ЗАЩО БЪЛГ+АРИИТЕ ПАЗЯТ АРИЙСКИЯ ПРОИЗХОД В ИМЕТИ СИ И ДЪЛГИЯТ ПЪТ НА СВАСТИКАТА ПО СВЕТА

Докато се опитват да ни внушават, че сме дошли от  различни точки  на света с всевъзможен произход, предците ни мъдро са запазили истината за нашия народ в народностното ни име - Бълг+АРИИ. Един от символите на арийската цивилизация е свастиката, която в по-новата история е ползвана от режима на Хитлер, вдъхновен от древните арийски символики. Той също е знаел историческата връзка на българите с арийската цивилизация и е настоявал България да бъде една от основните държави в пакта за ВСВ, въпреки политиката ни за неутралитет. 

В една от групите за древна история е публикуван арийският символ Свастика със следния текст:

Древна хунска монета, регион Кашмир Смаст c. 5 век от н.е. Скитските хуни са били конфедерация от различни племена, обединени под едно знаме. Те бяха водени от мощни вождове, които често водеха войни за територия и ресурси. Обществото им се основава на йерархия, с водачи и воини на върха, следвани от обикновените хора и роби. Скитските хуни са смесица от няколко различни номадски народа, включително скитите и хуните, сарматите, аланите и други ирански групи. Днес скитските хуни се помнят като една от най-мощните и влиятелни номадски империи в историята. Тяхното наследство може да се види в езика и културата на съвременните потомци на хуните, като маджарите от Унгария.
Наложи се да напиша следното:
Не може да бъде нито хунски, нито друг, освен арийски символ, защото арийската цивилизация е по-древна от написаните тук. А в днешна Европа има две държави, които пазят в името си арийския произход - Бълг-АРИА и хунгАриа. Защото ХунгАрия пази и хуните в името си.

ЗАЩО АРИЯ ОЗНАЧАВА ЗЕМЯ НА АРИЙЦИТЕ?
Не е нужно да имаме академични познания, за да разберем, че арийската раса е една от човешките раси и според хрониките, тази раса покорява Индия в дълбока древност и носи своите символи, знания и традиции при местното население. Походът на ДионИсус започва след потопа в Черно море, което е принудило стотици хиляди арийци, наши предци, да търсят нови земи - основно в източна и южна посока.  

Луций Ариан свидетелства, че преди идването на тракиеца Дионис в Индия, местното население било примитивно. Хората се хранели с кора на дървета и сурово месо, а дрехите им били кожи от животни. Именно Дионис научил индийците на земеделие, занаяти, строителство, дал им религия, като поставил себе си начело на пантеона. Не случайно един от епитетите на Дионис, а именно Бромий, е почти идентичен с върховно индийско божество Брама. 

Преди време един индиец дори ме попита, защо имаме град с името Варна, това било името на техния бог Варуна – създателят на света, заемал главното място във ведическия пантеон. Наложи се да му обяснявам, че има и други съвпадения, които са част от похода на ДионИсус от нашите земи до Индия. Че нашите предци цивилизоват цяла Азия в древността, но той не ме разбра. Сега цитирам хрониките за този поход:
“But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself” Anabasis Alexandi, VII.vii
Ето и превода: „Но когато Дионис дойде и стана господар на Индия, той основа градове и даде закони за тези градове и стана на индийците дарител на вино, както и на гърците, и ги научи да засяват земята си, давайки им семена. Възможно е Триптолем, когато бил изпратен от Деметра да посее цялата земя, да не е дошъл по този начин; или може би преди Триптолем този Дионис, който и да е бил, е дошъл в Индия и е дал на индианците семена от опитомени растения; след това Дионис за пръв път впрегнал волове за плуга и направил повечето от индийците земеделци вместо скитници и ги въоръжил също с бойни оръжия. Освен това Дионис ги учи да почитат другите богове, но най-вече, разбира се, себе си”. 

Anabasis Alexandi, VII.vii
http://www.fordham.edu/…/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

Интересно е и съвпадението на погребалните обреди от Тракия, които откриваме и при индийците. Ритуалното самоубийство на съпругата след смъртта на мъжа й (сати) от векове е сочено за арийски обичай. Намираме го описан и от Херодот – История, V-5:
http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh5000.htm

Името на ритуала - сати или сути, означава истина, истинност. Това има отношение към съпругата, която е оставала истински верна на мъжа си. Думата сати или сути съвпада със старобългарската суть- истина, същина.
На север от Индия са живели саките - именно тях те смятали за потомци на старите арийци, това е била военната аристокрация, наречена кшатрия. Тези саки Аристофан определя като траки, а това, че траките са арийци, виждаме и от свидетелството на археологията. Учените смятат Андроновската култура от Средна Азия за принадлежаща на арийците. Проблемът е, че учените не изследват по-сериозно керамиката, а и сечивата от Андроново, които имат по-стар прототип в земите на България.

Дионис  покорява местното население и изгражда свещен град с името Ниса. Луций Ариан разказва, че тракийският бог им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, цивилизовал ги е със закони и религия, като поставил себе си начело на новия пантеон. Луций Ариан е категоричен, че Дионис е основателят на древната индийска циливизация. 

За дългото азиатско пътешествие на тракийския бог свидетелстват още Филострат, Еврипид, Цицерон, Сенека и други.
Не е тайна, че нашите предци са направили междуконтинентални миграции, като са дали на Херодот данни за населението на далечна Азия.
Луций Ариан описва как Дионис дава религията на индийците, като поставя себе си начело на пантеона. Да напомним, че в арийската религия Брама е създателят на света, а Брама отговаря на Бромий – един от епитетите на тракийския бог. Името на Дионис е свързано и с ведическия Дуис Питар, известен като бащата на боговете и изобразяван като бик, както е изобразяван и Дионис-Загрей. В древните религии бикът е символ на първичната сила и плодородието, а другото индийско божество – Шива, разрушител и създател, язди именно бик.

Един от арийските символи, които показват дългите походи на предците ни - свастиката (卐or卍), се среща в почти всички европейски и азиатски култури, както и в някои африкански и американски. В по-новата история и в западния свят той е познат като символ на германската нацистка партия, която го е присвоила от арийската култура в началото на 20 век. Присвояването продължава с използването му от неонацисти по целия свят. Свастиката никога не е спирала да се използва като символ на божественост и духовност в индийските религии, включително индуизма, будизма и джайнизма. Обикновено има формата на кръст, чиито рамена са с еднаква дължина и перпендикулярни на съседните рамена, всяко от които е огънато по средата под прав ъгъл.

Думата свастика в превод от санскрит: स्वस्तिक, романизирано: svastika, което означава „благоприятно за благополучие“. В индуизма обърнатият вдясно символ (по посока на часовниковата стрелка) (卐) се нарича свастика, символизираща surya („слънце“), просперитет и късмет, докато обърнатият вляво символ (обратно на часовниковата стрелка) (卍) се нарича саувастика, символизираща нощните или тантрическите аспекти на Кали. В джайнистката символика представлява Супаршванатха – седмият от 24-те Тиртханкара (духовни учители и спасители), докато в будистката символика представлява благоприятните стъпки на Буда. Символът се намира в археологическите останки от цивилизацията в долината на Инд и Самара, както и в ранновизантийски и християнски произведения на изкуството.

Свастиката е символ на благоденствие и късмет за по-голямата част от западния свят до 30-те години на миналия век, когато германската нацистка партия приема свастиката като емблема на арийската раса. В резултат на Втората световна война и Холокоста, на Запад той продължава да бъде силно свързван с нацизма, антисемитизма, белия супремасизъм или просто злото. В резултат на това използването му в някои страни, включително Германия, е забранено от закона. Въпреки това свастиката остава символ на късмет и просперитет в индуски, будистки и джайнистки страни като Непал, Индия, Тайланд, Монголия, Шри Ланка, Китай и Япония, както и от някои народи, като народа навахо от югозападните Съединени щати. Също така често се използва в индуистките брачни церемонии и празненства на Dipavali.
"С благополучие (свасти) бихме следвали пътя си, като Слънцето и Луната. Нека се срещнем с този, който дава в замяна, който не поразява (вреди), с този, който знае." — Цитат от Ригведа V.52.15 
Думата свастика произлиза от санскритския корен свасти, който е съставен от су „добре, добре“ и асти „е; това е; има'. Думата свасти се среща често във Ведите, както и в класическата литература, означаваща „здраве, късмет, успех, просперитет“ и често се използва като поздрав. 

 Крайният ka е често срещан суфикс, който може да има множество значения.

Според Моние-Уилямс мнозинството от учените смятат свастиката за соларен символ. Знакът предполага благополучие, нещо щастливо, щастливо или благоприятно. 
Най-ранното известно използване на думата свастика е в Ashtadhyayi на Pāṇini, който я използва, за да обясни едно от правилата на санскритската граматика, в контекста на вид идентификационен белег върху ухото на крава. Повечето учени предполагат, че Pāṇini е живял през или преди 4-ти век пр.н.е., вероятно през 6-ти или 5-ти век пр.н.е.
Най-ранната употреба на думата свастика е в европейски текст е през 1871 г. с публикациите на Хайнрих Шлиман, който открива повече от 1800 древни образци на символа на свастиката и неговите варианти, докато разкопава могилата Хисарлък близо до брега на Егейско море за историята на Троя. Шлиман свързва откритията си със санскритската свастика.
До 19-ти век терминът свастика е приет в английския лексикон, заменяйки предишния gammadion от гръцки γαμμάδιον. През 1878 г. ирландският учен Чарлз Грейвс използва свастика като общоприето английско име за символа, след като го дефинира като еквивалентен на френския термин croix gammée – кръст с ръце, оформени като гръцката буква гама (Γ). Малко след това британските антиквари Едуард Томас и Робърт Сюел публикуват отделно своите проучвания за символа, използвайки свастика като общоприет английски термин. 
Концепцията за "обърната" свастика е направена за първи път сред европейските учени от Eugène Burnouf през 1852 г. и възприета от Шлиман в Ilios (1880), въз основа на писмо от Макс Мюлер, което цитира Burnouf. Терминът sauwastika се използва в смисъла на „обратна свастика“ от Eugène Goblet d'Alviella (1894): „В Индия той [гамадионът] носи името свастика, когато ръцете му са огънати надясно, и sauwastika, когато са са обърнати в другата посока." 
Други имена на символа включват: тетрагамадион или кръстосана гамадион (на латински: crux gammata), тъй като всяко рамо наподобява гръцката буква Γ (гама).
На различни европейски езици той е известен като fylfot, gammadion, tetraskelion или cross cramponnée (термин в англо-нормандската хералдика); Немски: Hakenkreuz; френски: croix gammée; италиански: croce uncinata; латвийски: ugunskrusts. На монголски се нарича хас (khas) и се използва главно в печати. На китайски се нарича 卍字 (wànzì), произнася се манджи на японски, манджа (만자) на корейски и vạn tự или chữ vạn на виетнамски. На балтийски/тибетски език се нарича yung drung. 

Свастиката е приета като стандартен знак в китайския "卍" (пинин: wàn) и като такава навлиза в различни други източноазиатски езици, включително китайската писменост. На японски символът се нарича "卍" (Хепбърн:манджи).

Европейските хипотези за свастиката се разглеждат във връзка със символите на кръст като цяло, като слънчевият кръст от религията от бронзовата епоха. Отвъд определеното му присъствие в „прото-писмените“ символни системи, като писмеността Винча, която се появява през неолита. 
Сред небесните знаци свастиката се проявява като процесионен северен небесен полюс, с α Малка мечка като полярна звезда, с въртящите се съзвездия Колесница в четирите фази на време.

Tiān, превеждано като „небе“ в китайската теология, се отнася до северния небесен полюс (北極 Běijí ), опората и небесния свод с неговите въртящи се съзвездия. Небесният център може да бъде представен с wàn 卍 („безброй неща“).
Според Рене Генон свастиката представлява северния полюс и въртеливото движение около център или неизменна ос (axis mundi), и едва на второ място тя представлява Слънцето като отразена функция на северния полюс. Като такъв той е символ на живота, на живителната роля на върховния принцип на вселената, абсолютния Бог, по отношение на космическия ред. Той представлява дейността (гръцкия Логос, индуисткия Om, китайския Taiyi, „Великият“) на принципа на вселената при формирането на света. Според Генон свастиката в нейната полярна стойност има същото значение на символите ин и ян от китайската традиция и на други традиционни символи на функционирането на Вселената, включително буквите Γ  и G, символизиращ Великия архитект на Вселената на масонската мисъл. 

Според учения Реза Асаси свастиката представлява северния северен полюс на еклиптиката с център ζ Драконис , като един от неговите лъчи е съзвездието Дракон. Той твърди, че този символ по-късно е засвидетелстван като четириконна колесница на Митра в древната иранска култура - персите вярвали, че космосът е теглен от четири небесни коня, които се въртят около фиксиран център по посока на часовниковата стрелка. Той предполага, че това понятие по-късно процъфтява в римския митраизъм, тъй като символът се появява в митраистката иконография и астрономически изображения. 
Според руския археолог Генадий Зданович, който изучава някои от най-старите примери на символа в културата Синтаща, свастиката символизира вселената, представляваща въртящите се съзвездия на небесния северен полюс с център α Малката мечка. По същия начин, според Рене Генон - свастиката е нарисувана чрез визуализиране на Голямата мечка/Голямата мечка в четирите фази на революция около Полярната звезда. 

В книгата си „Комета“ от 1985 г. Карл Сейгън и Ан Друян твърдят, че появата на въртяща се комета с четиризъба опашка още преди 2000 години пр.н.е. може да обясни защо свастиката се среща в културите както на Стария свят, така и Колумбийска Америка. Книгата на коприната от династията Хан (2 век пр. н. е.) изобразява такава комета със символ, подобен на свастика. 
Боб Кобрес, в статия от 1992 г., твърди, че подобната на свастика комета върху ръкописа на династията Хан е била обозначена като „дълга опашата фазанова звезда“ (диксинг) поради приликата си с отпечатък от крак на птица. Подобни сравнения са направени от J. F. Hewitt през 1907 г., както и от статия от 1908 г. в Good Housekeeping. Кобрес продължава, като предлага връзка между митологични птици и комети и извън Китай. 
В индианската култура, особено сред хората пима от Аризона, свастиката е символ на четирите вятъра. Антропологът Франк Хамилтън Кушинг отбелязва, че сред пима символът на четирите ветрове е направен от кръст с четирите извити рамена (подобно на счупен слънчев кръст ) и заключава, че „свастиката под прав ъгъл е преди всичко представяне на кръга на четирима богове на вятъра, стоящи начело на техните пътеки или посоки." 

