„ Арийци “, „ арийска раса “ (от ария) е псевдонаучен термин, расова група, за която се твърди, че включва индоевропейските народи и техните предци. Често се твърди, че „арийците“ превъзхождат физически и интелектуално другите раси и са културни лидери, разпространители на висока култура и основатели на великите цивилизации от древността и съвременността. Идеята е представена през 19 век от авторите на расови теории , използвана е от различни расистки и антисемитски автори, свързва се с нордизма и става широко разпространена през 20-21 век в рамките на Нацизъм , дефиниращ неговата расова теория, неонацизъм и нео-езичество. В националсоциализма „арийците“ се разглеждат като „господстващата раса“, върха на „расовата йерархия“. Идеята за „арийци“ или „арийска раса“ противоречи на данните на антропологията , историята и археологията. Този таксономичен подход за класифициране на популационни групи понастоящем се счита за погрешен и биологично безсмислен поради близките генетични прилики и сложните взаимоотношения между групите. Съвременните учени отхвърлиха изоморфизма на раса, култура и език като погрешна концепция.
Сред съвременните поддръжници на идеята те по-често се наричат „ арии “, което може да предизвика объркване с историческите арии. За да опишат идеите за „арийците“ като модерен (псевдонаучен, идеологически) мит, изследователите могат да използват термина арийски мит. За да се опишат идеите за „арийците“ като расова доктрина и идеологическа концепция, се използват термините арийство и английски.
„Арийската раса“ се противопоставя на „семитската раса“, представена главно от евреите, откъдето произлиза терминът антисемитизъм. В същото време на „семитската раса“ се приписват чисто негативни качества, което я прави пряка противоположност на „арийската раса“. Твърди се, че сърцевината на световната история е „расовата борба“ на „арийската“ и „семитската раси“. Като „майсторска раса“, „арийската раса“ се противопоставя на „не-арийците“, разглеждани като расово низши („подчовеци“) и екзистенциална заплаха, които според тази идеология трябва да бъдат физически унищожени. В нацистка Германия тези идеи са неразделна част от расовата идеология на държавата, довела до Холокоста.
„Арийската“ идея възниква като научна хипотеза в контекста на ранния европейски романтизъм ; с течение на времето, в процеса на развитие на научното познание, тя е призната за ненаучна, но става една от основите на националистическия дискурс.
До средата на 20-ти век терминът "арийци" е бил широко използван като синоним на индоевропейци ("индогерманци" в Германия и други страни от Централна Европа). В следвоенните години терминът „арийски“ започва да се използва от привържениците на превъзходството на бялата раса по света като общо обозначение за „бели“ хора, които не са евреи. Освен това терминът показва, че представители на движението споделят расистки идеи и одобряват Холокоста.
Срок
Най-ранното епиграфски потвърдено споменаване на думата „арийски“: Бехистунският надпис от 6 век пр.н.е. д., който казва, че е съставен „на арийски („аря“) [език или азбука ]“ (§ 70).
„Арийски“ в този контекст означава „ирански“.
Регионът Ария на картата на Мартин Валдзеемюлер от 1507 г.
Терминът „арийци“ е използван като етнокултурно самоназвание на индоиранците и създателите на древните религиозни текстове Риг Веда и Авеста, които са използвали санскрит и ирански езици (индоирански клон на индоевропейското езиково семейство) и са живели в Древна Индия и Древен Иран. Въпреки че санскритското ā́rya- и иранското *arya- произлизат от формата *ā̆rya- , тези форми са засвидетелствани само за индоиранските народи. Според лингвиста Бенджамин Фортсън може да не е имало термин за самоназванието на протоиндоевропейците и не са оцелели такива морфеми. Индоиранският термин се връща към реконструираното протоиндоевропейско *h₂eryós . Ученият по индоевропеистика Джеймс Малори отбелязва, че въпреки че терминът „арийци“ придобива етническо значение, свързано с индоиранците, няма причина тази семантика да се приписва на протоиндоевропейското *h₂eryós , тоест няма доказателства, че говорещите индоевропейски праезик са наричали себе си „арийци“.
Терминът "арийци" няма расови конотации, които се появяват в произведенията на западните автори от 19 век. В древни времена арийската идентичност, както се вижда от Риг Веда, е била по-скоро културна, религиозна и езикова, отколкото расова. Ведите нямат представа за расова чистота. Според археолога и антрополога Дейвид Антъни, Риг Веда и Авеста са съгласни, че същността на тяхната обща индоиранска идентичност на предците е по-скоро езикова и ритуална, отколкото расова. Ако човек е принесъл жертва на правилните богове по правилния начин, използвайки правилните форми на традиционни химни и поеми, този човек е бил ариец“. Индологът и санскритският учен Майкъл Витцел отбелязва: „ Аря / аря не означава конкретен народ или още по-малко „расова“ група, а всички онези, които са се присъединили към племената, говорещи ведически санскрит, и се придържат към техните културни норми (като ритуали, поезия и т.н.)“.
От сродната дума в староперсийския ariya- (староперсийски клинопис: 𐎠𐎼𐎡𐎹) произлизат съвременните имена „Иран“ и „иранци“.
Гръцките автори през елинистическата епоха първи разграничават арианите/арийците от партите, бактрийците, согдийците и скитите. Въпреки това, по-късно тази идея за разделяне е загубена.
Терминът arya е пренесен за първи път в съвременните европейски езици през 1771 г. като Aryens от френския индолог Абрахам-Хиацинт Анкетил-Дюперон, който сравнява гръцкото arioi с авестийското airya и името на страната Иран. Немски превод на работата на Anquetil-Duperron дава началото на немския термин Arier през 1776 г. Санскритската дума ā́rya е преведена като „благороден“ в превода на Уилям Джоунс от 1794 г. на индийските закони на Ману, а английската дума Aryan (първоначално Arian ) се появява няколко десетилетия по-късно, първо като прилагателно през 1839 г., след това като съществително през 1851 г.
През 19 век се предполага, че ā́rya- е не само племенното самоназвание на индоиранците, но и самоназванието на протоиндоевропейците (предците на индоиранците и повечето европейски народи ). В резултат на това терминът „арийци“ започва да се използва от учени от 19 век за обозначаване на индоевропейците.
Тази употреба е често срещана сред образованите автори от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Пример за тази употреба на думата се появява в Outline of History, бестселър от 1920 г. на Х. Г. Уелс. В тази влиятелна книга Уелс използва множественото число „ арийски народи “, но той твърдо се противопоставя на расисткото и политически мотивирано използване на единственото число „ арийски народ“ от по-ранни автори като Хюстън Чембърлейн и също така внимава за да избегне използването на общото единствено число, въпреки че в единствено число той понякога се позовава на конкретен „арийски народ“ (напр. скити).
Терминът „арийци“ е използван като етнокултурно самоназвание на индоиранците и създателите на древните религиозни текстове Риг Веда и Авеста, които са използвали санскрит и ирански езици (индоирански клон на индоевропейското езиково семейство) и са живели в Древна Индия и Древен Иран. Въпреки че санскритското ā́rya- и иранското *arya- произлизат от формата *ā̆rya- , тези форми са засвидетелствани само за индоиранските народи. Според лингвиста Бенджамин Фортсън може да не е имало термин за самоназванието на протоиндоевропейците и не са оцелели такива морфеми. Индоиранският термин се връща към реконструираното протоиндоевропейско *h₂eryós . Ученият по индоевропеистика Джеймс Малори отбелязва, че въпреки че терминът „арийци“ придобива етническо значение, свързано с индоиранците, няма причина тази семантика да се приписва на протоиндоевропейското *h₂eryós , тоест няма доказателства, че говорещите индоевропейски праезик са наричали себе си „арийци“.
Терминът "арийци" няма расови конотации, които се появяват в произведенията на западните автори от 19 век. В древни времена арийската идентичност, както се вижда от Риг Веда, е била по-скоро културна, религиозна и езикова, отколкото расова. Ведите нямат представа за расова чистота. Според археолога и антрополога Дейвид Антъни, Риг Веда и Авеста са съгласни, че същността на тяхната обща индоиранска идентичност на предците е по-скоро езикова и ритуална, отколкото расова. Ако човек е принесъл жертва на правилните богове по правилния начин, използвайки правилните форми на традиционни химни и поеми, този човек е бил ариец“. Индологът и санскритският учен Майкъл Витцел отбелязва: „ Аря / аря не означава конкретен народ или още по-малко „расова“ група, а всички онези, които са се присъединили към племената, говорещи ведически санскрит, и се придържат към техните културни норми (като ритуали, поезия и т.н.)“.
От сродната дума в староперсийския ariya- (староперсийски клинопис: 𐎠𐎼𐎡𐎹) произлизат съвременните имена „Иран“ и „иранци“.
Гръцките автори през елинистическата епоха първи разграничават арианите/арийците от партите, бактрийците, согдийците и скитите. Въпреки това, по-късно тази идея за разделяне е загубена.
Терминът arya е пренесен за първи път в съвременните европейски езици през 1771 г. като Aryens от френския индолог Абрахам-Хиацинт Анкетил-Дюперон, който сравнява гръцкото arioi с авестийското airya и името на страната Иран. Немски превод на работата на Anquetil-Duperron дава началото на немския термин Arier през 1776 г. Санскритската дума ā́rya е преведена като „благороден“ в превода на Уилям Джоунс от 1794 г. на индийските закони на Ману, а английската дума Aryan (първоначално Arian ) се появява няколко десетилетия по-късно, първо като прилагателно през 1839 г., след това като съществително през 1851 г.
През 19 век се предполага, че ā́rya- е не само племенното самоназвание на индоиранците, но и самоназванието на протоиндоевропейците (предците на индоиранците и повечето европейски народи ). В резултат на това терминът „арийци“ започва да се използва от учени от 19 век за обозначаване на индоевропейците.
Тази употреба е често срещана сред образованите автори от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Пример за тази употреба на думата се появява в Outline of History, бестселър от 1920 г. на Х. Г. Уелс. В тази влиятелна книга Уелс използва множественото число „ арийски народи “, но той твърдо се противопоставя на расисткото и политически мотивирано използване на единственото число „ арийски народ“ от по-ранни автори като Хюстън Чембърлейн и също така внимава за да избегне използването на общото единствено число, въпреки че в единствено число той понякога се позовава на конкретен „арийски народ“ (напр. скити).
През 1922 г. в „Кратка история на света“ Уелс описва изключително разнообразна група от „арийски народи“, изучаващи „методите на цивилизацията“ и след това завладяващи – „по форма“, но не и по „идеи и методи“ – „всички древни свят, семитски, егейски и египетски." Те направиха това чрез различни некоординирани действия, които според Уелс бяха част от по-голям диалектичен ритъм на конфликт между заседналите цивилизации и номадските нашественици.
След появата на северноевропейската хипотеза за прародината на индоевропейците терминът „арийци“ („арийци“) придобива расистко значение, най-известно и до днес и предполагащо скандинавски расов тип. Дори лингвистът Макс Мюлер, който през 1888 г. пише, че „ етнологът, който говори за „арийска раса“, „арийска“ кръв, „арийски“ очи и коса, е също толкова голям грешник, колкото и лингвистът, който говори за долихокефален речник или брахицефална граматика", понякога използва термина "арийска раса".
В Русия през 19-ти век термините „индоевропейски“ и „арийски“ се използват взаимозаменяемо и се използват по отношение на двата езика и „бялата раса“.
През 1944 г. Световният атлас на Ранд Макнали описва „арийската раса“ като една от десетте основни расови групи и я определя като синоним на „индоевропейци“. Американският писател на научна фантастика Пол Андерсън, антирасист и либертарианец, последователно използва термина "арийски" като синоним на "индоевропеец" в много от своите произведения.
Използването на термина "арийски" за обозначаване на индоевропейците понякога се среща в по-късни исторически изследвания. Така в статия от 1989 г. в Scientific American Колин Ренфрю използва термина „арийски“ като синоним на „индоевропеец“.
В рамките на съвременната индоевропеистика термините „арийци“ и „индоарийци“ се използват в първоначалното им значение, отнасящи се съответно до индоиранските и индийските клонове на индоевропейците. Понастоящем, въз основа на лингвистични данни, учените разбират „арийците“ като източната част на индоевропейците, която се разделя на нуристански и индоирански клонове, последният от които след това се разделя на индоарийски, дардски и ирански клонове . Германците и славяните никога не са принадлежали към тази общност. Най-обоснованата хипотеза е, че прародината на арийците се намира в степния район на север от Черно море между Урал и Днепър, откъдето те мигрират на изток и юг през 2-ро хилядолетие пр.н.е. д. По-рядко терминът арийци може да се отнася до неделимото индо-иранско единство, което се разпада през първата половина на 2-ро хилядолетие пр.н.е. д. „Арийците“ могат да бъдат наречени и индоарийци.
Цялата общност от индоевропейски народи съвременните експерти не наричат „арийци“ или „арийци“. Тази идентификация, която се проведе в науката през 19-ти и първата половина на 20-ти век, понастоящем се извършва само от редица ултрадесни и някои интелектуалци, които им симпатизират.
Терминът "индо-арийски" все още се използва широко за описание на "индийската половина" на индо-иранските езици, езикова група, която включва санскрит и съвременни езици като хинди - урду, бенгалски, пенджаби, гуджарати, ромски, кашмирски, сингалски и маратски.
Терминологичното разграничение между „арийци“ (индоиранци, езикова група) и „арийци“ (измислена раса) съществува само на руски език или в руски превод. В други езици тези понятия се обозначават с една дума ( на немски Arier , на английски Aryans , на френски Aryens и т.н.), въпреки че също присъстват две различни значения на тази дума.
Обща концепция
Акиле Лемо.
След появата на северноевропейската хипотеза за прародината на индоевропейците терминът „арийци“ („арийци“) придобива расистко значение, най-известно и до днес и предполагащо скандинавски расов тип. Дори лингвистът Макс Мюлер, който през 1888 г. пише, че „ етнологът, който говори за „арийска раса“, „арийска“ кръв, „арийски“ очи и коса, е също толкова голям грешник, колкото и лингвистът, който говори за долихокефален речник или брахицефална граматика", понякога използва термина "арийска раса".
В Русия през 19-ти век термините „индоевропейски“ и „арийски“ се използват взаимозаменяемо и се използват по отношение на двата езика и „бялата раса“.
През 1944 г. Световният атлас на Ранд Макнали описва „арийската раса“ като една от десетте основни расови групи и я определя като синоним на „индоевропейци“. Американският писател на научна фантастика Пол Андерсън, антирасист и либертарианец, последователно използва термина "арийски" като синоним на "индоевропеец" в много от своите произведения.
Използването на термина "арийски" за обозначаване на индоевропейците понякога се среща в по-късни исторически изследвания. Така в статия от 1989 г. в Scientific American Колин Ренфрю използва термина „арийски“ като синоним на „индоевропеец“.
В рамките на съвременната индоевропеистика термините „арийци“ и „индоарийци“ се използват в първоначалното им значение, отнасящи се съответно до индоиранските и индийските клонове на индоевропейците. Понастоящем, въз основа на лингвистични данни, учените разбират „арийците“ като източната част на индоевропейците, която се разделя на нуристански и индоирански клонове, последният от които след това се разделя на индоарийски, дардски и ирански клонове . Германците и славяните никога не са принадлежали към тази общност. Най-обоснованата хипотеза е, че прародината на арийците се намира в степния район на север от Черно море между Урал и Днепър, откъдето те мигрират на изток и юг през 2-ро хилядолетие пр.н.е. д. По-рядко терминът арийци може да се отнася до неделимото индо-иранско единство, което се разпада през първата половина на 2-ро хилядолетие пр.н.е. д. „Арийците“ могат да бъдат наречени и индоарийци.
Цялата общност от индоевропейски народи съвременните експерти не наричат „арийци“ или „арийци“. Тази идентификация, която се проведе в науката през 19-ти и първата половина на 20-ти век, понастоящем се извършва само от редица ултрадесни и някои интелектуалци, които им симпатизират.
Терминът "индо-арийски" все още се използва широко за описание на "индийската половина" на индо-иранските езици, езикова група, която включва санскрит и съвременни езици като хинди - урду, бенгалски, пенджаби, гуджарати, ромски, кашмирски, сингалски и маратски.
Терминологичното разграничение между „арийци“ (индоиранци, езикова група) и „арийци“ (измислена раса) съществува само на руски език или в руски превод. В други езици тези понятия се обозначават с една дума ( на немски Arier , на английски Aryans , на френски Aryens и т.н.), въпреки че също присъстват две различни значения на тази дума.
Обща концепция
Акиле Лемо. „Ариецът“ разкъсва веригите, с които го вързаха евреинът и масонът. Париж, 1897 г.
Идеята се основава на идеята, че първоначалните носители на индоевропейските езици (протоиндоевропейците) и техните потомци до ден днешен представляват отделна раса или подраса на кавказката раса. Първоначалните „арийци“ се считат за древните народи, които са принадлежали към „нордическата раса“, а най-„расово чистите“ съвременни „арийци“ са съответно техните най-„чисти“ потомци или народи, които са запазили по-добре „ арийски дух” от други. „Арийците“ се считат за културни лидери, разпространители на висока култура и основатели на велики цивилизации от древни и съвременни времена. Тази идея се основава на широко разпространената псевдонаучна идея за тясната връзка между духовното (културното) и физическото, която служи като един от най-важните компоненти на расовите теории и расизма.
Арийският мит включва взаимосвързани сфери: псевдоисторически разказ, основа на нови идентичности, крайнодясна идеология, подкрепа за ксенофобия и расизъм, основен атрибут на редица нови религиозни (редица неоезически и езотерични) ритуали и култове, митопоетичен сюжет, който вдъхновява писатели, поети, художници и музиканти. Арийският мит е дискурс, който включва както идеи за предците, така и проекти за бъдещата реконструкция на обществото.
Зад езика изследователите от 19 век, следвайки Йохан Хердер, виждат култура, хора и „раса“ (последната - противно на Хердер, който отхвърля разделянето на човечеството на отделни раси). Езиковите реконструкции са били използвани за изучаване на древните народи, тяхната култура, история, философия, религия и социална организация.
В контекста на физическата антропология и "научния расизъм" от 19-ти век терминът "арийска раса" погрешно се прилага за всички потомци на прото-индоевропейците , които се разглеждат като подгрупа на кавказците ("кавказците") раса, а не само на индоиранците, които са единствените народи, които в древността са използвали думата arya като ендоетноним. Смята се, че „арийската раса“ включва повечето от жителите на Австралия, Кавказ, Централна Азия, Европа, Латинска Америка, Северна Америка, Сибир, Южна Азия, Южна Африка и Западна Азия.
В края на 19 век възниква северноевропейската хипотеза за произхода на индоевропейците, което води до свързването на „протоиндоевропейците“ с нова, въображаема биологична категория: „висок, светлокожа, светлокоса и синеока нордическа раса“.
Само северните германци започват да се считат за чиста „нордическа“, „арийска раса“. Тази расова теория се споделя от Хайнрих Химлер и Алфред Розенберг. Адолф Хитлер предпочита по-широкото значение на термина „арийци“, тъй като той цели да обедини целия германски народ в условията на предстоящата война, а скандинавският акцент изключва жителите на Бавария и Австрия. Хитлер написа:
Цялата човешка култура, всички постижения на изкуството, науката и технологиите, на които сме свидетели днес, са плод на творчеството на арийците... Той [ариецът] е Прометей на човечеството, от чието светло чело винаги прелетяха искри на гения, разпалвайки огъня на знанието, осветявайки мрака на мрачното невежество, което позволи на човека да се издигне над другите създания на Земята.
Плакат за набиране на 27-ма SS доброволческа дивизия "Лангемарк": "Фламандци, всички в SS Лангемарк!" Великобритания е изобразена като управлявана от евреи, а войната срещу нея е изобразена като "расова борба" между "арийската раса" и "семитската" (евреите).
Арийският мит може да се използва за оправдаване на колониализма като „цивилизационна мисия“, насочена към просветление на „варварите“, докато местните противници на колониализма и активисти на националноосвободителното движение могат да прибягнат до неговата помощ по различен начин. В ранния период те можеха да споделят миграционната хипотеза, но в същото време те свързваха своите предци с колонизаторите, за да покажат, че, първо, по своята култура и цивилизационни способности техните предци не са били по-ниски от настоящите колонизатори или са били дори тясно свързани с тях, второ, местното население не трябва да се счита за "варвари" и има пълно право на самостоятелно развитие. След като колонията получи независимост, такава концепция неизбежно изискваше преосмисляне, тъй като за легитимирането си националната държава беше заинтересована да разчита на принципа на автохтонността. Твърди се, че основното население е местно, което е свързано с идеята за историческо право на територия на пребиваване. Сред възможностите за обосноваване на подобни идеи арийският мит създаде привлекателен образ на мощни предци. В същото време, за да се свържат с "арийските" предци, последните са обявени за автохтони. Този регион или щат е обявен за първоначален център. Така за редица съвременни индуски фундаменталисти такава прародина е Северна Индия, украинските националисти я идентифицират с Украйна („щат Арата“), арменците я поставят в Арменските планини, кюрдите в планините Тавър и Загрос, таджиките националисти в Централна Азия, руснаци в субполярния регион („Хиперборея - Арктида“) или в Южен Урал (Аркаим, Страна на градовете).
