Българите - предатели и доносници! Защо?

През последните 140-150 години царете на перото изказват гнева си и яростта си от българския манталитет. Ако цитираме Вазов, Каравелов, Ботев - ще видим колко гняв са насъбрали от продажните българи, предатели на най-големите герои в българската история. 
Напоследък ми остава доста време за четене и анализ. И винаги стигам до извода, че каквито сме били преди 150 или 500 г., такива сме и сега. 
Нещо се е случило с българина през вековете, но все още никой не дава отговор какво. Шокиращо е да четем как комитите ни са спирали да ядат и пият при някой турчин, който дори не им е искал пари след това, за разлика от българите - хем са искали заплащане за храната, хем са ги предавали.
Какво се случва с нас по-късно - разкриваме досиета, от които е видно, че всеки втори е бил агент и е писал доноси срещу колеги, приятели, близки! Защо ни учудва това? Защото не сме чели за предателствата на българите през вековете. 
Никаква почит към авторитета на другия, нещо, което е довело да непризнаване на законния престолонаследник в средата на 14 век и превръщането на всеки град и село в отделно царство. И съвсем логичната атака на турски армии, които завземат цялата територия, без това да е довело до някаква българска съпротива. И до днес чуждото за нас е авторитет, а родното - пренебрегвано и хулено. 
Шокиращо е да четем и това: Захари Стоянов е вече хванат от турците, поставен е под арест, и Мустан чауш кара няколко българи да направят цървули на хванатия бунтовник:
"— Той, лошав или добър, ваш брат се счита — говореше Мустан чауш. — Заблуден и излъган, но за вашето добро е излязъл да се труди, та затова трябва да го прегледате.
— Не го струваме кабул, ефенди — възрази домовладиката на къщата, — да считате един царски душманин за наш брат и приятел! Ние мразиме комитите десят пъти повече, отколкото вие, турците."

Всички български писатели от това време пишат за своето отвращение от този манаталитет на българина. Но никой не ни дава отговор ЗАЩО? 
Това не е характерно за българите от времето на Аспарух, Симеон, Калоян... 
Какво се е случило? Къде се е изгубил българският ген и защо сме се превърнали в завистливи, дребнави, далавераджии и продажници? Освен смесването ни с византийците, които отговарят на тази характеристика, друга причина лично аз засега не намирам. 


Знам колко силни думи изпозвам, не всеки може да ги прегрътне. Но е време да си кажем истината, да не затъваме в илюзията, че подслушванията, СРС-тата са нещо ново и плод на странната ни 20-годишна демокрация. 
Ровенето в живота на другия и пълния отказ да оправим първо своя, а след това чуждия живот, са наше ежедневие. А резултатите от това са видни. 









Коментари