ОТКРИХМЕ СЛАВЯНИТЕ! КРИЛИ СА СЕ В ХРАЛУПИ

Във връзка с дълги спорове в социалната мрежа - де ги славяните, като са били толкова многобройни, а няма никаква археология, останала от тях? Та става ясно, че самите им наследници днес търсят по великоморавските земи и откриват какво....... дървени хралупи, често под земята. И то в края на 10-11 век. Когато нашите предци са имали славна история, дали за език и духовност на милиони подобия на славяни, които всъщност винаги са описвани като склави, но пусти мераци от Москва и Гърция да се потули българската следа, та стават славяни. Много по-късно, когато България изчезва от картата на света за няколко века. Но Уви - България пак я има, а лъжите, скалъпени от гръко-московската идеология, са спукан балон. 

По къщите им ще ги познаете! Чудо невиждано по нашите земи, но уви - за славяните е налично до сблъсъка им с унгарската и немската култура, когато започват да еволюират. Ето лично мой превод на това творение от симпатичен поляк, тръгнал по дирите на славяните и техните хралупи - 10-11 век, пак повтарям ;)

Славянски Habitat в ранното средновековие                                                                      от Петър Šalkovský  Превод Патриция Кирилова Въпросът за ерата и местообитаването на славяните в Централна и Източна Европа е била във фокуса на изследванията за повече от един век. Участие и принос на археологията към този въпрос е пряко свързан с нейното развитие през втората половина на 20 век. Дотогава скромни писмени източници са допринесли малко за разкриването на местообитаването на славяните. Например Прокопиос и легендата за Saint Demeter разказва за "порутени хижи, пръснати навред" (1). Псевдо-Maurikios споменава славяни като "живеещи в гората до близките водоизточници и жилищата им са с много изходи", (2) Ибн Rusta (10 век) описва Славянската къща като куха в земята, оборудвана с каменна печка и с остър дървен покрив. Anonymous Персийския географ пише: "Славяните прекарват зимата в хралупи и подземни колиби" (3). Датировката на местообитаването се появяват по-често през 11-ти век, например, в кодовете на Стефан I, Ладислав и Коломан, както и в други документи. В тези материали обаче липсват каквито и да било подробности, свързани с външния вид и изграждане на бившите къщи. Хелмонд на Bosau през 12 век отбелязва - прости ракитени жилища. Епископ Oto от Friesing, минаващ през Унгария през лятото на 1147 г.,  пише, че жителите на Унгария (вероятно от низините) живеят в много порутени жилища, построени от ракита, рядко от дърво, едва ли някога от камък и те прекарват цялото лято в палатки (5). Различни писмени документи от 11-ти - 13-ти век се споменава присъствие на наземните къщи, направени от дърво, от време на време на камък.  Дори езиковите източници са само с един местен характер. Различни славянски езици все още използват първоначалните условия за zemnica - ziemianka, zemljanka, zemunica. Стари, обикновено неславянски езици, ползват също термини: Колиба (подслон), хижа, Chalupa (вила), burdej, по-младите имена включват: Kuća и Салас (вила овчарска) (7). Отново ни липсват  подробности, описващи официално външен вид и начина, по който са били построени отделните видове къщи. Колко е неясна картината на славянското местообитаване, изготвена от археологическите проучвания? На първо място трябва да се подчертае, че когато се възстановяват  строителните работи на славяните, живеещи в областите над река Дунав и около Нитра, предци на настоящите словаци (8), ние трябва да вземем под внимание географски широката база, да се ползват далечни аналогии, където поради по-добри условия на почвата има повече места, подходящи за реконструкция на строителни техники, интериор, както и на функцията на сградите.  Жилища - къщи, използвани за постоянно обитаване, биха могли да се характеризират като zemnicas.  В Западна и Централна Европа в пред-славянски късните римски култури zemnicas са много редки. Те се явяват в различни модификации на изток от Карпатите в населените места на Zarubincy, по-късно от Киев и Èeròachov култури, както и в културата на Карпатите Kurgans протежение на речните басейни на Прут, Dnester и централната Dneper (11). Zemnicas по този начин се появява заедно с типична славянска култура (12) в края на 4-ти и 5-ти век в териториите считани за славянски по произход.  