Съвременните българи свързват Деня на Независимостта на България - 22 септември, с бегли исторически познания и с много тежък трафик на КПП Кулата в посока Беломорието.
Всички ние трябва да сме абсолютно наясно, че и днес политиците в Москва имат историческа представа на кой народ принадлежи тази богата на земни ресурси територия, която те източват, експлоатират, разпродават и заради която от гладни крепостни роби днес са сред най-богатите хора в света. Една шепа хора, както знаем. На фона на обедняващия руско-български народ, който през последните 30 години не спира буквално да се евакуира от тази територия - посока Запад, разбира се.
И всяка имперска политика не би допуснала да се лиши от този ресурс - като има и финансовата мощ да се справи с дългогодишните опити на българите в Русия да си върнат етническото име и да припомнят и на другите руснаци, че са гости на земите на българската империя.
Не е тайна за никого, че Москва се опитва да попречи и на Съединението на България, което празнуваме всяка година няколко дни преди празника на Независимостта ни.
Имперската руска политика винаги е била срещу българите, защото и до днес политиците в Москва отлично знаят, че другите българи край Волга/Болга са истинските собственици на земята на Стара Велика България, окупирана от рушите преди векове.
Агресията срещу България, която продължава и до днес, е част от имперската политика с цел опазване на завладяното от хазарски и фински племена, нарекли се по-късно РУШИ.
На всички ни е ясно, че русофилите винаги са нанасяли най-големи вреди на България - и Москва е плащала за това. Най-големият атентат в Европа - до последните години с навлизането на талибаните в ЕС, е направен от българи-комунисти срещу всички нас - това е атентатът в църквата Света Неделя. За жалост сме много късопаметни и исторически неграмотни.
Факт е, че и до днес милиони българи живеят в Русия, тъй като нашият древен народ е владял земите от Иркутск до Будапеща - Стара Велика България. Хазари и фини, нарекли се по-късно руши (така се произнася в цял свят и на български има точно това значение, което означава разрушители на Велика България) окупират българските земи и от единствената империя без робство я превръщат в най-робската империя, и до днес запазила крепостното робство като начин на управление. С тази разлика, че до идването на Сталин българите винаги са били наричани с етническото си име - в историята на рушите владетелите им са били царе на руши и българи. Сталин осъзнава силата на етническото ни име и насилствено ги превръща в татари. И до днес българите в Казан говорят с огромна любов за България - а дори не са идвали тук. Срещата ми с тях бе е една от най-топлите ми срещи при всички мои пътувания.
Ето и фактите за този Ден на независимостта, който не е само почивен и не е просто изпълнен с трафици към Кулата - цитирам блога на Георги Георгиев - Истината.бг: "Русия е единствената държава, която възразява срещу обявяване на Независимостта ни през 1908 г. и под предтекст, че нарушаваме Берлинския договор принуждава България да подпише Руско-Български протокол през април 1909 г. , с който се задължаваме да изплащаме колосалната за времето сума от 82 милиона златни франка за 75 години.
България ще изплаща и тази сума до 1916 г., когато отново руските орди нахлуват в Добруджа, а два руски експедиционни корпуса , всеки с по 10 000 щика и общо 1000 офицери, командвани от ген. Дихтерис, ще нападнат България в гръб, през Македония, заедно със сърби и французи.
За да се стигне до великата дата 3 март 1918 г., когато победителят България ще принуди Русия да подпише най-унизителния мирен договор в историята си – Брест-Литовския мирен договор, откъснал от лапите на империята Финландия, Полша, Украйна, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Бесарабия, Грузия и Армения.
Днес ние нямаме право да бъдем наивни и лековерни. Ние сме длъжни да познаваме нашата история, да се гордеем с нея и да търсим истината.
Защото само истината ще ни направи свободни! И независими!
Да не забравяме завета на Левски – „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби”
Да не забравяме и думите на Христо Ботев, написани в бр. 13 на вестник „Знаме” 1875 г. – „Русия, тая мнима защитница на славянството – днес употреблява всички сили и средства, за да изтрие от лицето на земята българските колонии.”
Да не забравяме подвига на Стамболов! Както и кой, и защо го уби!
