Милен Антонов е родом от Видин, прекарал ваканциите на село, тичайки гол и бос по улиците близо до природата. Завършил средно специално във видински механо-техникум, след което висше в ТУ София, Компютърни системи. Израстнал в нормално средностатистическо семейство - патриархален тип. "От малък имах изключителен интерес към незримото. Търсех отговор на въпроса: „Какво е да слееш дух, ум и тяло в едно“, което ме заведе до бойните изкуства (Карате, Кунг Фу, Уин Чун и др.), където мислех, че ще открия отговора. Но получих само фрагменти", споделя той.
Паралелно с това изследвал окултизма, минал през религии като Будизъм, Индуизъм, Християнство, Херметизъм - осъзнавайки, че всички те говорят за едно и също, ползвайки различни думи и изрази. Но по това време информацията не му е била достатъчна и продължил да търси отговори чрез по-меки практики като Чи Гун, Тай Чи и различни видове Йога.
"Докато продължавах да търся, срещах интересни хора – духовни учители, лечители, търсачи, но така и не ми се изясняваше картината. Всичко беше фрагментирано, хаотично, разхвърляно. Имах много знания и информация, но ми убягваше същността. Исках да ги живея нещата, а не просто философски да ги знам. До момента, в който две събития не наместиха всичко и яснотата, и свободата дойдоха в живота ми. Ракът на майка ми и инцидента, който ме вкара за месец в инвалидна количка. След тези опитности всичко си дойде на мястото. Всичко стана леко и простичко", допълва Милен Антонов.
- Г-н Антонов, през последните дни една от основните теми на обществено недоволство е гласуването на националния бюджет и почти смъртната присъда, издадена на онкоболните. Стана ясно, че зад скандала стоят и фармацевтични интереси. Неотдавна Вие дадохте пример за лечението на Вашата майка - без скъпи лекарства и операции, напълно успешно. В какво да вярват болните от рак?
- Те могат не просто да вярват, а да знаят, че път има, че изход от състоянието наречено „болест“ с етикет „рак“ има. Това е едно състояние на тялото, което е напълно обратимо. Не бих нарекъл „болест“, а по скоро нарушена функционалност, застой, затлаченост на биохимичните процеси на тялото, опитвайки се да функционират в една силно киселинна среда. Среда с изключително ниско съдържание на кислород, в която клетките се израждат. Смени ли се средата, сменя се и клетката и патологията изчезва. Нормално е да има недоволство, защото има невежество, липса на лична сила и отказ от поемане на отговорност за състоянието, до което се е докарал човек. Ограниченото виждане е научило човек да търси вън от себе си причините за всичко а пък липсата на сила е прехвърлила отговорноста за състоянието му в ръцете на другиго, чакайки на нещо външно да го спаси възможно най-бързо. Същия този човек с безотговорното си отношение към себе си и околните е създал фармацефтичната индустрия, която просто отговаря адекватно на търсенията му. Недоволството човешко трябва да е срещу апатията и безхаберието, с което се живее живота а не към институциите и корпорациите.
- Алтернативното лечение на рак винаги предизвиква много спорове по обясними причини. Лекарите предупреждават болните, че ще стане по-лошо, ако не изпълняват техните методи за лечение. Защо тази химия пречи на лечението по Вашия метод?
- Цял живот в тялото човешко се натрупват отпадъци от модерни храни, трудно обработваеми животински продукти, мръсен въздух, нечиста вода. Процесите са забавени, работещи като кален механизъм. Въвеждайки в тялото ново, непознато за него химически синтезирано вещество, то го приема за отрова и мобилизира целия организъм в овладяването на „ситуацията“, при което всички стартирани очистителни процеси, наричани „Болест“, се блокират и отшумяват, защото тялото се опитва да спаси живота. Приема на химия силно интоксикира и отравя тялото, създава кисела среда и изтощава организма. Химията се отвежда и се складира в клетъчните депа и чака човек да прояви благоразумие и да позволи на тялото да стартира отново очистителните си процеси с цел отвеждане на отпадъци, слуз и токсини извън тялото. Тези очистителни процеси са свързани с дискомфорт и „лечебни кризи“ грешно разбирани и подтискани от човешкото невежество и наричани „болест“. А това е просто един отчаян опит за освобождаване на тялото от отрови.
