По повод един коментар за книгата „Забранената древност на българите“ се зарових да търся източници за тема, която също не влиза в официалните учебници: „Да не забравяме драконовия род, кучето/вълка и древните фамилни кланове – Ликаон, Луперкалиите, Соран и планината Соракте...“
Това, което открих, подрежда един невероятен исторически пъзел, който ни води директно към нашите земи.
Още една от забравените или забранени страници в българската древност.
Разберете повече в книгата „Забранената древност на българите“
Поръчайте тук: https://tinyurl.com/2xzhj47c Ликаон (Lycaon) и изродените фамилни кланове
- Кой е той: В древногръцката митология Ликаон е цар на Аркадия. Според мита той бил жесток и безбожен владетел. За да изпита всезнанието на Зевс, той заклал едно от децата си (или чуждестранен пленник) и му го сервирал за ядене.
- Наказанието: Отвратен, Зевс поразява синовете на Ликаон с мълния, а самия цар превръща във вълк. Това се счита за един от първите писмени източници за ликантропия (върколачество).
- Източници: Най-известният източник е Овидий в неговите „Метаморфози“ (Книга I), както и гръцкият географ Паузаний в „Описание на Елада“ (Книга VIII), който описва и тайни ритуали в Аркадия, включващи човешки жертвоприношения, при които участниците се превръщали във вълци за девет години.
Луперкалиите (Lupercalia)
- Какво представляват: Древноримски фестивал на пречистването и плодовитостта, празнуван ежегодно между 13 и 15 февруари. Името му идва от Lupus (вълк).
- Култов контекст: Празникът е тясно свързан с пещерата Lupercal, където според легендата вълчицата (Lupa) е отгледала Ромул и Рем, основателите на Рим. Жреците (луперки) са извършвали жертвоприношения на кози и кучета, мажели са се с кръв и са тичали полуголи из Рим, удряйки жените с кожени ремъци за плодовитост.
- Източници: Подробни описания на Луперкалиите намираме при Плутарх („Успоредни животописи: Животът на Ромул“) и Цицерон, който критикува дивия характер на тези „вълчи“ кланове.
Соран и планината Соракте (Soranus / Mount Soracte)
- Кой е Соран: Древно италийско (сабинско и етруско) подземно божество, по-късно отъждествено с Аполон (Apollo Soranus) или Дис Патер (бога на подземното царство).
- „Вълците на Соран“ (Hirpi Sorani): Планината Соракте (северно от Рим) е била център на този култ. Неговите жреци били наричани Hirpi Sorani, което на сабински език означава „Вълците на Соран“. Според преданието, по време на годишния фестивал тези жреци изпадали в транс и ходели боси върху живи въглени, без да изгорят.
- Източници: Плиний Стари в неговата „Естествена история“ (Книга VII, 2) разказва за тези фамилни кланове, които са били освободени от военна служба заради магическите си ритуали. Също така се споменават от Вергилий в „Енеида“ (Книга XI) и коментатора Сервий.
В алтернативната история и езотеричните среди често съществува мотивът за „Вълчите кланове“ и „Драконовия род“ (често преплитани с митовете за влечугоподобни, Ордена на Дракона или падналите ангели/Нефилими). В древността е имало специфични генетични линии (фамилни кланове), които са практикували канибализъм, жертвоприношения и метаморфози (вълци, дракони), описани в митовете като реални събития.
Как древните митове се пресичат с реалната история на нашите земи.
Детайли от класическите текстове (Овидий и Плиний)
Класическите автори описват тези фамилни кланове и ритуали не просто като приказки, а като реални, макар и шокиращи за времето си практики.
