В официалната история древният свят е изкуствено разделен на изолирани кутийки: тук са египтяните, там са траките, а между тях някак си „от нищото“ блести класическа Гърция. Когато обаче отворим държавните архиви на Древен Египет и ги съпоставим с хетските клинописни плочки и археологията на Балканите, тези стени рухват.
Оказва се, че след падането на Троя (около 1180 г. пр.н.е.), именно народите от нашите земи – траките, пеласгите и тевкрите – разтърсват основите на Средиземноморието, достигат чак до делтата на Нил и дават на света най-високото духовно учение на древността: Орфизма.
ПОРЪЧАЙ книгата "Забранената древност на българите" тук : https://tinyurl.com/2xzhj47c
Част 1. От Троя до Египет: Кои всъщност са „Морските народи“?
В началото на XII век пр.н.е. настъпва т.нар. Колапс на Бронзовата епоха. Великите империи (Хетската, Микенската, Угарит) рухват една след друга под ударите на загадъчна, неудържима коалиция, която съвременната наука нарича „Морските народи“.
Египетският фараон Рамзес III успява с огромни усилия да спре тяхното нахлуване в битката при Джах и делтата на Нил (около 1175 г. пр.н.е.). За да увековечи победата си, той заповядва да изсекат подробни релефи и йероглифни надписи върху стените на своя погребален храм в Мединет Хабу (Луксор). Тези каменни страници са безценен исторически документ.
Какво пише в египетските йероглифи?
Рамзес III изброява точно кои племена са тръгнали от север да завладеят Египет:
Пелесет (Peleset): Това е египетското фонетично изписване на пеласгите (беласгите). В релефите те са изобразени с характерни високи шлемове от пера – точно същото бойно снаряжение, което по-късно Херодот описва при народите от Мала Азия и Балканите. По-късно част от тези пелесет се заселват по крайбрежието на Ханаан и дават името на днешна Палестина (Земята на филистимците/пеласгите).
Текер (Tjeker): Учените са категорични, че зад това име стоят тевкрите – другото име на самите троянци. След опожаряването на Троя, оцелелите трако-троянски воини се качват на корабите си и тръгват на юг.
Дануна (Denyen): Директна препратка към данайците от Пелопонес.
Научният извод: След братоубийствената война при Троя, разрушеният икономически ред изтласква палеобалканското и малоазийското население. Водени от трако-троянската аристокрация, тези бойци преминават през Кипър, унищожават Хетската империя и стигат до границите на Египет, носейки със себе си технологията на железните оръжия, която слага край на Бронзовата епоха.
Част 2. Тракийската връзка с Египет: Преди фараоните и по време на тях
Връзките между Тракия и Египет обаче не започват с войните на Рамзес III. Те са много по-дълбоки и културни:
Свидетелството на Херодот за Колхида и Тракия: Херодот отбелязва поразителните прилики в обичаите, обработката на лен и религиозните ритуали между египтяните и народите около Черно море и Тракия.
Култът към Слънцето и Златото: И в Египет, и в древна Тракия (още от епохата на Варненския некропол), златото не е просто метал за търговия, а материализираната плът на Слънцето (Бога). Тракийските царе-жреци, подобно на фараоните, се погребват със златни маски и соларни символи, вярвайки в безсмъртието на душата.
Египетските походи на Сезострис: В античните хроники (Диодор Сицилийски, Херодот) се описват походите на митичния египетски фараон Сезострис чак до Тракия, но още по-важното е обратното – тракийски династии и наемници редовно служат като елитна гвардия в Египет, а по времето на Птолемеите тракийската аристокрация управлява цели провинции по поречието на Нил.
Част 3. Орфей и Самотракийските мистерии: Духовният център на света
Докато южните племена в Елада се прекланят пред антропоморфни (човекоподобни) богове, които се карат, крадат и изневеряват на Олимп, в Тракия се ражда най-възвишеното философско и религиозно учение на древния свят – Орфизмът.
Кой е Орфей в реалната история?
За науката Орфей не е просто митичен музикант, който омайва животни. Той е исторически реформатор, цар-жрец и духовен учител на траките, живял около XIII–XII в. пр.н.е. (поколението преди Троянската война – той самият участва в похода на Аргонавтите).
