В световната история има няколко владетели, наречени ВЕЛИКИ - Александър Велики, Константин Велики, Симеон Велики, Карл Велики и др. Българският цар е описан в много гръцки извори като Sumeṓn prôtos ho Mégas.
„Цар Симеон бе Карл Велики за България, но по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него, защото положи основите на една национална литература”, това са думи на френския историк Алфред Рамбо. Изследователи вече свързат величието на цар Симеон с генетичната му връзка с Александър Велики, наследник на аргеадите.
Наречени още агатари (Хиксосите), те цивилизоват Египет, като му дават корабостроенето, канализацията, желязото, оръжията, конете и колесниците. Историята на Аргеадската династия е забулена в митове и легенди, в които централно място заема митничният герой Херакъл. Първото писмено свидетелство, предаващо легендата за произхода на Аргеадите е в пиесата „Молителката“ от Есхил (525 – 456 г. пр. Хр.). В нея поетът говори за аргоския цар Пеласг: Агатарите (известни от по-късни източници и като „ахейци” или „аргивци”) завоювали Макан (Микена), отслабения Крит, както и Кипър и основали собственно Микенско (Аргоско) царство. Атрячката (Троянската) царска династия се опитала да спре експанзията на микенците, но около 1200 г. пр.н.е. те превзели и разгромили Троя.
„По времето, когато пеласгите владеели страната, която сега се нарича Елада, атиняните били пеласги и името им било кранаой, а по времето на цар Кекропс се наричали некропиди. След като властта наследил Ерехтеус, който нямал майка и бил отглеждан от Атина, се наричали атиняни, а когато Йон, син на Ксут станал техен военачалник, се нарекли йонийци. “Херодот VІІІ-44
Пеласг е смятан за прародител на дорийския клон на елините и управлявал земите до река Стримон (дн. Струма). Той обявява македонските царе за негови наследници, т.е. наследници на Херакъл.
Александър Велики е пелазг, а пелазгите (или аргийци, аргивци) са коренното българско население в днешна Гърция. Не случайно хронистите пишат, че войската на Ахил е съставена от мирмодонци, наречени Българи. Аргийците са опредеяни като генетична линия на птоломеите, което им носи прозвището Велики, както е при Александър, а по-късно и при Симеон.
Македонската област набира влияние и между 640 г. пр.н.е. и 148 г пр. н. е. съществува, като Македонско царство. Александър Велики го управлява 12 години - от 336 г. пр.н.е. до смъртта си през 323 г. пр.н.е. Владял е Балканите, Египет и Персия.
Новодошлите от Северна Етиопия – сегашните гърци, не са разбирали езика на Александър Македонски, защото той, като пелазг и цялата македонска област са говорили на един език в Тракия, Мизия, Илирия. Александър се е определял като елин, но не като грък.
Кумирът на Александър е бил богатир Гуругла (Геракъл, Херкулес). Толкова много се възхищава на Гуругла, че сам се нарича син на Зевс (както и Гуругла) и винаги се е хвалел, че е потомък на Херкулес.
Александър Велики се главозамайва от успехите си и опитва да завоюва древната държава Бактрия. Българите от Бактрия отблъскват атаката и побеждават Александър. Това е единствената му загуба, която го отрезвява, разкайва се за постъпката си и в знак на добра воля предлага на Бактрия да се създадат 10 000 брака между мъже и жени от Балканите и Бактрия. Бактрия приема предложението и браковете са сключени.
Новодошлите от Северна Етиопия – сегашните гърци, не са разбирали езика на Александър Македонски, защото той, като пелазг и цялата македонска област са говорили на един език в Тракия, Мизия, Илирия. Александър се е определял като елин, но не като грък.
Кумирът на Александър е бил богатир Гуругла (Геракъл, Херкулес). Толкова много се възхищава на Гуругла, че сам се нарича син на Зевс (както и Гуругла) и винаги се е хвалел, че е потомък на Херкулес.
Александър Велики се главозамайва от успехите си и опитва да завоюва древната държава Бактрия. Българите от Бактрия отблъскват атаката и побеждават Александър. Това е единствената му загуба, която го отрезвява, разкайва се за постъпката си и в знак на добра воля предлага на Бактрия да се създадат 10 000 брака между мъже и жени от Балканите и Бактрия. Бактрия приема предложението и браковете са сключени.
