Борислав Димитрачков, и. д. Главен секретар и директор на дирекция
„Интернационализация на МСП“:
ЛИПСАТА НА РАБОТНА РЪКА И ПОДБИВАНЕТО НА РОДНОТО ПРОИЗВОДСТВО СА ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА МСП
- - Предвид, че гръбнакът на българската
икономика са малките и средните предприятия, чиито дял през последните две
десетилетия надхвърля 99% от общия дял на предприятията в страната, развитието
на техния капацитет и възможности, както и поддържането на тяхната
конкурентоспособност е изключително важно перо в националната икономическа
политика. Микро, малките и средните предприятия генерират около 61% от БВП на
България. Това са около 74 млрд. лева оборот. От тях повече от 50% от всички
средства са в рамките на малкия бизнес в страната.
В момента секторът на МСП изостава от световния дял на
технологично развитие, тъй като бизнесът акумулира и създава сравнително нисък
дял инвестиции в иновации и научно-развойна дейност. Въпреки това през
последните няколко години нараства делът на иновативните предприятия, както и
качеството на предлаганите стоки и услуги, което е следствие от
правителствената политика за насърчаване развитието на МСП.
Малките и средните фирми са генератор на нови работни
места и спомагат за повишаване на конкуренцията на пазара. Те проявяват
по-голяма гъвкавост в кризисни ситуации и притежават бързо променяща се
вътрешна организационна структура. Имат възможност по-бързо и лесно да
внедряват иновации и нови технологии, което е техният принос в повишаването на
конкурентоспособността на българската икономика.
- Агенцията
насочва основните си поощрителни мерки към иновациите на МСП и към участието на
българските фирми на международни изложения. Има ли вече резултати от тези
мерки?
Иновациите са сърцевината на европейската политика. Тя
е насочена към създаване на подходяща творческа среда за развитие на
инициативата, на научната и технологична инфраструктура, на патентната система,
подпомагане на фундаменталните и приложни изследвания, иновационни проекти с
пазарна реализация и др.
В духа на европейската политика от страна на България през
2005 г. бе създаден Националения иновационен фонд, разработен като Финансова
схема за подкрепа на иновативни предприятия.
Основната цел на фонда е да
насърчи създаването на научно-приложни и изследователски проекти и реализация на нови или значително
усъвършенствани продукти, процеси или услуги, насочени към повишаване на
иновативния потенциал и технологично равнище на предприятията.
Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ е
500 000 лв., а срокът за изпълнение на проекта - до 18 месеца.
От
създаването на Фонда са проведени 9 конкурсни сесии за набиране на проекти, 7
конкурсни сесии са приключили, 8-мата е в изпълнение. 9-тата конкурсна сесия бе
обявена през май 2018 г. и е в процес на оценка на постъпилите 72 бр. проектни
предложения. Общо за 8 конкурсни сесии са сключени договори за финансиране по
470 проекта, а предоставената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 83 549
983 лв.
По втората част от въпроса ви – с организирането на
национални участия в международни панаири и изложби в чужбина и страната агенцията
подпомага експортните дейности на МСП в следните аспекти: установяване на преки
контакти с чуждестранни партньори; увеличаване на износа; разширяване пазарите
на българските компании; повишаване ефективността на тяхната дейност;
запознаване със световните тенденции в съответния бранш. Участието на България
в международните панаири и изложения показва, че се търсят най-много вина,
традиционни наши храни, като повечето са биопродукти, козметични изделия на
основата на розовото масло, мебели, фармацевтични продукти, ИКТ услуги и др.
От началото на 2018 г. агенцията е организирала
национални участия на 25 международни панаира в чужбина и страната, като своя
продукция са представили 184 предприятия. Повечето от проявите са финансирани
по проект „Създаване на условия за устойчиво развитие и успешно интегриране на
българските предприятия на европейски и международни пазари, чрез осигуряване
на подкрепа за участие в международни търговски панаири и конференции“ по ОП
„Конкурентоспособност и иновации“.
Проучването за оценка на въздействието сред фирмите,
участвали в промоционални прояви, организирани от агенцията, изведе няколко
съществени извода:
- 76,5 % от всички фирми износители са
успели да навлязат на нов непознат за тях пазар;
- 64,3 % сключват допълнителни поръчки за
износ на вече познат пазар;
- 41,8 % от фирмите осъществили износ са
осъществили и двата вида ползи;
- 11,2 % са успели да разширят не само
износа си, но и продажбите си на вътрешния пазар.
- Над 80% от фирмите заявяват, че поддържат
кореспонденция с партньори, с които са установили връзка по време на
международна промоционална проява. Близо 77% от всички фирми, очакват
дългосрочно партньорство с установените контакти, а 73% очакват и сключване на бъдещи
сделки.
- Преките ползи за икономиката на страната от
участието в промоционалните прояви се изразяват главно в разкриването на нови
работни места, като 54,7 % от фирмите, които са разширили производството си, са
създали нови постоянни работни места, а 20,8 % са разкрили временни такива.
