неделя, 27 май 2018 г.

КОЙ СЕ ОПИТВА ДА УНИЩОЖИ КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО ИЛИ САГАТА ПОКРОВНИК


СТАНОВИЩЕ на Българско археологическо сдружение относно културно-историческата стойност на обекта при с. Покровник

KRASSIMIRA LUKA·27 МАЙ 2018 Г.
Забележка: Планът, който представя структурата на разкритата при с. Покровник антична сграда е изработен по въздушни снимки, предоставени от Инициативния комитет за спасяване на Скаптопара. В текста по-долу са използвани за информация снимки от публичната група „Ние сме против застрояването на разкопките около Благоевград“ и публикации и изявления в медиите на „разкопвачите“ на обекта.
Авторът не е посещавал обекта лично, както и не е запознат с произхождащите от там находки (около 3000 според съобщения в медиите). Въпреки това, изнесената в публичното пространство информация е достатъчно ясна, за да бъде определен характера на обекта.
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЕКТА
Археологическият обект до с. Покровник е разположен на незаливна тераса на река Струма, на около 800 м от десния бряг на реката и на сравнително малка надморска височина (350 м). Както личи от сателитни снимки, направени преди началото на разкопките, районът се намира сред обработваеми и днес земеделски земи. Теренът е изцяло равен и удобен за обитаване. Очевидно в древността са били използвани плодородните почви около реката и природните дадености на обширната котловина между планините Рила и Влахина, където в момента е разположен съвременния град.
Трябва да се отбележи, че топографското ситуиране на обекта, както и географските дадености на района, предполагат интензивно обитаване на цялата котловина през античния период. Т.е. – едва ли ще е изненада, ако основните архитектурни структури (независимо от техни характер) се намират в момента под съвременния град. Известният надпис, в който се споменава името „Скаптопара“ (Σκαπτοπάρα) е открит в район, който в момента е квартал на града (бившето село Грамада). Това място е разположено само на 2,5 км от проучения обект и ни дава пълно основание да предположим, че останките при с. Покровник са само част от селищен комплекс, който в момента попада под съвременния Благоевград.
Обектът е проучван „спасително“ (т.е. с ускорени темпове) през 2017 и настоящата 2018 г. Целта още в началото на тези разкопки е била премахването на архитектурните останки и освобождаване на мястото за ново строителство (магистрала Струма). Символичен е фактът, че за разлика от други места, предвидената за разкопки площ разкрива изцяло античния комплекс (а не само част от него) и че този комплекс не е нарушен с течение на времето от други градежи или от често срещаните в България „иманярски набези“. Като се има предвид, че въпреки световно известният надпис за Скаптопара (чиято стойност личи от факта, че в момента той се намира в Берлин, а не в България), от страна на Регионалният исторически музей Благоевград не е направен даже и опит селището да бъде локализирано (а камо ли да бъде изследвано, идентифицирано и популяризирано), откритието може да се определи като „Дар от Бога“, т.е. като „компенсация“ за дългото мълчание на „учените“ по една тема, която е от световно значение!
„Спасителните“, т.е. форсирани разкопки, разкриват огромна антична сграда. В лаконичните отчети на тази находка се споменават архитектурни детайли (мраморна украса), подово отопление (хипокауст), четири периода на обитаване, свидетелства за производствена дейност (пещи за строителна керамика), 40 помещения, запазена водопроводна система, огромно количество находки (включително и останки от тъкани), военна диплома и пр. В „превод“ тези откъслечни данни означават, че е проучен археологически обект от национално значение! В европейската (а и световна) практика, подобни находки с години заемат място в научните форуми. Архитектурният план, отделните помещения и произхождащият от тях инвентар би трябвало да са обект на обширни публикации (обикновено в няколко тома).
КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ


Обр. 1. Разкритата при с. Покровник сграда. Генерален план
Планът на сградата, разкрита край съвременния Благоевград (Обр. 1), притежава всички ясно различими характеристики на римско извънградско имение (вила). През 1997 г. археологът Венцислав Динчев събира в една книга и публикува всички известни до тогава вили от България – общо 33 броя. Според него, в Югозападна България се намират близо половината от всички проучени вили в България до сега, но на приложената карта се вижда, че става въпрос за района на съвременна София, Перник и Кюстендил (Обр. 2). Римската вила при с. Покровник всъщност е първият такъв обект (и за сега единствен), открит в Пиринска Македония.



