Краеведът Веселин Банчев с историческа сензация:
Който осъзнае Божествения си произход - става българин
Къдржалийският краевед Веселин Банчев, който нашумя със своите дългогодишни изследвания на вила Армира, край Ивайловград, направи сензация с новото си проучване, което бе представено на международния културен фестивал в Пловдив 2018. Банчев е участник със своите изследвания на древността в редица национални и международни форуми за историята на българите. 
- Г-н Банчев, по време на международния културен фестивал в Пловдив 2018 представихте едно ваше провокативно изследване за древността „Когато Слънцето беше Бог". Какво се крие зад това Слънце-Бог?
- Адептите на човечеството, неговите Небесни Учители, са първите, които правят това сравнение, че Бог-Отец излъчва сияние на което не можеш устоя. То е като Слънчевата Светлина, на която взорът не може да устои, подобно излъчваното на небесвото ни Слънце! Само то, е подобно Него – даващо на всички светлина и топлина, без да търси отплата за това! - Според официалната история египтяните също вярват в Бог Ра - слънцето. Къде е връзката с българските вярвания, тъй като в много от днешните български думи сричките Ра и Ар пазят спомена от времената, много преди Египет?
- Историците са единодушни в своето мнение, че религията и културата в Египет, като че не е развита на место, а е превнесена в готов вид отвън и доразвита. Ако искаме да открием изворите на Египетската цивилизация, трябва да се върнем много по-назад от 3 200 г. пр.Хр.
Как да си обясним това разминаване? Връзката е в Богопознанието предадено от Небесните Учители на народите.
Според древния светоглед на предците ни, светът е видим и невидим; материален и духовен. Разума-Творец на видимия и невидим свят, те са наричали БОГ; разграничавайки Твореца от творението му (сътвореното). Вярвали са, че ТО е Нещото, което им „говори“ мислено и ги напътства. Един Непознаваем и Безкраен свръх УМ – „Извор на знанието и мъдроста“. В продължение на хилядолетия, хората слушали „Гласът на Безмълвието“, и така научили много от космичните тайни. Някои били записани в свещенити книги, други били предадени устно като откровения. Чрез световният език на символите чутото се предавало на хората. Така се създали легендите и преданията, приложени в бита и фолклора.
Целият живот на предците ни е бил ориентиран спрямо почитането на Бога и търсенето на връзка и единение с неговото всепроникващо присъствие. Древните са имали ясно чувство на осъзнатост за божествения си произход и за Твореца си. Извеждайки своя генезис от Непознаваемия и Безкраен свръх УМ, свързвайки го със Сътворителната Светлина на Любовта от вътрешното Слънце – РА, осъзнали своята битийност, като РАзУМ – дар от Създателя, като първа крачка към бъдещото им съ-Творчеството! Потвърждава го следното:
„За племената, формирали българския корен, знаем, че почитали звездната дълбочина на времето. Тяхната религия е била особена, небесна. Те искали, не да се покланят на Бога, а да се слеят с него, защото носели у себе си божествена частица“.
Според древния светоглед на предците ни, светът е видим и невидим; материален и духовен. Разума-Творец на видимия и невидим свят, те са наричали БОГ; разграничавайки Твореца от творението му (сътвореното). Вярвали са, че ТО е Нещото, което им „говори“ мислено и ги напътства. Един Непознаваем и Безкраен свръх УМ – „Извор на знанието и мъдроста“. В продължение на хилядолетия, хората слушали „Гласът на Безмълвието“, и така научили много от космичните тайни. Някои били записани в свещенити книги, други били предадени устно като откровения. Чрез световният език на символите чутото се предавало на хората. Така се създали легендите и преданията, приложени в бита и фолклора.
Целият живот на предците ни е бил ориентиран спрямо почитането на Бога и търсенето на връзка и единение с неговото всепроникващо присъствие. Древните са имали ясно чувство на осъзнатост за божествения си произход и за Твореца си. Извеждайки своя генезис от Непознаваемия и Безкраен свръх УМ, свързвайки го със Сътворителната Светлина на Любовта от вътрешното Слънце – РА, осъзнали своята битийност, като РАзУМ – дар от Създателя, като първа крачка към бъдещото им съ-Творчеството! Потвърждава го следното:
„За племената, формирали българския корен, знаем, че почитали звездната дълбочина на времето. Тяхната религия е била особена, небесна. Те искали, не да се покланят на Бога, а да се слеят с него, защото носели у себе си божествена частица“.
- Казвате, че на египетски тилатата Фар-а-Он няма превод, но на нашия език се разбира като „Разпространител на Божествена Светлина". Това не променя ли цялата световна история?
- Според Свободната енциклопедия (Уикипедия) – Фараон (йероглифно:
) е изведено от древноегипетската дума „pereo”; „пер-аа“ – означаща титлата на владетеля в Древен Египет, в превод „голям дом“, „велик дом“, т.е. „палатът“ където живее монарха на Древен Египет; заради това навсякъде, където се среща, тя означава „цар“.
Вземайки предвид корена „фре“, лесно достигаме до израза „Феруер“ – означаващ: най-чистата част от човешката Душа, свободната, независима като птичка, безсмъртната част от смъртната същност – „Духовният Двойник на Бога“! Превода, който дадох на титлата Фараон чрез „самотворящия се“ български език (защото е един и същ с древнотракийския), той сам даде тълкуванието му в което ще се убедите сами – ФАР – РА – ОН и означава Притежателя (фара) – разнасящ Божествената Светлина, а не от гръцкото Айгюптос; 5 букви и т.н.!?!
Един израз не може да промени световната история, но ако изследователите-историци, обърнат внимание на стотиците български (древнотракийски, коптски или старославянски) изрази (слова, думи), че имат своя еквивалентен превод в египетския език и санскрита, това може да промени коренно нещата.
Тук бих запитал нашите „учони“ – защо отписват многообразието от имена с които народа ни (чедата божии) наричат Създателя си. Най-древните имена за Бога са: Ал/Ел (осъвремененото Ален – Яркосветещ, носител на Енергия – ЕЛектричество), Бал (Голям, Велик), Бел (Белия, Светлия, Сияйния), НъБа със значение „На Бога“ (постепенно НъБа се е изменило в съвременния български език, като – Небе).