Праистория - това са скални рисунки в пещерите на планината Гегам, Армения. 

Най-ранните известни свастики са от 10 000 г. пр. н. е. – част от „сложен меандър от съединени свастики“, открит върху къснопалеолитна фигурка на птица, издълбана от слонова кост на мамут, намерена в Мезине, Украйна. Въпреки това възрастта от 10 000 г. пр. н. е. е консервативна оценка и истинската възраст може да е дори 17 000 г. пр. н. е. 
В планините на Иран има свастики или въртящи се колела, изписани върху каменни стени, които се оценяват на повече от 7000 години. Един пример е в Khorashad, Birjand, на свещената стена Lakh Mazar. 
Огледални свастики (по посока на часовниковата стрелка и обратно) са открити върху керамични съдове в Деветашката пещера, България, датирани от 6000 г. пр. н. е. 
Някои от най-ранните археологически доказателства за свастиката в Индийския субконтинент могат да бъдат датирани от 3000 г. пр.н.е.  Изследователите излагат хипотезата, че свастиката се е преместила на запад от Индийския субконтинент към Финландия, Скандинавия, Шотландските планини и други части на Европа. В Англия каменни издълбани символи от неолита или бронзовата епоха са открити в Илкли Мур.
Свастики са открити и върху керамика при археологически разкопки в Африка, в района на Куш и върху керамика в храмовете Джебел Баркал, в дизайни от желязната епоха в северен Кавказ (култура Кобан) и в неолитен Китай в Маджаяо култура.
Други удостоверения от желязната епоха на свастиката могат да бъдат свързани с индоевропейски култури като илирийците, индоиранците, келтите, гърците, германските народи и славяните. В „ Страната на градовете“ на културата Синтаща, древни индоевропейски селища в Южна Русия, е открита голяма концентрация на някои от най-старите модели на свастика. 
Свастиката се среща и в Египет през коптския период - текстил с номер T.231-1923, съхраняван в V&A Museum в Лондон, включва малки свастики в своя дизайн. Това парче е намерено в Qau-el-Kebir, близо до Asyut, и е датирано между 300 и 600 CE. 
Tierwirbel (на немски за „животински вихър“ или „вихър от животни“) е характерен мотив в Централна Азия от бронзовата епоха, Евразийската степ, а по-късно също в скитската и европейската (балтийска и германската) епоха от желязната епоха) култура, показваща ротационно симетрично подреждане на животински мотив, често четири птичи глави. Дори по-широко разпространение на тази "азиатска" тема е предложено в Тихия океан и дори в Северна Америка (особено Маундвил). 

Историческа употреба
В Азия символът на свастиката се появява за първи път в археологическите записи около 3000 г. пр. н. е. (в днешните земи на Украйна и на Балканите тя е налична 3 хилядолетия по-рано)  в цивилизацията на долината на Инд. Среща се и в културите от бронзовата и желязната епоха около Черно море и Каспийско море. 

Във повечето култури символът на свастиката на пръв поглед няма някакво значение, появява се само като поредица от подобни символи с различна сложност. В зороастрийската религия на Персия свастиката е символ на въртящото се слънце, безкрайността или продължаващото творение. Това е един от най-често срещаните символи на месопотамските монети. 
Иконата е имала духовно значение за индийските религии като индуизма, будизма и джайнизма. Свастиката е свещен символ в религията Бон, роден в Тибет.

Южна Азия
Индуистка свастика

Саувастика

Бенгалска свастика

Свастиката е важен хиндуистки символ. Символът на свастиката обикновено се използва преди входовете или на вратите на домове или храмове, за отбелязване на началната страница на финансови отчети и мандали, конструирани за ритуали като сватби или посрещане на новородено.
Свастиката има особена връзка с Дивали, като е нарисувана в ранголи (цветен пясък) или е оформена с дълбоки светлини на пода извън индуистките къщи и върху стенни завеси и други декорации. 
В разнообразните традиции в рамките на индуизма се срещат свастики както по посока на часовниковата стрелка, така и обратно на часовниковата стрелка, с различни значения. Иконата на часовниковата стрелка или дясната ръка се нарича свастика , докато иконата обратно на часовниковата стрелка или лявата ръка се нарича sauwastika или sauvastika. 

Свастиката по посока на часовниковата стрелка е соларен символ (Surya), подсказващ движението на Слънцето в Индия (северното полукълбо), където изглежда, че навлиза от изток, след което се издига на юг по обяд, излизайки на запад. 

Саувастиката, обратна на часовниковата стрелка, е по-малко използвана; означава нощта и в тантрическите традиции е икона на богинята Кали, ужасяващата форма на Деви Дурга. Символът също така представлява дейност, карма, движение, колело и в някои контексти лотос. Според Норман Макклеланд неговата символика за движение и Слънцето може да е от споделени праисторически културни корени. 
Свастиката е типична за индуистките храмове
Хиндуистки храм в Раджастан, Индия
Свастика вътре в храм

Входът на балийския хиндуистки pura Goa Lawah

Балийско хиндуистко светилище

БУДИЗЪМ: 

Саувастика с 24 мъниста джапамала, използвана предимно в малайзийския будизъм

В будизма свастиката се смята за символ на благоприятните отпечатъци на Буда. Саувастиката, обърната наляво, често се отпечатва върху гърдите, краката или дланите на изображенията на Буда. Това е аниконичен символ за Буда в много части на Азия и е хомоложен с колелото на дхарма. Формата символизира вечния цикъл, тема, открита в доктрината за самсара на будизма.

Символът на свастиката е често срещан в езотеричните тантрически традиции на будизма, заедно с индуизма, където се среща с теории за чакрите и други медитативни помощи.Символът по посока на часовниковата стрелка е по-често срещан и контрастира с версията обратно на часовниковата стрелка, обичайна в тибетската традиция Бон и местно наричана yungdrung. Монограм Sauwastika в края на едикта за пещерата Karna Chaupar на Ашока.

В джайнизма това е символ на седмата тиртханкара, Супаршванатха. В традицията Śvētambara това също е един от aṣṭamaṅgala или осемте благоприятни символа. Всички джайнистки храмове и свещени книги трябва да съдържат свастиката и церемониите обикновено започват и завършват със създаване на свастичен знак няколко пъти с ориз около олтара. Джайнистите използват ориз, за ​​да направят свастика пред статуи и след това да поставят принос върху него, обикновено зрял или изсушен плод, сладък (хинди: मिठाई miṭhāī ) или монета или банкнота. Четирите ръце на свастиката символизират четирите места, където една душа може да се прероди в самсара, цикъла на раждане и смърт – сварга „рай“, нарака „ад“, манушя „човечеството“ или тирянча „като флора или фауна“ – преди душата постига мокша "спасение" като сиддха, след като е приключила цикъла на раждане и смърт и е станала всезнаеща.

Източна Азия
Основни статии: Китайски благоприятни орнаменти в текстила и облеклото § Wan; и Списък на китайски символи, дизайни и художествени мотиви.

Свастиката е благоприятен символ в Китай, въведена от Индия с будизма. През 693 г., по време на династията Танг, той е обявен за „източник на цялото щастие“ и е наречен wan от Wu Zetian, превръщайки се в китайска дума. Китайският йероглиф за wan (пинин: wàn) е подобен на свастиката по форма и може да се появи в две различни вариации: 《卐》и 《卍. 

Тъй като китайският йероглиф wan (卐or卍) е омоним на китайската дума за „десет хиляди“ (万) и „безкрайност“, сам по себе си китайският йероглиф е символ на безсмъртието и безкрайността.  Това също беше представяне на дълголетие. 
Китайският йероглиф wan може да се използва като самостоятелен《卐》или《卍》или като двойки《卐 卍》в китайските визуални изкуства, декоративни изкуства и облекло поради благоприятната му конотация.

Добавянето на знака wan (卐or卍) към други благоприятни китайски символи или шарки може да умножи това желание 10 000 пъти.  Може да се комбинира с други китайски йероглифи, като например китайския йероглиф shou《壽》 за дълголетие, където понякога дори е интегриран в китайския йероглиф shou, за да увеличи значението на дълголетието.

Сдвоените символи на свастика (卐и卍) са включени, поне от династията Ляо (907–1125 г. сл. н. е.), като част от китайската писмена система и са вариантни знаци за 《萬》 или 《万》 ( wàn на мандарин, 《 만》( човек ) на корейски, кантонски и японски, vạn на виетнамски), което означава безброй.

Символът wan може също да бъде стилизиран под формата на xiangyun, китайски благоприятни облаци.
Китайски йероглиф wan, интегриран в една от стилистичните версии на китайския йероглиф shou

Сдвоен герой, който е облечен в драконова роба , династия Цин

ЯпонияМон (семеен герб) на клана Хачисука

Когато китайската писмена система е въведена в Япония през 8 век, свастиката е приета в японския език и култура. Обикновено се нарича манджи (букв. „10 000 знака“). От Средновековието той е бил използван като мон от различни японски семейства като клана Цугару, клана Хачисука или около 60 клана, които принадлежат на клана Токугава. На японски карти свастика (насочена наляво и хоризонтално) се използва за отбелязване на местоположението на будистки храм. Гледащата надясно свастика често се нарича гяку манджи (逆卍, буквално „обратна свастика“) или миги манджи (右卍, буквално „дясна свастика“) и може също да се нарича kagi jūji (鉤十字, буквално „кука кръст“) .Модел Sayagata
В китайското и японското изкуство свастиката често се среща като част от повтарящ се модел. Един общ модел, наречен саягата на японски, включва обърнати наляво и надясно свастики, съединени с линии. Тъй като отрицателното пространство между линиите има отличителна форма, моделът саягата понякога се нарича мотив на ключов гриз на английски. 
Източна Европа и КавказАрменски аревахач

В Армения свастиката се нарича „аревахач“ и „керхач“ и е древния символ на вечността и вечната светлина (т.е. Бог). Свастики в Армения са открити върху петроглифи от медната епоха, предхождаща бронзовата епоха. През бронзовата епоха е изобразяван върху котли, колани, медальони и други предмети. Сред най-старите петроглифи е седмата буква от арменската азбука: Է („E“, което означава „е“ или „да бъде“), изобразена като полусвастика.

Свастики могат да се видят и върху ранносредновековни църкви и крепости, включително главната кула в историческата столица на Армения град Ани.  Същият символ може да се намери върху арменски килими, кръстови камъни (хачкар) и в средновековни ръкописи, както и върху съвременни паметници като символ на вечността. 
Стари петроглифи с четири лъча и други свастики са записани в Дагестан, по-специално сред аварите. Според Вахущи от Картли, племенното знаме на аварските ханове изобразява вълк със стандарт с двойна спирална свастика. 
Петроглифи със свастики са били изобразени върху средновековната архитектура на кулата Vainakh (вижте скици на учения Бруно Плаечке от 1920 г.).  По този начин правоъгълна свастика е направена в гравирана форма на входа на жилищна кула в селището Химой, Чечения. 

Аварски стар петроглиф 

Аварска народна свастика

Хачкар със свастики и шестолистници в Санахин, Армения

Свастика върху арката на средновековната кула в Химой, Чечения

Северна Европа

Германска желязна епоха
Основна статия: Свастика (германска желязна епоха)

Формата на свастика (наричана също fylfot ) се появява на различни артефакти от периода на германската миграция и епохата на викингите, като фибулата Værløse от 3-ти век от Зеландия, Дания, готическия връх на копие от Брест-Литовск, днес в Беларус, Snoldelev от 9-ти век Камък от Рамсьо, Дания и множество брактеати от периода на миграцията , нарисувани обърнати наляво или надясно. 
Езическото англосаксонско корабно погребение в Сътън Ху, Англия, съдържа множество предмети, носещи свастиката, които сега се съхраняват в колекцията на Музея по археология и антропология в Кеймбридж. Свастиката е ясно маркирана върху дръжка и колан за меч, намерени в Бифронс в Кент, в гроб от около 6 век.

Хилда Елис Дейвидсън теоретизира, че символът на свастиката е свързан с Тор, вероятно представляващ неговия Мьолнир – символ на гръмотевицата – и вероятно е свързан със слънчевия кръст от бронзовата епоха. Дейвидсън цитира "много примери" за символа на свастиката от англосаксонските гробове от езическия период, с особено внимание върху урните за кремация от гробищата на Източна Англия. Някои от свастиките върху артикулите, изложени в Музея по археология и антропология в Кеймбридж, са изобразени с такава грижа и изкуство, че според Дейвидсън трябва да са имали специално значение като погребален символ.  Руническият надпис върху меча Sæbø от 8-ми век е приет като доказателство за свастиката като символ на Тор в скандинавското езичество.

Келти

Бронзовият фронтиспис на ритуален предхристиянски (около  350–50 г. пр. н. е.) щит, открит в река Темза близо до моста Батърси (оттук и „Щит Батърси“) е релефен с 27 свастики в бронз и червен емайл. Огам камък, открит в Аглиш, графство Кери, Ирландия ( CIIC 141), е модифициран в раннохристиянски надгробен камък и е украсен с кръст и две свастики. Книгата на Келс  ок.  800 г.) съдържа орнаменти във формата на свастика.

 В северния край на Илкли Мур в Западен Йоркшир има шаблон във формата на свастика, гравиран в камък, известен като Камъка на свастиката.  Редица свастики са намерени релефни в галисийски метални парчета и издълбани в камъни, най-вече от периода на културата на Кастро, въпреки че има и съвременни примери (имитиращи стари модели за декоративни цели). 

