събота, 24 ноември 2018 г.

В ТОЗИ ЧЕРЕН ПЕТЪК МИЛИОНИ БЪЛГАРИ КУПУВАХА НЕНУЖНИ ВЕЩИ, А СТОТИНА - ПОМОГНАХА ЗА ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ



Обзети от истерията на безсмисленото пазаруване в черния петък може би не разбрахте, че около стотина българи превърнаха петъка в снежно бял и добротворен. За всички нас той изобщо не бе черен, а изпълнен със светлина и добри каузи.
Благодаря на Мисис България Ана Иванова, която даде идеята за тази благородна кауза - да подкрепим Националната програма ДЕТСКО ЗДРАВЕ - ПИРОГОВ.
Деца и възрастни, лекувани в Пирогов, предоставиха свои картини и диамантени гоблени за благородната кауза.
В кампанията с детски творби се включи и училището за деца с нарушено зрение ”Луи Брайл” в София по инициатива на зам.-директорът Любомир Велков.
Свои творби за благотворителния търг предоставиха - художничката със световна слава Любов Тотева, изследователката Мила Салахи, създателката на ръчно изработени бижута Тианка Георгиева, дизайнерката на уникални колиета Мария Йончева, както и майсторът на сладкарските бижута и на декора Младен Манджуков - MLADMAN. Ние с Мила и целият ни екип предоставихме нашите книги за томболата на събитието.
Благодаря и на дизайнерката Жана Жекова, която облече с вечерна рокля от най-новата си колекция моя милост.
Благодаря на младите таланти от Мюзик Бокс, на 11-годишната Аглея Канева и на певицата със златен глас Галиана Арсова, че направиха празника ни толкова светъл. 
В този ден всички присъстващи на събитието отделиха от средствата си не, за да напълнят торби с вещи, които дори не им трябват и ще събират прах, а дариха за каузата ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ. За каузата - НАШЕТО УТРЕ.


И така над 5500 лева бяха събрани в подкрепа на благородната кауза. 
Болницата направи и специална сметка за дарения за програмата, която обхвана с профилактични прегледи над 7000 деца в цялата страна:
 СМЕТКА ЗА ДАРЕНИЕТО – „ДЕТСКО ЗДРАВЕ“
 IBAN: BG55 CECB 9790 2045 1599 00
 BIC: CECBBGSF УМБАЛСМ Н.И. ПИРОГОВ ЕАД

Кампанията продължава!

сряда, 14 ноември 2018 г.

А ЗА БЕДНОСТТА НА ДУШИТЕ НИ КОЙ ЩЕ ПРОТЕСТИРА?



Новината за деня, която няма да чуете от нито една медия е, че докато протестираме срещу високите цени, никой не се сеща да протестира срещу бедността на душите ни!
А България е била велика, когато е била империя на духа, давала четмо и писмо на над 300 милиона души по света!
Днес сме масово неграмотни, мързеливи и не само спираме човешката еволюция, но я връщаме назад. Със здрави и прави мъже, които нито работят, нито учат, нито ги интересува какво се случва в България!