Според някои теории през V в.пр.н.е Панини, роден в столицата на Бактрия, създава на санскрит първата граматика в света. Бактрия била населена с бели мъдреци, доведени от Рама, като столицата се наричала Бълг. А етонимът Бълг (високо издигнати) и Ари (свободни) е етническото ни име, носено от предците ни хилядолетия назад, с което са създали 12 държави България - според летописите на Стефан Цанев. От Бактрия българите навлизат в Индия, за да я цивилизоват със знания и технологии. Българите въвеждат и кастовата система, която и до днес определя 12 касти.
Да се върнем към Александър - той се влюбва в принцесата на Бактрия Роксана и през пролетта на 327 г. пр. н. е. се оженва за нея.
Роксана (означава малката звезда) остава неговата първа съпруга и след масовата сватба в 324 г. пр. н. е, когато Александър се жени за още две жени. Роксана дарява Александър с наследник през 323 г. пр. н. е – Александър IV.
В старите немски хроники Александър е описван като „монарх на Тракия“ и е погребан в града на баща си Филип II: Филипов полис (днешен Пловдив). Затова най-високият хълм в Пловдив в миналото се е наричал на името на Александър. Една част от преките наследници на Александър остават на Балканите, а друга част отиват във Волжка България и участват в тамошното управление.
Роксана (означава малката звезда) остава неговата първа съпруга и след масовата сватба в 324 г. пр. н. е, когато Александър се жени за още две жени. Роксана дарява Александър с наследник през 323 г. пр. н. е – Александър IV.
В старите немски хроники Александър е описван като „монарх на Тракия“ и е погребан в града на баща си Филип II: Филипов полис (днешен Пловдив). Затова най-високият хълм в Пловдив в миналото се е наричал на името на Александър. Една част от преките наследници на Александър остават на Балканите, а друга част отиват във Волжка България и участват в тамошното управление.
Да се върнем към българския Велик Симеон, описан от академик Омелян Прицак (специалист по средновековна история) от Университета “Харвард” така: “В СРАВНЕНИЕ С ПОТОМЪКА НА АТИЛА - ЦАР СИМЕОН I, ВИЗАНТИЙСКИЯТ ИМПЕРАТОР Е ИЗГЛЕЖДАЛ КАТО ПАРВЕНЮ”.
Като аналог с титлата на Карл Велики, в историята остава названието ”Велики” и за цар Симеон заради неговите военни победи. Дори се смята, че цар Симеон превъзхожда Карл Велики по култура и образование. Като възпитаник на Магнаурската школа, претендент за василевс и създател на българския ”Златен век” със собствена книжнина и писменост.
През 917 г. цар Симеон предвожда българите и нанася най-тежкото поражение на византийската армия, водена от Лъв Фока. След това започва да се нарича „Цар на българите и василевс на ромеите“. През 924 г. Симеон успешно присъединява към България Сръбското княжество. Това е последното Симеоново завоевание, след което България придобива истинско имперско могъщество с излаз на три морета.
В изследването на Ангел Николов - "Създаване на нов василевс: преразгледано делото на Симеон Български (893-927 г.) се разглеждат различни аспекти на въпроса за превръщането на България в ортодокс царство в началото на 10-ти век. По време на управлението на Симеон се поражда възобновената българска политическа и военна конфронтация с ИРИ до нов и безпрецедентен феномен: първият български цар, който поема ролята на Богоизбраник, предопределен да владее еднолично властта над българи и ромеи.
На 27 май 927 г. умира цар Симеон I, управлявал България в периода 893 – 927 г. Едновременно пълководец и строител, дипломат и учен, преводач и писател, единствен измежду всички наши държавници той е наречен Велик.
Успешните войни, които цар Симеон води срещу Византия (в отделни моменти застрашават самото ѝ съществуване), маджарите и сърбите (Сърбия е покорена е включена в българските предели) увеличават значително територията на страната ни и я превръщат в една от най-могъщите сили в Югоизточна Европа. Но това, което прави делото на цар Симеон Велики наистина безсмъртно, е създаването на Преславската цивилизация.
По повод на тази впечатляваща легенда един съвременен учен писа: „Този разказ вероятно отразява официалната пропаганда, опираща се върху народните суеверия (смърт чрез имитативна магия — И. Б.), и свидетелствува за впечатлението, което Симеон е произвеждал върху своите съвременници."
Най-сетне настъпило така мечтаното единение между двете страни, за което с възторжени слова пише неизвестният автор на „Слово за мира с българите": „Сродяване след преживян раздор, радостна беседа след гневно мълчание, сгромолясване на съперничеството, полагане на оръжията, унищожаване на омразата, единение след разединение, единомислие след разномислие, единогласие след разногласие. . .”.
