ЗАЩО ЦЯЛА ИТАЛИЯ ПАЗИ БЪЛГАРСКИ ТОПОНИМИ

Булгария
Monte Bulgheria вижда от Боско
състояние	Италия
област	Кампания
провинция	Салерно
височина	1 225 м надморскависочина
верига	Subappennino lucano
координати	40 ° 04'N 15 ° 26'E Координати : 40 ° 04'N 15 ° 26'E
Карта на местоположението
Булгария
Редактиране на данни в Wikidata · Ръководство

лгарски топоними се срещат и до днес в цяла Италия - от северната до южната част на Ботуша. 

Какво ни свързва с италианците не е трудно да видим и без да сме изследователи - генетичните резултати дори показват, че сме най-близки с тях в Европа. 

Малцина обаче знаят, че един от синовете на царя на царете Кубрат - Алцек, не отива произволно в тези земи, а е изпратен именно в тази част на римската империя през 7 век, за да поведе освободителната битка в спасяването на заробените българи. По традиция българските империи не са водили никога завоевателни войни за чужди територии, единствено пазят своите земи.
Това е успешната и заключителна част от българските освободителни войни, започнати още по времето на Атила векове по-рано.
Братята на Алцек стигат до днешна Унгария и Македония, а Аспарух възстановява сърцевината на Стара Велика България - земята, чието име носим Ариана. 

Почти всяко лято фондация Въздигане организира празник пред паметника на Алцек в планинското градче Челе ди Булгериа под Неапол. Целият град е изпъстрен с български и италиански знамена, местните посрещат българите като месии -  заради паметника градчето се е оживило от туристическия поток нашенци, които почитат Алцек в едно от най-съхранените и девствени кътчета на Средиземноморието и на Италия.  

Mount Bulgheria е планина, разположена в южната част на Cilento, в провинция Salerno, чийто най-висок връх достига 1225 метра. Името му произлиза от българските заселници, които се заселили тук преди 500-та година, категорични са италианците. 

От планината се взима името на общината Celle di Bulgheria, която се издига по склоновете му, от източната страна.  Планината е известна като "спящата лъвица", защото тя прилича на огромен лъв в покой, гледащ на изток. А и местните вярват, че лъвът е там, за да ги защити.

В италианските летописи се разказва, че земите на Челе ди Булгария са били обитавани от български монаси и след това от войници, преселени по време на готико-византийските войни, разказани от Прокопий от Кесария.

Poderia, както и  Celle di Bulgheria, е малко селце, от което лесно можете да стигнете до пътеките, които водят до Монте Булгария. Подобно на Celle di Bulgheria, то има история, дълбоко свързана с Изтока, за която свидетелства и днес култът в Santa Sofia към източен светец. Дълго време тя е част от баронска вражда и запазва църквата „Успение Богородично” от 14-ти век, с допълнения в бароков стил. В параклиса на Сан Микеле Арканджело е запазена характерната „българска” камбанария с лук.

На склоновете на красивата Монте Булгария се кипри село с богата история, което свидетелства за пряката връзка между Чиленто и Ориенте - мястото, където по време на гръцко-готическата война василианските монаси са се заселили в килия, докато българските наемници следили лангобардите. Те  поставяли гарнизоните си точно под планината, където е живял Сан Фатино: тук топонимата Челе ди Булгерия разкрива този отдалечен парцел, все още маркиран в каменни портали и дворци.

Ето какво четем в италианските сайтове за тази част на Ботуша: 

"Защо България? Районът през първите векове след Христа е колонизиран от българското население. Разположена близо до брега, планината Bulgheria обещава огромна панорама към залива Policastro, но също така показва характерния пейзаж на върха. Някои завои ни водят до извора, в който се намира образа на Дева Мария от Лурд", пише www.sentierinatura.it.

Планината е носител на древни легенди, пазени и до днес. Голяма и внушителна, тя е охранявана от гиганти и циклопи, добри и лоши, защото е била най-красивата земя в света, пожелана от всички, където животните и растителността били в услуга на човека. Тази митология представлява дълбоката връзка на чуждо население с територията, създавайки традиция, която и до днес има своите поддръжници, за да отстрани други хора, които се интересуват от благосъстоянието на тази планина в България.

Според друга легенда - мистерията е в лавандулата. В скалист и сух терен, лавандула цъфти, давайки магическа атмосфера на планината Bulgheria. Казва се, че лавандулата в планината е нещо като "грешка" на Твореца. Точно тук ангелите губят семената, които виреят само от едната страна на планината. Отчаян, Ангелът на Създателя скърби за загубата на тези семена в земя толкова "твърда" в сравнение с мекотата на пурпурните цветя.
Смята се, че всяка година тези семена отново цъфтят, защото са свързани с чудотворна грешка.
Всички тези легенди за планината България са наситени с религиозни значения, много силна връзка с тази територия от тези, които са я открили и след това "цивилизовани", които са се удивлявали и утешавали от този скалист хълм над морето и са го охранявали с ревност - разказва сайтът https://zon.it/monte-bulgheria-mare.

