В изследването двама изтъкнати геофизици разкриват катастрофално събитие, променило историята - гигантски потоп преди 7600 години в днешното Черно море.
Използвайки звукови вълни и устройства за изследване на морското дъно, Уилям Райън и Уолтър Питман разкриха ясни доказателства, че този вътрешен воден басейн някога е бил огромно сладководно езеро, разположено на стотици фута под нивото на покачващите се световни океани.
Сложни техники за датиране потвърдиха, че преди 7600 години нарастващите морета са избухнали през тясната долина на Босфора и солената вода на Средиземно море се е изляла в езерото с невъобразима сила, преливайки по плажове и реки, унищожавайки или преследвайки целия живот пред себе си.
Ръбът на езерото, който е служил като оазис, Едемска градина за ферми и села в обширен полупустинен регион, се е превърнал в море на смъртта. Хората избягали, разпръсквайки своите езици, гени и спомени, пише още в резюмето на книгата.
Изследванията на тема „Черноморски потоп“ обхващат няколко десетилетия съвместна работа между български и американски океанолози и морски геолози. Началото е поставено от проф. Петко Димитров през 1979 г., а през 1997 г. американските геолози проф. Уилям Райън и проф. Уолтър Питман от Колумбийския университет я популяризират в световен мащаб.
Още за забранената древност вижте тук: https://tinyurl.com/2xzhj47c
1. Какво установяват изследванията и находките?
Чрез сонарно картографиране, вземане на дълбоководни сондажни ядра (колонки) и проучвания с изследователски подводници, екипите откриват следните неоспорими физически доказателства:
Древна сладководна брегова линия: На дълбочина между 120 и 150 метра под днешното морско равнище са открити потопени пясъчни дюни, речни устия и останки от плажове, които някога са ограждали древното сладководно езеро (Новоевксинския басейн).
Рязка билогична граница (Катастрофално измиране): В седиментните пластове се вижда внезапен екологичен шок. По-дълбоките (по-стари) слоеве съдържат изцяло сладководни мекотели и организми. Точно над тях, без никакъв преходен период, лежи слой от типично соленоводни средиземноморски видове. Сладководната фауна е загинала масово и едновременно поради солената вода.
Сапропелни тини (Органичен въглерод): Открит е пласт от т.нар. сапропел (въглеродно богата черна тиня), образуван от гниенето на огромната маса измрели сладководни организми при липсата на кислород. Съдържанието на органичен въглерод в тези седименти достига шокиращите 18–20%.
2. Как са анализирани данните (Методология)?
Радиовъглеродно датиране - Анализът на черупки от сладководни и морски мекотели, взети от граничния пласт на дъното, определя точната дата на събитието. То е настъпило преди около 7550 – 7600 години (ок. 5600 г. пр.н.е.).Геофизично и сеизмично профилиране: Сканирането на дънния релеф в района на Босфора доказва следи от гигантска ерозия – т.е. водата е преляла със страшна сила и буквално е издълбала скалното дъно.
3. Как е изглеждал потопът?
Според изчисленията, публикувани от Райън, Питман и Института по океанология към БАН:
След края на Ледниковата епоха нивата на Световния океан и Средиземно море се покачват бързо, докато Черноморското сладководно езеро остава ниско и изолирано.
Босфорският сухоземен праг се скъсва под натиска на водната маса.
Солената вода нахлува под формата на колосален водопад, чийто обем е бил стотици пъти по-голям от този на Ниагарския водопад ежедневно. Нахлуват общо около 31 000 кубични километра вода.
Нивото на морето се покачва с бързи темпове (според хипотезата – с по десетки сантиметри на ден), като залива над 49 000 кв. км равнинни крайбрежни територии, принуждавайки тогавашното неолитно население да бяга панически в различни посоки.
Научната дискусия: Градуално покачване или внезапен взрив?