- Според Вас лечението с лекарства ще забави изцелението, защото намалява функциите на имунната система и тя не може да си свърши работата. Какво друго съветвате болните, за да има резултат алтернативното лечение?
- Да, лекарствата подтискат и забавят имунния отговор на тялото, карайки го да търси начини за отвеждане на тези отрови. Средата силно се окислява след прием на лекарства и изцелението не може да разгърне процесите си. Съветът ми е - лекарствата поетапно да се намаляват до пълното им спиране. Преминаване внимателно към по-чиста храна и вода. Естественото природно лечение е цялостен процес, който не може да бъде ограничен само до правилно хранене. Нужно е да се обърне внимание на всички фактори влияещи му, а именно - дишането, релаксацията, движението и най-важното менталността.
- Казвате, че ключето към изцеленито убягва на повечето хора поради липсата на вяра в себе си. Как ги мотивирате да повярват в себе си?
- Питам ги дали желанието за живот все още тече във вените им. Казвам им, че има решение, отварям им вратата и им показвам пътя. Не мотивирам никой, просто оставям свободната воля да реши дали е готова за коренна промяна в начина на мислене, дишане, движение и т н. Обяснявам им, че тръгнат ли по пътя на промяната аз ще бъда до тях, ще ги подкрепям и насочвам. Ще бъда опора, на която могат да се облегнат в нужда. Разкривам им безграничния висш дух, който всеки един от тях носи. Всичко е възможно и животът е прекрасен.
- Тайната на лечението не е само във вярата, но и в промяната на храненето. Кои храни могат да спасят тялото от болните клетки?
- Тези храни, в които има достатъчно съдържание на кислород, такива които лесно се обработват и в последствие лесно се отвеждат от тялото, давайки му нужната хранителна стойност. Наричат ги алкални. Това са всички плодове, зеленчуци, семена и ядки приемани в суров, накиснат, леко сварен или запечен вид. Но най-добре спасява тялото от болните клетки спирането на приема на храна за определен период от време, който е нужно да бъде усетен индивидуално от всеки един човек (кога, колко време), когато той е ментално готов за това.
- Вие твърдите, че няма нелечими болести. Но хората стават все по-болни. Къде бъркаме?
- Така е, няма нелечими болести, а само едно приспано човешко умче, отказващо да види отвъд него красотата на живота. Колкото по-модерен става животът, толкова по-болни стават хората. Модерно обездвижване, модерно прекомерно натоварване на очите, модерно бързо хранене, модерна емоционалност, модерно плитко дишане, модерен стрес, модерни безкислородни и без светлина молове и работни места, модерно откъсване от природата и от корена, модерно зомбиране, модерно забвение, модерно сляпо следване на модела на поведение на родители и общество – ето къде бъркаме. Но аз се научих да виждам във всичко правилност, защото рано или късно всичко ще доведе човек до избор да се промени ли или .............
- Как един човек като Вас стига до тайната на лечението и здравето? Изминавате дълъг път в изучаването на религиите, бойните изкуства, за да стигнете до тези прозрения, явно познати и на предците ни, които се славят с лечителските си способности?
- Случи се спонтанно, като катализатор за тове бе майка ми и нейното състояние. В дългото си търсене преди това на отговори на екзистенцилни въпроси (въпреки родителите атеисти), минавайки през религии, философии, учения и практики успях по един много лек и мек начин да систематизирам всичко и да й помогна. Дълбокия ми личен интерес и специфично отношение към Богомилите и от леките намеци от някои хора, директно ми се даде отговор, защо толкова лесно успях да отключа в тази лечителска насока. От „онези“ времена помня това – „Наричаха ни съвършените, защото нямаше страх сърцата ни, а само покой, нямахме обвързаности с нищо земно и тленно, бяхме абсолютно свободни. Болката на физичестото тяло нямаше значение за нас и не ни влияеше. Бяхме отвъд религиите и догмите. За нас животът и смъртта бяха еднакво прекрасни. Живеехме и умирахме със сила. Проявявахме божествената си природа в тленните си тела. Бяхме едно, бяхме божествено свободни.“
- Казвате, че благодарение на съвършенството на тялото и на имунната система, то може да излекува, изчисти и възстанови всичко нарушено (дори е имало случай при деца да се възстанови ампутиран крайник). Какъв е методът човек да постигне това?