Балто-славянски

Угунскрустов мотив

Свастиката е древен балтийски символ на гръмотевичен кръст (pērkona krusts (кръст на Перконс); също огнен кръст, ugunskrusts), използван за украса на предмети, традиционно облекло и при археологически разкопки. 
Според художника Станислав Якубовски „малкото слънце“ (на полски: słoneczko) е раннославянски езически символ на Слънцето; той твърди, че е гравиран върху дървени паметници, построени близо до последните места за почивка на падналите славяни, за да представлява вечен живот. Символът е видян за първи път в неговата колекция от раннославянски символи и архитектурни елементи, която той нарече Prasłowiańskie motywy architektoniczne (на полски: Ранни славянски архитектурни мотиви ). Работата му е публикувана през 1923 г. 
Гербът Борейко с червена свастика е бил използван от няколко благороднически семейства в Полско-Литовската общност. 
Според Борис Куфтин руснаците често са използвали свастиката като декоративен елемент и като основа на орнамента върху традиционните тъкачни продукти. Много могат да се видят върху женска народна носия от Мещерската низина. 
Според някои автори руските имена, които са популярни със свастиката, включват ветерок („ветрец“), огневци („малки пламъци“), „гъски“, „зайци“ (кърпа със свастика се наричаше кърпа с „зайци") или "малки коне". Подобната дума "колесо" ("колело") се използва за амулети с форма на розетка, като шестолистно гръмотевично колело ) във фолклора, особено в руския север.
Древен символ Ръцете на Бог или „Ръцете на Сварог“ (на полски: Ręce Swaroga).

Сами

Предмет, много подобен на чук или двойна брадва, е изобразен сред магическите символи на барабаните на Сами ноаиди, използвани в техните религиозни церемонии преди установяването на християнството. Името на саамския бог гръмотевица е Horagalles, за което се смята, че произлиза от „Стареца Тор“ ( Þórr karl ). Понякога на барабаните се показва мъжка фигура с предмет, подобен на чук в двете ръце, а понякога е по-скоро като кръст с изкривени краища или свастика.

Южна Европа

Гръко-римска античност

Различни меандърни модели, известни още като гръцки ключове.

Древногръцките дизайни на архитектурата, облеклото и монетите са пълни с единични или взаимосвързани мотиви със свастика. Има и златни фибули от 8 век пр.н.е., украсени с гравирана свастика. Сродни символи в класическата западна архитектура включват кръста, трикраката трискеле или трискелион и заобленото лаубуру. Символът на свастиката също е известен в тези контексти под редица имена, особено gammadion или по-скоро тетра-gammadion. Името gammadion идва от това, че се разглежда като съставен от четири гръцки гама (Γ) букви. Древногръцките архитектурни проекти са пълни със символ на взаимосвързаност.

В гръко-римското изкуство и архитектура, както и в романското и готическото изкуство на Запад, изолираните свастики са сравнително редки и свастиката се среща по-често като повтарящ се елемент в рамка или теселация. Свастиката често представляваше вечно движение, отразявайки дизайна на въртяща се вятърна или водна мелница. Меандър от свързани свастики съставлява голямата лента, която обгражда Августовия Ара Пацис.

Дизайн на преплитащи се свастики е един от няколкото теселации на пода на катедралата в Амиен, Франция. Граница от свързани свастики е често срещан римски архитектурен мотив и може да се види в по-нови сгради като неокласически елемент. Рамката със свастика е една от формите на меандъра и отделните свастики в такава граница понякога се наричат ​​гръцки ключове. По пода на Помпей също са открити свастики.
Гръцки тетраскелион (лаубуру)

Свастика върху гръцка сребърна статерна монета от Коринт, 6 век пр.н.е

Римска мозайка от Ла Олмеда, Испания

илирийци610-550 г. пр. н. е. Даунска погребална стела от Пулия, показваща палео-балкански татуировки. На стелата са изобразени кръстове и свастики.

Свастиката е била широко разпространена сред илирите, символизирайки Слънцето и огъня. Слънчевият култ е основният илирийски култ; свастиката по посока на часовниковата стрелка се тълкува по-специално като представяне на движението на Слънцето. 

Свастиката е била запазена от албанците от илирийски времена като езически символ, често срещан в различни контексти на албанското народно изкуство, включително традиционни татуировки, надгробно изкуство, бижута, дрехи и дърворезби. Свастиката (на албански: kryqi grepç или kryqi i thyer , „кукист кръст“) и други кръстове в албанската традиция представляват Слънцето (Dielli) и огъня (zjarri, очевидно наричан с теонима Enji). В албанското езичество огънят се смята за рожба на Слънцето и се практикуват ритуали от огнения календар, за да се даде сила на Слънцето. 

Средновековна и ранна модерна Европа

Форми на свастика са открити върху множество артефакти от Европа от желязната епоха. 

В християнството свастиката се използва като кука версия на християнския кръст , символ на победата на Христос над смъртта. Някои християнски църкви, построени през романската и готическата епоха, са украсени със свастики, пренасящи по-ранни римски дизайни. Свастиките са показани на видно място в мозайка в църквата „Света София“ в Киев, Украйна, датираща от 12 век. Те се появяват и като повтарящ се орнаментален мотив върху гробница в базиликата Свети Амвросий в Милано. 

Таванът, изрисуван през 1910 г. в църквата „Свети Лоран“ в Гренобъл, има много свастики. Може да се посети и днес, тъй като църквата е превърната в археологически музей на града. Предполага се, че пряка връзка между него и подова мозайка със свастика в катедралата на Дева Мария от Амиен, която е построена върху езическо място в Амиен, Франция през 13 век, е малко вероятна. Столът, носен от свещеник в картината от 1445 г. на Седемте тайнства от Рогиер ван дер Вейден, представя формата на свастика просто като един от начините за изобразяване на кръста.

Свастиките се появяват и в изкуството и архитектурата през епохата на Ренесанса и Барока. Фреската Атинската школа показва орнамент, направен от свастики, а символът може да се намери и на фасадата на Санта Мария дела Салюте , римокатолическа църква и малка базилика, разположена в Пунта дела Догана в сестиера Дорсодуро на града на Венеция.

В Първата полска република символът на свастиката също е популярен сред благородниците. Няколко благороднически къщи, например Борейко, Борзим и Радзиеховски от Рутения, също имат свастики като свой герб. Фамилията достига своето величие през 14-ти и 15-ти век и нейният герб може да се види в много хералдични книги, произведени по това време.

Свастиката също е хералдически символ, например на герба на Борейко, използван от благородници в Полша и Украйна. През 19 век свастиката е била един от символите на Руската империя и е била използвана върху монетите като фон на руския орел.
Башкирският символ на слънцето и плодородието

Мозаечна свастика в разкопана византийска църква в Шавей Цион, (Израел)

Свастика, съставена от еврейски букви като мистичен символ от еврейската кабалистична творба „Парашат Елиезер“, от 18 век или по-рано.

Свастики върху одеждите на чучелото на епископ Уилям Едингтън († 1366 г.) в катедралата Уинчестър

Репродукция от викторианската епоха на камък със свастика в Илкли Мур, който се намира близо до оригинала, за да помогне на посетителите при тълкуването на резбата.

Неевразийски проби

Африка

Свастиките могат да се видят в различни африкански култури. В Етиопия свастиката е изсечена в прозореца на известната Биете Мариам от 12-ти век , една от скалните църкви, Лалибела. В Гана свастиката е сред символите на adinkra на народите Akan. Наречени nkontim , свастиките могат да бъдат намерени върху златни тежести и дрехи на Ashanti. 
Ашанти тегло в Африка

Nkontim adinkra символ от Гана, представляващ лоялност и готовност за служба

Издълбана резба, образуваща свастика върху Биете Мариам в Етиопия

АмерикаДигитална илюстрация на Horned Serpent от художника Herb Roe. Въз основа на чаша с гравирана мида в стил Крейг Б (обозначена с гравирана чаша с мида номер 229  от Спиро, Оклахома.

Свастиката е била използвана от множество местни групи, включително хопи, навахо и тлингити. Свастики са намерени върху керамика от долината на Мисисипи и върху медни предмети в могилите Хоупуел в окръг Рос, Охайо. Това е символ на навахо за късмет, преведен също като „въртящ се дънер“.

През 20 век търговците насърчават индианските художници да използват символа в своите занаяти и той е използван от 45-та пехотна дивизия на армията на САЩ, изцяло индианска дивизия. Символът губи популярност през 30-те години на миналия век поради асоциациите си с нацистка Германия. През 1940 г., отчасти поради насърчаването на правителството, лидерите на общността от няколко различни индиански племена направиха изявление, обещавайки да не използват повече символа. Въпреки това, символът продължава да се използва от индиански групи, както по отношение на оригиналния символ, така и като паметник на 45-та дивизия, въпреки външните възражения срещу използването му. Символът е бил използван върху държавните пътни знаци в Аризона от 1920-те до 1940-те години. 

19 век

В Троя, близо до Дарданелите, археологическите разкопки на Хайнрих Шлиман през 1871–1875 г. откриха предмети, украсени със свастики. Като чу за това, директорът на Френското училище в Атина - Емил-Луи Бърнуф, пише на Шлиман през 1872 г., заявявайки, че „свастиката трябва да бъде считан за знак на арийската раса“. Бърнуф казва на Шлиман, че „трябва също да се отбележи, че евреите са го отхвърлили напълно“.  Съответно, Шлиман смята, че троянците са били арийци: „Примитивните троянци, следователно, принадлежат към арийската раса, което допълнително се доказва достатъчно от символите върху кръглите теракоти“.  Шлиман приема тълкуването на Бърнуф. 
Тази зима прочетох в Атина много отлични произведения на прочути учени по индийски антики, особено Adalbert Kuhn, Die Herakunft des Feuers ; Есета на Макс Мюлер; Émile Burnouf, La Science des Religions и Essai sur le Vêda ; както и няколко произведения на Йожен Бърнуф; и сега разбирам, че тези кръстове върху троянските теракоти са от най-голямо значение за археологията.
—  Хайнрих Шлиман, Троя и нейните останки, 1875.  
Шлиман вярва, че използването на свастиката се е разпространило широко в Евразия. 
… Сега мога да докажа, че … 卍, което намирам в санскритския лексикон на Емил Бърноуф, под името „ suastika “ и със значението εὖ ἐστι , или като знак за добри пожелания, вече се смяташе за хиляди години преди Христа, като религиозни символи с най-голямо значение сред ранните прародители на арийските раси в Бактрия и в селата на Оксус, по времето, когато германци, индийци, пеласги, келти, перси, славяни и иранци все още са формирали едно нация и говореха един език.
—  Хайнрих Шлиман, Троя и нейните останки , 1875 
Шлиман установява връзка между свастиката и Германия. Той свързва предмети, които е изкопал в Троя, с предмети със свастики, намерени в Германия близо до Кьонигсвалде на Одер.  Литография на черепки, открити на остров Бишъп (на немски: Bischofsinsel ) близо до Кьонигсвалде и публикувани в Zeitschrift für Ethnologie през 1871 г. Шлиман смята, че мотивът върху черепката на фигура 1 е свастика.

Защото на пръв поглед разпознавам „suastika“ върху едно от тези три дъна на тенджери, които бяха открити на остров Бишъп близо до Кьонигсвалде на десния бряг на Одер и породиха много научни дискусии, докато никой не разпозна отбелязват като този изключително значим религиозен символ на нашите далечни предци.
—  Хайнрих Шлиман, Троя и нейните останки, 1875: 102 

Сара Боксер, в статия през 2000 г. в The New York Times, описва това като "съдбовна връзка". Според Стивън Хелър, „Шлиман предполага, че свастиката е религиозен символ на неговите германски предци, който свързва древните тевтонци, омировите гърци и ведическата Индия“.  Според Бърнард Мийс, „От всички предрунически символи, свастиката винаги е била най-популярна сред учените“ и „Произходът на изследванията на свастиката трябва да се проследи до вълнението, породено от археологическите находки на Хайнрих Шлиман в Троя". 

След разкопките си в Троя, Шлиман започва да копае в Микена. Според Кати Гиър, „след като е натоварил символа на свастиката с такова културно, религиозно и расово значение в Троя и нейните останки , Шлиман е длъжен да намери символа, повторен в Микена, но се оказва разочароващо рядко срещането му“. Гиър пише, че "Той направи всичко възможно с това, което имаше.


Често може да се види кръстът с белези от четири пирона; както и 卍, което обикновено също е представено с четири точки, показващи четирите пирона, по този начин ࿘. Тези знаци не могат да не представляват суастиката , образувана от две парчета дърво, които бяха положени напречно и фиксирани с четири пирона, и в чиято връзка светият огън беше произведен чрез триене от трето парче дърво. Но както кръстът, така и 卍 се срещат в по-голямата си част само върху вазите с геометрични шарки.
—  Хайнрих Шлиман, Mycenæ , 1878.

Гиър посочва, че въпреки че Шлиман пише, че мотивът „може да се види често“, неговата книга от 1878 г. Mycenæ не съдържа илюстрации на никакви примери.  Шлиман описва „малък и дебел теракотен диск“, върху който „са гравирани редица 卍, знакът, който се среща толкова често в руините на Троя“, но както отбелязва Гиър, той не публикува илюстрация. Златен репусен кръг от гроб III от гроба Circle A , чийто централен мотив Шлиман смята, че „произлиза“ от свастиката. [ 161 ] : 165–166 

Сред златните надгробни предмети в гробни кръгове A и B имаше кръгъл кръг в гроб III на гробен кръг A, чиято орнаментация според Шлиман беше „произведена“ от свастиката:


Любопитният орнамент в центъра, който толкова често се повтаря тук, ми се струва, че произлиза от ࿘, още повече, че точките, които се смятат за белезите на ноктите, рядко липсват; художникът е добавил само още две ръце и ги е извил всичките.
—  Хайнрих Шлиман, Mycenæ , 1878 

Според Гиър този мотив е "напълно различен" от свастиката и че Шлиман "се напряга отчаяно след същата връзка". .  Въпреки това и микенските гърци , и троянският народ бяха идентифицирани като представители на арийската раса: „Въпреки трудностите при свързването на символиката на Троя и Микена, общите арийски корени на двата народа станаха нещо като истинска истина“. 

