Знаете ли, че живеем в най-важното и интересно време в човешката история - ще направим преход към ново съзнание без заличаване на старата цивилизация.
Както е казал Дънов в беседите си: "Бъдете тихи и спокойни и знайте, че времето, в което сега живеете, е най-доброто. Вие ще гледате да придобиете духовно богатство, да бъдете силни духом. Силните духом ще издържат.".
"ЖИВЕЙТЕ КАТО ЕДНО ЦЯЛО СЪС ЗЕМЯТА" - безкрайната мъдрост на предците ни.
Раковски ни припомня и Херодотовия текст, че тракийците след индийците са втория по големина народ и доказва, че българите и тракийците са едно и също, както и че етническото ни име българи е много по древно от названието славяни.
От първия издател на тази книга през 1885 г. четем:
Това съчинение на покойния С. Раковски, който е починал, както е известно на всички българи, през месец октомври 1867 г., се е съхранило до днес при мене. В последните минути на покойния Раковски, от сестрите му се намирала при него в Букурещ само сестра му Неша, на която, според това, което тя ми разказа, ѝ повтарял няколко пъти да съхранява това съчинение като очите си, което се намирало в чантата (сакояж торба).
След като се освободи България от турското иго, сестрите на Раковски пожелаха да извадят на бял свят това съчинение на брат си, и възложиха това дело на мене. Аз, като издавам това съчинение, оставям същата ортография и конструкция на съчинителя му. Възможно е той да не е бил завършил окончателно съчинението и да е желаел тук или там да го поправи, та затова мисля, че то нямаше да бъде такова, ако би се публикувало под негов надзор. Не знам в сегашния си вид, доколко това съчинение ще бъде полезно за нас българите, и затова се въздържам от своите похвали към него, но оставям да го оценят в последствие нашите учени българи.
Впоследствие, ако ми позволяват средствата, аз имам намерение да напечатам и другите съчинения на Раковски, които още на са напечатани, както: втората част на „Горски пътник“, втората част на „Ясена“ и „Житието на Раковски“, всичките в настоящето време се съхраняват от г-н Н. Балкански.
Книгата е изключетилено ценна и тя дава изходни точки, по които да се работи за въстановяване на цялата древна история на българите. С източници за предците ни, запазени не при нас, но налични в цивилизованите от нас Индия, Китай и др.
Ето нейното съдържание, което разгръща огромна информация за пътя на предците ни:
1) Предговор, разясняващ кога и как се е породила идеята на съчинителя и как е положил началата на този предмет.
2) Увод, разясняващ основанието на ключа на българския език. Първата и последната точка, откъдето е започнало съставянето на езика. Нямогласната буквица ь или най-слабият и първи звук на човека. Попълненото лично местоимение а-сь, което е равно на ь и което изразява битието, съществото на човека. Самскритското неопределено наклонение на отглаголното съществително as = кtre = равно или еднакво с българското лично местоимение а-сь = быти. Произведение (състав, б. из.) и значение на думата ꙗзыкъ от личното местоимение а-сь или ꙗзь. Самата дума ꙗзыкъ доказва едновременното си появяване заедно с човека на света. В ІАзыка се крият най-старите и най-истинските начала на повестността на всеки народ. Българската дума ꙗзыкъ дава една голяма озарителна светлина на новото изкуство на ꙗзыкъ – la science du langage.
3) Старобългарското а-сбуки, както се намира в старите ръкописи, разяснение как трябва да се пише.
4) Как са писали а-сбуки-то старите българи.
5) Тълкуване на това четене, т.е. разяснение на това какво вероизповедно съкращение се крие в него. Буквата в = вѣдѣ или вѣди и названието на самскрит на най-старите свещени книги Вѣди.
6) Буквата б, буки или букъви значи книги, а не богове.
7) Думата богъ е същата в старохалдейския език, както и Бѣлю (Бѣль богъ, небо, гадъ, белъ, сатанъ = сѣтенщ, лукавы) (сравни сѣть = лукавштина) и други.
8) Как думата букви има значението книгы?
9) Повестователно съображение как и другите народи са писали първо на лико и кори от Papyrus = папуръ и lotus = лотъ.
10) Гръцкото βιβλος и βιβλια е заето от финикийците, както и писмеността им. Повестователните доказателства се дават от самите техни писатели.
11) Пелазгите са имали по-напред писменост от гърците и пеласгите не са били гърци, нито са говорели гръцки език.
12) Тълкуване на г = глаголи, д = добро, е = ѣсть.
13) Разглобяване на думата глаголи и сравнение с подобната на нея дума гьгримъ.
14) Думата гьгримъ се намира в зендската книга ІАсна, в същото значение както и в нашия говорим език.
15) Подобна на тази наша старобългарска молитва: глаголи добро ѣсть се намира в книгата ІАсна, глава I. XIII.
16) Разглобяването на тази молитва дума по дума е чисто българско четене и тълкуване, а не както са го чели Евгени Бурнуф и Дюпперо.
17) Каква връзка има зендският език със самскритския, на кой народ е принадлежал в древността, къде се е съхранил, как е получил името зендски и какви книги съдържа Зенд-авеста и проч.
18) Този народ носи името Guйbres = Гьбры, което име се е съхранило в нашата България.
19) Името Гебры е изкривено от гърците – Κιμπροι или Κιμμεριοι.
20) Първите европейци, които са прочели зендските книги и проч.
21)Тълкуването на думата Uzarana = узарана в молитвата ІАснѫ.
22) Какви молитви са имали старите ІАриꙗны при изгряването на зората, т.е. преди да са разделят зендите със самскритския език, или по-правилно да кажем преди да се разделят Вѣдыте и Зенд-авеста; откъс от Rig – Veda = Риг-Вѣда – върху това.