Ако през периода на колониализма образите на арийския мит се отличават със своята уникалност, то в съвременността, в епохата на новия разцвет на етнонационализма, те стават разнообразни и са в пряка зависимост от личността на своите автори и интерпретатори. Това предизвиква продължаващ дебат за това кой точно трябва да притежава „арийското наследство“, което играе ролята на символичен капитал, предназначен да засили позициите на всяка страна.
Критика
В научната литература терминът „арийска раса“ изчезва от употреба през първата половина на 20 век и вече не се използва. Идеята за "арийска раса" се класифицира като псевдонаучна, по-специално като псевдоисторическа.
Терминът смесва лингвистични и антропологични характеристики: в съвременната лингвистика индоиранските езици се наричат арийски, а по времето, когато терминът възниква, индоевропейските езици като цяло се наричат по този начин; но носителите и на двете нямат общи физически свойства и не образуват никаква раса. По този начин говорещите арийски (индоирански) езици са такива антропологично различни народи като перси, индийци, таджики, цигани и други индоирански народи. Антропологичното разнообразие сред говорещите всички индоевропейски езици е още по-голямо. Реалният антропологичен облик на оригиналните носители на индоевропейските езици (протоиндоевропейците) е неизвестен, тъй като няма общоприета гледна точка за мястото и времето на тяхното съществуване.
Според съвременните учени историческите арийци, племената от бронзовата епоха от ведическия период, които са живели в Иран, Афганистан и северната част на Индийския субконтинент - съставителите на Риг Веда и Авеста - не са били светлокоси или синеоки, противно на мнението на привържениците на „арийската“ идея и нордизма.
Няма доказателства за превъзходството на „нордическата раса“, съществуването на високоразвита „арийска“ цивилизация, разпространението на култура и цивилизация от „арийската раса“ и като цяло връзката между развитието на културата и цивилизацията с конкретна раса. Напротив, наличните научни данни показват други пътища на миграция и разпространение на цивилизацията. По този начин народите, създали най-древните цивилизации, са били антропологически далеч от „нордидите“ и миграциите на индоевропейските племена (често и далеч от представители на „нордическата раса“) на тяхна територия не са изиграли решаваща роля в по - нататъшно развитие. Историческите арийци, които всъщност са имали развита култура, са предци само на индоиранските народи, тоест те не са предци или потомци на германци, славяни, келти и т.н., а народи, които са имали общи предци с тях в лицето на древните индоевропейци.
Плакат, обявяващ антисемитска изложба в Загреб през 1942 г.: „Евреите – изложба за развитието на еврейството и неговите разрушителни дейности в Хърватия до 10 април 1941 г. – решението на еврейския въпрос в Независимата държава Хърватия“.
Противно на традиционната нордистка идея, че средиземноморските народи се израждат поради тяхната расова малоценност, изразена по-специално в по-тъмен цвят на кожата от „нордидите“, теорията за депигментацията е станала общоприета в антропологията, според която светлият цвят на кожата е възникнал в резултат на депигментация по-тъмна кожа. Дори антропологът Карлтън Кун в своята работа „Расите на Европа“ (1939) подкрепя теорията за депигментацията, която твърди, че светлата кожа на „нордическата раса“ е резултат от депигментация на кожата на техните предци от Средиземноморска раса.
Секвенирането на геномите на древни хора, извършено от лаборатория, ръководена от генетика Дейвид Райх през 2016 г., разкри, че „белите“ европейци не са единична хомогенна група, а произлизат предимно от смес от четири западноевразийски групи предци: WHG (западни Европейски ловци-събирачи), EHG (Източноевропейски ловци-събирачи), Неолитни фермери от Леванта/Анадола, и неолитни фермери от това, което сега е Иран (често наричано "EEF"; ранни европейски фермери) в различна степен и те проследяват голяма част от своето потекло до древни близкоизточни групи.
Популярна идея е, че хората няма да се заселват от юг на север, тъй като на север има по-трудни климатични условия. Подобни твърдения се използват за обосноваване на установените от науката псевдонаучни идеи за миграциите в обратна посока (от север на юг). Това се счита за доказателство за съществуването на древни северни цивилизации като Хиперборея, произхода на „бялата раса“ (или „арийската раса“) на север и нейните последващи миграции на юг - в езотеризма и редица други движения. Идеята за масова човешка миграция от север на юг противоречи на цялата сума от съвременни данни от палеонтологията, антропологията и генетиката по въпроса за антропогенезата. Останките на най-древните съвременни хора и техните непосредствени предци бяха открити в Африка. Ранните човешки миграции са били насочени главно от юг на север. Противно на общоприетото схващане, тези миграции не са били еднократни масови миграции на големи разстояния. Заселването на хора по планетата е станало в продължение на хиляди години на малки групи, движещи се на сравнително кратко разстояние през живота на едно поколение. Причините за преселването, включително на север, са миграции след дивеч и съревнование със съседите, тъй като на юг населението е по-голямо и борбата за ресурси е по-интензивна.
Романтичен национализъм и „научен расизъм“ на Новото време
Вижте също: Расова теория
В четвъртото издание на Енциклопедичния речник на Майер (Лайпциг, 1885–1890) „кавказката раса“ е разделена на „арийци“, „семити“ и „хамити“. „Арийците“ от своя страна се подразделят на „европейски арийци“ и „индоарийци“ (по-късно терминът „индоарийци“ се използва за обозначаване на групата народи, които понастоящем се наричат индоиранци).
Развитието на науката до 18 век поражда съмнения относно надеждността на библейската християнска традиция. В края на века се формира идеята за произхода на високата култура от Индия. В този контекст Библията се разглежда като вторичен източник, съдържащ в изкривена форма фрагменти от древна мъдрост, произлязла някога от Индия. Причините са във формирането на нови основи на европейската идентичност, когато християнската идентичност отстъпва и се заменя с национална, а след това и расова. Друга причина беше реакцията на еманципацията на евреите, която беше спешно необходима от наближаващата епоха. Европейската литература в началото на 18-19 век е белязана от различни атаки срещу юдаизма, тъй като се твърди, че рязко ограничава свободата и култивира жестокост. Имаше и романтична представа за благородния дивак в Европа . В Германия това беше допълнено от националния романтизъм, в рамките на който, според италианския фолклорист Г. Кочиара, първо „благородният дивак отстъпи място на добродетелни хора“, а до средата на 19 век такива хора започнаха да се наричат „ арийци“ и „нашите предци“. Вдъхновени от нови научни дисциплини като индоевропеистиката и семитологията, някои учени от 19-ти век откриха в древната история противопоставяне между „семити“ и „арийци“.
Предположения за родството на европейските езици с арменския и иранския са били направени и преди. Първият, който обяви единството на индоевропейските езици, беше британският филолог Уилям Джоунс , който задълбочено изучава санскрит и полага основите на индоевропеистиката и сравнително-историческото езикознание като цяло . Подобно на много свои съвременници, той идеализира „арийците“, смятайки ги за изключително талантлив народ с богато въображение и дълбоки познания за света.
Авторството на "арийския мит" принадлежи на известния немски романтичен мислител Фридрих Шлегел, който е първият преводач на санскритски текстове на немски език. Той възпя мъдростта и красотата на Индия, където не можа да посети, и призова да се учим от Древна Индия, считайки я за началото на всички начала и произлизайки оттам всички велики нации, включително египетската цивилизация. Той нарече движещата сила зад тази кампания странстващите проповедници, които напуснаха благословената си родина и отидоха на далечния север. Шлегел основава романтичната традиция, която представя санскрит като източник на всички други индоевропейски езици. Следвайки географа Карла Ритер, който подчертава сходството на санскрит с древния немски, много немски мислители вярват, че германците, за разлика от други европейски народи, са пряко произлезли от древните „арийци“.
През 1813 г. в Англия Томас Йънг въвежда термина „индоевропейци“. В Германия този термин се съревновава с термина "индогерманци", предложен от К. Малте-Брун през 1810 г. и възприет от Юлиус фон Клапрот през 1823 г. По същото време терминът "арийци" придобива популярност в Германия, което се свързва с френския индолог Абрахам-Хиацинт Анкетил-Дюперон, откривателят на Авеста, който първоначално го прилага само за мидяните и персите. По-широко значение е дадено на термина от Шлегел, който го свързва с великите „Kulturträger хора“. Въз основа на факта на сегашното широко географско пространство, заето от индоевропейците, на „арийците“ се приписваше безсмъртна воля за миграция и пътуване и страст към иновациите, докато „семитите“ бяха смятани за тромави, инертни хора, ангажирани с консервативните си ценности и противопоставящи се на иновациите.
Първата половина на 19 век в Европа се характеризира с индомания. Беше модерно да се противопостави Зороастър на Мойсей и да се твърди, че „семитите“ са заимствали философията и религиозните идеи от „индо-германците“. Тази идея се споделя по-специално от немския индолог Кристиан Ласен, ученик на братя Шлегел. Той е първият, който противопоставя „арийците“ на „семитите“, като смята първите за „най-организираните и най-творческите хора“, които разпространяват висока култура, поради което имат право да подчиняват аборигените. В средата на 19 век тази версия е включена от Якоб Грим в неговите учебници по литература и история, правейки темите за „арийците“ и „арийската слава“ известни на широката немска общественост. Грим обяснява движението на „арийците“ на запад след слънцето с „непреодолимо желание“.
През първата половина на века, като част от развитието на сравнителното езикознание, различни европейски групи езици бяха включени в индоевропейското езиково семейство. В съответствие с тази тенденция, очарованието от Индия започва да намалява и в центъра на дискусиите възниква въпросът дали центърът на формиране на индоевропейците е Централна Европа или степната ивица на Източна Европа. Първото решение беше защитено от бившия филолог Густав Косина, който стана археолог, второто беше видяно като по-правдоподобно от лингвиста Ото Шрадер. През втората половина на 19 век във Франция и в по-малка степен в германските страни се разпространява хипотезата, че „арийците“ се заселват от територията на Централна Азия, по-точно от Согдиана или Бактрия. Хипотезата беше споделена по-специално от Юлиус фон Клапрот, Артур дьо Гобино, Анри Мартин, Кристиан Ласен, Макс Мюлер, Адолф Пикте, Франсоа Ленорман, Жан-Луи-Арман дьо Куатрефаж, Шарл Юджийн Уфалви, Жак дьо Морган.
През 1840 г. шведският анатом Андерс Рециус въвежда понятието " цефаличен индекс", което му позволява да раздели европейското население на долихоцефални и брахицефални. Според Рециус първите значително превъзхождат вторите по своите способности. Те се състоят от „напреднали (арийски) народи“, докато той определя брахицефалите като „ туранци“ и ги свързва с изостаналостта.
До средата на 19 век европейската наука формулира идеята за „расова стабилност“, „неравенство на расите“, „расова борба“ и съдбата на „бялата раса“ да доминира над другите. Тези идеи са повлияни от възгледите за ранната история на Индия, свързани с пристигането на светлокожите „арийци“, които установяват господство над местните тъмнокожи жители.
Артур дьо Гобино, един от ключовите автори на "арийската" расова теория
Все повече и повече автори от Централна Европа считат за най-висшата „тевтонска раса“, германците, като ги даряват с най-положителните качества. Това е започнато от френския барон Артур дьо Гобино, който полага основите на „расовата теория” („бащата на европейския расизъм”), в своето есе „Есе за неравенството на човешките раси” (1853 г. - 1855) той свързва таланта и таланта на човек с неговия външен вид и раса. Там се появява и добре познатият израз „истински ариец“. Той смята "арийците" за "избрана раса", "деца на боговете" и създатели на древни цивилизации. Той им приписваше светла кожа, руса коса и сини очи и се възхищаваше на физическото им съвършенство, цитирайки най-добрите творения на древногръцките скулптори. Според Гобино германците са съхранили най-чистата „арийска“ кръв.
Идеята се основава на идеята, че първоначалните носители на индоевропейските езици (протоиндоевропейците) и техните потомци до ден днешен представляват отделна раса или подраса на кавказката раса. Първоначалните „арийци“ се считат за древните народи, които са принадлежали към „нордическата раса“, а най-„расово чистите“ съвременни „арийци“ са съответно техните най-„чисти“ потомци или народи, които са запазили по-добре „ арийски дух” от други. „Арийците“ се считат за културни лидери, разпространители на висока култура и основатели на велики цивилизации от древни и съвременни времена. Тази идея се основава на широко разпространената псевдонаучна идея за тясната връзка между духовното (културното) и физическото, която служи като един от най-важните компоненти на расовите теории и расизма.
Арийският мит включва взаимосвързани сфери: псевдоисторически разказ, основа на нови идентичности, крайнодясна идеология, подкрепа за ксенофобия и расизъм, основен атрибут на редица нови религиозни (редица неоезически и езотерични) ритуали и култове, митопоетичен сюжет, който вдъхновява писатели, поети, художници и музиканти. Арийският мит е дискурс, който включва както идеи за предците, така и проекти за бъдещата реконструкция на обществото.
Зад езика изследователите от 19 век, следвайки Йохан Хердер, виждат култура, хора и „раса“ (последната - противно на Хердер, който отхвърля разделянето на човечеството на отделни раси). Езиковите реконструкции са били използвани за изучаване на древните народи, тяхната култура, история, философия, религия и социална организация.
В контекста на физическата антропология и "научния расизъм" от 19-ти век терминът "арийска раса" погрешно се прилага за всички потомци на прото-индоевропейците , които се разглеждат като подгрупа на кавказците ("кавказците") раса, а не само на индоиранците, които са единствените народи, които в древността са използвали думата arya като ендоетноним. Смята се, че „арийската раса“ включва повечето от жителите на Австралия, Кавказ, Централна Азия, Европа, Латинска Америка, Северна Америка, Сибир, Южна Азия, Южна Африка и Западна Азия.
В края на 19 век възниква северноевропейската хипотеза за произхода на индоевропейците, което води до свързването на „протоиндоевропейците“ с нова, въображаема биологична категория: „висок, светлокожа, светлокоса и синеока нордическа раса“.
Само северните германци започват да се считат за чиста „нордическа“, „арийска раса“. Тази расова теория се споделя от Хайнрих Химлер и Алфред Розенберг. Адолф Хитлер предпочита по-широкото значение на термина „арийци“, тъй като той цели да обедини целия германски народ в условията на предстоящата война, а скандинавският акцент изключва жителите на Бавария и Австрия. Хитлер написа:
Цялата човешка култура, всички постижения на изкуството, науката и технологиите, на които сме свидетели днес, са плод на творчеството на арийците... Той [ариецът] е Прометей на човечеството, от чието светло чело винаги прелетяха искри на гения, разпалвайки огъня на знанието, осветявайки мрака на мрачното невежество, което позволи на човека да се издигне над другите създания на Земята.
Плакат за набиране на 27-ма SS доброволческа дивизия "Лангемарк": "Фламандци, всички в SS Лангемарк!" Великобритания е изобразена като управлявана от евреи, а войната срещу нея е изобразена като "расова борба" между "арийската раса" и "семитската" (евреите).Арийският мит може да се използва за оправдаване на колониализма като „цивилизационна мисия“, насочена към просветление на „варварите“, докато местните противници на колониализма и активисти на националноосвободителното движение могат да прибягнат до неговата помощ по различен начин. В ранния период те можеха да споделят миграционната хипотеза, но в същото време те свързваха своите предци с колонизаторите, за да покажат, че, първо, по своята култура и цивилизационни способности техните предци не са били по-ниски от настоящите колонизатори или са били дори тясно свързани с тях, второ, местното население не трябва да се счита за "варвари" и има пълно право на самостоятелно развитие. След като колонията получи независимост, такава концепция неизбежно изискваше преосмисляне, тъй като за легитимирането си националната държава беше заинтересована да разчита на принципа на автохтонността. Твърди се, че основното население е местно, което е свързано с идеята за историческо право на територия на пребиваване. Сред възможностите за обосноваване на подобни идеи арийският мит създаде привлекателен образ на мощни предци. В същото време, за да се свържат с "арийските" предци, последните са обявени за автохтони. Този регион или щат е обявен за първоначален център. Така за редица съвременни индуски фундаменталисти такава прародина е Северна Индия, украинските националисти я идентифицират с Украйна („щат Арата“), арменците я поставят в Арменските планини, кюрдите в планините Тавър и Загрос, таджиките националисти в Централна Азия, руснаци в субполярния регион („Хиперборея - Арктида“) или в Южен Урал (Аркаим, Страна на градовете).
Ако през периода на колониализма образите на арийския мит се отличават със своята уникалност, то в съвременността, в епохата на новия разцвет на етнонационализма, те стават разнообразни и са в пряка зависимост от личността на своите автори и интерпретатори. Това предизвиква продължаващ дебат за това кой точно трябва да притежава „арийското наследство“, което играе ролята на символичен капитал, предназначен да засили позициите на всяка страна.
Критика
В научната литература терминът „арийска раса“ изчезва от употреба през първата половина на 20 век и вече не се използва. Идеята за "арийска раса" се класифицира като псевдонаучна, по-специално като псевдоисторическа.
Терминът смесва лингвистични и антропологични характеристики: в съвременната лингвистика индоиранските езици се наричат арийски, а по времето, когато терминът възниква, индоевропейските езици като цяло се наричат по този начин; но носителите и на двете нямат общи физически свойства и не образуват никаква раса. По този начин говорещите арийски (индоирански) езици са такива антропологично различни народи като перси, индийци, таджики, цигани и други индоирански народи. Антропологичното разнообразие сред говорещите всички индоевропейски езици е още по-голямо. Реалният антропологичен облик на оригиналните носители на индоевропейските езици (протоиндоевропейците) е неизвестен, тъй като няма общоприета гледна точка за мястото и времето на тяхното съществуване.
Според съвременните учени историческите арийци, племената от бронзовата епоха от ведическия период, които са живели в Иран, Афганистан и северната част на Индийския субконтинент - съставителите на Риг Веда и Авеста - не са били светлокоси или синеоки, противно на мнението на привържениците на „арийската“ идея и нордизма.
Няма доказателства за превъзходството на „нордическата раса“, съществуването на високоразвита „арийска“ цивилизация, разпространението на култура и цивилизация от „арийската раса“ и като цяло връзката между развитието на културата и цивилизацията с конкретна раса. Напротив, наличните научни данни показват други пътища на миграция и разпространение на цивилизацията. По този начин народите, създали най-древните цивилизации, са били антропологически далеч от „нордидите“ и миграциите на индоевропейските племена (често и далеч от представители на „нордическата раса“) на тяхна територия не са изиграли решаваща роля в по - нататъшно развитие. Историческите арийци, които всъщност са имали развита култура, са предци само на индоиранските народи, тоест те не са предци или потомци на германци, славяни, келти и т.н., а народи, които са имали общи предци с тях в лицето на древните индоевропейци.
Плакат, обявяващ антисемитска изложба в Загреб през 1942 г.: „Евреите – изложба за развитието на еврейството и неговите разрушителни дейности в Хърватия до 10 април 1941 г. – решението на еврейския въпрос в Независимата държава Хърватия“.Противно на традиционната нордистка идея, че средиземноморските народи се израждат поради тяхната расова малоценност, изразена по-специално в по-тъмен цвят на кожата от „нордидите“, теорията за депигментацията е станала общоприета в антропологията, според която светлият цвят на кожата е възникнал в резултат на депигментация по-тъмна кожа. Дори антропологът Карлтън Кун в своята работа „Расите на Европа“ (1939) подкрепя теорията за депигментацията, която твърди, че светлата кожа на „нордическата раса“ е резултат от депигментация на кожата на техните предци от Средиземноморска раса.
Секвенирането на геномите на древни хора, извършено от лаборатория, ръководена от генетика Дейвид Райх през 2016 г., разкри, че „белите“ европейци не са единична хомогенна група, а произлизат предимно от смес от четири западноевразийски групи предци: WHG (западни Европейски ловци-събирачи), EHG (Източноевропейски ловци-събирачи), Неолитни фермери от Леванта/Анадола, и неолитни фермери от това, което сега е Иран (често наричано "EEF"; ранни европейски фермери) в различна степен и те проследяват голяма част от своето потекло до древни близкоизточни групи.
Популярна идея е, че хората няма да се заселват от юг на север, тъй като на север има по-трудни климатични условия. Подобни твърдения се използват за обосноваване на установените от науката псевдонаучни идеи за миграциите в обратна посока (от север на юг). Това се счита за доказателство за съществуването на древни северни цивилизации като Хиперборея, произхода на „бялата раса“ (или „арийската раса“) на север и нейните последващи миграции на юг - в езотеризма и редица други движения. Идеята за масова човешка миграция от север на юг противоречи на цялата сума от съвременни данни от палеонтологията, антропологията и генетиката по въпроса за антропогенезата. Останките на най-древните съвременни хора и техните непосредствени предци бяха открити в Африка. Ранните човешки миграции са били насочени главно от юг на север. Противно на общоприетото схващане, тези миграции не са били еднократни масови миграции на големи разстояния. Заселването на хора по планетата е станало в продължение на хиляди години на малки групи, движещи се на сравнително кратко разстояние през живота на едно поколение. Причините за преселването, включително на север, са миграции след дивеч и съревнование със съседите, тъй като на юг населението е по-голямо и борбата за ресурси е по-интензивна.