Овидий и метаморфозата на Ликаон („Метаморфози“, Книга I)
Овидий описва как Зевс (Юпитер) слиза на земята в човешки облик, за да провери слуховете за покварата на човечеството. Той пристига в двореца на аркадския тиран Ликаон. Докато народът започва да се моли, усещайки божественото присъствие, Ликаон се присмива и решава да тества госта си:
„...Той закла един заложник, изпратен от молосийския народ, свари част от все още топлата плът във вряща вода, а друга част изпече на огъня и я поднесе на масата.“
Наказанието на Зевс е мигновено. Овидий описва трансформацията на Ликаон в първия върколак по начин, който подсказва за загуба на човешката същност:
„Той бяга в ужас и, достигнал до тихите полета, вие вой... Дрехите му се превръщат в козина, ръцете му – в крака. Той става вълк, но запазва следи от стария си вид: сивата коса остава, лицето му е все така свирепо, а очите му блестят със същия див блясък.“
Плиний Стари и вълчите фамилии на Соракте („Естествена история“, Книга VII, 2)
Плиний разглежда феномена на „вълчите хора“ по-скоро като наследствена биологична или кастова особеност на определени фамилии. Той пише за планината Соракте:
„В земите на фалиските, недалеч от Рим, има няколко семейства, наречени Хирпи (Hirpi). По време на годишното жертвоприношение в чест на Аполон на планината Соракте, те ходят боси по купчина горящи дърва, без да бъдат изгорени. Поради тази причина, с постоянен декрет на Сената, те са освободени от военна служба и от всички други задължения.“
Вълчите и драконовите култове при траките и българите
Балканите и Черноморският регион са били епицентър на същите тези тайни общества.
1. Траките: „Народът на вълците“
Връзката между трако-пеласгите, даките и култовете към вълка е фундаментална в изследванията на световни учени като Мирча Елиаде („От Залмоксис до Чингиз хан“):
- Даките като вълци: Елиаде доказва, че името на даките (северните траки) произлиза от фригийската дума daoi – вълци. Техните бойни отряди са били съставени от млади мъже, които по време на посвещението си са „ставали вълци“ чрез ритуали, носене на вълчи кожи и изпадане в боен транс.
- Тракийският Дракон (Драко): Трако-даките са използвали прочутото военно знаме Драко (Dacian Draco) – глава на вълк с тяло на змей/дракон. Направено от бронз и плат, при движение то е издавало свиреп вой. Това е директна връзка между „драконовия род“ и „вълка“, споменати във вашия коментар.
2. Вълкът и кучето в ранната българска история
Прабългарите носят със себе си силен тотемичен култ към вълка и кучето, който се преплита с местния балкански субстрат:
- Кучето като върховно жертвоприношение: При прабългарите кучето е било свещено животно, медиатор между световете. При сключването на мирни договори (като този на Омуртаг с Византия), българите са разсичали кучета на две – ритуал, който шокирал християнските летописци, но носел огромна сакрална стойност.
- Крум и вълчите кожи: В средновековния византийски лексикон „Суда“ (X в.) се описва как при обсадата на Константинопол Крум извършва езически ритуали, при които неговите войници обличат вълчи кожи и вият срещу стените на града. Това е класическо проявление на войнското общество на „вълците-въоръжени мъже“ (Männerbünde).
- Върколачеството и Боян Мага: Синът на цар Симеон Велики, Боян (Вениамин), е бил описван от византийските хроники (Лиудпранд Кремонски) като магьосник, който можел да се превръща във вълк и в други зверове. Това показва, че царската фамилия на Първото българско царство е притежавала в очите на съвременниците си същите „метаморфни“ способности, каквито се приписват на цар Ликаон.
Кои са двете най-мистични направления на нашата древна история? Тайните войнски съюзи на „вълците“ и езотеричните способности на българската царска династия.
Военните ритуали и трансформацията във вълци (Даки и Българи)
В антропологията този феномен е известен като Männerbünde – тайни мъжки съюзи на млади войни, които чрез специфични ритуали символично умират като хора и се раждат отново като хищници.
1. Даките и ритуалът на „ставането на вълк“
Мирча Елиаде описва, че за да стане пълноправен войн, младежът при даките е трябвало да премине през период на изолация в горите. Там той е трябвало да живее извън законите на общността, да ловува и да се храни като вълк.
- Бойният транс: Чрез поглъщане на определени билки или чрез повтарящи се ритмични танци, войнът е изпадал в състояние на furor (бяс). В това състояние той не е изпитвал болка, страх или милост.