- Методът е простичък, както и всичко древно и дълбоко – просто не трябва да му се пречи на това прекрасно тяло J На нещо, създадено по такъв изтънчен и съвършен начин, единственото, което може човек да направи е, да му позволи да разгърне огромния си потенциал, влизайки в състояние на покой. От това състояние на покой тялото, а не обърканият ум, знае най-добре какво да направи и какви изцелителни системи да сработи, за да постигне изцеление. Как да постигнем покоя ли? Ето по този начин – осъзнато и чисто хранене, леко и нежно диафрагмено дишане, релаксация, лека и приятна гимнастика, меко наблюдение на мисловно-емоционалния процес и реакциите ни към околния свят. Но тези всички неща не се правят с определена цел, а се правят заради самото удоволствие от правенето. Ако дишате с цел да се изцелите, изцеление няма да има, защото има цел и напрежение в желанието за постигане на тази цел а ние тук говорим за състояние на покой. Ако се храните с целта да бъдете здрави, но няма любов и покой във вас, истински здрави не може да бъдете. Когато дишате го правете заради самия процес на дишане, заради удоволствието от правенето. Когато консумирате истинска храна го правете от удоволствието да се слеете с процеса на прием на чиста храна. Не бива да имам и следа от идеята, че го правите за да се изцелите. Думата „болест“ се изтрива и забравя, остава само удоволствието от новия начин на живот. Тогава по естествен и спонтанен начин тялото започва изцелителните си процеси в пълна свобода.
.- Според Вас, хората бъркат, че чакат да бъдат излекувани вместо да се стремят да бъдат здрави. Как да променят себе си?
- Първо е хубаво да осъзнаят невежеството си. След тази крачка всичко започва да си идва на мястото. Втората стъпка е да опитат, да пробват. Хиляди пъти съм чувал мнения относно месото и млечните, че без тях не можело. Но мнение без опитност каква сила има. Много хора ми философстват, опитвайки се да оборят моите усещания и вяра, но отново каква ценност има в това без опитността. Всичко, за което говоря е минало през моята и на други хора опитност. Заставам непоколебимо и твърдо зад идеята, че ако човек постигне покоя и свободата от обусловения ум изцеленито е сигурно на всички нива.
- Цитирам Ви отново: Болестта е маркер, който казва „Време е за промяна”. Това ли е начолото на осъзнаването?
- При повечето хора се получава така, че страданието катализира събуждането на съзнанието в посока различна от тази, в която човек е крачил до момента. Новите изтънчени „болести“ и непосилността на докторите вече да се справят с тях бележи началото на една нова ера на промяна в съзнанието на хората и обръщането им към силата на духа и природата. Там, от където сме дошли, там ще се завърнем доброволно или доброзорно.
- Помня, че прабаба ми, която ме отгледа, не даваше да се пият лекарства в семейството. Най-много аспирин при настинка, другото беше билки. Не е ли време да се върнем към начина на живот на предците ни?
- Предците ни носят древно знание и мъдрост. Били са хрисими хора, свързани с живота. Били са дълбоки и древни. Храната им е била умерена, водата чиста, постили са редовно, имали са много движение, свирили са, пеели са, радвали са се на живота, били са свободни, живеели са по природните закони. Не говоря за днешните, тези с подпухналите глезени и безформените тела, движещи се като патета, клатейки се наляво надясно, тези, които отглеждат внуци с наднормени тела и се гордеят с това, тези, които оставят в аптеките 2/3 от пенсията си за хапчета. Тези нямат нищо общо с онези мъдрите, древните наши предци – вечна им светлина. Да време е да се събудим за древната ни природа.
- Владеене на тялото, отпускане орган по орган и алкална храна - това е част от Вашата рецепта за здраве, който даде резултат при най-близкия Ви човек. След това имате ли още примери на излекувани от тежки заболявания и по същия метод ли го постигнахте?
