Основателите на различни движения и техни предвестници са били повлияни от Блаватска или първоначално са били членове на Теософското общество (като Рудолф Щайнер). Основаното от Елена и Николай Рьорих движение Агни Йога (Жива етика) заимства множество теми от учението на Блаватска. Елена Рьорих прави първия превод на Тайната доктрина на руски. От идеите на Блаватска се вдъхновява и руският офталмолог и псевдоучен Ернст Мулдашев в книгите си на мистична тематика.
Напълно ясно е, че и Хайнрих Химлер е бил предан последовател на расовите теории на Блаватска. В основата на идеологията на СС са идеите на Блаватска, както и на Алистър Кроули. Петата раса, въведена от Блаватска - арийската, е в основата на теориите на нацисткия режим за превъзходство на бялата раса. Идеите на Блаватска се смятат от някои автори за начало на нацистката идеология.
Интересно е влиянието на Блаватска и върху Махатма Ганди. Двамата се запознават, докато той е студент по право в Университетския колеж Лондон. Той признава, че книгите на Блаватска и най-вече „Ключът към теософията“, са му показали стойността на индуистките учения, представени в тази книга. Това му дало моралната сила и авторитета да се противопостави на британското управление в Индия.Руският художник Василий Кандински също е вярвал в теориите на Блаватска - според една от тях материалният свят скоро ще свърши и избрани души ще могат да общуват, бидейки под формата на „чиста мисъл".
Навлизайки в духовните учения от древността Блаватска съвсем естествено достига и до древните българи. В книгата си "Кръста и огъня" тя пише за БЪЛГАРИТЕ И ОБИЧАЯ “СУРВА”. След освобождението на България, тя идва по нашите земи и пише: “Накъдето и да се обърнем, почти у всички народи непременно ще намерим тези общи реликви на древния култ. От арийците, халдеите, зороастрийците, перуанците, мексиканците, скандинавците, келтите, древните гърци и римляни те напълно са преминали към съвременните парси. Финикийските Кабири и гръцките Диоскури са частично възродени във всеки храм, във всяка катедрала, във всяка селска църква, а християните-българи, както ще покажем по-долу, дори напълно са запазили култа към Слънцето. Повече от хиляда години този народ, за който преди последната Руско-турска война знаеха малцина, е бил покръстен в християнството. И въпреки това те си остават същите езичници, както и по-рано. Ето например как те празнуват Рождеството и Новата Година. И до днес те наричат този празник Сурваки, тъй като той съвпада с празника в чест на древния бог Сурва. В славянскта митология това божество – Сурва – очевидно е идентично на арийското Суря – Слънцето – бога на топлината, плодородието и изобилието. Корените на този празник отиват далеч в дълбините ва вековете, тъй като много преди християнството българите са се покланяли на Сурва и са посвещавали празника на Новата Година на този бог, молейки го да благослови нивите им и да изпрати на тях самите щастие и поцъфтяване. Този обичай е запазен в цялата му езическа силаи макар че във всяка една местност има своите особености, обредите и ритуалите като цяло са едни и същи.
В навечерието на Новата година българите не работят и са задължени да постят. Младите моми приготвят голям сладкиш – платий, в който слагат корени с различна форма с млади кълнове, като дават на всеки име според неговата форма. Така един от корените те наричат къща, друг – градина, други – воденица, лозе, кон, кокошка, котка и така нататък, в съответствие с това каква поземлена собственост и какви земни богатства притежава семейството. В този символ на рога на изобилието са представени дори такива ценности като украшения и кесии с пари.
Освен това в сладкиша поставят старинна сребърна монета, наречена бабка, която се превързва с червена нишка така, че да се получи кръст. Тази монета се смята за знак на късмета и щастието. След залез слънце и някои обреди, включващи молитви към залязващото светило, цялото семейство се събила около голяма кръгла маса, която се нарича паралия; върху нея се поставя описаният по-горе сладкиш, сушени плодове, царевица, тънка восъчна свещ и накрая голяма кадилница с благовоия от най-високо качество – за бога.
Главата на семейството, обикновено най-възрастният от неговите членове – дядото или бащата – с особено благоговение взема в едната си ръка кадилницата, а в другата свещта и обикаля къщата, окадявайки всичките четири ъгъла, като започва и завършва откъм източната страна; при това той произнася различни обръщения към бога, завършвайки с християнското “Отче наш, иже еси на небесех…”, адресирани към Сурва.