Поне такива ми пишат в социалните мрежи - на сто един грамотен се среща.
Ще кажете: Това са изключения? Ако е така на сто един ще е неграмотен, а не обратното.
Бедните духом много лесно могат да бъдат манипулирани - това виждаме вече десетилетия наред. Точно заради това лесно ни делят и ние не можем да поставяме ясни условия като Суверен каква държава искаме да създадем. Вече 29 години вървим в посока проба-грешка. С повторение на едни и същи грешки. С надежда някой да ни оправи - я Путин, я Тръмп, а извънземните. 
Уви! Никой извън нас - българите, няма интерес да имаме силна и работеща държава. Такива са законите на политиката. 
Никой извън нас няма да даде рецепта как да стигнем до върховете, които са поставени от нашите велики предци. Но те са били грамотни - просветени и посветени в най-ранна възраст. Първо са ги образовали - после са им поверявали България. Сега е обратното - образоваме ги, докато управляват. 
Какво делим всъщност? Делим себе си и противопоставяйки се на леви-десни, сини-червени, граждани-селяни - само губим и ставаме все по-лесни за манипулация. Защо? Пак заради тази неграмотност и духовна бедност.
А истината вади очите ни! 
Как може 29 години да чакаме да се роди нещо читаво от брат и сестра, например? В природата няма как да е здрав човек от един и същ генетичен материал. Нападаме се взаимно - като то е едно и също. 
За това едно и също пиша вече 20 г. И на мнозина не им харесва.
Не им харесва, че докато ДС се меси в политиката - и нейната палава дъщеря Мултигруп, нищо хубаво не ни чака.
Децата ни го виждат вече по-добре от нас! И ни се чудят.
С нас или без нас, те ще направят промяната съвсем скоро.
Системата е сбъркана. А система не се сменя с избори - исторически доказано! Ние самите трябва да се променим - а това е най-трудното. И да осъзнаем, че сме бедни духом и отглеждаме търтеи, които нито учат, нито работят! А мрънкат!
Силна държава се прави със силно гражданско общество! Което ние нямаме!






вторник, 6 ноември 2018 г.

ЛИПСАТА НА РАБОТНА РЪКА И ПОДБИВАНЕТО НА РОДНОТО ПРОИЗВОДСТВО СА ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА МСП


 Борислав Димитрачков, и. д. Главен секретар и директор на дирекция „Интернационализация на МСП“:
ЛИПСАТА НА РАБОТНА РЪКА И ПОДБИВАНЕТО НА РОДНОТО ПРОИЗВОДСТВО СА ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА МСП


  
 -Г-н Димитрачков, развитието на малките и средните предприятия е приоритет в предизборните програми на всички партии, тъй като те съставят над 90% от икономиката в страната. Каква е равносметката в разгара на мандата в края на 2018 г.?
  - Предвид, че гръбнакът на българската икономика са малките и средните предприятия, чиито дял през последните две десетилетия надхвърля 99% от общия дял на предприятията в страната, развитието на техния капацитет и възможности, както и поддържането на тяхната конкурентоспособност е изключително важно перо в националната икономическа политика. Микро, малките и средните предприятия генерират около 61% от БВП на България. Това са около 74 млрд. лева оборот. От тях повече от 50% от всички средства са в рамките на малкия бизнес в страната.
В момента секторът на МСП изостава от световния дял на технологично развитие, тъй като бизнесът акумулира и създава сравнително нисък дял инвестиции в иновации и научно-развойна дейност. Въпреки това през последните няколко години нараства делът на иновативните предприятия, както и качеството на предлаганите стоки и услуги, което е следствие от правителствената политика за насърчаване развитието на МСП.
Малките и средните фирми са генератор на нови работни места и спомагат за повишаване на конкуренцията на пазара. Те проявяват по-голяма гъвкавост в кризисни ситуации и притежават бързо променяща се вътрешна организационна структура. Имат възможност по-бързо и лесно да внедряват иновации и нови технологии, което е техният принос в повишаването на конкурентоспособността на българската икономика.