- Методът е един и същ, като идеята му е насочена към пълно възстановяване на всички нарушени процеси и вериги в цялото тяло на всички нива. Имал съм случаи с автоимунни заболявания, панически разстройства, рак, диабет и др. „Болестта“ каква е няма значение, всички се повлияват еднакво – просто изчезват, след което по естествен начин с ново по-ясно съзнание и сила хората започват да проявяват интерес и към невидимото – Духът. Аз всъщност не постигам нищо, аз само показвам, че има път, че има начин, отварям вратата и оставям човек да мине сам през нея. Когато се наложи насочвам, но силата си е неговата, промяната си е неговата, опитността си е неговата. Като Богомили носехме отговорността, докато сега са нови времена, в които показваме силата на хората и оставяме отговорността в техните ръце. Така те осъзнават кои са и на какво са способни. Уча хората на липса на зависимост от каквото и да било и на пълна свобода от всичко. Ако те се осланят само на билката и на лечителя как ще разберат и опознаят силата си. Билките помагат, но те са само средство по пътя а не патерица, на която да се осланят докато ходят.
- Друга от тайните на успеха е дишането. С какво то лекува тялото?
- С всичко, когато е приложено правилно и води до покой и релаксация. J Дишането лекува всичко на всички нива, напрвено по правилния начин с правилното отношение на правилното място. То хармонизира, балансира, успокоява, дава сила, алкализира, детоксикира, прояснява съзнанито, заземява. То е основата за всяко едно изцеление. Модерният живот е направил тялото вдървено и плитко дишащо. Ползва се много малък обем от белия дроб, при което еластичността на съединителната тъкан е загубена. С времето, с усърдие и постоянство еластичността се възстановява, обема се увеличава и дишането заема почетно място в лечението.
- Много българи от чужбина също Ви търсят за помощ и са по-осъзнати от българите тук. На какво се дължи това?
- Българите в чужбина, като че ли са отворили повече съзнанието си за различното. При тях много бързо им се получават нещата, бързо разбират за какво им говоря, лесно го прилагат и резултатите са насреща. Хората в България са малко по-мнителни, трудно се отварят, трудно се решават на стъпката. Струва им се прекалено просто, за да е истина. Подхождат с недоверие и предразсъдъци. Когат кажа на хорта да пробват тези „простички“ неща, се оказва, че не мога да издържат и 5 дни без любимите си отровни навици. Отказват да излязат от зоната на комфорта и на познатото. Уютно и удобно им е там. Предпочитат някой друг да поеме отговорност за тяхното състояние, че дори предпочитат да умрат пред това да направят промяната. Много са малко хората, които като войни стъпиха твърдо и решително на пътя и го извървяха достойно възвръщайки си младостта, силата и красотата на живота. Заедно с тях с усмивка на лице се обръщахме назад във времената на невежество и страдание, гледайки напред в новия истинен начин на живот. Смирено им се покланям пред силата, с която минаха всички изпитания през изцелитения процес. Това са хора за пример и аз им благодаря, че ги има в живота ми!!!
- Вашето послание към хората?
- Да имат силата и смелостта да минат отвъд забвението и удобството на познатия живот. Да излязат от невежеството на обусловения си ум. Да спрат да философстват и да предполагат в удобните кресла зад телевизорите, телефоните и таблетите и да опитат. Да се изправят и да отидат до огледалото и хубаво да погледнат какво се отразява там и дали това, което виждат им харесва. Да се опитат сами да си вържат връзките на обувките без да сядат на стол или на земята. Да погледнат непосредствено децата си, близките си, внуците си и да си кажат честно какво виждат. Да намерят време за истински „разговор“ с близките а не за празнословие. Когато говорят да казват неща, които хранят душата (празнословието и философстването хранят и обуславят ума). Да имат силата да поемат отговорност за всяка своя дума, мисъл и дело. Да бъдат древни, както нашите предци. Да живеят със сила и да умрат със сила!
Едно интервю на Патриция Кирилова
Коментари
Публикуване на коментар