важно и ценно в себе си - мозък с капацитет, който може да ни лиши от мобилни телефони, като използваме телепатията си, да ни спести пътните разходи и цената на петрола, като пътуваме във времето, да лекуваме болести със защитните механизми, които бялата мафия е притъпила с химиите, с които ни тъпчат от деца и какво ли още не. 
А каква е целта на технологиите! Те са скъпи, несъвършенни като нас и ни убеждават, че без тях не можем. 
Развиване на телепатията няма ли да лиши една огромна част от световния елит от бизнеса му и милиардите му приходи? 
Не ги разбирам хората... 

неделя, 24 април 2011 г.

Великден е! Да се поклоним на духа, това е негов празник!



Велкиден е! 
В ден като този се пожелава повече вяра в духовните ценности и по-малко робуване на материалните придобивки, които ни отдалечават понякога от величието на духа! 
Пиша това, защото все по-често попадам на Великденски поздрави, в които хората си пожелават повече пари?!? 
Това е липса на грамотно отношение към този празник, най-велик за Православието. На което принадлежим. 
По този повод ще споделя нещо лично:
В момента чета една уникална книга за пророчицата Слава Севрюкова - аналог на Ванга, а гаданията й са свързани с Вселенските ни дни. Тя казва нещо, което и аз често си мисля: 
"С времето Божият син ще се всели във всяко разумно човешко същество. Ще се слее с него. Това постепенно ще го промени.
Христос е Новият човек. 

Човекът - до края на задаващата се епоха. (2 800 г. - б. а.) Носителят на добродетелите на Бъдещето. 
Ние ще отиваме в Отвъдното. Ще се връщаме. Пак ще отиваме... И все повече у нас ще се вграждат тези добродетели.
И ти ще видиш Христа в брат си, в сестра си, а те - в тебе. Как? - С добродетелта, която ще постигнеш, с цената на преодолените изпитания в не едно превъплъщение, вече няма да си онова, което си бил. 
Ще станеш по-фин и добър. А също и брата, сестрата... 
Човекът ще е толкова Христос, колкото Христос е в него. Така съзирам Второто пришествие". 
Това и аз се надявам да е промяната, която ни предстои. За по-добър живот.

петък, 22 април 2011 г.

Как депутатите ни първи усвоиха пътуването във времето?

Сигурно изглеждаме доста странно отвън при въвеждане на закони, които нямат нищо общо с демократичните представи на света в 21 век, но ни връщат по деспотичност във времето на Великата инквизиция. 
Депутатите ни явно страдат от синдрома пътуване във времето, проблемът е, че все назад пътуват. 
Последният им гениален хит, достоен по творчески изблик за Пулицър, дори за Нобелова награда, се нарича: Как да се отървем от смелите журналисти? Разбира се, Европа не закъсня да разкритикува безмоторния полет на депутатското творчество и изрази недоумението си от безумния закон:
 http://dnes.dir.bg/news.php?id=8472736&nt=9


"Промените в българския наказателен кодекс може да застрашат свободата на медиите, предупреди Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), критикувайки София, че е приела поправките без обществени дебати, предаде Ройтерс.
Миналата седмица България въведе присъди от 1 до 4 години затвор вместо глоби за журналисти, осъдени за подбуждане към омраза, дискриминация или насилие на расова, етническа, национална, религиозна или друга основа, допълва агенцията, цитирана от БТА.

Много важно е да се намерят ефективни начини да се реагира на езика на омразата, без да бъде застрашена свободата на изразяване, и да се гарантира възможността за изразяване на законна критика, посочва в писмо до българския външен министър Николай Младенов ОССЕ, която следи за спазването на основните права и за сигурността".

Всеки от нас сам може да си направи извод  за случващото се и грамотността на депутатите ни!
 


вторник, 19 април 2011 г.

Българите - предатели и доносници! Защо?

