ЗАЩО ИМАМЕ НАЙ-ДРЕВЕН КАЛЕНДАР И ПРАЗНУВАМЕ НАД 753О ГОДИНИ ДНЕС

Малцина българи днес знаят, че имаме древен слънчев календар, който е определен от учените като най-точен и  най-древен. 

Този календар е ползван от народа ни повече от 7 хилядолетия, но е сменен според догмите в началото на 20 век. Той е поредно доказателство, че държавата ни не е създадена през 681 г. от Аспарух, а че неговият баща, дядо, прадядо и т.н също са българи и също са имали държава, наречена Стара Велика България - заради древността си и заради огромната й теротирия, окупирана по-късно от хазари и фински племена.

Където са пътували предците ни - особено след потопа в Черно море, дал начало на тази датировка, са създавали държави с име България, за което пише в многотомното си издание и Стефан Цанев. Затова и календарът е пренесен в земите, по които са преминали предците ни. 

Доказателство, че царете ни са знаели по-добре от нас древната ни история е, че са ползвали това най-старо летоброене. Тъй като през изминалите векове много съседни и по-далечни държави са крали и унищожавали писмените архиви за нашата история, все пак има запазени на камък или метал документи, по които може да възстановим старата ни история. 

Пример за това е Битолският надпис, доказателство, че ни предстои новата  7531 година. Цитирам: 

През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. 
Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-и ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…), а този (…) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.

Още едно доказателство от нашите царе, оставено на камък е Самуиловият надпис - български епиграфски паметник от 993 година. Смята се, че е сред най-старите датирани надписи на кирилица и е изложен в Националния исторически музей в София. Надписът представлява частично повредена мраморна плоча, открита през 1888 г. при строежа на църквата „Свети Герман“ при село Герман, Преспанско, днес в Гърция. Надписът е в памет на родителите на цар Самуил - комит Никола и Рипсимия и брат му – Давид. Състои от 11 реда, изписани в стила на т.нар. стар унциал, повлиян от ръкописния литургичен унциал.

Надписът е обнародван от директора на Руския археологически институт в Константинопол Фьодор Успенски през 1899 година, като почти едновременно за него се произнасят Константин Иречек, Тимотей Флорински и Любомир Милетич. През 1916 г. камъкът е пренесен в София от етнографа към Първа българска армия - писателят Стефан Костов.

Ето и какво съдържа този надпис, в който отново е посочена годината от стария ни календар:

†В името на Отца и Сина и Светия Дух, аз Самуил, раб божий, полагам помен на баща [си] и майка (си) и брат [си] на този кръст. Това са имената на покойните: раб божий Никола, [Рипсимия и] Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 [992/93], индикт [6].[2]

Както се вижда от летоброенето на царете ни, нашият календар е създаден преди календара на маите, на юдеите, на китайците и разбира се, преди юлианския и григорианския календар.

За разлика от юдеите, които почитат Сатурн, българите избират 12-годишния цикъл на Юпитер и затова всеки пет 12-годишни цикъла са образували един 60-годишен цикъл. На всеки 60 години имало специален ден, извън календарните дни, чрез който се компенсират натрупаните разлики във времето през изминалите години. За необходимостта от нулев ден на всеки 60 години са знаели и други народи. Шумерите са наричали този период “сос”, във връзка с тяхното име на Сириус – „Сот”. Африканското племе догони празнува деня “сиги” на всеки 60 години. Маите на всеки 52 години също са имали специален празник.

60-годишният цикъл и високосните години са доказателство, че при създаването на древния българския календар са ползвани дългогодишни астрономически наблюдения и точни математически изчисления.

Всеки от 12-годишните цикли, влизащи в един 60-годишен цикъл, е под знака на една от петте стихии – вода, огън, земя, дърво, метал.
За летоброене по нашите земи е използвана ера, която се наричала “българска”. Начало на българското летоброене е 5504 г. пр. Хр. Прави впечатление, че терминът “ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА” е с начална датировка, която съвпада с края на геологическата катастрофа в Черно море. Изследователите на този катактлизъм отбелязват, че  древните българи са били едни от обитателите на черноморския регион преди геологическата катастрофа, т.е. Потопа в Черно море (5500- 5600 г. пр. Хр.), и че те са едни от най-древните носители и пазители на системата от писмени знаци и календарни познания.

Древният български календар е слънчев. Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември). Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица – нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден или Eднажден. 

Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е позволявало годината, както и всеки сезон,да започват винаги в неделя – първия ден от древната българската седмица. Това е запазено днес в западноевропейските държави и в САЩ, чиито седмици започват от неделя, не от понеделник, както е въведено при нас, в Източна Европа.

Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два – по 30. Всяка четвърта година е високосна – от 366 дни. Тя се различава от обикновената единствено по това, че след шестия месец съдържа втори нулев ден (Ени-Джитем). Годините са групирани в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли.

Освен връзката с петте природни стихии (първоелемента) 12 годишните цикли са свързани и с градивните сили, наричани „мъжки” и „женски”. Всеки цикъл от 12 години може да бъде само мъжки или само женски.

Древнобългарската календарна система се състои от 2 инструмента – оригинален годишен календар и 12-годишен циклов календар, които фиксират абстрактно върху черупка на костенурка движението на съзвездия, изобразени като животни. Всяка година в дванадесетгодишния цикъл, който е свързан с периода на обикаляне на Юпитер около Слънцето (11,86 години), носи името на животно. Часовете, месеците и зодиакалните цикли също така носят имената на тези животни. 

Както знаем, отново заради потопа в Черно море, потопил крайбрежие от над 150 км суша и древни селища, част от местното население, което свързваме с първата развита цивилизация и с първото обработено злато, намерено във Варненския некропол,  мигрира в различни южни и източни посоки. Част от тази миграция стига до Китай и Индия и носи своята култура там. За което свидетелства и походът на ДионИс(ус).

Заради своята точност древният български календар е ползван и от други народи. В Китай 60 годишният циклов календар е въведен от император Хуан Ти, известен като „Жълтия император”. Хуан Ти произлизал от народите, живеещи северозападно от китайските княжества. 

През 2636 (според някои автори през 2696) г.пр.Хр. със заповед на Хуан Ти в Китай бил въведен 12 и 60 цикловият български календар, който първоначално бил ползван само за 12- и 60-дневни цикъла. Дотогава китайците, които били основно земеделски народи, са си служили с календар от земеделски тип, който се състоял от 24 сезона.

 След време от 12- и 60-дневни цикли китайците с малки промени въвели и 12- и 60-годишните календарни цикли. Китайският вариант на календара през годините е претърпял редица промени, и постепенно се е превърнал в слънчево-лунен – съобразен е и с месечното движение на Луната, но продължителността на годината периодично се изравнява с тази на Слънчевата година. Изравняването става чрез прибавяне на различен брой дни към всяка година. Затова началото на китайската нова година не е постоянна дата, а ежегодно се колебае между 21 януари и 21 февруари. В периода между V и VІ век китайският календар е заимстван от съседни народи – японци, виетнамци, тюрки и някои южносибирски племена. Китайският календар се е запазил и се използва и до днес.

Копие на българския календар намираме и при саките – древен народ, обитаващ територии между Памир и Каспийско море. Във връзка със заселване на саки в Индия, индийски астрономи са въвели нова местна система на летоброене, с начало 78 г.сл.Хр.

При съставянето на древния български календар и при неговото усъвършенстване са ползвани точни астрономически и математически познания. Не знаем дали древните българи са заимствали тези знания от друга цивилизация или са достигнали до тях чрез собствени наблюдения и изследвания. Част от колобрите – висшите жреци, са се занимавали основно с астрономически изследвания. На местата, където са живели древните българи, са открити останки от астрономически съоръжения (в град Аркаим, на връх Кан Тенгри в планината Тян Шан, в дн. Северен Афганистан и др.). Такива намираме и в днешните български земи, но те са описани като тракийски от историците ни. 

Древните българи са притежавали знания и опит в земеделието и строителството, което говори за висока степен на цивилизованост и за умения за изучаване и ползване на околната среда.

Българският календар е резултат от задълбочени познания за движението на небесните тела и техните взаимни позиции, а също и от системни наблюдения на климатичните промени.

Структурата и елементите на българския календар са възстановени по исторически документи, традиционната българска празнична система, митологията и фолклора, а също и чрез сравнителен анализ на календари на сродни народи.
Първото достоверно приравняване на древния български календар към днешния Григориански календар е извършено от Димитър Съсълов. Ползвайки информация от китайски летописи (Ши-Ки, Циен-Хан-Шу, Хоу-Хан-Шу), а също и трудовете на Де Гроот, Х. Масперо, Ф. Краус, Кацоуро Хара, Ф. Хиртх, Геза Фехер и други автори, Димитър Съсълов е публикувал през 1936 г. една от първите възстановки на древния български календар.