23) Забележка относно единството с вярването, което е съхранено и до днеска в българите за злите духове, които уж бродят през нощта, докато се появи зората и проч. Откъс относно това от Рамаꙗна.
24) Тълкуване на ж = живѣте, s = зѣло, з = земя. Буквата s, както се произнася от народа и какво значение имат написаните с нея думи и как трябва да се тълкува тук, т.е. в това старобългарско вероизповедно съкращение и проч.
25) Какво уважение са отдавали четците на светите книги Вѣдите и проч.
26) Тълкуване на и = иже, ї-к-како, л = люди, м = мыслите и как се свързва това вероизповедателно съкращение с гореизложеното и проч.
27) Н = нашъ, о = онъ, п = покой. Тълкуване или отговор на горния подразбиращ (сугестивен, б. изд.) въпрос.
28) Старите българи са вярвали в безсмъртието на душата, както и ІАриꙗнытѣ и проч.
29) Р = рьци, с = слово, т = твьрдо тълкуване, или изискуемите дела на практическата част на това съкращение на вярата и сравнение с тая наука в самскритските книги.
30) Думата саМскрытъ е чисто българска дума, както е писана в индийските книги, а не санскрит, както я пишат европейците.
31) Забележка върху мислите, които са имали всички стари вероизповедания за безсмъртието на душата и бъдещето ѝ възнаграждение и проч.
32) Оу = укъ, Ф = фрьтъ, х = хѣръ. Тълкуване и доказателство на важното и високо тайно съдържание на тези три думи чрез сравнението със самскритските книги и проч.
33) В сиꙗмските книги има чисто български имена, както и иноците им носят името Самоци на техния стар език и проч.
34) Какво мнение са имали индийците за Richa = sages divinisйs и каква почит са им отдавали и проч.
35) Откъс от Ромаꙗна, разясняващ каква чудотворна сила са отдавали индийците на обожествените си мъдреци (Richis) и проч.
36) Друидите и друидизма или сравнение с нашето народно вярване за тях, съхранено и до днес в народа.
37) Кратък поглед върху най-старата френска повестност или разяснение, какво са били галите и Franchs = фрѫзы, на който французите се считат за преки потомци и проч.
38) Думата Veser = Везеръ, Rein = Рюенъ, Saliens = Салиꙗни, Ussel = у-селъ, или sala = села, законите: Saliques = селꙗшкы и проч.
39) Merovinges = Миро-воювичы тѣ и проч.
40) Обширно разяснение на думата Franks = фрѫгъ и проч.
41) Съобръжение, свързано с повестността на това разяснение.
42) Тъждественост на Варягы и Фрѫзы и проч.
43) За споменаваните Βαρραγγοι, Φραγγοι, от византийците до XI и XII век и проч.
44) Какво тълкуване дават днешните учени на думата Βαραγγοι и пр.
45) Жреците (поповете) на старите Фрѫзы са се наричали друиди и учените извеждат тази дума от derw = дьрв = chene = дѫбъ и казват, че тази дума е била старо-кимбришка или старо-келтска.
46) Вярването им в единствения Бог, в безсмъртието на душата, живот в отвъдния свят, наказание и възмездие според делата и проч.
47) Поповете им били лекари, естествоизследователи, звездобройци и проч. Гражданската и вероизповедалената власт била в техни ръце и проч.
48) Най-главните от тях са носили bardes = бьрды, брьды, броды, бродняцы = скитащи се и проч.
49) Дъбовата Имила е била използвана в техните баения и лечения и проч.
50) Стъкленият валяк, който са носили друидските попове в знак на чина им и проч.
51) Споменаваните от латинците галски богове – Бѣленъ = бога слънце, Таранъ – бога на гърма и проч.
52) Между друидските попове и самоци имало и жени. Съхранило се е името на една от тях Milne = Милна – Милка и проч.
53) Възпоменаемите горски диви от старите елини под името Δροїαδες и дървото δρυς = дѫбъ не са гръцки думи, но наши чисто български.
54) Какво са записали днешните учени за старото вярване на славяните и няколко имена на боговете им и проч.
55) Какво са записали византийците именно за българските стари попове по повод на българската славна победа над ромеогърците при Зурта и проч.
56) Разясняване на думата derw = дьрвъ, и на думата δρυς = дѫбъ, от които се извеждат δρυїαδες и druides, дьрьвитъ и проч.
57) Българските змейове, самодиви, самовили и горски диви и горски вили, на които народът отдава жилищата в дъбравите и проч.
58) Змейовото кравайче и индийското чяродейно Павитра = кравайче, свито от пет или седем треви, и наричано на самскритски език дарба и проч.
60) Десет стари народни песни, потвърждаващи, какво са описали учените за Друидите и Друидизма и проч.
61) Думата гайда е същата и в зендския език. Старобългарските грайни (музикални) оръдия, военни – военните тръби и рогове на старите българи. Омировите Παιανες = Пѣꙗне и παιανικοι υμνοι = пѣꙗнически пѣсны, както са били пеени, когато в древността българите са отивали на война, когато ги изпращал и посрещал народът. Пѣꙗнытѣ в Александровото време. Пѣѭ и Славѭ имат едно и също значение. Пѣꙗнъ и Славъ или Славꙗнъ е едно и също. Името Славꙗнъ по-късно приложена над името българин, което значи в древността сѣꙗштыи Бьлгуръ, Бльгурь или Булгурь и проч.
62) Забележка. Името Milne = Милка, съхранено при друидите, се е съхранило и в нашите самодивски песни, както и името Неда, възпитавал гръцкия бог Зевс и проч.