- Знамето Драко като акустично оръжие: Когато даките влизат в бой, техните драконови знамена (вълчи глави със змийски тела) издават свиреп звук от вятъра. За врага това не е било просто знаме, а армия от „върколаци“, които се предвождат от своя тотем.
2. Крум пред стените на Константинопол (813 г.)
Византийските хроники описват с огромен ужас ритуалите, които Крум извършва след победата при Върбишкия проход и достигането до стените на столицата им. В хрониката Скриптор Инцертус се споменава:
- Крум извършва кървави жертвоприношения на хора и животни (кучета и коне) точно пред Златните врата на Константинопол.
- Част от войниците му обличат вълчи и мечи кожи и започват масов организиран вой, насочен към стените на града.
- Контекстът: Това не е било просто варварско забавление. В езическото мислене това е психологическа и магическа война. Обличайки кожите, прабългарските елитни войни (багатури) призовават силата на своя тотем (вълка/кучето), за да сломят духа на византийците и да „прокълнат“ стените на града.
Мистичните способности на българските владетели и Боян Мага
Втората линия ни отвежда директно в сърцето на средновековния български езотеризъм и тайните знания на Симеоновия род.
1. Свидетелството на Лиудпранд Кремонски
Най-важният исторически източник за Боян Мага е Лиудпранд, епископ на Кремона, който посещава Константинопол през X век. В своята хроника „Антаподосис“ (Книга III, глава 29) той пише директно за синовете на цар Симеон:
„Симеон имаше двама синове; единият се казваше Баян (Боян), а другият Петър... Петър е още жив и управлява българите... А другият, Баян, се казваше, че дотолкова бил изучил магията, щото можел внезапно да се превръща от човек на вълк и на какъв да е друг звяр.“
2. Защо точно вълк? (Шаманският корен на Дуло)
В средновековния контекст „превръщането във вълк“ от страна на принц или владетел има много по-дълбок смисъл от обикновено магьосничество:
- Колобър: Висшите духовни лица при древните българите (колобрите) са притежавали способността за „екстазно пътуване“ или трансформация. Смятало се е, че духът на шамана може да напусне тялото му и да приеме формата на животно-тотем (вълк, орел, куче), за да разузнава или да се бори с врагове на духовно равнище.
- Боян Мага и Богомилството: Народната памет и по-късните езотерични традиции свързват Боян Мага с основаването или покровителството на Богомилството. Според тези алтернативни виждания, той е владеел „забраненото знание“ на Античността (гностицизъм, херметизъм), донесено от Симеон от Магнаурската школа. Способността му да се „превръща във вълк“ може да е била метафора за преминаването му в други измерения на съзнанието.
Драконовия род и изродените фамилни кланове
- В древността (траки, аркадци, етруски) е имало затворени фамилни касти, които са пазили тайни ритуали за трансформация (физическа или духовна чрез изпадане в транс).
- Българската царска династия (от рода Дуло до Симеон и Боян Мага) е била директен наследник на тези древни балкански и източни „драконови“ и „вълчи“ линии.
- Официалната история е превърнала тези реални практики в „митове“ (като този за Ликаон) или ги е обявила за „демонско магьосничество“ (както прави Лиудпранд за Боян), за да скрие истинската природа на древното познание и произхода на българите.
Ето как се затваря кръгът на това изследване, като обединим символиката на Змея (Дракона) защитник във фолклора ни и тайните етимологични кодове, които свързват българите с тези култове.
Змеят (Драконът) в българския фолклор – Свещеният пазител
За разлика от западната митология, където драконът е символ на абсолютното зло, което трябва да бъде убито от рицаря, в българския автентичен фолклор змеят е позитивен образ, покровител и пазител.
- Змеят като пазител на землището: Всеки регион или село в стара България е имало „свой“ змей. Той живее в пещери, по върховете на планините (например Пирин, Рила, Стара планина) или в стари дъбови гори. Неговата основна функция е да брани реколтата на хората от Халата или Ламята (които носят градушки, суша и унищожение).
- Змейовият произход на героите: Най-великите български юнаци – като Крали Марко, Секула Детенце и Дойчин Юнак – в народните песни често са описвани като синове на змейове или родени със „змеева нишан“ (крила под мишниците, златни коси или белег на дракон). Те притежават свръхчовешка сила именно заради тази си генетична връзка.