Обр. 2. Вилни комплекси, разкрити в България (по В. Динчев)
Според същия автор, в древността е съществувала културна граница, минаваща по линията Искър-Места. Източно от тази граница извънградските имения (вили) загиват още по време на варварските нашествия от средата на III век, а на запад от нея вилните комплекси преживяват нов разцвет във времето на IV и първата половина на V век. В културно-исторически план вилата при Покровник може да се отнесе към същата група изявени археологически паметници, свързани с историята и разцвета на ранната Източна римска империя (известна като Византия). Такива са императорските резиденции при днешен Костинброд (Scretisca), дворецът на император Галерий при днешния град Зайчар в Сърбия (Felix Romuliana) и др., построени във времето, когато центърът на античния свят се е преместил от Рим на Балканите.
През 2002 г. английската изследователка Линда Мълвин публикува всичките известни вили от района на Балканите (общо 64). От приложените към книгата таблици се вижда, че сравними с размерите на вилата при Покровник (около 6000 кв. м.) са само четири – Чаталка при Стара Загора (6890 кв. м.), Dracevica на Адриатическото крайбрежие (5600 кв. м.), Keszthely-Fenekpustza в Унгария (13125 кв. .) и Mediana до съвременния град Ниш в Сърбия (6732 кв. м.).
В научните изследвания до сега са правени различни опити за класификация и определяне значението на вилните комплекси от римския и късно-римския период. С проблема са се занимавали над 30 изследователи, а предложените от тях опити за систематизиране на информацията варират от подробно разглеждане на плана до социално-икономически интерпретации. Новооткритата вила при с. Покровник за сега не може да бъде вписана в нито една от тези класификации, тъй-като жилищния комплекс се е развивал с течение на времето, а изясняването на цялостната хронология, периодизация и последователните фази на строителство са въпрос на задълбочени и прецизни научни изследвания, както беше посочено по-горе.
Планът на римската вила при село Покровник показва сграда с два обособени вътрешни двора. Около източния са групирани помещения със значителни размери, а северно от тях е прилепена и малка (в сравнение с размерите на сградата) баня. Снимките на място, както и тези, направени от въздуха, показват, че в източния сектор са разкопани и по-ранни зидове (несъвпадащи с общата ориентация на сградата). Именно тези по-ранни останки могат да бъдат определени като „основи с нетраен градеж от камък на глинена спойка или на суха фуга“ (Официално изявление на НАИМ при БАН относно спасително археологическо проучване край с. Зелен Дол и Покровник, гр. Благоевград).


Обр. 3. Вилата при с. Покровник с местата на откриване на архитектурни детайли, водопроводни тръби и др.

Западният вътрешен двор е бил перистилен, т.е. притежавал е колонада околовръст, както личи от намерените на място останки от колони и ари (Обр. 3). Сградата е била снабдена и с водопродовна инсталация и термален комплекс. Южно от двора е разкопан и обширен портик (вход), през който вероятно се е осъществявал достъпа до комплекса. С тези си особености западната част на вилата притежава всички характеристики на вилните имения от II и първата половина на III век. Най-близък подобен пример е известната вила Армира при Ивайловград (с централен перистилен двор, заобиколен с различни по размери помещения), която се различава единствено по по-малките си размери в сравнение с разглежданата тук (Обр. 4).


Обр. 4. Вилата при с. Покровник и вила Армира при Ивайлов град. Сравнителни планове

Източният двор е оформен от верижни помещения и вероятно е бил отворен на север. От доклада за археологическите разкопки през 2017 г. не става ясно дали той е съществувал едновременно със западната част или е бил изграден в един по-късен период. Северно от него е разположена т.нар. „църква“. Ще трябва да обърнем внимание, че просторните помещения, завършващи със широка абсида, са един от най-характерните елементи във вилните комплекси, строени след началото на IV в. Някои от изследователите дори определят самостоятелен тип вили въз основа на тази характеристика – т. нар. „вили с абсидална зала“ (Обр. 5). Че т.нар. „църквата“ в нашия случай не е нещо друго, а именно представителната абсидална сграда във вилата, показват и редицата от помещения на запад, органично свързани с нея. Сградата с абсида и свързаните с нея помещения оформят самостоятелен комплекс с леко изместена ос спрямо общия план на вилата, което говори за неговото построяване в един по-различен период. Интересно е да се отбележи, че ориентацията на този комплекс съвпада с ориентацията на разкрития на около 40 м. северно мавзолей.

Обр. 5. Вилата при с. Покровник и императорската резиденция при Костинброд.
В заключение отново ще трябва да подчертаем изключителната научна и културно-историческа стойност на новооткритата вила край село Покровник. Прибързаните разкопки, неточната и подвеждаща информация за този паметник, не са в състояние да омаловажат неговото значение поради простата причина, че неговата мащабност и богатството на археологическите находки са видими и разпознаваеми дори и за неспециалистите.

