Разберете повече в книгата „Забранената древност на българите“ 
Поръчайте тук: https://tinyurl.com/2xzhj47c
Ето най-важните акценти и цитати от източника:
Езикът на пеласгите: „Неелински“ и „Варварски“
В античността думата „варварски“ е означавала просто „чуждоговорящ“. Бащата на историята Херодот (V в. пр.н.е.) е категоричен по този въпрос:
Цитат от Херодот (1.57): „Не мога да кажа със сигурност какъв език са говорили пеласгите... но ако съдим по останките от тях... пеласгите са говорили език, който не е елински (βάρβαρον γλῶσσαν ἵεντες)“.
Езикова промяна: Херодот отбелязва, че атиняните (населението на Атина), които първоначално са били от пеласгийска кръв, е трябвало напълно да променят езика си, когато са се елинизирали.
Кой кого е заварил по тези земи?
Източникът посочва, че според Херодот цяла Гърция в древността се е наричала Пеласгия (Πελασγία).
Цитат от Херодот (1.56): Той разделя най-силните сред гърците на два корена – йонийци и дорийци. Херодот пише: „Тези раси, йонийската и дорийската, бяха най-видните в древни времена, като първата е пеласгийски, а втората – елински народ“.
Уседналост срещу миграция: Херодот добавя нещо ключово: „Пеласгийската раса никога не е напускала дома си, докато елинската е странствала често и надалеч“. Това показва, че пеласгите са автохтонното, местно население, а елините (гърците) идват по-късно като мигранти.
Културният и религиозен принос на пеласгите
Противно на твърденията, че доелинското население е било примитивно, Херодот свидетелства, че елините всъщност са взели боговете си от тях:
Имената на боговете (Хд. 2.50; 2.52): Пеласгите са тези, които измислят и поставят основите на имената на древните богове.
Светилището в Додона: Най-старото и почитано светилище на Балканите – това в Додона, първоначално е пеласгийско. Дори при Омир в „Илиада“ (xvi. 233) бог Зевс е наречен „Пеласгийски Зевс“.
Връзката на пеласгите с траките и българите (Модерни изследвания в библиографията)
В края на предоставения университетски текст има списък с научни публикации, които изследват писмеността и антропологията на този регион. Особено важни са проучванията на изследователи като Н. Фаласки (Falaschi, 1988):
Текстът споменава труда „Палеографията показва езикова приемственост от пеласгите, траките, илирийците, етруските...“.
Това е научна подкрепа за тезата, че пеласги и траки са част от една и съща огромна супер-етносна общност (палеобалканско население), чиято писменост има общи корени.
Циклопската архитектура
Речникът на Хари Търстън Пек (1898) добавя, че на пеласгите се приписват архитектурните останки, известни като „Циклопски градежи“ (мегалитни строежи от огромни каменни блокове без хоросан). Това доказва, че те са имали напреднала строителна технология хилядолетия преди елините.
Циклопските градежи са древна строителна техника, при която се използват огромни, грубо обработени или изцяло необработени каменни блокове, подредени без никакъв свързващ разтвор (суха зидария). Името им идва от древногръцките митове, тъй като по-късните елини вярвали, че само мощните еднооки великани – циклопите – са имали силата да вдигат и подреждат толкова масивни скали.
Да напомним, че и днес в България има запазени огромни мегалитни комплекси, които учените все още изследват.
Използват се мегалити (огромни камъни), които често тежат по няколко тона. Блоковете се напасват толкова прецизно един към друг, че няма нужда от кал, хоросан или цимент. За разлика от класическата антична архитектура, тук камъните не са оформени като перфектни правоъгълници, а запазват естествената си многоъгълна (полигонална) структура. Малките празнини между големите блокове често се уплътняват с по-дребни варовикови или сиенитни камъчета.
Къде се срещат най-често?
Гърция (Микенска цивилизация): Класическите примери за този стил са крепостните стени на Микена и Тиринт (датиращи от Бронзовата епоха, II хилядолетие пр.н.е.). Прочутата Лъвска порта в Микена е част именно от такъв градеж.