Въпреки че съществуването на катаклизма и сладководното минало на басейна са общоприети факти в световната наука, дебатът между учените продължава по отношение на скоростта на събитието:
Катастрофичен модел (Райън, Питман, Димитров): Поддържа тезата за бурен, внезапен и опустошителен Потоп в рамките на няколко месеца до няколко години, който става основа на митовете за Ной.
Постепенен (градуален) модел: Някои алтернативни геоложки изследвания (например на колективи, изследвали делтата на река Дунав) предполагат, че покачването е било по-бавно и постепенно, макар и пак да е довело до трайно заливане на сушата.
Археологическите находки на проф. Петко Димитров: „Чинията на Ной“
През 1985 г., по време на дълбоководна научна експедиция с научноизследователския кораб „Витлаз“, проф. Петко Димитров прави откритие, което моментално приковава вниманието на световната научна общност. На около 30 мили източно от днешния бряг (в района на някогашното сладководно крайбрежие) и на дълбочина около 100 метра, той изважда от дъното на Черно море уникален артефакт, наречен по-късно от журналистите „Чинията на Ной“.
Какво представлява предметът? Това е съд с правилна кръгла форма, изработен от плътен пясъчник. Диаметърът му е около 30-35 см. Находката озадачава геолозите, тъй като формата е твърде правилна, за да бъде природно явление, и носи ясни белези на човешка обработка.
Символите върху нея: По ръба на чинията са открити специфични врязани знаци, които редица изследователи описват като най-ранна форма на писменост (протописменост), предхождаща познатите ни писмени системи с хилядолетия.
Анализът: Предметът е престоял под водата около 8 хилядолетия. Фактът, че е намерен на 100 метра дълбочина – точно в пределите на старата суша, заляна при скъсването на Босфорския праг – е първото материално доказателство, че потопените брегове са били обитавани от хора. Това кара по-късно световноизвестния подводен археолог Робърт Балард (откривателя на „Титаник“) да дойде в България и да търси потопени човешки селища с модерни роботи.
2. Връзката между Черноморския потоп и Варненския некропол
Хипотезата за Черноморския потоп (ок. 5600 г. пр.н.е.) дава перфектното научно обяснение за внезапната поява и също толкова внезапното изчезване на феноменалната Варненска цивилизация (Халколитиния некропол във Варна, датиран около 4600–4200 г. пр.н.е.).
Геоложките и археологическите проучвания, публикувани в научния труд „Черноморският Потоп и Варненската цивилизация“, чертаят следната историческа връзка:
Златният апогей на Оцелелите
Преди потопа най-развитата част от неолитната общност е живяла в низините, които днес са дъно на морето. Когато гигантската вълна нахлува през Босфора, населението панически отстъпва към по-високите плата.
Оцелелите групи се концентрират около Варненските езера и Черноморското крайбрежие. Именно те носят със себе си тайните на напредналата металургия, социална йерархия и първото обработено злато в света, открити във Варненския некропол. Некрополът е кулминацията на тази общност, преживяла катаклизма и реорганизирала се на по-висока и сигурна суша.
Разселването и раждането на Шумер и Египет
Потопът не е бил просто локално заливане – той трайно променя климата и екологията на региона (вследствие на което дълбоките води на Черно море се заразяват с водороден сулфид и до днес са безжизнени). Натискът от прииждащите води и промяната в жизнената среда принуждава тази силно развита черноморска цивилизация да започне мащабна миграция (пулсация) в две основни направления:
Западно направление (Към Европа): Част от мигрантите се насочват към вътрешността на Балканите, разнасяйки уменията за земеделие, металургия и писмени знаци (които по-късно откриваме в неолитните култури по нашите земи като Караново и Градешница).
Югоизточно направление (Към Близкия изток): Населението, бягащо от южните и източните брегове на Черноморския басейн, се придвижва към Анатолия и Месопотамия. Според писмените анализи на учените, именно тези бежанци вливат своя технологичен и интелектуален потенциал в Близкия изток, полагайки основите на Шумерската и Египетската цивилизация.
