сряда, 30 май 2018 г.

ОКОЛО 150 ХИЛЯДИ ИМАНЯРИ РАЗГРАБВАТ БЪЛГАРИЯ - казва Гл. инсп. Ангел Папалезов, началник „Културно-исторически ценности“ при ГДНП


Главен инспектор Ангел Папалезов,   началник сектор „Културно-исторически ценности“ при Главна дирекция „Национална полиция“ в интервю за журналистката, PR и магистър Защита на културно-историческото наследство  на България Патриция Кирилова: 

- Г-н Папалезов, България е сред най-богатите държави в света по културно-историческо наследство. Това предполага и повишена  сигурност по отношение на опазването муУспява ли държавата ни да се справи с това предизвикателство близо 30 години след прехода?
- Все още има какво да направят държавните институции за опазването на културното наследство. Те са длъжници както на обществото, така и на  самата държава. Но след 2009 г., когато влезе в сила новият закон за културно наследство и новите наказателни състави в наказателния кодекс, има определено повече успехи и по-добра политика и по-добра наказателна практика спрямо престъпното посегателство към археологическото и архитектурното наследство.
 Тази положителна промяна на правната среда се постигна благодарение на негативния отзвук, който имаше в обществото, множеството увреждания на археологическото културно наследство, което стана ясно през печатни и телевезионни медии.
Все още има какво да се желае откъм правна уредба като поднормативна база, инструкции и наредби, които допълват закона за културното наследство, но в администрацията на министерството  на културата и на институциите за опазване на културното наследство имат желание да допълнят празнотите.
Българският закон за културното наследство и част от наредбите рециклират голяма част от нормативната уредба на италианското законодателство. Запознавайки се след 2000 година с практиката на Италия и тяхната съдебна практика,  въвеждаме голяма част от тяхното законодателство в нашия закон.
Взели сме практики и от френското законодателство, касаещи изобразителното изкуство.

- По неофициални данни иманярите в България са около 500 хиляди. Има ли МВР данни за броя им?
- Тази бройка около 500 хиляди е спомената в едни обществени обсъждания при приемане на закона за културното наследство през 2008-2009 г. Тогава са цитирани от служители на ГДБОП, може би почиват на някакви данни. По оперативни данни на МВР към момента активно действащи иманяри, които се препитават от тази дейност, са около 20-30 хиляди, които почти ежедневно излизат на терен. Докато инцидентно иманярстващите българи, на които не е основен доход, може да достигне 100-150 хиляди човека, според криминална полиция.
Средно на година се образуват и докладват на прокуратурата около 150-200 досъдебни производства срещу иманяри и дилъри на археологически културни ценности, незаконно придобити. За щастие има сериозен процент в рамките на няколко месеца до година и половина, се стига до съдебни споразумения между лицата –подсъдими и прокуратура. Това се налага от анализа на съдебната практика. Има области в страната, където има по-слаба наказателна практика. Дължи се на две причини – непълноти в познанията на органите на МВР по събиране на доказателства, другата е в практиката на окръжните прокуратури, които ние анализираме с върховна касационна прокуратура, опитваме да отстраняваме с конкретни мерки.

В публичното пространство има информация, че дори и археолози участват в трафика на КИЦ. Вашият сектор знае ли за това?
- В органите на МВР не е постъпвала конкретна информация за участие на действащи археолози в извършени престъпления. Има един случай само, в който лице, завършило археология, но неработещо по специалността, е задържано с незаконно притежавани археологически културни ценности.

- В Европа три от държавите имат проблеми с древното културно наследство - Италия, Гърция и България. Имаме ли координация между държавите по този въпрос?
Има добро сътрудничество между България и Италия, по проекти за обмен на добри практики, оперативна информация. Последните 10 години имаме пет или шест случая на взаимни съвместни разследвания със задържани археологически предмети. С Гърция имаме информационен обмен за лица - българи и гръцки граждани, съпричастни към такъв вид престъпления. В този смисъл има задържани гърци в България с незаконни сделки и иманярство, също и българи, които се опитват да извършват иманярски набези и трафик на културни ценности в Гърция.

