понеделник, 5 март 2018 г.

ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ ИСКА СВОБОДА ЗА Д-Р ДИМИТРОВ! СУВЕРЕНЪТ ИСКА СПЕШНИ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА

Нито един българин не остана безразличен към ареста на д-р Димитров в Пловдив, защото почти всяко българско семейство е жертва на все по-безназаказаната престъпност в България. 
За минути десетки хиляди българи от цялата страна чрез социалните мрежи организираха протести и петиции в защита на доктора, но не само това - те искат промени в закона, който върза ръцете на жертвите и даде свобода на престъпниците. Близо 30 години търпение, за да прелее днес в общонародно недоволство и ярост. 
Докато политиците ни разединиха на уж обединителния  национален празник 3 март, една човешка съдба накара всички нас да си подадем ръка и заедно да направим възможното да заживеем в един по-добър свят! В една чиста и свята България! С общи усилия, без партии и деления.
Ето текста, който ще бъде внесен в Парламента след събирането на подписи от неправителсвени организации, общественици с активна гражданска позиция и всички, които вече нямат търпимост към липсата на правосъдие!
Благодарим на журналиста Калин Манолов за обоснования текст на петицията: 


ИЗИСКВАНЕ ОТ СУВЕРЕНА
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РБЪЛГАРИЯ
МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РБЪГАРИЯ
Уважаеми дами и господа,
Като представители на неправителствени организации и на общественици с активна гражданска позиция, изискваме законодателни промени, които да защитят Суверена от ширещата се и безнаказана престъпност.
 Задържането на д-р Иван Димитров от Пловдив, защитил семейството си от крадци, е пореден повод да поискаме крайно наложителната промяна в Наказателния кодекс, която да разшири понятието „неизбежна отбрана” и да позволи на спазващите закона български граждани адекватно да защитят имота, живота и честта си от престъпни посегателства.
Смятаме, че законодателни предпоставки за успешна и ефективна борба срещу престъпността могат да бъдат създадени чрез възстановяване института на неизбежната самоотбрана, отменен с РЕШЕНИЕ № 19 от 21 ноември 1997 г. по конституционно дело № 13 от 1997 г., докладчик съдията Стефанка Стоянова (Обн., ДВ, бр. 120 от 16.12.1997 г.) .
Решението на КС отмени шестте хипотези от § 1 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИДНК), при които законодателят приема, че независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:
1. нападението е от две и повече лица;
2. нападателят е въоръжен;
3. нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;
4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;
5. нападението е извършено нощем;
6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.
По този начин гражданинът остана отново напълно беззащитен пред лицето на организараната и битовата престъпност, които през следващите 15 години придобиха застрашителни размери. През 1997 г. народните представители, членове на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите, се обединиха единодушно около становището, че „предвидените изменения в законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от
Министерския съвет, са целесъобразни и отговарят на обществената необходимост във връзка с криминогенната обстановка в страната”. Тяхната цел бе адектватната защита на гражданите и осигуряването на техния спокоен живот; подпомагане на предприемаческата дейност чрез премахване на рекета от борчески групировки; създаването на подходящ климат за привличане на чуждестранните инвестиции. Тези цели стоят и пред сегашното, и пред всяко следващо управление на България. Но са трудно постижими, ако законът защитава престъпника вместо спазващия законите гражданин.
Правото на живот е основно конституционно право. Наред с достойнството и другите права на личността то съгласно чл. 4, ал. 2 от Конституцията се гарантира от държавата. Тогавашният състав на Конституционният съд признава в цитираното си решение, че „средство за защита на личността и правата на гражданите, включително и на правото на живот, са не само наказателноправните норми, които определят кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях. Такова средство, позволяващо защитата на обществените отношения от увреждане и предотвратяването на накърняването им, е и неизбежната отбрана. Тя има за цел запазване на застрашеното право и допуска то да бъде защитено от засягане”.
Още от приемането на Наказателния кодекс през 1968 г. в него има текст за т.нар. „действие при неизбежна отбрана”. Но той продължава практиката от времето на Сталин, когато правораздавателната система нямаше за цел да защити свободния гражданин, а да ограничи свободата му, като го направи лесна жертва на престъпници. От там са и схващанията за „граници на допустимата самоотбрана” и поставянето на правата на престъпниците пред тези на честните хора. В момента чл. 12, ал. 3 от НК, който урежда неизбежната самоотбрана, гласи: „Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище"”. При нивото на битова и органиирана престъпност в България в момента, тази уредба на института за неизбежната отбрана не помага на нападнатия, когато държавата не може да бъде на мястото на нападението. Стига се до парадокса, ако нападението е извършено от повече от едно лице в собствения ти дом и когато нападателите са въоръжени с хладно оръжие, а нападнатия притежава законно огнестрелно оръжие, да не може да го използва, защото това би се приело за превишаване на пределите на неизбежна отбрана.
Уважаеми народни представители,
Предлагаме нова редакиця на понятието „неизбежна отбрана” : "Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако причиняването на вреди на нападателя е извършено от отбраняващия се в границите на имот или вещ, които е защитавал, или намирайки се в тях, е защитавал от нападението себе си или трети лица, както и в случаите, в които в границите на имота или вещта деецът е взел предварително мерки срещу евентуално нападение, довели до вредоносния резултат за нападателя". Дали ще възстановите старата или приемете тази или някоя друга дефиниция на понятието, жизнено важно е законът да защитава гражданите, а не престъпниците. Възможноста те сами да се грижат за сигурността си, когато държавата не може да направи това, няма да създаде предпоставки за превратно тълкуване, нито ще доведе до прикриване на умишлени убийства като неизбежна отбрана. Има прокурори и съдии, които преценяват при какви обстоятелства е използвано оръжието, има следствени и криминоложки техники, чрез които могат да се съберат необходимите доказателства, които да попречат на възможните злоупотреби.
Настояваме максимално бързо да предпиремете нужните законови промени, за да се чувстват българските граждани сигурни за живота, имота и честта си.