- Какви са
основните проблеми в развитието на МСП в България и ползвате ли европейския
опит, за да ги решавате?
- - Постигната финансова и икономическа стабилизация на
страната позволи да се направят важни стъпки за създаване на адекватна среда за
развитие на малкия и средния бизнес.
Липсата на работна ръка, нерегламентираният внос,
подбиващ цените на родното производство, регулаторните режими и
административният натиск, липсата на свеж финансов ресурс, както и
предизвикателствата пред т. нар. кръгова икономика са сред ключовите проблеми,
стоящи пред МСП от производствените сектори на икономиката.
За да можем и ние самите да си отговорим на този
изключително важен въпрос изпълнителният директор на агенцията е планирал две спешни
мерки. Едната е организиране на поредица от работни срещи с представители на
браншовите организации в България, за да получим обратна информация за реалните
проблеми на бизнеса. И другата мярка е систематизиране и анализиране на
получените препоръки, мнения, оплаквания, критики и изготвяне на доклад до
министъра на икономиката, с препоръки какви последващи стъпки трябва да се
предприемат, за да се отстранят проблемите.
Преобладаващият брой МСП са в сферата на търговията и
услугите. Голям брой фирми не преследват растеж и увеличаване броя на заетите, около
2/3 от малките и средните предприятия продават на локалния пазар, а само около
1/4 на националния. Има труден достъп до технологии и ноу-хау и недостатъчен
опит в областта на маркетинга, стратегическото планиране, счетоводството и
администрацията и т. н.
Ниските данъци са основен елемент от държавната
подкрепа. Близо 70% от запитаните предприемачи твърдят, че могат да разчитат на
държавна помощ при започване на бизнес. Над 55% се обединяват около мнението, че държавата
съдейства за развитието на предприемачеството. Според 26% от запитаните,
данъчните облекчения и ниските налози са основното, което бизнесът получава от
държавата. За 13% субсидиите, възможностите да участват в европроекти и
програмите са подкрепата, от която имат нужда. Само 46% от запитаните, успяват
да намерят пазари за продукцията си, също толкова обаче имат проблем с
реализацията на стоката си. Отново бизнесът поглежда към институциите – 43% от
предприемачите очакват помощ от държавата, за да успеят да пласират продукцията
си.
Неотдавна бяхте
гост на осмото издание на годишния форум с награди за луксозно строителство,
архитектура и дизайн. В България отново се наблюдава ръст на продажба на имоти
и бум на строителството. Какви са проблемите на МСП в този сектор?
Не са идентифицирани специфични проблеми пред МСП в
строителния сектор, като изключим конкуренцията, с която трябва да се справят
пред големите строителни компании, които печелят обществени поръчки и могат да
работят по различни проекти, включително с европейско финансиране. Проблемите
ще се конкретизират след провеждане на работните срещи с браншовите организации
в контекста на предишния отговор. Отдавна в агенцията не са правени такива
работни срещи и анализи и това е добра практика, която ще бъде възстановена в
полза на МСП в България.
Предизвикателство, но и възможност за развитие пред
сектора е решението на ЕК от 1 януари 2021 година всички нови сгради в ЕС да
използват много малко количество външна енергия за отопление, охлаждане или
топла вода. Това ще се постигне, като се произвежда енергия на място и се
подобри консумацията. Новите изисквания са част от стремежа на ЕС за засилване
на потреблението от чисти енергийни източници. Европейският парламент одобри на
17 април промени в директивата за енергийната ефективност на сградите. Те
задължават страните в ЕС да подготвят дългосрочни национални стратегии, които
да гарантират, че до 2050 г. сградите в ЕС почти не използват външна енергия.
Промените насърчават използването на „умни“ технологии за намаляване на
енергийното потребление и налагат въвеждането на точки за презареждане на
електрически автомобили в паркингите на новите сгради.
Колко
български фирми са сключили договори да изнасят продукти извън границите ни и
кои държави проявяват интерес към българските производители?
Направеното проучване за оценка на въздействието сред
фирмите показва, че 56,6% от МСП, участвали в промоционални прояви на ИАНМСП,
сключват договори за износ. Почти две трети - 66,4 %, от всички договори за
реализиран нов износ са в диапазона до 100 хил. лв., а 16,3 % от всички фирми
са сключили договори за над 300 хил. лв.
Вече пета година агенцията поддържа Националния
експортен портал и рубриката с голям интерес от българските компания „Чужди
фирми търсят бизнес партньори“. Постъпилите запитвания са както от европейски
компании, така и от азиатски, американски и т. н. И за най-различни стоки.
Логично, значителна част от постъпилите запитвания са от европейски компания,
тъй като България основно търгува с ЕС.
В кои сфери
на бизнеса МСП бележат ръст в развитието и в кои има спад?