63) Името Стоꙗнъ играе най-голяма роля в самодивските песни. Това име се намира и в самскритския език Sthnanou тълкувано le stable = постоꙗнъ и е било едно от имената на бог Civa = Сива. Българското име Станъ, Стану, Станю и проч. както и Сиву, или Сива, Сивку и проч.
64) За дъбовата Имила и каква роля играе днес в народните ни български вярвания и проч.
65) Стъкленият валяк или змийският камък и вярването на нашите българи за рогатата змия и за сплитането на много змии в едно място и проч.
66) Възпоминанието на изцелителния камък при кръщението на Преславския двор и употребата на такъв камък още по някои места в България и проч.
67) Пристигналите галати в трети век преди Христа и техните предводители Breme = Брѣмъ, Bolgue = Болгъ, и тракоилирийския народ, който са заварили там. Тровените от тях гозби, кладенци и проч.
68) Как тълкуват имената им френските учени по мъртвия старо-келтски език, и как ги тълкуваме ние на нашия жив български език.
69) Това повестователно събитие се е съхранило в нашите народни песни и проч.
70) Анализ и извод, че фръзите и галатите са били българи и са говорели един и същ език, както и това, че предписваният им друидизъм си е старото българско вярване и проч.
71) Окончателно и за винаги опровергаване, че българите са дошли няколко века след Христа в Тракия.
72) Анализ на Херодотовото свидетелство за тракийския народ и проч.
73) Изследване на собствените имена, чрез разглобяване (разлагане на срички, б. изд.), на някои предводители и царе на галите фрѫгове, които въобще не са идвали в Стара планина при похода на Брем и Болг и проч.
74) Тълкуване на народното име Boїens, Boїi и Boioarїi праотци на галите, с българското бой, войны, Boisci = боискы. Българското Бойковцы и пр.
76) Името Кубрат.
77) Българските народни песни възпоменаващи галатите в българската памет и до днес от народа ни.
78) Забележка върху тези песни и необоримо доказателство на повестователното им съдържание.
79) Откъс от български безименен ръкопис върху старото битие на българите под името гимери и кимери, т.е. кимбри и кимери, и възпоменаването на Брем и Болг като царе, и проч.
80) Разбор на този приведен откъс ръкопис и проч.
81) Повестователни разборни доказателства, че българите са имали писменост и книжнина преди кръщението на Преславския двор и че те не са били кръстени от гърците, нито светото наше писание е преведено от гръцки език и проч.
82) Кръщенето на преславския двор според легендите (сказанията) и проч.
83) Мнимото изобретяване на славянската писменост от Кирил според легендите.
84) Славяните приели безусловно тази легенда, и най-вече русите, и разпространяват все още, че Бог и Светият Дух са избрали гърците и техния език да разпространяват християнската наука и проч.
85) Опровергаване на тази глупава мисъл от самите Свети канонични книги.
86) Основата на най-голямата добрина на Христовата наука и проч.
87) Дарбата на Светия Дух на първите проповедници благовествувания и проч.
88) Текст от самите Деяния на посланиците за езиците, какво се казва за следствието на дадената им дарба от Светия Дух в Петдесетницата и проч.
89) Сказание на Св. Епифаний, епископ Кипърски, за дванадесетте посланика, кой от къде е бил родом, къде е проповядвал и къде е починал.
90) Извод на повестователната част от Деянията на посланиците, доказващи, че македонските българи са съставили първата Христова черква в Европа и че те са взели най-голямо участие в разпространението на Християнството и проч.
91) Павел и неговата проповед започваща от Дамаск и завършил в Рим и проч.
92) Павловото послание от Коринт към римляните и описаната от него развратност, която той без съмнение е видял в Коринт.
93) Обсъждане на свидетелствата, съхранени в най-старата повестност на гърците за развратеността им, и заключение че Павел не е преувеличил това описание и проч.
94) Македонските българи изпращат помощ на християнското братство в Йерусалим и проч.
95) Павловото свидетелство, че македонците му изпращали помощ, когато им поискал, и проч.
96) Първото послание на Павел към гражданите на Солун, отправено от Солунската църква и проч.
97) Забележка върху това писмо и проч.
98) Заключение върху тези необорими доказателства и проч.
99) Разбор на причините, поради които македонските българи са приемали така лесно християнската наука и проч.
100) Причините, поради които гърците не приемали християнството в тези времена и проч.
101) Свидетелството на Лукиян от втори век след Христа, че християнството до тогава не е било прието от гърците и проч.
102) Това се потвърждава и от житието на Св. Василий, роден в Кесария през 329 г. след Христа, починал на първи януари 379 г., който е учил в Атина и проч.[2]
103) Състоянието и положението, в което са се намирали гърците и тяхната народност при появяването на Христос.
104) Мечтайно вселенство изпраща победителя си Александър Македонски в Персия, за да накаже персите за предишният им погром над Елада, и опровержението на това.
105) Гръцката повестност за македонците. Шест хиляди [3] наемници гърци, съпровождат Александър Македонски в похода му в Азия.
106) Македонската държава след смъртта на Александър Македонски. Гръцката земя попада под римската власт. Трояновата врата. Българите владеят гърците. Независимите старопланински българи воюват с римляните.
107) Старопланинските българи съставят силно царство след смъртта на Атила. Причината, поради която Рим владее толкова народи. Рождението на Исус, надписът над кръста, заключение. Ролята която имат македонските и тракийските българи във Византийската империя след Христа. Бележки.
Както е казал Дънов в беседите си: "Бъдете тихи и спокойни и знайте, че времето, в което сега живеете, е най-доброто. Вие ще гледате да придобиете духовно богатство, да бъдете силни духом. Силните духом ще издържат.".