Начало на календара:

1. Началото на древно българския календар 5504 г. пр. Хр. (Умленски, 2002).
2. Датиране на Потопа в Черно море 5 560 ±50 г. пр. Хр. (Jones & Gagnon, 1994) калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител
3.Датиране на невижданите валежи 5500- 5600 г. пр. Хр. (Shopov et al.) калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител
4.Сътворението на Света 5500 г. пр. Хр. „Хронография”. Секст Юлий Африкански (221)
Така терминът “ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА” дава начална датировка, която съвпада с края на геологическата катастрофа в Черно море датирана от Dimitrov P. (1982) и Ryan, et al. (1997) чрез радиовъглеродно датиране и с тази на катастрофалните валежи в района регистрирани и датирани от Shopov et al. Вземайки под внимание горепредставеното от нас доказателство за писмените знаци можем да твърдим, че преносът и регистрацията на тези древни познания са древните българи.
Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012), проф.Петко Димитров и американските им колеги Райан и Питман, допускат, че е настъпило разселение на съществуващата преди това цивилизация в този регион. 

Това съвпадна и с направените от Боно Шкодров изследвания на еднакви писмени знаци в различни региони от следнеолитната епоха. Сравнявайки писмените знаци на Старите Българи с тези на древните цивилизации от третото хилядолетие пр. Хр., той стигна до резултати, че броят на еднаквите знаци е много голям.

Навлизането на българските знаци в календара и евангелистите

За есеите малко се говори в рамкираната в догми христианска църква, но по-грамотните знаят, че това духовно учение съхранява всички Божии уроци и модели за живот по Божиите закони. Тези закони са били част от житейския път на древните българи - равнопоставеност между мъже и жени, равенство и братство чрез любовта. Та именно на това учение са последователи бабата и майката на Исус - Света Анна и Дева Мария. Когато говорим и за древен български календар, няма как да не намерим част от него и при учениците на Христос.  

Още в началото на новата ера сл. Хр. евангелистите  се символизират като ангел, лъв, бик и орел.

 Тези знаци образуват кръст, разделят ги централни ъгли от 90 градуса по еклиптиката. За тези символи се говори и в Oткровение на Йоана.

Много разпространено в нашите църкви е изображението на четиримата евангелисти на четирите върха на кръста - Матей като човек, Марк като лъв, Лука като бик, Йоан като орел, често в средата бива поставяна фигурата на Исус Христос. А тук в средата на дърворезбата (както се вижда на снимката), българският майстор неслучайно е поставил изображението на кон, а на главата му  има ореол.
Така може да видим, че 1-ва година от Р.Хр. по Грегорианския календар е година седма от началната година, а при българите в техния 12-годишния животински циклов календар наистина е година на коня, свещенното животно за арийските племена.

Древните цивилизации и датировка на началното им летоброене:

Древният календар на Египет е създаден в Хелиополис през 4241 г. пр.н.е. Годината в него е разделена на 12 месеца и наброява 365 дни. В него новата година започва през юли – месецът на разливането на Нил. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр.н.е.

Китайците съставили свой календар през 2700 г. пр.н.е. Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои области продължават да си служат с цикличния, според който новогодишните тържества, наричани Празник на пролетта, траят 3 дни и се честват през февруари.

Гръцката Нова година е наричана олимпийска. Месец юли на 776 г. пр.н.е. бил времето не само на първата олимпиада, но и началото на новата система на измерване на времето. Годината започвала през юли, но в объркания гръцки календар това можело да се случи и през друг месец. Днес обаче новогодишните бутилки шампанско в Атина гърмят на 1 януари.

Римляните поставили свое начало на летоброенето още при основаването на Рим. През 46 г. пр.н.е. – по нареждане на Юлий Цезар, в този календар направили реформа – било прието, че годината се състои от 365 дни и 6 часа. Новата година трябвало да се чества на 1 януари, но самите тържества започвали от 17 декември и траели 2 седмици. През 1582 г. Юлианският календар бил заместен с Григорианския. (Тази реформа била извършена от папа Григорий XIII). Според него Нова година се празнува на 1 януари.

Японският календар също  е древен. Според него, всяка година преминава под знака на различен зодиакален символ: тигър, кон, заек, плъх, куче и т.н., общо 12 символа. Новогодишният празник в Япония трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва със 108 камбанни удара.

В индийския календар има около 20 различни изходни дати, между които и датата на смъртта на Буда. През 1952 г. специална комисия създала нов календар. Продължителността му съответства на тропическата година и обикновено наброява 365 дни, а през високосните години – 366 дни. Новата година започва на 22 март, а високосната – на 21 март.

Виетнамската Нова година, наричана Тет, се празнува според лунния календар. Всеки месец по този календар започва от вечерта, когато отново се покаже лунният сърп. Годината наброява 354 дни, а началото на лунната година в продължение на 33 години преминава поредно през всички годишни времена.

