петък, 30 март 2012 г.

Системата, в която живеем - извратена и нечовешка

Много статистика има в това видео и тя показва колко е извратена цялата система, в която живеем. 
Още по-извратено е, че сме я приели за нормална, дори развита и цивилизована. 
А тя просто е нечовешка и унищожителна. 
Докато Щатите печатат долари без покритие и заробват икономически целия свят, гласуват бюджет от милиарди за военно производство и дейност, а всъщото време парадират с идеи за световен мир, екология и загриженост за гладните деца в Африка, 22 хиляди деца умират всеки ден от глад, а 1 милиард живеят в мизерия.....
Къде е логиката тогава? 

С 5 процента от годишния военен бюджет на САЩ може да се спасят тези 22 хиляди деца, които умират всеки ден от глад.
В България също има хиляди такива деца. Щом световната политика няма воля да спре глада и мизерията, какво всъщност прави?



 http://www.youtube.com/watch?v=iFXrVWTLj44

Голямата ми мечта - мъжете да останат мъже, жените - жени!


ИМАМ ЕДНА ГОЛЯМА МЕЧТА - МЪЖЕТЕ ОТНОВО ДА СИ ВЪРНАТ МЪЖКИТЕ КАЧЕСТВА, ЗА ДА НЕ КАРАТ ЖЕНИТЕ ДА ПРИДОБИВАТ ГЕРОИЧНА СМЕЛОСТ, СИЛА ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ПРЕПЯТСТВИЯ, ВОЙНИШКА ГОТОВНОСТ ЗА РЕШАВАНЕ НА ГЛОБАЛНИ ПРОБЛЕМИ, АМБИЦИЯ ДА РАБОТЯТ НА ПЕТ МЕСТА, ЗА ДА ИЗХРАНЯТ СЕМЕЙСТВОТО И СЛЕД РАБОТА ДА КРЪСТОСВАТ КРАКА ВЪРХУ МАСАТА С ВЕСТНИК РЪКА ПРЕД ТЕЛЕВИЗОРА...

ДОКАТО МЪЖЪТ С ДОМАКИНСКА ПРЕСТИЛКА СЕ ТЮХКА ОКОЛО ПЕЧКАТА, БЪРКА САЛАТАТА И СЛАГА ВЕЧЕРЯТА?!

Казват: Има и жени, на които не им пречи това мъжко хленчене и демонстрация на слабост и разни други иначе типично женски номера... Но аз за себе си съм сигурна, че женското в мъжа не ме привлича, напротив.

Дори да го има, за да има баланс между Ин и Ян, нека да не е водещо както при нас, жените...

Иначе си сменяме ролите, функциите и няма как хем да им раждаме деца, хем самите те да се правят на деца, които искат някой да отглежда...

Ако трябва някой в семейството да е принцеса, предпочитам това да съм аз!

А ако има и принц, макар и без бял кон, нещата се подреждат доста хармонично. Но докато на преден план са само конете, а принцовете ги няма, положението не е балансирано...



Чудесата, които ни се случват всеки ден

Случи ми се истинско чудо, от което още съм като ударен самолет - наложи се да взема автобус за 2 спирки, за да не мъча такситата за 100 метра да ме возят... 
Качвам се в автобус 88 на семинарията и тръгвам да дупча билет. Изведнъж чух силен вик: Спри, недей! Шофьорът на автобуса се оказа. 
"Как ще дупчиш билет по това време?", смъмри ме той. 
Докато се осъзная, дойде време да слизам на спирката, човекът пак ме смъмри: "Чакай, къде бързаш? Ако не си близо до спирката, ще спра където ти е удобно!". 
В този момент вече реших, че сънувам и попитах: "Отадвна не съм се качвала в автобус, това някаква практика ли е вече или само сега?", а човекът ми каза: "Ами нали трябва да има човещина между хората...". Този случай окончателно ме убеди, че българинът е уникален с това свое човешко качество - да помогне, без да чака в замяна отплата... 
Никъде по света това не ми се е случвало, а даже обратното.

Кой има интерес да нямаме национални интереси?

Ние, българите, живеем в интересно време - вече 22 години сме в т.нар. демокрация, а всъщност ставаме все по-страхливи да говорим на глас. 
Живеем в най-бедната държава в Европа, с най-нисък стандарт, а плащаме най-високи цени - най-скъпия ток (калкулиран през ЕС-фирми), най-скъпите БГ-лекарства, най-скъпото гориво, най-високите лихви, най-скъпите мобилни услуги...
 ЕС и Хилъри Клинтън не спират да ни повтарят, че изоставаме с интегрирането на ромите, а само в България ромите живеят на гърба на данъкоплатците - не плащат нито ток, нито вода, нито каквото и да е... 
Но когато трябва да взимат, са първи. 
Вместо да говорим за нежна революция, време е да прогледнем за не толкова нежния геноцид спрямо българите. 
И изобщо някой може ли да отговори на въпроса: Кой и защо има интерес от всичко това?