Къщата, която Шлиман е построил на улица Панепистимиу в Атина до 1880 г., Iliou Melathron, е украсена със символи и мотиви на свастика на много места, включително железните парапети и портите, решетките на прозорците, стенописите на тавана на входното антре и цялата етаж от една стая. 

След Шлиман, академични изследвания върху свастиката са публикувани от Лудвиг Мюлер, Михал Жмигродски, Йожен Гобле д'Алвиела, Томас Уилсън, Оскар Монтелиус и Джоузеф Дешелет.

Бенедиктинското хорово училище в абатството Ламбах, Горна Австрия, което Хитлер посещава в продължение на няколко месеца като момче, има свастика, издълбана в портала на манастира, а също и в стената над изворната пещера в двора до 1868 г. Техният произход е личното палто на герб на Теодерих Хагн, абат на манастира в Ламбах, който носеше златиста свастика с наклонени точки върху синьо поле. 

Началото на 20 век
Основна статия: Западна употреба на свастиката в началото на 20 век

До началото на 20-ти век той се използва по целия свят и се смята за символ на късмет и успех.

Европа
Допълнителна информация: Западна употреба на свастиката в началото на 20 век § Европа

Великобритания

Британският автор и поет Ръдиард Киплинг е използвал символа върху корицата на редица свои творби, включително Петте нации, 1903 г., която го свързва със слон. След като Адолф Хитлер и нацистите идват на власт, Киплинг нарежда свастиката повече да не украсява книгите му. През 1927 г. червена свастика, обезличена от Union Jack, беше предложена като знаме на Южноафриканския съюз. 

ДанияСлоновата кула на Карлсберг

Датската пивоварна компания Carlsberg Group използва свастиката като лого от 19-ти век до средата на 30-те години на миналия век, когато е прекратена поради връзка с нацистката партия в съседна Германия. В Копенхаген на входната врата и кулата на централата на компанията, построена през 1901 г., все още могат да се видят свастики. Кулата се поддържа от четири каменни слона, всеки със свастика от всяка страна. Кулата, която поддържат, е увенчана с шпил, в средата на който има свастика. 
Исландия

Свастиката или чукът на Тор, както се наричаше логото, беше използвано като лого за H/f. Eimskipafjelag Íslands от основаването му през 1914 г. до Втората световна война , когато е преустановено и променено, за да чете само буквите Eimskip.

Ирландия

Swastika Laundry е пералня, основана през 1912 г., разположена на Shelbourne Road, Ballsbridge , квартал на Дъблин , Ирландия. През 50-те години на миналия век Хайнрих Бьол се натъква на ван, принадлежащ на компанията, докато е в Ирландия, което води до някои неловки моменти, преди да разбере, че компанията е по-стара от нацизма и напълно несвързана с него. Коминът на котелното на пералнята все още стои, но пералнята е преустроена.

Финландия

Във Финландия свастиката ( vääräpää означава "крива глава", а по-късно hakaristi , което означава "кука-кръст") често се използва в традиционни продукти на народното изкуство като декорация или магически символ върху текстил и дърво. Свастиката е била използвана и от финландските военновъздушни сили до 1945 г. и все още се използва върху флаговете на военновъздушните сили.

Tursaansydän , разработка на свастиката, се използва от скаути в някои случаи и от студентска организация.  Финландското село Турса използва tursaansydän като един вид сертификат на автентичност на произведените там продукти и е произходът на това име на символа (което означава „сърцето на Турса“),  което е известно още като mursunsydän ("моржово сърце") . Във Финландия все още се произвежда традиционен текстил със свастики като част от традиционните орнаменти.

Президентът на Финландия е велик майстор на Ордена на Бялата роза . Според протокола президентът носи Големия кръст на Бялата роза с яка при официални поводи. Оригиналният дизайн на яката, украсен с девет свастики, датира от 1919 г. и е проектиран от художника Аксели Гален-Калела . За да се избегнат недоразумения, декорациите със свастика са заменени с елхови кръстове по решение на президента Урхо Кеконен през 1963 г. , след като става известно, че президентът на Франция Шарл Де Гол се чувства неудобно от яката със свастика.

финландски военни

Самолетният кръг на финландските военновъздушни сили от 1918 до 1945 г

Кръст на свободата 3 клас

Видът на свастиката е символ на късмет за шведския граф Ерик фон Розен , който дари най-ранния самолет на финландските военновъздушни сили; по-късно става видна фигура в нацисткото движение в Швеция .

През 2017 г. емблемата на войсковия отдел със свастика на Генералния щаб на военновъздушните сили беше заменена от емблемата на военновъздушните сили, която се използва от 2002 г. Въпреки това, емблемата на войсковия отдел и знамето на Академията на военновъздушните сили на Финландия все още запазват символите със свастика.

Свастиката е използвана и от паравоенната женска организация Lotta Svärd , която е забранена през 1944 г. в съответствие с Московското примирие между Финландия и съюзническите Съветски съюз и Великобритания.

Също така знаците на Кръста на свободата , проектирани от Гален-Калела през 1918 г., имат свастики. Кръстът на свободата от 3-та степен е изобразен в горния ляв ъгъл на знамето на президента на Финландия, който е и велик майстор на ордена. 

През декември 2007 г. сребърна реплика на релефния пръстен на финландската противовъздушна отбрана от периода на Втората световна война, украсен със свастика, стана достъпна като част от благотворителна кампания.  Първоначалната идея по време на войната беше обществеността да размени своите пръстени от благороден метал за помощния пръстен на държавната противовъздушна отбрана, направен от желязо.

ЛатвияRoundel на Латвийските военновъздушни сили до 1940 г

Латвия приема свастиката за своите военновъздушни сили през 1918/1919 г. и продължава да я използва до съветската окупация през 1940 г. Самият кръст беше кестеняв на бял фон, отразяващ цветовете на латвийското знаме. По-ранните версии сочеха обратно на часовниковата стрелка, докато по-късните версии сочеха по посока на часовниковата стрелка и елиминираха белия фон. Различни други части на латвийската армия и латвийският военен колеж (предшественик на Академията за национална отбрана ) също бяха приели символа в своите бойни знамена и отличителни знамена по време на войната за независимост на Латвия. Стилизиран огнен кръст е в основата на Ордена на Lāčplēsis , най-високото военно отличие на Латвия за участниците във Войната за независимост. Pērkonkrusts , ултранационалистическа политическа организация, активна през 30-те години на миналия век, също използва огнения кръст като един от своите символи .

Литва

Символът на свастиката ( на литовски : sūkurėlis ) е традиционен балтийски орнамент, открит върху реликви, датиращи поне от 13 век. Свастиката за литовците представлява историята и паметта на техните литовски предци, както и балтийските хора като цяло. В Литва има паметници като Паметника на свободата в Рокишкис , където може да се намери свастиката.

ШвецияЛого на ASEA преди 1933 г

Шведската компания ASEA , сега част от ABB, в края на 1800 г. въвежда лого на компанията, включващо свастика. Логото е заменено през 1933 г., когато Адолф Хитлер идва на власт в Германия. В началото на 1900 г. свастиката е била използвана като символ на електричество, може би защото е наподобявала водно колело или турбина. На картите от този период местата на водноелектрическите централи са отбелязани със свастики.

Норвегия

От 1917 г. твърдо антисемитското издание на Микал Силтен , Nationalt Tidsskrift, приема свастиката като символ, три години преди Адолф Хитлер да избере да го направи. 

Седалището на общинската електроцентрала в Осло е проектирано от архитектите Bjercke и Eliassen през 1928–1931 г. Архитектите познаваха свастиката като символ на електричеството и все още не знаеха, че тя е била узурпирана от германската нацистка партия, като свастиките са украсявали нейните порти от ковано желязо. Трябва да се отбележи, че портите са оцелели след почистването след германската окупация на Норвегия по време на Втората световна война.

Русия

Лявата свастика е любим знак на последната руска императрица Александра Фьодоровна . Носеше талисман под формата на свастика, поставяше го навсякъде за щастие, включително върху предсмъртните си писма от Тоболск, по-късно нарисува с молив на стената и в прозореца на стаята в Ипатиевата къща , която служи като място на последното затваряне на кралското семейство и върху тапета над леглото. 

Руското временно правителство от 1917 г. отпечатва редица нови банкноти с обърнати надясно, диагонално завъртяни свастики в центровете им. Дизайнът на банкнотата първоначално е бил предназначен за Монголската национална банка, но е преназначен за руски рубли след Февруарската революция. Свастиките са изобразявани и върху някои съветски кредитни карти ( совзнаки ), отпечатани с клишета, които са били в обращение през 1918–1922 г. 

По време на Руската гражданска война свастиката присъства в символиката на униформата на някои части от Азиатската кавалерийска дивизия на Бялата армия на барон Унгерн в Сибир и Богдското ханство в Монголия , което се обяснява със значителния брой будисти в нея. Етническите калмикски части на Червената армия носеха различни ленти, изобразяващи свастиката с надписи „РСФСР“ (на латински: „RSFSR“). 
Емблеми, носени от калмикските формирования на Червената армия през 1919 г

Знаме на Тува – Тувинска народна република (1921–1926)

Северна Америка
Допълнителна информация: Западна употреба на свастиката в началото на 20 век § Северна Америка

Мотивът на свастиката се среща в някои традиционни индиански изкуства и иконография. В исторически план дизайнът е открит при разкопки на обекти от мисисипската епоха в долините на реките Охайо и Мисисипи и върху предмети, свързани с Югоизточния церемониален комплекс (SECC) . Също така се използва широко от редица югозападни племена, най-вече навахо и равнинни нации като Дакота . Сред различните племена свастиката носи различни значения. За Хопи това представлява скитащият клан Хопи; за навахо това е един от символите за въртящия се дънер ( tsin náálwołí ), свещен образ, представляващ легенда, който се използва в лечебни ритуали. Ярко оцветено седло от Първите нации с рисунки на свастика е изложено в Кралския музей на Саскачеван в Канада. 

Преди 30-те години на миналия век символът на 45-та пехотна дивизия на армията на Съединените щати беше червен диамант с жълта свастика, знак на почит към голямото индианско население в югозападните щати. По-късно е заменен със символ на гръмотевица .

Град Свастика, Онтарио, Канада , и селцето Свастика, Ню Йорк са кръстени на символа.

От 1909 до 1916 г. автомобилът KRIT , произведен в Детройт, Мичиган, използва обърната надясно свастика като тяхна търговска марка.Свастиката в Северна Америка
Вождът Уилям Нептун от Passamaquoddy , носещ шапка и облекло, украсено със свастики

Баскетболен отбор на индийското селскостопанско училище Chilocco през 1909 г

Хокейният отбор на Fernie Swastikas през 1922 г

Оригинални знаци на 45-та пехотна дивизия

Калъфка за възглавница, предлагана от Girls' Club в The Ladies Home Journal през 1912 г

Маркер за магистрала на щата Аризона (1927 г.)

Асоциация с нацизма

Използване в нацизма (1920–1945)
Допълнителна информация: Фашистка символика , Нацистка символика , Окултизъм в нацизма и § Свастика за разлика от дебата за Хакенкройц
Емблеми на нацистката партия

Партийна значка

Parteiadler ("Парти орел")

Златна партийна значка

Свастиката е била широко използвана в Европа в началото на 20 век. Той символизира много неща за европейците, като най-често срещаният символ е на късмет и благоприятство. [ 22 ] В резултат на широко разпространената популярна употреба , в Германия след Първата световна война , новосъздадената нацистка партия официално прие свастиката през 1920 г. Емблемата на нацистката партия беше черна свастика, завъртяна на 45 градуса върху бял кръг на червен фон. Този знак е бил използван върху знамето, значката и лентата на партията. Хитлер също е проектирал своя личен стандарт, използвайки черна свастика, разположена на едната ръка, без да е завъртяна. 

Преди нацистите свастиката вече е била използвана като символ на германските народни националистически движения ( Völkische Bewegung ).Знаме на Ордена на новите тамплиери, проектирано през 1907 г. със свастика, използвана като völkisch (германски етнонационалистически) символ

Хосе Мануел Ербез казва:


Първият път, когато свастиката е използвана с „арийско“ значение, е на 25 декември 1907 г., когато самонареченият Орден на новите тамплиери , тайно общество, основано от Ланц фон Либенфелс , издига в замъка Верфенщайн (Австрия) жълто знаме с свастика и четири цветя от лилия.

Либенфелс обаче се основава на вече установена употреба на символа. 

Знамето на нацистката партия (Националсоциалистическа германска работническа партия, NSDAP)

Националното знаме на Германия (1935–1945), което се различава от знамето на NSDAP по това, че белият кръг със свастиката е извън центъра

В своята работа от 1925 г. „Моята борба “ Адолф Хитлер пише: „Самият аз, междувременно, след безброй опити, бях набелязал окончателна форма; знаме с червен фон, бял диск и черен кукист кръст в средата. След дълго опити също открих определена пропорция между размера на знамето и размера на белия диск, както и формата и дебелината на кукистия кръст."

Когато Хитлер създава знаме за нацистката партия, той се стреми да включи както свастиката, така и „тези почитани цветове, изразяващи нашата почит към славното минало и които някога са носили толкова много чест на германската нация“. (Червено, бяло и черно са били цветовете на знамето на старата Германска империя .) Той също така заявява: „Като националсоциалисти ние виждаме нашата програма в нашето знаме. В червеното ние виждаме социалната идея на движението; бялото, националистическата идея, в кукистия кръст, мисията на борбата за победата на арийския човек и, по същия начин, победата на идеята за творческо дело. 

Свастиката също се разбира като "символ на създаващия, осъществяващ живот" ( das Symbol des schaffenden, wirkenden Lebens ) и като "расова емблема на германизма" ( Rasseabzeichen des Germanentums ). 

Концепциите за расова хигиена и научен расизъм са централни за нацизма. Високопоставеният нацистки теоретик Алфред Розенберг отбелязва, че индоарийските народи са както модел за подражание, така и предупреждение за опасностите от духовното и расово „объркване“, което според него произтича от близостта на раси. Нацистите кооптират свастиката като символ на арийската господска раса.