След това свещта се скрива и се пази през цялата година, до следващия празник. Смята се, че тя притежава чудотворни лечебни свойства и се пали само когато някой от семейството е болен, като се смята, че това ще излекува болния.
След този обред най-възрастният взема нож и разрязва сладкиша на парчета, според броя на членовете на семейството. Получавайки своето парче, всеки бърза да го разгледа. Най-щастлив през предстоящата година ще е този, у когото в сладкиша се окаже старинната монета с кръста от червен конец; той е смятан за избранник на Сурва и всички завиждат на щастливеца. Следващи по важност са символите на къщата, лозето и останалите; в съответствие с намереното човек узнава своя хороскоп за предстоящата година. Най-нещастен ще бъде получилият котка; той пребледнява и трепери: горко му, защото е обкръжен от врагове и трябва да се подготви за тежки изпитания.
В това време в пещта слагат голяма цепеница, символизираща пламтящ олтар, и запалват огън. Това дърво гори в чест на Сурва и представлява оракул за цялото семейство. Ако то гори през цялата нощ и не угасне – това е добър знак; в противен случай се очаква смъртта на някой от членовете на семейството и празникът завършва със силен плач.
През тази нощ не спят нито момите, нито момците. В полунощ започват предсказания, чудеса и разнообразни обреди, в които горящата цепеница изпълнява ролята на оракул. Млада пъпка, хвърлена в огъна и гръмко пукнала се, означава бърза и щастлива сватба – и vice versa. Късно през нощта младите двойки излизат от домовете си и отиват на гости на познати, минавайки от къща на къща, разменяйки си поздрави и въздавайки благодарност към божеството.
Тези двойки се наричат Сурвакари; всички момци носят големи клони, украсени с червени ленти, старинни монети и изображение на Сурва; по пътя те пеят в хор песен, толкова своеобразна, колкото и необикновена.Пеещите Сурвакари, получили във всеки дом възнаграждение за добрите пожелания, на разсъмване се разотиват по домовете си…", пише Блаватска за българските обичаи, носещи древни корени.
В изследването си: Ръководство за агностицизъм / атеизъм Остин Клайн споделя недоверието си към теориите на Блаватска. Според него етикетът „теософия“ означава „мъдрост на бога“ и обикновено се прилага към училището за религиозна мисъл, създадено от Теософското общество, което е основано в Ню Йорк през 1875 г. от Елена Петровна Блаватска, самопровъзгласила се екстрасенс от Русия и полковник Х. С. Олкот (1832-1907). И допълва: "Писанията на Блаватска съставляват най-важния източник на теософските вярвания и нейната книга Тайната доктрина (1888) обикновено се счита за ключовия теософски текст.
Мадам Блаватска първоначално е била омъжена за по-възрастен генерал, когото е изоставила и по-късно се е преместила да живее с български оперен певец (за когото може да се е омъжила). Тя има връзка с медиума Daniel Dunglas Home, от когото се предполага, че е научила всичките си трикове и методи. По-късно бе разкрито, че се занимава с явна измама в опитите си да накара хората да повярват, че е имала контакт с духовния свят, но това не повлиява на популярността й.
След смъртта на Блаватска и Олкот, лидер на Обществото става Ани Безант (1847-1923). През 1911 г. Безант обявява Джиду Кришнамурти за следващия „Световен учител“ - роля, изпълнявана в миналото от хора като Исус и Буда. Кришнамурти обаче по-късно отхвърля това твърдение и тръгва по своя път. Влиянието и популярността на теософията намаляват след 30-те години на миналия век, но Теософското общество все още има присъствие в 60 страни. В Индия също има влияние сред голямо разнообразие от индуси, които имат еклектични вярвания.
Теософията включва аспекти на будизма и индуизма, особено вярата в прераждането и духовното развитие. Човешкото спасение от своя страна зависи от развитието на духовна и умствена дисциплина. Преди включването на източните религиозни традиции Олкът и Блаватска вече са усвоили доста от алтернативните духовни традиции, които стават все по-популярни в Съединените щати, включително сведенборгианството, трансцендентализма, гностицизма, спиритуализма и индианския шаманизъм.