Орфей извършва религиозна революция: той реформира древния култ към Дионис и въвежда вярата в Единния Върховен Бог (Слънцето-Аполон) и безсмъртието на човешката душа.
Какво представляват Орфическите и Самотракийските мистерии?
В древността центърът на висшата духовност не е в Атина или Спарта. Той е в Тракия – на остров Самотраки и в светилищата на Родопите (Перперикон, Татул). Там се провеждат прочутите Мистерии на Великите богове (Кабирите).
Елините идват в Тракия да се учат: Всички велики умове на античността – Питагор, Платон, Херодот, както и царе като Филип II Македонски – пътуват до Тракия, за да бъдат посветени в тези мистерии. Самият Питагор изгражда своята знаменита школа и учение за прераждането на душите директно върху орфическите книги.
Доказателството от Златните орфически плочки: В гробници в Северна Гърция, Южна Италия и Тракия археолозите откриват тънки златни пластинки, поставяни върху гърдите или в устата на посветените. Върху тях е изписан „паспорт за отвъдното“ – инструкции към душата как да избегне реката на забравата (Лета) и да пие от извора на Паметта, за да се слее с божественото. В тези текстове се четат думи, които науката нарича „ephesia grammata“ – неразбираеми за гърците свещени тракийски думи, които са били пазени в тайна.
Орфей и ранното християнство
Духовната висота на тракийския орфизъм е толкова близка до морала на новата ера, че първите християни в катакомбите на Рим изобразяват Иисус Христос в образа на тракиеца Орфей, заобиколен от агнета и свирещ на лира (Добрия пастир). Посланието на Орфей, че тялото е само временен затвор (сома – сема) за божествената душа, подготвя почвата на Балканите за светкавичното приемане на християнството векове по-късно.
Обобщение
Когато съберем всички парчета от мозайката, лъжата за „изостаналите варвари на север от Олимп“ се разпада на пух и прах:
Трако-пеласгите (беласгите) са държавотворният елемент на Балканите и Троя.
След падането на Троя, те не изчезват, а като „Морски народи“ (Пелесет и Текер) прекрояват картата на Източното Средиземноморие и стигат до границите на Египет.
В духовен план, докато съседите им потъват в примитивно многобожие, Тракия ражда Орфей – учителят, от когото Елада заимства своята философия, музика, мистерии и представа за безсмъртието.
Ние стоим върху земя, която е била едновременно ковачницата на желязото и храмът на духа за целия античен свят. И всеки камък от Перперикон до Луксор пази спомена за това величие.
Източници за Орфей и Тракийските мистерии
Тракийският произход на Орфей и безсмъртието на душата:
Античен извор: Херодот, „История“, Книга IV, 93–96 (описва вярата на траките-гети в безсмъртието и бог Залмоксис, ученик на Питагор, който от своя страна черпи от орфическата традиция). Също Еврипид, трагедията „Резос“ (стихове 962–973), където Орфей е директно назован като основател на свещените тракийски мистерии.
Златните орфически плочки и тракийската сакрална лексика:
Археологически доказателства: Над 35 тънки златни пластинки (Lamellae Orphicae), открити в гробници (Петелия, Хипонион, Тесалия, Крит), съдържащи инструкции за душата в отвъдното.
Златната орфическа книга от Струма: Уникален артефакт от 6 свързани златни листа (датиран около VI в. пр.н.е.), открит при строежа на магистрала „Струма“ (днес в Националния исторически музей – София), изобразяващ конник, сирена и воини.
Сакралният език (Ephesia Grammata): В древността свещените заклинания в Самотракийските и Орфическите мистерии са произнасяни на неразбираем за гърците език. Диодор Сицилийски (Историческа библиотека, Книга V, 47) изрично свидетелства, че жителите на остров Самотраки са имали свой древен, автохтонен език, чиито думи са се запазили в религиозните ритуали на мистериите и до неговото време.
Научни източници:
Фол, Александър (1986). "Тракийският орфизъм", Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София.
Graf, Fritz; Johnston, Sarah Iles (2007). "Ritual Texts for the Afterlife: Orpheus and the Bacchic Gold Tablets", Routledge
Коментари
Публикуване на коментар