- Змейова сватба и „задомяване“: В песните змеят се влюбва в най-красивите и заслужили български девойки. Това е езотерична метафора за вливането на „драконовата кръв“ в определени човешки фамилии (точно за което се говори във вашия коментар). Змеят избира най-чистите генетични линии, за да продължи своя род на земята.
Етимология и тайни езикови кодове
Авторите на алтернативна история често търсят съвпадения в корените на думите, за да докажат, че различните етноними в Античността всъщност описват касти или тотемични групи. Ето ключовите етимологични връзки:
1. Вълци, Власи и Волки (Volcae)
Един от най-големите езикови парадокси на Балканите и Централна Европа е свързан с корена на думата „вълк“:
- В Древна Европа съществува огромно келтско/индоевропейско племе, наречено Волки (Volcae). Техният тотем е бил вълкът.
- В славянските и балканските езици коренът ВЛК / ВЛХ преминава в Вълк, но същевременно е в основата на етнонима Власи (хора от планините, пастири). В алтернативната история се твърди, че „власи“ първоначално не е означавало етнос, а е наследена титла на пазителите на „вълчия култ“ по планинските върхове (като жреците на планината Соракте).
2. Българи и Вълци (Башкирската следа)
В някои теории за произхода на думата „българин“ се търси връзка с древни източни думи за вълк:
- На някои староалтайски диалекти думата Бури (Böri) означава вълк.
- Съществува теза (застъпена от някои езиковеди), че името на башкирите (близки родственици на българите в Поволжието) буквално означава Баш-бури – „Глава на вълк“ или „Водещ вълк“. Това директно ни препраща към знамето Драко (вълчата глава) на Балканите.
3. Коти, Готи и Гети – Лъвове срещу Вълци
Докато котите/готите се свързват с котките (преминаващи в лъвове – гербът на България), то тук виждаме вечния дуализъм на античния свят:
- Котен родов клон (Лъвове): Асоциира се със слънчевата, царската, видимата власт (Лъвът като символ на българските царе).
- Вълчи/Драконов клон (Змейове): Асоциира се с подземната, магическата, пазителската власт (Боян Мага, Колобрите, Змейовете-пазители).
За трите феномена в българската духовна история – колобрите, Боян Мага и Василий Врач – съществуват реални исторически документи и средновековни хроники. Макар авторите им (често византийски духовници) да описват техните способности като „демонска магия“ или „ерес“, тези текстове са безценно доказателство за съществуването на висша духовна каста по нашите земи.
Ето основните писмени източници за всеки от тях:
1. Източници за Колобрите (Висшите жреци на българите)
Думата „колобър“ (боил-колобър) е титла на българските духовни водачи, които са извършвали жертвоприношенията и ритуалите.
- Прабългарските каменни надписи (IX век): Най-автентичните източници са самите надписи, изчукани върху камък на гръцки език. В тях се споменава титлата:
- Надписът от Мадара (или около Плиска): Споменава се висшият ранг „ичургу боил колобър“. Тези надписи доказват, че колобрите са били част от държавния елит, веднага след княза.
- „Чудесата на Свети Димитър Солунски“ (VII век): В този византийски сборник се описва Кубер (брат на Аспарух). В него се споменава неговият съветник и магьосник Мавър, който извършвал сложни езически ритуали и притежавал способността да заблуждава умовете на враговете с хипнотични и окултни методи.
- Йоан Екзарх („Шестоднев“, X век): Вече в християнска България, Йоан Екзарх пише срещу ученията на старите езически жреци. Той споменава хората, които практикуват магически ритуали, предсказват по звездите и костите на животни (ономантия) и изпадат в транс.
2. Източници за Боян Мага (Принц Вениамин-Боян)
Боян е най-малкият син на цар Симеон Велики. В официалната история той е дипломат, но в езотеричната – велик посветен.