Според италианския изследовател, д-р Винченцо Д'Амико, Алцек е настанил столицата си в малкия град Cantalupo di Bojano (Cantalupo nel Sannio). D'Amico дори твърди, че името Cantalupo произхожда от прабългарските думи “kan-teleped”, т.е. резиденция на владетеля.
Постепенно, както твърди д-р D'Amico, българската колонизация се разпространява от Беневенто из цяла Южна Италия. На по-късен етап българите се заселили още по-на юг в района на река Мингардо, около скалистия хребет, който все още се нарича Монте Булгария. 

Според много историци Алцек и Ациок са една и съща историческа личност, най-младият син на Кубрат. Видимо е, че българите се заселват в Италия през различни периоди на Средновековието, оставайки там завинаги, а Италия става тяхна родина.
Въпреки някои неточности, причинени от остарелите идеи за произхода на българите по това време, в изследванията си за българите през Средновековието, д-р Винченцо Д'Амико твърди, че има стотици имена на населени места в Италия, които имат български произход.

Докато за Челе ди Булгария има сравнително наситена информация за българските преселения там, 

за българските топоними в централна и северна Италия почти липсва информация за техния исторически път. 

Интересно е, че град Bolgare (Bergamasque : Bólgher) в провинция Бергамо, в Ломбардия, Италия, е запазил Средновековен некропол Bolgare - St. Chierico. Това е изключително важен обект в Северна Италия (на около 40 км източно от Милано). За да се реконструират аспектите на демографския и здравен статус на тази ломбардска популация, са извършени макроскопски (морфологични, метрични и рентгенографски) и микроскопски анализи върху над 400 скелета за оценка на пола (морфология на черепа и таза, метрика), възраст (възрастни): зъбно и костно развитие. Резултатите доказват, че пробата е хетерогенна с мъжки, женски, различни възрасти. 

Изглежда, че извадката се състои от няколко групи, включително индивиди със северни или източни (уралски) европейски черти и, от друга страна, индивиди с централно европейски или средиземноморски характеристики. Първият може да е показателен за миграцията на ломбардците (предполага се от високия ръст); вторият може да се счита за автохтон, носещ характер, по-характерен за северно-италианското население. Ценното е, че именно с населението на Болгаре се прави изследването на основните източници на антропологични данни за ломбард в Италия, посочва сайтът www.ncbi.nlm.nih.gov.

Градчето е разположено в равнината между реките Серио и Олио, на 13 км югоизточно от Бергамо. Докато за Челе ди Булгария категорично се казва, че носи името на българите, преселници от 3-5 век, за този северен град с името на българите не може да се намери почти никаква информация.

 Българските заселения в Италия са представени и от д-р Иван Банковски през 60-те години. Той се позовава отново на изследването на д-р Д'Амико и цитира, сред старите български топоними на географски места в Италия, тези с корен на болг или bulg трябва да се отбележат: Болгаре (близо до Бергамо), Болджано (близо до Милано), Българограсо, Булджаго, Българо, Булджарето и Булгарело (близо до Комо), Болгер (Тренто), България (Чезена - Форли), Планина Монте Булгария и община Челе ди Булгерия - в Южна Италия и др.

Корени като "bolg" и "bulg" съществуват и до днес в много италиански фамилии като: Bulgari, Bulgarelli, Bulgarini, Bulgherini, Bulgaroni, Bolgheri, Bolgarini, Bolgaroni, Bugarini. Според изследователите тези, които ги носят, са далечни потомци на българите. 

В допълнение към корените “bulg” и “bolg”, според същите автори, в Италия има още два корена от български произход - Кара и Канталупо ди Бояно. Коренът „cara“ откриваме в: Carasco (провинция Genova), Caramagna, Carasone и Caraglio (провинция Cuneo), Caragna (Calizzano, провинция Savona), Caranza (Лигурия), Carate (Милано), Caranero (Комо), Carata (Новара), Caravate (Варезе), Caravonica (Imperia) и други.

Едно от местата с производство на популярно италианско вино в Северна Италия също носи българско име - Болгери (на италиански: [ˈbolgeri] ) е централно италианско село край Тоскана. 

За първи път се споменава през 1075 г. в папска була на папа Григорий VII , името му произлиза от Bulgari ( на италиански за „ българи “), поради наличието на военен лагер от българи, съюзници на лангобардите.

Автор Патриция Кирилова