Изводът
Както обобщава самият проф. Петко Димитров: „Ние даваме началото на европейската култура. Днес ние можем да променим европейската история“.
Варненското злато не е изолирано „чудо“. То е материален отпечатък от елита на онази древна Черноморска цивилизация, която Потопът разпръсква по света, превръщайки я в цивилизационен донор за цялото човечество – точно както е закодирано в спомените на индийските извори за Балхара и китайските хроники за „мъдреците Бао“.
Индийските свещени текстове – Пураните, епосът „Махабхарата“ и древните санскритски хроники – пазят изумителни детайли, които потвърждават мащабната теория за праисторическата връзка между Черноморския регион, Балканите и Азия.
Докато официалната наука дълго време разглеждаше тези текстове единствено като митология, съпоставянето им с геоложките разкрития за Черноморския потоп (ок. 5500 г. пр.н.е.) на проф. Уилям Райън и проф. Петко Димитров разкрива истинския код на събитията.
Ето какво точно казват индийските извори за Балхара (Бахлика) и как те описват праисторическата миграция:
Митът за Ману и Великия потоп в индийските текстове
В индийската традиция (в „Шатапатха Брахмана“ и „Матся Пурана“) централно място заема историята за крал Ману (индийския Ной). Когато вселенският потоп залива земята, бог Вишну, под формата на гигантска риба (Матся), спасява ковчега на Ману.
Интригуващото е, че според индийските текстове, след като водите се оттеглят, Ману засяда със своя съд в планинските вериги на Севера. Неговите наследници поставят началото на двете най-могъщи царски династии в Индия – Слънчевата (Сурияванша) и Луната династия (Чандраванша). Именно от Лунната династия произлиза клонът на Балхара (в санскритските текстове изписван като Bahlika или Bahliki).
Царство Балхара (Бахлика) в Махабхарата
В епоса „Махабхарата“ царството на българите-бактри (Балхара) се споменава десетки пъти с изключително уважение и страхопочитание:
Произход от прародителя Бакхи (Бали): Текстовете сочат, че народът на Балхара носи името си от древния патриарх Бали (връзка със самоназванието Блъгари / Болгари). Те са описани като индоевропейски конен народ с изключително висока култура, напреднало познание за металите и непобедима армия.
Съюзът с Куравите: В Голямата индийска война (описана в Махабхарата), конницата и воините на Балхара са най-могъщият съюзник на царския род Курави. Те са представени като гръбнакът на армията, притежаващ мистични знания и военни технологии, невиждани дотогава в Хиндустан.
Династията на Кардама: В древните генеалогии на пураните се споменава Кардама – прародител и владетел на царство Балхара. Името Кардам е директен мост към средновековния български владетелски именник, съхранил титлите и имената на династията Дуло векове наред.
Географският парадокс: Каспийско море и Сака-двипа
В индийската праисторическа география („Вишну Пурана“) светът извън Индия е разделен на свещени области (двипи). Районът на север и запад от Памир, обхващащ Каспийско море и степите към Черно море, е наречен Сака-двипа (Земята на саките / скитите).
Индийските хроники изрично сочат, че народът Балхара първоначално е дошъл именно от тези далечни северозападни земи (Сака-двипа). Този географски маркер обяснява защо в древните санскритски карти Каспийско море е отбелязано като Българско море. То е било вътрешното езеро на тази гигантска етносистема преди оформянето на финалните държавни граници.
Как науката потвърждава Черноморския потоп?
Когато сглобим геологията на проф. Райън и санскритските текстове, картината се избистря:
Катаклизмът: Преди 7600 години Потопът унищожава прародината на Черноморската цивилизация
Миграцията на Изток: Оцелелите високотехнологични общности (палеобалканци), които носят в паметта си мита за Потопа на Ману/Ной, мигрират през Кавказ и Каспийско море и усядат в Средна Азия. Там те основават имперския център Балхара (Бактрия, с център днешния град Балх)
Китайският и индийският отпечатък: Заради техните напреднали знания, китайците ги записват с йероглифа „Бао“ (Мъдреци), а индийците ги възпяват в Махабхарата като „Светлина и Духовна власт“.