Арабският календар пък се оказва съвсем непонятен за нас. Той започва от 16 юли („преселването“ на Мохамед). Затова Нова година трябва да се празнува непременно през юли. Арабският календар е свързан с лунната година, която е с 11 дни по-къса от слънчевата. Затова Нова година започва с различни дати.

Григорианският календар, наложен днес в повечето странии у нас, също не е съвършен. Към ООН съществува специална комисия – от години вече, натоварена с неговото усъвършенстване. Един от изработените проекти е годината да бъде съставена от 13 месеца от по 28 дни и да има 2 дни без дата, предназначени за честването на международни празници.

Всички българи трябва да се гордеят, че когато България е била Велика империя с име България, всички са се водили по нашия календар, защото сме имали икономическото, политическото, властовото влияние върху народите и сме пренесли своята интелектуална мощ и култура. Днес всичко е различно, затова политически промени налагат промяна и в календара ни.

Според 12-годишния цикъл на Юпитер са определени животните в т.нар. зодиакален календар. Те носят и своите качества. Китайските зодии са почти същите, но има леко объркване в някои от знаците.

СВИНЯ

(Док, Докс, Глиган, Прасе)
Години по Грегорианския (официалния) календар: 1911, 1923, 1935, 1947, 1959, 1971, 1983, 1995, 2007, 2019, 2031 и т.н
Глиганът си придава вид на беззащитен и кротък, но той просто е много добронамерен. Има славнително малко приятели, но обикновено те са за цял живот. Никога не опонира и не се противопоставя, особено ако обича истински. Той е изключително трудолюбив и добросъвестен и може да се справи с всякаква работа. Добре се реализира в изкуството, в занаятите, в приложните науки и иззкуства. Постига целите си с упоритост и дори инат. Искрен и ного умен, но не и хитър. Идеалният компаньон. Дълго обмисля нещата, преди да вземе решение, което понякога може да се окаже, че е закъсняло и неприложимо.

МИШКА
(Сомор, Шъши)
Години по официалния календар: 1912, 1924, 1936, 1948, 1960, 1972, 1984, 1996, 2008 г., 2020, 2032 г
Мишката е външно весела и приветлива, но в душата си крие вродена недоверчивост към всичко и всеки. Обича парите и охолството. Притежава много богато въображение и е идеалният съветник и приятел. В любовта е нежна и доста сантиментална, дори когато не среща взаимност. Подчертано мързелива е, но захване ли се с нещо, винаги го довършва докрай. Мишката е чаровна и обаятелна. Създадена е до голяма степен за умствена работа. Старините й са спокойни и обезпечени с достатъчно средства.

БИК
( Куврат, Шегор, Буза, Бусман, Вол )
Официални години: 1913, 1925, 1937, 1949, 1961, 1973, 1985, 1997, 2009, 2021 г.
Волът е търпелив, сдържан и уравновесен. Тайната на успеха му се състои в умението му да поражда доверие. Обича да е сам. Рядко се нервира, но гневът му може да е поразяващ и помитащ. Трудно понася загубите. Властноста и работоспособността го правят отличен лидер. Може да се справи добре както с физическия, така и с интелектуалния труд. Може да бъде нежен и предан, но рядко е романтичен. Ако успее да създаде стабилно семейство, старините му ще бъдат спокойни.

БАРС
( Тигър, Паръс, Баръс )
Официални години: 1914, 1926, 1938, 1950, 1962, 1974, 1986, 1998, 2010, 2022 г.
Тигърът често е избухлив и непокорен. Добър водач е, но не винаги успява да получи доверието, което заслужава. Тигърът е безразсъден, умее да рискува много и владее крайностите, затова ако съумее да се замисля преди действията си, може да постигне доста повече. Не се интересува от пари, но умее да натрупва богатство. Първата фаза от живота на тигъра е спокойна, втората е по-страстна и бурна, а третата – спокойни старини.

ЗАЕК
( Дванш )
Официални години: 1915, 1927, 1939, 1951, 1963, 1975, 1987, 1999, 2011, 2023 г.
Заекът е подчертано талантлив, скрито честолюбив, изтънчен и приятен събеседник. Знае си цената и никога не се предава. По природа той често е светски човек и обича да демонстрира познания и култура. По-скоро е сантиментален, отколкото чувствителен. Меланхоличен е по очарователен начин и тази меланхоличност не му пречи. Предпазлив е, затова буди доверие у хората. По отношение на парите е голям късметлия. Предпочита приятелите пред близките си.