Романтичен национализъм и „научен расизъм“ на Новото време
Вижте също: Расова теория
В четвъртото издание на Енциклопедичния речник на Майер (Лайпциг, 1885–1890) „кавказката раса“ е разделена на „арийци“, „семити“ и „хамити“. „Арийците“ от своя страна се подразделят на „европейски арийци“ и „индоарийци“ (по-късно терминът „индоарийци“ се използва за обозначаване на групата народи, които понастоящем се наричат индоиранци).Развитието на науката до 18 век поражда съмнения относно надеждността на библейската християнска традиция. В края на века се формира идеята за произхода на високата култура от Индия. В този контекст Библията се разглежда като вторичен източник, съдържащ в изкривена форма фрагменти от древна мъдрост, произлязла някога от Индия. Причините са във формирането на нови основи на европейската идентичност, когато християнската идентичност отстъпва и се заменя с национална, а след това и расова. Друга причина беше реакцията на еманципацията на евреите, която беше спешно необходима от наближаващата епоха. Европейската литература в началото на 18-19 век е белязана от различни атаки срещу юдаизма, тъй като се твърди, че рязко ограничава свободата и култивира жестокост. Имаше и романтична представа за благородния дивак в Европа . В Германия това беше допълнено от националния романтизъм, в рамките на който, според италианския фолклорист Г. Кочиара, първо „благородният дивак отстъпи място на добродетелни хора“, а до средата на 19 век такива хора започнаха да се наричат „ арийци“ и „нашите предци“. Вдъхновени от нови научни дисциплини като индоевропеистиката и семитологията, някои учени от 19-ти век откриха в древната история противопоставяне между „семити“ и „арийци“.
Предположения за родството на европейските езици с арменския и иранския са били направени и преди. Първият, който обяви единството на индоевропейските езици, беше британският филолог Уилям Джоунс , който задълбочено изучава санскрит и полага основите на индоевропеистиката и сравнително-историческото езикознание като цяло . Подобно на много свои съвременници, той идеализира „арийците“, смятайки ги за изключително талантлив народ с богато въображение и дълбоки познания за света.
Авторството на "арийския мит" принадлежи на известния немски романтичен мислител Фридрих Шлегел, който е първият преводач на санскритски текстове на немски език. Той възпя мъдростта и красотата на Индия, където не можа да посети, и призова да се учим от Древна Индия, считайки я за началото на всички начала и произлизайки оттам всички велики нации, включително египетската цивилизация. Той нарече движещата сила зад тази кампания странстващите проповедници, които напуснаха благословената си родина и отидоха на далечния север. Шлегел основава романтичната традиция, която представя санскрит като източник на всички други индоевропейски езици. Следвайки географа Карла Ритер, който подчертава сходството на санскрит с древния немски, много немски мислители вярват, че германците, за разлика от други европейски народи, са пряко произлезли от древните „арийци“.
През 1813 г. в Англия Томас Йънг въвежда термина „индоевропейци“. В Германия този термин се съревновава с термина "индогерманци", предложен от К. Малте-Брун през 1810 г. и възприет от Юлиус фон Клапрот през 1823 г. По същото време терминът "арийци" придобива популярност в Германия, което се свързва с френския индолог Абрахам-Хиацинт Анкетил-Дюперон, откривателят на Авеста, който първоначално го прилага само за мидяните и персите. По-широко значение е дадено на термина от Шлегел, който го свързва с великите „Kulturträger хора“. Въз основа на факта на сегашното широко географско пространство, заето от индоевропейците, на „арийците“ се приписваше безсмъртна воля за миграция и пътуване и страст към иновациите, докато „семитите“ бяха смятани за тромави, инертни хора, ангажирани с консервативните си ценности и противопоставящи се на иновациите.
Първата половина на 19 век в Европа се характеризира с индомания. Беше модерно да се противопостави Зороастър на Мойсей и да се твърди, че „семитите“ са заимствали философията и религиозните идеи от „индо-германците“. Тази идея се споделя по-специално от немския индолог Кристиан Ласен, ученик на братя Шлегел. Той е първият, който противопоставя „арийците“ на „семитите“, като смята първите за „най-организираните и най-творческите хора“, които разпространяват висока култура, поради което имат право да подчиняват аборигените. В средата на 19 век тази версия е включена от Якоб Грим в неговите учебници по литература и история, правейки темите за „арийците“ и „арийската слава“ известни на широката немска общественост. Грим обяснява движението на „арийците“ на запад след слънцето с „непреодолимо желание“.
През първата половина на века, като част от развитието на сравнителното езикознание, различни европейски групи езици бяха включени в индоевропейското езиково семейство. В съответствие с тази тенденция, очарованието от Индия започва да намалява и в центъра на дискусиите възниква въпросът дали центърът на формиране на индоевропейците е Централна Европа или степната ивица на Източна Европа. Първото решение беше защитено от бившия филолог Густав Косина, който стана археолог, второто беше видяно като по-правдоподобно от лингвиста Ото Шрадер. През втората половина на 19 век във Франция и в по-малка степен в германските страни се разпространява хипотезата, че „арийците“ се заселват от територията на Централна Азия, по-точно от Согдиана или Бактрия. Хипотезата беше споделена по-специално от Юлиус фон Клапрот, Артур дьо Гобино, Анри Мартин, Кристиан Ласен, Макс Мюлер, Адолф Пикте, Франсоа Ленорман, Жан-Луи-Арман дьо Куатрефаж, Шарл Юджийн Уфалви, Жак дьо Морган.
През 1840 г. шведският анатом Андерс Рециус въвежда понятието " цефаличен индекс", което му позволява да раздели европейското население на долихоцефални и брахицефални. Според Рециус първите значително превъзхождат вторите по своите способности. Те се състоят от „напреднали (арийски) народи“, докато той определя брахицефалите като „ туранци“ и ги свързва с изостаналостта.
До средата на 19 век европейската наука формулира идеята за „расова стабилност“, „неравенство на расите“, „расова борба“ и съдбата на „бялата раса“ да доминира над другите. Тези идеи са повлияни от възгледите за ранната история на Индия, свързани с пристигането на светлокожите „арийци“, които установяват господство над местните тъмнокожи жители.
Артур дьо Гобино, един от ключовите автори на "арийската" расова теорияВсе повече и повече автори от Централна Европа считат за най-висшата „тевтонска раса“, германците, като ги даряват с най-положителните качества. Това е започнато от френския барон Артур дьо Гобино, който полага основите на „расовата теория” („бащата на европейския расизъм”), в своето есе „Есе за неравенството на човешките раси” (1853 г. - 1855) той свързва таланта и таланта на човек с неговия външен вид и раса. Там се появява и добре познатият израз „истински ариец“. Той смята "арийците" за "избрана раса", "деца на боговете" и създатели на древни цивилизации. Той им приписваше светла кожа, руса коса и сини очи и се възхищаваше на физическото им съвършенство, цитирайки най-добрите творения на древногръцките скулптори. Според Гобино германците са съхранили най-чистата „арийска“ кръв.
Гобино определя съвременната зона на заселване на „арийския елемент“ в Европа като: Швеция, Норвегия, Дания, след това Хановер и Вестфалия на Долен Рейн (северозападна Германия), Елзас и част от Лотарингия, Холандия, Белгия и североизточна Франция до долната част на Сена, Англия и Исландия. По тези земи „всичко, което има положителна употреба, намери плодородна почва. Докато се движите на юг, тези предпоставки отслабват. Освен това това не се обяснява с по-горещото слънце... Това е ефектът на кръвта”. Гобино отразява в работата си песимизма на старата аристокрация, вървяща към упадък. Той се опита да обясни пагубната съдба на „арийците“, свеждайки тези обяснения до „расово смесване“, което води до „дегенерация“.
Гобино вече има идеи за „второкласност“ и „расова малоценност“ на славяните. По-специално, той не включва по-голямата част от Германия в територията на съвременното заселване на „арийския елемент“ въз основа на това, че населението на източна и централна Германия се е смесило с вендите (славяните) през Средновековието. Самите славяни, бидейки в древността „бял арийски народ“, „отидоха на североизток от нашия континент и там влязоха в разрушително съседство с финландците“, което доведе до тяхната „пасивност“ и „неспособност за творчество“. „Разположени на границата между Европа и Азия, те служат като естествен преходен елемент между техните западни и източни монголоидни роднини.“ Гобино също направи аналогия между славяните и „семитите“, което по-късно беше отразено в нацистката расова политика. Гобино дава на славяните изключително подчинена роля.
Книгата на Гобино намери отклик сред германските интелектуалци, които преживяваха етап на романтичен национализъм и мечтаеха за бъдещата немска слава. Под влиянието на Гобино "арийската" идея е широко обсъждана от образованата общественост и вдъхновява някои германски революционери. Синтезът на идеите за революция, фолклор и музика, съчетани с „арийския” мит, става дело на известния немски композитор Рихард Вагнер.
Философът Фридрих Ницше също има известен принос в развитието на арийския мит . Той влезе в спор със санскритски учени, твърдейки, че терминът "Аря" не означава "благороден", както често се смяташе по това време, а "богат" или "притежател", което според Ницше разкрива истинската природа на арийците, които са призвани „да притежават“, да бъдат „господари“ и „завоеватели“. Според Ницше „арийците“ са естествена „господарска раса“, предназначена да управлява над другите. Въпреки това, докато завладяват местното население, арийците се смесват и претърпяват деградация. Индийските арийци, според него, са избегнали морален и физически упадък благодарение на кастовата система. Той смяташе индийските брахмани за свой идеал, които отбягваха нисшите. За да разреши проблемите на нашето време, Ницше предлага връщане към йерархията и кастовата система, в рамките на които трябва да се формира „арийският свръхчовек“ на бъдещето. Той смяташе, че най-добрият начин е изкуственото отглеждане на нови раси. Ницше се обръща към идеята за неукротимите хиперборейци, живеещи суров живот в северните ледове.
„Арийският мит“ е въведен във висшата наука от ориенталиста и германофила Ернест Ренан и лингвиста индолог Макс Мюлер. Ренан пише за постиженията на две „велики раси“, „арийска“ и „семитска“. „Семитската раса“ обаче беше по-ниска от „арийската“, така че вече напълно изигра ролята си и в бъдеще трябва да царуват само „арийци“. Ренан използва термините „семитска раса“ и „еврейски народ“ взаимозаменяемо и „арийци“ като евфемизъм за германците. Той е един от първите, които декларират острите културни различия между „арийци“ и „семити“. Заслугите на „семитите“, според него, се ограничават до музикални способности и монотеизъм, докато езическите „арийци“ имат богато въображение, дълбоко разбиране на природата, което им дава възможност за бърз прогрес. Той оказва влияние върху последващата литература, посветена на конфронтацията между „арийци“ и „семити“.
Мюлер често се смята за първия автор, който споменава термина "арийска раса" на английски език. В своите Лекции по науката за езика (1861) Мюлер възразява срещу объркването на лингвистиката и антропологията. Той пише за своето противопоставяне на този метод през 1888 г. в есето си „Биографии на думите и домът на арийците. В по-младите си години той твърди, че има "арийско братство", когато пише за европейци и индианци. Той не виждаше нищо лошо в смесването на раси и култури. В същото време Мюлер рязко разделя „арийците“ от „семитите“ и „туранците“. Той постави прародината на "арийската раса" в планините на Централна Азия. Със своя авторитет той освети отъждествяването на езика с расата и повлия на популярността на концепцията за „арийската раса“ в науката през втората половина на 19 век.
През 1860 г. разделението между „арийци“ и „семити“, както се изрази Леон Поляков, „вече е част от интелектуалния багаж на образованите европейци“. Смята се, че това разделение се основава на езикови критерии, но много автори включват и расови конотации.
„Разширяването на протогерманските нордици“, карта от книгата на американския расов теоретик Мадисън Грант - Краят на Великата раса (1916 г.)
До края на 19 век авторитетът на физическата антропология нараства, което води до по-предпазлив подход към тълкуването на сложните връзки на езика, мисленето и физическия тип. В началото на века тезата за „арийския произход“ вече се смяташе от някои експерти за нов мит. Резултатите от научните изследвания през втората половина на 19 век по тази тема са обобщени от Исак Тайлър в неговата широко известна популярна книга „Произходът на арийците“ (1889 г.). Той се стреми да синтезира данни от лингвистиката, физическата антропология, археологията и фолклористиката. Основната цел на Тайлър беше да докаже липсата на твърди връзки между езика и физическия тип. Той упрекна лингвисти, като Макс Мюлер, за прибързани заключения за общия произход на народите, които говорят „арийски езици“. Въпреки това, следвайки френския физически антрополог Пол Брока, Тайлър свързва етническите характеристики с физическия тип, а не с езика, и основата на етнологията се разбира от него като физическа антропология, а не лингвистика. Първоначалните „арийци“ се считат за расова група, която с течение на времето споделя своя език с всеки, когото срещне.
Стесняването на понятието „арийска (бяла) раса” го направи подходящо за политизиране. Тази раса започва да се счита за малка група от „бялото население“, която успешно разпространява своя език по целия свят, предавайки го на „по-слабите раси“, заменяйки техните „по-малко съвършени“ езици. „Арийската“ идея е откъсната от индоевропейската общност и претърпява расизация, но запазва образа на културтрегерите. Езикът губи ролята си на основа, замества се от идеята за кръвно родство и на преден план излизат (етно)расовите показатели. Търсенето на прародината на „арийците“ беше насочено към Европа.
В края на 19 век северноевропейската хипотеза за произхода на индоевропейците е изложена от Карл Пенка, Херман Хирт, Густав Косина и други автори. В края на 19 век и началото на 20 век тя има известен успех, ставайки популярна в етнонационалистическите кръгове, включително в идеологията на националсоциализма. Според немския социо-дарвинист Карл Пенке, който пръв предложи хипотезата за скандинавската родина през 1883, примитивните индоевропейци трябва да са били заседнали земеделци, идващи от север, от Скандинавия, формирана без външна намеса от Палеолит. Пенка твърди, че Скандинавия е прародината на „чистите арийци“, сред които той включва северните германци и скандинавците. Още през 1877 г. Пенка заявява, че индоевропейците „винаги са били победители и никога губещи“. Идеята за германския произход на „арийците“ беше подкрепена от немския археолог Густав Косина, който твърди, че протоиндоевропейските народи са представени от културата на шнуровата керамика на древна Европа. Тази идея е широко разпространена както в интелектуалната, така и в популярната култура от началото на 20 век.
Редица немски изследователи свързват „арийците“ със северните германци, които се характеризират с долихоцефалия, но някои френски автори смятат, че „арийците“ са брахицефални, тъй като повечето французи принадлежат към този тип. Всяка страна в този дебат твърди, че техните предци са тези, които са дали цивилизацията на Европа. Френският автор Жорж дьо Лапуж свързва миналото величие на Франция със силата на долихокефалните „арийци“. Следвайки Гобино, той споделя идеята, че „арийската раса“ е в упадък, тъй като според него брахицефалните „туранци“ са способни само да се подчиняват и да търсят нови господари. Той разглежда историята като „борба на раси“ и предрича клането, което расовите характеристики, свързани с леки разлики в „главния индекс“, могат да причинят. Решението според него са евгеничните мерки, тъй като само те могат да спрат расовата война.
Германският учен Рудолф Вирхов започва изследвания в областта на краниометрията, което го подтиква да осъди "нордическия мистицизъм" на антропологичния конгрес през 1885 г. в Карлсруе. Джоузеф Колман, съавтор на Вирхов, заявява на същия конгрес, че народите на Европа, независимо дали са англичани, немци, французи или испанци, принадлежат към „смес от различни раси“, освен това „резултатите от краниологичните изследвания... противоречат на всяка теория относно превъзходството на едната или другата "различна европейска раса" над другите. Изследванията на Вирхов предизвикаха противоречия. Хюстън Чембърлейн, един от ключовите инициатори на идеята за превъзходството на "арийската" или "германската раса", критикува Джоузеф Колман. Въпреки че теорията за „арийската раса“ остава популярна, особено в Германия, някои автори защитават възгледа на Вирхов, по-специално Ото Шрадер, Рудолф фон Ихеринг и етнолога Робърт Хартман, които предлагат елиминиране на понятието „арийци“ от антропологията.
Хюстън Чембърлейн, един от ключовите създатели на идеята за превъзходството на "арийската раса".
През 1899 г. е публикувана „Основите на XIX век“ от преместилия се в Германия английски мислител Хюстън Чембърлейн, в която той обосновава идеите си за превъзходството на „арийската раса“, както и положителното влияние на тевтонците. и отрицателното влияние на евреите върху европейската цивилизация. Основите на деветнадесети век често се смятат за един от най-важните протонацистки текстове. В тази книга арийският мит достига своя връх. Чембърлейн не беше нито историк, нито физически антрополог. Той става зет на Рихард Вагнер и е член на обществото Гобино и Новото общество на Вагнер. Той се радваше на благоволението на кайзер Вилхелм II, който беше впечатлен от книгата му. Термините "индогерманци", "индоевропейци", "арийци" и "тевтонци" са използвани от Чембърлейн като синоними. Сред „тевтонците“ той включва германци, келти и славяни, но първите, според него, запазват най-чистата „арийска кръв“. Той вярва, че „формата на главата и структурата на мозъка имат решаващо влияние върху формата и структурата на мисълта“. Той пише: „Ако се докаже, че в миналото не е имало арийска раса, ще го видим в бъдещето; за хората бизнесът е много важен момент.“ Нейната цел беше единството на германската нация и нейното политическо надмощие в света. Ядрото на световната история, според Чембърлейн, е „ расовата борба“. „Арийската раса“ е представена от него като създала всички известни цивилизации. Неговият враг е обявен за „расов хаос“, възникнал, когато основните расови принципи са били забравени. Примесът на „извънземна кръв“, според Чембърлейн, води до „расов упадък“ и деградация. Основните разрушители на реда и цивилизацията са „семитите“. Той смята, че южните европейци са смесено население, способно да обслужва само „антинационални“ и „антирасови“ сили, което по-късно служи като основа за Бенито Мусолини да отхвърли книгата му. Той също така нарича евреите смесена група, произхождаща от три различни „расови типа“.
Гобино вече има идеи за „второкласност“ и „расова малоценност“ на славяните. По-специално, той не включва по-голямата част от Германия в територията на съвременното заселване на „арийския елемент“ въз основа на това, че населението на източна и централна Германия се е смесило с вендите (славяните) през Средновековието. Самите славяни, бидейки в древността „бял арийски народ“, „отидоха на североизток от нашия континент и там влязоха в разрушително съседство с финландците“, което доведе до тяхната „пасивност“ и „неспособност за творчество“. „Разположени на границата между Европа и Азия, те служат като естествен преходен елемент между техните западни и източни монголоидни роднини.“ Гобино също направи аналогия между славяните и „семитите“, което по-късно беше отразено в нацистката расова политика. Гобино дава на славяните изключително подчинена роля.
Книгата на Гобино намери отклик сред германските интелектуалци, които преживяваха етап на романтичен национализъм и мечтаеха за бъдещата немска слава. Под влиянието на Гобино "арийската" идея е широко обсъждана от образованата общественост и вдъхновява някои германски революционери. Синтезът на идеите за революция, фолклор и музика, съчетани с „арийския” мит, става дело на известния немски композитор Рихард Вагнер.
Философът Фридрих Ницше също има известен принос в развитието на арийския мит . Той влезе в спор със санскритски учени, твърдейки, че терминът "Аря" не означава "благороден", както често се смяташе по това време, а "богат" или "притежател", което според Ницше разкрива истинската природа на арийците, които са призвани „да притежават“, да бъдат „господари“ и „завоеватели“. Според Ницше „арийците“ са естествена „господарска раса“, предназначена да управлява над другите. Въпреки това, докато завладяват местното население, арийците се смесват и претърпяват деградация. Индийските арийци, според него, са избегнали морален и физически упадък благодарение на кастовата система. Той смяташе индийските брахмани за свой идеал, които отбягваха нисшите. За да разреши проблемите на нашето време, Ницше предлага връщане към йерархията и кастовата система, в рамките на които трябва да се формира „арийският свръхчовек“ на бъдещето. Той смяташе, че най-добрият начин е изкуственото отглеждане на нови раси. Ницше се обръща към идеята за неукротимите хиперборейци, живеещи суров живот в северните ледове.
„Арийският мит“ е въведен във висшата наука от ориенталиста и германофила Ернест Ренан и лингвиста индолог Макс Мюлер. Ренан пише за постиженията на две „велики раси“, „арийска“ и „семитска“. „Семитската раса“ обаче беше по-ниска от „арийската“, така че вече напълно изигра ролята си и в бъдеще трябва да царуват само „арийци“. Ренан използва термините „семитска раса“ и „еврейски народ“ взаимозаменяемо и „арийци“ като евфемизъм за германците. Той е един от първите, които декларират острите културни различия между „арийци“ и „семити“. Заслугите на „семитите“, според него, се ограничават до музикални способности и монотеизъм, докато езическите „арийци“ имат богато въображение, дълбоко разбиране на природата, което им дава възможност за бърз прогрес. Той оказва влияние върху последващата литература, посветена на конфронтацията между „арийци“ и „семити“.