На 14 март 1933 г., малко след назначаването на Хитлер за канцлер на Германия, знамето на NSDAP е издигнато заедно с националните цветове на Германия. Като част от Нюрнбергските закони , знамето на NSDAP – със свастика, леко изместена от центъра – е прието като единственото национално знаме на Германия на 15 септември 1935 г. [ 202 ]
völkisch Treu Deutsch („Истински немски“) на Хайнрих Пудор от 1918 г. със свастика. От колекциите на градския музей в Лайпциг.

Германски шлем от Първата световна война със свастика, използван от член на Marinebrigade Ehrhardt , десен паравоенен свободен корпус, участващ в Kapp Putsch 1920

Личен стандарт на Адолф Хитлер ( военно знаме или Standarte на немски), използван от 1934 до 1945 г.

Почетен кръст на германската майка (1939–1945), даван на германски майки с четири или повече деца

Използва се от съюзницитеСвастики, отбелязващи сваления самолет на Luftwaffe върху фюзелажа на Supermarine Spitfire от номер 601 ескадрила на RAF . Лицето показва самолет Regia Aeronautica .

По време на Втората световна война беше обичайно да се използват малки свастики за отбелязване на победи във въздуха отстрани на съюзническите самолети и поне един британски пилот на изтребител вписва свастика в бордовия си дневник за всеки германски самолет, който сваля. 
Стигматизация след Втората световна война

Поради използването й от нацистка Германия, свастиката от 30-те години на миналия век до голяма степен се свързва с нацизма. След Втората световна война той е смятан за символ на омразата на Запад и на превъзходството на бялата раса в много западни страни. 

В резултат на това всякакво използване или използването му като нацистки или символ на омраза е забранено в някои страни, включително Германия. В някои страни, като Съединените щати (в делото Вирджиния срещу Блек от 2003 г. ), висшите съдилища са постановили, че местните власти могат да забранят използването на свастика заедно с други символи като изгаряне на кръст, ако намерението за употреба е да сплаши другите. 

Германия
Допълнителна информация: Strafgesetzbuch раздел 86a

Следвоенният наказателен кодекс на Германия и Австрия прави публичното показване на свастиката, руната на знака , келтския кръст (по-специално вариациите, използвани от активистите на бялата власт ), волфсангела , руната на одал и черепа на Тотенкопф незаконно, с изключение на някои изброени изключения . Освен това е цензуриран от препечатките на железопътните разписания от 1930 г., публикувани от Райхсбан . Свастиките на индуистки, будистки и джайнистки храмове са освободени, тъй като религиозните символи не могат да бъдат забранени в Германия. 

Полемика предизвика решението на няколко полицейски управления да започнат разследвания срещу антифашисти. В края на 2005 г. полицията нахлу в офисите на пънк рок лейбъла и магазина за поръчки по пощата "Nix Gut Records" и конфискува стоки, изобразяващи зачеркнати свастики и юмруци, разбиващи свастики. През 2006 г. полицейското управление на Щаде започна разследване срещу младежи антифашисти, използващи плакат, изобразяващ човек, който изхвърля свастика в кофа за боклук. Плакатът беше изложен в противовес на кампанията на десните националистически партии за местните избори. 

В петък, 17 март 2006 г., член на Бундестага , Клаудия Рот се самообяви в германската полиция за показване на зачеркната свастика в множество демонстрации срещу неонацисти и впоследствие накара Бундестага да суспендира нейния имунитет срещу съдебно преследване. Тя възнамеряваше да покаже абсурда да се обвиняват антифашистите в използване на фашистки символи: „Нямаме нужда от преследване на ненасилствени млади хора, ангажирани срещу десния екстремизъм“. На 15 март 2007 г. Федералният съд на Германия ( Bundesgerichtshof ) постановява, че зачеркнатите символи са „ясно насочени срещу възраждането на национал-социалистическите начинания“, като по този начин разрешава спора за бъдещето. 
На 9 август 2018 г. Германия отмени забраната за използване на свастики и други нацистки символи във видеоигрите. „Чрез промяната в тълкуването на закона игрите, които разглеждат критично текущите събития, могат за първи път да получат USK възрастов рейтинг“, каза управляващият директор на USK Елизабет Секер пред CTV. „Това отдавна е така за филмите и по отношение на свободата на изкуствата, сега с право е така и с компютъра и видеоигрите.“ 

Законодателства в други европейски страни

До 2013 г. в Унгария публичното показване на „тоталитарни символи“, включително свастиката, отличителните знаци на СС и кръста със стрела, беше криминално престъпление , което се наказваше с лишаване от свобода.  Показването по академични, образователни, артистични или журналистически причини беше разрешено по това време. Комунистическите символи сърп и чук и червена звезда също се считаха за тоталитарни символи и имаха същото ограничение от унгарското наказателно право до 2013 г.  Латвия публичното показване на нацистки и съветски символи, включително нацистката свастика, е забранено на публични събития от 2013 г.  Въпреки това, в съдебно дело от 2007 г. регионален съд в Рига постанови, че свастиката може да се използва като етнографски символ, като в този случай забраната не важи. 
В Литва публичното показване на нацистки и съветски символи, включително нацистката свастика, е административно нарушение, което се наказва с глоба от 150 до 300 евро. Според съдебната практика показването на ненацистка свастика е законно.
В Полша публичното показване на нацистки символи, включително нацистката свастика, е криминално престъпление, което се наказва с до осем години лишаване от свобода. Използването на свастиката като религиозен символ е законно. 
В Женева , Швейцария, през юни 2024 г. беше приет нов член от конституцията, забраняващ използването на символи, емблеми и други насаждащи омраза изображения, който включва забрана за използването на свастика. 

Опит за забрана в Европейския съюз

Изпълнителната комисия на Европейския съюз предложи общоевропейски закон срещу расизма през 2001 г., но държавите от Европейския съюз не успяха да се споразумеят за баланса между забраната на расизма и свободата на изразяване. Опитът за забрана на свастиката в ЕС в началото на 2005 г. се провали след възражения от британското правителство и други. В началото на 2007 г., докато Германия беше председател на Европейския съюз, Берлин предложи Европейският съюз да следва германското наказателно право и да криминализира отричането на Холокоста и показването на нацистки символи, включително свастиката, което се основава на забраната на символите на Закон за противоконституционните организации. Това доведе до опозиционна кампания от индуски групи в цяла Европа срещу забраната на свастиката. Те посочиха, че свастиката съществува от 5000 години като символ на мира. [ Предложението за забрана на свастиката беше премахнато от Берлин от предложените антирасистки закони за целия Европейски съюз на 29 януари 2007 г. 

Латинска АмерикаПроизводството, разпространението или излъчването на свастика с намерението да се пропагандира нацизъм е престъпление в Бразилия, както е продиктувано от член 20, параграф 1 от федерален закон 7.716, приет през 1989 г. Наказанието е от две до пет години затвор и глоба. 
Предишното знаме на автономната територия Гуна Яла на Панама се основаваше на дизайн на свастика. През 1942 г. в центъра на знамето е добавен пръстен, за да се разграничи от символа на нацистката партия (впоследствие тази версия изчезва от употреба). 

САЩ

Публичното показване на германски знамена от нацистката ера (или всякакви други знамена) е защитено от Първата поправка към конституцията на Съединените щати , която гарантира правото на свобода на словото.  Нацисткият Reichskriegsflagge също е виждан изложен на събития за надмощие на бялата раса в границите на Съединените щати, рамо до рамо с бойното знаме на Конфедерацията.

През 2010 г. Лигата за борба с клеветата (ADL) понижи статуса на свастиката от нейния еврейски символ на омраза, като каза: „Знаем, че за някои свастиката е загубила значението си като основен символ на нацизма и вместо това се е превърнала в по-обобщен символ на омразата." ADL отбелязва на техния уебсайт, че символът често се използва като „шокиращи графити“ от непълнолетни, а не от хора, които имат убеждения за превъзходството на бялата раса, но все още е преобладаващ символ сред американските привърженици на превъзходството на бялата раса (особено като дизайн на татуировка ) и се използва с антисемитски намерения. 

Австралия

През 2022 г. Виктория беше първият австралийски щат, който забрани показването на нацистката свастика. Хората, които умишлено нарушават този закон, ще бъдат изправени пред присъда от една година затвор, глоба от 120 наказателни единици ($23 077,20 AUD към 2023 г., еквивалентни на £12 076,66 или US$15 385,57), или и двете. 

Медия

През 2010 г. Microsoft официално се обяви против използването на свастиката от играчите на шутъра от първо лице Call of Duty: Black Ops . В Black Ops на играчите е позволено да персонализират етикетите с имената си, за да представляват по същество каквото искат. Свастиката може да бъде създадена и използвана, но Стивън Тулуза , директор на политиката и прилагането на Xbox Live , каза, че играчите със символа на етикета с името си ще бъдат забранени (ако някой го докладва като неподходящ) от Xbox Live. 
В каскадьорския спектакъл на Индиана Джоунс в Disney Hollywood Studios в Орландо, Флорида, свастиките върху немски камиони, самолети и униформи на актьори при възстановката на сцена от Raiders of the Lost Ark бяха премахнати през 2004 г. Свастиката беше заменена със стилизиран гръцки кръст.

Използва се от неонацисти

Както при много неонацистки групи по света, Американската нацистка партия използва свастиката като част от своето знаме преди първото си разпускане през 1967 г. Символът е избран от основателя на организацията Джордж Линкълн Рокуел. ой беше „използван повторно“ от последващи организации през 1983 г., без публичността, на която се радваше организацията на Рокуел. 

Свастиката, в различни иконографски форми, е един от символите на омразата, идентифициран в употреба като графити в училищата в САЩ, и е описан като такъв в документ на Министерството на образованието на САЩ от 1999 г. „Отговор на омразата в училище: Ръководство за учители, съветници и администратори“, редактиран от Джим Карнс, който предоставя съвети на преподавателите как да подкрепят учениците, насочени към подобни символи на омраза, и как да се справят с графитите с омраза. Дадените примери показват, че той често се използва заедно с други бели расистки символи, като тези на Ку Клукс Клан , и имайте предвид вариация с "три остриета", използвана от скинхедс , бели расисти и " някои южноафрикански екстремистки групи ". 

Клонът на неонацистката група "Руско национално единство " в Естония е официално регистриран под името "Коловрат" и през 2001 г. издава екстремистки вестник под същото име. Криминално разследване установи, че документът включва набор от расови епитети. Един жител на Нарва беше осъден на една година затвор за разпространение на Коловрат. 

тогава Коловрат се използва от батальон Русич , руска бойна група, известна с операциите си по време на войната в Донбас. През 2014 г. и 2015 г. членове на украинския полк Азов бяха видени с татуировки на свастика.
Знаме на Американската нацистка партия

Лого на Националсоциалистическото движение (САЩ)

Лого на руското национално единство

Съвременна употреба

Азия

Централна Азия

През 2005 г. властите в Таджикистан призоваха за широкото приемане на свастиката като национален символ. Президентът Емомали Рахмонов обяви свастиката за арийски символ, а 2006 г. е „година на арийската култура“, която ще бъде време за „изучаване и популяризиране на арийския принос към историята на световната цивилизация, отглеждане на ново поколение (таджики) с дух на национално самоопределение и развиване на по-дълбоки връзки с други етноси и култури“. 

Източна и Югоизточна Азия

В Източна Азия свастиката е широко разпространена в будистките манастири и общности. Често се среща в будистки храмове, религиозни артефакти, текстове, свързани с будизма и училища, основани от будистки религиозни групи. Появява се и като дизайн или мотив (поотделно или вплетен в шарка) върху текстил, архитектура и различни декоративни предмети като символ на късмет и късмет. Иконата се среща и като свещен символ в Бонската традиция, но в лява ориентация. 

Много китайски религии използват символа на свастика, включително Guiyidao и Shanrendao . Обществото на Червената свастика , създадено в Китай през 1922 г. като филантропски клон на Guiyidao, става най-големият доставчик на спешна помощ в Китай по време на Втората световна война , по същия начин, както Червения кръст в останалия свят. Обществото на Червената свастика напуска континентален Китай през 1954 г., установявайки се първо в Хонконг, след това в Тайван. Те продължават да използват червената свастика като свой символ. 

В Япония свастиката се използва и като символ на карта и е определена от Закона за проучването и свързаните с него японски правителствени правила за обозначаване на будистки храм.  Япония обмисля промяна на това поради случайни противоречия и неразбиране от чужденци.  Символът понякога е цензуриран в международни версии на японски произведения, като аниме.  Цензурата на този символ в Япония и в японските медии в чужбина от време на време е обект на спорове, свързани със свободата на словото, като критиците на цензурата твърдят, че тя не зачита нито историята, нито свободата на словото. 

Град Хиросаки в префектура Аомори обозначава този символ като свое официално знаме, което произтича от използването му в емблемата на клана Цугару , господарите на домейна Хиросаки по време на периода Едо. 

Сред преобладаващо хиндуисткото население на Бали , в Индонезия, свастиката е често срещана в храмове, домове и обществени места. По същия начин свастиката е често срещана икона, свързана с отпечатъците на Буда в будистките общности Теравада в Мианмар, Тайланд и Камбоджа. 
Свастика върху храм в Корея

Символ на Шанрендао , конфуцианско-даоистко религиозно движение в Североизточен Китай

Знаме на Обществото на Червената свастика , най-голямата група за спешна помощ в Китай по време на Втората световна война

Един от често срещаните модели на дърворезба на народа Тораджан в Индонезия.

Образецът на богинята на гръмотевицата (wa:on) на народа Saisiyat в Тайван.

Индийски субконтинент

В Бутан, Индия, Непал и Шри Ланка свастиката е често срещана. Храмове, фирми и други организации, като будистките библиотеки, фондовата борса в Ахмедабад и Търговската камара на Непал, използват свастиката в релефи или лога.  Свастиките са навсякъде в индийските и непалските общности, разположени върху магазини, сгради, транспортни средства и дрехи. Свастиката остава важна в индуистките церемонии като сватби. Обърнатият вляво символ sauwastika се среща в тантрическите ритуали. 
Musaeus College в Коломбо, Шри Ланка, будистко училище за момичета, има обърната наляво свастика в логото на училището.