   Агенцията насочва основните си поощрителни мерки към иновациите на МСП и към участието на българските фирми на международни изложения. Има ли вече резултати от тези мерки?
Иновациите са сърцевината на европейската политика. Тя е насочена към създаване на подходяща творческа среда за развитие на инициативата, на научната и технологична инфраструктура, на патентната система, подпомагане на фундаменталните и приложни изследвания, иновационни проекти с пазарна реализация и др.
В духа на европейската политика от страна на България през 2005 г. бе създаден Националения иновационен фонд, разработен като Финансова схема за подкрепа на иновативни предприятия.  Основната цел на фонда е  да насърчи създаването на научно-приложни и изследователски проекти и  реализация на нови или значително усъвършенствани продукти, процеси или услуги, насочени към повишаване на иновативния потенциал и технологично равнище на предприятията.
Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ е 500 000 лв., а срокът за изпълнение на проекта - до 18 месеца.
         От създаването на Фонда са проведени 9 конкурсни сесии за набиране на проекти, 7 конкурсни сесии са приключили, 8-мата е в изпълнение. 9-тата конкурсна сесия бе обявена през май 2018 г. и е в процес на оценка на постъпилите 72 бр. проектни предложения. Общо за 8 конкурсни сесии са сключени договори за финансиране по 470 проекта, а предоставената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 83 549 983 лв.
По втората част от въпроса ви – с организирането на национални участия в международни панаири и изложби в чужбина и страната агенцията подпомага експортните дейности на МСП в следните аспекти: установяване на преки контакти с чуждестранни партньори; увеличаване на износа; разширяване пазарите на българските компании; повишаване ефективността на тяхната дейност; запознаване със световните тенденции в съответния бранш. Участието на България в международните панаири и изложения показва, че се търсят най-много вина, традиционни наши храни, като повечето са биопродукти, козметични изделия на основата на розовото масло, мебели, фармацевтични продукти, ИКТ услуги и др.
От началото на 2018 г. агенцията е организирала национални участия на 25 международни панаира в чужбина и страната, като своя продукция са представили 184 предприятия. Повечето от проявите са финансирани по проект „Създаване на условия за устойчиво развитие и успешно интегриране на българските предприятия на европейски и международни пазари, чрез осигуряване на подкрепа за участие в международни търговски панаири и конференции“ по ОП „Конкурентоспособност и иновации“.
Проучването за оценка на въздействието сред фирмите, участвали в промоционални прояви, организирани от агенцията, изведе няколко съществени извода:
-        76,5 % от всички фирми износители са успели да навлязат на нов непознат за тях пазар;
-        64,3 % сключват допълнителни поръчки за износ на вече познат пазар;
-        41,8 % от фирмите осъществили износ са осъществили и двата вида ползи;
-        11,2 % са успели да разширят не само износа си, но и продажбите си на вътрешния пазар.
-    Над 80% от фирмите заявяват, че поддържат кореспонденция с партньори, с които са установили връзка по време на международна промоционална проява. Близо 77% от всички фирми, очакват дългосрочно партньорство с установените контакти, а 73% очакват и сключване на бъдещи сделки.
-  Преките ползи за икономиката на страната от участието в промоционалните прояви се изразяват главно в разкриването на нови работни места, като 54,7 % от фирмите, които са разширили производството си, са създали нови постоянни работни места, а 20,8 % са разкрили временни такива.


 - Какви са основните проблеми в развитието на МСП в България и ползвате ли европейския опит, за да ги решавате?
- - Постигната финансова и икономическа стабилизация на страната позволи да се направят важни стъпки за създаване на адекватна среда за развитие на малкия и средния бизнес. 
Липсата на работна ръка, нерегламентираният внос, подбиващ цените на родното производство, регулаторните режими и административният натиск, липсата на свеж финансов ресурс, както и предизвикателствата пред т. нар. кръгова икономика са сред ключовите проблеми, стоящи пред МСП от производствените сектори на икономиката.
За да можем и ние самите да си отговорим на този изключително важен въпрос изпълнителният директор на агенцията е планирал две спешни мерки. Едната е организиране на поредица от работни срещи с представители на браншовите организации в България, за да получим обратна информация за реалните проблеми на бизнеса. И другата мярка е систематизиране и анализиране на получените препоръки, мнения, оплаквания, критики и изготвяне на доклад до министъра на икономиката, с препоръки какви последващи стъпки трябва да се предприемат, за да се отстранят проблемите.
Преобладаващият брой МСП са в сферата на търговията и услугите. Голям брой фирми не преследват растеж и увеличаване броя на заетите, около 2/3 от малките и средните предприятия продават на локалния пазар, а само около 1/4 на националния. Има труден достъп до технологии и ноу-хау и недостатъчен опит в областта на маркетинга, стратегическото планиране, счетоводството и администрацията и т. н.
Ниските данъци са основен елемент от държавната подкрепа. Близо 70% от запитаните предприемачи твърдят, че могат да разчитат на държавна помощ при започване на бизнес. Над 55%  се обединяват около мнението, че държавата съдейства за развитието на предприемачеството. Според 26% от запитаните, данъчните облекчения и ниските налози са основното, което бизнесът получава от държавата. За 13% субсидиите, възможностите да участват в европроекти и програмите са подкрепата, от която имат нужда. Само 46% от запитаните, успяват да намерят пазари за продукцията си, също толкова обаче имат проблем с реализацията на стоката си. Отново бизнесът поглежда към институциите – 43% от предприемачите очакват помощ от държавата, за да успеят да пласират продукцията си.


