петък, 30 март 2012 г.

Предпразнично

Няколко дни преди рождения ми ден се сещам за първите ми срещи с липсата на човещина, които и до днес оказват влияние в отношението ми случващото се около мен. Прабаба ми отглеждаше много цветя в двора на родната ми къща на ул. Веслец в София. 
Докато един наш съсед не реши да си паркира колата точно в тази градина и изкорени прекрасните розови храсти, които и до днес помня. Била съм 5-6 годишна. 
Пак тогава имах една мечта - представях си, че имам голяма къща, пълна с осиновени деца, за които се грижа като тяхна майка. Не си спомням, кога за първи път съм чула, че има изоставени деца, но явно е било в този период. 
Да изкорениш цветя, да изоставиш дете, да нараниш същество или растение е еднакво нечовешко. Поне за мен. 
Затова в съзнателните ми години започнах да помагам на всякакви каузи, свързани с помощ за другите. Затова и мотото на празника ми ще бъде: "Да дарим усмивки на децата, като спасим цветята".

Няма коментари:

Публикуване на коментар

А ЗА БЕДНОСТТА НА ДУШИТЕ НИ КОЙ ЩЕ ПРОТЕСТИРА?

Новината за деня, която няма да чуете от нито една медия е, че докато протестираме срещу високите цени, никой не се сеща да протести...