Мюлер често се смята за първия автор, който споменава термина "арийска раса" на английски език. В своите Лекции по науката за езика (1861) Мюлер възразява срещу объркването на лингвистиката и антропологията. Той пише за своето противопоставяне на този метод през 1888 г. в есето си „Биографии на думите и домът на арийците. В по-младите си години той твърди, че има "арийско братство", когато пише за европейци и индианци. Той не виждаше нищо лошо в смесването на раси и култури. В същото време Мюлер рязко разделя „арийците“ от „семитите“ и „туранците“. Той постави прародината на "арийската раса" в планините на Централна Азия. Със своя авторитет той освети отъждествяването на езика с расата и повлия на популярността на концепцията за „арийската раса“ в науката през втората половина на 19 век.
През 1860 г. разделението между „арийци“ и „семити“, както се изрази Леон Поляков, „вече е част от интелектуалния багаж на образованите европейци“. Смята се, че това разделение се основава на езикови критерии, но много автори включват и расови конотации.
„Разширяването на протогерманските нордици“, карта от книгата на американския расов теоретик Мадисън Грант - Краят на Великата раса (1916 г.)До края на 19 век авторитетът на физическата антропология нараства, което води до по-предпазлив подход към тълкуването на сложните връзки на езика, мисленето и физическия тип. В началото на века тезата за „арийския произход“ вече се смяташе от някои експерти за нов мит. Резултатите от научните изследвания през втората половина на 19 век по тази тема са обобщени от Исак Тайлър в неговата широко известна популярна книга „Произходът на арийците“ (1889 г.). Той се стреми да синтезира данни от лингвистиката, физическата антропология, археологията и фолклористиката. Основната цел на Тайлър беше да докаже липсата на твърди връзки между езика и физическия тип. Той упрекна лингвисти, като Макс Мюлер, за прибързани заключения за общия произход на народите, които говорят „арийски езици“. Въпреки това, следвайки френския физически антрополог Пол Брока, Тайлър свързва етническите характеристики с физическия тип, а не с езика, и основата на етнологията се разбира от него като физическа антропология, а не лингвистика. Първоначалните „арийци“ се считат за расова група, която с течение на времето споделя своя език с всеки, когото срещне.
Стесняването на понятието „арийска (бяла) раса” го направи подходящо за политизиране. Тази раса започва да се счита за малка група от „бялото население“, която успешно разпространява своя език по целия свят, предавайки го на „по-слабите раси“, заменяйки техните „по-малко съвършени“ езици. „Арийската“ идея е откъсната от индоевропейската общност и претърпява расизация, но запазва образа на културтрегерите. Езикът губи ролята си на основа, замества се от идеята за кръвно родство и на преден план излизат (етно)расовите показатели. Търсенето на прародината на „арийците“ беше насочено към Европа.
В края на 19 век северноевропейската хипотеза за произхода на индоевропейците е изложена от Карл Пенка, Херман Хирт, Густав Косина и други автори. В края на 19 век и началото на 20 век тя има известен успех, ставайки популярна в етнонационалистическите кръгове, включително в идеологията на националсоциализма. Според немския социо-дарвинист Карл Пенке, който пръв предложи хипотезата за скандинавската родина през 1883, примитивните индоевропейци трябва да са били заседнали земеделци, идващи от север, от Скандинавия, формирана без външна намеса от Палеолит. Пенка твърди, че Скандинавия е прародината на „чистите арийци“, сред които той включва северните германци и скандинавците. Още през 1877 г. Пенка заявява, че индоевропейците „винаги са били победители и никога губещи“. Идеята за германския произход на „арийците“ беше подкрепена от немския археолог Густав Косина, който твърди, че протоиндоевропейските народи са представени от културата на шнуровата керамика на древна Европа. Тази идея е широко разпространена както в интелектуалната, така и в популярната култура от началото на 20 век.
Редица немски изследователи свързват „арийците“ със северните германци, които се характеризират с долихоцефалия, но някои френски автори смятат, че „арийците“ са брахицефални, тъй като повечето французи принадлежат към този тип. Всяка страна в този дебат твърди, че техните предци са тези, които са дали цивилизацията на Европа. Френският автор Жорж дьо Лапуж свързва миналото величие на Франция със силата на долихокефалните „арийци“. Следвайки Гобино, той споделя идеята, че „арийската раса“ е в упадък, тъй като според него брахицефалните „туранци“ са способни само да се подчиняват и да търсят нови господари. Той разглежда историята като „борба на раси“ и предрича клането, което расовите характеристики, свързани с леки разлики в „главния индекс“, могат да причинят. Решението според него са евгеничните мерки, тъй като само те могат да спрат расовата война.
Германският учен Рудолф Вирхов започва изследвания в областта на краниометрията, което го подтиква да осъди "нордическия мистицизъм" на антропологичния конгрес през 1885 г. в Карлсруе. Джоузеф Колман, съавтор на Вирхов, заявява на същия конгрес, че народите на Европа, независимо дали са англичани, немци, французи или испанци, принадлежат към „смес от различни раси“, освен това „резултатите от краниологичните изследвания... противоречат на всяка теория относно превъзходството на едната или другата "различна европейска раса" над другите. Изследванията на Вирхов предизвикаха противоречия. Хюстън Чембърлейн, един от ключовите инициатори на идеята за превъзходството на "арийската" или "германската раса", критикува Джоузеф Колман. Въпреки че теорията за „арийската раса“ остава популярна, особено в Германия, някои автори защитават възгледа на Вирхов, по-специално Ото Шрадер, Рудолф фон Ихеринг и етнолога Робърт Хартман, които предлагат елиминиране на понятието „арийци“ от антропологията.
Хюстън Чембърлейн, един от ключовите създатели на идеята за превъзходството на "арийската раса".През 1899 г. е публикувана „Основите на XIX век“ от преместилия се в Германия английски мислител Хюстън Чембърлейн, в която той обосновава идеите си за превъзходството на „арийската раса“, както и положителното влияние на тевтонците. и отрицателното влияние на евреите върху европейската цивилизация. Основите на деветнадесети век често се смятат за един от най-важните протонацистки текстове. В тази книга арийският мит достига своя връх. Чембърлейн не беше нито историк, нито физически антрополог. Той става зет на Рихард Вагнер и е член на обществото Гобино и Новото общество на Вагнер. Той се радваше на благоволението на кайзер Вилхелм II, който беше впечатлен от книгата му. Термините "индогерманци", "индоевропейци", "арийци" и "тевтонци" са използвани от Чембърлейн като синоними. Сред „тевтонците“ той включва германци, келти и славяни, но първите, според него, запазват най-чистата „арийска кръв“. Той вярва, че „формата на главата и структурата на мозъка имат решаващо влияние върху формата и структурата на мисълта“. Той пише: „Ако се докаже, че в миналото не е имало арийска раса, ще го видим в бъдещето; за хората бизнесът е много важен момент.“ Нейната цел беше единството на германската нация и нейното политическо надмощие в света. Ядрото на световната история, според Чембърлейн, е „ расовата борба“. „Арийската раса“ е представена от него като създала всички известни цивилизации. Неговият враг е обявен за „расов хаос“, възникнал, когато основните расови принципи са били забравени. Примесът на „извънземна кръв“, според Чембърлейн, води до „расов упадък“ и деградация. Основните разрушители на реда и цивилизацията са „семитите“. Той смята, че южните европейци са смесено население, способно да обслужва само „антинационални“ и „антирасови“ сили, което по-късно служи като основа за Бенито Мусолини да отхвърли книгата му. Той също така нарича евреите смесена група, произхождаща от три различни „расови типа“.
Според Чембърлейн еврейските „свещеници“ са ревизирали Стария завет, изключвайки от него спомените за „арийците“. Той пише, че евреите се стремят към световно господство. Считайки евреите за мистична сила, той вярваше, че те покваряват благородните „нордически души“. Чембърлейн споделя идеята за "арийската природа" на Исус Христос. Благодарение на успеха на книгата му идеята добива обществена популярност. Според него Исус е създал „арийското християнство“, което няма нищо общо с юдаизма и е изопачено от евреите. Книгата на Чембърлейн беше компилация от по-ранни расови идеи и включваше голям брой противоречия и необосновани твърдения, но беше добре приета от германската общественост поради изразения патриотизъм и идеята за „расово превъзходство“, насочена към „обединяване нацията“.
До края на 19-ти век „научният расизъм“ преобладава сред европейските интелектуалци, включително идеята за разделяне на човечеството на „нисши“ и „висши раси“. Начело на последните бяха „арийците“, за които се казваше, че са най-адаптирани към новата ера. Тези идеи се основават както на преценките на учените, така и на езотеричните учения, популярни по това време. Вярата в решаващата роля на наследствеността беше най-силно изразена в Германия, където понятията „раса“ и „арийство“ надхвърлиха научната общност и оказаха значително влияние върху обществените настроения.
В навечерието на Първата световна война идеята за подкрепа на „творческата и продуктивна арийска раса“ срещу „паразитните семитски“ набира скорост в Централна Европа. Като част от тази линия на мисли Германската конфедерация е създадена в Германия през 1913 г. с цел борба „срещу еврейската и славянската кръв“. Йозеф Раймер прогнозира, че германците ще населят евразийските пространства, включително Сибир, където „негерманизираните“ са славяните и евреите. Той направи съответните практически изводи, според които е необходимо да се ограничи възпроизводството на потомството на тези народи. В същото време Раймер се смяташе за социалист и интернационалист. На общоевропейско ниво арийският мит служи за оправдаване на системата на колониализма - например британците с негова помощ легитимират правото си да притежават Индия, докато на ниво отделни държави той формира основата на местния национализъм, противопоставяне на местни жители, потомци на „арийците“, с „непознати“, предимно евреи.
Концепцията на Карл Густав Юнг за „колективното несъзнавано” включва контраст между „арийската психология” и „еврейската” психология.
През 19 век идеята за специален „арийски“ произход на редица европейски народи, заимствана от западноевропейски мислители, особено немски, е широко разпространена сред руските славянофили. Един от основателите на славянофилството А. С. Хомяков и много от неговите ученици, включително А. Ф. Хилфердинг, Д. И. Иловайски и И. Е. Забелин, твърдят, че руснаците представляват потомци на един от основните клонове на „арийската“ група народи, които най-малко са се отдалечили от линията на прякото родство. Въпреки това през този период руският арийски мит не е свързан с нео-езичеството и руското православие остава основният религиозен контекст за руските славянофили. Те обаче се опитват да свържат православието с „арийската“ идентичност и твърдят, че Византия е дошла до християнството директно под влиянието на „арийските“ народи, чиято азиатска люлка се предполага, че е в Централна Азия или Иран. Поради тази причина руските славянофили, за разлика от германските националисти, не преминаха от идеята за „арийски“ произход към антисемитизма.
Бюст от "арийски тип" от Анатомичния институт на Университета в Осло и устройство за измерване на черепа (антропологична краниометрия) от Националния институт по расова биология на Швеция.
В началото на втората половина на 19 век "арийската" идея засяга Русия под влиянието на полския емигрант Франциск Духински, който бяга на запад след Полското въстание от 1830 г. и намира убежище във Франция. Той се опита да възстанови местното обществено мнение срещу Русия. В Европа по това време „арийските предци“ са високо ценени и Духински създава концепцията, според която руснаците, за разлика от европейските народи, не са „арийци“, както и не са славяни. През 1861-1862 г. в лекциите си в Парижкото научно общество той класифицира руснаците като туранци и твърди, че „арийците“ и тураните са предназначени да бъдат в непрекъсната враждебност.
До края на 19-ти век „научният расизъм“ преобладава сред европейските интелектуалци, включително идеята за разделяне на човечеството на „нисши“ и „висши раси“. Начело на последните бяха „арийците“, за които се казваше, че са най-адаптирани към новата ера. Тези идеи се основават както на преценките на учените, така и на езотеричните учения, популярни по това време. Вярата в решаващата роля на наследствеността беше най-силно изразена в Германия, където понятията „раса“ и „арийство“ надхвърлиха научната общност и оказаха значително влияние върху обществените настроения.
В навечерието на Първата световна война идеята за подкрепа на „творческата и продуктивна арийска раса“ срещу „паразитните семитски“ набира скорост в Централна Европа. Като част от тази линия на мисли Германската конфедерация е създадена в Германия през 1913 г. с цел борба „срещу еврейската и славянската кръв“. Йозеф Раймер прогнозира, че германците ще населят евразийските пространства, включително Сибир, където „негерманизираните“ са славяните и евреите. Той направи съответните практически изводи, според които е необходимо да се ограничи възпроизводството на потомството на тези народи. В същото време Раймер се смяташе за социалист и интернационалист. На общоевропейско ниво арийският мит служи за оправдаване на системата на колониализма - например британците с негова помощ легитимират правото си да притежават Индия, докато на ниво отделни държави той формира основата на местния национализъм, противопоставяне на местни жители, потомци на „арийците“, с „непознати“, предимно евреи.
Концепцията на Карл Густав Юнг за „колективното несъзнавано” включва контраст между „арийската психология” и „еврейската” психология.
През 19 век идеята за специален „арийски“ произход на редица европейски народи, заимствана от западноевропейски мислители, особено немски, е широко разпространена сред руските славянофили. Един от основателите на славянофилството А. С. Хомяков и много от неговите ученици, включително А. Ф. Хилфердинг, Д. И. Иловайски и И. Е. Забелин, твърдят, че руснаците представляват потомци на един от основните клонове на „арийската“ група народи, които най-малко са се отдалечили от линията на прякото родство. Въпреки това през този период руският арийски мит не е свързан с нео-езичеството и руското православие остава основният религиозен контекст за руските славянофили. Те обаче се опитват да свържат православието с „арийската“ идентичност и твърдят, че Византия е дошла до християнството директно под влиянието на „арийските“ народи, чиято азиатска люлка се предполага, че е в Централна Азия или Иран. Поради тази причина руските славянофили, за разлика от германските националисти, не преминаха от идеята за „арийски“ произход към антисемитизма.
Бюст от "арийски тип" от Анатомичния институт на Университета в Осло и устройство за измерване на черепа (антропологична краниометрия) от Националния институт по расова биология на Швеция.В началото на втората половина на 19 век "арийската" идея засяга Русия под влиянието на полския емигрант Франциск Духински, който бяга на запад след Полското въстание от 1830 г. и намира убежище във Франция. Той се опита да възстанови местното обществено мнение срещу Русия. В Европа по това време „арийските предци“ са високо ценени и Духински създава концепцията, според която руснаците, за разлика от европейските народи, не са „арийци“, както и не са славяни. През 1861-1862 г. в лекциите си в Парижкото научно общество той класифицира руснаците като туранци и твърди, че „арийците“ и тураните са предназначени да бъдат в непрекъсната враждебност.
В отговор последва поредица от публикации на руски учени, доказващи участието на руснаците в „арийството“. Това беше продължение на изказванията на редица руски интелектуалци срещу немските и френските русофоби, които изключваха руснаците от кръга на европейските народи. През втората половина на 1860 г. руснаците като славяни са класифицирани като „арийци“ от Н. Я. Данилевски. Първоначално арийският мит в Русия изглеждаше като мит за идентичността, предназначен да докаже, че руснаците принадлежат към европейската култура.
През 1879 г. в известната си реч на Пушкин Фьодор Достоевски обявява готовността на руснаците да се „съединят отново с всички племена на великото арийско семейство“. В представите на Достоевски това са руската „всеобщност” и „братство”. Въпреки това до началото на 20-ти век „арийският“ дискурс в Русия не включваше биологични аргументи и „арийците“ бяха противопоставени на „туранците“, а не на „семитите“. Расата все още не е била надарена с тясно биологично съдържание; тя е разбирана като езикова общност и често се говори за културното превъзходство на „арийците“.
В периода 1880-1890 г. се появява обширна литература, повечето от които все още изключват славяните от „индогерманската расова общност“. Последвалите археологически изследвания и исторически трудове на чешкия славист Лубор Нидерле разклащат тази теория.
Някои автори използват „арийската“ идея, за да оправдаят завладяването на Централна Азия от Русия, което е изобразено от една страна като „цивилизаторска мисия“, а от друга, според тях, като завръщане на „арийците“ (руснаци) в техните древни земи, където вече са живели в древността скити и други ираноезични народи и където според редица автори се е намирала прародината на „арийците“. Лекарят и любител археолог В. М. Флорински пише за превъзходството на славянската култура, идентифицира саките и масагетите с праславяните и поставя прародината на „арийците“ в Централна Азия. Той обяснява експанзията на Русия в този регион с инстинктивното желание на славяните да се върнат в древната си родина. Флорински смята "семито-арийците", най-талантливите хора, за създатели на съвременната цивилизация. Според Флорински, „арийците“ са възникнали в западната част на Памир или Тиен Шан и след това са се преместили в Семиречието.
В периода 1880-1890 г. се появява обширна литература, повечето от които все още изключват славяните от „индогерманската расова общност“. Последвалите археологически изследвания и исторически трудове на чешкия славист Лубор Нидерле разклащат тази теория.
Някои автори използват „арийската“ идея, за да оправдаят завладяването на Централна Азия от Русия, което е изобразено от една страна като „цивилизаторска мисия“, а от друга, според тях, като завръщане на „арийците“ (руснаци) в техните древни земи, където вече са живели в древността скити и други ираноезични народи и където според редица автори се е намирала прародината на „арийците“. Лекарят и любител археолог В. М. Флорински пише за превъзходството на славянската култура, идентифицира саките и масагетите с праславяните и поставя прародината на „арийците“ в Централна Азия. Той обяснява експанзията на Русия в този регион с инстинктивното желание на славяните да се върнат в древната си родина. Флорински смята "семито-арийците", най-талантливите хора, за създатели на съвременната цивилизация. Според Флорински, „арийците“ са възникнали в западната част на Памир или Тиен Шан и след това са се преместили в Семиречието.
Завладяването на Централна Азия като завръщане на „арийците“ в тяхната отдавна изгубена родина, по отношение на „скитския произход“ на руснаците, се разглеждаше по-специално от членове на Туркестанския кръг от любители на археологията , който действаше през 1895-1918 г. в Ташкент под председателството на генерал-губернатора барон А.Б. Някои членове на кръга направиха опити да докажат, че старозаветните събития не са се случили в Палестина, а в Туркестан. През септември 1899 г., в процеса на обсъждане на мястото на XII Всеруски археологически конгрес, членът на кръга Н. П. Петерсън предложи един от градовете в Централна Азия, тъй като „изследването на Памир и други места на предполагаемата обща прародина. домът на народите от арийски произход примирява славянофилството със западнячеството в едно висше единство, в ариофилството».
Духовната криза в Русия в началото на 20-ти век доведе до очарование от езичеството, първо древни, а след това славянски, „родни богове“, това беше особено вярно за символистите. Поетът Валерий Брюсов, който се доверява на посланието на Платон за Атлантида, което той докладва в лекциите си, изнесени в началото на 1917 г., и следвайки Р. фон Лихтенберг, смята Иберийския полуостров за прародина на „арийците“, където според според поета те са живели в ледников период. В началото на 20-ти век славянската школа в руската историография преживява криза, след като напълно престава да отговаря на изискванията на развиващата се наука. В навечерието на Първата световна война, с възхода на руския национализъм, наследството на тази школа се използва за създаване на шовинистични версии на руската история в Русия. През същия период Западът е проникнат от расова версия на „арийската идея“, в която световната история се разглежда като вечна борба между „арийци“ и „семити“. „Арийците“ в това отношение включват преди всичко славяните, в редица случаи представяни като най-добрите от „арийците“, например в идеите на черносотниците Алексей Шмаков (граждански прокурор в процеса срещу Бейлис), който разпространява книгата на Хюстън Чембърлейн. „Арийската“ тема в нейния антисемитски вариант се възприема от някои руски писатели модернисти, които се интересуват от окултното, включително Александър Блок и Андрей Бели, според които „истинската арийска култура“ е застрашена от „Туранската“ или „ жълта опасност”, която включваше и еврейски компонент. Бели вярва, че дейността на „семитите“ стои зад комерсиализацията на културата и пише за „духовното поробване на арийците“. Той осъди „семитския материализъм“ и призова за „арийско възраждане“.
Диаграма на изгрева, както е описано във Ведите. Б. Г. Тилак, „Арктическата родина във Ведите“, 1903 г.
По време на Първата световна война участниците в руското „скитско движение“, включващо известни писатели и поети, гледат на „скитите“ като на създатели на нов свят, способен да помири Изтока и Запада. Те представяха Русия като специален „християнско-арийски“ или „гръцко-славянски свят“. Поражението на Русия във войната и революционните събития породиха желание за издигане на престижа на Русия в очите на обществото. В този контекст, във връзка с антигерманските настроения, Блок пише: „Ние сме последните арийци“. Блок споделя идеята за връзката между славяните и скитите, тоест „арийците“, което според него им обещава голямо бъдеще. Той се опита да идентифицира "арийските основи" на християнството и да ги отдели от "юдео-рационалистичния елемент". Блок рязко се противопоставя на А. Волински, който се фокусира върху еврейската основа на християнството и се опитва да го дистанцира от „арийството“.
Разновидност на арийския мит е псевдонаучната арктическа хипотеза за произхода на „арийците“ („арийците“ – индоевропейците), изложена в началото на 20 век от индийския мислител и радикален деец на индийското национално движение Б. Г. Тилак.