Едно нещо, което характеризира теософията, особено в ранните й дни, е общата й липса на ангажираност със социални проблеми. Това е резултат от две сили, първата от които е общият акцент върху личното духовно израстване. Тъй като хората трябва да играят активна роля в развитието на своите духовни знания и сили, това оставя малко време за интерес към социалните условия на другите - удобно, тъй като повечето членове са склонни да идват от средната или висшата класа.
Втората причина е въздействието на определени идеи относно кармата и прераждането. По-екстремните форми на тези вярвания учат, че всеки, който в момента живее в бедни или отчаяни обстоятелства, го прави в резултат на грешки, извършени в минали животи. Така по същество текущите проблеми са и текущи наказания. Това прави сравнително лесно човек да пренебрегне тежкото им положение и да се наслаждава на собствения си живот.
Блаватска не спира да твърди, че има психически способности и че може да общува с мъртвите, но всички доказателства сочат, че тя е била измамница и изобщо не е имала такива сили. Освен това мнозина твърдят, че голяма част от материала в нейните важни произведения е плагиатстван от други източници. След смъртта й някои се отдалечиха от нейните учения и сформираха свои собствени независими теософски общества; въпреки това повечето участници в движението продължават да вярват в нейните претендирани сили и продължават да придават достоверност на нейните писания", пише в изследването си авторът.
Мадам Блаватска първоначално е била омъжена за по-възрастен генерал, когото е изоставила и по-късно се е преместила да живее с български оперен певец (за когото може да се е омъжила). Тя има връзка с медиума Daniel Dunglas Home, от когото се предполага, че е научила всичките си трикове и методи. По-късно бе разкрито, че се занимава с явна измама в опитите си да накара хората да повярват, че е имала контакт с духовния свят, но това не повлиява на популярността й.
След смъртта на Блаватска и Олкот, лидер на Обществото става Ани Безант (1847-1923). През 1911 г. Безант обявява Джиду Кришнамурти за следващия „Световен учител“ - роля, изпълнявана в миналото от хора като Исус и Буда. Кришнамурти обаче по-късно отхвърля това твърдение и тръгва по своя път. Влиянието и популярността на теософията намаляват след 30-те години на миналия век, но Теософското общество все още има присъствие в 60 страни. В Индия също има влияние сред голямо разнообразие от индуси, които имат еклектични вярвания.
Теософията включва аспекти на будизма и индуизма, особено вярата в прераждането и духовното развитие. Човешкото спасение от своя страна зависи от развитието на духовна и умствена дисциплина. Преди включването на източните религиозни традиции Олкът и Блаватска вече са усвоили доста от алтернативните духовни традиции, които стават все по-популярни в Съединените щати, включително сведенборгианството, трансцендентализма, гностицизма, спиритуализма и индианския шаманизъм.
Едно нещо, което характеризира теософията, особено в ранните й дни, е общата й липса на ангажираност със социални проблеми. Това е резултат от две сили, първата от които е общият акцент върху личното духовно израстване. Тъй като хората трябва да играят активна роля в развитието на своите духовни знания и сили, това оставя малко време за интерес към социалните условия на другите - удобно, тъй като повечето членове са склонни да идват от средната или висшата класа.
Втората причина е въздействието на определени идеи относно кармата и прераждането. По-екстремните форми на тези вярвания учат, че всеки, който в момента живее в бедни или отчаяни обстоятелства, го прави в резултат на грешки, извършени в минали животи. Така по същество текущите проблеми са и текущи наказания. Това прави сравнително лесно човек да пренебрегне тежкото им положение и да се наслаждава на собствения си живот.
Блаватска не спира да твърди, че има психически способности и че може да общува с мъртвите, но всички доказателства сочат, че тя е била измамница и изобщо не е имала такива сили. Освен това мнозина твърдят, че голяма част от материала в нейните важни произведения е плагиатстван от други източници. След смъртта й някои се отдалечиха от нейните учения и сформираха свои собствени независими теософски общества; въпреки това повечето участници в движението продължават да вярват в нейните претендирани сили и продължават да придават достоверност на нейните писания", пише в изследването си авторът.
