понеделник, 28 януари 2019 г.

ЗАЩО ЦЯЛА ИТАЛИЯ ПАЗИ БЪЛГАРСКИ ТОПОНИМИ

Булгария
Монте България се вижда от Боско (SA) .jpg
Monte Bulgheria вижда от Боско
състояниеИталия Италия
областКампания Кампания
провинцияСалерно Салерно
височина1 225 м надморскависочина
веригаSubappennino lucano
координати40 ° 04'N 15 ° 26'E Координати : 40 ° 04'N 15 ° 26'E
Карта на местоположението
Mappa di localizzazione: Italia
Булгария
Булгария

Какво ни свързва с италианците не е трудно да видим и без да сме изследователи - генетичните резултати дори показват, че сме най-близки с тях в Европа. 
Малцина българи знаят, че един от синовете на царя на царете Кубрат - Алцек, не отива произволно в тези земи, а е изпратен именно в тази част на римската империя през 7 век, за да поведе освободителната битка в спасяването на заробените българи. По традиция българските империи не са водили никога завоевателни войни за чужди територии, единствено пазят своите земи.
Това е успешната и заключителна част от българските освободителни войни, започнати още по времето на Атила векове по-рано.
Братята на Алцек стигат до днешна Унгария и Македония, а Аспарух възстановява сърцевината на Стара Велика България - земята, чието име носим Ариана, днешна Тракия. 
През миналото лято за трета година фондация Въздигане организира празник пред паметника на Алцек в планинското градче Челе ди Булгериа под Неапол. Целият град бе изпъстрен с български и италиански знамена, местните посрещаха българите като месии -  заради паметника градчето се е оживило от туристическия поток нашенци, които почитат Алцек в едно от най-съхранените и девствени кътчета на Средиземноморието и на Италия.  
Mount Bulgheria е планина, разположена в южната част на Cilento, в провинция Salerno, чийто най-висок връх достига 1225 метра. Името му произлиза от българските заселници, които се заселили тук преди 500-та година, категорични са италианците. 

От планината се взима името на общината Celle di Bulgheria, която се издига по склоновете му, от източната страна.  Планината е известна като "спящата лъвица", защото тя прилича на огромен лъв в покой, гледащ на изток. А и местните вярват, че лъвът е там, за да ги защити.
В италианските летописи се разказва, че земите на Челе ди Булгария са били обитавани от български монаси и след това от войници, преселени по време на готико-византийските войни, разказани от Прокопий от Кесария.
Poderia, както и  Celle di Bulgheria, е малко селце, от което лесно можете да стигнете до пътеките, които водят до Монте Булгария. Подобно на Celle di Bulgheria, то има история, дълбоко свързана с Изтока, за която свидетелства и днес култът в Santa Sofia към източен светец. Дълго време тя е част от баронска вражда и запазва църквата „Успение Богородично” от 14-ти век, с допълнения в бароков стил. В параклиса на Сан Микеле Арканджело е запазена характерната „българска” камбанария с лук.
На склоновете на красивата Монте Булгария се кипри село с богата история, което свидетелства за пряката връзка между Чиленто и Ориенте - мястото, където по време на гръцко-готическата война василианските монаси са се заселили в килия, докато българските наемници следили лангобардите. Те  поставяли гарнизоните си точно под планината, където е живял Сан Фатино: тук топонимата Челе ди Булгерия разкрива този отдалечен парцел, все още маркиран в каменни портали и дворци.

Ето какво четем в италианските сайтове за тази част на Ботуша: 
"Защо България? Районът през първите векове след Христа е колонизиран от българското население. Разположена близо до брега, планината Bulgheria обещава огромна панорама към залива Policastro, но също така показва характерния пейзаж на върха. Някои завои ни водят до извора, в който се намира образа на Дева Мария от Лурд", пише www.sentierinatura.it.
Планината е носител на древни легенди, пазени и до днес. Голяма и внушителна, тя е охранявана от гиганти и циклопи, добри и лоши, защото е била най-красивата земя в света, пожелана от всички, където животните и растителността били в услуга на човека. Тази митология представлява дълбоката връзка на чуждо население с територията, създавайки традиция, която и до днес има своите поддръжници, за да отстрани други хора, които се интересуват от благосъстоянието на тази планина в България.