Сега всеки, който е на по-високо духовно ниво, е добре да помогне на по-материалните духом да опитат да се трансформират. Другото е въпрос на избор - но все пак трябва да им се даде избор.
По примера на предците ни - те завладяват голяма част от Европа и над 300 милиона от световното население не с войни и с окупация, а със словото и с нашите духовни послания, кодирани в буквите ни.
Всяка една дума в българския език е заредена с духовна сила и скрит смисъл. Една от най-хубавите думи в езика ни - БлагоДаря, например. Или ЛюБоВ - ЛЮди БОга Ведают - цяло изречение скрито само в една дума. СамСкрит - езикът, за който пише и Раковски, цитирам го по-късно тук.
В минали времена етническото ни име БОГари е било синоним на Словени, но да не се бърка са славяни! Това обяснява, защо няма нито една държава Славяния, а има две с думата СЛОВО - Словения и Словакия.
А и както в Библията е писано: В началото бе Словото (тоест Бог). Време е и нашите историци да разграничат Словени от Славяни, за да не опорочават историческата и цивилизаторска роля на предците ни.
С далновидната си политика цар Борис Първи и след него синът му Симеон, чрез мисионерите Климент, Наум и Ангеларий, пренасят българските букви до моравските племена, които и до днес говорят стар български. Броят на говорещите стария български и вариациите му е 315 милиона в началото на 21 век - това е най-голямата етно-лингвистична група в Европа.
А българицата, грешно наречена Кирилица, се използва в общо 12 държави като официална азбука. Да припомним, че преди повече от 100 години са я ползвали и други народи като румънците и сърбите, които по-късно приемат латинската азбука. Но тя не е пригодена за много от нашите звуци - като ж, ч, ш, щ, ю, я, Ъ или ь, което показва, че само нашата азбука е създадена за нашите езици.
Последната държава, която приема кирилицата за своя азбука е Монголия - след Втората световна война.
В първичния вариант на азбуката ни е имало 44 знака за 44-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви.
Ето как звучи посланието на предците ни, като прочетем буквите по техния ред:
“Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. Ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”.
На днешния ни език посланието звучи така:
“Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! с ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред!“.
Един от възродителите на древната българска история - бащата на революцията Георги С. Раковски, също обръща внимание на подредбата на старобългарската азбука. Според него в аззбуката е кодирано старото съкратено българско вероизповедание – „верую-то” на някогашната ни стара религия. Тълкуването на това „верую” Раковски описва в книгата „Ключът на българския език”, започната през 1858 г. в Одеса и издадена през 1885 г.:
В първичния вариант на азбуката ни е имало 44 знака за 44-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви.
Ето как звучи посланието на предците ни, като прочетем буквите по техния ред:
“Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. Ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”.
На днешния ни език посланието звучи така:
“Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! с ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред!“.
Един от възродителите на древната българска история - бащата на революцията Георги С. Раковски, също обръща внимание на подредбата на старобългарската азбука. Според него в аззбуката е кодирано старото съкратено българско вероизповедание – „верую-то” на някогашната ни стара религия. Тълкуването на това „верую” Раковски описва в книгата „Ключът на българския език”, започната през 1858 г. в Одеса и издадена през 1885 г.:
„Аз буквите познавам,
Говорят те "Доброто съществува”,
Живей като едно цяло със земята.
И не по-малко от нея ще си плодовит.
Каквото хора да си мислите,
наш ще е покоя/ наша ще е радостта
Кажи твърдо думите:
който се учи, хвърля божията светлина.
Въздигай духа си! Жъни (знание)!
Изправи се! Бъди! Извиси се!
Напред! С Божията помощ! Движи се!
Ти юноша, ти мъж, вие хора!“.
1.АЗЪ, 2. БОУКЫ, 3. ВѢДѢ, 4.ГЛАГОЛН, 5. ДОБРО, 6. ЕСТЪ, 7. ЖНВѢТЕ, 8. ДЗѢЛО (SѢЛО), 9. ЗЕМЛIА, 10. И, 11. ЙОТА, 12. НЖЕ, 13. Г’ЕРВЬ, 14. КАКО, 15. ЛЮДЬIE, 16.МЪIСЛНТЕ, 17. НАШЬ, 18. ОНЪ, 19. ОНЪ, 20. РЪЦН, 21. СЛОВО, 22.ТВЬРДО, 23. ОУКЪ, 24. ФРЬТЪ, 25. ХѢРЪ, 26. ОТЪ, 27. ША, 28. ЦН, 29. ЧРѢВЬ, 30. ШТА, 31.ЕРЪ (Ъ), 32. ЕРЬ (Ь), 33. ЕРЪI (Ы), 34. ЯТ/ ѢТЬ (E-ДВОЙНО), 35. ЮСЬ , 36. ЙО /ЙОТ (ОТПАДНАЛА), 38. ЕН, 39. ОН, 40. ЙЕН, 41. ЙОН, 42. КСИ (ОТПАДНАЛА), 43. TИТА (ДНТА), 44. V(И)ЖНЦА (Ü). (изписването е според таблицата, която е поместена в Кратката българска енциклопедия).
Говорят те "Доброто съществува”,
Живей като едно цяло със земята.
И не по-малко от нея ще си плодовит.
Каквото хора да си мислите,
наш ще е покоя/ наша ще е радостта
Кажи твърдо думите:
който се учи, хвърля божията светлина.
Въздигай духа си! Жъни (знание)!
Изправи се! Бъди! Извиси се!
Напред! С Божията помощ! Движи се!
Ти юноша, ти мъж, вие хора!“.
