По всичко личи, че нашите царе не са били съгласни да се пишат книгите ни със знаците от чуждата за народите ни глаголицата и затова цар Борис Първи и синът му Симеон започват държавническа мисия за обща азбука на най-голямата лингвистична група в Европа - българската. 
По-късно е формиран книжовен български език, предаден на сърби и руси, а следващата търновска редакцияЙоан Екзарх също нарича езика, на който превежда: „свой език". Той работи в Преслав и често е наричан от преписвачите „български". Теофилакт Охридски (XI в.) също нарича езика на Кирил и книгите му „български", като пише: „Словенският, сиреч българският". Откриваме това и в „Солунска легенда": „Кириле, Кириле [казва глас свише] иди в обширната земя и сред словенските народи, сиреч българите, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон."
е пренесена в долнодунавските княжества (Влашко, Молдова).
Учените и до днес търснят годината на създаването на глагорицата. Според тях не е възможно азбуката и книгите да са създадени за кратко време и в датата „6363 от сътворението на света", съобщена от Храбър.
Според някои източници, Великоморавия е била втората българска държава в Европа. Едно историческо разследване доказва, че Солунските братя са създали азбука не за чехите от малка Моравия, а за българите от Великоморавия.Парадоксът е описан в изследването "КОНСТАНТИН КИРИЛ - Денница на славянския род" на Д. Петканова.
В глава "НОВИТЕ БУКВИ И КНИГИ" четем:
"В борбата за политическо самоопределение и самостоятелно културно съществувание, в стремежа за окончателно утвърждаване на християнството като всеобща религия, моравският княз Ростислав дири средство да възпре немското влияние, да ограничи правата на немскотолатинско духовенство. Той решава да противопостави на латинския език славянския, на латинското богослужение—славянското. Затова през 862 г. изпраща до Михаил III пратеници с писмо, което според житието на Методий има следното съдържание:
„С божия милост здрави сме, ала между нас са дошли мнозина учители-християни от Италия, Немско и Гръцко, които ни учат различно. А ние, славяните, сме прост народ и нямаме кой да ни напъти към истината и да ни научи на разум. Ти, добри господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни разясни всяка истина.".
Напълно необяснимо е, както всеки разумен човек осъзнава, как латино или гръцкоговоряща империя ще помогне с азбука на народ, който говори стария български език? Като за нашите думи са нужни поне 10 звука, които липсват и са непроизносими на гръцки език, затова няма и предвидени знаци за тях - ж, ч, ш, щ, ю, я, ь, Ъ?
В житието на Кирил също се споменава писмото на Ростислав, като в него се уточнява на какъв и езика: „За нашите хора, които се отказаха от езичеството и приеха християнството, ние нямаме такъв учител, който да ни обясни на наш език истинската християнска вяра ...".
"В борбата за политическо самоопределение и самостоятелно културно съществувание, в стремежа за окончателно утвърждаване на християнството като всеобща религия, моравският княз Ростислав дири средство да възпре немското влияние, да ограничи правата на немскотолатинско духовенство. Той решава да противопостави на латинския език славянския, на латинското богослужение—славянското. Затова през 862 г. изпраща до Михаил III пратеници с писмо, което според житието на Методий има следното съдържание:
„С божия милост здрави сме, ала между нас са дошли мнозина учители-християни от Италия, Немско и Гръцко, които ни учат различно. А ние, славяните, сме прост народ и нямаме кой да ни напъти към истината и да ни научи на разум. Ти, добри господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни разясни всяка истина.".
Напълно необяснимо е, както всеки разумен човек осъзнава, как латино или гръцкоговоряща империя ще помогне с азбука на народ, който говори стария български език? Като за нашите думи са нужни поне 10 звука, които липсват и са непроизносими на гръцки език, затова няма и предвидени знаци за тях - ж, ч, ш, щ, ю, я, ь, Ъ?
В житието на Кирил също се споменава писмото на Ростислав, като в него се уточнява на какъв и езика: „За нашите хора, които се отказаха от езичеството и приеха християнството, ние нямаме такъв учител, който да ни обясни на наш език истинската християнска вяра ...".
Според авторката Д. Петканова император Михаил познава високата култура на Константин, знае за успехите му сред араби и хазари, още повече, че е роден в Солун, където всички познават "славянския" език. Тук авторката отново бърка славянски със словенски, както умишено правят повечето родни историци. А по-начетените знаят, че български и словенски езици до 14 век са били синоними. 