Всеобщо утвърдените: Бог-Отец, Бащица, Тата, Азь; свойствените – Райко/Райчо (Носещия Радост), Денкара (каращият деня – Водача на слънчевата колесница), Звезд (променено от гърците в Зевс), Живец (Носителя, Посяващия Живота); египто-тракийските: Ну-Тай (Нути; На-Ти – Даващия, Даряващия – аналогично на Дал, в Китай познато като Дао), Атум („Този който не Е“, „Несъществуващия“, Цялостния“), Ат-Ан (Небесен Баща – познато в Египет като Атен „Слънчев диск“), Ра (Даряващия Светлина – Слънцето), Ре (Сътворяващото Слово) и т.н.
Или имената с които са назовавали Божият Дух-Майка – Раждащата Живота: Ре-йа – „Утроба на Словото“, т.е. „Раждащата Божието Слово“, „Ширшая Небес“ – „Света Богородица“, Котито – „Мъдрост Раждащата“, Хатор – „Небесна Земя“, Бендида – „Донасящата посвещение“, Хестия/Истия – „Исусов Дух“, Диана – „Божествена Майка“ (Баба), Зеринтия – „Разпространения Дух“, Диметра – „Богинята Майка“, Изида – „Изиждащата“, „Сътворяващата“, Первата – „Първата“. Или общоприетите: „Великата Богиня“, „Духът Христов“, „Утешителката“, „Великият Божий Дух“ и т.н.
Не бих пропуснал името с който е бил назоваван Божият Син в древноста: Дион-Исус – „Слънцедатния Исус“, назоваван от бездуховните гърци Дионисус (винолюбеца).
Имал е и други епитети-имена, от които най-известни са: Загрей – „Син-Бог-Слово“, „Духовното Жито“; Сабазий – „Премъдрия Пастир/Учител“; Залмоксис – „Развързващият и Вързващият Пастир“; Асдул/Ездул – „Ездачът“; Сурегетес – „Утринната звезда на гетите“, Озирис – „Озаряващия“ и всепознатите: Херос, Победоносното Слънце, Божият Агнец, Божието Слово и т.н.
- Според Свободната енциклопедия (Уикипедия) – Фараон (йероглифно:
) е изведено от древноегипетската дума „pereo”; „пер-аа“ – означаща титлата на владетеля в Древен Египет, в превод „голям дом“, „велик дом“, т.е. „палатът“ където живее монарха на Древен Египет; заради това навсякъде, където се среща, тя означава „цар“. Вземайки предвид корена „фре“, лесно достигаме до израза „Феруер“ – означаващ: най-чистата част от човешката Душа, свободната, независима като птичка, безсмъртната част от смъртната същност – „Духовният Двойник на Бога“! Превода, който дадох на титлата Фараон чрез „самотворящия се“ български език (защото е един и същ с древнотракийския), той сам даде тълкуванието му в което ще се убедите сами – ФАР – РА – ОН и означава Притежателя (фара) – разнасящ Божествената Светлина, а не от гръцкото Айгюптос; 5 букви и т.н.!?!
Един израз не може да промени световната история, но ако изследователите-историци, обърнат внимание на стотиците български (древнотракийски, коптски или старославянски) изрази (слова, думи), че имат своя еквивалентен превод в египетския език и санскрита, това може да промени коренно нещата.
Тук бих запитал нашите „учони“ – защо отписват многообразието от имена с които народа ни (чедата божии) наричат Създателя си. Най-древните имена за Бога са: Ал/Ел (осъвремененото Ален – Яркосветещ, носител на Енергия – ЕЛектричество), Бал (Голям, Велик), Бел (Белия, Светлия, Сияйния), НъБа със значение „На Бога“ (постепенно НъБа се е изменило в съвременния български език, като – Небе).
Всеобщо утвърдените: Бог-Отец, Бащица, Тата, Азь; свойствените – Райко/Райчо (Носещия Радост), Денкара (каращият деня – Водача на слънчевата колесница), Звезд (променено от гърците в Зевс), Живец (Носителя, Посяващия Живота); египто-тракийските: Ну-Тай (Нути; На-Ти – Даващия, Даряващия – аналогично на Дал, в Китай познато като Дао), Атум („Този който не Е“, „Несъществуващия“, Цялостния“), Ат-Ан (Небесен Баща – познато в Египет като Атен „Слънчев диск“), Ра (Даряващия Светлина – Слънцето), Ре (Сътворяващото Слово) и т.н.
Или имената с които са назовавали Божият Дух-Майка – Раждащата Живота: Ре-йа – „Утроба на Словото“, т.е. „Раждащата Божието Слово“, „Ширшая Небес“ – „Света Богородица“, Котито – „Мъдрост Раждащата“, Хатор – „Небесна Земя“, Бендида – „Донасящата посвещение“, Хестия/Истия – „Исусов Дух“, Диана – „Божествена Майка“ (Баба), Зеринтия – „Разпространения Дух“, Диметра – „Богинята Майка“, Изида – „Изиждащата“, „Сътворяващата“, Первата – „Първата“. Или общоприетите: „Великата Богиня“, „Духът Христов“, „Утешителката“, „Великият Божий Дух“ и т.н.
Не бих пропуснал името с който е бил назоваван Божият Син в древноста: Дион-Исус – „Слънцедатния Исус“, назоваван от бездуховните гърци Дионисус (винолюбеца).
Имал е и други епитети-имена, от които най-известни са: Загрей – „Син-Бог-Слово“, „Духовното Жито“; Сабазий – „Премъдрия Пастир/Учител“; Залмоксис – „Развързващият и Вързващият Пастир“; Асдул/Ездул – „Ездачът“; Сурегетес – „Утринната звезда на гетите“, Озирис – „Озаряващия“ и всепознатите: Херос, Победоносното Слънце, Божият Агнец, Божието Слово и т.н.
- Описвате две духовни епохи - златната ера с единството на небето и земята, а след това разделянето им. Как и защо се случва това?
- Относно Сътворението, всички митологии започват, че „В началото съществувал само вечният тъмен Хаос. В него се криел изворът на живота и безсмъртните богове. От него се родила и могъщата сила, всичко оживотворяващата Любов (Ерос), а чрез нея се появили Мракът и тъмната Нощ. От тях произлезли вечната Светлина (Етера) и светъля Ден (Хемера). Светлината се разляла по света и започнали да се редуват нощта и денят.