Завръщането: Когато векове по-късно родът Дуло повежда българите-оногундури обратно на запад, Анастасий Библиотекар правилно отбелязва, че те си връщат земите по Дунав „съгласно тяхното родствено право“ – защото кръгът, започнал от Черноморския потоп, най-накрая се затваря.
Ето основните академични източници, преводи и научни платформи, където са публикувани оригиналните текстове на индийските епоси и изследванията, свързващи праисторията на Черноморския регион с миграциите на изток:
Оригинални индийски текстове (Санскрит и преводи)
Епосът „Махабхарата“ (The Mahabharata): Всички споменавания на царството Бахлика (Bahlika / Bahlika Kingdom), неговите конни отряди и владетели, участвали в Курукшетренската война на страната на Куравите, могат да бъдат прочетени в пълния английски превод на Кисари Мохан Гангули (Kisari Mohan Ganguli). Текстът е публично достъпен и индексиран по книги (Парви) в Свещения архив за текстове (Internet Sacred Text Archive).
Шатапатха Брахмана и Матся Пурана (Потопът на Ману): Оригиналната история за индийския Ной (Крал Ману) и засядането на ковчега му в северните планински вериги е достъпна в преводите на свещените книги на Изтока в Свещения архив за текстове - Шатапатха Брахмана.
Научни публикации за Черноморския потоп и Варненската цивилизация
Монографията за Потопа: Капиталният труд на американските геолози проф. Уилям Райън и проф. Уолтър Питман, който описва геофизичните доказателства за пробива на Босфора и последвалата евакуация на неолитното население (ок. 5600 г. пр.н.е.), е достъпен в Google Книги (Google Books - Noah's Flood).
Изследвания за връзката на Потопа с Варна: Научните доклади и статии, анализиращи Черноморския делувий и неговото влияние върху Халколитината култура в района на Варненските езера, са налични за свободно четене в академичната мрежа Academia.edu - Черноморският Потоп и Варненската цивилизация.
Изследвания на древната държава Балхара и Бактрия
Исторически преглед на Бактрия (Балх): Анализи на текстовете от арабските, персийските и китайските източници (описващи провинцията Балхара/Бактрия и прехода на името към прабългарите) са каталогизирани в дигиталната библиотека на Харвардския университет и дигиталния архив на ЮНЕСКО, достъпни през Дигиталната библиотека на ООН и ЮНЕСКО (UNESCO Digital Library)
Махабхарата (Оригинален превод на английски език): Всички текстове и споменавания на царството Бахлика (Bahlika / Bahliki), неговите конни армии и владетели, участвали в Курукшетренската война, са достъпни по книги (Парви) в превода на Кисари Мохан Гангули през Свещения архив за текстове (Internet Sacred Text Archive).
Потопът на Ману (Шатапатха Брахмана): Свещените санскритски текстове, описващи индийския Ной (Крал Ману) и засядането на кораба му в северните планински вериги, могат да бъдат прочетени в превода на Юлиус Егелинг през Свещения архив за текстове - Шатапатха Брахмана.
Хипотезата за Черноморския потоп: Пълният научен труд и геофизични доказателства на американските професори Уилям Райън и Уолтър Питман за скъсването на Босфора (ок. 5600 г. пр.н.е.) са каталогизирани в Google Книги (Google Books - Noah's Flood).
Връзката между Потопа и Варненското злато: Научните доклади на проф. Петко Димитров и анализите на Черноморския делувий и Халколитината култура са достъпни за свободно четене в академичната мрежа Academia.edu - Черноморският Потоп и Варненската цивилизация.
История на Централна Азия и Бактрия: Изследванията на ЮНЕСКО за древната държава Балхара и град Балх (Северен Афганистан) са достъпни в дигиталния архив на ООН и ЮНЕСКО (UNESCO Digital Library).
Коментари
Публикуване на коментар