1.АЗЪ, 2. БОУКЫ, 3. ВѢДѢ, 4.ГЛАГОЛН, 5. ДОБРО, 6. ЕСТЪ, 7. ЖНВѢТЕ, 8. ДЗѢЛО (SѢЛО), 9. ЗЕМЛIА, 10. И, 11. ЙОТА, 12. НЖЕ, 13. Г’ЕРВЬ, 14. КАКО, 15. ЛЮДЬIE, 16.МЪIСЛНТЕ, 17. НАШЬ, 18. ОНЪ, 19. ОНЪ, 20. РЪЦН, 21. СЛОВО, 22.ТВЬРДО, 23. ОУКЪ, 24. ФРЬТЪ, 25. ХѢРЪ, 26. ОТЪ, 27. ША, 28. ЦН, 29. ЧРѢВЬ, 30. ШТА, 31.ЕРЪ (Ъ), 32. ЕРЬ (Ь), 33. ЕРЪI (Ы), 34. ЯТ/ ѢТЬ (E-ДВОЙНО), 35. ЮСЬ , 36. ЙО /ЙОТ (ОТПАДНАЛА), 38. ЕН, 39. ОН, 40. ЙЕН, 41. ЙОН, 42. КСИ (ОТПАДНАЛА), 43. TИТА (ДНТА), 44. V(И)ЖНЦА (Ü). (изписването е според таблицата, която е поместена в Кратката българска енциклопедия).
Малцина знаят, че Раковски е изключителен учен, успял да проникне дори в древни хроники, крити от Ватикана. На базата на своите изследвания той пише древната българска история, която за жалост е затворена страниза на сегашните ни историци, наследници на съветската школа, унищожила всички факти за българите преди 681 година.
Раковски показва структурата на българския език и неговия произход, като доказва неговата древност, връзката му със СамСкритския и индо-зендски език, връзката на старобългарските вярвания и обичай с тези, описани в книгата Авеста от Хиндистан и т. н. Това е първият български историк доказал, че буквите ни са много по-древни от солунските братя Кирил и Методий, че покръстването на македонските, тракийските и илирийски българи е първото в Европа, далеч преди гръцкото, че покръстването на Преславския двор се отнася само за непокръстената част от българите.Раковски ни припомня и Херодотовия текст, че тракийците след индийците са втория по големина народ и доказва, че българите и тракийците са едно и също, както и че етническото ни име българи е много по древно от названието славяни.
Според древните източници, ползвани от Раковски, балканските българи никога до падането на България под турско робство не са губили своята независимост и често викайки сънародници отвъд Дунава и Волга, са нанасяли значителни поражения на римляните след Траяновите завоевания. В тези войни обичайно българи воюват с българи. Раковски показва връзката на създадената от Костадин Велики Източна римска империя, чиито основни материални, военни и интелектуални ресурси съставляват тракийските, македонските и илирийските българи, излъчвали императори и пълководци.
Раковски пръв пише за похода на Атила срещу Рим, като опит за възстановяване на огромната българска държава. Според него владетели като Атила, Заберган и Кубрат са български владетели.
Интересен е неговият анализът по отношението на битието на гърците, които въпреки опита си да докажат, че от тях тръгва цивилизацията, не показват модел, по който са дали духовност и език на милиони население по света, както правят нашите царе с мисията си да дадат букви и език на безписмените народи в Моравия, както и на днешните Украйна и Русия.
Интересен е неговият анализът по отношението на битието на гърците, които въпреки опита си да докажат, че от тях тръгва цивилизацията, не показват модел, по който са дали духовност и език на милиони население по света, както правят нашите царе с мисията си да дадат букви и език на безписмените народи в Моравия, както и на днешните Украйна и Русия.
Раковски стига до един важен извод - гърците възприемат светилищата на всички околни народи и изграждат цяла търговска система, привличайки поток от поклонници, на които се продава всичко, дори разврат в Коринт, за което е писал укорително и апостол Павел в двете си писма. А по сведения на хронистите гърците чак след Юстиниановото време приемат християнството. За всички е известно, че те преиначават всичко в своята история - Раковски описва как внушават, че са назначили и изпратили сами покорилият ги Александър в Азия да отмъсти за тях, че били избран от Светия Дух народ (подобно на юдеите, които твърдят, че са Божий народ), за да разпространява християнството на гръцки език и т.н.
Раковски прави и друг ценен извод - френските народи в основата си са словенски изселници, като съпоставя предхристиянските им обичаи, друидизмът и др. съвпадат с българските, а имената на владетелите им също са съпоставими с българския език. За първи път революционерът припомня народните ни песни, възпяващи галатските войни на Балканите от III век пр. Хр., съпоставя ги с латинските и елинските хроники и доказва, че народът ни съхранява тези исторически събития в епоса си.
Раковски прави и друг ценен извод - френските народи в основата си са словенски изселници, като съпоставя предхристиянските им обичаи, друидизмът и др. съвпадат с българските, а имената на владетелите им също са съпоставими с българския език. За първи път революционерът припомня народните ни песни, възпяващи галатските войни на Балканите от III век пр. Хр., съпоставя ги с латинските и елинските хроники и доказва, че народът ни съхранява тези исторически събития в епоса си.
Уточнява също, че заради липсата на звука Б при гърците неправилно се променя Бабилон на Вавилон. Аз ще добавя и БатиКан, а не Ватикан.
Също великият бъргарин напомня, че е правилно да казваме СамСкритски език, а не санскритски, земеописание на място, а не топоним, здравомислие, а не логика, езикоизследователи, а не лингвисти, мечтаен вместо фантастичен, разборно разсъждение вместо анализ, посланици вместо апостоли и т.н.
Раковски поставя и темата за племената гали, вандали и алани във Галия, примесени с латинските колонизатори, преименувани на франки, и какъв народ са те.
Раковски поставя и темата за племената гали, вандали и алани във Галия, примесени с латинските колонизатори, преименувани на франки, и какъв народ са те.