България: По нашите земи техниката е използвана от предците ни за укрепване на светилища и крепости.
Най-известният пример у нас е крепостта Небет тепе в Пловдив, където най-старите стени са издигнати чрез типичен циклопски градеж от големи сиенитни блокове.
Подобни структури могат да се видят и при проучванията на древните мегалити в Родопите, Странджа и Сакар.
Други региони: Подобни мегалитни структури се срещат по целия свят – от талайотите на остров Менорка в Средиземно море до стените на инките в Саксайуаман, Перу.
В България тази техника се свързва основно с древните укрепления (XII–VI в. пр.н.е.). Предците ни, подобно на пеласгите, са използвали естествените скални масиви, като са ги дооформяли и укрепвали с огромни блокове суха зидария.
Небет тепе - Това е „актът за раждане“ на Пловдив. Тук се намират останките от древния град Евмолпия. В най-ниските археологически слоеве ясно се виждат основите на крепостната стена, изградена от масивни, грубо обработени сиенитни блокове, напаснати перфектно без хоросан. Намира се на върха на Стария град в Пловдив. Обектът е изцяло реставриран, достъпът е свободен и безплатен, а гледката към града е зашеметяваща.
Чомаковското кале (край с. Долно Черковище, Източни Родопи) - Малко по-диво и слабо познато място. Проучванията показват останки от тракийска твърдина с мощна стена, издигната по същия мегалитен метод. Районът е богат на скални ниши и мегалити.
Люлката на циклопската архитектура: Микенските цитадели
Тези градежи не са просто основи на стени, а цели крепостни системи, дебели до 8 метра, които обграждат кралските дворци от Бронзовата епоха.
Акрополът на Микена (Mycenae) - Това е най-богатият и важен център на късната Бронзова епоха (около 1350 г. пр.н.е.).
Лъвската порта: Монументалният вход към цитаделата, където над огромния каменен трегер са изваяни два лъва – най-старата монументална скулптура в Европа.
Крепостните стени: Опасани са с невероятни варовикови камъни, някои от които тежат над 20 тона.
Съкровищницата на Атрей: Намира се извън стените и представлява величествена конусовидна гробница (толос) с перфектно напаснат мегалитен таван.
Цитаделата на Тиринт (Tiryns) - Разположена съвсем близо до Микена, тази крепост често се определя като мястото с най-чист и масивен циклопски градеж в света. Още Омир я нарича „силно укрепения Тиринт“.
Стените тук изглеждат още по-първични и внушителни от тези в Микена. Изключително впечатляващи са вътрешните сводести галерии (тунели), изградени изцяло от гигантски блокове чрез техниката на фалшивия (конзолен) свод.
Извод за автохтонната теория
Този официален академичен източник от Охайо на практика изважда на бял свят думите на самия Херодот, които „казионната“ история често перифразира: Балканите са принадлежали на едно древно, негръцко население (пеласги), което е било уседнало, културно напреднало, дало е религията на античния свят и никога не е напускало земите си. Средновековните българи се явяват физически и културни наследници именно на този древен пласт.
Пеласги (Πελασγοί). Име, дадено на най-ранните (праисторически) жители на Елада. При Омир името се е прилагало ту за народ в Мала Азия, обитаващ близо до Илион (Il. ii. 840), а сега за народ, обитаващ различни части на Елада.
Така Аргос е наричан пеласгийски (id. ii. 681), а богът, почитан в Додона, е „пеласгийският“ Зевс (id. xvi. 233). Говори се и за пеласги, обитаващи Крит (Odyss. xix. 177). Херодот ни казва, че най-ранното име, което Елада е носила, е било Πελασγία, и приписва пеласгийски произход на някои от гръцките народи, като аркадци, атиняни, еолийци и др. (вж. Ирод. I. 146; VII. 94, Ирод. 95; VIII. 44).