Нещо повече – днес ние трябва да проявяваме пълна нетърпимост към всички опити нашата история да бъде подменяна, фалшифицирана и като истински българи трябва да браним родния интерес и националното си достойнство!".
Пътят към независимостта на България е поставен от предците ни много по-рано- през 1870 г. със султански ферман е обявена независимата Българска екзархия с огромна територия от над 220 000 кв. км. Чрез този акт султанът цели да успокои нашите църковни деятели и българското население, но най-вече – да създаде един предпазен буфер за империята си, който по един или друг начин да държи руския империализъм надалеч.
Картата показва мнозинство от българско население в тези земи:
Цитирам отново блога на Георги Георгиев:
"В отговор и в отчаян опит да спре единението на българската нация руската дипломация в лицето на руския консул в Цариград – Граф Игнатиев, оказва силен натиск върху османските власти и по искане на Граф Игнатиев нашите владици отново са заточени през 1872 г. Невиждано за Цариград шествие от над 3000 българи се вдига, за да изиска освобождаването на владиците ни и властите бързо отстъпват, владиците ни са върнати от заточение. Руският консул обаче успява да организира заговор срещу Българската църква и руската църква, последвана от Вселенската патриаршия обявяват схизма против Българската църква, която продължава чак до 1945 г. Неоспорим факт е, че руската дипломация не успява да вкара в редиците на нашето революционно национално-освободително движение свои агенти. Поне досега няма изнесени никакви документи, които да разобличат който и да било от ръководството на БРЦК. Всички наши революционери са възприели политиката и стратегията на Георги Раковски за постигане на национално освобождение само чрез собствени средства. Точно това е имал предвид и Васил Левски с прословутите си думи „Който ни освободи, той ще да ни и пороби.”
Самото Априлско въстание заварва руската дипломация неподготвена за бързото развитие на последвалите събития. Насилията и зверствата над българското население надигат вълна от протести и недоволство в Европа. Цяла Европа се надига в защита на българската национална кауза, възмутена от насилието и безчинствата срещу българското население след въстанието. След спешни дипломатически совалки Великите сили се споразумяват за постигане на решение на Източния въпрос чрез конференция в Цариград.
В същия момент…
Веднага след Априлското въстание руската дипломация се задейства и пуска коварните си ходове. На 8 юли 1876 г. Русия сключва с Австро-Унгария секретното Райхщадско споразумение. С него двете империи си разделят сверите на влияние на Балканския полуостров и предопределят съдбата на България и до днес, като приемат текст, който изключва създаването на голяма държава. Русия поема ангажимента да не възпрепятсва Австро-Унгария при окупация на Хърватия, Босна и Херцеговина, а Австро-Унгария – да не пречи на Русия при инвазия на Балканите. Истинската трагедия за българската национална кауза се случва само половин година след това. По време на преговорите на Цариградската конференция, зад гърба на другите държави в Будапеща Русия тайно финализира с Австро-Унгария приетите договорености в Райхщадското споразумение и сключва с Австро-Унгария секретната Будапещенска конвенция.
Окончателният вариант за територия на българската държава, приет от Великите сили на Цариградската конференция е много близък до границите на Българската екзархия според султанския ферман от 1870 г. Както се вижда на картата:
Приетият и съгласуван от всички Велики сили окончателен вариант за територия на България обединява почти всички българи на Балканския полуостров в единна територия по най-естествения признак – преобладаващо българско население. Приетият вариант е по предложение на английския консул като територията ни е разделена вертикално на две отделни български държави, като с това британската дипломация цели да намали риска от силно руско влияние в Източна България, където православното население е по-малък процент в сравнение със Западна България, като по този начин ще намали и вероятността за руска експанзия към проливите през тази територия.
Само че в същия момент в допълнителната секретна конвенция Русия се споразумява с Австро-Унгария да не се допусне образуване на голяма и сплотена държава. На 15 януари 1877 г. тя е подписана от двете империи, докато Цариградската конференция тече.
В чл.1 (СТАТЬЯ I на стр. 154 от сборника със секретни договори на Русия, публикуван долу) двете империи се договарят за анексирането съответно на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и Бесарабия от Русия. Впоследствие заради анексирането на Бесарабия Русия ще компенсира Румъния с българската Северна Добруджа. Първото парче българска плът е откъснато.