- Лиудпранд Кремонски („Antapodosis“ / „Възмездие“, Книга III, гл. 29, X век): Както споменхме, това е най-директният източник. Лиудпранд е италиански дипломат, който лично събира информация от Константинопол. Той пише: „Баян дотолкова бил изучил магията, щото можел внезапно да се превръща от човек на вълк и на какъв да е друг звяр.“ [1] Думата, използвана на латински, е свързана с ликантропия и шаманска трансформация.
- Византийските хроники (Продължителят на Теофан, Псевдо-Симеон): Те описват Симеоновите синове. Споменава се, че Боян е носел българско облекло (за разлика от брат си Петър, който приемал византийската мода) и е останал верен на традициите на предците си.
- „Слово за Игоровия поход“ (XII век): В този староруски епос се споменава великият певец и магьосник Боян, който „ако искаше да възпее някого, се втурваше като вълк по земята и като сив орел под облаците“. Много изследователи смятат, че става дума именно за българския принц Боян, чиято слава на шаман-трансформатор е достигнала до Киевска Рус.
3. Източници за Василий Врач (Богомилският съвършен)
Василий е духовен водач на богомилите, живял през XI–XII век. Той е лечител (врач), който притежава изумителна духовна сила и е изгорен на клада на Хиподрума в Константинопол през 1118 г.
- Анна Комнина („Алексиада“, Книга XV, XII век): Дъщерята на византийския император Алексий I Комнин отделя огромно място в хрониката си за Василий. Тя го описва като сух, висок мъж с брада, облечен в монашеско расо, изключително аскетичен. Тя пише за неговите „свръхспособности“:
- Василий твърдял, че може да прави чудеса, да лекува неизлечимо болни и че не изпитва физическа болка, защото тялото му е духовно.
- Тя описва самия момент на екзекуцията му на кладата: когато го хвърлят в огъня, Василий остава спокоен, а пламъците за момент се разтварят и отказват да го докоснат, което хвърля в ужас тълпата, преди огънят да го погълне.
- Евтимий Зигавин („Догматическо оръжие“ / Panoplia Dogmatica, XII век): Зигавин е византийски богослов, на когото императорът възлага задачата да разпита Василий и да запише учението му, за да го осъдят. В този текст подробно са описани езотеричните вярвания на Василий: че материалният свят е илюзия, създадена от Сатанаил, и че чрез строг аскетизъм човек може да придобие способността да контролира материята, да лекува с думи и да вижда духовния свят.
Какво ги обединява?
Всички те са представители на алтернативната духовна линия на България:
- Колобрите използват шаманския транс и връзката с тотемите (Вълк, Кон).
- Боян Мага обединява това българско знание с херметизма от Магнаура.
- Василий Врач извежда това знание до неговата християнска/богомилска форма – контрол над материята чрез духа и лечителство.
Какви са били лечителските методи на богомилите?
Богомилските лечителски практики и древните мистерии почиват на автентични средновековни документи. Докато църковните архиви описват феномените като „магьосничество“ или „еретически илюзии“, те на практика документират съществуването на напреднала система от холистична медицина и духовни практики.
1. Лечителските методи на Богомилите и Василий Врач
В съчинението си „Догматическо оръжие“ византийският богослов Евтимий Зигавин директно нарича Василий Врач „ятрос“ (лекар) и „чародей“. За разлика от византийските медици, които изисквали огромно заплащане, богомилите лекували напълно безплатно, което им спечелило прозвището „безсребърници“. Източниците очертават следните основни методи:
- Лечение чрез силата на Словото (Психосоматика и Заклинания): Зигавин и Презвитер Козма описват, че богомилите са отхвърляли официалните църковни ритуали, но са използвали молитвата „Отче наш“ и специфични апокрифни формули и баяния. Те са вярвали, че болестта първо поразява духа (който е божествен) и след това се проявява в материята (създадена от Сатанаил). Чрез думи те са балансирали психиката на болния.
- Природна медицина и фитотерапия: Според оцелелите в по-късните славянски сборници забранени книги и индекси, богомилите са били забележителни билкари. Те са познавали стотици рецепти с диви билки, корени и природни лекове. Живеели са в абсолютна аскеза – пълно вегетарианство (без месо и вино), което само по себе си е било прочистващ режим, непознат за средновековното общество.