Той прави определено разграничение между пеласгите и самите елини, като различни както по раса, така и по език (I. 56, 58). Тукидид е съгласен с Херодот и отива още по-далеч, като ги идентифицира с тиренците. Той ги споменава и като открити на остров Лемнос, за което виж статията Етрурия, стр. 625.
Съвременните учени доказват, че пеласгите са праисторически народ, вероятно неарийски по расова принадлежност, и евентуално идентифициран със същия клон като етруските, дошли в Гърция от Азия в период, по-ранен от този на индоевропейската миграция.
Други пък използват името, за да обозначат индоевропейците преди времето на разделянето им с различни имена. На тях обикновено се приписват определени религиозни култове, които по произход са неелински, като например този на кабеирите (вж. вж. в текста) и на Зевс в Додона; както и архитектурните останки, популярно наричани циклопски.
Древните източници по темата за пеласгите са събрани от Брук в неговата монография Quae Veteres de Pelasgis Tradiderunt (1884). Вижте също Eissner, Die Alten Pelasger (Лайпциг, 1825); Hesselmeyer, Die Pelasgerfrage; Flor, Zur Geschichte der Pelasger (1859); и статиите Циклопи; Елада; Индоевропейски езици; Микена.
Харалд Харман. Кой цивилизова древните гърци: Наследството от високоразвитата древноевропейска култура. София: Изд. „Захарий Стоянов“.
Монографията предлага критичен преглед на традиционния исторически модел, изследвайки културния трансфер между предгръцкото балканско население („Стара Европа“ или „Дунавска цивилизация“) и индоевропейските гръцки племена.
Компаративен анализ и теоретични контексти:
- Континуитет на концепцията за „Стара Европа“ (Мария Гимбутас): Харман надгражда тезите на Мария Гимбутас за неолитното общество на Балканите, като добавя лингвистични доказателства за физическото и езиковото оцеляване на тези общности в архаична Гърция.
- Паралели с „Дунавската култура“ на Гордън Чайлд: Авторът стъпва върху класификацията на В. Гордън Чайлд и я развива до организирана търговска и социална мрежа от градски тип (напр. Провадия-Солницата и Варненския некропол).
- Отношение към класическата парадигма (проф. Богдан Богданов): Трудът влиза в диалог с традиционното виждане за гръцкото чудо, като деконструира идеята за абсолютната оригиналност на Елада и извежда на преден план палеобалканския субстрат.
Какво ни разкрива Харман чрез езика и археологията?
Думите, които гърците „откраднаха“: Като лингвист, Харман прави зашеметяващ анализ. Знаете ли, че емблематични „гръцки“ думи като китара (kithara), олио/зехтин (elaion), титан (titanas), цар/василевс (basileus) и дори имената на богове като Атина и Афродита изобщо не са гръцки? Те са наследени от завареното местно население на Балканите!
Варненското злато – първата кралска власт на планетата: Авторът отделя специално място на Варненския некропол. Той категорично заявява, че това не е просто „находка“, а най-старата технологична цивилизация в света. Докато в Месопотамия и Египет още са живеели в примитивни условия, край Варна вече е имало развита металургия, социална йерархия и първата в историята институция на кралската власт. Той подчертава, че концентрацията на злато в Гроб № 43 (на варненския вожд) демонстрира наличието на комплексна държавническа структура, социална стратификация и занаятчийска специализация далеч преди появата на първите писмени паметници в Близкия изток и Елада.
Теоретични контексти:
Континуитет на концепцията за „Стара Европа“ (Мария Гимбутас): Харман изцяло споделя и надгражда тезите на литовско-американската археоложка Мария Гимбутас. Докато Гимбутас се фокусира върху матриархалната и мирна природа на тази неолитна култура, Харман добавя лингвистичния мост, който доказва физическото и културно оцеляване на тези общности в по-късната елинска епоха.