Духовната криза в Русия в началото на 20-ти век доведе до очарование от езичеството, първо древни, а след това славянски, „родни богове“, това беше особено вярно за символистите. Поетът Валерий Брюсов, който се доверява на посланието на Платон за Атлантида, което той докладва в лекциите си, изнесени в началото на 1917 г., и следвайки Р. фон Лихтенберг, смята Иберийския полуостров за прародина на „арийците“, където според според поета те са живели в ледников период. В началото на 20-ти век славянската школа в руската историография преживява криза, след като напълно престава да отговаря на изискванията на развиващата се наука. В навечерието на Първата световна война, с възхода на руския национализъм, наследството на тази школа се използва за създаване на шовинистични версии на руската история в Русия. През същия период Западът е проникнат от расова версия на „арийската идея“, в която световната история се разглежда като вечна борба между „арийци“ и „семити“. „Арийците“ в това отношение включват преди всичко славяните, в редица случаи представяни като най-добрите от „арийците“, например в идеите на черносотниците Алексей Шмаков (граждански прокурор в процеса срещу Бейлис), който разпространява книгата на Хюстън Чембърлейн. „Арийската“ тема в нейния антисемитски вариант се възприема от някои руски писатели модернисти, които се интересуват от окултното, включително Александър Блок и Андрей Бели, според които „истинската арийска култура“ е застрашена от „Туранската“ или „ жълта опасност”, която включваше и еврейски компонент. Бели вярва, че дейността на „семитите“ стои зад комерсиализацията на културата и пише за „духовното поробване на арийците“. Той осъди „семитския материализъм“ и призова за „арийско възраждане“.
Диаграма на изгрева, както е описано във Ведите. Б. Г. Тилак, „Арктическата родина във Ведите“, 1903 г.По време на Първата световна война участниците в руското „скитско движение“, включващо известни писатели и поети, гледат на „скитите“ като на създатели на нов свят, способен да помири Изтока и Запада. Те представяха Русия като специален „християнско-арийски“ или „гръцко-славянски свят“. Поражението на Русия във войната и революционните събития породиха желание за издигане на престижа на Русия в очите на обществото. В този контекст, във връзка с антигерманските настроения, Блок пише: „Ние сме последните арийци“. Блок споделя идеята за връзката между славяните и скитите, тоест „арийците“, което според него им обещава голямо бъдеще. Той се опита да идентифицира "арийските основи" на християнството и да ги отдели от "юдео-рационалистичния елемент". Блок рязко се противопоставя на А. Волински, който се фокусира върху еврейската основа на християнството и се опитва да го дистанцира от „арийството“.
Разновидност на арийския мит е псевдонаучната арктическа хипотеза за произхода на „арийците“ („арийците“ – индоевропейците), изложена в началото на 20 век от индийския мислител и радикален деец на индийското национално движение Б. Г. Тилак.
Детският писател и биолог Е. А. Йелачич (1910) се основава на идеите на Тилак, опитвайки се да докаже, че съвременният човек (Homo sapiens) идва от Далечния север. Той свободно интерпретира малкото известни по онова време палеоантропологични данни и смесва два проблема - произхода на човека и произхода на индоевропейците, които нарича "арийци". Възгледите на Йелачич противоречат на съвременната наука и не се споменават в научни дискусии.
Теософия
Основна статия:
Теософия
Основна статия:
Коренна раса
Елена Блаватска
До края на 19 век дейността на теософите допринася за разпространението на спиритуализма и окултното с техните расови конотации сред творческата интелигенция . Теософията включва преразглеждане на дарвинизма и одобрение на полигенната теория за произхода на расите за последователната промяна на „коренните раси“, произхода на хората от първичното „ефирно“ човечество, неизбежното изчезване на остарели раси и предстоящата победа от „петата арийска раса“. Популярните теории за изгубените континенти Атлантида и Лемурия изиграха значителна роля в тези конструкции ; спомена се „Асгард – градът на боговете“. „Арийската раса“ се смяташе за най-младата и предопределена да доминира. Беше спомената мистериозната северна земя “Ultima Thule” или “Hyperborea”.
Елена Блаватска, която създава езотеричното учение на теософията, прави расовата теория, популярна по нейно време, една от основите на своята концепция за човешкото развитие. Тя споделя идеята за полигенизма, популярна в науката в средата на 19 век. Произходът на расите, според учението, е в космоса и е свързан с творческата дейност на Учителите, или махатмите. Братството на Учителите в космоса беше потопено в трудна борба срещу „Тъмните сили“, които носят зло на всички. Блаватска вижда историята на човечеството в последователната смяна на пет коренни раси. Първите три „коренни раси“ имаха ефирна форма и едва започвайки с четвъртата раса, човечеството придоби физическа форма. Блаватска свързва расите предимно с духовния принцип. Духовността означаваше много повече за една раса от цвета на кожата, така че всяка раса включваше различни соматични типове. От идеята за важността на духовността следва изводът, че всяка раса има свои морални и поведенчески характеристики. Цивилизациите са се развивали предимно с помощта на умствени и духовни ресурси, а не на материални. Поради това се твърдеше, че писмеността се е появила преди стотици хиляди години.
Блаватска възхвалява санскрит и смята „арийската раса” за водеща на Земята, свързвайки бъдещето на човечеството с нея. Нейното учение включваше такива разпоредби на арийския мит като идентифицирането на санскрит и протоиндоевропейския език, приписването на иманентни свойства на расата, идеята за „арийците“ като „висша раса“, идеята, че Библията произлиза от брахманизма, идеята за „расова деградация“ и неизбежното изчезване на раси, които „са надживели своята полезност“.
„Арийската (петата) раса“ означава по-голямата част от съвременното човечество. Тя нарече настоящата епоха време на господство на „арийската раса“ и постави свещената прародина на съвременното „арийско“ човечество на север. Тя смяташе представителите на бялата раса и тъмните индуси за „арийци“. Блаватска нарича древния център на "арийците" "Азгард - обиталището на боговете". „Ранните арийци“ са имали „ведическа религия“, която са разпространили по цялата земя, поставяйки основата на всички съвременни световни религии, включително „юдео-християнството“.
Според Блаватска, останките от старата раса се смесват с представители на новата, което води до разнообразие от физически типове хора. Представителите на черната и жълтата раса са били разглеждани като останки от бивши местни раси, които са били обречени на изчезване. Блаватска очертава възгледите си по расовите въпроси в книгата си от 1888 г. Тайната доктрина, която смесва език и физически характеристики. И двете се считат за вторични в сравнение с вътрешните, иманентни умствени качества.
Учените бяха скептични относно учението на Блаватска. Така Макс Мюлер я упреква в „научна некомпетентност“.
„Арабската подраса“ се разглежда от теософите като една от „арийските подраси“, втората подраса от „Пета“ или „арийска“ „коренна раса“. Теософите вярват, че арабите, въпреки че в традиционната теософия се разглеждат като „арийци“ (т.е. индоевропейци), са приели семитския език на хората около тях, които преди това са мигрирали от Атлантида (петата или първоначално „семитска подраса“ на „атлантска коренна раса“). Теософите твърдят, че евреите са възникнали като разклонение на "арабската подраса" в Йемен около 30 000 г. пр.н.е. д. Те мигрират първо в Сомалия, а след това в Египет, където живеят до времето на Моисей. Така според теософското учение евреите са част от „арийската раса“.
След края на Първата световна война теософите, последователи на Блаватска, които свързват „арийската” идея със славянския месианизъм, се групират в България около Петър Дънов.
Теософски публикации като The Aryan Way бяха силно против нацистката употреба на концепцията, критикувайки расизма.
ариософия
Гуидо фон Лист, създател на ариософиятаИдеята за „арийска раса“ е централна за ариософията, езотерично учение, създадено от австрийските окултисти Гуидо фон Лист и Йорг Ланц фон Либенфелс в Австрия между 1890 и 1930 г. Терминът „ариософия“ може също да се използва общо, за да опише „арийските“/езотерични учения на подгрупа на völkische. Учението на ариософията се основаваше на псевдонаучни идеи за „арийската” чистота и мистичното единство на духа и тялото. Той е повлиян от германското националистическо Völkische движение, теософията на Елена Блаватска, австрийското пангерманско движение, социален дарвинизъм и неговите расистки заключения. Ариософията оказва влияние върху идеологията на нацизма.
_Karte_von_Atlantis_im_Atlantischen_Ozean.jpg?uselang=ru)
Карта от книгата „Атлантида – родината на арийците” от Карл Зех, 1922 г.Творбите на ариософите описват праисторически "арийски" златен век, когато мъдри пазители на знанието се основават на окултно-расови учения и управляват "расово чисто" общество. Твърди се, че има враждебен заговор на антигермански сили, включително всички "неарийски" раси, евреите и християнската църква, и които се стремят да унищожат идеалния "арийски" германски свят чрез освобождаване на "неарийския" тълпа за установяване на фалшивото равенство на нелегитимните (членовете на „неарийските“ раси). Историята, включително войните, икономическите кризи, политическата несигурност и отслабването на германската мощ, се разглежда като резултат от расово смесване. Учението има последователи в Австрия и Германия. Окултизмът в доктрините на ариософите е важен като свещено оправдание за крайна политическа позиция и фундаментално отхвърляне на реалността, включително социално-икономическия прогрес. Ариософите се опитват да предскажат и обосноват „предстоящата ера“ на германския световен ред. За да се противопоставят на съвременния свят, „разглезен“ от расово смесване, ариософите създадоха голям брой малки кръгове и тайни религиозни общества, които имаха за цел да съживят „изгубените“ езотерични знания и расови добродетели на древните германци и да създадат нова всеобщност.
За да пресъздаде религията на древните германци, Лист използва скандинавския епос и работата на съвременните теософи, по-специално Макс Фердинанд Зебалд фон Верт, който описва евгеничните практики на „арийците“, както и „Тайната доктрина“ на Хелена Блаватска и „Изгубената Лемурия“ от Уилям Скот-Елиът. Повлиян от тези трудове, Лист използва термините „ариогерманци“ и „раса“ вместо „германци“ и „народ“, може би за да подчертае припокриването с петата коренна раса в схемата на Блаватска. Лист и Ланц развиват идеи за борбата между „расата на арийските господари“ и „расата на робите“ и за прародината на „арийците“ на потъналия полярен остров Арктогей.
Стереотипни образи на евреин и "ариец". Германия, 1920 гИдеологията на нацизма се основава на концепцията за древната "арийска раса", разглеждана като висша раса, заемаща най-високата позиция в "расовата йерархия". В същото време германските народи се считат за най-„расово чистите“ съществуващи народи от „арийски произход“. Нацистката концепция за „арийската раса“ се развива от по-ранната супремасистка концепция за раса, поддържана от такива расови теоретици като Артър дьо Гобино и Хюстън Чембърлейн.
Ханс Гюнтер, нацистки расов теоретикНацисткият расов теоретик Ханс Гюнтер твърди, че „европейската раса“ включва пет подтипа: „нордическа“, средиземноморска, динарска, алпийска и източнобалтийска. Гюнтер използва нордистката концепция, според която „нордидите“ са най-висшите представители на расовата йерархия на тези пет подтипа. В своята книга „Расовата наука на германския народ“ (1922 г.) Гюнтер пише, че германците са представени от всичките пет европейски подтипа, но подчертава тяхното силно нордическо наследство. Гюнтер предупреждава да не се смесва „германска кръв“ със „славянска кръв“, принадлежаща към „ източната раса“. Той дефинира всеки расов подтип според общия физически външен вид и психологически качества, включително "расовата душа" - с позоваване на емоционални черти и религиозни вярвания. Той предостави подробна информация за цвета на косата, очите и кожата и структурата на лицето. Гюнтер предостави снимки на германци, идентифицирани като членове на "нордическия подтип" от места като Баден, Щутгарт, Залцбург и Швабия; както и германците, които той идентифицира като представители на алпийския и средиземноморския подтип, особено от Форарлберг, Бавария и Шварцвалд в Баден. Адолф Хитлер прочете Расовата наука на германския народ, което повлия на расовата му политика.
Гюнтер разграничава „арийците“ от евреите и вярва, че евреите са произлезли от неевропейски раси, особено раса, която той класифицира като „близкоизточна“, по-известна като арменоиден тип. Той вярваше, че този произход прави евреите фундаментално различни и несъвместими с германците и повечето европейци. Гюнтер твърди, че „близкоизточната раса“ произхожда от Кавказ през 5-4-то хилядолетие пр.н.е. пр.н.е., се разпространява в Мала Азия и Месопотамия и в крайна сметка до западния бряг на Източното Средиземно море. В допълнение към арменците и евреите, той приписва „характеристики на Близкия изток“ на няколко други съвременни народа, включително гърците, турците, сирийците и иранците. В своя труд „Расовите характеристики на еврейския народ“ Гюнтер твърди, че „расовата душа“ на „близкоизточната раса“ се характеризира с „търговски дух“ и нарича членовете на тази раса „умели търговци“. Според Гюнтер „близкоизточният тип“ е представен главно от търговски настроени и хитри търговци, които са развили умения за психологическа манипулация, за да им помогнат да търгуват. Той твърди, че „близкоизточната раса“ е „създадена не толкова за завладяването и експлоатацията на природата, колкото за завладяването и експлоатацията на хората“.
В Mein Kampf (1925) Хитлер пише за ролята на германската кръв: „Повече от веднъж в историята сме виждали как народи с по-ниска култура, водени от германците като организатори, се превръщат в мощни държави и след това стоят здраво на краката си докато не остана расовото ядро на германците. Векове наред Русия живееше за сметка на германското ядро в горните си слоеве на населението”.
Алфред РозенбергХитлер е бил значително повлиян от Алфред Розенберг и се смята, че голяма част от Mein Kampf на Хитлер е преразказ на неговите идеи. Книгата на Розенберг Митът на двадесетия век (1930) е втората по важност за нацистите след Майн Кампф.
Розенберг обяви необходимостта от пренаписване на световната история, чието ядро виждаше във вечната борба между расите. Той приписва всички основни постижения на световната култура на хора със „нордическа кръв“ и осъжда сегашния упадък на немската култура, която се унищожава от либерализма. Розенберг свързва творческия дух с расата и отрича присъствието му в онези, които произлизат от смесени бракове. Розенберг разглежда расата и хората като органично единство от душа (народен дух) и тяло, в което самият начин на мислене на човек се определя от структурата на тялото му. Учението включваше концепцията за „расова душа“. Расова мистична основа се приписва и на културата, тясно свързана с народа, и неизменност на националния характер. Тези идеи обосноваха концепцията за тоталитарен режим, който съзнателно се ограничи до един идеал, една политическа партия и един фюрер. Антиинтелектуализмът на Розенберг се изразява най-ярко в призива му да се отхвърли съвременната цивилизация, изградена върху прекомерен интелектуализъм, прекъсващ връзките между човека и природата и расата. Според него митът съдържа по-дълбока истина от науката или здравия разум. Розерберг съзнателно изгради „мит за кръвта“ или „расова религия“ с цел създаване на нов човек и нова цивилизация. За да изгради нов мит, Розенберг използва исландската Еда, немската Песен за Нибелунгите, индийската Ригведа и гръцката Илиада. Въпреки това, противно на тези източници, които не познават понятието раса, историософията на Розенберг разглежда историята като борба на раси.
Розенберг споделя популярната в началото на 20 век хипотеза на австрийския инженер Ханс Хьорбигер за смяната на земните полюси и смята, че в далечното минало климатът на северните ширини е бил много по-мек. Съществувал е огромен континент, свързан с него с легендарната Атлантида, където е възникнала надарена раса от синеоки и русокоси културтрегери - "арийци". След като древният континент потъва, тази раса разпространява своята висока култура, включително първия писмен език, по целия свят, създавайки известни древни цивилизации.
Боговете на „арийците” били златокосият Аполон и войнствената Атина Палада. Първичен културен център в далечния север беше централната идея на мистичното общество Туле, с което Розенберг беше свързан през 1919–1920 г. Много други ключови фигури на бъдещата NSDAP също бяха свързани с това общество. Розенберг смята, че основният мит е слънчевият мит, който според него произхожда от далечния север, където сезоните на годината са ясно изразени и значението на слънчевата топлина и светлина се осъзнава особено ясно. Тогава, според Розенберг, азиатските раси преминават в настъпление от центровете си в Мала Азия и следва упадъкът на „нордическата раса“, причината за което е междурасовото смесване, според една от основните идеи на расизма, даваща издигане до низше, изродено потомство. Това объркване се случи, защото „арийците“ въведоха демократични правила - отстъпки за роби, еманципация на жените, помощ на бедните. „Арийските“ небесни богове в неговата книга се противопоставят на малоазийските земни богове. Упадъкът на „нордическата раса“ се определя и от замяната на предишните светли патриархални богове с изображения на богини със змии, внесени от Азия. Сред нацистките лидери Розенберг е един от най-важните противници на Съветска Русия и под негово влияние Хитлер стига до идеята за колонизиране на славянските земи, по-специално анексирането на Украйна.
Адолф ХитлерВ рамките на нацизма се смята, че социалната структура на древните "арийци" представлява един вид социализъм. Тази система, „арийският” социализъм, се счита за най-естествената за „арийската раса”, следователно социалната и икономическата програма на германските нацисти е била изграждането и реконструкцията на национален, „расов социализъм” (всъщност националсоциализъм) в съвременния условия, предполагащи корпоративна структура на обществото. Хитлер написа:
Социализмът е древна арийска, германска традиция. Нашите предци са използвали някои земи заедно. Те развиват идеята за общото благо... За разлика от марксизма, социализмът не отрича частната собственост и човешката индивидуалност. За разлика от марксизма, социализмът е патриотичен ... Нашият социализъм е национален. Ние изискваме държавата да изпълни справедливите искания на работническата класа на базата на расова солидарност. За нас расата и държавата са едно цяло.
Диаграма от 1935 г., обясняваща Нюрнбергските расови закони, определяща дали човек е „ариец“, евреин или мишлинг. Малко след като Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP) идва на власт през 1933 г., е приет „Законът за възстановяване на професионалната държавна служба“, който изисква всички държавни служители да предоставят доказателства за своя „арийски произход“ и определя „ неарийски" като лице, което има поне един еврейски прародител. През 1933 г. служителят на германското вътрешно министерство Алберт Гортер разработва официална дефиниция на „арийската раса“ за новия закон, който включва всички европейци, които не са евреи. Това определение е неприемливо за нацистите. Ахим Герке ревизира проекта на Гортер и класифицира „арийците“ като хора „племенно“ с „немска кръв“. Нюрнбергските расови закони от 1935 г. класифицират „арийците“ като „расово приемливи“ хора с „немска или родствена кръв“ . Удостоверение за „арийски“ произход се изискваше в професионални асоциации, в много предприятия и в някои църкви при наемане на работа, както и в редица други случаи. Също така, след като нацистите идват на власт, започва „ арийизацията“ или „дееврейизацията“ - политиката на насилствено изгонване на евреите от обществения живот, бизнеса и научните сфери и жилищата в Германия, други страни от Оста и окупираните от тях територии. Политиката включваше по-специално прехвърлянето, включително конфискацията, на еврейска собственост в полза на „арийците“ с цел „дееврейизиране на икономиката“, по-специално прехвърлянето на еврейска собственост в ръцете на държавата и Германия индустриални и финансови кръгове.
.jpg?uselang=ru)
Член на Einsatzgruppen застрелва еврейска жена и дете близо до Ивангород, Украйна, 1942 г. Фрагмент от снимка на Einsatzgruppe в ИвангородРайхсфюрер-СС Хайнрих Химлер, един от главните организатори на „ Окончателното решение на еврейския въпрос “, казал на своя личен масажист Феликс Керстен, че винаги носи със себе си копие от „древното арийско писание“ Бхагавад Гита, защото облекчава него от вината за това - той чувстваше, че подобно на воина Арджуна, той просто изпълняваше дълга си, без да се тревожи за действията си.
Концепцията на Хитлер за „арийската господарска раса“ („Herrenvolk“) изключва огромното мнозинство славяни от тази раса, тъй като се смята, че славяните са под опасно еврейско и азиатско влияние. Поради тази причина нацистите обявяват славяните за „подчовеци“ („Untermenschen“). Направено е изключение за малкия процент славяни, които според нацистите са произлезли от немски заселници и следователно са били подходящи за германизация, за да бъдат считани за част от „арийския народ“ или „нация“. Хитлер описва славяните като „маса родени роби, които изпитват нужда от господар“. Хитлер нарича славяните „семейство на зайци“, което означава, че се предполага, че са мързеливи и неорганизирани. Медиите под ръководството на министъра на пропагандата на нацистка Германия - Йозеф Гьобелс, описват славяните като примитивни животни от сибирската тундра, като „тъмна вълна от боклук“. Хитлер заявява, че тъй като славяните са „подчовеци“, Женевските конвенции не се прилагат за тях, така че на германските войници през Втората световна война е позволено да игнорират тези конвенции по отношение на славяните. Нацистката идея, че славяните са "нисши неарийци" е част от плановете за създаване на "жизнено пространство на Изток" за германците и другите германски народи в Източна Европа, започнати по време на Втората световна война съгласно "Генералния план Ost". Милиони германци и други германски заселници трябваше да бъдат транспортирани до завладените територии на Източна Европа, докато десетки милиони славяни трябваше да бъдат унищожени, изселени или поробени.