Най-често срещаните са квадратичен zemnicas - формират до четири пети от откритите до този момент. От гледна точка на тяхната конструкция, квадратичните zemnicas имат няколко варианта. Zemnicas без купчини (вариант 1) са били доминиращи. Те са с различен строителен материал, предвиден вътре или по периметъра на основите, стени липсват. Някои от zemnicas са с леки плетени стени на нивото на земята.  Значителни различия могат да се видят сред трите основни области на ранната славянска култура - Прага - Korèak, Peòkovka и Koloèin. В процеса на етно генезиса и природните условия, заедно с практически нужди и ресурси на Общността,  са изиграли основна роля при избора на тип местообитаване и отоплителен уред. По-късно обаче, когато определен тип устройство, строителство и отопление става част от социалните традиции и  за изразяване на нечии отношения към собствената си културна среда, природни условия  са от второстепенно значение. Иновации в славянския строителен инженеринг са настъпили в края на 5-ти и в началото на 6 век по време на миграцията на север отвъд Карпатите и на югоизток по протежение на река Дунав. Северната вълна на миграция се характеризира с нови видове дълга правоъгълна и овална zemnicas, приети от някои други Карпатски райони, главно Източна Словакия. Последният вид zemnicas с кръгъл план на земята е бил известен в двете вълни на миграция. Дълги правоъгълни zemnicas формират една сравнително малка група от славянски къщи - по-малко от 5%, концентрирани в територии на западните славяни.   Има и различни явления в някои от тях - те са оборудвани с камини и са декорирани. Тези къщи са открики в югоизточната част на страната и изток (частично на Запад също) - свързани са с прото-български  сфери, които проникнали в смесени славянски региони като пример за временно  местообитаване.  Кръгли zemnicas могат да бъдат определени като жилище с цилиндрични, конусни или сферични решетки фиксирани върху сгъваема конструкция на стени и покрив в или извън строителния ставата. Picture 10 съдържа илюстрации на реконструкции на дълга, овална и кръгла  - като zemnicas.  Славянското инженерно строителство без всякакво съмнение се влияе от немски, скандинавски и Нормански култури с къщи, направени от плетени стени.  По-късно през Средновековието, когато, повлияна от френско-германския модел, вече има и кухня (coquina в Латинска, chuchkina на немски език) с отцепена печка, свързана към залата през дупка в стената, от където  се нагрява (20). В North-East Словакия тази част от къщата е известна също като prikle, най-вероятно, получена от славянското KLE. Основната функция на камерата е съхраняване на селскостопанска продукция, консервирани храни, текстил и някои други неща.  Западно-славянските жилища са повлияни в началото на 10 век от навиците на унгарските племена, които са били повлияни от Saltov-Majack и Източната  култура. Сграда от 9-ти век - те помогат да се изграждат  глинени печки и да се удължат подземните къщи със светлина и с плетени стени.  Така - за хралупите им вече ни стана ясно. Сега ще цитирам един от любимите хроникьори на Болшая советская енциклопедия, който първи се опитва да наложи понятието на латински Slavorum, което засяга единствено племето Венети в този период. Не съм сигурна, че този цитат, който ще ползвам, влиза в идеологията на съветската енциклопедия, но пък описва качествата на това племе:  Славяните са хора с вродена жестокост, които не могат да живеят в мир и никога не престават да измъчва своите съседи по суша и море. Ние дори не можем да си представим всички видове смърт, че те са измислили, за да убият християните. Понякога виждаме хора с разкъсани черва, принуждавайки ги да ходят навсякъде. Друг път висят на  кръстове, като подигравателен символ на нашето изкупление, защото вярват, че само нечестивите заслужават разпятие. Тези, които са предназначени да бъдат изкупени с пари, са затегнати между въжетата, така жестоко, че никой не можеше да повярва. Хелмонд на Bosau: хроничен Slavorum [I: 52]