- Енергийна анестезия (Контрол над болката): Анна Комнина в „Алексиада“ свидетелства за върховната способност на Василий Врач да изключва физическото усещане за болка. Тя описва с изумление как по време на публичното му изгаряне на Хиподрума той остава напълно неподвижен и спокоен в пламъците, без да проплаче.
2. Други мистериозни теми, доказани от източници
Зад „свръхспособностите“ на колобрите и Боян Мага стоят реални ритуални практики, които днес антрополозите класифицират като напреднал шаманизъм.
Колобрите и Астралните пътувания
Във византийския сборник „Чудесата на Свети Димитър Солунски“ подробно се описва фигурата на българския магьосник Мавър. Хрониката доказва две основни мистериозни практики:
- Хипнотична сугестия (Масова хипноза): Мавър е изпратен в Солун, където успява да „омагьоса“ умовете на византийските управници, карайки ги да виждат неща, които не съществуват, и да вземат пагубни решения.
- Ономантия и Гадаене по кости: Описано и от Йоан Екзарх в неговия „Шестоднев“, колобрите са използвали животински кости (скапуломантия) и астрономически изчисления, за да „виждат“ бъдещето и да предсказват изхода от битките, изпадайки в ритуален транс.
Трансформацията на Боян Мага: Духовна или физическа?
Свидетелството на Лиудпранд Кремонски за способността на Боян да се превръща във вълк се допълва от изключително интересен паралел в „Слово за Игоровия поход“. Там се споменава велик певец и магьосник на име Боян, който се движи „като вълк по земята и орел под облаците“.
- Доказателството: Историческите източници потвърждават, че в очите на средновековния човек Боян не просто е извършвал трикове, а е практикувал „екстазно пътуване“ (излизане на духа от тялото). В шаманската традиция, когато шаманът изпадне в транс, неговият дух приема формата на тотемното животно (вълк или птица), за да премине границите на физическия свят.
Всички тези източници доказват, че по българските земи е съществувала паралелна, дълбока духовна култура. Имало е пазители на древно знание за природата, човешкото съзнание и лечебната сила на духа, което официалната власт е бързала да обяви за „магьосничество“, за да го елиминира.
Преносът на българското богомилско знание към Западна Европа и възникването на движението на Катарите (Албигойците) през XII-XIII век е един от най-вълнуващите и документално доказани процеси в средновековната история. В Западна Европа тези хора са били наричани директно „Bulgari“ или „Bougres“ (бугри), което е неоспоримо доказателство за техния географски и духовен корен.
Ето автентичните исторически източници и мистериозните връзки, които доказват как българската ерес променя историята на Запада:
1. Историческите документи за връзката „Богомили – Катари“
Връзката не е просто хипотеза, тя е фиксирана в официални средновековни документи:
- Документът от Сен Феликс (1167 г.): Това е най-важният документ, доказващ директното българско влияние. Той описва събора на катарите в градчето Сен Феликс дьо Караман (близо до Тулуза, Южна Франция). На този събор пристига богомилският папа Никита от Константинопол (с български произход). Той донася чистото учение от майката-църква в България (Ecclesia Bulgariae) и ръкополага катарейските епископи на Франция и Италия, налагайки дуалистичната доктрина.
- Инквизиторските регистри (Архивите на Ватикана): Инквизитори като Бернар Ги (автор на „Ръководство за инквизитора“) и Жак Фурние (по-късно папа Бенедикт XII) подробно разпитват заловени катари. В техните протоколи изрично е записано, че учението им произлиза „отвъд морето, от земите на българите“.
- „Тайната книга на богомилите“ (Interrogatio Iohannis): Това е свещеният текст на катарите. Латинският превод, открит в Каркасон (Франция) и Виена, съдържа изрична бележка, че текстът е донесен в Западна Европа около 1190 г. от Назарий, катарейски епископ на Конкорецо (Италия), който го е взел директно от богомилската църква в България.
