четвъртък, 14 април 2011 г.

Главата ми е фабрика за въпроси

Да, наистина е така. Имам чувството, че главата ми е фабрика за въпроси, но проблемът е, че отговорите липсват. 
Има една много шизофренична част от българската история - били сме роби, а сме имали не един и двама българи милионери?!? Как робите могат да са милионери и има ли в световен мащаб такова понятие? След като роб е безправен човек, който се купува и продава като стока, как българите са били роби с права, собственост, развит бизнес и са търгували с цялата империя и с други страни? 
Достатъчно е да прочетем кратките информации за едни велики българи, каквито са братята Евлоги и Христо Георгиеви. "Евлоги (1819 г.) и Христо Георгиеви (1824 г.) са родени в Карлово в семейството на Георги Недев от близкото село Васил Левски и Евдокия Пулиева - е дъщеря на Тодор Пулиев, първия българин, който основава фирма в Румъния и търгува с ориз, гайтани и обработени кожи (?! това са роби, но имат фирми и търгуват).
В началото на 1830 г. баща им умира, но оставя на семейството си добро състояние (пак роби, които са заможни обаче?!?). "Отначало продават ориз, зърно и самоковско желязо. През 50-те години на ХIХ век братята започват съвместна работа с гръцката фирма "Теолого" в Манчестър - внасят от Англия прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром (?!? къде е тук робството?). По-късно се запознават и с банковото дело. През 1872 г. 90 на сто от приходите им са от финансови операции (това е в пиковия момент на турското ни робство?!). 
Към този момент състоянието му (на Евлоги) възлиза на 23 милиона лв.(роб милионер)
В завещанието му пише: "Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно." Евлоги Георгиев дарява на българската черква в Букурещ 20 000 лева, за "да се поддържа училището "Кирил и Методий". 200 000 лева пък са предназначени за Букурещкия университет, "за да се издържат бедните, но прилежни студенти." На общината в Галац са завещани 30 000 лева.
След смъртта му започват едни типични български опити да се отклонят част от парите му за други дейности. 
"6 000 000 лева дарява Евлоги Георгиев за построяване на Висше училище в България. 20 000 са за строителството на българска болница в Цариград, за приюта "Елена" и букурещкото управление на болниците. Три години преди смъртта си той е купил сграда в Солун за българска община. За изпълнител на завещанието е посочен Иван Ев. Гешов".

Този българин наистина е пример за нас, достоен за уважение. Е, след кончината му се започва типичната и до днес далаверщина: "Вуйчото на Евлоги Георгиев завежда дело за оспорване. През 1899 г. умира, но делата продължават синовете му. Процесът се политизира. Правителството, в което петима министри са юристи - Гудев, Генадиев, Панайодов, Станчев и Апостолов, завежда дело. Ответник е Иван Ев. Гешов. Макар да е страна в спора, министър-председателят Д. Петков запазва умереност: "Правителството няма да спечели пари и чест в това дело."
Както виждаме, имало е свестни политици и тогава, но на общия фон, това е било капка в морето. Не че днес и по-различно. Виждаме и днес как министър Трайков се бори за нашите интереси, да видим дали ще издържи?

"Съдебният процес забавя създаването на Висше училище, каквото предвижда член 13 от завещанието на Евлоги Георгиев. През 1896 г. той е дарил 800 000 лв. и място от 10,5 дка на улиците "Дондуков" и "Цариградско шосе". Желанието му било училището да се казва "Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово". През 1911 г. се решава с парите, които вече са станали над 13 милиона, да се строи и университет, и висше техническо училище, библиотека, музей и техническо училище в Карлово. Това противоречи на волята на дарителя, решава обаче Народното събрание през 1915 г . От фонда, създаден от Евлоги Георгиев, най-напред е построен днешният ректорат на СУ "Св. Климент Охридски" - едва през 1934 г." С две думи - благодарение на българския ненадминат стремеж за далавери, днес е можело и да няма университет като познатият ни в центъра на София. Да се радваме, че българското е заложено в някои от нас и въпреки опитите на мнозина лишени от духовност да го притъпят, ДНК-то ни си остава това, което ни е карало да се славим с Родината си, единствената страна в Европа, която от създаването си до днес не е сменила името си!



Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАК АРХЕОЛОГЪТ КРАСИМИРА ЛУКА СПЕЧЕЛИ ПРОЕКТ НА ЮНЕСКО И СЕ ОКАЗА НЕУДОБНА

   Археологът Красира Лука е заръвшила  археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2000 г. е председател на Българско...