Според друга легенда - мистерията е в лавандулата. В скалист и сух терен, лавандула цъфти, давайки магическа атмосфера на планината Bulgheria. Казва се, че лавандулата в планината е нещо като "грешка" на Твореца. Точно тук ангелите губят семената, които виреят само от едната страна на планината. Отчаян, Ангелът на Създателя скърби за загубата на тези семена в земя толкова "твърда" в сравнение с мекотата на пурпурните цветя.
Смята се, че всяка година тези семена отново цъфтят, защото са свързани с чудотворна грешка.
Всички тези легенди за планината България са наситени с религиозни значения, много силна връзка с тази територия от тези, които са я открили и след това "цивилизовани", които са се удивлявали и утешавали от този скалист хълм над морето и са го охранявали с ревност - разказва сайтът https://zon.it/monte-bulgheria-mare
.
Според италианския изследовател, д-р Винченцо Д'Амико, Алцек е настанил столицата си в малкия град Cantalupo di Bojano (Cantalupo nel Sannio). D'Amico дори твърди, че името Cantalupo произхожда от прабългарските думи “kan-teleped”, т.е. резиденция на хана.
Постепенно, както твърди д-р D'Amico, българската колонизация се разпространява от Беневенто из цяла Южна Италия. На по-късен етап българите се заселили още по-на юг в района на река Мингардо, около скалистия хребет, който все още се нарича Монте Булгария. 

Според много историци Алцек и Ациок са една и съща историческа личност, най-младият син на Кубрат. Видимо е, че българите се заселват в Италия през различни периоди на Средновековието, оставайки там завинаги, а Италия става тяхна родина.
Въпреки някои неточности, причинени от остарелите идеи за произхода на българите по това време, в изследванията си за българите през Средновековието, д-р Винченцо Д'Амико твърди, че има стотици имена на населени места в Италия, които имат български произход.

Докато за Челе ди Булгария има сравнително наситена информация за българските преселения там, 
за българските топоними в централна и северна Италия почти липсва информация за техния исторически път. 
Интересно е, че град Bolgare (Bergamasque : Bólgher) в провинция Бергамо, в Ломбардия, Италияе запазил Средновековен некропол Bolgare - St. Chierico. Това е изключително важен обект в Северна Италия (на около 40 км източно от Милано). За да се реконструират аспектите на демографския и здравен статус на тази ломбардска популация, са извършени макроскопски (морфологични, метрични и рентгенографски) и микроскопски анализи върху над 400 скелета за оценка на пола (морфология на черепа и таза, метрика), възраст (възрастни): зъбно и костно развитие. Резултатите доказват, че пробата е хетерогенна с мъжки, женски, различни възрасти. 
Изглежда, че извадката се състои от няколко групи, включително индивиди със северни или източни (уралски) европейски черти и, от друга страна, индивиди с централно европейски или средиземноморски характеристики. Първият може да е показателен за миграцията на ломбардците (предполага се от високия ръст); вторият може да се счита за автохтон, носещ характер, по-характерен за северно-италианското население. Ценното е, че именно с населението на Болгаре се прави изследването на основните източници на антропологични данни за ломбард в Италия, посочва сайтът www.ncbi.nlm.nih.gov.
Градчето е разположено в равнината между реките Серио и Олио, на 13 км югоизточно от Бергамо. Докато за Челе ди Булгария категорично се казва, че носи името на българите, преселници от 3-5 век, за този северен град с името на българите не може да се намери почти никаква информация. Българските заселения в Италия са представени и от д-р Иван Банковски през 60-те години. Той се позовава отново на изследването на д-р Д'Амико и цитира, сред старите български топоними на географски места в Италия, тези с корен на болг или bulg трябва да се отбележат: Болгаре (близо до Бергамо), Болджано (близо до Милано), Българограсо, Булджаго, Българо, Булджарето и Булгарело (близо до Комо), Болгер (Тренто), България (Чезена - Форли), Планина Монте Булгария и община Целе ди Булгерия - в Южна Италия и др.
Корени като "bolg" и "bulg" съществуват и до днес в много италиански фамилии като: Bulgari, Bulgarelli, Bulgarini, Bulgherini, Bulgaroni, Bulgaro, Bolgheri, Bolgarini, Bolgaroni, Bugarini. Според изследователите тези, които ги носят, са далечни потомци на българите. 
В допълнение към корените “bulg” и “bolg”, според същите автори, в Италия има още два корена от български произход - Кара и Канталупо ди Бояно. Коренът „cara“ откриваме в: Carasco (провинция Genova), Caramagna, Carasone и Caraglio (провинция Cuneo), Caragna (Calizzano, провинция Savona), Caranza (Лигурия), Carate (Милано), Caranero (Комо), Carata (Новара), Caravate (Варезе), Caravonica (Imperia) и други.



ЗАЩО НЕ МОЖЕ ДА СМЕ НЕЗАВИСИМИ, АКО СМЕ ИСТОРИЧЕСКИ НЕГРАМОТНИ

Съвременните българи свързват Деня на Независимостта на България - 22 септември, с бегли исторически познания и с много тежък трафик на КП...