Неразказаната приказка за българската история впечатли Кралство Мароко

НП Закиа Ел Мидауи е специален гост на фотоизложбата 
в Националния Музей на Образованието 

  Специален гост на фотоизложбата на изследователския екип "Руните Говорят" -  „Неразказаната приказка на българската история“, която ще събере депутати и кметове в Националния Музей на Образованието в  Габрово  на 18 април от 17 ч., ще бъде Посолството на Кралство Мароко в РБългария, начело с Нейно Превъзходителство г-жа Закиа ел Мидауи.„Създадената от нас  собствена  методика и инструментариум  за разчитане на древното българско руническо писмо и система за анализиране на артефактите отварят нова пътека, която нашите деца ще надградят! Благодарим на госпожа Мая Карагьозова, директор на НМО и  на Посланика на Кралство Мароко в България, госпожа Закиа ел Мидауи за вярата им в нас!” –допълват от екипа Руните говорят. Темата за „Неразказаната приказка на българската история“ дава началото и на нова музейна рубрика под същия надслов, съобщава ВИП Комюникейшън.
По време на откриването на изложбата гостите ще разберат, че берберската култура, която се простира на територията на днешна Африка, и българската са сестрински. Кралство Мароко неотдавна бе специален гост и на концерт-спектакъла: „Аз съм, Българио, твоя дъщеря”  на Поли Паскова, която е част от екипа. От сцената на Зала 1 НДК  Нейно Превъзходителство г-жа Закиа ел Мидауи обяви, че Кралство Мароко  е подало своята кандидатура за провеждане на Световното първенство по футбол 2026 г.

„Посетителите на музея ще могат да видят нещо ново и различно, неизвестни и неочаквани факти от българската история, разказани от един интердисциплинарен изследователски екип в състав Борислав Стамов, Мила Салахи, Патриция Кирилова, Поли Паскова, Стефан Ганев, Николай Иванов и Даниел Калчев“, казва  г-жа Мая Карагьозова, директор на НМО.
Амбициозните изследователи, обединени в „Екип 2 – Руните говорят“, имат за цел да възстановят изгубеното Познание на нашите предци и да докажат, че българите стоят в основата на световната цивилизация.


Коментари