Решението на императора да възложи мисията на двамата братя било политически стремеж на Византия (тук също не се прави разлика с истинското име на остатъчната Източна Римска империя) за културно влияние по средното течение на Дунав. През това време патриарх в Константинопол (истинското име е Цариград) е Фотий, учител на Константин. Той вярвал, че относителната самостоятелност в богослужението на словенски (на всички езици се изписва словенски, само на руски и български е славянски) език, но от византийски (източно Римски) мисионери, патриаршията лесно би интегрирала западните славяни (словени) към източната църква.
Едва ли обаче византийската църква е подозирала, че създадената по повод моравското искане словенска писменост само след няколко десетилетия ще провокира бългаския цар да се противопостави на източноримските интереси, за да премахне влиянието на гръцкия език и на източноримското духовенство, за да наложи българските букви и език.
Според житието на Кирил император Михаил казал на Константин:
„Философе, зная, че си изморен, но ти трябва да отидеш там. Освен тебе друг никой не може да свърши тази работа.
Според житието на Кирил император Михаил казал на Константин:
„Философе, зная, че си изморен, но ти трябва да отидеш там. Освен тебе друг никой не може да свърши тази работа.
"В житието на Методий" думите на императора са:
„Чуй, Философе, никой друг не може да свърши това, освен тебе. Ето ти дарове, вземи своя брат - игумена Методий, и иди. Защото вие сте солуняни, а всички солуняни говорят чисто словенски".
„Чуй, Философе, никой друг не може да свърши това, освен тебе. Ето ти дарове, вземи своя брат - игумена Методий, и иди. Защото вие сте солуняни, а всички солуняни говорят чисто словенски".
От думите на императора в двете жития ясно личи, защо тъкмо Кирил трябва да отиде на мисия в Моравия - той и брат му владеят в съвършенство словенски език и в Солун всички знаят езика ни.
На Михаил III Константин отговаря: „Макар и да съм уморен и болен телесно, с радост ще ида, ако имат букви на своя език".
Буквите, без които няма как да бъдат написани книгите, а книгите са необходимо условие за формиране на самостоятелна църква с богослужение на словенския език. И тук императорът отговаря, че е безсилен да му покаже словенските букви, защото никой още не познава такива.
На Михаил III Константин отговаря: „Макар и да съм уморен и болен телесно, с радост ще ида, ако имат букви на своя език".
Буквите, без които няма как да бъдат написани книгите, а книгите са необходимо условие за формиране на самостоятелна църква с богослужение на словенския език. И тук императорът отговаря, че е безсилен да му покаже словенските букви, защото никой още не познава такива.
„Дядо ми и баща ми, и много други, които са дирили това, не са го намерили, как мога аз да го намеря?", пита той. „Ако ти пожелаеш това [т. е. буквите], бог може да ти ги открие", категоричен е Михаил.
В тези жития ясно проличава, че след почти 10 века под римско робство предците ни са били асимилирани и масово не са имали спомен от буквите на народите ни. Това личи от думите на императора, че и баща му и дядо му, са се опитвали да открият букви? Чудно е, че изобщо не споменават вариант да се допитат до съседната българска империя, в която се говори на същия език? И това никак не е случайно - това е била идеята на империята, да привлече към себе си Моравия.
В тези жития ясно проличава, че след почти 10 века под римско робство предците ни са били асимилирани и масово не са имали спомен от буквите на народите ни. Това личи от думите на императора, че и баща му и дядо му, са се опитвали да открият букви? Чудно е, че изобщо не споменават вариант да се допитат до съседната българска империя, в която се говори на същия език? И това никак не е случайно - това е била идеята на империята, да привлече към себе си Моравия.
И така Константин пристъпва към стърсене на букви за словенска азбука с цел да напише църковните книги. А според Черноризец Храбър има три етапа в развоя на писмената култура, като той също пише само за СЛОВени, не за славяни. Първият етап е езическият, когато племената си служат с руните. Вторият етап е писането с гръцки и латински букви - това е било нужно за новопокръстените словени, за да четат богослужебни книги. Третият етап е създаването на словенската книжнина с наши символи.
Храбър пише: „След това [след като години наред словените са писали с гръцки букви „без устроение"] човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над словенския род, изпрати му свети Константина Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви. . .".
