"-Таралеж в гащите е красивата и умна жена, приятелю...
Цял живот съм бягал от такива.
- Грешиш! Таралеж в сърцето са.
Бог ни праща жените по размера на съцето, а ние ги мери
м по гащите си. На това му се вика тъжна ирония..."
Мария Лалева - "Живот в скалите"
Започвам с този цитат по повод мой разговор с мъже, които твърдят, че не понасят тъпи и ощетени откъм умствен багаж жени. След като им казах, че няма по-голяма вреда за човечеството от умната жена. И те ме гледаха изумени и невярващи.
Защото, за разлика от мъжа, който е лесно предвидим и лишен от капризи, ние жените сме с богато въображение и трудно разбираме дори себе си. Какво остава мъжете да ни разберат. Какво искат жените ли? Всичко! Тоест - и те не знаят какво искат. От собствен опит знам ;)
Но както казваше Радой Ралин:
Работа без мъж -
святкане без дъжд..
И така, уж на шега, в социалните мрежи се появи този изблик на благословия към мъжете, които всички знаем какво искат.
Бог да благослови мъжете, които знаят какво искат.
Които не се спират пред едно твое „не“.
Онези, безсрамните, които не ти искат разрешение, а ти крадат целувка, опирайки те на стената.
Бог да благослови мъжете, които ухажват жените с търпение, елегантност и мъжественост.
Онези, които говорят ясно и ако трябва да ти кажат нещо, го правят гледайки те в очите.
Онези, които не те карат да интерпретираш лавини от емотиконки, запетайки и многоточия.
Онези, които все още купуват цветя и ти отварят вратата.
Бог да благослови татуираните мъже, брадатите, с белите ризи извън панталона и с навити ръкави, които не прекарват деня в депилация, мазане с крем и скубене на вежди.
Бог да благослови мъжете, които не те карат да съжаляваш за времената, когато си била заобиколена от петнадесетгодишни с апарат на зъбите.
Онези, които знаят да забавят темпото, за да се наслаждават по-добре на детайлите.
Онези, които не те питат „къде отиваш“, а искат да знаят „къде си?“.
Онези, които изпълняват обещаното и обещават само онова, което могат да изпълнят.
Онези, които не се срамуват да кажат „липсваш ми“.
Онези, които са в състояние да се подложат на риск и да се променят, всеки ден, оставайки по някакъв начин верни на себе си.
Бог да благослови мъжете, които избират истинските жени - онези, които все още могат да се изчервяват.
<3
Цял живот съм бягал от такива.
- Грешиш! Таралеж в сърцето са.
Бог ни праща жените по размера на съцето, а ние ги мери
м по гащите си. На това му се вика тъжна ирония..."
Мария Лалева - "Живот в скалите"
Започвам с този цитат по повод мой разговор с мъже, които твърдят, че не понасят тъпи и ощетени откъм умствен багаж жени. След като им казах, че няма по-голяма вреда за човечеството от умната жена. И те ме гледаха изумени и невярващи.
Защото, за разлика от мъжа, който е лесно предвидим и лишен от капризи, ние жените сме с богато въображение и трудно разбираме дори себе си. Какво остава мъжете да ни разберат. Какво искат жените ли? Всичко! Тоест - и те не знаят какво искат. От собствен опит знам ;)
Но както казваше Радой Ралин:
Работа без мъж -
святкане без дъжд..
И така, уж на шега, в социалните мрежи се появи този изблик на благословия към мъжете, които всички знаем какво искат.
Бог да благослови мъжете, които знаят какво искат.
Които не се спират пред едно твое „не“.
Онези, безсрамните, които не ти искат разрешение, а ти крадат целувка, опирайки те на стената.
Бог да благослови мъжете, които ухажват жените с търпение, елегантност и мъжественост.
Онези, които говорят ясно и ако трябва да ти кажат нещо, го правят гледайки те в очите.
Онези, които не те карат да интерпретираш лавини от емотиконки, запетайки и многоточия.
Онези, които все още купуват цветя и ти отварят вратата.
Бог да благослови татуираните мъже, брадатите, с белите ризи извън панталона и с навити ръкави, които не прекарват деня в депилация, мазане с крем и скубене на вежди.
Бог да благослови мъжете, които не те карат да съжаляваш за времената, когато си била заобиколена от петнадесетгодишни с апарат на зъбите.
Онези, които знаят да забавят темпото, за да се наслаждават по-добре на детайлите.
Онези, които не те питат „къде отиваш“, а искат да знаят „къде си?“.
Онези, които изпълняват обещаното и обещават само онова, което могат да изпълнят.
Онези, които не се срамуват да кажат „липсваш ми“.
Онези, които са в състояние да се подложат на риск и да се променят, всеки ден, оставайки по някакъв начин верни на себе си.
Бог да благослови мъжете, които избират истинските жени - онези, които все още могат да се изчервяват.
<3
Коментари
Публикуване на коментар