В Индия Swastik и Swastika , с техните правописни варианти, са първи имена съответно за мъже и жени, например с Swastika Mukherjee . Емблемата на Бихар съдържа две свастики.


В Бутан мотивът на свастиката се среща в архитектурата, тъканите и религиозните церемонии.

Западна погрешна интерпретация на азиатската употреба

От края на 20-ти век и през началото на 21-ви век възниква объркване и противоречия, когато стоки за лична употреба, носещи традиционните джайнистки, будистки или хиндуистки символи, се изнасят на Запад, особено в Северна Америка и Европа, и са интерпретирани от купувачите като носещи нацистки символ. Това доведе до това, че няколко такива продукта бяха бойкотирани или изтеглени от рафтовете.

Когато десетгодишно момче в Линбрук, Ню Йорк, купи комплект карти Pokémon, внесени от Япония през 1999 г., две от картите съдържаха обърнатата вляво будистка свастика. Родителите на момчето погрешно изтълкували символа като обърната вдясно нацистка свастика и подали жалба до производителя. Nintendo от Америка обяви, че картите ще бъдат преустановени, обяснявайки, че това, което е приемливо в една култура, не е задължително в друга; действието им беше приветствано от Лигата срещу клеветата , която призна, че не е имало намерение да обиди, но каза, че международната търговия означава, че „изолирането [на свастиката] в Азия просто ще създаде повече проблеми“. 

През 2002 г. коледни крекери, съдържащи пластмасови играчки червени панди със свастики, бяха изтеглени от рафтовете след оплаквания от клиенти в Канада. Производителят, базиран в Китай, каза, че символът е представен в традиционен смисъл, а не като препратка към нацистите, и се извини на клиентите за междукултурното объркване. 

През 2020 г. търговецът на дребно Shein изтегли от уебсайта си огърлица с висулка със свастика, обърната наляво, след като получи негативна реакция в социалните медии. Търговецът се извини за липсата на чувствителност, но отбеляза, че свастиката е будистки символ. 

Свастиката за разлика от дебата за Хакенкройц

Започвайки в началото на 2000-те, отчасти като реакция на публикуването на книга, озаглавена The Swastika: Symbol Beyond Redemption? от Стивън Хелър, е имало движение от индуисти, будисти, местни народи, джайнистки историци, антрополози, лингвисти и други учени за „възвръщане“ на това, което се е смятало за „техен“ символ със свастика „... докато Хитлер не открадна то." Тези групи твърдят, че свастиката е различна от нацисткия символ. Ключова част от този аргумент се основава на факта, че Адолф Хитлер, пишейки на немски, нарича символа кукист кръст (на немски: Hakenkreuz ).

Основната бариера пред усилията за „възстановяване“, „възстановяване“ или „преоценка“ на свастиката идва от десетилетията на изключително негативна асоциация в западния свят след приемането й от нацистката партия през 30-те години на миналия век. Освен това, групите за превъзходство на бялата раса все още се придържат към символа като икона на сила и идентичност. 
Много медийни организации на Запад също продължават да описват неонацистката употреба на символа като свастика или понякога с прилагателното „нацистки“, написано като „нацистка свастика“.  Групи, които се противопоставят на тази медийна терминология, не желаят да цензурират подобна употреба, а по-скоро да изместят отразяването на антисемитски и омразни събития, за да опишат символа в този контекст като „ Hakenkreuz “ или „кукист кръст“. 

Южна АмерикаЗнамето на народа Гуна Яла (от 1925 г.) носи техния древен символ Naa Ukuryaa

Знамето на народа Гуна (също „Куна Яла“ или „Гуна Яла“) от Панама. Това знаме, прието през 1925 г., има символ на свастика, който те наричат ​​Naa Ukuryaa . Според едно от обясненията този символ на предците символизира октопода, създал света, чиито пипала сочат четирите кардинални точки. 

Нови религиозни движения

Освен използването й като религиозен символ в индуизма, будизма и джайнизма , което може да бъде проследено до предмодерните традиции, свастиката се използва и от привърженици на голям брой нови религиозни движения , които са създадени в съвременния период.

Теософия

През 1880 г. Теософското общество с произход от САЩ приема свастика като част от своя печат, заедно с Ом , хексаграма или звезда на Давид , Анкх и Уроборос . За разлика от много по-скорошното раелианско движение , символът на Теософското общество е свободен от спорове и печатът все още се използва. Сегашният печат включва и текста „Няма религия, по-висока от истината“.

Раелианският символ със свастика (вляво) и алтернативна спираловидна версия (вдясно).
Раелското движение, което проповядва, че извънземните са създали целия живот на земята, използва символ, който често е източник на значителни противоречия: преплетена звезда на Давид и свастика. Раелианците казват, че звездата на Давид представлява безкрайността в пространството, докато свастиката представлява безкрайността във времето – без начало и край във времето и всичко е циклично. През 1991 г. символът е променен, за да се премахне свастиката, от уважение към жертвите на Холокоста, но от 2007 г. е възстановен в оригиналната си форма.

Ананда Марга
Базираното на тантра ново религиозно движение Ананда Марга (деванагари: आनन्द मार्ग, което означава „Пътят на блаженството“) използва мотив, подобен на раелианците, но в техния случай видимата звезда на Давид се дефинира като пресичащи се триъгълници без конкретна препратка към еврейския култура.

Фалун Гонг
Чигонг движението Фалун Гонг използва символ, който включва голяма свастика, заобиколена от четири по-малки (и закръглени), разпръснати със символи ин и ян.

Свастиката е свещен символ в неоезическото германско езичество, заедно с чука на Тор и руните. Тази традиция – която се среща в Скандинавия, Германия и другаде – смята, че свастиката произлиза от норвежки символ за слънцето. Използването на символа от тяхна страна кара хората да ги обвиняват, че са неонацистка група.

Балтийско неоезичество
Ugunskrusts („огнен кръст“ ) се използва от балтийските неоезически движения Dievturība в Латвия и Romuva в Литва.

"Славянска" родна вяра
Вариант на свастиката, нетрадиционният осемраменен коловрат (на руски: коловрат , буквално „въртящо се колело“), е най-често използваният религиозен символ в неоезическата славянска местна вяра (известна още като Родновери).

В началото на 90-те години бившият дисидент и един от основоположниците на руското нео-езичество Алексей Доброволски първо даде името "коловрат" на четирилъчева свастика, идентична на нацисткия символ, а по-късно прехвърли това име на осемлъчева свастика правоъгълна свастика. Според историка и религиозния учен Роман Шиженски, Доброволски е взел идеята за свастиката от произведението „Хрониката на Оера Линда “ на нацисткия идеолог Херман Вирт, първият ръководител на Аненербе.

Алексей Доброволски въведе осемлъчевия "коловрат" като символ на "възраждащото се езичество".Той смята тази версия на Коловрат за езически знак на слънцето и през 1996 г. я обявява за символ на безкомпромисната "национално-освободителна борба" срещу "жидското иго". Според Доброволски значението на „коловрата“ напълно съвпада със значението на нацистката свастика. 
Полски: Słoneczko ("малко слънце"); коловрат (" въртящо се колело ")
Коловратско знаме, въведено от Алексей Доброволски.

АРИИ – Арийци*, етнос от индо-иранската общност, населяващи северен Иран. Ариите, живеещи в долините на предпланинските и планинските райони, определено са скотовъдци и по-скоро номади, отколкото уседнало население – нпр. на арийско-др.-индийски Вожд (гопати) е с буквалното значение “който има крави”, а Борба (гавишти) – “жадуващ да придобие крави” (ИИ*, стр. 484); арийската дума приета в др.-инд. гопати: “вожд, племенен вожд”, следва да се разглежда като съставна от Го-, Ко-: “к’рава, газела”, и Пати: “господар”, което е всъщност др.-иран. и др.-бълг. Бат*, Бата*, а това също оказва района – териториален и културно-езиков, откъдето са ариите. Към ср. на ІІ хдл пр. Хр. А. завладяват С. Индия, а е възможно техни представители да са стигнали и до Китай, където по това време е “открита” каруцата теглена от кон*. В др.-индийският (санскрит) език думата “ария”, както и в др.-персийския език думата “айрия”, е запазена със значението “от добро семейство”, “благороден”, “аристократ”, като така са се назовавали завоевателите-арийци в Индия, в противоположност на покореното местно население, наричано от тях “дасъю, дас’ю” (ИИ*).

Всъщност, като пришълци от Световната свещена планина Хара* и представители на това население, те са имали самомнение на “православни, правоверни, закриляни от Бога, спазващи Божите закони” жители на Свещената планина и благословения район около нея [Арии = “от Хара*, от Ара”; по същият начин българите наричат себе си Именци от Имеон*, и Хони*, по името на Световната планина Хон* (“планината на Ан”; др.-иран. Ан*: “Върховният бог”), носеща названията-епитети Хара*, Имеон*, Машу*, Самар*, Сара (авест. sara-, sarah-: “връх, върховен, цар*, царски”), Тара (др.-бълг. Тарвил, Тервел*) и пр., както и шумер (шумерите) се самоназовават по епитета Самар на същата планина, на която живее Шама (Сама*) или Шамаш*: “Слънцето”; срв. българските градове Харка* (дн. Харков), Самара*, Сара-тау (дн. Саратов) – буквално “Сара-планина”, от в.-бълг. Тау: “планина”, и пр.].

Ариите, като номадски етнос, който до към ХV в. пр. Хр. населява земите м/у Бактрия*, Мидия* и Персия* (прото-персийците - еламити), са близки до културата на Древните българи*, които обаче са уседнал народ с градска култура, живеещ в равнините и планинските долини. 

Част от Ариите остават в старите си територии и не се изнасят в Индия. 

В древната Арменска география, при описание на Ср. Азия, свързано с периода около ІІ в. пр. Хр. (но същевременно и от гледната точка на даденостите през ІІ-VІ в. от н.е.), с името “Ария” се отбелязват северните райони на Иран – Иранското плато, които граничат непосредствено с Бактрия* (в даденият случай Балгхара-Бактрия е включена в общото понятие “Апартах” – тоест Партия*, която е на север от Ария). 

Това е още една причина, указваща, че името Арии трябва да си изведе от др.-ир. Хар*, Ар* със значение “планинец, планинци”, а етноса да се свърже с масива Хара* - обхващащ Хиндукуш, Памир, Алай, Танкан* (кит. Тян-шян*) и Кандахара*, но включващ и цялото Иранско планинско плато. 

Най-вероятно Ариите пренасят в Индия пред-заратустрийската и донякъде заратустрийската митологична култура, а може би и късна форма на тангризма (вж Тангра*, Заратустра, Митра*); името явно е базирано върху др.-иранския термин Хар*, Ар*, който често се използва от древните и средновековните българи – срв. Арда*, Арбанаси*, Арбана*, Армения*, Арменци*, Артаван*, Аресвам*, Харен*, Аркан*, Аркбта*, Ареобинда*, Арев*, Арек*, Арбен*, Ардабур*, Арбанци* и пр.;

АРИЙЦИ – Арии*;

АРИЯ – земите населявани от Арии* (Арийци*) в северната част на Иран, в Иранското планинско плато; вж Арии*;
Азиатски портал Аревахач - древен арменски национален символ
Борджгали – грузински символ на Слънцето
Кръстът на Бригида – Кръст, изтъкан от папур, рамената са изместени
Камунска роза – Праисторически символ от петроглифите на Валкамоника
Фасове – вързан сноп дървени пръти, понякога с брадва
Фашистка символика – Използване на определени изображения и символи, които са предназначени да представят аспекти на фашизма
Светкавица и кръг – символ на Британския съюз на фашистите
Fylfot – англосаксонски символ и вариант на свастика
Лаубуру – баски кръст
Нацистка символика – Символи, използвани от нацисти и неонацисти
Слънчев кръст – Кръг, съдържащ четири или повече спици
Svastikasana – Древна седнала поза за медитация в хатха йога
Трискелион – Различни символи с трикратна ротационна симетрия
Tursaansydän – древен символ, използван в Северна Европа
Ugunskrusts – Свастиката като символ в латвийския фолклор
Валкнут – германски многотриъгълен символ, среща се в няколко форми
Ярем и стрели – Знак на испанската монархия, фашистка емблема
Z (военен символ) – понякога наричан Zwastika

Референции
"Свастика". Енциклопедия Британика онлайн.
Campion, Mukti Jain (23 октомври 2014 г.).„Как светът обичаше свастиката – докато Хитлер не я открадна“. Списание BBC News.
Бъкстон, Дейвид Роден (1947). „Християнските антики на Северна Етиопия. Археология. 92.Обществото на антикварите на Лондон: 11 и 23

Олсън, Джим (септември 2020 г.).

„Символът на свастиката в индианското изкуство“. Шепнещ вятър.48
Брус М. Съливан (2001). От А до Я на индуизма. Плашило Преса. стр. 216
Адриан Снодграс (1992). Символиката на Ступата. Мотилал Банарсидас. стр. 82–83.
Джайните в света: Религиозни ценности и идеология в Индия. Oxford University Press. стр. 17

Beer, Робърт (2003). Наръчник на тибетските будистки символи. Serindia Publications, Inc.
[Swastika]. Большая российская энциклопедия/ Велика руска енциклопедия онлайн (на руски). 2017.
"Индекс на миграцията на символи". sacred-texts.com.
 Cambridge Advanced Learner's Dictionary. Cambridge University Press. 2008.