За да подреди знаците от новата азбука Константин и Методий се уединяват в манастир. Според житията те започват да се трудят „заедно с други сподвижници", които са призвани да участвуват в мисията.
Така за кратко време Константин съставя азбуката и започва да превежда. Той се моли на бога, според обичая си, бог чува молбата му и той „веднага" му дава буквите, както е описано в житието.От фактите става ясно, че Константин познава не само гръцкото писмо, но и еврейското, арабското и латинското. От речта му против триезичниците във Венеция разбираме, че той е запознат и с писмеността на египтяни, готи и др.
Така за кратко време Константин съставя азбуката и започва да превежда. Той се моли на бога, според обичая си, бог чува молбата му и той „веднага" му дава буквите, както е описано в житието.От фактите става ясно, че Константин познава не само гръцкото писмо, но и еврейското, арабското и латинското. От речта му против триезичниците във Венеция разбираме, че той е запознат и с писмеността на египтяни, готи и др.
В крайна сметка през Х в. в България се разпространяват две азбуки—глаголица и кирилица, те са официални и с тях се пишат богослужебни текстове. Погрешно е мнението, че едната азбука е била за народа и е разпространявана неофициално, а другата е била наложена от държавата. Кирилицата прилича както на латиницата, така и на гръцкото унциално литургическо писмо. Но в тях липсват звуците, които ги има само в нашия език Ж, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, Ю, Я ( 
и др.).
и др.). Глаголицата е ново и напълно различно писмо от познатите сред предците ни гръцки и латински букви.
Науката отдавна се опитва да даде отговор на въпроса, защо е била нужна глаголицата, която е била напълно чужда за предците ни и за нашия регион. Има няколко теории - според едната, която е по-вероятна, Кирил е подредил знаците в глаголицата след като вече е съществувала кирилицата.
Науката отдавна се опитва да даде отговор на въпроса, защо е била нужна глаголицата, която е била напълно чужда за предците ни и за нашия регион. Има няколко теории - според едната, която е по-вероятна, Кирил е подредил знаците в глаголицата след като вече е съществувала кирилицата.
Учените отбелязват, че най-ранните кирилски и глаголически текстове и ръкописи са от Х в., въпреки че българските букви са открити хилядолетия по-рано в различни точки на Балканите. Както и в пещера Магурата. Предците ни са казвали, че четат по звездите и небето - затова повечето знаци от буквите ни приличат на съзвездията.
Доказателства, че Кирил е сглобил именно глаголицата, намираме в една от творбите на Климент Охридски - "Обща похвала за двамата братя". Там пише, че Кирил създал „нови букви" за “нов народ". Това най-вероятно са нахлулите от север племена в Моравия, които са били нецивилизовани и са били бич за цяла Европа.
Изразът „нови букви" доказва, че глаголицата е непозната за народите ни. Това, че най-старите глаголически паметници ни водят по местата, изключително свързани с мисията на Кирил и Методий и техните ученици - Моравия, показва, че тази писменост не е била за българоезичните народи на Балканите. Безспорно е, че ъглестата хърватска глаголица е стилизация на стигналите до хърватите Кирилови знаци.
Изразът „нови букви" доказва, че глаголицата е непозната за народите ни. Това, че най-старите глаголически паметници ни водят по местата, изключително свързани с мисията на Кирил и Методий и техните ученици - Моравия, показва, че тази писменост не е била за българоезичните народи на Балканите. Безспорно е, че ъглестата хърватска глаголица е стилизация на стигналите до хърватите Кирилови знаци.
Изследванията показват, че в Охрид и Преслав първите български писатели също са ползвали глаголицата — като в Пространното житие на Методий и в „Азбучна молитва" на Константин Преславски.
В един от преписите на стихотворението на кирилица е запазена една глаголическа буква—остатък от прототипа, писан изцяло на глаголица. А глаголическата традиция се задържа най-кратко време в Македония - Битолският триод от XII в. е показателно явление. В него повечето редове са написани на кирилица, но има и редове на глаголица. Това показва, че преписвачът е владеел все добре и двете азбуки.
Трайното навлизане на кирилицата по земите ни е в Преславската област в началото на Х в. Най-ранните надписи на кирилица се появяват в областта на Преслав (надписа на чръгубиля Мостич, Добружанския надпис и др.) и това е показателен факт.