"От запазени лични имена на фрънгите, както са наричани и у нас до края на 19 век, като Meroveus и Miroveus – Воюващ за мир; Clovis – Слав, Слави; Clodomir – Побеждаващ света; Clotair – Борещ се юнак; Chari-bert – Светъл борец; Sigebert – Светъл в бран; Dago-bert – Високо-избран, и от други сведения, Раковски стига до извода, че и те са български, а не германски народ, както пише до днес в учебниците", пише по повод преиздаването на "Ключът" Николай Колев - Херцогенаурах.
Това съчинение на покойния С. Раковски, който е починал, както е известно на всички българи, през месец октомври 1867 г., се е съхранило до днес при мене. В последните минути на покойния Раковски, от сестрите му се намирала при него в Букурещ само сестра му Неша, на която, според това, което тя ми разказа, ѝ повтарял няколко пъти да съхранява това съчинение като очите си, което се намирало в чантата (сакояж торба).
След като се освободи България от турското иго, сестрите на Раковски пожелаха да извадят на бял свят това съчинение на брат си, и възложиха това дело на мене. Аз, като издавам това съчинение, оставям същата ортография и конструкция на съчинителя му. Възможно е той да не е бил завършил окончателно съчинението и да е желаел тук или там да го поправи, та затова мисля, че то нямаше да бъде такова, ако би се публикувало под негов надзор. Не знам в сегашния си вид, доколко това съчинение ще бъде полезно за нас българите, и затова се въздържам от своите похвали към него, но оставям да го оценят в последствие нашите учени българи.
Впоследствие, ако ми позволяват средствата, аз имам намерение да напечатам и другите съчинения на Раковски, които още на са напечатани, както: втората част на „Горски пътник“, втората част на „Ясена“ и „Житието на Раковски“, всичките в настоящето време се съхраняват от г-н Н. Балкански.
Книгата е изключетилено ценна и тя дава изходни точки, по които да се работи за въстановяване на цялата древна история на българите. С източници за предците ни, запазени не при нас, но налични в цивилизованите от нас Индия, Китай и др.
Ето нейното съдържание, което разгръща огромна информация за пътя на предците ни:
1) Предговор, разясняващ кога и как се е породила идеята на съчинителя и как е положил началата на този предмет.
2) Увод, разясняващ основанието на ключа на българския език. Първата и последната точка, откъдето е започнало съставянето на езика. Нямогласната буквица ь или най-слабият и първи звук на човека. Попълненото лично местоимение а-сь, което е равно на ь и което изразява битието, съществото на човека. Самскритското неопределено наклонение на отглаголното съществително as = кtre = равно или еднакво с българското лично местоимение а-сь = быти. Произведение (състав, б. из.) и значение на думата ꙗзыкъ от личното местоимение а-сь или ꙗзь. Самата дума ꙗзыкъ доказва едновременното си появяване заедно с човека на света. В ІАзыка се крият най-старите и най-истинските начала на повестността на всеки народ. Българската дума ꙗзыкъ дава една голяма озарителна светлина на новото изкуство на ꙗзыкъ – la science du langage.
3) Старобългарското а-сбуки, както се намира в старите ръкописи, разяснение как трябва да се пише.
4) Как са писали а-сбуки-то старите българи.
5) Тълкуване на това четене, т.е. разяснение на това какво вероизповедно съкращение се крие в него. Буквата в = вѣдѣ или вѣди и названието на самскрит на най-старите свещени книги Вѣди.
6) Буквата б, буки или букъви значи книги, а не богове.
7) Думата богъ е същата в старохалдейския език, както и Бѣлю (Бѣль богъ, небо, гадъ, белъ, сатанъ = сѣтенщ, лукавы) (сравни сѣть = лукавштина) и други.
8) Как думата букви има значението книгы?
9) Повестователно съображение как и другите народи са писали първо на лико и кори от Papyrus = папуръ и lotus = лотъ.
10) Гръцкото βιβλος и βιβλια е заето от финикийците, както и писмеността им. Повестователните доказателства се дават от самите техни писатели.
11) Пелазгите са имали по-напред писменост от гърците и пеласгите не са били гърци, нито са говорели гръцки език.
12) Тълкуване на г = глаголи, д = добро, е = ѣсть.
13) Разглобяване на думата глаголи и сравнение с подобната на нея дума гьгримъ.
14) Думата гьгримъ се намира в зендската книга ІАсна, в същото значение както и в нашия говорим език.
15) Подобна на тази наша старобългарска молитва: глаголи добро ѣсть се намира в книгата ІАсна, глава I. XIII.
16) Разглобяването на тази молитва дума по дума е чисто българско четене и тълкуване, а не както са го чели Евгени Бурнуф и Дюпперо.
17) Каква връзка има зендският език със самскритския, на кой народ е принадлежал в древността, къде се е съхранил, как е получил името зендски и какви книги съдържа Зенд-авеста и проч.
18) Този народ носи името Guйbres = Гьбры, което име се е съхранило в нашата България.
19) Името Гебры е изкривено от гърците – Κιμπροι или Κιμμεριοι.
20) Първите европейци, които са прочели зендските книги и проч.
21)Тълкуването на думата Uzarana = узарана в молитвата ІАснѫ.
22) Какви молитви са имали старите ІАриꙗны при изгряването на зората, т.е. преди да са разделят зендите със самскритския език, или по-правилно да кажем преди да се разделят Вѣдыте и Зенд-авеста; откъс от Rig – Veda = Риг-Вѣда – върху това.
23) Забележка относно единството с вярването, което е съхранено и до днеска в българите за злите духове, които уж бродят през нощта, докато се появи зората и проч. Откъс относно това от Рамаꙗна.