 "Етимология на „Свастика“. 
Art Silverblatt; Николай Злобин (2015). Международни комуникации: подход към медийната грамотност. Рутлидж. стр. 109. Твърди се, че отпечатъците на Буда са свастики.
Пант, Мохан; Фуно, Шуджи (2007). Ступа и свастика: Исторически принципи на градско планиране в долината на Катманду в Непал. Национален университет на Сингапур Press. стр. 231 с бележка 5.
 Грег, Робърт Филипс (1884). За значението и произхода на филота и свастиката . Никълс и синове. стр. 6 , 29.
Печат за копче от фаянс (H99-3814/8756-01) с мотив на свастика, открит на пода на стая 202 (изкоп 43).
"Свастика" . Британика - Свастиката се появява и в ранното християнско  изкуство (където става известна като гамадионен кръст или crux gammata, тъй като може да бъде изградена от четири гръцки гама [Γ], прикрепени към обща основа).
„Текстил с преплитащи се ленти, образуващи фигури на свастика (немски, 14–15 век)“ . Музеят на изкуството Метрополитън.
Националният еврейски месечник. Vol. 55–56. Бнай Брит. 1940. p. 181. 
Nagy-Talavera, Nicholas M. (1998). Николас М. Наги-Талавера, Център за румънски изследвания, 1998, Николае Йорга: биография. Център за румънски изследвания. 
Wiener, Richard L.; Рихтер, Ерин (2008). „Символична омраза: Намерение за сплашване, политическа идеология и групова асоциация“. Закон и човешко поведение. 32(6). Американска психологическа асоциация: 463–476.
Stollznow, Karen (2020). В настъпление: Предразсъдъци в езика минало и настояще . Cambridge University Press. стр. 134.
Langman, Lauren; Lundskow, George (2016). Бог, оръжия, злато и слава: Американският характер и неговите недоволства. Брил. стр. 89.
Lander, Janis (2013). Духовно изкуство и художествено образование . Рутлидж. стр. 28.
Wagoner, Brady (2009). Символична трансформация: Умът в движение чрез култура и общество. Рутлидж. стр. 13.
 Jamison, SW; Brereton, JP (2014). Ригведа: комплект от 3 тома. Изследване на Южна Азия. Oxford University Press. стр. 72
Хайнрих Шлиман (1880). Илиос. Дж. Мъри. стр. 347–348.
 Monier Monier-Williams (1899). Санскритско-английски речник, svastika 
A Vedic Concordance, Maurice Bloomfield, Harvard University Press, стр. 1052–1054
„Страница: Граматика на санскрит от Уитни p1.djvu/494 – Wikisource, безплатната онлайн библиотека“. en.wikisource.org.
Zimmer, Heinrich (2017). Митове и символи в индийското изкуство и цивилизация. Princeton University Press.
Allchin, FR; Ердоси, Джордж (1995). Археологията на ранна историческа Южна Азия: Появата на градове и държави . Cambridge University Press. стр. 180.
За първи път 1871 (OED); алтернативните исторически английски изписвания включват suastika , swastica и svastica; вижте например: Бележки и запитвания. Oxford University Press. 31 март 1883 г., стр. 259.
Staal, Frits (април 1965). „Евклид и Панини“. Философия Изток и Запад. 15 (2): 99–116.
Cardona, George (1998). Pāṇini: Проучване на изследванията отилал Банарсидас. стр. 268
„Панини (индийски граматик)“. Енциклопедия Британика. 2013 г.
Scharfe, Hartmut (1977). Граматическа литература  Otto Harrassowitz Verlag. стр. 88–89.
Lorraine Boissoneault (6 април 2017 г.), Човекът, който донесе свастиката в Германия и как нацистите я откраднаха - списание Smithsonian
Харпър, Дъглас (2016). "Свастика". Етимологичен речник.
Mees (2008), стр. 57–58.
"Свастика". Оксфордски английски речник . Vol. X. Подметка–Sz. Oxford University Press. 1933. p. 290.
Грейвс, Чарлз (април 1879). „На Croix Gammée, или свастика“. Транзакциите на Кралската ирландска академия. 27. 

Кралска ирландска академия: 41–46. Прочетено от Грейвс пред Кралската ирландска академия на 13 май 1878 г.
Томас, Едуард (1880). „Индийската свастика и нейните западни двойници“. Нумизматична хроника. 20. Кралско нумизматично общество: 18–48.
Sewell, Robert (1881). „Бележки за свастиката“. Индийският антиквар. 9: 65–73.
The Migration of Symbols Eugène Goblet d'Alviella, (1894), p. 40 на sacred-texts.com
„Въртящите се трупи на Мелиса Коди: Не смей да ги наричаш свастики“ . Медийна мрежа за индийска държава днес . 7 август 2013 г.
Powers, John (2007). Въведение в тибетския будизъм  Прес. стр. 509
Чеса, Лучано (2012). Луиджи Русоло, футурист: шум, визуални изкуства и окултизъм. Преса на Калифорнийския университет. стр. 34.
 „Спецификации на знамето със свастика и строителен лист (Германия)

 Paliga S., Таблетките на Tărtăria Dialogues d'histoire ancienne, том. 19, n°1, 1993. pp. 9–43;
Freed, SA and RS, „Origin of the Swastika“, Natural History , януари 1980 г., 68–75.
 Guénon, René; Фор, Самуел Д. (2004). Символи на свещената наука. София Перенис. стр. 64–67, 113–117.
Assasi, Reza (2013). „Свастика: Забравеното съзвездие, изобразяващо колесницата на Митра“. Антропологични тетрадки (Допълнение: Šprajc, Ivan; Pehani, Peter, eds. Ancient Cosmologies and Modern Prophets: Proceedings of the 20th Conference of the European Society for Astronomy in Culture ). XIX (2). Любляна: Словенско антропологично дружество.
Генадий Зданович."О мировоззрении древних жителей «Страны Городов»" Русский след, 26 юни 2017 г.
 Guénon, René; Фор, Самуел Д. (2004). Символи на свещената наука. София Перенис. стр. 117.
Сейгън, Карл; Друян, Ан (1985). Комета (1-во издание). Ню Йорк: Random House. стр. 181–187. .
Кобрес, Боб.„Кометите и колапсът на бронзовата епоха“
Hewitt, JF (1907). Примитивна традиционна история: Примитивната история и хронология на Индия, Югоизточна и Югозападна Азия, Египет и Европа и изпратените оттам колонии . Vol. 1. Оксфорд: Дж. Паркър и компания. стр. 145.
Франк Хамилтън Кушинг: „Наблюдения, свързани с произхода на Fylfot или Swastika“, American Anthropologist vol 9, no. 2, юни 1907 
Campbell, Joseph (2002). Полетът на дивия гусак . стр. 117.
 Джоузеф, Франк, изд. (2013). Отключване на праисторията на Америка (1-во издание). Ню Йорк: Rosen Publishing. стр. 52.
Димитрова, Стефания (30 януари 1996). „Преди осем хиляди години прототраките изобразяват еволюцията на Божественото – английски“. Куриер на ЮНЕСКО – чрез www.academia.edu.
Kathleen M. Nadeau (2010). Лий, Джонатан HX (ред.). Енциклопедия на азиатско-американския фолклор и фолклор. ABL-CLIO. стр. 87
Персонал (ndg) „Изследователите откриват, че свастиката предшества цивилизацията на долината на Инд“.
Dunham, Dows "A Collection of 'Pot-Marks' from Kush and Nubia", Kush, 13, 131–147, 1965 г.
Guozhen, Wang (1 декември 2019 г.). Колекция от древни китайски културни реликви, том 1: Първобитно общество (1,7 милиона – 4000 г. пр. н. е.) и династиите Ся и Шан (21-ви – 11-ти век пр. н. е.). ATF преса. с. 123, 115, с.
Stipčević, Александър (1977). Илирийците: история и култура Noyes Press

 „Текстилен фрагмент“ V&A музей
 термин, измислен от Anna Roes, "Tierwirbel", IPEK, 1936–1937

 Мария Гимбутас. „Балтите преди зората на историята“ . Vaidilute.com .
 Freed, Stanley A. Изследователски клопки като резултат от реставрацията на музейни екземпляри, Анали на Нюйоркската академия на науките, том 376, Изследователският потенциал на антропологичните музейни колекции, стр. 229–245, декември 1981 г.
 Dutta, Rita (1 декември 2010 г.). „Символ свастика върху каменен парапет на Бхархут: казус“. Древна Азия: 147–154. 

 Хелър, Стивън (2008). Свастиката: символ отвъд изкуплението?. Ню Йорк: Allworth Press.
 Druid, Morning Star Athbhreith Athbheochan Kwisatz Haderach. „Символът е мисъл, рисунка, действие, архетип и т.н. на концептуализацията на нещо, което съществува или в реалността, или във въображението“
Янис Ландър (2013). 
„Значението на свастиката в празненствата на Дивали“. indiatribune.com. 27 октомври 2010 г.
Norman C. McClelland (2010). Енциклопедия на прераждането и кармата. Макфарланд. стр. 263–264.
T. Wilson Свастиката, най-ранният известен символ и неговите миграции, стр. 807, 951

Р. Елис Дейвидсън (1965 г.). Богове и митове на Северна Европа, стр. 83.
„Щитът на Батерси“. Британски музей 
„Латвия и свастиката“. латвийци.com.
„Prasłowiańskie motywy architektoniczne“. 1923.
Гайл, Тадеуш (2007). Полски гербовник от средновековието до 20-ти век. Гданск: L&L.  чрез Gajl.wielcy.pl.
Багдасаров, Роман. "Свастика: благословение или проклятие". Цена Победы. Ехото на Москва. Интервю от 2008 г. с историка Роман Багдасаров. Багдасаров заявява, че „по някаква причина руските хора смятат, че „коловрат“ е древното име на свастиката. Но това абсолютно не е така. [...] Според етнографските записи, когато съм ходил на експедиции и т.н. , свастиката например се е наричала „ветерок“ [„бриз“].“

Багдасаров Р. В. (2002) [2001]. "Русские имена свастики". Свастика: свещен символ. Этнорелигиоведческие очерки (на руски) (2-ро изд.). 
Гаршол, Ларс Мариус (2021). „Розата на Олав, белегът на Перун, колелото на Таранис“ . Peregrinations: Вестник за средновековно изкуство и архитектура . 7 (4): 121–151.
Grzegorzewic, Ziemisław (2016). О Богач и лудяч. Praktyka i teoria Rodzimowierstwa Słowiańskiego [ За боговете и хората. Практика и теория на славянското езичество ] (на полски език). Olsztyn: Stowarzyszenie "Kołomir". стр. 57.
Biers, WR 1996. Археологията на Гърция, p. 130. Cornell University Press, Итака/Лондон.
Робърт Фере. „ Катедралата в Амиен в Wayback Machine “. Предприятия Лабиринт. Построена от 1220 до 1402 г., катедралата в Амиен е най-голямата готическа катедрала във Франция, популярна туристическа атракция и от 1981 г. е част от световното наследство на ЮНЕСКО. По време на Първата световна война Амиен е насочен от германските сили, но остава на територията на съюзниците след битката при Амиен.
Гари Малкин. „Римска вила в Токингтън Парк в Wayback Machine“. Районът на Бристол през римско време. 9 декември 2002 г.
Lara Nagy, Jane Vadnal, „Glossary Medieval Art and Architecture“
Treimer, Karl (1971). „Zur Rückerschliessung der illyrischen Götterwelt und ihre Bedeutung für die südslawische Philologie“. В Хенрик Барич (ред.). 

И. Р. Трофеник. стр. 27–33.стр. 32.
Тирта, Марк (2004). Петрит Бежани (ред.). Mitologjia ndër shqiptarë (на албански). Тирана: Mësonjëtorja. стр. 69–70, 75.
Jacob G. Ghazarian (2006), The Mediterranean legacy in early Celtic Christianity: a journey from Armenia to Ireland Bennett & Bloom, стр. 263, стр. 171 „... Съвсем различна версия на келтския трискелион и може би най-разпространената предхристиянска символика, открита в арменската културна традиция, е кръглата по посока на часовниковата стрелка (понякога обратно на часовниковата стрелка) въртяща се като слънце спирала, фиксирана в центъра – Арменски символ на вечността."
 KB Mehr, M. Markow, Mormon Missionaries enter Eastern Europe , Brigham Young University Press, 2002, стр. 399, стр. 252 "... Тя видя висока сграда с кули и кръгли прозорци по горната част на стените. Тя беше гравирана със слънчеви камъни, типичен символ на вечността в древната арменска архитектура."
Клер Полакоф. В индигото: африкански текстил и техники за боядисване . 1980 г
David, Gary A (2013). „Четирите ръце на съдбата: свастиките в света на хопите и отвъд него“  Зоната на Орион 
Смит, Майкъл (2009). „Изкуството в ежедневието: Колекции на индианци в Държавното историческо дружество на Айова“ . Илюстрирано наследство на Айова. стр. 102 
Willoughby, CC (1897). „Анализ на декорациите върху керамика от долината на Мисисипи“. Вестник за американски фолклор  10 (36): 
Фрид, Стенли А; Фрийд, Рут С. Свастика: Нова символична интерпретация Изследвания в университета Райс. стр. 93.
Sanchez, Hayley (15 август 2018 г.).„Това са свещени символи на навахо, а не свастики, върху килима на онзи колекционер на произведения на изкуството от Пуебло. Общественото радио на Колорадо.

Deepa, Bharath (28 ноември 2022 г.). „Верските групи се стремят да спасят свещените свастики“. Арканзас онлайн.
Ayres, Steven (юни 2021 г.). „Възстановяване на свещено наследство“. Списание 5enses.
„Индианците осъждат нацистите, отказват се от използването на свастика“ . Вестник Свети Йосиф . 26 февруари 1940 г. p. 1.
Kane, Rich (29 август 2017 г.).„Група протестиращи поискаха индианска свастика да бъде премахната от пазара на SLC – но бяха ли прави?“.Солт Лейк Сити Трибюн.
Brown, Jerome F. „Антисемитизъм в кампуса: свастиката на NMSU.“ Шофар (1986): 22–32.
Хелър, Стивън. Свастиката: символ отвъд изкуплението? Саймън и Шустър, 2010 г.