 Някой има интерес българите да нямаме национален интерес и това не е от последните 20 или 50 години, а много повече. 
И този, който няма интерес да имаме национални интереси, не е българин... 
Можем да го търсим навсякъде около България, както и на 7 часа разлика от нас, или на 2 часа разлика... 
Все ще сме във вярната посока...

Как да говорим с жените, без да ги убиваме от смях?



Наложи ми се неотдавна да се извиня на всички във фейсбук, с които се бъзикам... 
Но ако не се забавлявам с подобни въпроси на амбицирани мачовци, няма как да оцелея! 
Имам няколко любими питания, на които давам още по-любими отговори. 
Но странното е, че винаги разговорът тече така: ot kade si krasavice? 
Аз: От Каспичан... 
Той: verno li tam li jiveesh ili po sf si? 
Аз: Верно... 
Той: s kakvo se zanimavash? 
Аз: С картофи (или с патладжани, зависи от настроението ми :)... 
Той: e ne ti me razbi nevqrvam! 
Аз: Защо? 
Той: ami malko nerealno mi se struva krasava jena kato teb s kartofi i da jiveee v kaspi4an moje no malko nerealno vijdash mi se uspqla jena jena s hubava profesiq. 
Аз: Това не е ли хубава професия? 
Той: o da neotri4am 4e ne e taka spor nqma 4e si e biznes. imam jelanieto nqkoi den da se zapoznaem s teb patriciq. she e vyzmojno ili nqma da e? 
Аз: Как да не е... 
Той: ayyy polaskan sym blagodarq predvaritelno 
Аз: Само чакам някой да ме покани. Рядко ми се случва... 
Той: zashto da ne bi da gi plashish s krasotata si ili 4e mn govorish ta za tova ne te kanqt? 
Аз: И аз това се питам... 
Той: takiva hora haresvam a ti si takava opredeleno 
Аз: Радвам се че най-накрая някой ме харесва... 
И така разговорът стига до такива върхови точки, че просто падам от смях...
 Скъпи мъже, в случай на нужда ще проведа урок как да говорим с жените, без да ги убиваме от смях!





Ако знаем, че в края на дните ни чака дипломиране...

Все ме мъчи един въпрос и не знам как да стигна до отговора...


Преди време четох книгата на американски психоаналитик, подлагал на медитация хора, които искат да се върнат в минали животи. И всички виждат как като свършат земните им дни, застават пред нещо като съвет на учителите, който показва къде са направени грешките и какво би станало, ако човекът е избрал по-човешкия начин, макар и по-труден, в дадена ситуация. 
Ако всички ние знаем, че в края на дните ни ни чака този "държавен изпит" пред учителите горе, дали бихме били по-добри?


Мнозина мислят, че повечето от нас реагират инстинктивно (вероятно това означава животински) и не мислят кое е добро и зло, затова няма как да станем по-добри....


Но ако това е така, защо повечето хора стават по-дисциплинирани и по-старателни и внамителни, когато им предстои държавен изпит, дори през другото време да не са учили с цялата си съвест? 
Значи това има значение, ако се казва на хората, че каквото и да правят, всичко е част от тяхната оценка по изпита за дипломиране? Защото животът не е по-различен от училището, в което всички сме били...


Казват - всички сме различни и няма как да мислим еднакво по този въпрос. 
Да, но всички минаваме един и същ път - всеки има право на избор, а изборът е добър или лош да си. Въпросът е - защо едни избират да са добри и човечни, а други - да са лоши?


Някои стигат до генерални заключение за идването ни на този свят - като направим нещо за света? 


Но както историята ни показва, за света може да направи нещо само Онзи горе, който ни е създал. Ние можем да направим за себе си, като променим себе си и станем по-добри, докато сме тук. 
Като променим към добро и тези до нас, като им дадем от нашия опит и знания.
 А Онзи горе ни е дал право да избираме, за да си научим уроците, защото без да минем от злото към доброто, няма трупане на опит и осъзнаване.





Има ли по-голям геноцид срещу българите от вземането на имота им?





