Защо официалната история крие българския корен на Южна Италия?

Знаете ли, че две от най-привлекателните топдестинации в света – бляскавата Таормина и кацналото на скалите средновековно село Савока – крият архитектурен, генетичен и духовен код, който буквално взривява казионните исторически догми! 

 Навсякъде из острова заснех една и съща строителна матрица: смес от суров камък и лъчеви арки от червена печена глина (тухли). Същата технология, същия визуален език и соларни символи, които намираме в Казанлък, Несебър, Пловдив, София и Търново, както и във всички тракийски могили.

Официалните лакейски историци ще ви кажат, че това е „римско наследство“. Но това е историческо престъпление срещу истината!

Червените тухлени арки, които заснех в Сицилия, са материалният, необорим подпис на нашите предци. Нашите историци продължават позорно да мълчат и да обслужват чужди доктрини, вместо да изследват и покажат пред света, че българската култура не започва от VII век край Дунав, а е вградена в основите на европейската цивилизация.

Истината е на терен. Забранената древност на българите е жива – написана с камък, огън и червена печена земя! 

ПОРЪЧАЙ книгата "Забранената древност на българите" тук : https://tinyurl.com/2xzhj47c или тук: https://bazar.bg/…/kniga-zabranenata-drevnost-na-balgaritе

Престъплението на мълчанието: Южна Италия НИКОГА не е била истински римска

Истинско престъпление на българската историческа наука е подценяването и пълното игнориране на културната и историческа връзка на предците ни с Апенинския полуостров. Простата историческа хронология показва нещо, което казионните учени умишлено премълчават: цялата зона под Неапол, включително Калабрия, Пулия и Сицилия, никога не е била културно и етнически асимилирана от латинския Рим.

Преди възникването на Римската република, Южна Италия е известна като Magna Graecia (Велика Гърция), но е населена от автохтонни пеласгийски и малоазиатски племена, които споделят идентична култура, език, металургични и керамични умения с Тракия. Когато Рим окупира тези земи по войнствен път, той заварва цивилизация, която е хилядолетия пред него. Латинският Рим е администрация на сивия бетон (opus caementicium). Технологията на изпечената в пещ червена глина и инженерството на соларната арка са патентовани на Балканите (в Тракия – Севтополис и Казанлък) още през IV в. пр.н.е., когато в Рим все още са строели от суров кално-сламен кирпич.

Римската империя не създава тази архитектура. Тя мобилизира строителни артели от Източното Средиземноморие и Балканите, които пренасят своята традиция на Запад. Нашите предци са истинските цивилизатори на този регион.

Походът на Алцек: Завръщане в бащините земи

Този предримски субстрат обяснява защо през VII век Кубратовият син – българският княз Алцек (както правилно е записано в Именника на българските князе, а не измислената титла „хан“) повежда тежковъоръжената си войска точно към Южна Италия (Беневенто, под Неапол). 

Официалните лакейски историци описват Алцек като „отчаян бежанец, търсещ подслон“. Но хрониката на Павел Дякон (Historia Langobardorum, Книга V, гл. 29) разказва съвсем друга история. Алцек влиза в Италия мирно, като равен с равен, с цялата си войска (cum omni sui ducatus exercitu). Лангобардският крал Гримуалд го изпраща в стратегическата зона на Беневенто – точно под Неапол – където му отстъпва градовете Сепинум, Бовианум и Изерния.

Защо Алцек отива точно там? Защото Южна Италия винаги е била извън истинския латински обсег. Там са живеели сродни на прабългарите общности и ромейски федерати със същия древен балкански корен. Алцек не бяга – той отива, за да консолидира и защити българското присъствие в земи, които по право и традиция са споделяли нашия културен код. Споменът за този освободителен поход е толкова мощен, че в региона и до днес се издига планината Булгария (Monte Bulgheria), а в сърцето на Челе ди Булгерия гордо стои паметникът на княз Алцек. 