Паралели с „Дунавската култура“ на Гордън Чайлд: Авторът стъпва върху класическата терминология на В. Гордън Чайлд за неолитната революция в Европа, но коригира неговото виждане, че иновациите са пренесени изцяло от Ориента. Харман доказва автономния характер на Дунавския басейн като независим иновационен център.
Отношение към класическата парадигма (проф. Богдан Богданов): Трудът влиза в задочен диалог с българската класическа филология и изследванията на проф. Богдан Богданов върху старогръцката култура. Докато традиционната родна наука разглежда Омировия епос и класическото полисно устройство предимно през призмата на „гръцкото чудо“, Харман деконструира тази изключително гръцка оригиналност, извеждайки на преден план палеобалканския (включително тракийски и предтракийски) генезис на тези процеси.
Сравнение между Забранената древност на българите и книгата на Харман:
| Критерий за сравнение | 📖 „Забранената древност на българите“ (Патриция Кирилова) | 🏛️ „Кой цивилизова древните гърци“ (Харалд Харман) |
|---|---|---|
| Профил на автора | Български журналист, общественик и алтернативен историк. | Германски учен, езиковед, вицепрезидент на Института по палеомитология. |
| Фокус на изследването | Произходът на българския народ и неговата връзка с палеобалканското (тракийско) население. | Културният трансфер между цивилизацията „Стара Европа“ и навлизащите гръцки племена. |
| Основна теза | Официалната българска история е фалшифицирана; българите не са азиатски номади, а древен автохтонен народ на Балканите. | Древна Гърция не е създала културата си сама, а е стъпила изцяло върху по-старата Дунавска цивилизация. |
| Ключови аргументи | Средновековни хроники (българи=мизи); съвременни генетични изследвания (The Southern Arc); тракийски корен на владетелски имена. | Предгръцки езиков субстрат (заемки); Дунавска писменост; Варненският некропол като първата технологична цивилизация. |
| Тон и подход | Емоционален, патриотичен, ревизионистки, насочен към широката публика и „будене“ на националното самосъзнание. | Строго академичен, интердисциплинарен, критичен към евроцентричния исторически модел. |
Точки на съвпадение (Къде двамата автори мислят еднакво?)
Деконструкция на официалния разказ: И Кирилoва, и Харман се противопоставят на твърдението, че културата на Балканите започва едва с Древна Гърция. Те доказват, че регионът е бил люлка на цивилизацията хилядолетия по-рано.
Значението на Варненското злато и Дунавската писменост: И двамата автори посочват артефактите от нашите земи (Варна, Градешница, Караново) като доказателство за най-старата култура в Европа, притежаваща собствено знаково писмо.Автохтонният (местен) елемент: Двата труда застъпват идеята, че древното палеобалканско население не е изчезнало безследно, а е предало своя генетичен, езиков и културен код на по-късните народи в региона.
Национален срещу Глобален контекст: Кирилова се фокусира тясно върху българския етногенезис и правото на българите да се припознаят като наследници на древната цивилизация. Харман гледа на процесите глобално — за него Дунавската цивилизация е общоевропейско наследство, което преформатира историята на целия западен свят.
Методология и легитимност: Трудът на Харман се приема по-лесно в международните научни среди заради неговата строго лингвистична и сравнителна методология. Кирилова използва журналистически подход, насочен към разбиване на „академичното статукво“ у нас.
Тайните на Балканите: Патриция Кирилова и Харалд Харман срещу фалшивата история
Всички сме израснали с твърдението, че европейската цивилизация и култура започват от „гръцкото чудо“, а българите са се появили на Балканите едва през VII век като номадско племе от Азия. Но какво ще стане, ако ви кажем, че съвременната наука и скритите архиви подреждат съвсем друг пъзел?
Две книги на пазара предизвикаха истински трус в представите ни за миналото: „Забранената древност на българите“ от разследващата журналистка Патриция Кирилова и „Кой цивилизова древните гърци“ от световноизвестния германски лингвист д-р Харалд Харман.