Могъщата, благодатна Земя родила безкрайното синьо Небе (Уран), който се извил над Земята. Към него гордо се извисили високите Планини, родени от Земята, и широко се разляло вечно шумящото Море. Небето (Уран) се оженил за Земята (Гея) и от бракът им се родили страшни Титани (шестима синове и шест дъщери). Океан и Тетида дали живот на всички реки, които носят своите вълни към морето, и на морските богини – океанидите. А Хиперион и Тея дали на света: Слънцето (Хелиос), Месечина (Селена), и румената Зора – (Еос – Аврора). От Астрей и Еос произлезли всичките звезди на небето и всичките ветрове: буйният северен вятър Борей, нзточният Евър, влажният южен Нот и западният Зефир, който докарва дъждоносни облаци и … Тук ползвах описанието за началните времена (златните) от т.н. гръцка митология (да се чуди човек, защо не я назовават с истинското й име – тракийска)? А всичко е толкава просто: първоначално ТО (Бог) се ражда от „Космичното Яйце“, което се реело самотно сред Първичният Океан (Хаоса). В един момент Бог се замислил и пожелал да твори! Осъзнавайки силата на Мисълта (Първичното Слово), Той се превърнал в Първия Архитект на Мирозданието! Така Космосът става видимата част от Великото Творение на Вселенският Разум (Бог)! Това е „Златната епоха“, когато всичко още е в Мисловният Свят. От нагнетяването на мисловната свръхенергия (оплождане, делене), „Космичното Яйце“ се разпуква на две части, така се образували Небето (Духовен Свят) и Земята (Материален Свят). За да се хармонизират двата свята, бива създадена връзката между тях – човекът Атам (Адам, защото станал „дом“ на частица от Първичния Атум – Дух и Дихание в материално тяло)! Всичко това откриваме изразено още в началото на Книга „Битие“!
“В началото Бог сътвори небето и земята.
И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.
И Бог създаде човека по Свой Образ; по Божия образ го създаде (Дух).
И Господ Бог създаде човека от пръст из земята (материално тяло).
и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание и човекът стана жива душа (Душа)”.
Небе - Дух - Разум - Светлина 5 - Озирис
Човек - Душа - Сила - Слово 5 - Хор
Земя - Тяло - Материя - Живот 5 - Изида
- Фокусирате се и върху вечната тема за ябълката и греха. Как би се развила човешката цивилизация без тази ябълка и без греха?
- Бих попитал многото „богослови-философи“ – в какво се състои грехът на Адам и Ева?!? Изяждайки ябълката те опознават болката (я-болка). Това не е страшно, не е грешно – дори може да се каже, че са подтиквани към това. Тогава къде е грехът? Дали, не ни се вменява „грях“, иминно от техните „братя черноризци“, за да имат влияние над паството! Теолозите съзряха греха в това – че оживената материя, е пожелала да се самоопознае извън принципите на божествеността заложени в нея.
Адам и Ева интерпретират Божието творчество (Бог-Отец – Свети Дух-Майка) на земен план в Битието. Изконсумирайки изкушението те еволюират и осъзнават, „че са голи“ – опознаваки Доброто и Злото чрез опитността на изстраданото противоборство, докато прозрят, че: “Няма Зло, има не еволюирало Добро!”
Защо, символа за познанието на Добро и Зло носи името Ябълка, а не някое друго име?!? Защо, относно „Дървото на Познанието“ сме „предупредени“ че е забранено „от това дърво, да не ядеш; защото, в който ден го вкусиш, ще умреш“, но относно „Дървото за Живот Вечен“, освен забрана, са взети строги охранителни мерки – пази се от Херувим с Огнен меч. И сега е така в живота, родителите се притесняват и нареждат на малчуганите: – „Не прави това, ще се удариш; ще се опариш“, а по-старите (мъдрите) съветват: – „Остави го, като се опари – повече няма да пипа.“
Библейските метафори и имена не са поставени случайно. Пътят (побутването) предварително е начертан, остава да бъде видян, осмислен, разбран и накрая извървян. И тук имаме многомерност на повествованието! Адам и Ева трябва да добият познание, как да отсяват доброто от злото (зърното от плявата). Посочен е дори Пътят за развитие на Адамовия род, от „Дърво до Дърво“. Първо ще изконсумират плодовете (Ябълки) от „Дървото на Познанието“ и след ката му се наситят и развият това познание в себе си, сами ще открият „Пътя към Дървото за Живот Вечен“!
- В реално измерение каква е била тази връзка между човеците и Боговете?
- Същата, като тази между хората в едно семейство или подобна на тази между „Учители и ученици“ но в „Детската градина“.
Така Бащата, отделил децата в нов дом тук на Земята, устроен подобно на този в Небесата. Затова се казва в житията, че в Началните векове – боговете живели редом с хората на Земята (да им помагат и да ги учат – как Децата да си отгледат децата – челядта).
Подобно на Едем от Небесата – била изградено подобие – „Райската градина“ на Земята. Прераснало в училище, а по-късно в Космически Университет – за Душите от всички Светове!
- Днес има ли такава връзка - тоест има ли Богове между хората?
- Да, има! Свидетели сме на хиляди такива – „бог в спорта“, „бог в бизнеса“, „бог“ в това и онова, но най-вече в пошлостта и измамата, налагани ни от медиите като „VIP персони“?!? Има и едни други, Божественни същности до всеки човек, наричат ги Ангел Хранител или Пазител, но не всеки може да ги види и да се научи да общува с тях. Там е бедата, че няма желание да се научат и затова сме на този хал. Но казано е: „Лопатата, с която отсява зърното от плявата, е вече в ръката му, за да изчисти хармана си и да прибере зърното в хамбара си, а плявата ще изгори в неугасим огън.“ Лука 3:17; Матей 3:12
- Правите интересен прочит на думите: РОД-О-ПИ (мястото където е създаден Родът на Бог Живец;), в полите на Майката (при-РОДА), а земята именуваме РОД-и-НА. Защо и тук търсите връзка с Египет?
- Ще дойде време да преоткрием древния си корен и истинските си Родители, не вярвайте на тези, дето ви говорят, че сме сираци. Нашият Отец е Бог Всевишни, Единения Бог – Нуте (Ну-Тай – Даващия) – сиреч този Който Дарява, който е над всичко и всички! От него водят рода си земните люде, затова е познат ката Бог РОД, а родният им дом (по-скоро „Родилен Дом“), зовът РОД-О-ПИ (мястото където е създаден Родът на Бог Живец; Създателят на Живота, Сеячат на зрънцето Живатма)! Там, сред полите на Майка ни (При-РОДА) съжителстват РОД до РОД, много РОДОВЕ, затова се казва, че всички сме РОДНИНИ (от един и същи РОД). А земята си именуваме – РОД-и-НА, сиреч Земята където живее родът на Всичко Даряващия, Сеячът на „Дървото на Живота“! А чрез познанието за Слънчевия календар, умеем да прилагаме Законите Му, в битието си. Други го наричат ТАНГРА (намериха се й такива, които се отрекоха от него)!?! С теонима ТАНГ–РА в древноста са означавали „Космическият Разум“. Това познание за ТАНГ–РА, не е като за Бог на трако-българите и на древните народи, а като Богопознание – (ТАО-АНХ-РА = Пътят към Живот Вечен е РА).