-Трябва ли в България да се създаде Специализирана дирекция за престъпленията от този род, какъвто пример имаме в Италия?
- Към този момент в България няма такъв вид разговор за създаване на Специализирана дирекция по аналог на звеното на карабинерите в Италия. България е със значително по-слаб административен финансов ресурс от Италия. Може би на по-късен етап, ако се водят разговори с министерството на туризма, а също и с местното самоуправление в области с богато културно наследство, които да имат интерес и заявки за по-голям брой служители, натоварени с този вид разследване.
Държавните институции в лицето на МВР може да помислят за такава самостоятелна зона.

- Какви са най-честите престъпления в тази област и какви са вредите съответно?
- Най-многобройни са незаконните ареологически разкопки и незаконните сделки между иманяри и дилъри, трафик извън пределите на страната. Този вид престъпления са скрити – латентни, в по-голямата си част остават неизвестни както за органите на МВР, така и за музеите. По-голяма част от престъпленията се извършват в земеделски и горски райони, които са слабо населени и трудно достъпни, отдалечени за обход и наблюдение от органите на МВР. 
Информация да тези престъпления се събира по оперативен път и по данни на местни граждани и институции.
Една голяма част от регистрираните престъпления са престъпления срещу собствеността – т. нар. кражби, от частни домове, офиси, религиозни инситутиции – църкви и джамии, на съвременни произведения на изкуството и религиозни предмети, най-вече икони.
За 2017 години има откраднати около 230 картини и над 30 икони. 

Успява ли България да върне отнетите артефакти, откривани в различни музеи или частни колекции по света?
- За съжаление твърде малко от известните ни незаконно изнесени културни ценности от български трафиканти се връщат, тъй като макар и да сме страна по международните конвенции и по двустранните споразумения с голяма част от страните в Европа и света, все пак е необходимо събирането на неопровержими доказателства за незаконния произход и износ на културни ценности. В последните няколко години са върнати такива незаконно изнесени културни ценности от Италия, Германия, Франция и САЩ.

- Преди години, а и днес, една от водещите теми на познавачите в тази област е изнасянето на ценни артефакти в посока  Германия, Англия, Испания, Холандия.  Какви мерки се взимат срещу тези канали?
- Положителното, което може да кажем е, че в Германия е влезнал нов закон за културното наследство от 2016 г., който значително ограничава възможностите за черния пазар на незаконно изнесени културни ценности от страни- донори като България. В ЕС се наблюдава засилена кампания за ограничаване на възможностите на черния пазар и въвеждане на изискване за доказан произход на културните ценности в регистрираните търговски дружества и аукционни къщи. Това се налага с промяна както на националното законодателство на страните, така и с европейски регламенти, контролиращи движението на стоки и услуги.  
За наше съжаление все още страни като страни Холандия и Белгия са по-либерални в законодателството си и по тази причина стават нова дестинация на предметите от страните-донори.

 Колко са осъдените и арестуваните в България заради такива престъпления?
-      За миналата година има 116 задържани при незаконни разкопки. Колко от докладваните са с повдигнато обвинение и след това осъдени – няма съвместна статистика с прокуратурата.  

- Монети ли се изнасят най-много или други артефакти?
- Като незаконен трафик най-често са предмети, които са конвентируеми на международния черен пазар – нумизматичен материал, украшения, предмети за дома, въоръжения, в голямата си част това е основен материал, който се придобива от иманярите чрез метало-детекторите. 

-      Дава ли настоящият закон право в България да съществуват  официални  Аукциони  по примера на други Европейски държави и държавата да откупува от тях артефакти, свързани с нашата история?
-      Да, според закона за културното наследство в България към министъра на културата се поддържа регистъра на регистрирането на търговци и аукционни къщи, които имат право да търгуват с културни ценности, както на съвременни произведения, така  също и на археология, която има законен произход. Тоест - с археологичен материал от регистрираните частни колекции и нумизматичните колекции на дружествата в България. В България има легална форма за извършване на сделки с археологични предмети, стига тези предмети да са минали процедура по регистрация и идентификация, съгласно закона и наредбата.

Едно интервю на Патриция КИРИЛОВА
Снимка АВТОРЪТ

понеделник, 28 май 2018 г.