Въпреки че авторите идват от напълно различни светове, техните заключения се сблъскват в една обща точка: Истината за древната история на нашите земи е умишлено пренаписана.
Харалд Харман: Гърците не измислиха цивилизацията, те я наследиха
Германският учен д-р Харалд Харман не е просто ентусиаст – той е един от най-уважаваните езиковеди в света. В книгата си той задава неудобния въпрос: Възможно ли е Древна Гърция да е стъпила върху чужди основи?
Отговорът е категорично ДА. Според Харман, когато гръцките племена пристигат на Балканите, те заварват високоразвита предендоевропейска култура, известна като „Стара Европа“ или „Дунавската цивилизация“ (разгърната в днешна България, Румъния и Сърбия).
Патриция Кирилова: Скритият корен на българите
Докато германският учен гледа на процесите глобално, Патриция Кирилова в „Забранената древност на българите“ насочва прожектора директно към нашия етногенезис. Нейната мисия е ясна: да изчисти „срарамното петно“ от учебниците по история, които ни изкарват късни пришълци.
Кирилова стъпва върху съвременни генетични изследвания (като мащабния проект The Southern Arc), които доказват, че днешните българи имат близо 50% генетична приемственост с палеобалканското население от бронзовата и железната епоха.
Основните козове на Кирилова:
Хрониките говорят: Средновековните автори (като Йоан Зонара и Лъв Дякон) директно наричат хората на Аспарух и Кубрат с името „мизи“ – най-голямото тракийско племе.
Имената на владетелите: Авторката проследява античните, местни корени на имена като Кубрат, Аспарух и Тервел, отхвърляйки натрапените тюркски или ирански теории.
Заключение: Гърците не измислят цивилизацията – те пристигат в готов „културен рай“, асимилират го, развиват го и го популяризират. Книга, която всеки българин трябва да прочете, за да разбере истинското историческо тегло на земята, по която стъпваме!
Библиография в помощ на пишман-историците в България:
Мънсън, Росария Виньоло. 2005. Черните гълъби говорят: Херодот и езиците на варварите. Harvard University Press. 7-12, 36
Кайзер, Пол. 2011. Гръцка география на западните варвари. В „Варварите на Древна Европа: реалности и взаимодействия“. Cambridge University Press. 48
Гимбутас, Мария, 1921-1994. Култури от бронзовата епоха в Централна и Източна Европа. Ню Йорк: Humanities Press.
Харисън, Томас. Ред. 2002. Гърци и варвари. Ню Йорк: Routledge. 140-1, 143, 179, 181, 185, 213, 288.
Скинър, Дж. (2012). Изобретяването на гръцката етнография: От Омир до Херодот. Оксфорд: Oxford University Press.
Csapo, E., & Miller, MC (2003). Поезия, теория, практика: Социалният живот на мита, словото и образа в Древна Гърция: есета в чест на Уилям Дж. Слейтър. Оксфорд: Oxbow.
Бернал, М. (1987). Черната Атина: Афроазиатските корени на класическата цивилизация. Ню Брънзуик, Ню Джърси: Rutgers University Press.
Жак, Е.Е. (1995). Албанците: Етническа история от праисторически времена до наши дни. Джеферсън, Северна Каролина: McFarland & Co.
Ван, WAJ (01 декември 1958 г.). Името на пеласгите. Имена, 6, 3, 184-186.
Uytterschaut, HT, & Wilmink, FW (1 март 1983 г.). Върху предположението за равенство на дисперсионно-ковариационните матрици в диагнозата на човешки черепи по пол и раса. American Journal of Physical Anthropology, 60, 3, 347-357.
Laird, AG (1 януари 1933 г.). Херодот за пеласгите в Атика. Американският журнал по филология, 54, 2, 97-119.
Макнийл, Р.А. (1 април 1985 г.). Как пеласгите са станали елини? Херодот I. 56—58. Класически изследвания на Илинойс, 10, 1, 11-21.