Ако се приеме този закон, вероятно българският народ ще трябва да подаде оставка - защото зад иначе справедливото искане: "Ако не приемат Закона за конфискация на имуществото, придобито по престъпен начин, по начина, по който сме се разбрали с президента Барозу, и с Европейската комисия, на другия ден подавам оставка на правителството", едва ли стои също толкова справедливото отнемане на имущество на поне 90 % от бивши и сегашни политици, които нямат конкуренция в престъпността у нас. 
Този закон може да даде началото на нов геноцид срещу българите, които градят домове и учат дивите племена да строят и да имат покрив над главата си откакто се явяват в световната история преди повече от 7 хилядолетия. 
А нали знаем, че да се намери причина за отнемане на собствеността на всеки българин е изключително лесно. 
И това е древна мечта на върхушката в Европа, която успешно лиши от имоти, а по този начин и от независимост, огромна част от населението си.
http://dnes.dir.bg/news/boyko-borisov-aetz-belene-traicho-traikov-golemi-energijni-proekti-10819092?nt=4


Освен това да не забравяме, че дори под турско иго, българите не са допуснали султана да им отнеме икономическата независимост и са се славили с прекрасни имоти, къщи с дворове, развито земеделие, на които завиждат и руските войници, които идват да ни освобождават.

А сега, уж без иго и без робство да оставят българите без имоти - не е ли прекалено неразумно? И как може да завърши всичко това?

Предпразнично

Няколко дни преди рождения ми ден се сещам за първите ми срещи с липсата на човещина, които и до днес оказват влияние в отношението ми случващото се около мен. Прабаба ми отглеждаше много цветя в двора на родната ми къща на ул. Веслец в София. 
Докато един наш съсед не реши да си паркира колата точно в тази градина и изкорени прекрасните розови храсти, които и до днес помня. Била съм 5-6 годишна. 
Пак тогава имах една мечта - представях си, че имам голяма къща, пълна с осиновени деца, за които се грижа като тяхна майка. Не си спомням, кога за първи път съм чула, че има изоставени деца, но явно е било в този период. 
Да изкорениш цветя, да изоставиш дете, да нараниш същество или растение е еднакво нечовешко. Поне за мен. 
Затова в съзнателните ми години започнах да помагам на всякакви каузи, свързани с помощ за другите. Затова и мотото на празника ми ще бъде: "Да дарим усмивки на децата, като спасим цветята".

Защо нулите в заплатата всъщност губят значение заради системата



Във връзка с едно заглавие "Българска фирма предлага 50 000 лева заплата по време на криза"

Лидерът на пазара на злато Tavex Gold & Exchange търси упорита и амбициозна личност, а не специалист

си дадох сметка, че за Европа годишна заплата от 20 хил. евро (тоест 50 хил. лв) не е никак атрактивна, в България тя надвишава доста понятията за среден доход. 
Скоро спорих с мой познат, който живее във Франция, че дори да получаваш 5 хил. евро месечно в ЕС, където банковото заробване на хората от години е факт, те няма как да ти осигурят нормален живот, защото в момента, в който ги получаваш, вече си ги дал на банката, за наем, за разходи, за данъци и т.н. 
В крайна сметка не са важни нулите в доходите, а колко остават реално в джоба на хората. И десет нули да има по документ, важно е дали разполагаме с тези пари, или просто сме проводник на финикийски знаци от работодателя към банката и другите акули, които изземват енергията на хората, в случая под формата на  пари:
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4677331




Тук винаги възникват спорове, че заплатите в ЕС са толкова големи, че са им достатъчни дори след плащане на данъци, сметки и кредити. 
Но ако наистина са  добре, нямаше да питат дали има криза в България, когато дойдат тук. И нямаше да ни се чудят защо във вторник заведенията ни са пълни и хората се забавляват. Скоро бях на вечеря с немски инвеститор от руски произход и за вечеря в ресторанта едвам намерихме маса, а след това в клуба изобщо нямаше места. 
Те нямат такъв живот и това прави впечатление. Когато си роб на банката и на държавата си, както и на работодателя си, ти не живееш, ти си просто робот, който работи, спи и яде. Другото, истинският живот, го виждаш когато дойдеш в България. 
И изобщо не ти се тръгва обратно. Нищо, че заплатата му е много над 5 хиляди евро.



ЗАЩО НЕ МОЖЕ ДА СМЕ НЕЗАВИСИМИ, АКО СМЕ ИСТОРИЧЕСКИ НЕГРАМОТНИ

Съвременните българи свързват Деня на Независимостта на България - 22 септември, с бегли исторически познания и с много тежък трафик на КП...