Важно е да уточним, че изследователите са категорични - глаголицата има графиката отчасти на етиопското писмо, с някои елементи прилича на еврейското, а с други—на гръцкото скорописно писмо. В същото време глаголицата не заема механично знаци от нито една азбука, тя е ново непознато писмо и е плод на творчески дух. Съдържа опита на народите, почерпен от Кирил от наблюдение над познатите му буквени системи, но формата на буквите е оригинална и има обща идея. Всички са оформени в един стил с основни елементи - кръст, триъгълник и кръгче. Кръстът е символ на християнството, първата глаголическа буква също е кръст (+), а триъгълникът е символ на светата Троица. Константин излиза на диспут с мохамедани и евреи, а според житиеписецът той бил готов да умре за тези букви. Триъгълникът е символ на света Троица и навлиза в източното изкуство в епохата на ранното християнство, а кръгът показва безкрайността, вечността на божеството.
Докато подрежда глаголицата Константин усвоява от гръцката алфабета няколко принципа - подобно на гръцката и еврейската система, глаголицата започва с буквата А. Подредбата на буквите пак е според гръцкото писмо, а между тях са вмъкнати знаците за характерните словенски звукове. Както в гръцкото писмо - буквите в глаголицата имат и числена стойност. Новите букви имат и цифрово значение, а по подобие на гръцката азбука всички словенски букви имат названия с думи от езика ни. Както пише Черноризец Храбър: „Едни сътвори по подобие на гръцките букви, а други—според словенската реч."
И днешните ни букви се четат като думи: аз, буки, веди, глаголи, добро и др. Според някои учени названията на буквите е наследство от езичеството, други твърдят, че са старинни знаци, изгубили смисъла си.
Трайното навлизане на кирилицата по земите ни е в Преславската област в началото на Х в. Най-ранните надписи на кирилица се появяват в областта на Преслав (надписа на чръгубиля Мостич, Добружанския надпис и др.) и това е показателен факт.
Важно е да уточним, че изследователите са категорични - глаголицата има графиката отчасти на етиопското писмо, с някои елементи прилича на еврейското, а с други—на гръцкото скорописно писмо. В същото време глаголицата не заема механично знаци от нито една азбука, тя е ново непознато писмо и е плод на творчески дух. Съдържа опита на народите, почерпен от Кирил от наблюдение над познатите му буквени системи, но формата на буквите е оригинална и има обща идея. Всички са оформени в един стил с основни елементи - кръст, триъгълник и кръгче. Кръстът е символ на християнството, първата глаголическа буква също е кръст (+), а триъгълникът е символ на светата Троица. Константин излиза на диспут с мохамедани и евреи, а според житиеписецът той бил готов да умре за тези букви. Триъгълникът е символ на света Троица и навлиза в източното изкуство в епохата на ранното християнство, а кръгът показва безкрайността, вечността на божеството.
Докато подрежда глаголицата Константин усвоява от гръцката алфабета няколко принципа - подобно на гръцката и еврейската система, глаголицата започва с буквата А. Подредбата на буквите пак е според гръцкото писмо, а между тях са вмъкнати знаците за характерните словенски звукове. Както в гръцкото писмо - буквите в глаголицата имат и числена стойност. Новите букви имат и цифрово значение, а по подобие на гръцката азбука всички словенски букви имат названия с думи от езика ни. Както пише Черноризец Храбър: „Едни сътвори по подобие на гръцките букви, а други—според словенската реч."
И днешните ни букви се четат като думи: аз, буки, веди, глаголи, добро и др. Според някои учени названията на буквите е наследство от езичеството, други твърдят, че са старинни знаци, изгубили смисъла си.
Най-вероятно имената на буквите са от първите думи на азбучен акростих по подобие на „Проглас към евангелието". Според Е. Георгиев тази практика е въведена от първия български „педагог" Климент Охридски.
Както пише Черноризец Храбър в „За буквите" - словените отдавна са имали нужда от писменост и така Бог изпраща Константин философ, който дава 38 букви на предците ни. Моравската мисия е едната причина за разрешаването на този проблем.
Константин и Методий превеждат най-необходимите богослужебни книги - според Методиевия житиеписец Кирил е превел: изборно евангелие, апостола, псалтира, избрани служби. А Йоан Екзарх пише: „Понеже светият божи човек Константин, положи много труд, като устрои писмена за словенските книги и преведе избор от Евангелието и Апостола — колкото можа, докато живя на тоя тъмен свят, толкова и преведе — затова и влезе в безконечния живот и получи светлина като награда за своите дела".