Warnick, Ron (26 октомври 2006 г.). "Свастики на стари пътни карти на Аризона?" . Route 66 Новини
Шлиман, Хенри (1875). Смит, Филип (ред.). Троя и нейните останки; Разказ за проучвания и открития, направени на мястото на Илион и в Троянската равнина. 
Boxer, Sarah (29 юни 2000 г.).„Един от великите световни символи се стреми към завръщане“. Ню Йорк Таймс. Раздел „Мозъчен тръст“.
Алън, Чарлз (2023). Арийци: Търсенето на народ, място и мит. Hachette Индия.
Шлиман, Хенри(1878). Микена: Разказ за изследвания и открития в Микена и Тиринт. 
Крамптън, Уилям (1990). Светът на знамената. Студийни добавки. стр. 154–
„Албум на Flickr; „Вероятно най-добрите снимки на свастики в света“" . Fiveprime.org.
„Уебсайт на Carlsberg Group“
„Saga Eimskips“. Eimskip.
„Комин със свастика“. The Irish Times. 3 март 2007 г.
„Пералня със свастика (1912–1987)“. Ела тук при мен!  Comeheretome.wordpress.com. 26 април 2010 г.
 „Partiolippukunta Pitkäjärven Vaeltajat ry“. Pitva.Partio.net 

Kainuun Kerho (18 септември 2009 г.). „Кайнуун Керхо“. PPO.Osakunta.fi
 „Tursan Sydän“. Tursa.fi (на фински). 2007.
 „Финландските военновъздушни сили тихо пускат символ със свастика“ . BBC News 1 юли 2020 г.
Флаг Президентът на Република Финландия
"Сайт на кампанията rautasormus.fi (кампанията вече е затворена)" . Rautasormus.fi.
„Латвия – Флаг на военновъздушните сили и маркировка на самолета“. fotw.info .
Lumans, Valdis O. (2006). Латвия във Втората световна война Fordham Univ Press. стр. 39.
Латвийски военновъздушни сили 1918–1940
Spārnota Latvija  „Nozīme, Apvienotā Kara skola, 1938. gada izlaidums, Nr. 937, sudrabs, Латвия, 20.gs. 20-30ie gadi, 44,3 x 34,2 mm, 15,60 g, darbnīca VF Millers“. Vitber (на латвийски)
„Latvijas armijas, Nacionālo Bruņoto Spēku un citu iestāžu karogi“ латвийска военна история (на латвийски). 1 октомври 2012 г.
„Изложба „Военният орден Лачплесис“ ← Национален исторически музей на Латвия“ . lnvm.lv .
„Свастика – историческо наследство на Литва“. Европейска фондация за правата на човека . 3 февруари 2012 г.
„Svastika Mūsų protėvių lietuvių simbolis“[Свастика Символът на нашите литовски предци].sarmatas.lt(на литовски). 7 февруари 2010 г.
Sørensen, Øystein (1989). Fra Hitler til Quisling . Осло: JW Cappelens Forlag. стр. 93–94. 
Knut Are Tvedt (ред.) (2010). Билексикон на Осло. Kunnskapsforlaget. Запис: Sommerrogata, p. 527.
Rollin, Henri (1939). L'Apocalypse de notre temps (на френски). Париж: Gallimard. стр. 61–62.
Gilliard, Pierre (1923). Тринадесет години в руския двор. Онлайн с отворен код – чрез Alexanderpalace.org.
„Русские бумажные деньги, цену денежных знаков России, местных и частных денежных знаков, боны и валюты“ [Руски книжни пари, ценова листа на руски банкноти, валута, местни и частни банкноти]. atsnotes.com (на руски).
Николаев, Р. "Советские "кредитки" со свастикой?" [Съветски "кредитни карти" със свастика?]. bonistikaweb.ru (на руски) 
Цветков, Василий (2015). "Р. Ф. Унгерн и опити за организация на центъра на антиболшевисткото съпротивление в Монголия (1918–1921 години). 1-я част" [RF Ungern и опити за организиране на център на антиболшевишката съпротива в Монголия (1918–1921). Част 1]. Новый исторический вестник [Нов исторически бюлетин] (на руски). 45 (3): 145–172.
„Приказ на войскам Юго-Восточного фронта от 03.11.1919 № 213“ [Заповед по войските на Юго-Източния фронт от 11/03/1919 № 213]. ru.wikisource.org (на руски).
Доти Индийк. „ Историята на древен човешки символ 4 април 2005 г. първоначално от The Wingspread Collector's Guide to Santa Fe, Taos and Albuquerque , том 15.
Снимка и текст, „Защо има свастика на седлото в галерията на Първите нации?“.  Royal Saskatchewan Museum
A., Aleksandra (18 март 2018 г.). „Засадена през 1933 г. тази мистериозна горска свастика остава незабелязана до 1992 г. – след това бързо е изсечена“ 
„Der Flaggenkurier“. Zeitschrift der Deutschen Gesellschaft für Flaggenkunde (на немски) (16/2002 до 30/2009). Ахим и Берлин. [ "Куриерът на знамето". Вестник на Германското дружество за знамена .]
Хосе Мануел Ербез. „Орденът на новите тамплиери 1907 г. Знамена на света. 21 януари 2001 г.
Goodrick-Clarke, Nicholas (2004). "Graz 1997, S. 98 и 2006, S. 93 f.". Die okkulten Wurzeln des Nationalsozialismus [ Окултните корени на националсоциализма ] (на немски). Висбаден: Marix-Verl.
"текст на Mein Kampf в проект Гутенберг от Австралия". Gutenberg.net.au .
Walther Blachetta: Das Buch der deutschen Sinnzeichen (Книгата на немските сетивни герои); препечатка от 1941 г.; стр. 47
Робърт Проктър (1988). Расова хигиена: медицина при нацистите. Harvard University Press. стр. 220
Марк Б. Адамс (1990). Добреродената наука: Евгеника в Германия, Франция, Бразилия и Русия: Евгеника в Германия, Франция, Бразилия и Русия. Oxford University Press. стр. 43.
James Q. Whitman, „Hitler's American Model: The United States and the Making of Nazi Race Law“, (Princeton: Princeton University Press, 2017), p. 28.
Prynne, Miranda (14 април 2014 г.). „Медалите на героите от Battle of Britain ще отидат под чука“
Верхулсдонк, Густав (2013). Дигитална реторика и глобална грамотност. IGI. стр. 94
Dawn Perlmutter (2003). Разследване на религиозен тероризъм и ритуални престъпления. CRC Press.

„Изявление за пресата на Bundesgerichtshof № 36/2007“. Федерален съд на Германия. 15 март 2007 г.

„Anti-Nazi-Symbole sind nicht strafbar“ [Антинацистките символи не са забранени]. Der Spiegel (на немски). 15 март 2007 г.
„Германия отменя забраната за нацистки символи във видеоигрите“ . Телеграфът. 9 август 2018 г. 

 Chalk, Andy (9 август 2018 г.). „Германия отменя забраната за свастики във видеоигрите“. 
„Унгария, забраната на сърп и чук е обявена за незаконна“. АНСА.
„Закон C от 2012 г. относно Наказателния кодекс, раздел 335: Използване на символи на тоталитаризма“ (PDF) . Министерство на вътрешните работи на Унгария . стр. 97. Архивиран (от оригинала на 22 февруари 2017 г. Всяко лице, което: а) разпространява, б) използва пред широката общественост или в) излага публично свастиката, отличителните знаци на СС, кръста със стрела, сърпа и чука, петолъчната червена звезда или друг символ изобразявайки горепосоченото, за да наруши общественото спокойствие – по-конкретно по начин да накърни достойнството на жертвите на тоталитарните режими и правото им на неприкосновеност – е виновно за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, доколкото не е довело до по-тежко престъпление обида.
„Латвия забранява нацистки, съветски символи на обществени събития“. Haaretz .
„Латвийски законопроект ще забрани съветските и нацистки символи“. UPI.
 lvportals.lv (7 май 2013 г.). „Kā aizliegt to, kas jau ir aizliegts?“ (на латвийски).
Stemple, Hillary (20 май 2010 г.). „Съдът на Литва постановява, че свастиките са част от историческото наследство“
Day, Matthew (23 април 2009 г.) „Poland 'to ban' Che Guevara image“ The Daily Telegraph
„Символи на омраза, забранени от избирателите в Женева“. SWI swissinfo.ch. 9 юни 2024 г.
Итън Макнерн.Забраната на свастиката е оставена извън закона на ЕС срещу расизма The Scotsman,
  Индусите се противопоставят на забраната на свастиката в ЕС 
(източник dgs/ Reuters) Индуси срещу предложената забрана на свастиката в Е Wayback Machine Der Spiegel онлайн,
Федерален закон на Бразилия 7.716 Wayback Machine 1989-05-01, (португалски)
Panama – Native Peoples в Wayback Machine, от Flags of the World.
Shuster, Simon (14 август 2017 г.). „Как нацистките знамена в Шарлотсвил изглеждат на един германец“. 
Schofield, Matthew (30 юли 2015 г.). „Как Германия се справи със своите символи на омраза“ . mcclatchydc.com . McClatchy DC Bureau . Забележително е, че когато членовете на Ку Клукс Клан наскоро се събраха в Южна Каролина, те носеха както бойното знаме, така и нацистката свастика. Двете знамена през последните години често се виждат заедно на групи и събирания на расисти на бялата раса.
„Свастика: Виктория забранява показването на нацистки символ първо в Австралия“. BBC News. 22 юни 2022 г.
„Забраната на нацистки символи и жестове във Виктория“. Правна помощ Виктория, ноември 2023 г.
Goldman, Tom (23 ноември 2010 г.). „Емблемите със свастика на Black Ops ще спечелят забрана за Xbox Live“. escapistmagazine.com .
 Telotte, Jay P. (2008). Машината с мишката: Дисни и технологиите. Прес на Университета на Илинойс. стр. 201. 
Frederick J. Simonelli (1995), „The American Nazi Party, 1958–1967“ Wayback Machine, The Historian, Vol. 57, № 3 (пролет 1995 г.), стр. 553–566
Carnes, Jim (1999), Responding to Hate at School: A Guide for Teachers, Counselors and Administrators на 24 февруари 2017 г. в Wayback Machine, ERIC, Министерство на образованието, Правителство на САЩ, стр. 9–11, 33, 49– 50
Mudde, Cas, изд. (2005). Расисткият екстремизъм в Централна и Източна Европа. Routledge изучава екстремизма и демокрацията. Лондон: Routledge. стр. 61. 
Saidazimova, Gulnoza (23 декември 2005). „Таджикистан: Длъжностни лица казват, че свастиката е част от тяхното арийско наследство – Радио Свободна Европа / Радио Свобода © 2008“ . Rferl.org 
Джонатан HX Лий; Катлийн М. Надо (2011). Енциклопедия на азиатско-американския фолклор и фолклор . ABC-CLIO. стр. 86–87.
Stephan Feuchtwang, изд. (2020 г.). Наръчник по религия в Китай . Издателство Едуард Елгар. с. 36, 194, 203.
平成１４年２万５千分１地形図図式 [2002 1:25000 схема на топографска карта] (на японски). Управление за геопространствена информация на Япония.
„Япония ще премахне свастиките от картите, тъй като туристите „мислят, че са нацистки символи“" . www.telegraph.co.uk. 18 януари 2016 г.
„Будисткото Манджи е премахнато от изданието на Crunchyroll за Tokyo Revengers“.CBR. 21 юли 2021 г.
„Панди играчки, носещи свастики, културна смесица“. CBC Новини
Lewis, Sophie (10 юли 2020 г.). „Популярният онлайн търговец на дребно Shein се извинява за продажбата на огърлица със свастика след обратна реакция“.
Рамирес, Марк. „Символ на омраза ли е свастиката или мирна икона? Религиозните групи се опитват да спасят поруганата емблема“.
Teitel, Emma (11 февруари 2022 г.). „Протестът с камиони дава навременни уроци за настоящото лице на антисемитизма“. Торонто Стар.
Heller, Steven (9 март 2021 г.). „The Daily Heller: Законът за символите срещу омразата ще насърчи повече омраза“. 
Песнопения и митове за сътворението в Wayback Machine, от Rainforest Art.
„Емблема или печат | TS Adyar“. www.ts-adyar.org.
„Про-свастика“. Про-свастика
„Официалният раелски символ си връща свастиката“. Raelianews.
Daniel Rancour-Laferriere (2017). Кръстното знамение: от Голгота до геноцид  Рутлидж. стр. 167.
Marijke Gijswijt-Hofstra; Брайън П. Левак; Рой Портър (1999). Магьосничество и магия в Европа, том 6: Двадесети век. Bloomsbury Academic. стр. 111–114.
Стефани фон Шнурбайн (2016). Скандинавско възраждане: Трансформации на германското неопаганство Брил Академик.
 Mees (2008), стр. 141, 193–194, 210–211, 226–227.
Kak, Subhash (9 юли 2018 г.). „Ромува и ведическите богове на Литва“ 
Шнирелман, Виктор А. (2000). „Перун, Сварог и други: руското нео-езичество в търсене на себе си“. Журналът на Кеймбридж по антропология. (3): 25. 
Пилкингтън, Хилари; Попов, Антон (2009). „Разбиране на нео-езичеството в Русия: Религия? Идеология? Философия? Фантазия?“ В Джордж Маккей (ред.). Субкултури и нови религиозни движения в Русия и Източна и Централна Европа. Питър Ланг. стр. 282.
Доброслав. Природные корни русского национального социализма // Русская правда. 1996. Спецвыпуск № 1 (3). С. 3.
Wirth, Herman (2007). Хроника Ура-Линда. Древнейшая история на Европа [Хроника на Ура-Линда. Древна история на Европа] 
Шиженски, Роман (2012). "Роман Шиженский: Опыт сравнительного анализа на текстове на А.А. Добровольского Г.Ф. Вирта (към въпроса за източниковата база российских неоязычников)" [Опитът на сравнителния анализ на текстовете на А.А. Доброволски и Г.Ф. Вирт (към въпроса за източника) основа на руските неоезичници)] (на руски). 
Кавыкин, Олег (2007). "Родновери". Самоидентификация на неоезичниците в съвременна Русия Москва: Институт за африкански изследвания на РАН. стр. 232.
Доброволски, Алексей Александрович (1996). Природные корни русского национального социализма [ The Natural Roots of Russian National Socialism ] (на руски). 
Шнирелман, Виктор (2015). Арийският мит в съвременния свят (на руски). Нова литературна рецензия.

Източници
Мийс, Бърнард (2008). Науката за свастиката . Будапеща: Central European University Press.