СЛАБ ЛИ Е СЛАБИЯТ ПОЛ ИЛИ ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЖЕНСКИЯ МОЗЪК



На изпита по стрелба в СОД ВАРНА отивам с плажна рокля, за да не изгубя и минута от слънчевите лъчи веднага след последния изстрел :)
Край мен 17 възедри мъжаги, които ме гледат с пренебрежение и надуват бицепси.
За да е пълна идилията на главата ми се кокорят две червени макчета, които допълват кифленската картина.
Офицерът-изпитващ ме предупреждава да се концентрирам, защото имам само 6 изстрела, от които 4 трябва да са в рамките на мишената. Не по стените на стрелбището, които са в черно от криви мерници - https://www.facebook.com/patricia.kirilova3/videos/pcb.1357263254367227/1357263081033911/?type=3&theater


Казвам му: "Науката е доказала, че еволюцията на женския мозък изпревара мъжкия - тоест, когато дясното полукълбото работи, не пречи на това в ляво също да работи. За разлика от мъжете - които при най-малка душевна или емоционална травма и дисбаланс губят концентрация дългосрочно ...

Двамата мъжаги бързат да ме изпревярат, да стрелят първи. Гърмят 6 изстрела - нула попадения. Вторите 6 си ги плащат - пак нула. Офицерът се изнервя, чуди се как да им пусне редовен изпит. Плащат още 6 изстрела - нацелват 4 попадения в черно-бялата мишена. Идва моят ред - с маникюрите трудно зареждам, но след 3 упражнения преди изпита, няма какво да ме спре. Офицерът видимо се чуди защо изобщо съм дошла, като вижда тия преди мен какъв провал сътвориха.

До мен един чичо - също на изпит, трябва му тапията, за да работи като охрана. Започва стрелбата - от 6 имам 6 попадения, от които половината в десетката, другите в областта на сърцето.
Чичото до мен - нула!

Офицерът мига невярващо и изпада в признания: "Не двете полукълба, при теб трите работят... А тия мъже като канари - хващат пистолета, ръцете им треперят от страх, не могат един точен изстрел да направят. Един мисли за колата, че му прави проблем, друг за жената, че го е изгонила, трети за работата - че му бавят заплатата. А резултатът - нито едно попадение в мишената"...
Спестих му обяснения, че при мен е генетично и с прадядовци войводи дори без да опит и тренировки, ще стрелям по-добре от всички тях...

Жени, слабият пол хич не е слаб...
Учете се да стреляте, че канарите около нас пият анаболи,стероиди, протеини, но мозък за пиене все още няма....


https://www.facebook.com/patricia.kirilova3/videos/pcb.1353464251413794/1353464174747135/?type=3&theater



неделя, 27 май 2018 г.

КОЙ СЕ ОПИТВА ДА УНИЩОЖИ КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО ИЛИ САГАТА ПОКРОВНИК


СТАНОВИЩЕ на Българско археологическо сдружение относно културно-историческата стойност на обекта при с. Покровник