    Неотдавна бяхте гост на осмото издание на годишния форум с награди за луксозно строителство, архитектура и дизайн. В България отново се наблюдава ръст на продажба на имоти и бум на строителството. Какви са проблемите на МСП в този сектор?
Не са идентифицирани специфични проблеми пред МСП в строителния сектор, като изключим конкуренцията, с която трябва да се справят пред големите строителни компании, които печелят обществени поръчки и могат да работят по различни проекти, включително с европейско финансиране. Проблемите ще се конкретизират след провеждане на работните срещи с браншовите организации в контекста на предишния отговор. Отдавна в агенцията не са правени такива работни срещи и анализи и това е добра практика, която ще бъде възстановена в полза на МСП в България.
Предизвикателство, но и възможност за развитие пред сектора е решението на ЕК от 1 януари 2021 година всички нови сгради в ЕС да използват много малко количество външна енергия за отопление, охлаждане или топла вода. Това ще се постигне, като се произвежда енергия на място и се подобри консумацията. Новите изисквания са част от стремежа на ЕС за засилване на потреблението от чисти енергийни източници. Европейският парламент одобри на 17 април промени в директивата за енергийната ефективност на сградите. Те задължават страните в ЕС да подготвят дългосрочни национални стратегии, които да гарантират, че до 2050 г. сградите в ЕС почти не използват външна енергия. Промените насърчават използването на „умни“ технологии за намаляване на енергийното потребление и налагат въвеждането на точки за презареждане на електрически автомобили в паркингите на новите сгради.

 Колко български фирми са сключили договори да изнасят продукти извън границите ни и кои държави проявяват интерес към българските производители?
Направеното проучване за оценка на въздействието сред фирмите показва, че 56,6% от МСП, участвали в промоционални прояви на ИАНМСП, сключват договори за износ. Почти две трети - 66,4 %, от всички договори за реализиран нов износ са в диапазона до 100 хил. лв., а 16,3 % от всички фирми са сключили договори за над 300 хил. лв.
Вече пета година агенцията поддържа Националния експортен портал и рубриката с голям интерес от българските компания „Чужди фирми търсят бизнес партньори“. Постъпилите запитвания са както от европейски компании, така и от азиатски, американски и т. н. И за най-различни стоки. Логично, значителна част от постъпилите запитвания са от европейски компания, тъй като България основно търгува с ЕС.

 В кои сфери на бизнеса МСП бележат ръст в развитието и в кои има спад?
Определено много добре се представя ИКТ секторът. Той държи близо 50% дял от износа на бизнес услуги и е с най-висок иновационен интензитет и с най-много регистрирани патенти. България наистина има с какво да се гордее в тази сфера - много българи са водещи кадри в най-успешните IT компании, а вече и у нас започнаха да се развиват много добри фирми. Страната ни отдавна е призната и като добра дестинация за аутсорсинг на подобни услуги. Друг добър пример е мебелната индустрия. Има мебелни клъстери, които дават възможност на малките български производители да участват в по-големи проекти. Това е сектор с традиции, с квалифицирани кадри, с възможност да произвежда и малки, и големи серии, при това с добър дизайн и на добри цени. Хранително-вкусовата промишленост също има сериозен принос за развитието на  икономиката на МСП и е с най-голям дял в производството по отношение на заетостта и приходите. Световно признати са българските козметични продукти на основата на розово и други етерични масла, което определят браншът сред водещите експортни сектори на българската икономика.
Производството на резервни части за автомобилната индустрия също бележи ръст на развитие – български фирми са сключили договори с международни автомобилни компании и се ползват с отлично реноме. Шивашките услуги, в които се работи предимно на ишлеме също имат траен тренд на развитие, като все повече български компании произвеждат свои колекции, а някои вече имат утвърдени брандове.
Отраслите, в които се забелязва спад, са химическата промишленост и машиностроенето.