В изследването на Ангел Николов - "Създаване на нов василевс: преразгледано делото на Симеон Български (893-927 г.) се разглеждат различни аспекти на въпроса за превръщането на България в ортодокс царство в началото на 10-ти век. По време на управлението на Симеон се поражда възобновената българска политическа и военна конфронтация с ИРИ до нов и безпрецедентен феномен: първият български цар, който поема ролята на Богоизбраник, предопределен да владее еднолично властта над българи и ромеи.
Идеите на Симеон узряват постепенно в контекста на формираната от него религиозна и културна политика от баща му Борис, който християнизира империята. Един от ключовите елементи от политиката на Симеон е стремежът му да превърне България в нов център на християнството.
С превод на десетки светоотечески съчинения от гръцки, мащабно църковно строителство, пренасянето на светите мощи в новата столица на Преслав и други местни центрове, опитът за създаване на религиозен култ към Борис.
Симеон е разглеждал своя имперски проект не като нов инструмент за продължаване на експанзионистичната политика, завещана от неговите езически предшественици, а като легитимен опит да формализира позицията си на владетел на могъщ християнски народ. Съвременната историография прави многобройни опити да възстанови истинската роля на Симеон I.
През лятото на 913 г. е обсаден Константинопол, за да може Константин и регентите му да признаят Симеон за император на българите.
След известни преговори патриарх Николас Мистикос се среща със Симеон в предградието Евдомон и извършва импровизирана коронация на българския владетел, което формализира безпрецедентните отстъпки, които императорските власти са принудени да направят.
Десет споразумения, подписани между двете страни по това време, включват и брак между Константин и дъщерята на Симеон.
Николас Мистикос описва срещата си със Симеон: „[…] миналата година, когато се видяхме един на друг, вие обещахте всичко, което беше мирно, всичко, което беше чисто приятелство; че отсега нататък всички раздори, всеки повод за оскърбление трябва да бъдат прекратени, всяка кавга трябва да престане и, с Божията помощ, мир наистина стабилен между римляни и българи трябва да бъдат признати, такива каквито никога преди не са били, нито са били преживявани от предходни поколения.“.
„Бог ви е дал чест и слава на земята, стремете се да придобиете и тези, които са небесни. Тези ще придобиете чрез смирен дух, не от гордост или чрез повдигане на сърце, или от неоправдана арогантност, или от нарушаване на договори и клетви, които вашите бащи направиха и се заклеха много, много отдавна, и вие самият направихте и се заклехте едва онзи ден. (Никола, писмо 8. 88-93, 108-112, p. 50, 52).
През лятото на 917 г. византийската армия напуска Константинопол, изпратена от майката на детето-император с мисията да унищожи България. За Симеон, водещ армията си лично, византийската гибел на Черно море, близо до Анхиалос, на 20 август 917 г., отбелязана не просто катастрофата на режима на Зоуи: това също беше знак отгоре, че Бог е решил да даде властта над ромеите на българина-базилевс.
През лятото на 917 г. византийската армия напуска Константинопол, изпратена от майката на детето-император с мисията да унищожи България. За Симеон, водещ армията си лично, византийската гибел на Черно море, близо до Анхиалос, на 20 август 917 г., отбелязана не просто катастрофата на режима на Зоуи: това също беше знак отгоре, че Бог е решил да даде властта над ромеите на българина-базилевс.
Доказателство за което са неговите печати, носещи надпис „Симеон в Христос василевс на римляни” (Йорданов 2001, 48-51). Той води непрестанна борба с империята през следващите шест години, в резултат на което най-добрата част от византийските провинции попадат под българска окупация.
Симеон, сравнявайки себе си с Моисей (намерението очевидно бе да направи неговият византийски кореспондент слуга на злотоегипетски фараони), хвърлящи обиди към империята на романите, и отново настоявайки да бъде признат за император от ромеите, води до отговора на Никола: „Но да настояваме за цялостното анексиране на държава, която не е ваша, и ставайки господар на цялата раса и господство, това е нещо напълно невъзможно.” (Николай, писмо 25. 97-100, стр. 178 [гръцки], 179).
Все пак Николас Мистикос не прави никакви директни опровержения или протести срещу думите на Симеон.
В изледването "Създаване на нов василевс: преразгледано делото на Симеон Български" (893-927 г.) се отделя внимание на писмото на папата за Борис-Михаил, когото той възвеличава като светец (άγιος). То е посветено на осигуряване на мир между християнски народи - българите и ромеите.