Предсказанията на Блаватска са в основата на влиянието на нейните теории и днес - през 1888 г. илиза нейната „Тайната доктрина” - отхвърлена от официалната наука на деветнадесети век, но влиятелна и днес. В книгата се представят човешки раси гиганти, чийто ръст постепенно е намалявал по време на еволюцията. Първите хора - безполовите същества и лемурите, са били истински циклопи по сегашните мерки, те са достигали височина до 18 метра. Така се обяснява и произходът на такива мегалитични съоръжения, като статуите на остров Пасха, архитектурните паметници в Южна Америка – Тиауанако, легендарния Стоунхендж и много други.
В книгата на Блаватска могат да се намерят провиденчески твърдения относно приближаването на ден, в който ще се наложат реформи в съвремените методи на науката, от самите учени.
Такава реформа е отказът от концепцията за съществуването само на физични закони, управляващи света. Прогресът в науката неизбежно ще накара изследователите да се обърнат към езотеричното учение, за изясняване на природата на анормалните явления.
Блаватска нарушава традиционната представа за празнотата, категорично заявявайки, че няма празнота в природата. Едва в средата на двадесети век това парадоксално твърдение получило научно потвърждение: вакуумът е виртуално съсредоточаване на колосални енергии.
В „Тайната доктрина” Блаватска предвещава появата на нов тип хора – хората от Шестата раса. Според нея тази раса ще се появи, след като катаклизми разрушат част от Европа и цялата арийски раса, а също така много от земите, свързани с границите на континента.
Новият тип хора, които ще се различават от сегашните по физически и умствени данни, ще е в пъти повече от съвременния тип хора, които ще доизживяват дните си на малки групи. Блаватска е била убедена, че първите представители на Шестата раса ще се появят в Америка, като продукт на смесването на гените на много нации.
Тя е предсказала и преминаването на Вселената през четири ери, по време на които ще изчезне учението на Буда такова, каквото го познаваме. Предстои нова златна епоха при преминаването на Вселената през новите ери.
Елена Блаватска пише в „Тайната доктрина”: „Луната е доста по-стара от Земята и именно на нея Земята дължи своето битие, въпреки всички противоположни обяснения на този факт от астрономи и геолози.”.
Това твърдение било научно доказано едва през двадесети век с откриването на метода за радиовъглеродно определяне на възрастта на минералите и след доставянето на лунни проби от американските астронавти.
В книгата на Блаватска могат да се намерят провиденчески твърдения относно приближаването на ден, в който ще се наложат реформи в съвремените методи на науката, от самите учени.
Такава реформа е отказът от концепцията за съществуването само на физични закони, управляващи света. Прогресът в науката неизбежно ще накара изследователите да се обърнат към езотеричното учение, за изясняване на природата на анормалните явления.
Блаватска нарушава традиционната представа за празнотата, категорично заявявайки, че няма празнота в природата. Едва в средата на двадесети век това парадоксално твърдение получило научно потвърждение: вакуумът е виртуално съсредоточаване на колосални енергии.
В „Тайната доктрина” Блаватска предвещава появата на нов тип хора – хората от Шестата раса. Според нея тази раса ще се появи, след като катаклизми разрушат част от Европа и цялата арийски раса, а също така много от земите, свързани с границите на континента.
Новият тип хора, които ще се различават от сегашните по физически и умствени данни, ще е в пъти повече от съвременния тип хора, които ще доизживяват дните си на малки групи. Блаватска е била убедена, че първите представители на Шестата раса ще се появят в Америка, като продукт на смесването на гените на много нации.
Тя е предсказала и преминаването на Вселената през четири ери, по време на които ще изчезне учението на Буда такова, каквото го познаваме. Предстои нова златна епоха при преминаването на Вселената през новите ери.
Елена Блаватска пише в „Тайната доктрина”: „Луната е доста по-стара от Земята и именно на нея Земята дължи своето битие, въпреки всички противоположни обяснения на този факт от астрономи и геолози.”.
Това твърдение било научно доказано едва през двадесети век с откриването на метода за радиовъглеродно определяне на възрастта на минералите и след доставянето на лунни проби от американските астронавти.
Учудващо е, че Блаватска знаела за еквивалентността на енергията и масата, което по-късно Айнщайн показал със знаменитата си формула E=mc2. Тя пише и за фактора за изразяване на скоростта на светлината в квадрата на това уравнение. Тя предсказала фотона, който открил Айнщайн, обяснявайки явлението на фотоелектрическия ефект.