Един от водещите теоретици на расовите изследвания в нацистка Германия е Егон Фрайхер фон Айкстед, автор на Расовите основи на германския народ (1934). През 1938 г. неговият помощник Илзе Швидецки публикува книгата „Расови изследвания на древните славяни“ под негова редакция. Основната идея на книгата е, че праславяните принадлежат към нордическата раса, но досега славяните са загубили нордическия компонент, почти изцяло потиснат в резултат на смесването с източноевропейската, алпийската, динарската и средиземноморската раса . Това е темата на раздела „По въпроса за заличаването на чертите на нордическата раса, или денордизацията, на славянските народи“.
В Хърватия, която беше в съюз с нацистка Германия, се отричаше, че хърватите са предимно славянски народ и се твърдеше, че те са главно потомци на готите. Въпреки това германският нацистки режим продължава да класифицира хърватите като „недочовеци“ въпреки съюза. Въпреки това, поради недостига на персонал, политиката на нацистка Германия спрямо славяните се променя и славяните са приети във въоръжените сили в окупираните територии, въпреки факта, че са смятани за „недочовеци“.
Хитлер не беше сигурен дали чехите са "арийци" . В разговора си на маса той каза: „Достатъчно е един чех да си пусне мустак, за да може всеки, по начина, по който виси, да види, че произходът му е монголски“.
Нацистките расови теоретици се съмняват дали италианците са достатъчно „арийски“ . Хитлер вярва, че северните италианци са предимно „арийци“, но не и южните. Нацистите гледаха на падането на Римската империя като резултат от заразяване на кръвта в резултат на смесено поколение, твърдейки, че италианците са хибрид от раси, включително тези на черните африканци. Хитлер дори спомена мнението си за наличието на негроидна кръв сред народите на Средиземноморието по време на първата си среща с Бенито Мусолини през 1934 г.
Нацистите се чудеха дали европейските народи като финландците или унгарците са „арийци“. Унгарците бяха класифицирани като „племенни извънземни“, но не непременно „кръвни извънземни“. През 1934 г. нацистите публикуват памфлет, обявявайки маджарите за „арийци“. Статия, публикувана от нацистите през следващата година, признава, че е имало противоречия относно расовия статус на унгарците. Имаше дебат за това дали унгарците трябва да бъдат класифицирани като "арийци" още през 1943 г. През 1942 г. Хитлер заявява, че финландците са „расови съседи на германците“.
Знаме на Третия райхОсновният символ на нацизма, свастиката, беше основното наследство на ариософията. Младият Хитлер е вдъхновен от лекциите на поета Алфред Шулер, който пренася ариософската идея за свастиката в Германия. В съзнанието на Хитлер свастиката символизира „борбата за триумфа на арийската раса“. Този избор комбинира мистичното окултно значение на свастиката, идеята за свастиката като „арийски“ символ (поради разпространението й в Индия) и вече установената употреба на свастиката в германската крайнодясна традиция: тя е използван от някои австрийски антисемитски партии. NSDAP използва не лявата, а дясната версия. Това противоречи на мнението на един ерудиран член на обществото Туле, зъболекарят Фридрих Крон, който се позовава на будизма, където лявата свастика означава късмет и здраве, а дясната означава упадък и смърт. Повечето членове на обществото Лист и обществото Туле обаче не придадоха голямо значение на това и предпочетоха дясната свастика. Хитлер споделя това мнение. Символът на нацизма беше дясната свастика, вписана в бял кръг на червен фон. Този дизайн е предложен от Крон, чиято богата домашна библиотека е посетена от Хитлер. Тази свастика се появява за първи път на митинг на NSDAP в Старнберг на 20 май 1920 г.
Бенито МусолиниПрез 1921 г. в реч в Болоня водачът на италианския фашизъм Бенито Мусолини заявява, че „фашизмът е роден... от дълбоката, вечна нужда на нашата арийска и средиземноморска раса“. В тази реч Мусолини говори за италианците като за средиземноморския клон на „арийската раса“, „арийци“ в смисъл на хора с индоевропейски език и култура. Първоначално италианският фашизъм основава концепцията си за раса върху духовни и културни фактори. Мусолини отхвърли идеята, че има „биологично чисти“ раси, въпреки че биологията все още се смяташе за съществен фактор в расата. Италианските фашисти подчертават, че расата е обвързана с духовни и културни основи и разглеждат „расовата йерархия“ като основана на духовни и културни фактори.
Първоначално италианският фашизъм категорично отхвърля общоприетата нордическа концепция за „арийската раса“, която идеализира „чистите арийци“ като притежаващи определени нордически физически черти, като руса коса и сини очи. Антипатията на Мусолини и други италиански фашисти към нордизма се дължеше на това, което те виждаха като средиземноморски комплекс за малоценност, за който те твърдяха, че е внушен на средиземноморците от пропагандата на такива теории от германски и англосаксонски нордицисти, които гледаха на средиземноморските народи като на расово изродени и по-нисък.
В началото на 30-те години на миналия век, с издигането на власт в Германия на нацистката партия, водена от Адолф Хитлер, която набляга на нордистката концепция за „арийската раса“, възниква голямо напрежение между италианските фашисти и нацистите по расови въпроси. През 1934 г., след като австрийските нацисти убиха австрийския канцлер Енгелберт Долфус, съюзник на Италия, Мусолини се разгневи и гневно заклейми нацизма. Според него нацистката идея за обща „нордическа германска раса“ е абсурдна, „няма германска раса... Учените го казват. Хитлер го казва“. Фактът, че германците не са чисти нордици, наистина беше признат от известния нацистки расов теоретик Ханс Гюнтер.
До 1936 г. напрежението между фашистка Италия и нацистка Германия намалява. През 1936 г. Мусолини решава да започне расова програма в Италия и се интересува от расови изследвания, проведени от Джулио Кони. Кони беше нордист, но не приравняваше „нордическата идентичност“ с германската идентичност, както обикновено правеха германските нордисти. Той пътува до Германия, където е впечатлен от нацистката расова теория и решава да създаде своя собствена версия на расовата теория. На 11 септември 1936 г. Когни изпраща на Мусолини копие от наскоро публикуваната му книга Расизъм (1936). Когни провъзгласява расовия афинитет на средиземноморските и „нордическите“ расови подтипове на „арийската раса“ и заявява, че смесването на „нордически“ и „средиземноморски арийци“ в Италия е произвело превъзходните „арийски италианци“. Той разглежда проблема с расовите различия между северните и южните италианци и заявява, че южните италианци са смесица от „арийски“ и „неарийски раси“, което според него най-вероятно се дължи на проникването на азиатските народи в Рим. времена и последвалото арабско нашествие. Така Когни смята, че южните италианци са замърсени от източните народи. По-късно той променя възгледа си и твърди, че "нордидите" и южните италианци са тясно свързани групи, както расово, така и духовно. Той вярваше, че всичко най-добро в европейската цивилизация е свързано с тях. Първоначално Мусолини не е впечатлен от работата на Коня, но няколко години по-късно идеите на последния стават част от официалната фашистка расова политика.
През 1938 г. Мусолини изрази загриженост, че средиземноморският комплекс за малоценност ще се върне в италианското общество, ако италианският фашизъм не признае „нордическото наследство“ на италианците. Следователно през лятото на 1938 г. фашисткото правителство официално призна, че италианците имат „скандинавско наследство“ и са от „северно-средиземноморски произход“. През юни 1938 г., на среща с членове на Националната фашистка партия (PNF), Мусолини нарече себе си "нордик" и заяви, че предишната политика, която се е фокусирала върху Средиземноморието, трябва да бъде заменена с политика, наблягаща на "арийството".
Корица на италианското фашистко списание "В защита на расата", 1938 гСъщо през 1938 г. италианският фашистки режим започва да издава расисткото списание В защита на расата. Скандинавският расов теоретик Гуидо Ландра (италианец) изигра основна роля в ранната работа на списанието. През 1938 г. той публикува редица учени в списанието Racial Manifesto. Манифестът е подложен на много критики, включително твърдението, че италианците са „чиста раса“, което се смята за абсурдно. В Defense of the Race са публикувани други теории, свързващи древните „нордически арийци“ с италианците, като теорията, че „нордическите арийци“ са дошли в Италия по време на епохата на халколита. Много автори приемат традиционната нордистка идея, че упадъкът и унищожаването на Римската империя се дължат на пристигането на „семитски“ имигранти. Авторите на „Защита на расата“ са разделени в идеите си относно това как италианците са се освободили от „семитското“ влияние.
„Расовият манифест“ е публикуван на 14 юли 1938 г., а през септември-ноември 1938 г. са издадени поредица от расистки антисемитски закони, най-важният от които е кралският указ-закон от 17 ноември 1938 г. „ Мерки за защита на италианската раса” („Закон за защита на расата”) . Законът забранява смесените бракове на италианци с „неарийци“, забранява на евреите да преподават и поддържат „арийски“ слуги и също така определя членството в „еврейската раса“.
Скандинавската посока на фашистката расова политика беше оспорена през същата 1938 г. от възродената средиземноморска фракция в PNF. До 1939 г. средиземноморците застъпват нативистка расова теория, която отхвърля приписването на постиженията на италианския народ на „Нордите“. Тази нативистка расова политика беше подкрепена от италианския етнолог и палеонтолог Уго Релини. Релини отхвърли идеята за широкомащабно нахлуване в Италия от „нордическите арийци“ по време на епохата на халколита и твърди, че италианците са коренно население, произлязло от кроманьонците. Релини вярва, че средиземноморските и „нордическите“ народи са дошли по-късно и са се смесили мирно в малък брой с местното италианско население.
Юлиус Евола, езотеричен философ, пропагандатор на „Арионордическата традиция“, идеолог на неофашизма.През 1941 г. PNF Mediterraneans, повлиян от Джакомо Ацербо, предлага изчерпателна дефиниция на „италианската раса“. Но нордичните фигури получават подкрепата на Мусолини поради назначаването през май 1941 г. на убедения духовен нордист Алберто Лукини за ръководител на Италианската расова служба, а също и поради факта, че в края на 1941 г. Мусолини се интересува от духовния нордизъм на Юлиус Евола. Ацербо и средиземноморците, в техния Висш съвет по демография и раса, се опитаха да върнат режима към подкрепа за Средиземноморието, осъждайки идеите на пронордисткия „Манифест на расовите учени“. Съветът твърди, че „арийците“ са езикова група и осъжда идеите на Манифеста за отричане на влиянието на предарийската цивилизация върху съвременна Италия, заявявайки, че Манифестът съдържа „неоправдано и недоказуемо отричане на антропологични, етнологични и археологически открития, които са се случвали и се случват в нашата страна“. Освен това Съветът осъжда идеите на Манифеста за имплицитно приписване на германските нашественици на Италия, лангобардите, че те „оказват творческо влияние върху италианската раса в степен, непропорционална на броя на нашествениците и тяхното биологично влияние“. Според Съвета очевидното превъзходство на древните гърци и римляни над древните германски племена прави немислимо италианската култура да е задължена на древните „арийски“ германци. Съветът осъжда скандинавската позиция на манифеста спрямо средиземноморците, които са „считани за роби“, като „отхвърляне на цялата италианска цивилизация“.
Неонацизмът е набор от националсоциалистически и сродни идеологии, които се формират след поражението на нацистка Германия от Съветския съюз и неговите западни съюзници през 1945 г. Някои неонацисти са разработили по-широка дефиниция за „арийци“ от преди, според която най-близките потомци на древните „арийци“ са народите от Западна Европа, а „нордическите“ и германските народи се считат за най-„расово чистите“.
Въпреки факта, че съвременните неонацисти са загрижени за нарастващия брой „цветни“ раси, те продължават да смятат евреите за свои основни противници (вижте: „Юдео-масонската теория на конспирацията“). Евреите се разглеждат като „архитекти“ на многорасов световен ред, където всички нации и традиции изчезват преди окончателното „завладяване на света“.
От 70-те години на миналия век крайната десница преосмисля "арийския" расизъм и елитаризъм, използвайки идеи от езотеризма и източната философия. В Австрия и Германия бившият есесовец Вилхелм Ландиг се обърна към ариософската митология на Туле, митичната полярна прародина на "арийците". Той създава концепцията за Черното слънце, което действа като заместител на свастиката и мистичен източник на енергия, способен да съживи "арийската раса". Ландиг също използва езотерични идеи, често срещани сред преднацисткото движение Völkische и SS , като Атлантида, тайни расови доктрини от Тибет и други. В Италия аристократичният елитизъм и езотеричният нордизъм са разработени от философа Юлиус Евола. Неговите идеи вдъхновяват цяло поколение следвоенни неофашисти. В края на 80-те години този малко известен преди това философ се превърна в основна икона за опозицията срещу демокрацията и либерализма в западните страни. Евола разглежда съвременната епоха като време на краен упадък, който започва през 8-6 век пр.н.е. д. Той предрича неминуема катастрофа, последвана от обновление и началото на нов Златен век. Идеологията на съвременния неонацизъм също беше значително повлияна от теориите на Савитри Деви и основателя на езотеричния хитлеризъм Мигел Серано. Той вярваше, че епохата на Рибите е неблагоприятна за „хиперборейските арийци“. Серано очакваше идването на Ерата на Водолея, когато боговете и героите ще се завърнат, чийто предшественик той виждаше Хитлер като „последния аватар“.
Според британския религиозен учен Никълъс Гудрик-Кларк много неонацисти желаят да създадат автократична държава по модела на нацистка Германия, която да бъде наречена „Западната империя“. Смята се, че тази държава ще може да постигне световно господство, като обедини ядрените арсенали на четирите основни „арийски“ световни сили, САЩ, Великобритания, Франция и Русия, под едно военно командване. Тази държава трябва да се ръководи от фигура като фюрера, наречена „виндекс” („спасител”, „наказател”). Територията на държавата ще включва всички региони, обитавани от „арийската раса“, както я разбират неонацистите. Пълноправни граждани на държавата ще станат само представители на „арийската раса“ (бял етностат). Западната империя ще започне динамична програма за изследване на космоса , последвана от генетично модифицираното създаване на "супер расата" Homo Galactica. Идеята за „Западна империя“ се основава на концепцията за „империя“, очертана в книгата „Империум: Философия на историята и политиката“ от Франсис Йоки от 1947 г. В началото на 90-те тази концепция е разширена, разширена и усъвършенствана в брошури, публикувани от Дейвид Майат.
Уилям Пиърс през 1999 г. на среща на "Националния алианс".През 1966 г. американският физик Уилям Пиърс напуска преподаването и започва да си сътрудничи с неонацистката фигура Джордж Рокуел, присъединявайки се към Американската нацистка партия, основана от Рокуел. След убийството на Рокуел през 1967 г. Пиърс става една от най-известните фигури в движението за превъзходство на бялата раса в Съединените щати. През 1974 г. основава американската неонацистка организация Национален алианс . Под псевдонима Андрю Макдоналд публикува романа „Дневниците на Търнър“ (1978 г.), който всъщност заменя „Моята борба“ на Хитлер за американските и европейските неонацисти. Романът призовава за расова война, той описва „бяла расова (расистка) революция“, организирана от расистка организация, за да унищожи мултикултурализма в края на 21 век. Унищожаването на представители на „черните раси“ и евреите, както и на „предателите на „бялата раса“ се посочва като единственото възможно решение на социалните проблеми, угодно на неназовано божество.
В книгата се говори за „уникалната роля на евреите като елемент, допринасящ за разпадането на народи и цивилизации“. Описва унищожаването на етнически малцинства, предимно евреи; унищожаването на най-големите руски градове и превръщането на Сибир и Далечния изток в радиоактивна пустиня; унищожаване на населението на целия азиатски континент, включително всички китайци. Тази „арийска революция“ е представена от автора като завършване на Холокоста. Дневниците на Търнър и другите публикации на Пиърс, както и идеологията на Националния алианс, многократно насърчаваха феновете да извършват грабежи и убийства, стимулирайки неонацисткия тероризъм в Обединеното кралство и САЩ, по-специално причинявайки атентата в Оклахома Сити през 1995 г.
Сред десните руски среди е широко разпространена идеята, че германските нацисти не са смятали славяните за расово по-нисши от тях. Редица десни радикални музикални групи изпълняват песни за това, че „славяните също са се борили в частите на СС за чистотата на арийската кръв“, а германците са смятали руснаците за свои „бели братя“, а всичко опровергаващо това е „комунистическо“. измислица.” Руският автор Владимир Авдеев (създателят на доктрината на „расологията” за превъзходството на „нордическата раса” над другите) пише, че в Третия райх не е имало „бесна, целенасочена русофобия” и славяните не са били считани за „подчовеци“. Той смята обратното за „стереотипи от съветската и либералната епоха“ и „неграмотна фантазия на пристрастни журналисти“.
Сред десните руски среди е широко разпространена идеята, че германските нацисти не са смятали славяните за расово по-нисши от тях. Редица десни радикални музикални групи изпълняват песни за това, че „славяните също са се борили в частите на СС за чистотата на арийската кръв“, а германците са смятали руснаците за свои „бели братя“, а всичко опровергаващо това е „комунистическо“. измислица.” Руският автор Владимир Авдеев (създателят на доктрината на „расологията” за превъзходството на „нордическата раса” над другите) пише, че в Третия райх не е имало „бесна, целенасочена русофобия” и славяните не са били считани за „подчовеци“. Той смята обратното за „стереотипи от съветската и либералната епоха“ и „неграмотна фантазия на пристрастни журналисти“.
Десен "Коловрат"Славянската версия на арийския мит включва идеята за "славяно-арийци", разбирана като раса, расова група или народ, идентифициран с протоиндоевропейците, от които се твърди, че славяните да бъдат най-„чистите“ потомци. Твърди се, че "славяно-арийците" са съществували от хиляди години или десетки хиляди години и са предци на значителна част или всички кавказци, или на бялата раса, идентифициран с последния; са първите цивилизовани хора, носители на древна високоразвита култура и просветители на цялото древно човечество; винаги са играли централна роля в разцвета на която и да е от древните средиземноморски цивилизации.
„Славяно-арийската“ идентичност е популярна в славянското нео-езичество, където придобива етно-религиозен облик, а нео-езичеството се разбира като възраждане на „изконната арийска традиция“. „Славяно-арийската“ идея до голяма степен се основава на арийските теории от 19 век и учението на нацизма. Руско-арийският мит, със своята ориентация срещу „юдео-християнската цивилизация“, се превърна в нова митология от нацистки тип.
Прародината на „арийците“ сред руските неоезичници често се свързва с територията на Русия, с легендарната Хиперборея. В техните представи древните славяно-руски държави обхващат големи територии на Евразия, а понякога излизат далеч извън нейните граници. Украинските неоезичници свързват прародината на „арийците“ с територията на Украйна, по-специално с триполската култура. В някои версии руснаците са представени като първите хора, създали култура, писменост и цивилизация за цялото човечество, носители на най-древната религия. Липсата на доказателства за това в историческата наука се обяснява с теории на конспирацията: твърди се, че още от древността Западът се е стремял да скрие значението на славянската цивилизация и е „скрил“ славяните под различни имена: шумери, хети, етруски, египтяни и др. Възраждането на арийския мит до голяма степен е улеснено от „Велесовата книга”.
Първоначалната вяра на „славяно-арийците” се нарича „ведическа религия”. В рамките на „арийската“ идея, по-специално в нео-езичеството, митологизацията на санскрит, който се счита за особено близък до славянските езици, прародител или потомък на последните, е често срещана. Славянските неоезичници и националисти смятат свастиката и по-често нейните модификации („Коловрат“) за древен славянски („арийски“) символ.
Други автори и идеологии
Активизирането на „арийското” нео-езичество се наблюдава както в Русия, така и на Запад. Например, социални движения се развиват, които се обръщат към келтското минало и призовават за връщане към „друидските религии“ на предхристиянска Европа. Френската и германската нова десница в по-голямата си част споделят обща идея за общоевропейско единство, основано на „арийска“ идентичност и желание за откъсване от християнството, чийто период на господство се разглежда като две хиляди -година "лутане в тъмното". Повече или по-малко открито признатият антисемитизъм винаги се свързва с тези идеи.
Добре познатата концепция за „арийското християнство“ е създадена през 19 век от авторите на расови теории и става широко разпространена през 20-21 век в рамките на националсоциализма, неонацизма и нео-езичеството. „Арийското християнство“ е един от вариантите за отговор на въпроса на привържениците на „арийската“ идея за отношението им към християнството като религия, от една страна традиционна, а от друга тясно свързана с юдаизма. Според тази концепция християнството е с "арийски" произход и същност и трябва да бъде пречистено от наследството на юдаизма. Централна тук е идеята за „арийския Исус“, че Исус Христос е „ариец“ по произход или дух.
Редица индуистки фундаменталисти идентифицират "арийците" с индуизма като тяхна "естествена" религия. Религията е тясно свързана с националната идея и в някои контексти придобива расови конотации. Арктическата хипотеза на Б. Г. Тилак има своите последователи сред индийските интелектуалци, теософи и зороастрийци.
Сред редица руски тюркоезични и монголоезични националисти има опити да се осигури „арийска основа“ за идеята за „евразийска общност“.
Ако в рамките на европейския арийски мит образът на врага се свързва със „семитите“, то в други контексти такъв „враг“ може да получи различно лице. Така за арменските и таджикските привърженици на „арийската“ идея силата, противопоставяща се на „арийците“, се идентифицира с турците, за индуските фундаменталисти – с мюсюлманите.