KRASSIMIRA LUKA·27 МАЙ 2018 Г.
Забележка: Планът, който представя структурата на разкритата при с. Покровник антична сграда е изработен по въздушни снимки, предоставени от Инициативния комитет за спасяване на Скаптопара. В текста по-долу са използвани за информация снимки от публичната група „Ние сме против застрояването на разкопките около Благоевград“ и публикации и изявления в медиите на „разкопвачите“ на обекта.
Авторът не е посещавал обекта лично, както и не е запознат с произхождащите от там находки (около 3000 според съобщения в медиите). Въпреки това, изнесената в публичното пространство информация е достатъчно ясна, за да бъде определен характера на обекта.
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЕКТА
Археологическият обект до с. Покровник е разположен на незаливна тераса на река Струма, на около 800 м от десния бряг на реката и на сравнително малка надморска височина (350 м). Както личи от сателитни снимки, направени преди началото на разкопките, районът се намира сред обработваеми и днес земеделски земи. Теренът е изцяло равен и удобен за обитаване. Очевидно в древността са били използвани плодородните почви около реката и природните дадености на обширната котловина между планините Рила и Влахина, където в момента е разположен съвременния град.
Трябва да се отбележи, че топографското ситуиране на обекта, както и географските дадености на района, предполагат интензивно обитаване на цялата котловина през античния период. Т.е. – едва ли ще е изненада, ако основните архитектурни структури (независимо от техни характер) се намират в момента под съвременния град. Известният надпис, в който се споменава името „Скаптопара“ (Σκαπτοπάρα) е открит в район, който в момента е квартал на града (бившето село Грамада). Това място е разположено само на 2,5 км от проучения обект и ни дава пълно основание да предположим, че останките при с. Покровник са само част от селищен комплекс, който в момента попада под съвременния Благоевград.
Обектът е проучван „спасително“ (т.е. с ускорени темпове) през 2017 и настоящата 2018 г. Целта още в началото на тези разкопки е била премахването на архитектурните останки и освобождаване на мястото за ново строителство (магистрала Струма). Символичен е фактът, че за разлика от други места, предвидената за разкопки площ разкрива изцяло античния комплекс (а не само част от него) и че този комплекс не е нарушен с течение на времето от други градежи или от често срещаните в България „иманярски набези“. Като се има предвид, че въпреки световно известният надпис за Скаптопара (чиято стойност личи от факта, че в момента той се намира в Берлин, а не в България), от страна на Регионалният исторически музей Благоевград не е направен даже и опит селището да бъде локализирано (а камо ли да бъде изследвано, идентифицирано и популяризирано), откритието може да се определи като „Дар от Бога“, т.е. като „компенсация“ за дългото мълчание на „учените“ по една тема, която е от световно значение!
„Спасителните“, т.е. форсирани разкопки, разкриват огромна антична сграда. В лаконичните отчети на тази находка се споменават архитектурни детайли (мраморна украса), подово отопление (хипокауст), четири периода на обитаване, свидетелства за производствена дейност (пещи за строителна керамика), 40 помещения, запазена водопроводна система, огромно количество находки (включително и останки от тъкани), военна диплома и пр. В „превод“ тези откъслечни данни означават, че е проучен археологически обект от национално значение! В европейската (а и световна) практика, подобни находки с години заемат място в научните форуми. Архитектурният план, отделните помещения и произхождащият от тях инвентар би трябвало да са обект на обширни публикации (обикновено в няколко тома).
КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ


Обр. 1. Разкритата при с. Покровник сграда. Генерален план
Планът на сградата, разкрита край съвременния Благоевград (Обр. 1), притежава всички ясно различими характеристики на римско извънградско имение (вила). През 1997 г. археологът Венцислав Динчев събира в една книга и публикува всички известни до тогава вили от България – общо 33 броя. Според него, в Югозападна България се намират близо половината от всички проучени вили в България до сега, но на приложената карта се вижда, че става въпрос за района на съвременна София, Перник и Кюстендил (Обр. 2). Римската вила при с. Покровник всъщност е първият такъв обект (и за сега единствен), открит в Пиринска Македония.



Обр. 2. Вилни комплекси, разкрити в България (по В. Динчев)
Според същия автор, в древността е съществувала културна граница, минаваща по линията Искър-Места. Източно от тази граница извънградските имения (вили) загиват още по време на варварските нашествия от средата на III век, а на запад от нея вилните комплекси преживяват нов разцвет във времето на IV и първата половина на V век. В културно-исторически план вилата при Покровник може да се отнесе към същата група изявени археологически паметници, свързани с историята и разцвета на ранната Източна римска империя (известна като Византия). Такива са императорските резиденции при днешен Костинброд (Scretisca), дворецът на император Галерий при днешния град Зайчар в Сърбия (Felix Romuliana) и др., построени във времето, когато центърът на античния свят се е преместил от Рим на Балканите.
През 2002 г. английската изследователка Линда Мълвин публикува всичките известни вили от района на Балканите (общо 64). От приложените към книгата таблици се вижда, че сравними с размерите на вилата при Покровник (около 6000 кв. м.) са само четири – Чаталка при Стара Загора (6890 кв. м.), Dracevica на Адриатическото крайбрежие (5600 кв. м.), Keszthely-Fenekpustza в Унгария (13125 кв. .) и Mediana до съвременния град Ниш в Сърбия (6732 кв. м.).
В научните изследвания до сега са правени различни опити за класификация и определяне значението на вилните комплекси от римския и късно-римския период. С проблема са се занимавали над 30 изследователи, а предложените от тях опити за систематизиране на информацията варират от подробно разглеждане на плана до социално-икономически интерпретации. Новооткритата вила при с. Покровник за сега не може да бъде вписана в нито една от тези класификации, тъй-като жилищния комплекс се е развивал с течение на времето, а изясняването на цялостната хронология, периодизация и последователните фази на строителство са въпрос на задълбочени и прецизни научни изследвания, както беше посочено по-горе.
Планът на римската вила при село Покровник показва сграда с два обособени вътрешни двора. Около източния са групирани помещения със значителни размери, а северно от тях е прилепена и малка (в сравнение с размерите на сградата) баня. Снимките на място, както и тези, направени от въздуха, показват, че в източния сектор са разкопани и по-ранни зидове (несъвпадащи с общата ориентация на сградата). Именно тези по-ранни останки могат да бъдат определени като „основи с нетраен градеж от камък на глинена спойка или на суха фуга“ (Официално изявление на НАИМ при БАН относно спасително археологическо проучване край с. Зелен Дол и Покровник, гр. Благоевград).


