ЕТИМОЛОГИЧНИЯТ ВЗРИВ: КУТИ, БЕСИ, ГОТИ... ВСЕ КОТКИ?

Един поразителен коментар от приятел, който написа: „Кутии, Кути, Беси, Берсили, Барси, Бастарни, Гети, Готи – все котки!“ ме насочи към една тема, която също е безкрайна и изисква много дълбоко проучване.

На пръв поглед това звучи като забавна игра на думи. Но ако отворим сериозното сравнително езикознание и палеобалканистиката, ще открием, че зад това твърдение стоят шокиращи научни и тотемни доводи!

В античността племената не са избирали имената си случайно – те са се наричали според своите тотемни животни-покровители.
Нека разглобим тази „котешка“ следа в нашенската древност:
1. Леопардите, барсовете и пантерите на Тракия (Барси, Берсили - напомня и за името на град Барселона):
Разбирането за „котка“ в древността са големите, свирепи диви котки – символ на царственост, войнственост и безстрашие.
Барси и Берсили:
Тези стари български племенни наименования съдържат директния, хилядолетен корен за БАРС (пантера, леопард, петниста голяма котка).
Барсът е бил върховен тотем на военния елит.
Бастарни: Голямо палеобалканско племе в Мизия и Дакия. Нали помните богинята Бастет, погребана в Странджа и пренесена от стотици воини на Египет до земите ни?
Името им също се свързва с древния корен за бързина и хищничество, характерен за големите котки („баст“ / „барс“).
2. Кути, Кутии и връзката с домашния хищник
Имената на древните племена като Кути (древен народ, оставил следи от Месопотамия до Кавказ и Тракия) и Кутии звучат поразително близо до корена „КОТ“ / „КУТ“, който в почти всички индоевропейски езици кодира думата за котка (на български: котка, котарак, на персийски: кот, на английски: cat, на немски: katze).
Тези народи са носели името на тотема на гъвкавостта, нощното виждане и мистичната закрила. Един от братята на Аспарух е Котраг, нали? Той е вторият син на Кубрат и след разпадането на Велика България се заселва заедно с племето котраги на север в Поволжието и основава Волжка България, васална на хазарите.
3. Беси, Гети, Готи – Свирепите лъвове
В пеласгийския и по-късния готски език думите за големи котки (лъвове, рисове) често се застъпват фонетично.
Бесите: Пазителите на светилището на Дионис в Родопите. На техния език и в старите предания Дионис винаги е съпътстван от пантери и лъвове.
Самата дума за дива котка (рис / леопард) в някои палеобалкански диалекти звучи близко до звуковете в „беси“ (сравни с персийското „бабр“ – тигър).
Гети и Готи: Както вече доказахме от сръбския речник на Даничич, „готите са старите прави българи“, а според античните автори те са едноопределени с гетите. Тяхната войнствена природа и лъвски скок в битка са възпети от римските хронисти. Те са „котките“ на античния боен терен – невидими, бързи, смъртоносни.
Всички тези племенни наименования – от Кутиите до Готите – са клонове на един и същ огромен автохтонен масив. Те са споделяли обща тотемна култура, обожествяваща силата и мистиката на котешките хищници (лъв, барс, пантера, рис).

Официалната наука дълго време ни убеждаваше, че Египет е родината на култа към котката (около 2000–1500 г. пр.н.е.). Новите археологически и генетични открития обаче доказаха нещо смазващо: култът към котката се ражда на Балканите и в Предна Азия ХИЛЯДОЛЕТИЯ преди Египетските пирамиди изобщо да бъдат построени!

Ето научните факти:

Сензацията в Кипър - изпревариха Египет с 5000 години!

През 2004 г. френски археолози направиха откритие, което пренаписа световната история. В Кипър (остров, населен в древността с палеобалкански мигранти — пеласги) беше открит общ гроб от неолита на човек и котка.

• Животното е положено в същата поза като стопанина си, придружено от богати ритуални дарове.
• Възрастта на гроба е 9500 години (около 7500 г. пр.н.е.)! Това доказва, че в културата на Стара Европа котката е била свещено същество 5000 години ПРЕДИ първата египетска династия!

Котката в Дунавската цивилизация — Пазител на хляба

В неолитните култури по нашите земи (Варна, Караново, Градешница) археолозите редовно откриват съдове и глинени фигурки на котешки хищници (рисове, леопарди, лъвове). Причината за този култ е дълбоко практична.

С преминаването към уседнало земеделие, зърното става най-ценният ресурс за оцеляване. Гризачите са били заплаха №1, носеща глад и зарази. Котката, която ги унищожава, буквално спасява хората от смърт. Затова древните балкански земеделци я издигат в ранг на божествен пратеник и закрилник на дома и хляба.

Как култът стига до Египет?

Генетични изследвания на древни котешки останки, публикувани в научното списание Nature, доказаха, че домашната котка се разпространява по света на две големи вълни.

• Първата вълна тръгва именно от Анатолия и Балканите (земите на кутите, мизите и пеласгите) заедно с миграцията на първите европейски земеделци на юг.
• Векове по-късно Египет просто заимства тази готова балканска традиция и я институционализира в култа към богинята Бастет (която първоначално е изобразявана именно като палеобалкански хищник — лъвица или леопард).

Връзката между Кутиите, Барсите и котешкия тотем не е модерна измислица. Този код е роден в недрата на най-старата цивилизация на Земята — нашата. Нашите предци първи опитомиха котката и я превърнаха в символ на домашното огнище, тайното нощно знание и безмилостната войнственост.

В книгата „Забранената древност на българите“ вадим точно тези скрити езикови и културни кодове.

Нашите предци са белязали езика на цяла Европа със своите тотеми и букви.

📚 Поръчайте „Забранената древност на българите“ тук: https://tinyurl.com/2xzhj47c

#ЗабраненатаДревностНаБългарите #Траки #Готи #Прабългари #Етимология #България #ПатрицияКирилова #ДревнаИстория #Арийци #ИстинатаЗаБългарите #БългарскаИстория #Дионис #Археология #Книги
@последователи