петък, 30 март 2012 г.

Чудесата, които ни се случват всеки ден

Случи ми се истинско чудо, от което още съм като ударен самолет - наложи се да взема автобус за 2 спирки, за да не мъча такситата за 100 метра да ме возят... 
Качвам се в автобус 88 на семинарията и тръгвам да дупча билет. Изведнъж чух силен вик: Спри, недей! Шофьорът на автобуса се оказа. 
"Как ще дупчиш билет по това време?", смъмри ме той. 
Докато се осъзная, дойде време да слизам на спирката, човекът пак ме смъмри: "Чакай, къде бързаш? Ако не си близо до спирката, ще спра където ти е удобно!". 
В този момент вече реших, че сънувам и попитах: "Отадвна не съм се качвала в автобус, това някаква практика ли е вече или само сега?", а човекът ми каза: "Ами нали трябва да има човещина между хората...". Този случай окончателно ме убеди, че българинът е уникален с това свое човешко качество - да помогне, без да чака в замяна отплата... 
Никъде по света това не ми се е случвало, а даже обратното.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАК АРХЕОЛОГЪТ КРАСИМИРА ЛУКА СПЕЧЕЛИ ПРОЕКТ НА ЮНЕСКО И СЕ ОКАЗА НЕУДОБНА

   Археологът Красира Лука е заръвшила  археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2000 г. е председател на Българско...