ГЕНЕТИЧНАТА ВРЪЗКА: Съвременната наука напълно потвърждава това! Мащабни генетични изследвания на ДНК профилите в Италия (включително проучванията на екипа на проф. Алберто Пиаца от Университета в Торино за етруските анклави и изследванията на iGENEA) доказват поразително и необоримо генетично сходство между населението на съвременна България и жителите на Централна и Южна Италия. Ние сме деца на една и съща древна цивилизация!

СТОТИЦИТЕ ТОПОНИМИ: Българският отпечатък на Апенините е неизтриваем. Изследователи като д-р Винченцо Д'Амико доказват съществуването на над 700 топонима, хидронима и фамилни имена в цяла Италия, съдържащи корена „Булгар“! От планината Булгария (Monte Bulgheria) и градчето Челе ди Булгерия (Celle di Bulgheria) на юг, през Bolgheri в Тоскана, до десетки селища като Bulgarograsso и Borgo San Dalmazzo (Bulgarum) на север!

Ето списък с конкретни аргументи от епохалния труд на италианския изследовател д-р Винченцо Д'Амико (Vincenzo D'Amico) – „Българите, установени в италианските земи през Ранното Средновековие“ (I Bulgari stanziati nelle terre d'Italia nell'alto Medio Evo), Рим, 1942 г.. 

Основни аргументи и цитати от д-р Винченцо Д'Амико:

За мащаба на българското присъствие (Шокът за италианската наука):

„Първоначално те (българите) са живеели на гъсти маси, но впоследствие са се разпръснали из цяла Италия... Обширността на колонизацията на българите сред нас е била такава, че дори днес, след 13 века, са останали многобройни реликви навсякъде от доказващи топоними.“

За милионите наследници в съвременна Италия: Д-р Д'Амико изчислява на базата на антропологични, етнографски и лингвистични проучвания в средата на XX век, че над 3 милиона италианци (особено в регионите Молизе, Кампания и Пулия) са преки или косвени наследници на тези древни български заселници. 

Как Д'Амико започва изследванията си (Живият глас на хората): Като лекар и етнограф в региона Молизе, Д'Амико редовно питал пациентите си от околните планински села какви са по произход. В записките си той отбелязва, че хората масово му отговаряли с гордост: „Ние сме потомци на българите!“ (Siamo discendenti dei Bulgari!). 

За българския фолклор и носии в сърцето на Италия: В своите изследвания и представените по-късно материали в Музея на костюма в Молизе, Д'Амико доказва, че традиционните шевици, престилки и женски носии от селата в Южна Италия показват абсолютно съвпадение с българските традиционни фолклорни мотиви и шевици. 

Топонимите „Булгар“ в Италия, потвърдени от изследването:

Ето списък, който Д'Амико и неговият последовател д-р Иван Банковски описват в анализите си: 

1. Болгаре (Bolgare) – близо до Бергамо (Северна Италия).
2. Болджано (Bolgiano) – в района на Милано.
3. Българограсо (Bulgarograsso), Булджаго (Bulciago) и Булгарело (Bulgarograsso/Bulgarelo) – в провинция Комо.
4. Болгери (Bolgheri) – в Тоскана (световноизвестният винен регион, чието име е директно видоизменено от „Българи“).
5. България (Bulgaria) – историческа местност до град Чезена.
6. Планината Монте Булгария (Monte Bulgheria) и община Челе ди Булгерия (Celle di Bulgheria) – в Южна Италия, където е запечатан походът на княз Алцек. 

Това не са български съждения, а официални научни публикации на италиански историци и учени като д-р Винченцо Д'Амико от 1942 и 1959 г., отпечатани в Рим. Когато италиански професор твърди, че топонимите са стотици, а носиите в Молизе са идентични с българските, казионната наука у нас мълчи престъпно оглушително!

Снимка 1: Популярното градче Савока, в което е сниман филмът на Копола "Кръстникът";
Снимка 2: Запазена архитектура с лъчи от червена печена глина в центъра на Таормина - датирана на повече от 2 хилядолетия;
Снитка 3: Прекрасно запазена архитектура в Савока.

Текст и снимки: Патриция Кирилова