Преди успеха на „Разбулената Изида“ мнозина изследователи, които не приемали изобилието от нейни познания, понеже те били в противоречие с тогавашните наука и религии, направили опит да докажат лъжовността на нейните източници. Но изненадата дошла, когато разбрали, че от многохилядните цитати нито един не е сгрешен.
Анекдотичен епизод разказва, че на Е.П.Б. ѝ се наложило да се обяви в защита на римски библиотекар, обвинен, че ѝ е осигурил достъп до секретни отдели на Ватиканските архиви. Доказало се, че Е.П.Б. не била стъпвала в споменатите строго охранявани места… но същевременно било установено, че книгата съдържа информация, фигурираща само там, с имена и дати на съответни съдебни процеси, проведени от Инквизицията.
ТАЙНАТА ДОКТРИНА - нейният фундаментален труд. Темите фокусират символизма в древните тайни религии и изваждат от „недостъпните“ тибетски архиви и библиотеки цяла една космогония и антропогенеза, основани на тайната „Книга на Дзян“. Тук писателката достига такива колосални висоти, че мнозина от нейните критици приписват произведението на колектив от хора, а има и такива, които смятат, че единствено благодарение на своите изключителни способности тя е успяла да произведе такава изумителна компилация.
Основата на нейното учение е разкриването на една надвременна Мъдрост, която прозира в различни философии и религии, по-специално в Мистериите от древността. Посочва и нещо още по-изненадващо – съществуването на „Учители“ във всички исторически епохи и на „Тайни общества“, които са поддържали запален пламъка на Знанието, Културата и Цивилизацията в най-мрачните моменти от историята на Човечеството.
ТАЙНАТА ДОКТРИНА - нейният фундаментален труд. Темите фокусират символизма в древните тайни религии и изваждат от „недостъпните“ тибетски архиви и библиотеки цяла една космогония и антропогенеза, основани на тайната „Книга на Дзян“. Тук писателката достига такива колосални висоти, че мнозина от нейните критици приписват произведението на колектив от хора, а има и такива, които смятат, че единствено благодарение на своите изключителни способности тя е успяла да произведе такава изумителна компилация.
Основата на нейното учение е разкриването на една надвременна Мъдрост, която прозира в различни философии и религии, по-специално в Мистериите от древността. Посочва и нещо още по-изненадващо – съществуването на „Учители“ във всички исторически епохи и на „Тайни общества“, които са поддържали запален пламъка на Знанието, Културата и Цивилизацията в най-мрачните моменти от историята на Човечеството.
Тя говори също за съществуване на други „Човечества“, предшествали нашето, и за континенти, които тези Човечества са населявали. Посочва и различните форми, през които днешното Човечество е преминало преди да достигне „човешката“ фаза. Твърди се, че преди да населят планетата Земя Душите са минали през етапи на минерално, растително и животинско съществуване на други планети, като последната от тях е земната Луна.
Тя разказва какви преобразувания са претърпели хората докато стигнат до днешното състояние, подпомогнати от „менталното спускане“ на определени Същества, идващи от Венера. Обяснява целия космически процес като замисъл на Божествен разум; пише за безсмъртието на Душата, която периодически се преражда, търсейки нови опитности, и за освобождаването от механично упражнявания морал посредством „Правилно действие“.
Блаватска анализира Човека като комплексна система и то не само физическа, но и съставена от други, фини тела. Според нея актуализацията в настройките на енергийните потоци в тези фини тела би могла да породи способности, които не биха били чудодейни, а само подсилени, природно присъщи за човека елементи. Но тя предупреждава за големите рискове, ако тези способности се задействат практически преди да е настъпило пречистване и да е постигнато нужното състояние на съзнанието.
Блаватска анализира Човека като комплексна система и то не само физическа, но и съставена от други, фини тела. Според нея актуализацията в настройките на енергийните потоци в тези фини тела би могла да породи способности, които не биха били чудодейни, а само подсилени, природно присъщи за човека елементи. Но тя предупреждава за големите рискове, ако тези способности се задействат практически преди да е настъпило пречистване и да е постигнато нужното състояние на съзнанието.
Според Е.П.Б. за истинския философ не си заслужава да посвещава внимание на парапсихологическите способности, тъй като той търси Истината, а не нови инструменти за егоизъм. Трябва да изтъкнем, че уроците на Е.П.Б. по този въпрос са коренно противоположни на вярванията на днешния „неоокултизъм“, който извежда на първи план постигането на парапсихологични способности и на паранормални преживявания. Е.П.Б. не се възхищава от дервишите, нито от магьосниците; тя се прекланя пред Платон и Буда, пред Питагор и Христос.