Вгледайте се внимателно в първата снимка (паното на Микеланджело от Сикстинската капела), не виждате ли Семейството на Единия! Прегърнал съ-съществото създадено от Себе Си – Божието Слово наречено Реуа. „Част от Часта“ – Душата – Най-Свята в Небесата. На всичко Майка става Тя, наричат я Маат – „Истината на Света“ (Свети Дух)! На Бога – Мила (Фила), Чиста Светлина – от гърците наричана – София, чрез Вяра, Надежда и Любов попила в себе си на Бога Мъдроста!
Не познахте ли графичните им символи?
[ - Каква е разликата между земята Кхем/Хеми (Египет) и Хему/Хемус (Тракия) и защо нашите египтолози са слепи за всичко това?
- Според нас името Египет идва от разбирането, че земята е владение на Бога, и е дарена на неговите синове – ХОР-РА-ТА(о), да живеят в хармония и разбирателство помежду си! Прочита е следният: (Его+5→Его+аз→Бог+аз→Аз+аз = Бог и човек едно са)!?! Подобен е прочита й на името Балкански полу-остров: (владението на Повелителя „БАЛ“; Владетел на Земята – „КА“ и Небето – „АН“). И двете места са мястото където „Обитава Бог“ –
! Това общество е било наясно, че обожествените същности (Богове), са свързани с Чистата Скала, Камъка или Кеману – „Първичния Хълм“ (Кем/Хем), оттам се получило Кхем – „Земя“ + Ану – „Небе“ = „Първичната Земя на Бога“, наричана още „Небесната Твърд“, „Гръбнакът на Света“ или ТРАКИЯ!
- „Четирите колони – подпори на Света“;
(F371,T114)* - Тракия, Гръбнакът на света; 
- (F37)* - Тракия, Трак, гръбнак. Показана е връзката на Сътворението чрез Божествената Алхимия, чрез нея разбираме смисъла (АЛ = „Бог, Огън – Енергия“ + КШЕМА (санс.) = „Обиталище, пространство“). С „Хима“ в древноста са отбелязвали съзвездие Плеади! В египетския език „Хему“ означава средство за изява на дадена сила. Божествата имат свое „хему“, египетският владетел е „хему“ (облик, въплащение) на Твореца. От всичко казана по-горе, дали не се крие коренът за името на Стара планина – Хемус, а също и на Хималаи?!
Някога, в много далечни времена, народите на Египет (Долен Египет– Кеману/Кемет и Горен Египет – Хем/Кхем); била ръководена от Пастира Тот (Хермес) наричан Фар-ра-он!
Всеки от двата народа, внесъл в съюза – свой собствен свещен стълб или божествена връзка (представен на стелата като жезълът „Уас“
– „власт“ и „сила“ – (зад фигурите) съгласявайки се двата стълба да бъдат свързани с един общ централен лъч – Маат (връзката Бог – Фараон), за да осигурят стабилност на цялата египетска земя. (По Централният Стълб е дадено описанието за това, как Бог-Отец – Сътворителя на Света – „Космичния гъсок“, царувал чрез Тот-Мъдреца върху първичната твърд. Сам съ-сътворява – Земното Слънце (КаБаРа), ставайки Дом на Божествената искра – „Пер“ за вечни времена. Същото повествование се повтаря над двата лъва с добавка, че двете земи са двата хоризонта на Ахет. Над които повелява Мъдроста на Тот – ставайки домове на „Пер“, дарявайки ги с Анкх – „живот вечен“. В добавка лявата страна притежава „Силата“ на „Джет“. Прави впечатление, че така реализираното РЕ – „Небесно Слово“ и Атен – „Крилатия Диск“, образуват символично знакът „АНКХ“ – 
„Живот Вечен“ като разпрострял се над двете земи БЛАГОСЛОВ.) Десният стълб – колоната Яхин – бил поставен в Долен Египет и символизирал духовният авторитет; докато Горен Египет донесъл левият стълб – колоната Воаз, която символизира физическата сила и интелекта. Взети заедно, те създават портал между измеренията. Били поставени на изток, за да посрещнат изгряващото Слънце.
Централният стълб символизирал Божествената светлина, впоследствие заменен с Маат - богиня на истината и справедливоста, правосъдието и хармонията, дъщеря на бога на Слънцето Ра. Участничка в сътворението на света, когато е бил унищожен хаоса и възстановен реда. Подобни качества могат да бъдат плод единствено на безпристрасно състрадание и загриженост за народа – най-доброто за обществото.
Изхождало се е от убеждението, че политическата стабилност и просперитет на страната зависят изцяло от това ТРИЕДИНСТВО, състоящо се от двете колони и неугасващата Енергия на Централния Лъч. Маат се определяла едновременно като продукт и източник на динамичната хармония, съществуваща между дуалистичните сили на Духа и Материята. С течение на времето, Маат започнала да се възприема като богиня с щраусови пера в тиарата, символизиращи отдаденоста й на земята. Тя носи „Анкх“, който е ключът към Живот вечен. Египтяните се покланяли пред нея, защото били наясно, че без реда и истината, които тя въплъщавала, техният свят ще се сгромоляса обратно в първичния хаос (което и става, когато е пренебрегната). Тя била разглеждана като женското съответствие на Тот, който е донесъл на народа си Науката и Мъдростта, създателят и пазителят на всички изкуства, познаващ Законите, които управляват Света … но, ги разкрива само на готовите да ги научат.
С течение на времето, божествената връзка обединяваща двете колони била загубена (умишлено разрушена) и свързващият лъч бил определен като обединение от двата – в образа на Яхве – бог на бурите и върховенството – обединяващ израелското царство.
Според историците – Египетската цивилизация е възниква около 3150 г. пр.н.е., като политическо обединение на Горен и Долен Египет при първия Фараон. Разказът от „стелата“ го потвърждава, но… бая се раличава! И слепец да си, ще провидиш разликата във времената и разместването местата на Двата Египета!?! Дефакто – там се говори не за ДВЕ, а за ТРИ места – Трите Стълба на които се крепи Света!?!
