Все ме мъчи един въпрос и не знам как да стигна до отговора...
Преди време четох книгата на американски психоаналитик, подлагал на медитация хора, които искат да се върнат в минали животи. И всички виждат как като свършат земните им дни, застават пред нещо като съвет на учителите, който показва къде са направени грешките и какво би станало, ако човекът е избрал по-човешкия начин, макар и по-труден, в дадена ситуация.
Ако всички ние знаем, че в края на дните ни ни чака този "държавен изпит" пред учителите горе, дали бихме били по-добри?
Мнозина мислят, че повечето от нас реагират инстинктивно (вероятно това означава животински) и не мислят кое е добро и зло, затова няма как да станем по-добри....
Но ако това е така, защо повечето хора стават по-дисциплинирани и по-старателни и внамителни, когато им предстои държавен изпит, дори през другото време да не са учили с цялата си съвест?
Значи това има значение, ако се казва на хората, че каквото и да правят, всичко е част от тяхната оценка по изпита за дипломиране? Защото животът не е по-различен от училището, в което всички сме били...
Казват - всички сме различни и няма как да мислим еднакво по този въпрос.
Да, но всички минаваме един и същ път - всеки има право на избор, а изборът е добър или лош да си. Въпросът е - защо едни избират да са добри и човечни, а други - да са лоши?
Някои стигат до генерални заключение за идването ни на този свят - като направим нещо за света?
Но както историята ни показва, за света може да направи нещо само Онзи горе, който ни е създал. Ние можем да направим за себе си, като променим себе си и станем по-добри, докато сме тук.
Като променим към добро и тези до нас, като им дадем от нашия опит и знания.
А Онзи горе ни е дал право да избираме, за да си научим уроците, защото без да минем от злото към доброто, няма трупане на опит и осъзнаване.
Преди време четох книгата на американски психоаналитик, подлагал на медитация хора, които искат да се върнат в минали животи. И всички виждат как като свършат земните им дни, застават пред нещо като съвет на учителите, който показва къде са направени грешките и какво би станало, ако човекът е избрал по-човешкия начин, макар и по-труден, в дадена ситуация.
Ако всички ние знаем, че в края на дните ни ни чака този "държавен изпит" пред учителите горе, дали бихме били по-добри?
Мнозина мислят, че повечето от нас реагират инстинктивно (вероятно това означава животински) и не мислят кое е добро и зло, затова няма как да станем по-добри....
Но ако това е така, защо повечето хора стават по-дисциплинирани и по-старателни и внамителни, когато им предстои държавен изпит, дори през другото време да не са учили с цялата си съвест?
Значи това има значение, ако се казва на хората, че каквото и да правят, всичко е част от тяхната оценка по изпита за дипломиране? Защото животът не е по-различен от училището, в което всички сме били...
Казват - всички сме различни и няма как да мислим еднакво по този въпрос.
Да, но всички минаваме един и същ път - всеки има право на избор, а изборът е добър или лош да си. Въпросът е - защо едни избират да са добри и човечни, а други - да са лоши?
Някои стигат до генерални заключение за идването ни на този свят - като направим нещо за света?
Но както историята ни показва, за света може да направи нещо само Онзи горе, който ни е създал. Ние можем да направим за себе си, като променим себе си и станем по-добри, докато сме тук.
Като променим към добро и тези до нас, като им дадем от нашия опит и знания.
А Онзи горе ни е дал право да избираме, за да си научим уроците, защото без да минем от злото към доброто, няма трупане на опит и осъзнаване.
Коментари
Публикуване на коментар