В своята „Тайната доктрина“ Елена Блаватска се изявява като авторитетен учен, който сравнява и анализира най-извисените направления на мисълта и на вярата. И тук отново под линия се появяват характерните за нея изчерпателни цитати, пълната обосновка на всичко, за което пише, и нейният педагогически стремеж да даде на читателя правото сам да изследва въз основа на същите източници, които тя, мистериозно, е използвала.
В своята „Тайната доктрина“ Елена Блаватска се изявява като авторитетен учен, който сравнява и анализира най-извисените направления на мисълта и на вярата. И тук отново под линия се появяват характерните за нея изчерпателни цитати, пълната обосновка на всичко, за което пише, и нейният педагогически стремеж да даде на читателя правото сам да изследва въз основа на същите източници, които тя, мистериозно, е използвала.
Тъй като е обходила почти цялата планета, тя често е общувала с юдеи: например с жената на Ротшилдовата марионетка С. Ю. Вите, който е неин втори братовчед. Тя пише в писмо до нея: "... Ако в Юдея е живял народ, управляван от Соломон, Давид, Саул, защо досега не е открита нито една древна монета с надпис на иврит, т.е. юдейски монети, макар че има открити няколко монети на самаритяните? Как са могли евреите, които ненавиждат самаритяните, да се съгласят да използват монетите на своите врагове и да не секат собствени пари?
Археозите отново и отново откриват монети, лежали в земята хиляди години; откриват се погребения на хора, живели преди Мойсей и има доказателства за тяхното съществуване.
Но след юдейската нация нищо не е останало. Нито гробове, нито монети - нищо. Може да се помисли, че всички следи за нейното съществуване просто са се изпарили... Останали само Свещените Книги - Бог в тези Свещени книги самите евреи убили, в които човечеството трябва сляпо да вярва.
Но от такива събития, като бягството от Египет на почти три милиона души - всъщност 150 години преди това Яков е извел само 70 души, и ако се съпостави тази цифра с трите милиона... задължително би останала някаква следа, поне като надписи върху надгробни плочи и гробове или древни ръкописи.
Но не са открити никакви следи - няма и намек, ни най-малко доказателство! Невероятно! А самите писания? Къде са историческите свидетелства, които потвърждават съществуването им 200 или 150 години преди раждането на Христос?
Древноюдейският език или онзи език, който е обявен за иврит, никога не е съществувал - този език, който няма единен праезик и съставен от елементи от гръцки, арабски и халдейски език. Аз успях да докажа това на професор Росън от Йелския университет.
Вземете всяка дума от древноюдейския език и аз ще докажа, че тя произлиза от арабски, гръцки или халдейски език. Иврит напомня пъстър, съставен от разноцветни парчета костюм на Арлекин. Всички библейски имена се състоят от чуждестранни корени, тяхната структура говори сама за себе си. Това е арабско-етиопски диалект с примес от халдейски език; халдейският език има корени в санскритски.
Днес е доказано, че Вавилония едно време била населена с брамини и там имало санскритска школа. Нашите асириолози признават, че жителите на древния град Акад, по данни на Ролинсън, са дошли тук, по всяка вероятност, от Армения, научавайки маговете на духовния език, който бил нещо като свещен език. С други думи, това били онези същите арийци, с езика са които също е свързан произходът на нашия славянски език... Ето защо е смешно да се иска от хората да повярват, че древноеврейските ръкописи са древни откровения или Слово Божие.
Бог никога не би написал и не би продиктувал нещо, което би дало повод създаденото от него на земята човечество да го обвини в лъжа. Безусловно да вярваш в еврейските писания и едновременно - в небесния отец на Исус, е абсурд, дори по-лошо - това е светотатство.
Ако Небесният Отец или Бащата на цялата безгранична Вселена, действително е написал нещо, той не би допуснал в книгата му да има противоречия, нерядко съвършено безсмислени, които дават основание хората да го обвиняват. Обществото за "коригиране на Библията" открило в нея 64 900 грешки и след като те били коригирани, Библията все още съдържа още и други противоречия. Всичкото това било направено от юдейския Масорах.