ЗМЕЙ
( Драгун, Вер, Драгун, Кала, Слав )
Официални години: 1916, 1928, 1940, 1952, 1964, 1976, 1988, 2000, 2012, 2024 г.
Змеят е много активен, енергичен и широко скроен. Винаги се стреми към съвършенство и това го прави много взискателен и към себе си, и към другите. Разностранно развиталичност, със силна воля и затова се справя с успех във всяка професия. Получава много любов през целия си живот, но той рядко я показва. Змеят е символ на късмета, космическата сила и напредъка. Носи със себе си добродетел и хармония.

ЗМИЯ
( Делян, Дилом, Аттила )
Официални години: 1917, 1929, 1941, 1953, 1965, 1977, 1989, 2001, 2013, 2025 г.
Змията е силно интуитивна и много мъдра, говори малко и мисли много. Има много развито и проявено шесто чувство. Бързо взима решения. Стига да пожелае, може да свърши всякаква работа. Ако попадне на подходящ партньор – животът ѝ ще е хармоничен, иначе е склонна към чести и множество извънбрачни връзки. Винаги се стреми да ограничи по някакъв начин партньора си, но и му се отдава напълно. Чувства се добре само на топло.

КОН
( Таг, Тек, Тих, Алаша )
Официални години: 1918, 1930, 1942, 1954, 1966, 1978, 1990, 2002, 2014, 2026 г.
Конят винаги е много представителен и с впечатляваща и запомняща се осанка.Обича всичко, което е свързано с публичността или показността. Умее да ръководи и управлява. Добре се справя с всякаква работа, но е по-скара сръчен, отколкото чисто интелигентен. Неувереността и страховете си компенсира със самоуверено поведение. Недостатък на Коня е, че е избухлив и прекалено горд, светът трябва да се върти около него. Също така, обожава да го хвалят. Любовната му страст е огромна и може да доведе до неприятни грешки. Единственото му спасение е да си служи с разум. Огнен кон се ражда на всеки 60 години. При него всички черти са крайни.

МАЙМУНА
( Песин, Писин )
Официални години: 1919, 1931, 1943, 1955, 1967, 1979, 1991, 2003, 2015, 2027 г.
Маймуната е с най-усложнения и объркан характер от всички животни. Тя често е душата на компанията. Има склонност да се счита се за нещо повече пред останалите (и често е права в това си усещане). Интелектуална и често много образована. Има вродени дипломация и хитрост, които винаги ѝ помагат да се измъква и от най-трудните ситуации. Не страда от скрупули. Проявява кариеризъм, но с основание. Може да се реализира навсякъде и във всичко. В любовта маймуната не е щастлива. Вроденото й чувство за хумор я спасява от депресии.

ОВЕН
( Север, Суръх, Расате, Коч )
Официални години: 1920, 1932, 1944, 1956, 1968, 1980, 1992, 2004, 2016, 2028 г.
Овенът винаги е елегантен и много артистичен, но се чувства несигурен, затова често не е доволен от съдбата си и е доста капризен. Не обича да взима решения и да носи отговорност. Движи се по течението и трябва да бъде ръководен, за да може да се справя. Обича спокойния живот. Интуицията му е много силна и му показва къде са ползите, плюсовете или минусите, а също му помага да си избере правилния водач.

ПЕТЕЛ
( Тох, Тах )
Официални години: 1921, 1933, 1945, 1957, 1969, 1981, 1993, 2005, 2017, 2029 г.
Петелът обожава ласкателствата и често се приема твърде на сериозно. Открит и откровен е, винаги казва това, което мисли. Вярва само на себе си и трудно се доверява. Обещава повече, отколкото може да направи, затова и лесно се разочароват от него. Може да печели пари от всичко, за което се захване. С много усилия може да задържи обекта на чувствата си. Възходите и паденията са непрекъснати във всички периоди от живота на Петела.

КУЧЕ
( Етх )
Официални години: 1910, 1922, 1934, 1946, 1958, 1970, 1982, 1994, 2006, 2018, 2030 г.
Кучето е подчертано сдържано и показва чувства, само когато наистина се налага. Винаги знае какво иска и е много упорито. Много критикува, както себе си, така и другите. Притежава множество благородни черти и може винаги да се разчита на него. Отлично пази всякакви тайни и е много скромно. Има изострено чувство за справедливост и лидерски способности. В любовта е честно и много разумно, но има проблеми заради своята нервност. Родените през деня са по-спокойни от родените през нощта.

Едно проучване на Патриция Кирилова, 

Магистър Защита на Културно-историческото наследство на България

В тази статия е използвана информация от книгата “Българският календар” на инж. Георги Кръстев, инж. Тодор Целов, инж. Бойко Михайлов, к.т.н. доц. инж. Янко Божинов, инж. Димитър Боянов.