- Каква е връзката на днешните българи и Божиите наследници - цитирате РА1 АР; Битие 1:27. В нашия език и днес е запазен този Ар - като лекАР, млекАР, пожарникАР?
- Много често забравяме есенцията, че „Съдържанието не е в думите, а между тях“, аз бих добавил – … и в тях!
Защо Иоан, започва с – „В началото бе Словото и Словото бе в Бога!“ Какво иска да ни каже? Че различията между различните прояви на Материята, Енергията, Ума и дори Духа са резултат главно от различната честота на Вибрацията. От Цялото, което е Чистият Дух, надолу до най-грубата форма на Материята всичко трепти – колкото по-силна е вибрацията, толкова по-високо е нейното място в скалата. „Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира.“
Благодарение на резонанса от Живия УМ, се структурират Небесните Закони и се сътворяват всички Светове по формулата:
„Материята е кондензирана Енергия,
Енергията е кондензирана Светлина,
Светлината е кондензирана Мисъл,
Мисълта е кондензирана Любов,
а Любовта е плод на Духа,
Духът е проявление на Бога – Живият УМ.“
Казаното в Битие 1:27, мисля че винаги е седяло като „обица на ухото“ за българите и никога не е забравяно. „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“ Това ги стимулира да назовават част от родовете си със синонимни имена на Бога или Слънцето: богари, балхари, българи, балхики; ази, аси, асти, азери; беси, диобеси, бени, бистони, сапеи, сатри, койлалети, одони, одриси; блегури, белазги пелазги, дардани, даки, дии, дереи, дерони, добери, зерани, алани, трибали, трилатаи, трисили, триглодити, крестони, мизи, саби и т.н. За епитетите на боговете коментирахме по-горе.
Общоизвестно е, че думите носят информация, знания, настроения, идеи, а истината е, че в тях стои закодирано и още нещо, макар то да не е така „видимо“.
Изразът „РА“ в египетския и коптския (тракийски/български), означава „Вечност, Дух“ също й името на „Бога Слънце, Господарят на двата хоризонта, Онзи който се радва в земята на светлината, позната като Ахет“. И е звуков еквивалент на процес, при който най-общо има трансформиране на вещество в енергия, огън. Нека да проверим чрез думата РА-дост. Нима думата не израза освобождаване на енергия, чрез усилване на вътрешното горене? Подобни изрази са: Ра – старо име на р. Волга, Раба (тр), (ег) – „вечна душа“, Радха (сан.) – съпругата на Кришна (сравни с българското Радка, Радост), Райко – Слънцето в тракийската и българската традиция. Рам (тр),(бъл) – свещеното име на Бог – Ра*Бог/Слънце, Ма*истина. Рам (тр),(бъл) – субстанциятя Огън, ляжаща в основата на всички химични и алхимични трансформации, Рама (тр),(санс) – означава, че се изгражда ново химическо, лично поле. Рама (тр),(санс) – водач, вселенски разум, Рама (тр),(ег) – вечна истина.
Щом „РА“ означава преобразуване на материя в енергия, логично е изразът „АР“ да означава обратното – преобразуване на творческа енергия в материя. Спазване на принципа на подобиото или „огледалноста“ – РА1 АР. Да проверим така ли е? получаваме еквивалента – злат-ар, грънч-ар, желез-ар, зид-ар, медник-ар, бръсн-ар …– голям брой творчески професии и занаяти, където наистина главното е ОВЕЩЕСТВЯВАНЕ на творческа енергия – „АР“ трайно присъства. Забележително е: че ударението винаги попада на последна сричка!?!
Много още подобни примери могат да се приведат, и от тях би ставало все по-ясно, че известният на всички смисъл на думите, всъщност е малка част от онова, което последните носят със себе си. Още, че в старотракийските (български) думи, се крие много дълбок основен пласт, който тепърва ще буди интерес и внимание, разкривайки пред все повече хора (дай Боже и изследователи) неща, които смайват. Точно, както се разкрият съкровени, баснословни духовни богатства.
- Как стигате до извода, че българин е всеки човек, без разлика от религиозна принадлежност, пол, цвят на кожата, националност …, който е осъзнал божествения си произход и има за цел да се завърне в бащиния си дом?
- Да, така е но първата част от изречението – „Българин е всеки човек на земята, без разлика от религиозна принадлежност, пол, цвят на кожата, националност“, трябва да отговаря на втората част, за да се реши правилно „Уравнението на задачата“ в Живота!? Още преди век, учителят Дънов е дал насоки за нейното правилно решени, затова ще ги припомня: „Ще каже някой, че е българин. Това не е достатъчно. Българинът трябва да съдържа три елемента в себе си: тяло, което се ръководи от надеждата и работи без никакви ограничения. Ум, който се ръководи от Любовта и работи без никакви ограничения; и сърце което се ръководи от Любовта и работи без никакви ограничения. Следователно, като знаете какво може да бъде българинът, трябва ли да се обезсърчавате. Трябва ли да роптаете, че сте се родили българи?Когато духовният свят иска да кали човека, да му предаде повече твърдост, изпраща го на Земята между българите. Когато иска да предаде на някой велик дух твърдост, той пак го праща на Земята да се роди българин.Който иска да се справи с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин. Казано е в писанието: „Ако баща ви и майка ви забравят за вас, АЗ ще си спомня”. На друго място е казано: „Написах ви на дланта СИ”. Като погледне към дланта СИ, БОГ вижда къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта СИ, БОГ казва: „Тук са те”. Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи да бъдеш под зоркото око на ЛЮБОВТА”.
Ще каже някои, че това са „химери“, „заблуди подхранващи стари лаври“ – за жалост, така е, но вината си е в нас, че повечето забравихме втората част от изречението, повярвахме на „сладките“ приказки за „демокрация“, които впоследствие ни отровиха живота. Защо се случи това ли? – защото ни учиха, че сме бездомници, скитници и варвари (така пише в учебниците ни по история, а политиците ни, постоянно ни го натякваха) – били сме прости, за жалост повярваме на лъжите им, изменихме на вероюто си, че „Обединението прави силата“!
Защо се получава така ли? – защото повечето са слуги на чужди господари! Защото сами са рушители на старените ни и хулители и оплюватели на светините ни. Преиначаващи словата на старите автори и скриващи възхищението от народа ни на световни авторитети!