Най-образованите равини загубили тайната на своите книги и не знаят как да ги поправят. Не е тайна, че евреите от Тиберия постоянно внасяли поправки в своята Библия, променяйки думи и цифри, ползвайки съветите на отците-основатели на Християнската църква, или обвинявайки ги по времето на всяка дискусия в склонност към фалшифициране на съдържанието на текстовете и тяхната хронология, за да вземат връх над опонентите си.
В резултат те не само объркали всичко, тъй като най-древните от откритите ръкописи от Стария завет датират от десети век. От тях най-ранният е "Бодлеанският Кодекс". Но кой може да гарантира неговата точност? В своя учебник по история Тишендорф твърди, че е открил в Синай т.нар. Синайски Кодекс.
Всъщност двама изследователи от Палестина, живели в района на планината Синай, са готови днес да докажат, че такъв "Кодекс" никога не е съществувал в библиотеката. Две години те провеждали различни изследвания; заедно с един монах, който живял в тази страна вече 60 години, който познавал Тишендорф; те посетили всичките ъгълчета на тази земя. Този монах се клел, че за много години той изучил всеки ръкопис, всяка книга и ги познава добре, но никога не е чувал за споменатия "Кодекс"...
От 260-те ръкописа на Стария и Новия завет на древноеврейски, гръцки и други езици няма да намерите два еднакви. Нима това не е странно?
Книгите на Мойсей били изгубени и няколко века никой не могъл да ги намери. Но 600 г. преди раждането на Христа, Йезекиил неочаквано ги намерил. Храмът на Соломон бил разрушен, а хората му - изгонени от града, и отново всички Книги на Мойсей изчезват. През 425 г. преди Христа Ездра по памет възстановява 40 книги за 40 дни и те отново се губят. През 150 г. преди Христа Антиох Епифан ги изгаря, след което те пак по чуден начин били открити. И това не е нещо повече от легенда, неподкрепена с нито един исторически факт. И тук се появява прочутият Масорах.
С помощта на Масоритите името на Йехова се сменя на Адонис, а след това - на Адонай, със същата лекота, използвайки своите хитри уловки, те са могли да нарекат своя бог не Адонай, а например Иван Петрович. В същото време тяхната Кабала и Онкелос, най-прочутият равин във Вавилония, учат, че Йехова не е бог, а "Немро-слово", което в превод означава "Логос".
Когато анализираме думата «Iodhevau», установяваме, че тя се отнася до Адам и Ева, тъй като Йехова е първият Адам, властелинът на мирозданието, не онзи земен Адам, за който говори Библията, а първият и най-висш Алохим, който съединява в себе си мъжки и женски качества. Бил създаден човекът, който е Адам Кадмон, удивително двуполово същество, чието име се състои от буквите на името Иод и трите букви на името Ева.
И така ние виждаме, че Йехова е само олицетворение на грешното човечество - но стига с всичките тези еврейски басни!".
Археозите отново и отново откриват монети, лежали в земята хиляди години; откриват се погребения на хора, живели преди Мойсей и има доказателства за тяхното съществуване.
Но след юдейската нация нищо не е останало. Нито гробове, нито монети - нищо. Може да се помисли, че всички следи за нейното съществуване просто са се изпарили... Останали само Свещените Книги - Бог в тези Свещени книги самите евреи убили, в които човечеството трябва сляпо да вярва.
Но от такива събития, като бягството от Египет на почти три милиона души - всъщност 150 години преди това Яков е извел само 70 души, и ако се съпостави тази цифра с трите милиона... задължително би останала някаква следа, поне като надписи върху надгробни плочи и гробове или древни ръкописи.
Но не са открити никакви следи - няма и намек, ни най-малко доказателство! Невероятно! А самите писания? Къде са историческите свидетелства, които потвърждават съществуването им 200 или 150 години преди раждането на Христос?
Древноюдейският език или онзи език, който е обявен за иврит, никога не е съществувал - този език, който няма единен праезик и съставен от елементи от гръцки, арабски и халдейски език. Аз успях да докажа това на професор Росън от Йелския университет.
Вземете всяка дума от древноюдейския език и аз ще докажа, че тя произлиза от арабски, гръцки или халдейски език. Иврит напомня пъстър, съставен от разноцветни парчета костюм на Арлекин. Всички библейски имена се състоят от чуждестранни корени, тяхната структура говори сама за себе си. Това е арабско-етиопски диалект с примес от халдейски език; халдейският език има корени в санскритски.
