Какво казват реалните исторически изследвания и хроники, които академичната догма умишлено „пропуска“ в учебниците?
1. Какво казват старите български летописи?
Връзката между готите на Аларих и българите не е модерна измислица. В средновековния Български анонимен летопис (от XI-XII век) черно на бяло е записано:
„И след смъртта на Константин... излязоха българите и заеха земята... и плениха Рим, и го съсипаха, и го заляха, и уплашиха римляните.“
Старите български автори директно приписват превземането на Рим през V век на българите! Защо? Защото за хората през Средновековието понятията „готи“ и „българи“ са били тъждествени наименования за едно и също автохтонно (местно) население на Балканите!
2. Къде е роден и израснал Аларих?
Официалната история признава, че Аларих е роден на остров Певке (в делтата на Дунав) и целият му живот преминава на Балканите. Нещо повече:
- Император Теодосий I дава на Аларих и неговите войски земи в Северна Гърция и БЪЛГАРИЯ (забележете кога се споменава името на България, много преди Аспарух).
- Аларих служи дълги години в римската армия като съюзен генерал (magister militum), дислоциран именно в Тракия, Илирик и Мизия.
- Неговата армия, която марширува към Рим през 410 г., е събрана и обучена изцяло по нашите земи. Тя се състои от местното палеобалканско население, което римляните в различните векове наричат гети, готи, траки или българи.
3. Речниците, които казват истината
В официалния академичен „Речник на книжовните старини сръбски“ от 1863 г. изрично е записано: „ГОТИНЪ, Gotthus, ТАКО СЕ У НАШИМ СПОМЕНИЦИМА ЗОВУ СТАРИ ПРАВИ БУГАРИ!“ [bg] И до него стои цитатът: „...отъ тогожде племене готи, нарекомаго блъгарскаго...“
Когато Аларих завладява Рим, западните автори пишат, че „готите“ са превзели Вечния град. Но средновековната памет на Балканите ясно е пазела знанието, че тези „готи“ са нашите собствени предци — старите, прави българи, изправили се срещу тиранията на Римската империя!
А какво пише Йорданес през VI в. в „За произхода и делата на готите“ - Най-старата история на готите е историята на ГЕТИТЕ (тракийското племе) и че техните царе са Залмоксис и Телеф. Тъй като гетите са траки, а траките са автохтонното население на България, кръгът се затваря биологично и исторически.
В сравнителното индоевропейско езикознание и палеобалканистиката съществуват фундаментални изследвания, които доказват, че последната сричка -РИХ / -РИК (или -РЕКС, -РИКС) не е част от личното име, а е древна индоевропейска царска титла, обозначаваща владетел, крал или вожд. [1, 2, 3]
Ето как се подреждат научните факти за тази титла, превърнала се в мост между Балканите и Западна Европа, които можете да използвате за следващата си ударна публикация:
1. Еволюцията на титлата: От санскрит до германския „Райх“
Коренът на тази титла е сред най-древните в индоевропейското езиково семейство и кодира идеята за държавна власт, суверенитет и управление: [1, 2, 3]
- В древния индийски санскрит титлата е Раджа (Raja) – крал, владетел.
- В латинския език тя става Рекс (Rex) – цар, крал.
- В келтските и галските езици е Рикс (Rix) – вижте името на великия вожд Верцингеторикс (Vercingetorix).
- В готския и старогерманските езици тя еволюира в Реикс (Reiks) / Рих (Rich) – владетел. От този същ корен в съвременния немски език се ражда думата Райх (Reich), която означава империя, държава или държавно владение. [1, 2, 3]
2. Пътят на титлата: Ала-РИХ и Испе-РИХ
Когато разглобим имената на двамата велики владетели по този закон, логиката се затваря безупречно:
АЛАРИХ (Alaric / Alarich): Името се състои от две части – Ala (всички / цялостен) и Rich/Reiks (владетел). Буквалният превод на името му е „Всевладетел“ или „Владетел на всички“.
ИСПЕРИХ (Аспарух / Есперих): Създателят на Дунавска България също носи тази титла в края на името си. В най-стария ни писмен паметник — „Именник на българските владетели“ — той е записан именно като Исперих. Титлата -РИХ тук изпълнява абсолютно същата функция на легитимация на владетелския му статут, познат в палеобалканското и готското пространство.
Общата царска титла при Аларих и Исперих е лингвистичното доказателство, че готите и българите са споделяли една и съща държавно-политическа и езикова матрица на Балканите. Племената по нашите земи не са били изолирани „диви орди“. Те са имали обща аристократична терминология за обозначаване на своите крале и царе векове наред.
ТАЙНАТА НА ТИТЛАТА: КАКВО СВЪРЗВА АЛАРИХ и ИСПЕРИХ? 👑⚔️📜
И нещо много важно - езиковите закони са безмилостни към историческите лъжци. Ето едно лингвистично доказателство, което официалните учебници умишлено подминават.
Замисляли ли сте се защо името на превзелия Рим готски крал Ала-РИХ и името на създателя на Дунавска България Испе-РИХ завършват по един и същ начин? 🤔
В сравнителното езикознание е доказано: последната сричка -РИХ не е част от името, а е ДРЕВНА ЦАРСКА ТИТЛА, обозначаваща владетел, вожд или крал!
Виж подробности тук: https://www.romanarmytalk.com/rat/showthread.php?tid=18561
Вижте как се развива този корен през вековете:
На санскрит е Раджа (крал).
На латински е Рекс (цар).
На готски и старогермански е Реикс / Рих (вожд).
В съвременния немски език този корен ражда думата Райх (Reich) — държава, империя!
Когато разглобим името Аларих, то буквално означава „Всевладетел“ (от Ala — всички и Rich — владетел). И абсолютно същата титла за суверенитет и държавна власт носи Исперих (Есперих).
Това е езиковият мост, който официалната догма се опитва да скрие от нас. Общата титла при Аларих и Исперих доказва, че готи, траки и българи на Балканите са споделяли една и съща културна и политическа матрица. Те не са били чужди народи, а клонове на един огромен автохтонен масив, който е диктувал законите в Европа!
💡 Изводът:
Книгата „Забранената древност на българите“ почива точно на тези забранени хроники. Нашите предци не са били странични наблюдатели в световната история. Те са пренаписвали съдбата на империите, давали са букви на Европа и са марширували победители в сърцето на Рим!
Споделяйте, приятели! Нека истината за Аларих и старите българи стигне до всеки!
#ЗабраненатаДревностНаБългарите #Аларих #Готи #Траки #България #Рим410
Коментари
Публикуване на коментар