През последните 140-150 години царете на перото изказват гнева си и яростта си от българския манталитет. Ако цитираме Вазов, Каравелов, Ботев - ще видим колко гняв са насъбрали от продажните българи, предатели на най-големите герои в българската история. 
Напоследък ми остава доста време за четене и анализ. И винаги стигам до извода, че каквито сме били преди 150 или 500 г., такива сме и сега. 
Нещо се е случило с българина през вековете, но все още никой не дава отговор какво. Шокиращо е да четем как комитите ни са спирали да ядат и пият при някой турчин, който дори не им е искал пари след това, за разлика от българите - хем са искали заплащане за храната, хем са ги предавали.
Какво се случва с нас по-късно - разкриваме досиета, от които е видно, че всеки втори е бил агент и е писал доноси срещу колеги, приятели, близки! Защо ни учудва това? Защото не сме чели за предателствата на българите през вековете. 
Никаква почит към авторитета на другия, нещо, което е довело да непризнаване на законния престолонаследник в средата на 14 век и превръщането на всеки град и село в отделно царство. И съвсем логичната атака на турски армии, които завземат цялата територия, без това да е довело до някаква българска съпротива. И до днес чуждото за нас е авторитет, а родното - пренебрегвано и хулено. 
Шокиращо е да четем и това: Захари Стоянов е вече хванат от турците, поставен е под арест, и Мустан чауш кара няколко българи да направят цървули на хванатия бунтовник:
"— Той, лошав или добър, ваш брат се счита — говореше Мустан чауш. — Заблуден и излъган, но за вашето добро е излязъл да се труди, та затова трябва да го прегледате.
— Не го струваме кабул, ефенди — възрази домовладиката на къщата, — да считате един царски душманин за наш брат и приятел! Ние мразиме комитите десят пъти повече, отколкото вие, турците."

Всички български писатели от това време пишат за своето отвращение от този манаталитет на българина. Но никой не ни дава отговор ЗАЩО? 
Това не е характерно за българите от времето на Аспарух, Симеон, Калоян... 
Какво се е случило? Къде се е изгубил българският ген и защо сме се превърнали в завистливи, дребнави, далавераджии и продажници? Освен смесването ни с византийците, които отговарят на тази характеристика, друга причина лично аз засега не намирам. 


Знам колко силни думи изпозвам, не всеки може да ги прегрътне. Но е време да си кажем истината, да не затъваме в илюзията, че подслушванията, СРС-тата са нещо ново и плод на странната ни 20-годишна демокрация. 
Ровенето в живота на другия и пълния отказ да оправим първо своя, а след това чуждия живот, са наше ежедневие. А резултатите от това са видни. 









четвъртък, 14 април 2011 г.

Главата ми е фабрика за въпроси

Да, наистина е така. Имам чувството, че главата ми е фабрика за въпроси, но проблемът е, че отговорите липсват. 
Има една много шизофренична част от българската история - били сме роби, а сме имали не един и двама българи милионери?!? Как робите могат да са милионери и има ли в световен мащаб такова понятие? След като роб е безправен човек, който се купува и продава като стока, как българите са били роби с права, собственост, развит бизнес и са търгували с цялата империя и с други страни? 
Достатъчно е да прочетем кратките информации за едни велики българи, каквито са братята Евлоги и Христо Георгиеви. "Евлоги (1819 г.) и Христо Георгиеви (1824 г.) са родени в Карлово в семейството на Георги Недев от близкото село Васил Левски и Евдокия Пулиева - е дъщеря на Тодор Пулиев, първия българин, който основава фирма в Румъния и търгува с ориз, гайтани и обработени кожи (?! това са роби, но имат фирми и търгуват).
В началото на 1830 г. баща им умира, но оставя на семейството си добро състояние (пак роби, които са заможни обаче?!?). "Отначало продават ориз, зърно и самоковско желязо. През 50-те години на ХIХ век братята започват съвместна работа с гръцката фирма "Теолого" в Манчестър - внасят от Англия прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром (?!? къде е тук робството?). По-късно се запознават и с банковото дело. През 1872 г. 90 на сто от приходите им са от финансови операции (това е в пиковия момент на турското ни робство?!). 
Към този момент състоянието му (на Евлоги) възлиза на 23 милиона лв.(роб милионер)
В завещанието му пише: "Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно." Евлоги Георгиев дарява на българската черква в Букурещ 20 000 лева, за "да се поддържа училището "Кирил и Методий". 200 000 лева пък са предназначени за Букурещкия университет, "за да се издържат бедните, но прилежни студенти." На общината в Галац са завещани 30 000 лева.
След смъртта му започват едни типични български опити да се отклонят част от парите му за други дейности. 
"6 000 000 лева дарява Евлоги Георгиев за построяване на Висше училище в България. 20 000 са за строителството на българска болница в Цариград, за приюта "Елена" и букурещкото управление на болниците. Три години преди смъртта си той е купил сграда в Солун за българска община. За изпълнител на завещанието е посочен Иван Ев. Гешов".

