Няколко дни преди рождения ми ден се сещам за първите ми срещи с липсата на човещина, които и до днес оказват влияние в отношението ми случващото се около мен. Прабаба ми отглеждаше много цветя в двора на родната ми къща на ул. Веслец в София.
Докато един наш съсед не реши да си паркира колата точно в тази градина и изкорени прекрасните розови храсти, които и до днес помня. Била съм 5-6 годишна.
Пак тогава имах една мечта - представях си, че имам голяма къща, пълна с осиновени деца, за които се грижа като тяхна майка. Не си спомням, кога за първи път съм чула, че има изоставени деца, но явно е било в този период.
Да изкорениш цветя, да изоставиш дете, да нараниш същество или растение е еднакво нечовешко. Поне за мен.
Затова в съзнателните ми години започнах да помагам на всякакви каузи, свързани с помощ за другите. Затова и мотото на празника ми ще бъде: "Да дарим усмивки на децата, като спасим цветята".
Докато един наш съсед не реши да си паркира колата точно в тази градина и изкорени прекрасните розови храсти, които и до днес помня. Била съм 5-6 годишна.
Пак тогава имах една мечта - представях си, че имам голяма къща, пълна с осиновени деца, за които се грижа като тяхна майка. Не си спомням, кога за първи път съм чула, че има изоставени деца, но явно е било в този период.
Да изкорениш цветя, да изоставиш дете, да нараниш същество или растение е еднакво нечовешко. Поне за мен.
Затова в съзнателните ми години започнах да помагам на всякакви каузи, свързани с помощ за другите. Затова и мотото на празника ми ще бъде: "Да дарим усмивки на децата, като спасим цветята".
Коментари
Публикуване на коментар