Историография
В западната наука процесът на формиране на арийския мит се изучава главно в западния й ареал и главно в епохата на 19 век. Редица изследователи са изследвали арийския мит за нацистка Германия. В Индия има произведения върху арийския мит. В предсъветската руска и съветска наука арийският мит почти не е анализиран, с изключение на малък брой поръчкови произведения през 30-те и 40-те години на миналия век, които са насочени срещу расизма като цяло. Изследвания върху развитието на арийския мит в различни култури и страни се извършват от руския историк и антрополог В. А. Шнирелман.
Бележки
Ramaswamy, Sumathi (юни 2001 г.). „Останките от расата: Археология, национализъм и копнежът за цивилизация в долината на Инд.“ Индийският преглед на икономическата и социалната история . 38 (2): 105–145.
Templeton, A. Evolution and Notions of Human Race // How Evolution Shapes Our Lives: Essays on Biology and Society / Losos, J. ; Lenski, R.. - Princeton University Press, 2016. - P. 346–361. — „...отговорът на въпроса дали съществуват раси при хората е ясен и недвусмислен: не.“
Wagner, Jennifer K.; Ю, Джун-Хо; Ifekwunigwe, Jayne O.; Харел, Таня М.; Бамшад, Майкъл Дж.; Royal, Charmaine D. (февруари 2017 г.). „Възгледи на антрополозите за раса, произход и генетика“ . Американски журнал за физическа антропология . 162 (2): 318–327.
Американска асоциация на физическите антрополози [английски] . Изявление на AAPA относно расата и расизма . Американска асоциация на физическите антрополози (27 март 2019 г.).
Ellis Cashmore [английски] . Език, раса и етническа принадлежност // Речник на расовите и етническите отношения . - 4. - Routledge , 1997. - P. 198.
Шнирелман, 2015 г. , Глава 7 Митове на руското нео-езичество: национализъм, мегаломания и травматично съзнание, раздел Езотерика, арийство и проблеми на съвременния свят.
Арианство, расова догма (английски). Енциклопедия Британика .
Енциклопедия на Холокоста [английски] , Мемориален музей на Холокоста в Съединените щати . Дата на достъп: 25 февруари 2022 г.
Гершевич, Иля. Стара иранска литература // Handbuch der Orientalistik, Literatur I (немски) . - Leiden: Brill, 1968. - S. 2. - 1-31 S.
Mallory, JP , Adams, Douglas Q. Proto-Indo-European Society // The Oxford Introduction to Proto-Indo-European and the Proto-Indo-European World . - Oxford University Press , август 2006 г. - P. 266. -
Witzel, 2001 , стр. 24: "" Arya / ārya не означава конкретен народ или дори определена "расова" група, а всички онези, които са се присъединили към племената, говорещи ведически санскрит и придържащи се към техните културни норми (като ритуали, поезия и т.н.)"" .
Бейли, Х. У. Аря. Иранска енциклопедия. Дата на достъп: 21 април 2018 г.
Пянков И.В. Ариана според свидетелствата на антични автори // Восток. - 1995. - № 1. - С. 39-55.
Примитивни арийци: Изследвания близо до началото на двадесети век, p. 20.
Дефиниция за арийци. Merriam-Webster
Wells, H. G. The Outline of History , 3rd ed . (Ню Йорк: Macmillan, 1921), гл. 20 („Арийски говорещите народи в праисторически времена“), стр. 236-51.
Х. Г. Уелс през 1922 г. относно ранната история на „арийските народи“ (протоиндоевропейци) . bartleby.com.
Romila Thapar , „The Theory of Aryan Race and India: History and Politics,“ Social Scientist 24.1/3 (Jan.-Mar. 1996), 6. Thapar цитира лекция от 1883 г., в която Мюлер говори за някой, който „принадлежи към югоизточния клон на арийската раса."
Ранд Макнали [английски] (1944). „Расите на човечеството“ (карта).Международното издание на световния атлас на Ранд Макнали. Чикаго: Ранд Макнали. стр. 278-279.
Renfrew, Colin (1989). Произходът на индоевропейските езици // Scientific American, 261 (4), 82-90.
Mish, Frederic C., главен редактор на Webster's Tenth New Collegiate Dictionary Springfield, Massachusetts, USA: 1994. - Merriam-Webster Вижте оригиналната дефиниция (дефиниция #1) на "арийски" на английски. стр. 66.
Миш, Фредерик К., главен редактор. Десетият нов университетски речник на Webster . Спрингфийлд, Масачузетс, САЩ: 1994 г. - Merriam-Webster стр. 66.
Widney, Joseph P. Race Life of the Aryan Peoples
Бонгард-Левин Г. М. , Грантовски Е. А. От Скития до Индия Архивирано копие от 14 юни 2020 г. на Wayback Machine . М.: Мисъл , 1983.
Петрухин В. Я. , Раевски Д. С. Очерци по история на народите на Русия в древността и ранното средновековие. М., 2004. С. 40-57.
Бонгард-Левин Г.М., Грантовски Е.А. Древните арийци: митове и история: от Скития до Индия. Санкт Петербург, 2014 г.
Алън У. Ертл. Към разбиране на Европа: Политико-икономически прецизии на континенталната интеграция. Бока Ратън, Флорида, САЩ: Universal Publishers, 2008. С. 8.
Мелвил Джейкъбс, Бернхард Джоузеф Стърн. Обща антропология. Barnes & Noble, 1963. С. 57.
Romila Thapar , „The Theory of Aryan Race and India: History and Politics,“ Social Scientist 24.1/3 (Jan.-Mar. 1996), 6. Thapar цитира лекция от 1883 г., в която Мюлер говори за някой, който „принадлежи към югоизточния клон на арийската раса."
Ранд Макнали [английски] (1944). „Расите на човечеството“ (карта).Международното издание на световния атлас на Ранд Макнали. Чикаго: Ранд Макнали. стр. 278-279.
Renfrew, Colin (1989). Произходът на индоевропейските езици // Scientific American, 261 (4), 82-90.
Mish, Frederic C., главен редактор на Webster's Tenth New Collegiate Dictionary Springfield, Massachusetts, USA: 1994. - Merriam-Webster Вижте оригиналната дефиниция (дефиниция #1) на "арийски" на английски. стр. 66.
Миш, Фредерик К., главен редактор. Десетият нов университетски речник на Webster . Спрингфийлд, Масачузетс, САЩ: 1994 г. - Merriam-Webster стр. 66.
Widney, Joseph P. Race Life of the Aryan Peoples
Бонгард-Левин Г. М. , Грантовски Е. А. От Скития до Индия Архивирано копие от 14 юни 2020 г. на Wayback Machine . М.: Мисъл , 1983.
Петрухин В. Я. , Раевски Д. С. Очерци по история на народите на Русия в древността и ранното средновековие. М., 2004. С. 40-57.
Бонгард-Левин Г.М., Грантовски Е.А. Древните арийци: митове и история: от Скития до Индия. Санкт Петербург, 2014 г.
Алън У. Ертл. Към разбиране на Европа: Политико-икономически прецизии на континенталната интеграция. Бока Ратън, Флорида, САЩ: Universal Publishers, 2008. С. 8.
Мелвил Джейкъбс, Бернхард Джоузеф Стърн. Обща антропология. Barnes & Noble, 1963. С. 57.
Соколов, 2015, Мит 39. Защо трябва хората да се заселват на север? На юг е топло.
Соколов, 2015 , Мит 38. Човекът не се е появил в Африка….
Владимир Родионов. Идеологически произход на расовата дискриминация срещу славяните в Третия райх
Соколов, 2015 , Мит 38. Човекът не се е появил в Африка….
Владимир Родионов. Идеологически произход на расовата дискриминация срещу славяните в Третия райх
Андреа Орсучи, „Ariani, indogermani, stirpi mediterranee: aspetti del dibattito sulle razze europee (1870-1914)
Arvidsson, 2006: „Die Grundlagen des Neunzehnten Jahhunderts (1899) [...] често се сочи като един от най-важните протонацистки текстове.“
Лепетухин Н. В. Оптимизъм и песимизъм в расизма (на примера на теориите на Ж.-А. Гобино и Х.-С. Чембърлейн) // Бюлетин на Северния (Арктически) федерален университет. Серия: Хуманитарни и социални науки. — 2019. —
Лунин Б. В. Из историята на руската ориенталистика и археология в Туркестан. Туркестански кръг на любителите на археологията (1895-1917).
Arvidsson, 2006: „Die Grundlagen des Neunzehnten Jahhunderts (1899) [...] често се сочи като един от най-важните протонацистки текстове.“
Лепетухин Н. В. Оптимизъм и песимизъм в расизма (на примера на теориите на Ж.-А. Гобино и Х.-С. Чембърлейн) // Бюлетин на Северния (Арктически) федерален университет. Серия: Хуманитарни и социални науки. — 2019. —
Лунин Б. В. Из историята на руската ориенталистика и археология в Туркестан. Туркестански кръг на любителите на археологията (1895-1917).
Безродни М.В. За „страха от омраза“ на Андрей Бели // Нов литературен преглед. 1997. № 28. С. 100-125.
Светликова И. Кант семитът и Кант ариецът в Бели // Нов литературен преглед. 2008. № 93.
Еткинд А. М. Содом и Психея. Есета върху интелектуалната история на Сребърния век. М.: ИЦ-Гарант, 1996.
Bongard-Levin G. M. Blok и индийската култура // I. S. Zilberstein , L. M. Rosenblum (ed.). Книжовно наследство. М.: Наука , 1993. Т. 92, кн. 5. стр. 601, 607—610, 618.
Куклина И.В. Етногеография на Скития според древните източници. Л.: Наука, 1985. С. 162-175, 180-185.
Уилямс, Стивън. Фантастична археология. Дивата страна на северноамериканската праистория. Филаделфия: University of Pennsylvania Press, 1991, стр. 140-144.
Пауъл, А. Е. Слънчевата система: Пълно очертание на теософската схема на еволюцията. Лондон: 1930. Theosophical Publishing House. С. 298-299.
Goodrick-Clark, 1995, p. 189.
Дулов, В. Българското общество и разнообразието от езически и неоезически теми // Скот Симпсън и Каарина Айтамурто (ред.). Съвременни езически и родноверски движения в Централна и Източна Европа. Дърам, Обединеното кралство: Acumen, 2013 г., стр. 208–209.
Weir, David (2011). Американският изток: Представяне на Изтока от колониалната ера през двадесетия век
Светликова И. Кант семитът и Кант ариецът в Бели // Нов литературен преглед. 2008. № 93.
Еткинд А. М. Содом и Психея. Есета върху интелектуалната история на Сребърния век. М.: ИЦ-Гарант, 1996.
Bongard-Levin G. M. Blok и индийската култура // I. S. Zilberstein , L. M. Rosenblum (ed.). Книжовно наследство. М.: Наука , 1993. Т. 92, кн. 5. стр. 601, 607—610, 618.
Куклина И.В. Етногеография на Скития според древните източници. Л.: Наука, 1985. С. 162-175, 180-185.
Уилямс, Стивън. Фантастична археология. Дивата страна на северноамериканската праистория. Филаделфия: University of Pennsylvania Press, 1991, стр. 140-144.
Пауъл, А. Е. Слънчевата система: Пълно очертание на теософската схема на еволюцията. Лондон: 1930. Theosophical Publishing House. С. 298-299.
Goodrick-Clark, 1995, p. 189.
Дулов, В. Българското общество и разнообразието от езически и неоезически теми // Скот Симпсън и Каарина Айтамурто (ред.). Съвременни езически и родноверски движения в Централна и Източна Европа. Дърам, Обединеното кралство: Acumen, 2013 г., стр. 208–209.
Weir, David (2011). Американският изток: Представяне на Изтока от колониалната ера през двадесетия век
Брус Дейвид Баум.Възходът и падението на кавказката раса: политическа история на расовата идентичност. Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ; Лондон, Англия, Обединеното кралство: New York University Press, 2006. P. 156.
Ан Максуел. Несъвършена картина: Фотография и евгеника, 1870–1940. Ийстбърн, Англия: Великобритания; Портланд, Орегон, САЩ: Съсекс академична преса, 2008, 2010. С. 150.
Racisms Made in Germany, Wulf D. Hund 2011. P. 19.
Джон Корнуел. Учените на Хитлер: Наука, война и Дяволският пакт. Penguin, Алън Е. Стайнвайс.Изучаване на евреина: Научен антисемитизъм в нацистка Германия. Harvard University Press, 2008 г. С. 28.
Алън Е. Щайнвайс. Изучаване на евреина: Научен антисемитизъм в нацистка Германия . Harvard University Press, 2008 г. С. 29.
Виерек, Питър.Метаполитика. Корените на нацисткия ум. NY: Capricorn Books, 1965 г. стр. 219, 229, 230-231, 243, 252, 273-274.
Лакер У. Русия и Германия. Менторите на Хитлер. Вашингтон: Проблеми на Източна Европа, 1991. С. 102-114.
Gugenberger, Eduard & Schweidlenka, Roman. Die Fäden der Nornen. Zur Machtder Mythen in politischen Bewegungen. Wien: Verlag für Gesellschaftskritik, 1993. S. 153-154.
Шнирелман, 2015 г., том 1, глава 3 Следата на нацистите, раздел „Скандинавски мит” от Алфред Розенберг, стр. 75-82.
Чандлър, А. Р.Нацисткият мит на Розенберг. NY: Greenwood Press, 1968. P. 6, 18-22, 27, 30-31, 42, 70.
Wiwjorra, Инго. Германската археология и нейната връзка с национализма и расизма // Маргарита Диас-Андреу, Тимъти Шампион (ред.). Национализъм и археология в Европа. Лондон: UCL Press, 1996. P. 168.
Сесил, Р.Митът за Господарската раса: Алфред Розенберг и нацистката идеология. Лондон: BT Batsford, 1972. стр. 19, 22, 61-63, 82-83, 90-92, 187-190.
Няма място за извънземното, няма полза за прахосника
Ан Максуел. Несъвършена картина: Фотография и евгеника, 1870–1940. Ийстбърн, Англия: Великобритания; Портланд, Орегон, САЩ: Съсекс академична преса, 2008, 2010. С. 150.
Racisms Made in Germany, Wulf D. Hund 2011. P. 19.
Джон Корнуел. Учените на Хитлер: Наука, война и Дяволският пакт. Penguin, Алън Е. Стайнвайс.Изучаване на евреина: Научен антисемитизъм в нацистка Германия. Harvard University Press, 2008 г. С. 28.
Алън Е. Щайнвайс. Изучаване на евреина: Научен антисемитизъм в нацистка Германия . Harvard University Press, 2008 г. С. 29.
Виерек, Питър.Метаполитика. Корените на нацисткия ум. NY: Capricorn Books, 1965 г. стр. 219, 229, 230-231, 243, 252, 273-274.
Лакер У. Русия и Германия. Менторите на Хитлер. Вашингтон: Проблеми на Източна Европа, 1991. С. 102-114.
Gugenberger, Eduard & Schweidlenka, Roman. Die Fäden der Nornen. Zur Machtder Mythen in politischen Bewegungen. Wien: Verlag für Gesellschaftskritik, 1993. S. 153-154.
Шнирелман, 2015 г., том 1, глава 3 Следата на нацистите, раздел „Скандинавски мит” от Алфред Розенберг, стр. 75-82.
Чандлър, А. Р.Нацисткият мит на Розенберг. NY: Greenwood Press, 1968. P. 6, 18-22, 27, 30-31, 42, 70.
Wiwjorra, Инго. Германската археология и нейната връзка с национализма и расизма // Маргарита Диас-Андреу, Тимъти Шампион (ред.). Национализъм и археология в Европа. Лондон: UCL Press, 1996. P. 168.
Сесил, Р.Митът за Господарската раса: Алфред Розенберг и нацистката идеология. Лондон: BT Batsford, 1972. стр. 19, 22, 61-63, 82-83, 90-92, 187-190.
Няма място за извънземното, няма полза за прахосника
Еренрайх, Нацисткото доказателство за предците, стр. 10.
Ерик Еренрайх.Нацисткото доказателство за предци: генеалогия, расова наука и окончателното решение. Блумингтън, Индиана, САЩ: Indiana University Press, pp. 9-10.
Еренрайх, Нацисткото доказателство за предците, стр. 70.
“Аризация” : [арх. 19 октомври 2022 г. ] / O. V. // Ankylosis - Bank [Електронен ресурс]. - 2005. - ( Голяма руска енциклопедия : [в 35 тома] / главен редактор Ю. С. Осипов ; 2004-2017, том 2).
Padfield, Peter [английски] Химлер -Ню Йорк: Хенри Холт, 1990. С. 402.
Андре Мино. Операция Барбароса: Идеология и етика срещу човешкото достойнство . Родопи, 2004. с. 34-36.
Стив Торн. Езикът на войната . Лондон, Англия, Обединеното кралство: Routledge, 2006. С. 38.
Wendy Below [английски] . Изграждането на нацистката империя и Холокоста в Украйна . Издателство на Университета на Северна Каролина, 2005 г. С. 27.
Марвин Пери. Западната цивилизация: Кратка история. Cengage Learning, 2012, 468.
Дейвид Даунинг. Запечатване на съдбата им: Двадесет и двата дни, които решиха Втората световна война. стр. 48.
Richard C. Frucht. Източна Европа: Въведение в хората, земите и културата.
Дейвид Даунинг. Запечатване на съдбата им: Двадесет и двата дни, които решиха Втората световна война. Четете както искате, 2010 г. С. 48.
Ан Нелсън. Червеният оркестър: Историята на берлинското подземие и кръга от приятели, които се съпротивляваха на Хитлер . Random House Digital, Inc., 2009 г. С. 212.
Джоузеф У. Бендерски. Кратка история на нацистка Германия, Плимут, Англия, Обединеното кралство: Rowman & Littlefield Publishers Inc., 2007 г., стр. 161-162.
Rich, Norman (1974). Военните цели на Хитлер: Установяването на новия ред, стр. 276-7. W. W. Norton & Company Inc., Ню Йорк.
Норман Дейвис. en:Europe at War 1939–1945: No Simple Victory. Пан Макмилан, 2008 г., стр. 167, 209.
Адолф Хитлер. Разговорът на Хитлер за маса, 1941-1944: Тайни разговори (английски) . - Enigma Books, 2008.
Еренрайх, Нацисткото доказателство за предците, стр. 11.
Ширър, Уилям. Възходът и падането на Третия райх. Лондон, 1960 г. = Възходът и падението на Третия райх / Прев. от английски колектив преводачи / С предговор и изд. О. А. Ржешевски . М.: Воениздат , 1991. 653 с.
Неоклеус, Марк. фашизъм . Минеаполис, Минесота, САЩ: University of Minnesota Press, 1997. p. 35
Гленда Слуга. Проблемът за Триест и итало-югославската граница: Разлика, идентичност и суверенитет през ХХ век . SUNY Press, 2001. С. 52.
Идеологическите основи на расовата политика на фашистка Италия Архивирано копие от 18 октомври 2016 г. на Wayback Machine .
Арийскаполитика на идентичност.
Литература
Арийци // Енциклопедичен речник на Брокхаус и Ефрон : в 86 тома (82 тома и 4 допълнителни). - Санкт Петербург. , 1890—1907., том II (1890): Arago - Outka, p. 104-105.
Арийци // Голяма съветска енциклопедия : [в 30 тома] / гл. изд. А. М. Прохоров . — 3-то изд. - М .: Съветска енциклопедия, 1969-1978.
Балановская Е. В., Боринская С. А. , Бужилова А. П. , Дубова Н. А. , Дибо А. В. , Клайн Л. С. , Шнирелман В. А. и др. ДНК демагогия на Анатолий Кльосов // Троица версия . - 2015. - № 170 .
Гайдуков А. Б. , Скачкова Е. Ю. „Славянската” символика като начин на социализация в езическата субкултура на късната модерност // Социология на религията в късното модерно общество. - 2021. - № 10 . - стр. 83-89 .
Гудрик-Кларк Н. Окултни корени на нацизма. Тайни арийски култове и тяхното влияние върху нацистката идеология . - Санкт Петербург. : Евразия, 1995.
Гудрик-Кларк Н. Окултни корени на нацизма. Тайни арийски култове и тяхното влияние върху нацистката идеология: Ариософите на Австрия и Германия, 1890-1935 г. - М .: EKSMO , 2004. - 576 с. .
Дымерская-Цигелман Л. Съветски корени на съвременния антисемитизъм // Форум за съвременна източноевропейска история и култура - руско издание. - 2006. - № 2 . - С. 1-68 .
Ларуел, Марлен . Арийски мит - руски поглед / Превод от френски Дмитрий Баюк. 25.03.2010 // По света . — 2010 г.
Панченко А. А. Рец. на книгата: Виктор Шнирелман. Арийският мит в съвременния свят: В 2 тома, М.: Нов литературен преглед, 2015. 536 с.; 440 стр. (Библиотека на списание „Спешен резерв“) // Антропологически форум. - 2017. - № 33 . - стр. 125-137 .
Полиниченко Д. Ю. Неопаганство и любителска лингвистика в съвременна Русия // Език и култура. Научно онлайн списание на Центъра за изследване на културната лингвистика и преводознание на Философския факултет на Прешовския университет в Прешов. - 2012. - № 12 .