Обр. 3. Вилата при с. Покровник с местата на откриване на архитектурни детайли, водопроводни тръби и др.

Западният вътрешен двор е бил перистилен, т.е. притежавал е колонада околовръст, както личи от намерените на място останки от колони и ари (Обр. 3). Сградата е била снабдена и с водопродовна инсталация и термален комплекс. Южно от двора е разкопан и обширен портик (вход), през който вероятно се е осъществявал достъпа до комплекса. С тези си особености западната част на вилата притежава всички характеристики на вилните имения от II и първата половина на III век. Най-близък подобен пример е известната вила Армира при Ивайловград (с централен перистилен двор, заобиколен с различни по размери помещения), която се различава единствено по по-малките си размери в сравнение с разглежданата тук (Обр. 4).


Обр. 4. Вилата при с. Покровник и вила Армира при Ивайлов град. Сравнителни планове

Източният двор е оформен от верижни помещения и вероятно е бил отворен на север. От доклада за археологическите разкопки през 2017 г. не става ясно дали той е съществувал едновременно със западната част или е бил изграден в един по-късен период. Северно от него е разположена т.нар. „църква“. Ще трябва да обърнем внимание, че просторните помещения, завършващи със широка абсида, са един от най-характерните елементи във вилните комплекси, строени след началото на IV в. Някои от изследователите дори определят самостоятелен тип вили въз основа на тази характеристика – т. нар. „вили с абсидална зала“ (Обр. 5). Че т.нар. „църквата“ в нашия случай не е нещо друго, а именно представителната абсидална сграда във вилата, показват и редицата от помещения на запад, органично свързани с нея. Сградата с абсида и свързаните с нея помещения оформят самостоятелен комплекс с леко изместена ос спрямо общия план на вилата, което говори за неговото построяване в един по-различен период. Интересно е да се отбележи, че ориентацията на този комплекс съвпада с ориентацията на разкрития на около 40 м. северно мавзолей.

Обр. 5. Вилата при с. Покровник и императорската резиденция при Костинброд.
В заключение отново ще трябва да подчертаем изключителната научна и културно-историческа стойност на новооткритата вила край село Покровник. Прибързаните разкопки, неточната и подвеждаща информация за този паметник, не са в състояние да омаловажат неговото значение поради простата причина, че неговата мащабност и богатството на археологическите находки са видими и разпознаваеми дори и за неспециалистите.