Мънро, JAR (1 януари 1934 г.). Пеласги и йонийци. Списание за елински изследвания, 54, 109-128.
Hester, DA (01 януари 1964 г.). „Пеласгийски“ — нов индоевропейски език?. Lingua, 13, 335-384.
Риджуей, Д. (1 октомври 2006 г.). Пеласги и унгарци. The Classical Review, 56, 2, 493-494.
Т, ВГ и В, VI (6 септември 1983 г.). Миграциите на племена, говорещи индоевропейски диалекти, от първоначалната им родина в Близкия изток до историческите им местообитания в Евразия. Russian Studies in History, 22, 53-95.
Bonfante, G. (01 януари 1999 г.). Бележка за пеласгите. Атенеум - Universita Di Pavia, 2, 565-566.
Астъл, Т. (1785). Върху радикалните букви на пеласгите и техните производни: От Томас Астъл, есквайр. Член на Кралското дружество и Член на Кралското дружество. Прочетено в Дружеството на антикварите, 13 януари 1785 г. Лондон: Отпечатано от Дж. Никълс, печатар на Дружеството.
Фаласки, Н. и Конференция за Албания (1988). Палеографията показва езикова приемственост от пеласги, траки, илирийци, етруски до албанците. Рома: sn
Мънсън, Р. В. (2005). Черните гълъби говорят: Херодот и езиците на варварите. Вашингтон, окръг Колумбия: Център за елински изследвания.
Дероу, П. и Паркър, Р. (2003). Херодот и неговият свят: Есета от конференция в памет на Джордж Форест. Оксфорд: Oxford University Press.
Binsbergen, WMJ, & Woudhuizen, F. (2011). Етносът в средиземноморската протоистория. Оксфорд, Англия: Archaeopress.
Casey, AE, Copeland, H., Downey-Prince, EL, & Dietrich, U. (1 януари 1979 г.). Диференциалната краниометрия предполага, че европейските пеласги са основали египетската, китайско-японската и карибско-андската цивилизации. The Alabama Journal of Medical Sciences, 16, 1, 80-90.
Casey, AE, Downey, EL, Franklin, RB, & Casey, JG (1 януари 1971 г.). Антропометрична идентичност на хората от могилата Shell-Mound в Алабама около 10 000 г. пр.н.е., полинезийци, пеласги и фомори. The Alabama Journal of Medical Sciences, 8, 3, 297-303.
Астъл, Т. (1785). Върху радикалните букви на пеласгите и техните производни. Лондон: Отпечатано от Дж. Никълс.
Campbell-Dunn, GJK (2003). Африканските корени на класическата цивилизация: В търсене на пеласгите. Крайстчърч, Нова Зеландия: Penny Farthing Press.
Килгор, Х. (1872). Еврейската или иберийската раса: Включително пеласгите, финикийците, евреите, британците и други. Лондон: Trübner & Co.
Фаласки, Н. (1988). Палеографията показва езикова приемственост от пеласги, траки, илирийци, етруски до албанците: Конференция за Албания, 22-23 април 1988 г. Ковънтри: Университет на Уоруик, Европейски център за хуманитарни изследвания.
Колвин, С. (2013). Кратка история на старогръцкия език. Хобокен: Уайли.
Морит, Р. Д. (2010). Камъни, които говорят. Нюкасъл ъпон Тайн: Cambridge Scholars Pub.
Груен, Е. С. (2010). Преосмисляне на другия в древността. Принстън, Ню Джърси: Princeton University Press.
Вианело, А. (2011). Екзотика в праисторическото Средиземноморие. Хавъртаун: Oxbow Books
Хардинг, П. (2007). Историята на Атина: Фрагментите от местните хроники на Атика. Хобокен: Тейлър и Франсис.
Марангозис, Дж. (2000). Пеласгите: Митове и реалност. Торонто: sn.
Още по темата тук: https://linguistics.osu.edu/herodotos/ethnonym/european/pelasgians
Коментари
Публикуване на коментар