Оригиналите на тези книги не са запазени, съхранени са само преписи от Х—XI в. Това са: Зографско евангелие (Х в., съхранено в Москва), Асеманиево евангелие (от XI в., Ватиканската библиотека), Мариинско четириевангелие (от началото на XI в., запазено в Москва), Синайски псалтир (XI в., в манастира „Света Екатерина" в Синай) — това са глаголически паметници. А кирилските са: Савина книга (XI в. — изборно евангелие), Лист на Гилфердинг (т. н. Македонски кирилски лист, Х—XI в.), Енински апостол (XI в.) и др.
Важно е да се подчетрае, че старобългарските писатели (Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Климент Охридски) наричат езика на Кирил „словенски". В същото време Климент нарича словените „моя народ"; и това казва, когато работи в югозападните предели на България.
Както пише Черноризец Храбър в „За буквите" - словените отдавна са имали нужда от писменост и така Бог изпраща Константин философ, който дава 38 букви на предците ни. Моравската мисия е едната причина за разрешаването на този проблем.
Константин и Методий превеждат най-необходимите богослужебни книги - според Методиевия житиеписец Кирил е превел: изборно евангелие, апостола, псалтира, избрани служби. А Йоан Екзарх пише: „Понеже светият божи човек Константин, положи много труд, като устрои писмена за словенските книги и преведе избор от Евангелието и Апостола — колкото можа, докато живя на тоя тъмен свят, толкова и преведе — затова и влезе в безконечния живот и получи светлина като награда за своите дела".
Оригиналите на тези книги не са запазени, съхранени са само преписи от Х—XI в. Това са: Зографско евангелие (Х в., съхранено в Москва), Асеманиево евангелие (от XI в., Ватиканската библиотека), Мариинско четириевангелие (от началото на XI в., запазено в Москва), Синайски псалтир (XI в., в манастира „Света Екатерина" в Синай) — това са глаголически паметници. А кирилските са: Савина книга (XI в. — изборно евангелие), Лист на Гилфердинг (т. н. Македонски кирилски лист, Х—XI в.), Енински апостол (XI в.) и др.
Важно е да се подчетрае, че старобългарските писатели (Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Климент Охридски) наричат езика на Кирил „словенски". В същото време Климент нарича словените „моя народ"; и това казва, когато работи в югозападните предели на България.
Това са глаголическите букви с техните названия и численото им значение:
По-късно е формиран книжовен български език, предаден на сърби и руси, а следващата търновска редакцияЙоан Екзарх също нарича езика, на който превежда: „свой език". Той работи в Преслав и често е наричан от преписвачите „български". Теофилакт Охридски (XI в.) също нарича езика на Кирил и книгите му „български", като пише: „Словенският, сиреч българският". Откриваме това и в „Солунска легенда": „Кириле, Кириле [казва глас свише] иди в обширната земя и сред словенските народи, сиреч българите, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон."е пренесена в долнодунавските княжества (Влашко, Молдова).
Учените и до днес търснят годината на създаването на глагорицата. Според тях не е възможно азбуката и книгите да са създадени за кратко време и в датата „6363 от сътворението на света", съобщена от Храбър.
Изчислена по римското летоброение годината е била 855. Според някои източници - като „Успение Кирилово" и „Солунска легенда", се говори за покръстване на словени от Кирил на р. Брегалница и създаване на букви за българите по това времее.
През 863 г. Кирил и Методий с група ученици поемат към Моравия, като носят книги, дарове от Михаил III до Ростислав и едно писмо, в което императорът пише на Ростислав: „Изпратихме ти тогова, комуто бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ. Приеми този дар, по-добър и по-почтен от всякакво злато и сребро, и от скъпоценен камък и от нетрайното богатство...".
В столицата на Моравия—Велеград, солунските братя се заемат с учителска, проповедническа и книжовна работа. Техни първи задачи са да обучават ученици и да въведат в моравските църкви литургия според източно-църковните обичаи. В житието на Кирил четем: „Когато пристигна в Моравия, Ростислав го прие с голяма почит. И като събра ученици, предаде му ги да ги учи. В кратко време проведе целия църковен чин, запозна ги с утрената, часовете, вечернята, малката вечерня и с литургията.". Италианската легенда дава още подробности — просветителската дейност сред народа, запазил езическите остатъци: „И така, те [моравяните] излезли извън града и ги посрещнали и ги приели с почит и голяма радост. [Апостолите] започнали усърдно да вършат това, за което били дошли: учили децата им на азбуката, уреждали църковни служби и си служели с косата на своето красноречие за премахване на различните заблуждения, които намерили сред онзи народ."