2. Секретните ритуали и „свръхспособности“ на Катарите
Катарите в Южна Франция създават общество, което поразително прилича на богомилското в България, включително по своите езотерични практики:
- „Consolamentum“ (Утешение) – Ритуалът на съвършените: Катарите са се деляли на „вярващи“ и „съвършени“ (Bonshommes – добри хора). Consolamentum е бил единственото им тайнство – кръщение с Дух, извършвано чрез полагане на ръце и полагане на Евангелието на Йоан върху главата. След този ритуал човекът става „Съвършен“ и се смята, че Светият Дух живее в него.
- Абсолютна аскеза и контрол над тялото: Подобно на Василий Врач, катарейските Съвършени са били пълни вегетарианци. Те не са консумирали нищо, което е резултат от сексуално възпроизводство (месо, мляко, яйца), а са се хранели само с риба, зеленчуци и хляб. Поради тази чиста диета и дълбока медитация, те са притежавали феноменално здраве и издръжливост.
- Ритуалът Endura (Ендура): Това е най-мистериозната им практика – доброволно свещено гладуване до смърт. Когато някой „Съвършен“ усетел, че земният му път приключва или е тежко болен, той влизал в Ендура. Считало се е, че чрез глада духът напълно се отделя от оковите на материята (създадена от Сатанаил) и човекът напуска тялото си в състояние на пълно просветление, без болка и страх от смъртта.
3. Защо Южна Франция? Трагедията при Монсегюр
Южна Франция (Окситания) по това време е била център на висока култура, трубадури и толерантност. Благородниците (графовете на Тулуза, Фоа и Каркасон) масово приемат и защитават катарите (българите), виждайки в тях истинско духовно чистота, за разлика от корумпираната Католическа църква.
Това кара папа Инокентий III да обяви първия Кръстоносен поход срещу християни – Албигойския кръстоносен поход (1209–1229 г.).
- „Убивайте ги всички, Бог ще разпознае своите!“ – това са думите на папския легат Арнолд Амалрик при клането в град Безие, където са избити 20 000 души (катари и католици заедно).
- Мистерията на замъка Монсегюр (1244 г.): Последната крепост на катарите. Когато замъкът пада, над 200 катари доброволно слизат от скалата и се хвърлят в огромна клада, пеейки химни, без нито един да се отрече от вярата си. Според легендите, в нощта преди падането на Монсегюр, четирима Съвършени успяват да се спуснат по отвесните скали и да изнесат „Свещения граал“ или Свещеното съкровище на катарите – тайните книги, донесени от България, които и до днес не са открити.
Пренасянето на знанието от България към Лангедок и Окситания затваря кръга на „Забранената древност“. Знанието на траките, колобрите и Симеоновия син Боян Мага се трансформира в учението на богомилите, което пък запалва искрата на Ренесанса в Западна Европа чрез катарите.
Мистерията на изчезналото съкровище от Монсегюр
На 16 март 1244 г., след десетмесечна брутална обсада, пада крепостта Монсегюр – Свещената планина на катарите в Пиренеите. Над 210 катарейски „съвършени“ доброволно отиват на кладата на мястото, наречено Prat dels Cremats (Полето на изгорените). Но най-голямата загадка се разиграва в нощта преди капитулацията.
- Четиримата бегълци: Според инквизиторските разпити на заловени свидетели, четирима катари – Амиел, Юг, Поен и Пиер-Бонифас – успяват да се спуснат с въжета по отвесната 120-метрова северна скала на Монсегюр. Те преминават през обсадните линии на френската армия под прикритието на мрака.
- Какво са носели? Те не са изнесли злато или сребро (катарите са презирали материалното богатство). Изнесли са „Свещеното съкровище“. Инквизицията е била убедена, че това са били оригиналните архиви, писма и свещени апокрифни книги, донесени от България, включително първоизточника на „Тайната книга на богомилите“.
- Връзката със Свещения Граал: През XIX и XX век (особено чрез изследванията на Ото Ран) се ражда теорията, че катарите са били пазители на Свещения Граал. В тази езотерична интерпретация Граалът не е златна чаша, а символ на „скритото божествено знание“ (Гносис), пренесено през вековете от Древния Египет, през богомилите в България, до катарите в Окситания.