В чл.2 (СТАТЬЯ II, стр. 154) империите се договарят за взаимна дипломатическа поддръжка и отстояване на договореното при евентуално колективно обсъждане от Великите сили (което се и случва при изготвянето на Берлинския договор).
В чл.3 (СТАТЬЯ III, стр. 155) империите приемат текст, който категорично „изключва създаването на голяма и сплотена държава”.
В чл.4 (СТАТЬЯ IV, стр. 155) се задължават да пазят в тайна постигнатите договорености.
Този 15 януари 1877 г. можем да считаме за една от най-черните дати в историята ни. Веднага руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен за постигнатото съглашение и той започва да работи по саботиране на постигнатите договорености на Цариградската конференция. Граф Игнатиев спешно се среща с представителите на Османската империя и успява да ги убеди да откажат подписването на постигнатото съгласие, като поема мъгляви обещания за ненамеса, както и руска дипломатическа подкрепа за евентуалното оставане на голяма част от Балканите в пределите на Османската империя. След два дни успява да убеди османските власти да се откажат от договореностите и на 18 януари Митхад паша обявява, че Османската империя отказва да подпише постигнатото споразумение за територия на България.
Руското обещание е спазено и както всички знаем това се случва – цяла Македония, както и Беломорска Тракия впоследствие умишлено са оставени в пределите на Османската империя. По силата на чл.10 от Фермана за независима Българска екзархия от 1870 г. в Македония гръцката църква, под контрола на османските власти провежда плебисцит. Резултатите са потресаващи за гръцката църква и тотално объркват плановете на Русия. С мнозинство над 2/3 почти цяла Македония се присъединява към Българската екзархия, което ще доведе и до нов тласък и подем на патриотичните сили за осъществяване на българската национална кауза.
В резултата на тайните договори между Руската и Австро-Унгарската империи българските земи ще бъдат разпарчетосани с Берлинския договор, като Северна Добруджа е предадена на Румъния, големи български територии в Западна България – Пиротско и Нишко ще бъдат подарени на Сърбия, където местното население ще бъде подложено на насилствена асимилация, терор и убийства, Македония и Беломорска Тракия ще бъдат оставени в пределите на Османската империя, ще бъде създадена една изкуствена, васална държавичка Източна Румелия, която ще просъществува само седем години.
Ще бъде създадено и малкото княжество България – под временно руско управление, с 50 000 руски окупационен корпус, който според чл. 8 от Временния (прелиминарный) Сан-Стефански договор и аналогичния текст изкопиран в чл. 22 на Берлинския договор се издържа изцяло за сметка на местното население.
Българският народ ще изплаща издръжката на руския окупационен корпус до 1902 г. и заедно с други задължения, натресени от Берлинския договор тези средства ще представляват 24 % от бюджета на държавата.
Тази несправедливост , това жестоко разкъсване на българските земи скоро ще бъде частично поправено и ще доведе до онзи велик момент, в който малка, разкъсана България ще се опълчи на Великите сили, ще провъзгласи Съединението си и ще принуди Русия – единствената държава, която се противопоставя на Съединението, да скъса дипломатически отношения с България за цели 10 години.
В последващи публикации ще отразя и антибългарската политика на Русия и в този период, ще публикувам и секретните грами на руските дипломатически мисии, организирали опити за преврати, метежи, убийства на български политици, саботажи на Съединението, подкупване на продажни мекерета.
Впрочем България ще продължи да плаща издръжката на „руския окупационен корпус” до 1902 г., за да продължи да плаща и през 1909 г. ново задължение – този път защото Русия е единствената държава, която възразява срещу обявяване на Независимостта ни през 1908 г. и под претекст, че нарушаваме Берлинския договор принуждава България да подпише Руско-Български протокол през април 1909 г. , с който се задължаваме да изплащаме колосалната за времето сума от 82 милиона златни франка за 75 години.
България ще изплаща и тази сума до 1916 г., когато отново руските орди нахлуват в Добруджа, а два руски експедиционни корпуса, всеки с по 10 000 щика и общо 1000 офицери, командвани от ген. Дихтерис, ще нападнат България в гръб, през Македония, заедно със сърби и французи.
