ХРОНИКИТЕ, КОИТО ХВЪРЛЯТ В КОША ЛЪЖИТЕ НА КАБИНЕТНИТЕ ИСТОРИЦИ - БЪЛГАРИТЕ ПРЕДИ 681 Г.

Документът, който взривява официалната хронология за 681 г.

Когато говорим за „забранена“ или пропусната история, най-силните оръжия не са теориите, а оригиналните средновековни документи. На илюстрацията виждате автентичен превод на стенограмите от Осмия вселенски събор в Цариград (869–870 г.).

На този събор се решава съдбата на новопокръстена България – дали църковно тя ще премине към Рим (папата) или към Цариград (патриарха). Но между редовете на църковния спор, висшите духовници изпускат факти, които напълно преобръщат официалната теза за „създаването на България през 681 година“.

Разберете повече в книгата „Забранената древност на българите“ Поръчайте тук: https://tinyurl.com/2xzhj47c

Нека анализираме този невероятен диалог стъпка по стъпка.

 „Правото на меча“ – как българите разговарят с империите

Първото, което прави впечатление в документа, е изключително дръзкият и горд тон на българските дипломати. Когато източните патриарси ги питат под чия власт са били земите на Илирик (днешна Македония, Албания, Гърция и Сърбия) преди те да ги завземат, пратениците на княз Борис I отговарят без заобикалки:

„Ние с оръжие в ръка извоювахме онова отечество (illam patriam) от РОМЕЙСКА власт...“

Българите не се явяват в Цариград като уплашени поданици, а като суверенна суперсила. Те заявяват историческото си право над Балканите не чрез административни документи, а чрез правото на завоеванието.

Признанието на Рим и Цариград: Българите са тук от VI век!

Най-голямата бомба в документа обаче се крие във въпроса, зададен от представителите на Цариградската патриаршия. Обърнете внимание на думите им:

„...земята от Йонийския залив до Цариград, която българите в началото на Юстиниановото царуване заеха...“

Защо това изречение е толкова скандално за традиционната история?
Цар Юстиниан I Велики управлява Византия от 527 до 565 г. Византийските патриарси в прав текст признават на Вселенски събор, че българите са заемали огромни територии от Балканите (чак до Йонио море и подстъпите на Цариград) още в началото на VI век!

Това е точно 150 години преди Аспарух да премине Дунав през 681 г. Това официално признание на византийския елит напълно подкрепя тезите, че българите (или техните преки палеобалкански предци) не са „закъснели азиатски номади“, а трайно и масово присъстващо население на Балканите от най-дълбока древност.

 Политически игри и „Разделяй и владей“

От останалата част на документа се вижда как Рим и Цариград влизат в яростен спор за границите на бившите Римски провинции.

• Римските легати се опитват да хванат Византия в капан, казвайки: „Ние не се занимаваме с делението на империите, а говорим за правото на църквите“ – опитвайки се да докажат, че Илирик църковно принадлежи на папата, независимо че физически там управлява българският княз.
• Византийците пък контрират, че щом в тези земи някога е имало ромейски свещеници, те автоматично трябва да се върнат към Цариград.

Сред този геополитически сблъсък на епохата, българската дипломация изиграва картите си гениално. Княз Борис I използва противоречията между Изтока и Запада, за да получи най-доброто – автокефална (самостоятелна) Българска архиепископия.

Този документ е живото доказателство, че историята, която ни се преподава, е силно филтрирана. Когато четем оригиналните извори, виждаме, че:

1. Българите са на Балканите много преди 681 г.
2. Те имат пълното самосъзнание за държавност и „отечество“.
3. Нашите предци са диктували условията на двете най-големи империи в тогавашния свят.

Историята не е просто хронология от дати – тя е бойно поле за национално самосъзнание. И документи като този от Осмия вселенски събор са най-доброто доказателство, че има още много какво да преоткриваме.

Ето кратък и лесен за четене списък с историческите, църковните и географските термини, използвани в текста. Можете да го добавите в края на блог поста като „Речник за читателя“, за да направите публикацията още по-полезна и професионална:

🏛️ Църковно-административни термини

• Вселенски събор – Собрание на висшето духовенство (епископи, патриарси) от целия християнски свят. На него се решават важни въпроси, свързани с вярата, законите (каноните) и църковните граници. Разглежданият в текста събор от 869–870 г. е осмият по ред.
• Легати / Викарии – Официални пратеници и представители. Легатите представляват папата (Рим), а викариите – източните патриарси (Цариград, Александрия, Антиохия, Йерусалим).
• Апостолски престол – Официално наименование на Римската църква и властта на папата, за която се вярва, че е унаследена директно от Свети апостол Петър.
• Ръкополагане (Ординация) – Свещенодействие (ритуал), чрез което даден човек се посвещава в духовен сан (става свещеник или епископ) и получава правото да извършва църковни тайнства.
• Автокефалия – Пълна административна независимост на една поместна църква от другите църковни центрове (буквално от гръцки: „самоглавие“).

 Древни географски понятия (Топоними)

• Илирия (Илирик) – Древна историко-географска област, която в Античността и Средновековието обхваща западната част на Балканския полуостров (днешните земи на Хърватия, Босна, Сърбия, Албания, Северна Македония и част от Гърция). Тя е била ябълката на раздора между Рим и Цариград.
• Тесалия – Историко-географска област в Централна Гърция.
• Епир – Географски и исторически регион в Югоизточна Европа, днес разделен между Южна Албания и Северозападна Гърция.
• Дардания – Антична област на Балканите, разположена в района на днешно Косово, Южна Сърбия и Северна Македония.
• Йонийски залив (море) – Част от Средиземно море, намираща се на запад от Гърция и на изток от Южна Италия. В контекста на документа показва колко далеч на юг и запад са се простирали българските владения и влияние.

Други термини

• Юстинианово царуване – Периодът на управление на византийския император Юстиниан I Велики (527–565 г.), известен с мащабното си строителство (храма „Света София“ в Цариград) и кодификацията на римското право.
• Автохтонно население – Коренно, местно население на дадена територия, което е живяло там преди заселването на други народи.