   Предстои четвъртото издание на Балканските награди за туристическа индустрия, на които отново ще бъдете гост. Туризмът е сред основните сфери в развитието на икономиката на Балканите, а България има все още нереализирани ресурси в този сектор. Как подпомагате МСП в сферата на туризма?
Сектор туризъм не попада в сферата на въздействие на агенцията, определена от държавната политика на България. Има специално създадена структура, но при определени условия двете държавни структури си взаимодействат. И конкретен пример в тази насока е участието на туристически фирми на националния щанд, организиран от ИАНМСП, на изложението  за вносни стоки China International Import Expo (CIIE), 5-10 ноември 2018 г., в гр. Шанхай, Китай.
МСП в сферата на туризма ще бъдат подпомогнати и чрез анализа на техните проблеми след проведените работни срещи с браншовите организации, като ще решаваме възникналите затруднения съвместно с другите държавни институции с цел развитие на малкия и средния бизнес в сферата на туризма.
При разработването на политики за икономическо развитие както на национален, така и на регионален мащаб, туризмът следва да се разглежда в комплекс със съпътстващите индустрии, с които е свързан. Едно проучване на Асоциацията на хотелиерите в Италия показва, че всяко ново работно място в туристическия бранш автоматично води до откриване на нови от 4 до 7 работни места в обслужващите сектори. Това показва какъв потенциал има туризмът по отношение развитието на слабо населените и неразвити икономически райони. Тези райони (най-вече на морския бряг и планините) в България са изключително богати на културни и исторически паметници, артефакти от древни цивилизации, автентично и уникално традиционно производство на биологични храни и напитки, природни забалежителности и биоразнообразие. Въпреки това населението в тези райони е сравнително малобройно, с ниски доходи и с ниско ниво на предприемаческа активност. Целевите усилия и политиките за подкрепа на туризма и предприемачеството биха могли да увеличат икономическия просперитет не само в тези сравнително слабо развити райони, но и да повишат икономическото представяне на национално равнище. Това може да се реализира чрез въвеждането на иновативни бизнес модели и цифровизация на туристическите дейности с интегриране на местните  производители и доставчици на стоки и услуги, което да бъде атрактивно за младите предприемачи и да осигури икономически просперитет на слаборазтите райони.
ИАНМСП участва в международен проект с такава основна цел, представен за финансиране по Финансовите механизми на ЕИП и Норвегия. С помощта на проекта е предвидено да бъдат проучени опита и добри практики за успешни цифрови бизнес модели от ЕС и да бъдат разработени предложения за мерки за интегриран селски туризъм. Резултатите от проекта, ако бъде одобрен, ще доведат до разширяване на капацитета на политиците и заинтересованите страни за прилагане на интегрирани мерки за развитие на културно-историческия туризъм, ще бъдат разширени уменията за трансфер и прилагане на социални иновации, ще се стимулира младежкото предприемачество и компетенциите на младите предприемачи. Същевременно целим и създаване на мрежи и групи по интереси, за да се разчупи стереотипа и капсулирането на малкото предприятие, което ограничава неговото развитие. Искаме да подобрим и уменията за провеждане на съвременно дистанционно обучение за предприемачите, чрез организиране на курсове, базирани на образователни методи за цифрово свързване и дигитално образователно съдържание.

                     Едно интервю на Патриция Кирилова за нейния блог
Снимки ВИП Комюникейшън ПР

НАШ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЕКИП ДОКАЗА: ПРЕДЦИТЕ НИ СА ИМАЛИ ЛЕК ЗА ВСИЧКИ БОЛЕСТИ

Екипът "РУНИТЕ ГОВОРЯТ" направи серия от изследвания на базата на древни български руни, които дават нов прочит на древната н...