***
“Затова се и моля на Господа наш Иисуса Христа, да осъзнаете, братя мои, отговорността, която Бог повери вам още от началото на създанието на света, именно на вас и вашия род, защото това, що произлиза от Едем, е свято и изначално, и ще се върне пак там, откъдето е излязло, сиреч, в Божия Град, даже Града Христов, слизащ от небесата, в който и се откриваме в Славата Божия като Божии чада! Защото името Траки, братя мои, е едно от най-древните и почетни имена, и от него произхожда и вашият български род изначало. Мнозина се трудиха да проследят корените на този древен род, но не почетоха Словото Божие в труда си и затова и не родиха от Бога плод.”…….;“Защото плодът на Тракийския Род оплоди и Египет, и Асирия, и Израил, според както е писано, и от Тракия заради Христа те приеха благодат върху благодат от Едема още из началото. Понеже и писмените знаци, с които пишеха, не бяха техни, нито думите, с които говореха, бяха открити от тях; и нито дори древните им книжници разбираха докрай Словата Свети, които ревностно пазеха с живота си. Защото в тях премина от древната Тракийска Земя и от Едем, Езикът и Писмото Съвършени, които Сам Господ Бог подари на Тир и потомците му. А това наследие, както вече ви писах, премина от неправедния Тир в праведните измежду неговото по плът потомство, които наистина бяха от Първия Тир (Канара) по плът, но по Дух бяха родени от Вечната Канара и Скъпоценния Камък, Който стана Глава на ъгъла, сиреч от Този, Който е изначало и отпреди Едема, чието вечно име е Иисус Христос. Амин.” (Второ Послание Мелхеседеково до братята в Тракия, сиреч тези, които се наричат Тракийци, а днес българи,1:4-9;4:38-43);
***
Фараонът П’шемалко, съставил комисия от учени жреци, която да определи кой народ е най-старият на света. „От това време“, казва Херодот, „египтяните смятат фригите по-стари от себе си, а себе си – по-стари от останалите народи“. Апуле поддържал това сказание и нарича фригите „първородни“.
***
„Това е народът (българите), който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ в който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези”. Магнус Енодий – „Похвално слово за крал Теодорих” (6 в.).
***
България никога не бърза, защото България е вечна.
България няма вечни приятели и вечни врагове;
България има вечни интереси.
Българската държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния Ледовит океан до Индийския океан.
- Много често забравяме есенцията, че „Съдържанието не е в думите, а между тях“, аз бих добавил – … и в тях!
Защо Иоан, започва с – „В началото бе Словото и Словото бе в Бога!“ Какво иска да ни каже? Че различията между различните прояви на Материята, Енергията, Ума и дори Духа са резултат главно от различната честота на Вибрацията. От Цялото, което е Чистият Дух, надолу до най-грубата форма на Материята всичко трепти – колкото по-силна е вибрацията, толкова по-високо е нейното място в скалата. „Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира.“
Благодарение на резонанса от Живия УМ, се структурират Небесните Закони и се сътворяват всички Светове по формулата:
„Материята е кондензирана Енергия,
Енергията е кондензирана Светлина,
Светлината е кондензирана Мисъл,
Мисълта е кондензирана Любов,
а Любовта е плод на Духа,
Духът е проявление на Бога – Живият УМ.“
Казаното в Битие 1:27, мисля че винаги е седяло като „обица на ухото“ за българите и никога не е забравяно. „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“ Това ги стимулира да назовават част от родовете си със синонимни имена на Бога или Слънцето: богари, балхари, българи, балхики; ази, аси, асти, азери; беси, диобеси, бени, бистони, сапеи, сатри, койлалети, одони, одриси; блегури, белазги пелазги, дардани, даки, дии, дереи, дерони, добери, зерани, алани, трибали, трилатаи, трисили, триглодити, крестони, мизи, саби и т.н. За епитетите на боговете коментирахме по-горе.
Общоизвестно е, че думите носят информация, знания, настроения, идеи, а истината е, че в тях стои закодирано и още нещо, макар то да не е така „видимо“.
Изразът „РА“ в египетския и коптския (тракийски/български), означава „Вечност, Дух“ също й името на „Бога Слънце, Господарят на двата хоризонта, Онзи който се радва в земята на светлината, позната като Ахет“. И е звуков еквивалент на процес, при който най-общо има трансформиране на вещество в енергия, огън. Нека да проверим чрез думата РА-дост. Нима думата не израза освобождаване на енергия, чрез усилване на вътрешното горене? Подобни изрази са: Ра – старо име на р. Волга, Раба (тр), (ег) – „вечна душа“, Радха (сан.) – съпругата на Кришна (сравни с българското Радка, Радост), Райко – Слънцето в тракийската и българската традиция. Рам (тр),(бъл) – свещеното име на Бог – Ра*Бог/Слънце, Ма*истина. Рам (тр),(бъл) – субстанциятя Огън, ляжаща в основата на всички химични и алхимични трансформации, Рама (тр),(санс) – означава, че се изгражда ново химическо, лично поле. Рама (тр),(санс) – водач, вселенски разум, Рама (тр),(ег) – вечна истина.
Щом „РА“ означава преобразуване на материя в енергия, логично е изразът „АР“ да означава обратното – преобразуване на творческа енергия в материя. Спазване на принципа на подобиото или „огледалноста“ – РА1 АР. Да проверим така ли е? получаваме еквивалента – злат-ар, грънч-ар, желез-ар, зид-ар, медник-ар, бръсн-ар …– голям брой творчески професии и занаяти, където наистина главното е ОВЕЩЕСТВЯВАНЕ на творческа енергия – „АР“ трайно присъства. Забележително е: че ударението винаги попада на последна сричка!?!
Много още подобни примери могат да се приведат, и от тях би ставало все по-ясно, че известният на всички смисъл на думите, всъщност е малка част от онова, което последните носят със себе си. Още, че в старотракийските (български) думи, се крие много дълбок основен пласт, който тепърва ще буди интерес и внимание, разкривайки пред все повече хора (дай Боже и изследователи) неща, които смайват. Точно, както се разкрият съкровени, баснословни духовни богатства.
- Как стигате до извода, че българин е всеки човек, без разлика от религиозна принадлежност, пол, цвят на кожата, националност …, който е осъзнал божествения си произход и има за цел да се завърне в бащиния си дом?
