четвъртък, 26 юли 2018 г.

О(У)ЧЕБНИКЪТ ЗА МЪЖЕ С ВПЕЧАТЛЯВАЩА РЕЦЕНЗИЯ - И ТО ОТ ЧИТАТЕЛ



РЕЦЕНЗИЯ

от Докторант маг. инж. икон. Пламен Парушев

Висше Транспортно Училище

„Тодор Каблешков“

гр. София

автор Патриция Кирилова

О(У)ЧЕБНИК ЗА МЪЖЕ

2018

Една нестандартна рецензия за нестандартно произведение. Казано
накратко, но чрез употреба на епитети – или на определения
многожанрова, многопластова убедителна книга, тематично насочена към нестандартна защита и изява на женското начало, на което придава космически характер.

              
Като, че ли мимоходом, но следвайки непреодолимото желание да 
срещне и увлече съмишленици по творческия си път авторката се
произнася за древни и други исторически факти и събития, за стореното и
наследеното от мъдреци и пророци, за религиозни доктрини и тълкувания,
но дали само с една единствена цел и дали тази цел е утилитарна, т.е.
прагматична, за да се отправи послание- (само едно ли?), то да бъде
разбрано и …защитавайки женското начало като чувствителност, като
дълбока природа и корен в това, което философията нарича
„универсум“, но като че ли не срещнахме понятието универсалии,
многопланово и с различни характеристики, каквато е и книгата на
авторката, то как да реагираме на някои тривиалности като начин на
изразяване в края на произведението? 
Защото, ако то завършва като стил, начин на изложение, а може би съзнателно е заложена целта да се възприема като „вицове” в художествена форма, за да напомня за времето, от което държавата се е оттласнала, като кораб, затънал в плитчините…
В съдържанието на произведението читателя може да се разхожда
интелектуално надлъж и на шир, да намира нов щрих, актуален факт,
пример за дързостна преоценка дори на утвърдени канони, но без да оставя
впечатление за повърхностно изложение и пренебрежение към
натрупаното научно знание. 
И след употребата на понятието „научно” с удовлетворение може да се констатира, че авторката успешно нарушава една традиция, да се осветли един ракурс, да се изказват аргументи „за” и „против” само в един раздел. Въобще, ако трябва да се обобщава, произведението на г-жа Кирилова е успешно доказателство за това, че и репортажно могат да се представят значими научни идеи, да се интерпретират теологически и философски въпроси, като се подсили ориентацията към синкретизъм и поне се постави рамката на бъдещите т. нар. футурологични изследвания, които само антропологично ли?, да търсят „пътя” към цялостния човек. Както казва литературния герой на американския автор Елиът Акерман в произведението „Приятелски огън” – млад мъж от Афганистан, изучаващ в медресе свещената книга „Коран” на мюсюлманите, заедно с алгебра, разбрал от имам, че за древните араби учението по алгебра означавало „да направиш едно цяло от отделни части”.
Както се казва всичко е въпрос на възприятие. Ако жената, издигната на пиедестал, ако това е нейното място според природата на нещата, нека тя да съдейства да се облагороди, очовечи другата половина от човешкия род. Избираме думата „очовечи”, за да върнем на мястото и зачертаната буква „о” в заглавието на книгата, т.е. в и чрез „Учебника за мъже” – жената да очовечи, т.е. да повиши културата на мъжкото съсловие, за да може да разбере, „копнежът на вековете”.
Дори и в една рецензия е трудно съзнанието да напусне света на литературните реминисценции, защото неволно паметта подсказва заглавието на известната американска писателка Елена (Хелън) Вайт.
Защото копнежа по един блян, дори по една илюзия, може да вдъхнови, да възроди, да стимулира и привлече повече последователи за „каузата – жената да спаси света, отколкото разголването на Аз-а“, погледът към мъжката кесия, борбата за надмощие за власт, за власт… Все пак, не е нужно от сегашната ситуация да търсим чертите на „свръхчовека” на Фридрих Ницше, дори да е изявен, излъчващ нежност и добрина.
Съществува ли „свръхчовек” в образа на жена: - бихме запитали авторката…
Сигурно пресилваме значението на мимолетното възприятие, пробудено вероятно от неразбрано разсъждение от произведението на Патриция. Вероятно стремежът да се докосне струната на отзивчивостта сред различни читателски среди, стига в България все още да са останали такива, е движил мисълта да се търсят не „ерзац-чувствата”, пак всичко е така сложно, а онези дълбинни чувства и нагласи за общуване и съпричастие-защото човекът – „Кой си ти, звяр или човек?”, беше запитал един български поет, защото човекът все пак и въпреки всичко, е социално същество, без значение на половата характеристика.

Рецензент:

Докт. маг. инж. икон. Пламен Парушев

23.07.2018 г. гр. Варна

Няма коментари:

Публикуване на коментар

БРАТСКАТА ДРУЖБА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ С ЧСИ ИЛИ ЛЕДЕНАТА РЪКА НА БЕЗЧОВЕЧИЕТО

     Действието на тази история не се развива в Третия свят, нито в 13-ти век.  А в държава от Европейския съюз. И то в така хуманния...