Определено много добре се представя ИКТ секторът. Той
държи близо 50% дял от износа на бизнес услуги и е с най-висок иновационен
интензитет и с най-много регистрирани патенти. България наистина има с какво да
се гордее в тази сфера - много българи са водещи кадри в най-успешните IT
компании, а вече и у нас започнаха да се развиват много добри фирми. Страната
ни отдавна е призната и като добра дестинация за аутсорсинг на подобни услуги.
Друг добър пример е мебелната индустрия. Има мебелни клъстери, които дават
възможност на малките български производители да участват в по-големи проекти.
Това е сектор с традиции, с квалифицирани кадри, с възможност да произвежда и
малки, и големи серии, при това с добър дизайн и на добри цени. Хранително-вкусовата
промишленост също има сериозен принос за развитието на икономиката на МСП и е с най-голям дял в
производството по отношение на заетостта и приходите. Световно признати са
българските козметични продукти на основата на розово и други етерични масла,
което определят браншът сред водещите експортни сектори на българската
икономика.
Производството на резервни части за автомобилната
индустрия също бележи ръст на развитие – български фирми са сключили договори с
международни автомобилни компании и се ползват с отлично реноме. Шивашките
услуги, в които се работи предимно на ишлеме също имат траен тренд на развитие,
като все повече български компании произвеждат свои колекции, а някои вече имат
утвърдени брандове.
Отраслите, в които се забелязва спад, са химическата
промишленост и машиностроенето.
Предстои
четвъртото издание на Балканските награди за туристическа индустрия, на които
отново ще бъдете гост. Туризмът е сред основните сфери в развитието на
икономиката на Балканите, а България има все още нереализирани ресурси в този
сектор. Как подпомагате МСП в сферата на туризма?
Сектор туризъм не попада в сферата на въздействие на
агенцията, определена от държавната политика на България. Има специално
създадена структура, но при определени условия двете държавни структури си
взаимодействат. И конкретен пример в тази насока е участието на туристически
фирми на националния щанд, организиран от ИАНМСП, на изложението за вносни стоки China International Import
Expo (CIIE), 5-10 ноември 2018 г., в гр. Шанхай, Китай.
МСП в сферата на туризма ще бъдат подпомогнати и чрез
анализа на техните проблеми след проведените работни срещи с браншовите
организации, като ще решаваме възникналите затруднения съвместно с другите
държавни институции с цел развитие на малкия и средния бизнес в сферата на
туризма.
При разработването на политики за икономическо
развитие както на национален, така и на регионален мащаб, туризмът следва да се
разглежда в комплекс със съпътстващите индустрии, с които е свързан. Едно
проучване на Асоциацията на хотелиерите в Италия показва, че всяко ново работно
място в туристическия бранш автоматично води до откриване на нови от 4 до 7
работни места в обслужващите сектори. Това показва какъв потенциал има туризмът
по отношение развитието на слабо населените и неразвити икономически райони. Тези
райони (най-вече на морския бряг и планините) в България са изключително богати
на културни и исторически паметници, артефакти от древни цивилизации,
автентично и уникално традиционно производство на биологични храни и напитки,
природни забалежителности и биоразнообразие. Въпреки това населението в тези
райони е сравнително малобройно, с ниски доходи и с ниско ниво на предприемаческа
активност. Целевите усилия и политиките за подкрепа на туризма и предприемачеството
биха могли да увеличат икономическия просперитет не само в тези сравнително
слабо развити райони, но и да повишат икономическото представяне на национално
равнище. Това може да се реализира чрез въвеждането на иновативни бизнес модели
и цифровизация на туристическите дейности с интегриране на местните производители и доставчици на стоки и услуги,
което да бъде атрактивно за младите предприемачи и да осигури икономически
просперитет на слаборазтите райони.
ИАНМСП
участва в международен проект с такава основна цел, представен за финансиране
по Финансовите механизми на ЕИП и Норвегия. С помощта на проекта е предвидено
да бъдат проучени опита и добри практики за успешни цифрови бизнес модели от ЕС
и да бъдат разработени предложения за мерки за интегриран селски туризъм. Резултатите
от проекта, ако бъде одобрен, ще доведат до разширяване на капацитета на
политиците и заинтересованите страни за прилагане на интегрирани мерки за
развитие на културно-историческия туризъм, ще бъдат разширени уменията за
трансфер и прилагане на социални иновации, ще се стимулира младежкото
предприемачество и компетенциите на младите предприемачи. Същевременно целим и
създаване на мрежи и групи по интереси, за да се разчупи стереотипа и
капсулирането на малкото предприятие, което ограничава неговото развитие. Искаме
да подобрим и уменията за провеждане на съвременно дистанционно обучение за
предприемачите, чрез организиране на курсове, базирани на образователни методи
за цифрово свързване и дигитално образователно съдържание.
Едно интервю на Патриция Кирилова за нейния блог
Снимки ВИП Комюникейшън ПР
Коментари
Публикуване на коментар