Миграцията на предците ни след потопа в Черно море
Варненската цивилизация (V хил. пр. н. е.), известна със своето „първо злато“ и висока социална стратификация, е обект на интензивни ДНК изследвания, които през 2024–2025 г. дават по-ясна картина за нейния генетичен профил и наследство.
Основни хаплогрупи на Варненската цивилизация
Генетичният профил на населението от Варненския некропол е разнообразен, което отразява динамиката на ранните земеделски и металургични общества на Балканите:
Elite Male (Гроб 43): Най-богатият гроб в света за своето време (ок. 4500 г. пр. н. е.) принадлежи на мъж с бащина хаплогрупа T-M184 (по-конкретно подклона T1a). Тази линия днес е рядка в Европа, но се среща на Балканите, в Средиземноморието и Близкия изток.
Други установени линии: В некропола са открити и хаплогрупи I2 (I2a1, I2a2), G2a, E1b1b и R1b-V88.
Генетичен произход: Повечето проби показват автосомно сходство с ранните европейски фермери (Early European Farmers), мигрирали от Анатолия. Въпреки това, при някои индивиди от Варна и съседни обекти вече се открива генетичен компонент от Понтийско-каспийската степ, което загатва за ранни контакти със степните народи още преди мащабната бронзова миграция.
Има ли наследници в днешна България?
Да, генетичният отпечатък на тази древна цивилизация все още присъства в съвременните българи, макар и „размит“ от по-късните миграции:
Хаплогрупа I2: Това е най-старата европейска линия. Днес I2a е една от доминиращите хаплогрупи в България (около 20–22% от мъжкото население). Тя е пряко наследство от мезолитните ловци-събирачи и неолитните народи на Балканите.
Хаплогрупа E-V13: Съвременните изследвания от 2025 г. сочат, че този подклон на E1b1b се е разпространил масово на Балканите именно в епохата на неолита и халколита (към която принадлежи Варненската култура) и днес се среща при около 13-18% от българите.
Хаплогрупа G2a: Линията на ранните фермери, донесли земеделието, днес присъства в около 5-6% от българските мъже.
3. Значение на генетичното наследство днес:
Съвременната българска популация се разглежда като сложен генетичен синтез. Изследванията, публикувани през април 2025 г., потвърждават, че българите заемат междинна позиция между източноевропейските и средиземноморските народи, като съхраняват значителен дял от гените на местното древно население (неолитни предци от Варненски тип).
Генетичното наследство на Варненската цивилизация не е изчезнало. То е вградено в българския генофонд основно чрез линиите I2 и E-V13, които правят българите едни от преките наследници на най-старата „златна“ цивилизация в Европа.
Вече има конкретни проучвания за генетичната близост между Варненския некропол и съвременните жители на Черноморието.
Цитирам научното издание : Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften:
Откриването на ДНК от хора, живели на емблематични археологически обекти като Варна, едно от първите места в света, където има доказателства за изключително неравенство в богатството, като един индивид, от когото проучването е получило данни, е погребан с повече злато, отколкото всички други известни погребения от периода.
„ДНК от известното варненско погребение е генетично подобна на тази на други ранни европейски земеделци. Откриваме обаче и един индивид от Варна, както и няколко индивида в съседни обекти в България, които имат произход от източноевропейската степ. Това е най-ранното доказателство за степни потекло толкова далеч на запад – две хиляди години преди масовата миграция от степта, която е заменила повече от половината население на Северна Европа“, казва Йоханес Краузе, директор на катедра „Археогенетика“ в Института „Макс Планк“ за наука за човешката история, който е ръководил работата върху Варна.
https://www.mpg.de/11956654/ancient-dna-study-reveals-the-prehistory-of-southeastern-europe
Варненската цивилизация (V хил. пр. н. е.), известна със своето „първо злато“ и висока социална стратификация, е обект на интензивни ДНК изследвания, които през 2024–2025 г. дават по-ясна картина за нейния генетичен профил и наследство.
Основни хаплогрупи на Варненската цивилизация
Генетичният профил на населението от Варненския некропол е разнообразен, което отразява динамиката на ранните земеделски и металургични общества на Балканите:
Elite Male (Гроб 43): Най-богатият гроб в света за своето време (ок. 4500 г. пр. н. е.) принадлежи на мъж с бащина хаплогрупа T-M184 (по-конкретно подклона T1a). Тази линия днес е рядка в Европа, но се среща на Балканите, в Средиземноморието и Близкия изток.
Други установени линии: В некропола са открити и хаплогрупи I2 (I2a1, I2a2), G2a, E1b1b и R1b-V88.
Генетичен произход: Повечето проби показват автосомно сходство с ранните европейски фермери (Early European Farmers), мигрирали от Анатолия. Въпреки това, при някои индивиди от Варна и съседни обекти вече се открива генетичен компонент от Понтийско-каспийската степ, което загатва за ранни контакти със степните народи още преди мащабната бронзова миграция.
Има ли наследници в днешна България?
Да, генетичният отпечатък на тази древна цивилизация все още присъства в съвременните българи, макар и „размит“ от по-късните миграции:
Хаплогрупа I2: Това е най-старата европейска линия. Днес I2a е една от доминиращите хаплогрупи в България (около 20–22% от мъжкото население). Тя е пряко наследство от мезолитните ловци-събирачи и неолитните народи на Балканите.
Хаплогрупа E-V13: Съвременните изследвания от 2025 г. сочат, че този подклон на E1b1b се е разпространил масово на Балканите именно в епохата на неолита и халколита (към която принадлежи Варненската култура) и днес се среща при около 13-18% от българите.
Хаплогрупа G2a: Линията на ранните фермери, донесли земеделието, днес присъства в около 5-6% от българските мъже.
3. Значение на генетичното наследство днес:
Съвременната българска популация се разглежда като сложен генетичен синтез. Изследванията, публикувани през април 2025 г., потвърждават, че българите заемат междинна позиция между източноевропейските и средиземноморските народи, като съхраняват значителен дял от гените на местното древно население (неолитни предци от Варненски тип).
Генетичното наследство на Варненската цивилизация не е изчезнало. То е вградено в българския генофонд основно чрез линиите I2 и E-V13, които правят българите едни от преките наследници на най-старата „златна“ цивилизация в Европа.
Вече има конкретни проучвания за генетичната близост между Варненския некропол и съвременните жители на Черноморието.
Цитирам научното издание : Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften:
Откриването на ДНК от хора, живели на емблематични археологически обекти като Варна, едно от първите места в света, където има доказателства за изключително неравенство в богатството, като един индивид, от когото проучването е получило данни, е погребан с повече злато, отколкото всички други известни погребения от периода.
„ДНК от известното варненско погребение е генетично подобна на тази на други ранни европейски земеделци. Откриваме обаче и един индивид от Варна, както и няколко индивида в съседни обекти в България, които имат произход от източноевропейската степ. Това е най-ранното доказателство за степни потекло толкова далеч на запад – две хиляди години преди масовата миграция от степта, която е заменила повече от половината население на Северна Европа“, казва Йоханес Краузе, директор на катедра „Археогенетика“ в Института „Макс Планк“ за наука за човешката история, който е ръководил работата върху Варна.
https://www.mpg.de/11956654/ancient-dna-study-reveals-the-prehistory-of-southeastern-europe
Коментари
Публикуване на коментар