24) Тълкуване на ж = живѣте, s = зѣло, з = земя. Буквата s, както се произнася от народа и какво значение имат написаните с нея думи и как трябва да се тълкува тук, т.е. в това старобългарско вероизповедно съкращение и проч.
25) Какво уважение са отдавали четците на светите книги Вѣдите и проч.
26) Тълкуване на и = иже, ї-к-како, л = люди, м = мыслите и как се свързва това вероизповедателно съкращение с гореизложеното и проч.
27) Н = нашъ, о = онъ, п = покой. Тълкуване или отговор на горния подразбиращ (сугестивен, б. изд.) въпрос.
28) Старите българи са вярвали в безсмъртието на душата, както и ІАриꙗнытѣ и проч.
29) Р = рьци, с = слово, т = твьрдо тълкуване, или изискуемите дела на практическата част на това съкращение на вярата и сравнение с тая наука в самскритските книги.
30) Думата саМскрытъ е чисто българска дума, както е писана в индийските книги, а не санскрит, както я пишат европейците.
31) Забележка върху мислите, които са имали всички стари вероизповедания за безсмъртието на душата и бъдещето ѝ възнаграждение и проч.
32) Оу = укъ, Ф = фрьтъ, х = хѣръ. Тълкуване и доказателство на важното и високо тайно съдържание на тези три думи чрез сравнението със самскритските книги и проч.
33) В сиꙗмските книги има чисто български имена, както и иноците им носят името Самоци на техния стар език и проч.
34) Какво мнение са имали индийците за Richa = sages divinisйs и каква почит са им отдавали и проч.
35) Откъс от Ромаꙗна, разясняващ каква чудотворна сила са отдавали индийците на обожествените си мъдреци (Richis) и проч.
36) Друидите и друидизма или сравнение с нашето народно вярване за тях, съхранено и до днес в народа.
37) Кратък поглед върху най-старата френска повестност или разяснение, какво са били галите и Franchs = фрѫзы, на който французите се считат за преки потомци и проч.
38) Думата Veser = Везеръ, Rein = Рюенъ, Saliens = Салиꙗни, Ussel = у-селъ, или sala = села, законите: Saliques = селꙗшкы и проч.
39) Merovinges = Миро-воювичы тѣ и проч.
40) Обширно разяснение на думата Franks = фрѫгъ и проч.
41) Съобръжение, свързано с повестността на това разяснение.
42) Тъждественост на Варягы и Фрѫзы и проч.
43) За споменаваните Βαρραγγοι, Φραγγοι, от византийците до XI и XII век и проч.
44) Какво тълкуване дават днешните учени на думата Βαραγγοι и пр.
45) Жреците (поповете) на старите Фрѫзы са се наричали друиди и учените извеждат тази дума от derw = дьрв = chene = дѫбъ и казват, че тази дума е била старо-кимбришка или старо-келтска.
46) Вярването им в единствения Бог, в безсмъртието на душата, живот в отвъдния свят, наказание и възмездие според делата и проч.
47) Поповете им били лекари, естествоизследователи, звездобройци и проч. Гражданската и вероизповедалената власт била в техни ръце и проч.
48) Най-главните от тях са носили bardes = бьрды, брьды, броды, бродняцы = скитащи се и проч.
49) Дъбовата Имила е била използвана в техните баения и лечения и проч.
50) Стъкленият валяк, който са носили друидските попове в знак на чина им и проч.
51) Споменаваните от латинците галски богове – Бѣленъ = бога слънце, Таранъ – бога на гърма и проч.
52) Между друидските попове и самоци имало и жени. Съхранило се е името на една от тях Milne = Милна – Милка и проч.
53) Възпоменаемите горски диви от старите елини под името Δροїαδες и дървото δρυς = дѫбъ не са гръцки думи, но наши чисто български.
54) Какво са записали днешните учени за старото вярване на славяните и няколко имена на боговете им и проч.
55) Какво са записали византийците именно за българските стари попове по повод на българската славна победа над ромеогърците при Зурта и проч.
56) Разясняване на думата derw = дьрвъ, и на думата δρυς = дѫбъ, от които се извеждат δρυїαδες и druides, дьрьвитъ и проч.
57) Българските змейове, самодиви, самовили и горски диви и горски вили, на които народът отдава жилищата в дъбравите и проч.
58) Змейовото кравайче и индийското чяродейно Павитра = кравайче, свито от пет или седем треви, и наричано на самскритски език дарба и проч.
60) Десет стари народни песни, потвърждаващи, какво са описали учените за Друидите и Друидизма и проч.
61) Думата гайда е същата и в зендския език. Старобългарските грайни (музикални) оръдия, военни – военните тръби и рогове на старите българи. Омировите Παιανες = Пѣꙗне и παιανικοι υμνοι = пѣꙗнически пѣсны, както са били пеени, когато в древността българите са отивали на война, когато ги изпращал и посрещал народът. Пѣꙗнытѣ в Александровото време. Пѣѭ и Славѭ имат едно и също значение. Пѣꙗнъ и Славъ или Славꙗнъ е едно и също. Името Славꙗнъ по-късно приложена над името българин, което значи в древността сѣꙗштыи Бьлгуръ, Бльгурь или Булгурь и проч.
62) Забележка. Името Milne = Милка, съхранено при друидите, се е съхранило и в нашите самодивски песни, както и името Неда, възпитавал гръцкия бог Зевс и проч.
63) Името Стоꙗнъ играе най-голяма роля в самодивските песни. Това име се намира и в самскритския език Sthnanou тълкувано le stable = постоꙗнъ и е било едно от имената на бог Civa = Сива. Българското име Станъ, Стану, Станю и проч. както и Сиву, или Сива, Сивку и проч.