ЗА ЗАКОНОВО РАЗШИРЯВАНЕ НА СТАТУТА НА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА
Калин Манолов, Журналист:
Организация на Обединените Българи, председател Живко Бъчваров:
Сдружение Велика БОЛГАРИА, председател Патриция Кирилова:
Мото Клуб Велика БЪЛГАРИЯ: Георги Коларов




3 коментара:

  1. Крайно време е да се пробудим и да защитаваме правата си! Свобода за д-р Димитров, който се осмели да защити семейството си и ни изкара от летаргията! Всички сме потърпевши от посегателствата на ромите и бездействието на властите... Искаме свобода за доктора и адекватни промени в законодателството!

    ОтговорИзтриване
  2. "Историята с лекаря и застреляния обирджия е всичко друго, но не и чернобяла. И ми се струва, че колкото повече се изясняват фактите по случая, толкова по-цветна и нюансирана ще става. И толкова по-нееднозначна.

    Колкото и да нямаме вяра в прокуратурата, нека я оставим да си свърши работата (за която ние сме я наели и пак ние й плащаме), пък едва след това да раздаваме правосъдие и да вдигаме лозунги.

    А иначе никак не съм изненадан от гигантския брой на хората, излезли на митинг в подкрепа на лекаря. Те са там най-вече заради самите себе си.

    Необходимостта от защита и сигурност е една от най-базовите човешки потребности. Ала въпреки главоломно нарастващия през последните години бюджет на родната полиция, българите се чувстват по-незащитени отвсякога. Вярата в институциите е напълно ерозирала, думичката "справедливост" е на път да изгуби смисъла си.

    Фактът, че хиляди хора се втурнаха да защитават -- и то не от кого да е, а от собствената ни държава! -- човек, застрелял друг човек (при това без дори да дочакат обнародването на обстоятелствата около случая), е сам по себе си дълбоко обезпокоителен. Той свидетелства за почти пълното обезсилване и фактическото обезмисляне на социалния договор, който лежи в основите на самото понятие за държавност.

    Ясно е като бял ден: ако държавата не защитава гражданите си, те рано или късно изземат тази й функция и намират начин да се защитават сами. Ако държавата не раздава правосъдие, на власт идва уличното правосъдие. Известно още като "закона на джунглата": на улицата оцелява най-силният, най-адаптивният, най-безпардонният, най-безскрупулният.

    Аз не искам да живея на такова място. Искам държава, която да защитава правата ми и личното ми достойнство. Не искам да свивам рязко вдясно всеки път като видя в огледалата как някое черно BMW ми се качва на калобраните и ми мига застрашително, защото ако не свия после ще ми засече пътя и отвътре ще излязат четири момчета с бухалки. Не искам да се изнизвам като бито куче от ресторанта, когато всички по околните маси запалят цигари в десет вечерта, а управителят вдига рамене и ме гледа лошо. Не искам да крия зареден пищов с рязана цев под възглавницата си и да спя с едно отворено око.

    Искам да живея на място, където почтеността, труда и таланта се уважават. На място, където мога спокойно да отгледам децата си като честни и отговорни хора.

    Ако и вие го искате, начинът е един-единствен: да си го построим сами.

    Това няма да се случи като вземаме правосъдието в свои ръце, нито като подкопаваме вярата в институциите -- а като правим всичко, на което сме способни, за да възстановим доверието в тях."
    *********************************************************************
    Manol Peykov

    ОтговорИзтриване

В ТОЗИ ЧЕРЕН ПЕТЪК МИЛИОНИ БЪЛГАРИ КУПУВАХА НЕНУЖНИ ВЕЩИ, А СТОТИНА - ПОМОГНАХА ЗА ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ

Обзети от истерията на безсмисленото пазаруване в черния петък може би не разбрахте, че около стотина българи превърнаха петъка в с...