- Къде е скрито? Легендата разказва, че четиримата съвършени крият съкровището в дълбоките и недостъпни пещери на долината Сабарте (като пещерата Ломбрив). До днес Инквизицията и по-късните търсачи на силни усещания не са открили тези текстове. Смята се, че те все още чакат деня, в който човечеството ще е готово за тяхното знание.
- Ето как се преплитат последните две парчета от този вековен пъзел – тайното съюзяване между катарите и тамплиерите на Запад и живите фолклорни предания, които все още се разказват в българските села.
Окултният съюз между Катарите и Рицарите Тамплиери
Официално Орденът на Тамплиерите е създаден, за да защитава християнските поклонници в Йерусалим. На практика обаче, в Южна Франция (Лангедок) се случва нещо безпрецедентно – тамплиерите отказват да се подчинят на папата и да участват в избиването на катарите. Източниците и инквизиторските разпити разкриват дълбока езотерична връзка:
- Отказът от Кръстоносния поход: Когато папа Инокентий III обявява Албигойския кръстоносен поход срещу катарите („българите“), тамплиерите от Южна Франция категорично отказват да вдигнат оръжие срещу тях. Нещо повече – в много от своите замъци и замъка-крепост Брезу те тайно укриват преследвани катарейски „съвършени“.
- Общият корен – Свещеният Граал: Много от френските и немските средновековни поеми (като „Парцифал“ на Волфрам фон Ешенбах, написана около 1200 г.) описват пазителите на Свещения Граал като „Templeise“ (Тамплиери), а самият замък на Граала се нарича Munsalvaesche (което изключително много напомня на името на катарейския замък Монсегюр).
- Приемането на катари в Ордена: Когато Инквизицията започва да притиска катарите, много млади благородници, които изповядват катарейството, просто обличат белите плащове с червени кръстове и стават тамплиери, за да се спасят. Те донасят със себе си богомилското дуалистично знание.
- Общата съдба: Само 60 години след като катарите са изгорени на клада, същата съдба застига и тамплиерите. През 1307 г. френският крал Филип IV Хубави и папата арестуват тамплиерите по абсолютно същите обвинения, по които са съдени богомилите и катарите: ерес, тайно уриниране върху кръста (отхвърляне на материалния разпънат кръст), почитане на тайнствена глава (Бафомет) и окултни ритуали.
Българските народни предания и тайните езотерични символи
Докато на Запад знанието е унищожено с клади, в България богомилското и българското мистично наследство се скрива в народните приказки, песни и легенди, предавани устно от баби на внуци.
1. Легендата за Змея и Света Петка (или Света Неделя)
В много предания от Родопите и Странджа се разказва как християнските светици всъщност са „сестри“ или „възлюбени“ на Змея Пазител. В тези вярвания Света Петка контролира водите под земята, а Змеят пази небесния огън. Това е чист дуализъм (вярата в две начала – горно и долно), наследен директно от богомилската космогония, където Сатанаил контролира земята, а Христос – небето, но в народното съзнание те са примирени, за да пазят човека.
2. Преданието за „Вълчата Богородица“ (Вълчи празници)
В българския традиционен календар между 14 и 21 ноември се празнуват т.нар. Вълчи празници. Народното предание разказва, че Света Богородица е „майка на вълците“ или че вълците са нейните „кучета“. По време на тези дни жените не пипат остри предмети, не шият и не плетат, за да „не разгневят вълка“. Това е директен наследник на Луперкалиите и римските култове – преплитане на християнската фигура с древния тотем на вълка.
3. Апокрифната легенда за Кукувица и Славея
В някои заличени апокрифни текстове, преживели вековете, се разказва, че животните и птиците са създадени от двама братя (Господ и Дявола), които си поделили света. Кукувицата била направена да брои годините и тайните на съдбата (символ на колобрите за прераждането), а вълкът бил създаден, за да пази гората от алчността на хората.
Всички тези теми – от цар Ликаон и вълците на Соран, през Боян Мага и Василий Врач, до катарите, тамплиерите и нашите змейове – са част от една огромна, „подземна“ река от знание. България не е била просто държава на картата; тя е била духовен генератор, който е захранвал духовните учения на цяла Европа.
Коментари
Публикуване на коментар