64) За дъбовата Имила и каква роля играе днес в народните ни български вярвания и проч.
65) Стъкленият валяк или змийският камък и вярването на нашите българи за рогатата змия и за сплитането на много змии в едно място и проч.
66) Възпоминанието на изцелителния камък при кръщението на Преславския двор и употребата на такъв камък още по някои места в България и проч.
67) Пристигналите галати в трети век преди Христа и техните предводители Breme = Брѣмъ, Bolgue = Болгъ, и тракоилирийския народ, който са заварили там. Тровените от тях гозби, кладенци и проч.
68) Как тълкуват имената им френските учени по мъртвия старо-келтски език, и как ги тълкуваме ние на нашия жив български език.
69) Това повестователно събитие се е съхранило в нашите народни песни и проч.
70) Анализ и извод, че фръзите и галатите са били българи и са говорели един и същ език, както и това, че предписваният им друидизъм си е старото българско вярване и проч.
71) Окончателно и за винаги опровергаване, че българите са дошли няколко века след Христа в Тракия.
72) Анализ на Херодотовото свидетелство за тракийския народ и проч.
73) Изследване на собствените имена, чрез разглобяване (разлагане на срички, б. изд.), на някои предводители и царе на галите фрѫгове, които въобще не са идвали в Стара планина при похода на Брем и Болг и проч.
74) Тълкуване на народното име Boїens, Boїi и Boioarїi праотци на галите, с българското бой, войны, Boisci = боискы. Българското Бойковцы и пр.
76) Името Кубрат.
77) Българските народни песни възпоменаващи галатите в българската памет и до днес от народа ни.
78) Забележка върху тези песни и необоримо доказателство на повестователното им съдържание.
79) Откъс от български безименен ръкопис върху старото битие на българите под името гимери и кимери, т.е. кимбри и кимери, и възпоменаването на Брем и Болг като царе, и проч.
80) Разбор на този приведен откъс ръкопис и проч.
81) Повестователни разборни доказателства, че българите са имали писменост и книжнина преди кръщението на Преславския двор и че те не са били кръстени от гърците, нито светото наше писание е преведено от гръцки език и проч.
82) Кръщенето на преславския двор според легендите (сказанията) и проч.
83) Мнимото изобретяване на славянската писменост от Кирил според легендите.
84) Славяните приели безусловно тази легенда, и най-вече русите, и разпространяват все още, че Бог и Светият Дух са избрали гърците и техния език да разпространяват християнската наука и проч.
85) Опровергаване на тази глупава мисъл от самите Свети канонични книги.
86) Основата на най-голямата добрина на Христовата наука и проч.
87) Дарбата на Светия Дух на първите проповедници благовествувания и проч.
88) Текст от самите Деяния на посланиците за езиците, какво се казва за следствието на дадената им дарба от Светия Дух в Петдесетницата и проч.
89) Сказание на Св. Епифаний, епископ Кипърски, за дванадесетте посланика, кой от къде е бил родом, къде е проповядвал и къде е починал.
90) Извод на повестователната част от Деянията на посланиците, доказващи, че македонските българи са съставили първата Христова черква в Европа и че те са взели най-голямо участие в разпространението на Християнството и проч.
91) Павел и неговата проповед започваща от Дамаск и завършил в Рим и проч.
92) Павловото послание от Коринт към римляните и описаната от него развратност, която той без съмнение е видял в Коринт.
93) Обсъждане на свидетелствата, съхранени в най-старата повестност на гърците за развратеността им, и заключение че Павел не е преувеличил това описание и проч.
94) Македонските българи изпращат помощ на християнското братство в Йерусалим и проч.
95) Павловото свидетелство, че македонците му изпращали помощ, когато им поискал, и проч.
96) Първото послание на Павел към гражданите на Солун, отправено от Солунската църква и проч.
97) Забележка върху това писмо и проч.
98) Заключение върху тези необорими доказателства и проч.
99) Разбор на причините, поради които македонските българи са приемали така лесно християнската наука и проч.
100) Причините, поради които гърците не приемали християнството в тези времена и проч.
101) Свидетелството на Лукиян от втори век след Христа, че християнството до тогава не е било прието от гърците и проч.
102) Това се потвърждава и от житието на Св. Василий, роден в Кесария през 329 г. след Христа, починал на първи януари 379 г., който е учил в Атина и проч.[2]
103) Състоянието и положението, в което са се намирали гърците и тяхната народност при появяването на Христос.
104) Мечтайно вселенство изпраща победителя си Александър Македонски в Персия, за да накаже персите за предишният им погром над Елада, и опровержението на това.
105) Гръцката повестност за македонците. Шест хиляди [3] наемници гърци, съпровождат Александър Македонски в похода му в Азия.
106) Македонската държава след смъртта на Александър Македонски. Гръцката земя попада под римската власт. Трояновата врата. Българите владеят гърците. Независимите старопланински българи воюват с римляните.
107) Старопланинските българи съставят силно царство след смъртта на Атила. Причината, поради която Рим владее толкова народи. Рождението на Исус, надписът над кръста, заключение. Ролята която имат македонските и тракийските българи във Византийската империя след Христа. Бележки.
[1] Текстът на инструкцията е публикуван от Янко Гочев.
[2] До тук свършва съдържанието на съчинителя. Б. от първия издател.
[3] Във другите си публикации Раковски говори за 600, а не за 6000. 600 гърци са записани и от Плиний.
[2] До тук свършва съдържанието на съчинителя. Б. от първия издател.
[3] Във другите си публикации Раковски говори за 600, а не за 6000. 600 гърци са записани и от Плиний.
Коментари
Публикуване на коментар