- Да, така е но първата част от изречението – „Българин е всеки човек на земята, без разлика от религиозна принадлежност, пол, цвят на кожата, националност“, трябва да отговаря на втората част, за да се реши правилно „Уравнението на задачата“ в Живота!? Още преди век, учителят Дънов е дал насоки за нейното правилно решени, затова ще ги припомня: „Ще каже някой, че е българин. Това не е достатъчно. Българинът трябва да съдържа три елемента в себе си: тяло, което се ръководи от надеждата и работи без никакви ограничения. Ум, който се ръководи от Любовта и работи без никакви ограничения; и сърце което се ръководи от Любовта и работи без никакви ограничения. Следователно, като знаете какво може да бъде българинът, трябва ли да се обезсърчавате. Трябва ли да роптаете, че сте се родили българи?Когато духовният свят иска да кали човека, да му предаде повече твърдост, изпраща го на Земята между българите. Когато иска да предаде на някой велик дух твърдост, той пак го праща на Земята да се роди българин.Който иска да се справи с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин. Казано е в писанието: „Ако баща ви и майка ви забравят за вас, АЗ ще си спомня”. На друго място е казано: „Написах ви на дланта СИ”. Като погледне към дланта СИ, БОГ вижда къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта СИ, БОГ казва: „Тук са те”. Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи да бъдеш под зоркото око на ЛЮБОВТА”.
Ще каже някои, че това са „химери“, „заблуди подхранващи стари лаври“ – за жалост, така е, но вината си е в нас, че повечето забравихме втората част от изречението, повярвахме на „сладките“ приказки за „демокрация“, които впоследствие ни отровиха живота. Защо се случи това ли? – защото ни учиха, че сме бездомници, скитници и варвари (така пише в учебниците ни по история, а политиците ни, постоянно ни го натякваха) – били сме прости, за жалост повярваме на лъжите им, изменихме на вероюто си, че „Обединението прави силата“!
Защо се получава така ли? – защото повечето са слуги на чужди господари! Защото сами са рушители на старените ни и хулители и оплюватели на светините ни. Преиначаващи словата на старите автори и скриващи възхищението от народа ни на световни авторитети!
***
“Затова се и моля на Господа наш Иисуса Христа, да осъзнаете, братя мои, отговорността, която Бог повери вам още от началото на създанието на света, именно на вас и вашия род, защото това, що произлиза от Едем, е свято и изначално, и ще се върне пак там, откъдето е излязло, сиреч, в Божия Град, даже Града Христов, слизащ от небесата, в който и се откриваме в Славата Божия като Божии чада! Защото името Траки, братя мои, е едно от най-древните и почетни имена, и от него произхожда и вашият български род изначало. Мнозина се трудиха да проследят корените на този древен род, но не почетоха Словото Божие в труда си и затова и не родиха от Бога плод.”…….;“Защото плодът на Тракийския Род оплоди и Египет, и Асирия, и Израил, според както е писано, и от Тракия заради Христа те приеха благодат върху благодат от Едема още из началото. Понеже и писмените знаци, с които пишеха, не бяха техни, нито думите, с които говореха, бяха открити от тях; и нито дори древните им книжници разбираха докрай Словата Свети, които ревностно пазеха с живота си. Защото в тях премина от древната Тракийска Земя и от Едем, Езикът и Писмото Съвършени, които Сам Господ Бог подари на Тир и потомците му. А това наследие, както вече ви писах, премина от неправедния Тир в праведните измежду неговото по плът потомство, които наистина бяха от Първия Тир (Канара) по плът, но по Дух бяха родени от Вечната Канара и Скъпоценния Камък, Който стана Глава на ъгъла, сиреч от Този, Който е изначало и отпреди Едема, чието вечно име е Иисус Христос. Амин.” (Второ Послание Мелхеседеково до братята в Тракия, сиреч тези, които се наричат Тракийци, а днес българи,1:4-9;4:38-43);
***
Фараонът П’шемалко, съставил комисия от учени жреци, която да определи кой народ е най-старият на света. „От това време“, казва Херодот, „египтяните смятат фригите по-стари от себе си, а себе си – по-стари от останалите народи“. Апуле поддържал това сказание и нарича фригите „първородни“.
***
„Това е народът (българите), който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ в който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези”. Магнус Енодий – „Похвално слово за крал Теодорих” (6 в.).
***
България никога не бърза, защото България е вечна.
България няма вечни приятели и вечни врагове;
България има вечни интереси.
Българската държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния Ледовит океан до Индийския океан.
Академик Дмитрий Лихачов
***
„БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА Е ЛЮЛКАТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ” 1962 г. Шарл де Гол, Франция
***
“БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД Е ЕДИН ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА НАШАТА ПЛАНЕТА.” Франсоа Митеран, Франция
***
„Една от историческите заслуги на българите е тази, че задържаха успешно няколко века турците далече от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура по онова време“ Проф. Санте Грачоти, Италия
***
„Украинците, а също така и белорусите, и руснаците, всички си спомняме, че писмеността, културата ни и православната християнска вяра произхождат от България. Искам да припомня и факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан“. Вячеслав Похвалски – посланик на Украйна в България.
***
Английският изследовател, Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че „... В СВЕТА Е ИМАЛО 21 ЦИВИЛИЗАЦИИ. ЕДНА ОТ ТЯХ Е БЪЛГАРСКАТА. РАЗШИРЯВАЛА ГРАНИЦИТЕ СИ ПОСРЕДСТВОМ СВОЕТО СИЛНО КУЛТУРНО ВЛИЯНИЕ. Простирала се е от Белград до Крим и от Карпатите до Бяло Море, наричано в древността Тракийско.“
- Всичко това не ни ли ангажира да сме отговорни - всички българи, към случвашото се на земята?
- Забавни са (стремя се да не кажа по-пиперлия дума) усилията на някои наши „учени“ да наредят „Пъзела“ наречен България, все го редят и все си оставаме сираци-безродници. Приличат ми на онзи нещасттник слепец, за който се казва: „Във вода гази, жаден ходи!“
На всичко отгоре, отричат очевадни неща и вместо да възстановяват и милеят за древната ни история, всячески се мъчат да я заличат и унищожат. Ярък пример са учебниците ни по Българска история и безхаберието на безпросветни „кръстници“, целящи заличаването на безценни топоними и хидроними в нашта страна, без да се замислят за тяхното световно историческо значение. Друг момент е, че от близо век и половина, още нямаме изградена национална политика за изучаване и отстояване на древната ни история, където да се обеденят усилията на различни специалисти и езиковеди, които да я осмислят и изразят. По този начин ще се спрат опитите за нейното политизиране и оскверняване от недоброжелатели. Така ще преоткрием своите древни корени и ще реабилитираме част от своите Будители!
