В официалните учебници по история митовете за Язон и Аргонавтите, както и за епичната Троянска война, са брандирани като „старогръцки“. Но когато свалим късната политическа маска и анализираме текстовете на Омир, Аполоний Родоски и държавните архиви на Хетската империя, истината излиза наяве.
Тези две събития всъщност описват сблъсъка между нахлуващите от юг ахейско-данайски племена и коренната палеобалканска цивилизация (трако-пеласгийския масив) за контрол над най-ценния търговски и геополитически регион: Черно море.
ПОРЪЧАЙ книгата "Забранената древност на българите" тук : https://tinyurl.com/2xzhj47c
Част 1. Мисията за Златното руно: Пътуване към сърцето на Беласгийското море
Хронологически походът на Аргонавтите се случва едно поколение преди Троянската война. Официалният разказ твърди, че Язон и неговите 50 герои плават с кораба „Арго“, за да откраднат едно вълшебно овнешко руно от Колида (днешна Грузия). Историческата реалност обаче е дълбоко икономическа и технологична.
Металургичният код на руното
Защо руното е златно? В древността палеобалканските и кавказките народи са използвали уникален метод за добив на злато от планинските реки. Те са поставяли овчи кожи (руна) на дъното на речните корита. Златният пясък, носен от водата, е падал и се е заплитал в гъстата вълна. След това кожата се е изсушавала и изтупвала, за да се събере чистото злато.
Истинската цел: Аргонавтите не отиват за митичен артефакт, а за да откраднат технологията за добив на злато и да разбият монопола на черноморските народи. Същият монопол, чиито най-ранни корени виждаме във Варненския халколитен некропол.
Защо Черно море е било затворено?
По онова време Протоците (Босфора и Дарданелите) са били под пълния контрол на трако-пеласгийските династии. За южните данайски мореплаватели Черно море е било „Понтос Аксейнос“ – Негостоприемното море, защото местните войнствени племена не са допускали чужди кораби. Чрез похода на „Арго“ южняците правят първия си пиратски пробив в забранените богати води на север.
Част 2. Троянската война: Истинският етнически състав на Троя
Епичната обсада на Троя (Илион), описана от Омир, е представена от модерната историография като война между „гърци“ и „азиатци“. Това е гигантска манипулация. Благодарение на откритите през XX век хетски клинописни плочки, днес знаем какво е представлявала Троя в действителност.
Клинописните доказателства за Троя
В архивите на столицата Хатуса хетските царе пишат за мощен съюз в Северозападна Анатолия, наречен Вилуса (Wilusa). На архаичен език думата за Троя е била Уильос (откъдето идва Илион). Хетските текстове доказват, че Троя/Вилуса не е гръцки град, нито семитски, а е част от палеобалканската културна сфера.
Кои са защитниците на Троя според Омир?
Ако отворим „Илиада“ (Книга 2, Списък на троянците), ще открием нещо смазващо за гръцката теза. Основните и най-могъщи съюзници на троянския цар Приам не идват от Азия. Те идват от Тракия и Балканите!
Акамант и Пирой водят траките от Хелеспонта (Протоците).
Евфем води траките-кикони.
Пирехъм води пеонците (които живеят по поречието на река Вардар и Струма).
Херодот по-късно изрично потвърждава, че тевкрите (троянците) и мизийците са преминали през Босфора в Европа още преди Троянската война и са подчинили местните племена чак до река Пеней.
Троянците, траките, фригийците и пеласгите са говорели сродни езици и са били част от един и същ огромен етнос. Затова в „Илиада“ троянците и траките разговарят свободно с ахейците – те не са имали нужда от преводачи!
Част 3. Геополитическият сблъсък: Крахът на Бронзовата епоха
Когато сглобим двете събития, виждаме ясна историческа хронология:
[Поход на Аргонавтите] ──► Разузнаване и първи пиратски пробив на южняците в Черно море
│
[Троянският монопол] ──► Троя блокира Дарданелите и събира такси от всички кораби
│
[Троянската война] ──► Ахейско-данайска коалиция обсажда Троя, за да отвори Протоците
│
[Катастрофата] ──► Унищожението на Троя срива търговския баланс и води до „Морските народи“
Троя е била гигантският митнически пост на древния свят. Поради специфичните ветрове и течения в Дарданелите, древните кораби не са могли да преминат протока на платна – те са чакали седмици наред на брега пред Троя, плащайки огромни данъци на цар Приам в злато, зърно и коне.
Нахлуващите от юг ахейци и данайци (които нямат собствени ресурси и злато) се обединяват под флага на Агамемнон с една-единствена цел: да разрушат този трако-пеласгийски бастион, за да грабят богатствата на Черно море и Дунавската цивилизация.
Заключение
Троянската война не е началото на гръцката слава, а е първата голяма трагедия на палеобалканските народи. Разрушаването на Троя отваря вратите за икономически хаос, който учените днес наричат „Колапс на Бронзовата епоха“. Вълната от разруха изтласква цели племена – това са прочутите „Морски народи“, които по-късно атакуват Египет, а част от пеласгийското ядро бяга на запад, за да се превърне в етруските в Италия.
Когато днес четем за Ахил (който според късни извори е погребан на Змийския остров в Черно море) или за Хектор, ние не четем гръцка история. Ние четем за братоубийствената война, която разкъса древната цивилизация на беласгите и траките, позволявайки на по-късните нашественици да присвоят нашите митове, нашите богове и нашата слава.
Източници:
Троя (Вилуса) и Ахейците (Ахиява) в клинописа:
Научен довод: В държавните архиви на Хетската империя в Боязкьой (древната столица Хатуса, Турция) са открити дипломатически писма на клинопис от XIII в. пр.н.е.
Конкретни текстове: Договорът на хетския цар Муватали II с Алаксанду от Вилуса (CTH 76) – доказва, че Вилуса (Илион/Троя) е реална държава със съюзници в Тракия и Западна Анатолия, а името на владетеля Алаксанду съответства на второто име на троянския принц Парис – Александър.
Писмото Тавагалава (CTH 181) – описва дипломатически спорове между хетите и царя на Ахиява (Ахея) за контрола над Вилуса.
Източник: Beckman, Gary; Bryce, Trevor; Cline, Eric (2011). "The Ahhiyawa Texts", Society of Biblical Literature.
Египетските свидетелства за „Морските народи“ (Пелесет и Текер):
Археологически извор: Надписите и релефите от Годината 5 и Годината 8 на управлението на фараон Рамзес III върху стените на храма в Мединет Хабу (Западен Луксор, Египет).
Научен довод: Надписите изрично посочват конфедерация от северни народи: Peleset (пеласги/филистимци), Tjeker (тевкри/троянци) и Denyen (данайци), които разрушават Хетската империя и атакуват делтата на Нил около 1175 г. пр.н.е.
Източници: The Epigraphic Survey (1930). "Medinet Habu, Volume I: Earlier Historical Records of Ramses III", University of Chicago Press; Cline, Eric H. (2014). "1177 B.C.: The Year Civilization Collapsed", Princeton University Press.
Коментари
Публикуване на коментар