„Сине мой, […] когато преглеждаш делата си, помисли и за това, че от времето, когато българският род прие Христа Боже наш, ти си наследник на управлението на баща си, светла памет, така трябва да бъдеш наследник и на неговия мирен дух и към останалата част от неговия християнски нрав. Той, с Божията помощ, положи основата; това е ваше задължение да надграждате върху него, а не да разрушавате и изкопавате тази основа. Той, по вдъхновение отгоре, отвръща ръцете си от клането на християните: вие, ако почитате баща си, ако сте негов истински роден син и наследник на благочестивата му природа, трябва да ги отхвърлите в знак на вашия отказ от такава дейност […]. Питам те, (сине мой), правиш ли отговорите по начин, достоен за вашата честност и доброта: ако той все още присъстваше в живота, който сега живее сред светиите в рая, и ако те види да се държиш така и да водиш война, какво би казал той на Вас? […]
На 27 май 927 г. умира цар Симеон I, управлявал България в периода 893 – 927 г. Едновременно пълководец и строител, дипломат и учен, преводач и писател, единствен измежду всички наши държавници той е наречен Велик.
Успешните войни, които цар Симеон води срещу Византия (в отделни моменти застрашават самото ѝ съществуване), маджарите и сърбите (Сърбия е покорена е включена в българските предели) увеличават значително територията на страната ни и я превръщат в една от най-могъщите сили в Югоизточна Европа. Но това, което прави делото на цар Симеон Велики наистина безсмъртно, е създаването на Преславската цивилизация.
Средновековната история на Европа е динамичен период, в който войната и дипломацията определят съдбините на народи, племена и цели региони.
Цар Симеон се прочува и като владетел строител. “И създаде той (Симеон) градове велики по морето, и великия град Преслав той създаде и там прие царството” (Български апокрифен летопис, XI век). Цар Симеон превръща старото селище във великолепен град, който да бъде за българите това, което е бил Константинопол за ромеите. Преслав става център на богата материална и духовна култура, която извежда страната ни в челните редици на тогавашна Европа.
В "Шестоднев" (X век) Йоан Екзарх прави великолепно описание на столицата Велики Преслав: „Когато някой обикновен и беден човек и при това чужденец, идвайки отдалеч, стигне до портите на царския двор, още щом го зърне, започва да се учудва и изпълнен с възхита, пристъпва към вратите и моли да го пуснат. И като влезе вътре, той вижда да се издигат къщи от двете страни, украсени с камък и дърво и целите изписани. А като влезе в самия дворец и съзре високите палати и църквите, украсени необикновено красиво с камък и дърво и различни краски, а отвътре с мрамор и бронз, сребро и злато, той няма да знае с какво да ги сравни, защото в своята родина този бедняк не е виждал такова нещо освен сламените колиби. И той ще се учудва и ще изглежда, че сякаш си е изгубил ума.”
Не случайно времето на цар Симеон е наречено Златен век на българската култура. Българският владетел се посвещава и на създаването на богата литература, творена на новата писменост - кирилицата, създадена в Преславската книжовна школа през IX век, която да не отстъпва по нищо на византийската книжнина. Познати по име са малко от неговите съратници в това голямо дело, между които Климент Охридски, Наум Преславски, Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Тудор Доксов, Презвитер Григорий.
Френският историк Алфред Рамбо (1842 - 1905) казва: „Цар Симеон е за българите това, което е Карл Велики за нас, но по-образован и много по-щастлив, защото е успял да създаде една национална литература!".
А в паметта на ромеите била съхранена не само точната дата на смъртта на техния неумолим противник, но те не закъснели да създадат и легенда за Симеоновата кончина:
„Астрономът Йоан видял император Роман [Лакапин] и му казал така: „Господарю, над арката отгоре над Ксиролоф е поставена статуя, която гледа към Запад: това е статуята на Симеон. Ако отсечеш главата ѝ, в същия час Симеон ще умре." Император Роман изпратил през нощта люде и отсякъл главата на статуята. В същия час починал в България Симеон, обхванат от безумие и сърдечна болест, след като напразно бил беззаконствувал." По повод на тази впечатляваща легенда един съвременен учен писа: „Този разказ вероятно отразява официалната пропаганда, опираща се върху народните суеверия (смърт чрез имитативна магия — И. Б.), и свидетелствува за впечатлението, което Симеон е произвеждал върху своите съвременници."
Най-сетне настъпило така мечтаното единение между двете страни, за което с възторжени слова пише неизвестният автор на „Слово за мира с българите": „Сродяване след преживян раздор, радостна беседа след гневно мълчание, сгромолясване на съперничеството, полагане на оръжията, унищожаване на омразата, единение след разединение, единомислие след разномислие, единогласие след разногласие. . .”.
Коментари
Публикуване на коментар