петък, 30 март 2012 г.

Предпразнично

Няколко дни преди рождения ми ден се сещам за първите ми срещи с липсата на човещина, които и до днес оказват влияние в отношението ми случващото се около мен. Прабаба ми отглеждаше много цветя в двора на родната ми къща на ул. Веслец в София. 
Докато един наш съсед не реши да си паркира колата точно в тази градина и изкорени прекрасните розови храсти, които и до днес помня. Била съм 5-6 годишна. 
Пак тогава имах една мечта - представях си, че имам голяма къща, пълна с осиновени деца, за които се грижа като тяхна майка. Не си спомням, кога за първи път съм чула, че има изоставени деца, но явно е било в този период. 
Да изкорениш цветя, да изоставиш дете, да нараниш същество или растение е еднакво нечовешко. Поне за мен. 
Затова в съзнателните ми години започнах да помагам на всякакви каузи, свързани с помощ за другите. Затова и мотото на празника ми ще бъде: "Да дарим усмивки на децата, като спасим цветята".

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАК АРХЕОЛОГЪТ КРАСИМИРА ЛУКА СПЕЧЕЛИ ПРОЕКТ НА ЮНЕСКО И СЕ ОКАЗА НЕУДОБНА

   Археологът Красира Лука е заръвшила  археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2000 г. е председател на Българско...