Днес е доказано, че Вавилония едно време била населена с брамини и там имало санскритска школа. Нашите асириолози признават, че жителите на древния град Акад, по данни на Ролинсън, са дошли тук, по всяка вероятност, от Армения, научавайки маговете на духовния език, който бил нещо като свещен език. С други думи, това били онези същите арийци, с езика са които също е свързан произходът на нашия славянски език... Ето защо е смешно да се иска от хората да повярват, че древноеврейските ръкописи са древни откровения или Слово Божие.
Бог никога не би написал и не би продиктувал нещо, което би дало повод създаденото от него на земята човечество да го обвини в лъжа. Безусловно да вярваш в еврейските писания и едновременно - в небесния отец на Исус, е абсурд, дори по-лошо - това е светотатство.
Ако Небесният Отец или Бащата на цялата безгранична Вселена, действително е написал нещо, той не би допуснал в книгата му да има противоречия, нерядко съвършено безсмислени, които дават основание хората да го обвиняват. Обществото за "коригиране на Библията" открило в нея 64 900 грешки и след като те били коригирани, Библията все още съдържа още и други противоречия. Всичкото това било направено от юдейския Масорах.
Най-образованите равини загубили тайната на своите книги и не знаят как да ги поправят. Не е тайна, че евреите от Тиберия постоянно внасяли поправки в своята Библия, променяйки думи и цифри, ползвайки съветите на отците-основатели на Християнската църква, или обвинявайки ги по времето на всяка дискусия в склонност към фалшифициране на съдържанието на текстовете и тяхната хронология, за да вземат връх над опонентите си.
В резултат те не само объркали всичко, тъй като най-древните от откритите ръкописи от Стария завет датират от десети век. От тях най-ранният е "Бодлеанският Кодекс". Но кой може да гарантира неговата точност? В своя учебник по история Тишендорф твърди, че е открил в Синай т.нар. Синайски Кодекс.
Всъщност двама изследователи от Палестина, живели в района на планината Синай, са готови днес да докажат, че такъв "Кодекс" никога не е съществувал в библиотеката. Две години те провеждали различни изследвания; заедно с един монах, който живял в тази страна вече 60 години, който познавал Тишендорф; те посетили всичките ъгълчета на тази земя. Този монах се клел, че за много години той изучил всеки ръкопис, всяка книга и ги познава добре, но никога не е чувал за споменатия "Кодекс"...
От 260-те ръкописа на Стария и Новия завет на древноеврейски, гръцки и други езици няма да намерите два еднакви. Нима това не е странно?
Книгите на Мойсей били изгубени и няколко века никой не могъл да ги намери. Но 600 г. преди раждането на Христа, Йезекиил неочаквано ги намерил. Храмът на Соломон бил разрушен, а хората му - изгонени от града, и отново всички Книги на Мойсей изчезват. През 425 г. преди Христа Ездра по памет възстановява 40 книги за 40 дни и те отново се губят. През 150 г. преди Христа Антиох Епифан ги изгаря, след което те пак по чуден начин били открити. И това не е нещо повече от легенда, неподкрепена с нито един исторически факт. И тук се появява прочутият Масорах.
С помощта на Масоритите името на Йехова се сменя на Адонис, а след това - на Адонай, със същата лекота, използвайки своите хитри уловки, те са могли да нарекат своя бог не Адонай, а например Иван Петрович. В същото време тяхната Кабала и Онкелос, най-прочутият равин във Вавилония, учат, че Йехова не е бог, а "Немро-слово", което в превод означава "Логос".
Когато анализираме думата «Iodhevau», установяваме, че тя се отнася до Адам и Ева, тъй като Йехова е първият Адам, властелинът на мирозданието, не онзи земен Адам, за който говори Библията, а първият и най-висш Алохим, който съединява в себе си мъжки и женски качества. Бил създаден човекът, който е Адам Кадмон, удивително двуполово същество, чието име се състои от буквите на името Иод и трите букви на името Ева.
И така ние виждаме, че Йехова е само олицетворение на грешното човечество - но стига с всичките тези еврейски басни!".
Подготви: Патриция Кирилова
Коментари
Публикуване на коментар