ЗАЩО „АРХЕОЛОЗИТЕ“ УКРИВАТ ИНФОРМАЦИЯ?
Налага се да завършим това кратко изложение с ясен отговор именно на този въпрос, въпреки неприятните изводи, които той предполага. За широката общественост поведението на археологическия екип, който обяви, че обекта няма стойност и може да бъде разрушен, е непонятно и до голяма степен продажно. Разбира се, обяснения като „натиск върху археолозите“ и „подкупване“ са логични и на пръв поглед приемливи.
Проблемът обаче, има много по-дълбоки корени и започва десетилетия по-рано, когато в българската археология за първи път се появи понятието „магистрална археология“ (по аналогия с израза „магистрални работнички“). Понятието включваше дейности като „бърза работа за пари“ (подобно на известната „най-стара професия в света“), „наемен труд“, „сезонно ангажиране“ и т.н. В защита на българската археология ще трябва да посочим, че имаше и нейни представители, които категорично отказаха да работят по този начин (включително и автора на настоящето изложение). Огромното мнозинство от археологическата гилдия обаче, се насочи именно към този лесен и доходоносен начин на препитание. С течение на годините той се превърна във водещ източник на доходи, а през 2011 г. дори бяха приети и промени в законовата уредба, като в Държавен вестник беше публикувана и таблица за бюджет на археологическите проучвания. Парадоксално, но именно чрез тази бюджетна таблица българската археология загуби завинаги определението си като „наука“! За непредубеденият читател ще е интересно да разбере, че: „1. Модулът за археологически разкопки включва: а) дневната норма при 8-часов работен ден е проучване на квадрат 5 x 5 м на дълбочина 0,15 м“ и че: „Възнагражденията при теренното археологическо проучване се калкулират чрез коефициент на базата средната работна заплата за страната, актуализирана спрямо последните данни на Националния статистически институт, при средно 21 работни дни на месец и коефициент спрямо базовото заплащане на ден, а именно: а) възнаграждение за научен ръководител (включително с осигуровки) на ден - x 3,00“.
И точно тогава, през 2012 г., се появи и въпросът „НАУКА ЛИ Е АРХЕОЛОГИЯТА?“.
Може ли да е наука нещо, което се измерва в кубици изкопана пръст? И може ли да е наука нещо, което се заплаща чрез коефициент (по 3 + работната заплата в институцията, която работи въпросния археолог)?
И защото се опитваме да отговорим на въпроса: „Защо „археолозите“ укриват информация?“ ще е честно и да попитаме: „А тези, които копаят, дали наистина разбират какво проучват?“.
Информацията за вилата при Покровник е публикувана в официалното издание на Националния археологически институт с музей при БАН „Археологически открития и разкопки през 2017 г.“. В този доклад се вижда, че научният ръководител на обекта не е успял да идентифицира характера на откритите от него останки като „вила“. Същият обърква представителната абсидална сграда на вилата с „църква“, а мавзолеят на вилата с обикновена „гробница“. От този доклад се вижда, че с практикуването на т.нар. „магистрална археология“ българската археологическа наука УДАРИ СВОЕТО ДЪНО !!!

И не – проучвателните на обекта не укриват информация! Те просто не са в състояние да дадат научна и обоснована оценка на „кубиците пръст“, които изкопават![1] А тези „кубици“ струват в нашия случай на българския данъкоплатец ТРИ МИЛИОНА ЛЕВА … за да бъдат отново превърнати в „кубици пръст“, от където ще премине бъдещата магистралата.
А междувременно обектът, който ще бъде унищожен ще лиши държавата ни от световна известност. Редица чуждестранни учени (които не измерват работата си в „кубици пръст“) ще бъдат лишени от възможността да изследват и да анализират разкритието, направено в България … Съвременният Благоевград ще загуби съществена информация за историята и културата си!
И всички ние ще можем по-бързо да се придвижваме (или да бягаме) към Гърция … по магистралата!
Изготвил:
Красимира Лука (председател на Българско археологическо сдружение)

София
27 май 2018 г
[1] Коректността изисква да споменем и техните имена: ръководител - д-р Здравко Димитров (доцент в НАИМ при БАН), заместник ръководители – д-р Милена Райчева (гл. асистент в НАИМ при БАН) и Николай Русев (докторант в НАИ при БАН), консултант – д-р Людмил Вагалински (доцент НАИМ при БАН).

1 коментар:

НЕ КНИГА, А РЕВОЛЮЦИЯ - РЕЛИГИЯТА СРЕЩУ ЖЕНИТЕ

     Книгата О(У)ЧЕБНИК ЗА МЪЖЕ, чиято официална премиера е на 27 юни (сряда) от 19 часа в СПА Хотел Драгалевци, е повече от революци...