Една от целите на мисията е била да се измести немското духовенство от моравските църкви.
Една от целите на мисията е била да се измести немското духовенство от моравските църкви.
В което има логика, тъй като моравци са днешните чехи, а от житията разбираме, че солунските братя знаят перфектно старобългарски, езика на българските словени, но никъде не става ясно, че владеят и езика на моравците, който е сходен с чешкия. Учениците на Константин-Кирил и Методий също са българи – Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий, които няма данни да знаят моравския език.
В потвърждение на това българистът проф. Петер Юхас пише:
“Общоприето е мнението, че делото на Кирил и Методий възниква преди всичко във връзка с тяхната Моравска мисия, при моравските словени и едва след нея то става достояние на останалите словенски народи и на първо място – на българския. Но на това място аз искам да задам въпроса: в коя Моравия всъщност византийският император Михаил ІІІ изпраща Солунските братя? Защото в историческите извори от ІХ век се говори за две Моравии. Баварският географ в труда си “Описание на лежащите на северния бряг на река Дунав територии и градове”, писан 817 и 843 г., съобщава следното: “В Бой марка /по-късната Чехия/ има 15 града. При моравците пък има 11 града. България е неизмеримо голяма държава и там живеят много хора, а има само пет града единствено поради това, че при тях няма навик да се строят градове. Има още един народ, наречен мархони /моравци/, имащ 30 града. Това са страни, чиито граници се допират.”
Както виждаме, Баварският географ говори за две Моравии. Значи, едната Моравия е била малка – с 11 крепости и се е намирала до Чехия, а другата е по-голяма и има 30 крепости и се намира по-на юг – около мястото, където река Драва се влива в Дунав. Тези две Моравии не са представлявали териториална цялост, тъй като са били разделени от северозападните български земи, които там са граничели със земите на франките. За две държави с името Моравия говори и византийският император Константин Багренородни в съчинението си “За управлението на империята”. Едната той нарича просто Моравия, а другата Велика Моравия.”
Петер Юхас твърди, че народностното име на моравците, както и името на техните държави, произлизат от името на река Морава. В басейна на Дунав, обаче има две такива реки – едната се влива в нея при Братислава, а другата се съединява с Дунав източно от Белград. И тази втора река, за която става дума, се нарича Българска Морава.
Около нейните брегове била разположена държавата “Велика Моравия – непокръстената”, според определението на император Константин Багренородни. По своя етнически състав, народът на южната Моравия е съставен от славянобългарските племена тимочани, браничевци и абодрити, които в продължение на близо 150 години са били в състава на българската държава. Именно на тази Великоморавия бил управник княз Растица, известен и като Ростислав. Той получил властта си след смъртта на чичо си Моймир през 846 г. след Христа, и то от краля на Германия Людовик – както твърдят хронистите в известните Фулденски анали…
Петер Юхас твърди, че народностното име на моравците, както и името на техните държави, произлизат от името на река Морава. В басейна на Дунав, обаче има две такива реки – едната се влива в нея при Братислава, а другата се съединява с Дунав източно от Белград. И тази втора река, за която става дума, се нарича Българска Морава.
Около нейните брегове била разположена държавата “Велика Моравия – непокръстената”, според определението на император Константин Багренородни. По своя етнически състав, народът на южната Моравия е съставен от славянобългарските племена тимочани, браничевци и абодрити, които в продължение на близо 150 години са били в състава на българската държава. Именно на тази Великоморавия бил управник княз Растица, известен и като Ростислав. Той получил властта си след смъртта на чичо си Моймир през 846 г. след Христа, и то от краля на Германия Людовик – както твърдят хронистите в известните Фулденски анали…
И този княз Растица-Ростислав изпраща пратеничество при византийския император в края на 862 година с молба да им изпрати учени мъже, които да разясняват християнското учение на техния език. По пратениците Михаил ІІІ връща препоръчително писмо, в което се казва “Императорът по Божия милост му изпраща /на Ростислав/ най-мъдрия мъж, който владее и моравския език…", категоричен е проф. Юхас.