ЗАЩО „АРХЕОЛОЗИТЕ“ УКРИВАТ ИНФОРМАЦИЯ?
Налага се да завършим това кратко изложение с ясен отговор именно на този въпрос, въпреки неприятните изводи, които той предполага. За широката общественост поведението на археологическия екип, който обяви, че обекта няма стойност и може да бъде разрушен, е непонятно и до голяма степен продажно. Разбира се, обяснения като „натиск върху археолозите“ и „подкупване“ са логични и на пръв поглед приемливи.
Проблемът обаче, има много по-дълбоки корени и започва десетилетия по-рано, когато в българската археология за първи път се появи понятието „магистрална археология“ (по аналогия с израза „магистрални работнички“). Понятието включваше дейности като „бърза работа за пари“ (подобно на известната „най-стара професия в света“), „наемен труд“, „сезонно ангажиране“ и т.н. В защита на българската археология ще трябва да посочим, че имаше и нейни представители, които категорично отказаха да работят по този начин (включително и автора на настоящето изложение). Огромното мнозинство от археологическата гилдия обаче, се насочи именно към този лесен и доходоносен начин на препитание. С течение на годините той се превърна във водещ източник на доходи, а през 2011 г. дори бяха приети и промени в законовата уредба, като в Държавен вестник беше публикувана и таблица за бюджет на археологическите проучвания. Парадоксално, но именно чрез тази бюджетна таблица българската археология загуби завинаги определението си като „наука“! За непредубеденият читател ще е интересно да разбере, че: „1. Модулът за археологически разкопки включва: а) дневната норма при 8-часов работен ден е проучване на квадрат 5 x 5 м на дълбочина 0,15 м“ и че: „Възнагражденията при теренното археологическо проучване се калкулират чрез коефициент на базата средната работна заплата за страната, актуализирана спрямо последните данни на Националния статистически институт, при средно 21 работни дни на месец и коефициент спрямо базовото заплащане на ден, а именно: а) възнаграждение за научен ръководител (включително с осигуровки) на ден - x 3,00“.
И точно тогава, през 2012 г., се появи и въпросът „НАУКА ЛИ Е АРХЕОЛОГИЯТА?“.
Може ли да е наука нещо, което се измерва в кубици изкопана пръст? И може ли да е наука нещо, което се заплаща чрез коефициент (по 3 + работната заплата в институцията, която работи въпросния археолог)?
И защото се опитваме да отговорим на въпроса: „Защо „археолозите“ укриват информация?“ ще е честно и да попитаме: „А тези, които копаят, дали наистина разбират какво проучват?“.
Информацията за вилата при Покровник е публикувана в официалното издание на Националния археологически институт с музей при БАН „Археологически открития и разкопки през 2017 г.“. В този доклад се вижда, че научният ръководител на обекта не е успял да идентифицира характера на откритите от него останки като „вила“. Същият обърква представителната абсидална сграда на вилата с „църква“, а мавзолеят на вилата с обикновена „гробница“. От този доклад се вижда, че с практикуването на т.нар. „магистрална археология“ българската археологическа наука УДАРИ СВОЕТО ДЪНО !!!

И не – проучвателните на обекта не укриват информация! Те просто не са в състояние да дадат научна и обоснована оценка на „кубиците пръст“, които изкопават![1] А тези „кубици“ струват в нашия случай на българския данъкоплатец ТРИ МИЛИОНА ЛЕВА … за да бъдат отново превърнати в „кубици пръст“, от където ще премине бъдещата магистралата.
А междувременно обектът, който ще бъде унищожен ще лиши държавата ни от световна известност. Редица чуждестранни учени (които не измерват работата си в „кубици пръст“) ще бъдат лишени от възможността да изследват и да анализират разкритието, направено в България … Съвременният Благоевград ще загуби съществена информация за историята и културата си!
И всички ние ще можем по-бързо да се придвижваме (или да бягаме) към Гърция … по магистралата!
Изготвил:
Красимира Лука (председател на Българско археологическо сдружение)

София
27 май 2018 г
[1] Коректността изисква да споменем и техните имена: ръководител - д-р Здравко Димитров (доцент в НАИМ при БАН), заместник ръководители – д-р Милена Райчева (гл. асистент в НАИМ при БАН) и Николай Русев (докторант в НАИ при БАН), консултант – д-р Людмил Вагалински (доцент НАИМ при БАН).

ЗАЩО НЕ МОЖЕ ДА СМЕ НЕЗАВИСИМИ, АКО СМЕ ИСТОРИЧЕСКИ НЕГРАМОТНИ

Съвременните българи свързват Деня на Независимостта на България - 22 септември, с бегли исторически познания и с много тежък трафик на КП...