Ще забележим изрисуваните Божествените образи, очертаващи границата на България и ще се вслушаме в Небесната музика и изпятото Слово – съдържащи се в Националният ни Химн! Така ще преоткрим разбирането за изначалния Единен Бог – Нуте (Ну-Тай – Даващия;) – сиреч този Който Дарява, който е над всичко и всички, който е „Все-Вишен“, който е равнозначен на Слънцето, даряващо ни светлина и топлина! Слънцето в нас, към което трябва да се стремим.
- Предците ни видимо са били много по-просветени и посветени от нас - какво е главното им послание към съвременния свят?
- Синовете, на „Синовете на Светлината”, наистина са позабравили „Божията Светлина”, но не са забравили „Завета на дедите си”! Знаят, че България е земната проекция на Небестния Рай, че в нея може да се внесе култура, понеже теренът способства, чрез нейните планини да се трансформира космическата енергия идваща към земята от Всемира. Това е ставало не един път досега, затова „Духовният Свят“ има надежда че пак ще стане!
Ще влезе ли световният човек в жадувания от душата си Божи храм? Ще намери ли себе си? Ще премине ли границата между вярата и безверието, между надеждата и безнадеждието, между любовта и безлюбието? Ще разпознае ли в нея делото на Бога, който вече се изявява на човека чрез своята Премъдрост (надежда има, тази година деня на „Божията Премъдрост“ – София, съвпадна с първия учебен ден)?!? Ще успее ли да обедини човечеството дванадесетте жълти звезди, върху синия фон, около Лъва-Сфинкс – символ на световния космичен дух?
Сътворени сме от Бога, като плът от плътта му – космична плът, от безжизнена материя (огън, вода, въздух и земя). Но чрез добавянето на Петия елемент в нас – Божието Дихание, ние се превръщаме в Безсмъртни Пентаграми – Звезди в Звездното Небе!
От там нататък – изборът, за всеки е индивидуален. Да продължи като: пентоза, пентодактил, пентагон или развивайки божественото в себе си, знаейки, че е храм Божи и дух Божи живее там, да се трансформираме в Човеци, в Синове на РА – ХОР-РА!
***
„БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА Е ЛЮЛКАТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ” 1962 г. Шарл де Гол, Франция
***
“БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД Е ЕДИН ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА НАШАТА ПЛАНЕТА.” Франсоа Митеран, Франция
***
„Една от историческите заслуги на българите е тази, че задържаха успешно няколко века турците далече от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура по онова време“ Проф. Санте Грачоти, Италия
***
„Украинците, а също така и белорусите, и руснаците, всички си спомняме, че писмеността, културата ни и православната християнска вяра произхождат от България. Искам да припомня и факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан“. Вячеслав Похвалски – посланик на Украйна в България.
***
Английският изследовател, Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че „... В СВЕТА Е ИМАЛО 21 ЦИВИЛИЗАЦИИ. ЕДНА ОТ ТЯХ Е БЪЛГАРСКАТА. РАЗШИРЯВАЛА ГРАНИЦИТЕ СИ ПОСРЕДСТВОМ СВОЕТО СИЛНО КУЛТУРНО ВЛИЯНИЕ. Простирала се е от Белград до Крим и от Карпатите до Бяло Море, наричано в древността Тракийско.“
- Всичко това не ни ли ангажира да сме отговорни - всички българи, към случвашото се на земята?
- Забавни са (стремя се да не кажа по-пиперлия дума) усилията на някои наши „учени“ да наредят „Пъзела“ наречен България, все го редят и все си оставаме сираци-безродници. Приличат ми на онзи нещасттник слепец, за който се казва: „Във вода гази, жаден ходи!“
На всичко отгоре, отричат очевадни неща и вместо да възстановяват и милеят за древната ни история, всячески се мъчат да я заличат и унищожат. Ярък пример са учебниците ни по Българска история и безхаберието на безпросветни „кръстници“, целящи заличаването на безценни топоними и хидроними в нашта страна, без да се замислят за тяхното световно историческо значение. Друг момент е, че от близо век и половина, още нямаме изградена национална политика за изучаване и отстояване на древната ни история, където да се обеденят усилията на различни специалисти и езиковеди, които да я осмислят и изразят. По този начин ще се спрат опитите за нейното политизиране и оскверняване от недоброжелатели. Така ще преоткрием своите древни корени и ще реабилитираме част от своите Будители!
Ще забележим изрисуваните Божествените образи, очертаващи границата на България и ще се вслушаме в Небесната музика и изпятото Слово – съдържащи се в Националният ни Химн! Така ще преоткрим разбирането за изначалния Единен Бог – Нуте (Ну-Тай – Даващия;) – сиреч този Който Дарява, който е над всичко и всички, който е „Все-Вишен“, който е равнозначен на Слънцето, даряващо ни светлина и топлина! Слънцето в нас, към което трябва да се стремим.
- Предците ни видимо са били много по-просветени и посветени от нас - какво е главното им послание към съвременния свят?
- Синовете, на „Синовете на Светлината”, наистина са позабравили „Божията Светлина”, но не са забравили „Завета на дедите си”! Знаят, че България е земната проекция на Небестния Рай, че в нея може да се внесе култура, понеже теренът способства, чрез нейните планини да се трансформира космическата енергия идваща към земята от Всемира. Това е ставало не един път досега, затова „Духовният Свят“ има надежда че пак ще стане!
Ще влезе ли световният човек в жадувания от душата си Божи храм? Ще намери ли себе си? Ще премине ли границата между вярата и безверието, между надеждата и безнадеждието, между любовта и безлюбието? Ще разпознае ли в нея делото на Бога, който вече се изявява на човека чрез своята Премъдрост (надежда има, тази година деня на „Божията Премъдрост“ – София, съвпадна с първия учебен ден)?!? Ще успее ли да обедини човечеството дванадесетте жълти звезди, върху синия фон, около Лъва-Сфинкс – символ на световния космичен дух?
Сътворени сме от Бога, като плът от плътта му – космична плът, от безжизнена материя (огън, вода, въздух и земя). Но чрез добавянето на Петия елемент в нас – Божието Дихание, ние се превръщаме в Безсмъртни Пентаграми – Звезди в Звездното Небе!
От там нататък – изборът, за всеки е индивидуален. Да продължи като: пентоза, пентодактил, пентагон или развивайки божественото в себе си, знаейки, че е храм Божи и дух Божи живее там, да се трансформираме в Човеци, в Синове на РА – ХОР-РА!
Едно интервю на Патриция Кирилова
Снимки Личен архив
Възхитително! Поздравления за този прекрасен и задълбочен анализ! Дано повече хора прочетат това интервю!
ОтговорИзтриване