Според изследователи Кирил и Методий са внуци на български болярин, приближен на владетелския двор в Плиска и емигрирал в ИРИ по времето на Телериг. Теза е защитена от историците Михаил Маргаритов и неговата съпруга Ангелика Маргаритоф-Хофер Едле фон Сулмтал в книгата им „За Кирил и Методий”/1999/.
Преди Моравската мисия обаче има друга - Брегалнишката мисия на по-малкия брат. За мисията на Константин сред словенобългарите от долината на река Брегалница има данни в краткото му житие ("Житие и подвизи на преподобния наш отец Кирил Философ"), съставено най-вероятно в охридското книжовно средище. "След това той (Кирил) отиде на р. Брегалница и там намери няколко от словенското племе покръстени. А които пък намери непокръстени, той ги покръсти и ги обърна в православната вяра. И създаде им букви на славянски език. Тези, които обърна в християнската вяра, бяха 54 000.". Това показва, че глаголицата е създадена не за Моравската, а за Брегалнишката мисия, която е много по-рано.
“Неоспорим факт е, че изследователите на делото на Солунските братя се натъкват на противоречиви данни и факти. – обяснява проф. Петер Юхас. - Смущаващо, например, е пълното мълчание на византийските източници за просветителската дейност на Кирил и Методий във Великоморавия. Това мълчание, обаче има съвсем прозаично обяснение, след като вече доказахме, че през ІХ век в Европа са съществували две моравски княжества. Като южната Моравия по етническия състав на населението си, представлява по същество втора българска държава.
Затова, ако разгърнем актовете на Цариградския църковен събор от 879 година – сред подписите на архиепископите и митрополитите фигурира и името на Агатон Моравски от Моравската епархия на България. И тази податка несъмнено доказва един неоспорим факт – че Моравската мисия е била само част от Българската мисия на солунските братя. За Българско-Моравска мисия пише последователно и известният средновековен хронист Йосиф Симоний Асемани. Неговото становище се подкрепя и от един друг, оставян досега без внимание факт – в гореспоменатите актове на Цариградския събор моравският княз Светополк /приемник на чичо си Ростислав, обединил земите на южна, българска Великоморавия с тези на Северна Моравия/ фигурира като член на българското пратеничество...”.
Ето и още хроники за мисията: “И така, като тръгнал /Кирил заедно с Методий/, първо пристигнал при българите, които с Божия помощ обърнал чрез своята проповед във вярата. Като продължил оттам, пристигнал в страната Моравия. Когато узнал всичко това, папа Николай се възрадвал на това, което му било съобщено, именно за покръстването на българския моравски народ…”.
/По материали от книгата „Кирил и Методий в Българската Моравия”, проф. Петер Юхас, ИК „Огледало”, София, 2000/
“Неоспорим факт е, че изследователите на делото на Солунските братя се натъкват на противоречиви данни и факти. – обяснява проф. Петер Юхас. - Смущаващо, например, е пълното мълчание на византийските източници за просветителската дейност на Кирил и Методий във Великоморавия. Това мълчание, обаче има съвсем прозаично обяснение, след като вече доказахме, че през ІХ век в Европа са съществували две моравски княжества. Като южната Моравия по етническия състав на населението си, представлява по същество втора българска държава.
Затова, ако разгърнем актовете на Цариградския църковен събор от 879 година – сред подписите на архиепископите и митрополитите фигурира и името на Агатон Моравски от Моравската епархия на България. И тази податка несъмнено доказва един неоспорим факт – че Моравската мисия е била само част от Българската мисия на солунските братя. За Българско-Моравска мисия пише последователно и известният средновековен хронист Йосиф Симоний Асемани. Неговото становище се подкрепя и от един друг, оставян досега без внимание факт – в гореспоменатите актове на Цариградския събор моравският княз Светополк /приемник на чичо си Ростислав, обединил земите на южна, българска Великоморавия с тези на Северна Моравия/ фигурира като член на българското пратеничество...”.
Ето и още хроники за мисията: “И така, като тръгнал /Кирил заедно с Методий/, първо пристигнал при българите, които с Божия помощ обърнал чрез своята проповед във вярата. Като продължил оттам, пристигнал в страната Моравия. Когато узнал всичко това, папа Николай се възрадвал на това, което му било съобщено, именно за покръстването на българския моравски народ…”.
/По материали от книгата „Кирил и Методий в Българската Моравия”, проф. Петер Юхас, ИК „Огледало”, София, 2000/
Коментари
Публикуване на коментар