Този българин наистина е пример за нас, достоен за уважение. Е, след кончината му се започва типичната и до днес далаверщина: "Вуйчото на Евлоги Георгиев завежда дело за оспорване. През 1899 г. умира, но делата продължават синовете му. Процесът се политизира. Правителството, в което петима министри са юристи - Гудев, Генадиев, Панайодов, Станчев и Апостолов, завежда дело. Ответник е Иван Ев. Гешов. Макар да е страна в спора, министър-председателят Д. Петков запазва умереност: "Правителството няма да спечели пари и чест в това дело."
Както виждаме, имало е свестни политици и тогава, но на общия фон, това е било капка в морето. Не че днес и по-различно. Виждаме и днес как министър Трайков се бори за нашите интереси, да видим дали ще издържи?

"Съдебният процес забавя създаването на Висше училище, каквото предвижда член 13 от завещанието на Евлоги Георгиев. През 1896 г. той е дарил 800 000 лв. и място от 10,5 дка на улиците "Дондуков" и "Цариградско шосе". Желанието му било училището да се казва "Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово". През 1911 г. се решава с парите, които вече са станали над 13 милиона, да се строи и университет, и висше техническо училище, библиотека, музей и техническо училище в Карлово. Това противоречи на волята на дарителя, решава обаче Народното събрание през 1915 г . От фонда, създаден от Евлоги Георгиев, най-напред е построен днешният ректорат на СУ "Св. Климент Охридски" - едва през 1934 г." С две думи - благодарение на българския ненадминат стремеж за далавери, днес е можело и да няма университет като познатият ни в центъра на София. Да се радваме, че българското е заложено в някои от нас и въпреки опитите на мнозина лишени от духовност да го притъпят, ДНК-то ни си остава това, което ни е карало да се славим с Родината си, единствената страна в Европа, която от създаването си до днес не е сменила името си!



Кой искаше да стигаме американците?

 
Преди години имаше едно предаване и то по нацинонална телевизия "Как ще ги стигнем американците". Не знам каква е била целта на цялата манипулация, но това, което ни се случва днес, няма нищо общо с твърдостта и непреклонността на българския дух. Въпреки, че колкото и старания да полагаме, той остава вътре в нас и векове наред се е предавал с незаличимата информация в българското ДНК. 
Една тема, която тепърва ще бъда дълбоко анализирана, тъй като вече упорито се говори за новата ера, която да сложи край на безсмислената материална епоха и духовния залез 
Та във връзка с американската култура, която ни се натрапва и от национален ефир, установих, че метафорите в българската попкултура изживяват днес своя недостижим връх - от минаващ покрай мен ТИР, който проправя път на историческото метро по бул. Черни връх, се чу един незабравим рефрен: "затвори очи и гълтай" :)))) Всеки от нас е наясно, че в американските парчета текстовете не са по-съдържателни, дори са близки по използване на незаменими изразни средства, като в този пример. 
С две думи - време е да погледнем навътре в себе си, там има доста истини, които би трябвало вече да потърсят изява извън нас. 

сряда, 13 април 2011 г.

Днес съм щедра - първи и последен съвет към политиците ни


Политиците в България трябва да разберат едно основно и много просто правило и да го приемат безусловно - всички знаем, че крадат докато са на власт.


Никой от нас няма против това. Но никога, наистина никога, не трябва да спират енергията на българите да изкарват пари. 


500 години не са ги спрели турците, после 70 години всякакви европейци и измислени царе, и още 45 години комунисти с неустановен произход. 


През последните 20 години българите също харчат повече, отколкото по документи получават. И нито един от нас няма да допусне някой да краде и да не дава на другите да изкарват пари. 


