ПОРЪЧАЙ книгата "Забранената древност на българите" тук : https://tinyurl.com/2xzhj47c или тук: https://bazar.bg/…/kniga-zabranenata-drevnost-na-balgaritеТук ще ви покажа едно неопровержимо материално доказателство за единния културен, духовен и цивилизационен шифър на нашите предци. Пред вас са сребърни пръстени от Волжка България (X–XIII в.), открити в древната столица Велики Болгар край река Волга.
Погледнете ги добре. Те не са просто украшения. Те са кодирана памет.
Кодовете върху среброто: Дървото на живота и Кръстовидният възел
Върху плочките на тези средновековни пръстени, изработени чрез висш майсторлък — леене, гравиране и уникалната техника на черненето (ниело), са врязани символи, които разбиват мита за „азиатското номадство“.
- Дървото на живота (Пръстенът най-вдясно): Върху шестоъгълната плочка ясно личи Световното дърво — фундаментален символ на палеобалканската и старобългарската космогония. Дървото свързва подземния, земния и небесния свят. Този мотив няма аналог в алтайските или тюркските култури, но е дълбоко вкоренен в индоевропейската и балканска древност.
- Защитният възел на безкрайността (Вторият пръстен отдясно): Геометрично преплитане под формата на кръстовидна композиция. Този „възел на щастието“ е силен амулет против зли очи и нещастия, за който официалната наука твърди, че е дошъл по-късно. Истината е, че той присъства в българската традиция хилядолетия наред — от шевиците до царските накити.
Замълчаното откритие: 100% съвпадение между Плиска и Болгар
Тук идва най-неудобната истина за казионната наука. Великите български археолози от миналото, сред които и покойният проф. Рашо Рашев, както и екипи от Казанската археологическа школа, стигат до заключение, което умишлено се държи в периферията на учебниците:
Накитите и занаятчийските изделия от Волжка България от X–XI век показват почти стопроцентово технологично и художествено съвпадение с откритите артефакти в Плиска, Преслав и Дръстър (Силистра)!
Формите на плочките, съставът на среброто, орнаментите и най-вече специфичната занаятчийска техника на запълване на гравираните улеи с тъмна метална сплав (чернене) са идентични.
Въпреки че са разделени от хиляди километри разстояние и са поставени в напълно различна религиозна среда (Дунавска България приема християнството, а Волжка — исляма), златарите в Плиска и в Болгар са работили по един и същ занаятчийски учебник и са изповядвали един и същ естетически и духовен код.
Изводът, който ни забраняват да изречем
Как два коренно различни според учебниците „етноса“ ще произвеждат абсолютно еднакви царски и болярски накити, използвайки еднаква символика? Отговорът е прост: Защото българите на Аспарух и българите на Котраг са едно и също високоразвито, уседнало и цивилизовано индоевропейско население. Техните занаяти не са заимствани от чужди народи в тайгата или в гръцките полиси — те са наследство от общия палеобалкански и черноморски корен на българската държавност.
Тези сребърни пръстени са материалният печат, който доказва, че българският дух не може да бъде разделен нито от религии, нито от геополитически граници.
Магията на огледалата и изтритите имена: Болярите на Волга, които не станаха татари
Ако си мислите, че сребърните пръстени са единственото скрито оръжие на българската археология на север, погледнете следващите експонати от музея в град Болгар. Казионната история се опитва да ни убеди, че след приемането на исляма през 922 г., волжките ни братя са загубили напълно стария си цивилизационен облик. Но детайлите в експозициите крещят точно обратното.
Забранените огледала-амулети
Във витрините на музея виждаме лети оловни огледала, датирани от X–XII век. Официалният етикет ги приписва на „Средна Азия“ заради арабските букви по периферията им. Но погледнете центъра им. Там, в перфектен соларен кръг, тичат крилати хищници — същият онзи Крилати барс, който нашите предци са носили като тотем още от Черноморието и Балканите.
За предците ни това не са били просто предмети за оглеждане. Кръглото метално огледало е било свещен слънчев щит. То е имало една основна задача — да отразява обратно лошотията и злите сили. Нашите баби на Дунав доскоро носеха огледала в пазвите си против уроки по същата древна традиция. Дори когато са били принудени да приемат арабската калиграфия по ръбовете, занаятчиите във Волжка България са продължили да вграждат в метала кодовете на палеобалканската и черноморска животинска кодировка. Източната естетика е била просто параван за съхранение на стария български дух.
Как един мюсюлмански мавзолей стана православен погреб
Следващото доказателство ни посреща директно от информационните табели на Болгарския държавен историко-архитектурен музей. Текстът за т.нар. „Северен мавзолей“ от XIV век крие две истини, които днешната геополитика се опитва да заличи:
Първо, официалният документ черно на бяло признава, че тази величествена сграда от бял камък е била „семейна усыпалница на знатен болгарски род“. Не татарски, не монголски, а български. Името ни е стояло гордо върху каменните гробници векове след Кубрат и Аспарух.
Второ, обърнете внимание на иронията на съдбата — в началото на XVIII век руските православни монаси от „Успенския манастир“ превръщат този мавзолей в... манастирски погреб. Под основите на манастира лежат костите на българските владетели на Волга. Това не е просто архитектурна заменка, това е символично застъпване на пластовете. На едно и също парче земя се пресичат езическото минало, ислямският период на Волжка България и православното християнство.
Българският корен на Волга се оказва толкова дълбок, че нито ислямизацията, нито последвалата руска християнизация са успели да го изкоренят от камъните на Велики Болгар. Името „болгарски род“ е оцеляло въпреки всичко.
Истината няма как да остане забранена дълго!
Текст и снимки: Патриция Кирилова
Коментари
Публикуване на коментар