Поляков Л. Арийски мит. Изследване на произхода на расизма. - Санкт Петербург. : Евразия, 1996.
Прокофиев А. В., Филатов С. Б. , Коскело А. С. Славянско и скандинавско езичество. Wicca // Съвременният религиозен живот в Русия. Опит от систематично описание / Реп. изд. М. Бърдо , С. Б. Филатов. - М .: Логос, 2006. - Т. 4. - С. 155-207. — 366 стр.
Соколов A. B. Митове за човешката еволюция / Научен редактор доктор на биологичните науки E. B. Naimark . - М .: Нехудожествена литература Alpina , 2015. - 390 с.
Соколов А. Б. Крият ли се учените? Митове на 21 век / Научни редактори С. М. Боринская , доктор на биологичните науки, А. И. Иванчик , доктор на историческите науки, член-кореспондент на Руската академия на науките . - М .: Нехудожествена литература Alpina , 2017. - 370 с.
Шнирелман В. А. Лицата на омразата (Антисемити и расисти на поход) / Второ издание, коригирано и разширено. - М .: Московско бюро за правата на човека , Академия , 2010. - 336 с.
Шнирелман В. А. Руското родноверие: нео-езичество и национализъм в съвременна Русия . - М .: Библейски и богословски институт на Св. апостол Андрей , 2012. - xiv + 302 с.
Шнирелман В. А. Хазарският мит: идеологията на политическия радикализъм в Русия и нейният произход . - М .: Мостове на културата-Гешарим , 2012b. — 312 стр.
Шнирелман В. А. Арийският мит в съвременния свят / Руската академия на науките , Институт по етнология и антропология на името на Н. Н. Миклухо-Маклай . - М .: Нов литературен преглед , 2015. - (Библиотека на списание „ Недосегаем резерват “).
Антъни, Дейвид У. Конят, колелото и езикът: Как ездачите от бронзовата епоха от евразийските степи са оформили съвременния свят [английски] . - Princeton University Press , 2007.
Arvidsson, Stefan [английски] . Арийски идоли: Индоевропейската митология като идеология и наука (превод от Соня Вихман; оригинална дата: 2000 г.). - Чикаго:University of Chicago Press, 2006. - P. 153.
Балантайн, Тони. Ориентализъм и раса: Арианството в Британската империя (Кеймбриджски имперски и постколониални изследвания). - Palgrave Macmillan, 2001. - P. 277.
Ерик Еренрайх.Нацисткото доказателство за предци: генеалогия, расова наука и окончателното решение. Блумингтън, Индиана, САЩ: Indiana University Press, pp. 9-10.
Еренрайх, Нацисткото доказателство за предците, стр. 70.
“Аризация” : [арх. 19 октомври 2022 г. ] / O. V. // Ankylosis - Bank [Електронен ресурс]. - 2005. - ( Голяма руска енциклопедия : [в 35 тома] / главен редактор Ю. С. Осипов ; 2004-2017, том 2).
Padfield, Peter [английски] Химлер -Ню Йорк: Хенри Холт, 1990. С. 402.
Андре Мино. Операция Барбароса: Идеология и етика срещу човешкото достойнство . Родопи, 2004. с. 34-36.
Стив Торн. Езикът на войната . Лондон, Англия, Обединеното кралство: Routledge, 2006. С. 38.
Wendy Below [английски] . Изграждането на нацистката империя и Холокоста в Украйна . Издателство на Университета на Северна Каролина, 2005 г. С. 27.
Марвин Пери. Западната цивилизация: Кратка история. Cengage Learning, 2012, 468.
Дейвид Даунинг. Запечатване на съдбата им: Двадесет и двата дни, които решиха Втората световна война. стр. 48.
Richard C. Frucht. Източна Европа: Въведение в хората, земите и културата.
Дейвид Даунинг. Запечатване на съдбата им: Двадесет и двата дни, които решиха Втората световна война. Четете както искате, 2010 г. С. 48.
Ан Нелсън. Червеният оркестър: Историята на берлинското подземие и кръга от приятели, които се съпротивляваха на Хитлер . Random House Digital, Inc., 2009 г. С. 212.
Джоузеф У. Бендерски. Кратка история на нацистка Германия, Плимут, Англия, Обединеното кралство: Rowman & Littlefield Publishers Inc., 2007 г., стр. 161-162.
Rich, Norman (1974). Военните цели на Хитлер: Установяването на новия ред, стр. 276-7. W. W. Norton & Company Inc., Ню Йорк.
Норман Дейвис. en:Europe at War 1939–1945: No Simple Victory. Пан Макмилан, 2008 г., стр. 167, 209.
Адолф Хитлер. Разговорът на Хитлер за маса, 1941-1944: Тайни разговори (английски) . - Enigma Books, 2008.
Еренрайх, Нацисткото доказателство за предците, стр. 11.
Ширър, Уилям. Възходът и падането на Третия райх. Лондон, 1960 г. = Възходът и падението на Третия райх / Прев. от английски колектив преводачи / С предговор и изд. О. А. Ржешевски . М.: Воениздат , 1991. 653 с.
Неоклеус, Марк. фашизъм . Минеаполис, Минесота, САЩ: University of Minnesota Press, 1997. p. 35
Гленда Слуга. Проблемът за Триест и итало-югославската граница: Разлика, идентичност и суверенитет през ХХ век . SUNY Press, 2001. С. 52.
Идеологическите основи на расовата политика на фашистка Италия Архивирано копие от 18 октомври 2016 г. на Wayback Machine .
Арийскаполитика на идентичност.
Литература
Арийци // Енциклопедичен речник на Брокхаус и Ефрон : в 86 тома (82 тома и 4 допълнителни). - Санкт Петербург. , 1890—1907., том II (1890): Arago - Outka, p. 104-105.
Арийци // Голяма съветска енциклопедия : [в 30 тома] / гл. изд. А. М. Прохоров . — 3-то изд. - М .: Съветска енциклопедия, 1969-1978.
Балановская Е. В., Боринская С. А. , Бужилова А. П. , Дубова Н. А. , Дибо А. В. , Клайн Л. С. , Шнирелман В. А. и др. ДНК демагогия на Анатолий Кльосов // Троица версия . - 2015. - № 170 .
Гайдуков А. Б. , Скачкова Е. Ю. „Славянската” символика като начин на социализация в езическата субкултура на късната модерност // Социология на религията в късното модерно общество. - 2021. - № 10 . - стр. 83-89 .
Гудрик-Кларк Н. Окултни корени на нацизма. Тайни арийски култове и тяхното влияние върху нацистката идеология . - Санкт Петербург. : Евразия, 1995.
Гудрик-Кларк Н. Окултни корени на нацизма. Тайни арийски култове и тяхното влияние върху нацистката идеология: Ариософите на Австрия и Германия, 1890-1935 г. - М .: EKSMO , 2004. - 576 с. .
Дымерская-Цигелман Л. Съветски корени на съвременния антисемитизъм // Форум за съвременна източноевропейска история и култура - руско издание. - 2006. - № 2 . - С. 1-68 .
Ларуел, Марлен . Арийски мит - руски поглед / Превод от френски Дмитрий Баюк. 25.03.2010 // По света . — 2010 г.
Панченко А. А. Рец. на книгата: Виктор Шнирелман. Арийският мит в съвременния свят: В 2 тома, М.: Нов литературен преглед, 2015. 536 с.; 440 стр. (Библиотека на списание „Спешен резерв“) // Антропологически форум. - 2017. - № 33 . - стр. 125-137 .
Полиниченко Д. Ю. Неопаганство и любителска лингвистика в съвременна Русия // Език и култура. Научно онлайн списание на Центъра за изследване на културната лингвистика и преводознание на Философския факултет на Прешовския университет в Прешов. - 2012. - № 12 .
Поляков Л. Арийски мит. Изследване на произхода на расизма. - Санкт Петербург. : Евразия, 1996.
Прокофиев А. В., Филатов С. Б. , Коскело А. С. Славянско и скандинавско езичество. Wicca // Съвременният религиозен живот в Русия. Опит от систематично описание / Реп. изд. М. Бърдо , С. Б. Филатов. - М .: Логос, 2006. - Т. 4. - С. 155-207. — 366 стр.
Соколов A. B. Митове за човешката еволюция / Научен редактор доктор на биологичните науки E. B. Naimark . - М .: Нехудожествена литература Alpina , 2015. - 390 с.
Соколов А. Б. Крият ли се учените? Митове на 21 век / Научни редактори С. М. Боринская , доктор на биологичните науки, А. И. Иванчик , доктор на историческите науки, член-кореспондент на Руската академия на науките . - М .: Нехудожествена литература Alpina , 2017. - 370 с.
Шнирелман В. А. Лицата на омразата (Антисемити и расисти на поход) / Второ издание, коригирано и разширено. - М .: Московско бюро за правата на човека , Академия , 2010. - 336 с.
Шнирелман В. А. Руското родноверие: нео-езичество и национализъм в съвременна Русия . - М .: Библейски и богословски институт на Св. апостол Андрей , 2012. - xiv + 302 с.
Шнирелман В. А. Хазарският мит: идеологията на политическия радикализъм в Русия и нейният произход . - М .: Мостове на културата-Гешарим , 2012b. — 312 стр.
Шнирелман В. А. Арийският мит в съвременния свят / Руската академия на науките , Институт по етнология и антропология на името на Н. Н. Миклухо-Маклай . - М .: Нов литературен преглед , 2015. - (Библиотека на списание „ Недосегаем резерват “).
Антъни, Дейвид У. Конят, колелото и езикът: Как ездачите от бронзовата епоха от евразийските степи са оформили съвременния свят [английски] . - Princeton University Press , 2007.
Arvidsson, Stefan [английски] . Арийски идоли: Индоевропейската митология като идеология и наука (превод от Соня Вихман; оригинална дата: 2000 г.). - Чикаго:University of Chicago Press, 2006. - P. 153.
Балантайн, Тони. Ориентализъм и раса: Арианството в Британската империя (Кеймбриджски имперски и постколониални изследвания). - Palgrave Macmillan, 2001. - P. 277.
Маджид, Джавед (2004). „Рецензия: Арианството и империята. Рецензирана работа: Ориентализъм и раса: Арианството в Британската империя от Тони Балантайн“ . Вестник на Историческа работилница (58, есен, 2004 г.). Oxford University Press : 312–316.
Брайънт, Едуин Франсис. Търсенето на произхода на ведическата култура: Дебатът за индо-арийската миграция . - Oxford University Press , САЩ, 2001.
Дънлап, Найт [английски] . Великият арийски мит (на английски) // The Scientific Monthly [на английски] /Американска асоциация за напредък на науката. - 1944. -кн. 59,бр. 4окт. -С. 296-300.
Фигейра, Дороти М. Арийци, евреи, брамини: теоретизиране на авторитета чрез митове за идентичността. - Олбъни: Държавен университет на Ню Йорк Прес , 2002 г.
Fortson, Benjamin W. [английски] .Индоирански I: индийски //Индоевропейски език и култура. - 2. - Колеж по литература, наука и изкуства на Мичиганския университет [английски] ,John Wiley & Sons, 2011.
Жилет, Арън. Расови теории във фашистка Италия (английски) . - Routledge , 2012.
Жилет, Арън. Расови теории във фашистка Италия. - Лондон; Ню Йорк: Routledge , 2001.
Жилет, Арън. Расови теории във фашистка Италия. - Лондон; Ню Йорк: Routledge , 2002.
Годуин, Джоселин. Арктос: Полярният мит в науката, символизма и нацисткото оцеляване. - Лондон: Thames & Hudson Ltd, 1993.
Гудрик-Кларк, Никълъс. Окултните корени на нацизма: Тайните арийски култове и тяхното влияние върху нацистката идеология: [ англ. ] . - 1992. - New York University Press , 1985.
Гудрик-Кларк, Никълъс . Черно слънце: арийски култове, езотеричен нацизъм и политиката на идентичност . - New York University Press , 2002.
Гудрик-Кларк, Никълъс . Черно слънце: арийски култове, езотеричен нацизъм и политиката на идентичност . - Ню Йорк
Гордън, Сара Ан. Хитлер, германците и "еврейският въпрос" . - Princeton, NJ: Princeton University Press , 1984.
Грегор, А. Джеймс (1961). „Ревизиран нордизъм“ . Филон . 22 (4): 352–360.
Ларуел, Марлен . Mythe aryen et rêve imperial dans la Russie du XIX-e siècle (френски) . — Париж: CNRS-Éditions, 2005 г.
Ларуел, Марлен . Движението Родноверие: търсенето на предхристиянския произход и окултното // Новата ера на Русия. Окултни и езотерични измерения (английски) / Бригит Менцел; Михаел Хагемайстер; Бернис Глацер Розентал (ред.). - Мюнхен: Kubon & Sagner, 2012.
Lazaridis, Joseph (август 2016). „Геномни прозрения за произхода на земеделието в древния Близък изток“ . Nature (английски) . 536 (7617): 419–424.
Лонгерич, Питър. Холокост: Нацисткото преследване и убийство на евреите . — Оксфорд; Ню Йорк: Oxford University Press , 2010.
Малори, Дж. П. В търсене на индоевропейците/Език, археология и мит . - De Gruyter , 2015. - Vol. 67. -
Pereltsvaig, Asya [английски] et Lewis, Martin W. Индоевропейският спор. -Cambridge University Press, 2015.
Пилкингтън Х.; Попов А. Разбиране на нео-езичеството в Русия: религия? Идеология? Философия? Фантазия? // В Джордж Маккей (ред.). Субкултури и нови религиозни движения в Русия и Източна и Централна Европа (английски) . - Питър Ланг, 2009. - 282 с.
Поляков, Леон. Арийският мит: История на расистките и националистически идеи в Европа . Ню Йорк: Barnes & Noble Books. 1996 г.
Рич, Пол Б. (1998). „Расови идеи и въздействието на империализма в Европа“ . Европейското наследство
Спиро, Джонатан П. Защита на расата на господарите: опазване, евгеника и наследството на Мадисън Грант . - University of Vermont Press [английски] , 2009.
Вилар, Франсиско. Los Indoeuropeos y los origines de Europa: lenguaje e historia . - Мадрид: Gredos, 1991. - P. 42-47. —
Вилар, Франсиско. Los Indoeuropeos y los origines de Europa: lenguaje e historia: - Мадрид: Gredos, 1991. - трад. ит.: Вилар, Франсиско. Gli Indoeuropei e le origini dell'Europa. - Болоня: Il Mulino, 1997.
White JR Тероризъм и вътрешна сигурност: Въведение. — 6 издание. - Wadsworth Publishing, 2008. - 592 с.
Вицел, Майкъл (2001). „Автохтонни арийци? Доказателствата от староиндийски и ирански текстове“. Електронно списание за ведически изследвания . 7 (3): 1–115.
Вицел, Майкъл (2008). „Автохтонни арийци? Доказателствата от староиндийски и ирански текстове“ . Електронно списание за ведически изследвания, 17 април . 14 (3).
Йен, Бил. Майсторът на Черните изкуства на Хитлер: Черните рицари на Химлер и окултният произход на SS . - Минеаполис: Зенит, 2010. - I
Липатов A.T. Дума, изтъкана от живота. Разкази за тайните, красотата, силата и мъдростта на словото. - Йошкар-Ола: Издателска къща Mari Book , 2011. - 272 с.
Експертиза на Велеската книга : История, лингвистика, ДНК генеалогия / А. А. Кльосов , В. С. Гнатюк , Ю. В. Гнатюк , Д. С. Логинов , Г. З. Максименко , В. Д. Осипов , В. В. Цибулкин , М. Н. Сердюченко ; [с предговор от А. Т. Липатов , преводи на фрагменти и редица бележки от Н. В. Слатин ]. - M .: Conceptual, 2015. - T. 1-3. — ( том 1 ; том 2 ; том 3, част 1 ; том 3, част 2 ).
Дънлап, Найт [английски] . Великият арийски мит (на английски) // The Scientific Monthly [на английски] /Американска асоциация за напредък на науката. - 1944. -кн. 59,бр. 4окт. -С. 296-300.
Фигейра, Дороти М. Арийци, евреи, брамини: теоретизиране на авторитета чрез митове за идентичността. - Олбъни: Държавен университет на Ню Йорк Прес , 2002 г.
Fortson, Benjamin W. [английски] .Индоирански I: индийски //Индоевропейски език и култура. - 2. - Колеж по литература, наука и изкуства на Мичиганския университет [английски] ,John Wiley & Sons, 2011.
Жилет, Арън. Расови теории във фашистка Италия (английски) . - Routledge , 2012.
Жилет, Арън. Расови теории във фашистка Италия. - Лондон; Ню Йорк: Routledge , 2001.
Жилет, Арън. Расови теории във фашистка Италия. - Лондон; Ню Йорк: Routledge , 2002.
Годуин, Джоселин. Арктос: Полярният мит в науката, символизма и нацисткото оцеляване. - Лондон: Thames & Hudson Ltd, 1993.
Гудрик-Кларк, Никълъс. Окултните корени на нацизма: Тайните арийски култове и тяхното влияние върху нацистката идеология: [ англ. ] . - 1992. - New York University Press , 1985.
Гудрик-Кларк, Никълъс . Черно слънце: арийски култове, езотеричен нацизъм и политиката на идентичност . - New York University Press , 2002.
Гудрик-Кларк, Никълъс . Черно слънце: арийски култове, езотеричен нацизъм и политиката на идентичност . - Ню Йорк
Гордън, Сара Ан. Хитлер, германците и "еврейският въпрос" . - Princeton, NJ: Princeton University Press , 1984.
Грегор, А. Джеймс (1961). „Ревизиран нордизъм“ . Филон . 22 (4): 352–360.
Ларуел, Марлен . Mythe aryen et rêve imperial dans la Russie du XIX-e siècle (френски) . — Париж: CNRS-Éditions, 2005 г.
Ларуел, Марлен . Движението Родноверие: търсенето на предхристиянския произход и окултното // Новата ера на Русия. Окултни и езотерични измерения (английски) / Бригит Менцел; Михаел Хагемайстер; Бернис Глацер Розентал (ред.). - Мюнхен: Kubon & Sagner, 2012.
Lazaridis, Joseph (август 2016). „Геномни прозрения за произхода на земеделието в древния Близък изток“ . Nature (английски) . 536 (7617): 419–424.
Лонгерич, Питър. Холокост: Нацисткото преследване и убийство на евреите . — Оксфорд; Ню Йорк: Oxford University Press , 2010.
Малори, Дж. П. В търсене на индоевропейците/Език, археология и мит . - De Gruyter , 2015. - Vol. 67. -
Pereltsvaig, Asya [английски] et Lewis, Martin W. Индоевропейският спор. -Cambridge University Press, 2015.
Пилкингтън Х.; Попов А. Разбиране на нео-езичеството в Русия: религия? Идеология? Философия? Фантазия? // В Джордж Маккей (ред.). Субкултури и нови религиозни движения в Русия и Източна и Централна Европа (английски) . - Питър Ланг, 2009. - 282 с.
Поляков, Леон. Арийският мит: История на расистките и националистически идеи в Европа . Ню Йорк: Barnes & Noble Books. 1996 г.
Рич, Пол Б. (1998). „Расови идеи и въздействието на империализма в Европа“ . Европейското наследство
Спиро, Джонатан П. Защита на расата на господарите: опазване, евгеника и наследството на Мадисън Грант . - University of Vermont Press [английски] , 2009.
Вилар, Франсиско. Los Indoeuropeos y los origines de Europa: lenguaje e historia . - Мадрид: Gredos, 1991. - P. 42-47. —
Вилар, Франсиско. Los Indoeuropeos y los origines de Europa: lenguaje e historia: - Мадрид: Gredos, 1991. - трад. ит.: Вилар, Франсиско. Gli Indoeuropei e le origini dell'Europa. - Болоня: Il Mulino, 1997.
White JR Тероризъм и вътрешна сигурност: Въведение. — 6 издание. - Wadsworth Publishing, 2008. - 592 с.
Вицел, Майкъл (2001). „Автохтонни арийци? Доказателствата от староиндийски и ирански текстове“. Електронно списание за ведически изследвания . 7 (3): 1–115.
Вицел, Майкъл (2008). „Автохтонни арийци? Доказателствата от староиндийски и ирански текстове“ . Електронно списание за ведически изследвания, 17 април . 14 (3).
Йен, Бил. Майсторът на Черните изкуства на Хитлер: Черните рицари на Химлер и окултният произход на SS . - Минеаполис: Зенит, 2010. - I
Липатов A.T. Дума, изтъкана от живота. Разкази за тайните, красотата, силата и мъдростта на словото. - Йошкар-Ола: Издателска къща Mari Book , 2011. - 272 с.
Експертиза на Велеската книга : История, лингвистика, ДНК генеалогия / А. А. Кльосов , В. С. Гнатюк , Ю. В. Гнатюк , Д. С. Логинов , Г. З. Максименко , В. Д. Осипов , В. В. Цибулкин , М. Н. Сердюченко ; [с предговор от А. Т. Липатов , преводи на фрагменти и редица бележки от Н. В. Слатин ]. - M .: Conceptual, 2015. - T. 1-3. — ( том 1 ; том 2 ; том 3, част 1 ; том 3, част 2 ).
Коментари
Публикуване на коментар