Ни
кой никога няма да го допусне, не случайно го повтарям. Това го показва историята, поне през последните 600 години. 
Всеки, който е на власт и отнема на толкова умни хора (знаете, че при българите умът е в по-големи количества отколкото при всички европейци взети заедно) правото да са свободни, чрез парите, които изкарват, рано или късно ще му бъдат отнети по същия този начин ползите, които е натрупал през мандадата си. 
ДНК не се променя за един мандат -  това е просто съвет от мен.

понеделник, 11 април 2011 г.

Из "ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ЖУРНАЛИСТКА"

Без да имам претенцията да откривам топлата вода, но все пак не мога да не го споделя - след 15 години в журналистиката установих, че.... някои мъже в политиката са по-леки и от леките жени. 
Подават си д.пето наляво и надясно. 
И живеят с илюзията, че всички са продажни като тях. 
Чух и за мен депутати да коментират, явно изхождайки от своя опит, че ми плащат, за да критикувам невежеството им във Фейсбук. 
Но ако бяха не само продажни, но и умни, щяха да знаят, че хора като мен не се продават. За да могат да се радват на свободата си :)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ЖУРНАЛИСТКА

Ако една журналистка, по-точно, ако аз намеря време да си направя дневник, той може да започне така: 
11 април 2011 г., малко преди полунощ. 
Зад гърба си имам повече от 15 години журналистика. В най-будния и горещ вестник, правен през последните 20 + 45 години у нас. 
Това може да означава не само, че съм отразявала действителността, а тя никак не е била като песен. Или като детска игра. Напротив. Повечето от нас се досещат какво може да е минало през очите ми през тези доста бурни времена. Да - писах, коментирах, не пестях остри думи, нито истини. Но много, дори много е меко казано, много от тези истини не извадих на бял свят. Защото, както казват по-мъдрите от нас - всяко нещо с времето си. 
Животът ми е толкова интересен, различен, лудешки, че трудно може да се побере в думи. 
Животът на повечето от тези, които съм показвала на нашите читатели, е толкова сив, безсмислен, изхабен, жалък, че е по-добре да го поукрасявам. Да запазвам легендите, за да не натъжавам хората. 

Като се обърна назад, какво виждам? Бурни скандали, трагедии и  комедии от истинския живот – такива, каквито нито един сценарист не би могъл да съчини.  Макар да ни е трудно днес да осъзнаем на какво сме били очевидци и как сме писали най-горещите мигове от съвременната ни история, след години тези след нас сигурно ще се питат: Е, как е било възможно всичко това да им се случи?!

Ами ето, случи ни се. И все пак продължаваме напред. Претръпнали и убедени, че вече нищо не може да ни шокира, провокира или демотивира.

Всичко това се отрази и на моята журналистическа душа – този мой вътрешен глас изобщо не млъкна през цялото това време! Крещеше.

Години наред този вътрешен глас натискаше иначе невинните клавиши, за да се появят думи, вопли, стонове, смях и сълзи, събрани в този блог сега. 

Защо написах всичко това първо в моята страница Патриция Кирилова във Фейсбук?

Фейсбук всъщност е доста опасна социална мрежа. Поне докато цензурата не се намърда там. Всеки говори каквото мисли – е, ще кажете, във всички мрежи е така. Ама кой ги чува?

Поне на първо време видяхме, че хората сами се чуват, взаимно си дават жокери за различни иначе цензурирани теми. Цензурирани в медиите, на които разчитахме да говорят свободно. Да ни учат на свобода. Да не ни е страх. Да бъдем Хомо Сапиенс. Не само Хомо.

Видяхме и първите Фейсбук-революции в най-горещите точки на света. Какво ли още предстои да видим?   

Ако трябва да обобщим: 21 век. Криза е. Хората се лутат между страха за утре и надеждата пак за утре. Объркани са. За пореден път се довериха на новите герои. За пореден път са излъгани. И все пак остава някаква надежда. Надежда за ново и различно начало, начало в самите нас, а не лъжовно търсене на нов спасител. Защото всеки един от нас трябва вече да осъзнае ролята си на необходим за себе си  и другите спасител...

БЪЛГАРИН СЪЗДАДЕ НАЙ-ГОЛЕМИЯ ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК В СВЕТА И РАЗШИРИ БЪЛГАРИЯ С 4 000 КМ

 Един млад българин показа на всички нас, че и една птичка пролет прави. С много труд и отдаденост на родолюбиви каузи, без хленчене и хул...