За да се стигне до великата дата 3 март 1918 г. , когато победителят България ще принуди Русия да подпише най-унизителния мирен договор в историята си – Брест-Литовския мирен договор, откъснал от лапите на империята Финландия, Полша, Украйна, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Бесарабия, Грузия и Армения.
Да не забравяме завета на Левски – „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби”.
Да не забравяме и думите на Христо Ботев, написани в бр. 13 на вестник „Знаме” 1875 г. – „Русия, тая мнима защитница на славянството – днес употреблява всички сили и средства за да истрие от лицето на земята българските колонии.”
Да не забравяме подвига на Стамболов! Както и кой и защо го уби!
Нещо повече – днес ние трябва да проявяваме пълна нетърпимост към всички опити нашата история да бъде подменяна, фалшифицирана и като истински българи трябва да браним родния интерес и националното си достойнство!
И трябва да сторим така, щото всички онези псевдоисторици, псевдопрофесори, псевдобългари, обслужващи идеологемата на руския империализъм , всички онези „фили”, на които им излиза пяна на устата, когато българинът започне да защитава националния си интерес и достойнство да бъдат третирани както подобава, а именно – като хлебарки и национални предатели!
А оправим ли се с хлебарките, кърлежите лесно ще ги откачим и спрем да смучат силите на нацията…"
Българският народ ще изплаща издръжката на руския окупационен корпус до 1902 г. и заедно с други задължения, натресени от Берлинския договор тези средства ще представляват 24 % от бюджета на държавата.
Тази несправедливост , това жестоко разкъсване на българските земи скоро ще бъде частично поправено и ще доведе до онзи велик момент, в който малка, разкъсана България ще се опълчи на Великите сили, ще провъзгласи Съединението си и ще принуди Русия – единствената държава, която се противопоставя на Съединението, да скъса дипломатически отношения с България за цели 10 години.
В последващи публикации ще отразя и антибългарската политика на Русия и в този период, ще публикувам и секретните грами на руските дипломатически мисии, организирали опити за преврати, метежи, убийства на български политици, саботажи на Съединението, подкупване на продажни мекерета.
Впрочем България ще продължи да плаща издръжката на „руския окупационен корпус” до 1902 г., за да продължи да плаща и през 1909 г. ново задължение – този път защото Русия е единствената държава, която възразява срещу обявяване на Независимостта ни през 1908 г. и под претекст, че нарушаваме Берлинския договор принуждава България да подпише Руско-Български протокол през април 1909 г. , с който се задължаваме да изплащаме колосалната за времето сума от 82 милиона златни франка за 75 години.
България ще изплаща и тази сума до 1916 г., когато отново руските орди нахлуват в Добруджа, а два руски експедиционни корпуса, всеки с по 10 000 щика и общо 1000 офицери, командвани от ген. Дихтерис, ще нападнат България в гръб, през Македония, заедно със сърби и французи.
За да се стигне до великата дата 3 март 1918 г. , когато победителят България ще принуди Русия да подпише най-унизителния мирен договор в историята си – Брест-Литовския мирен договор, откъснал от лапите на империята Финландия, Полша, Украйна, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Бесарабия, Грузия и Армения.
Да не забравяме завета на Левски – „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби”.
Да не забравяме и думите на Христо Ботев, написани в бр. 13 на вестник „Знаме” 1875 г. – „Русия, тая мнима защитница на славянството – днес употреблява всички сили и средства за да истрие от лицето на земята българските колонии.”
Да не забравяме подвига на Стамболов! Както и кой и защо го уби!
Нещо повече – днес ние трябва да проявяваме пълна нетърпимост към всички опити нашата история да бъде подменяна, фалшифицирана и като истински българи трябва да браним родния интерес и националното си достойнство!
И трябва да сторим така, щото всички онези псевдоисторици, псевдопрофесори, псевдобългари, обслужващи идеологемата на руския империализъм , всички онези „фили”, на които им излиза пяна на устата, когато българинът започне да защитава националния си интерес и достойнство да бъдат третирани както подобава, а именно – като хлебарки и национални предатели!
А оправим ли се с хлебарките, кърлежите лесно ще ги откачим и спрем да смучат силите на нацията…"
Коментари
Публикуване на коментар