вторник, 2 август 2016 г.

БЪЛГАРСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ЧУДЕСА В БУКУРЕЩ





Не е нужно човек да е експерт, за да разчете българските думи в археологическите музеи на Букурещ. Както в каменни надписи от средновековието, така и  в по-новите артефакти. 
Както знаем, до 19 век 50 % от населението на север от Дунав  е българско, останалите са сродни български народи, до политическата външна намеса, която води до промяна на етноса на населението и на българската азбука, която е ползвало, заменена с латиница. 
Една форма, ползвана  50 години по-късно при изкуственото създаване на Македония.
Изключително забавни са типичнтите за македонците опити да си съчиняват древна история - те с Алекс Македонски, а днешните румънци - със създателите на Рим. Все исторически факти, които рано или късно ги препращат към древната българска история. 
В стария град на Букурещ има не един и два паметника със символите на Рим - вълчицата и първите римляни като бебета. Важно уточнение е, че само на рускии български този град се зове РИМ, на италиански и всички друга е Рома, а населението РОМАНИ. Много прилича на Роми, но това е друга тема... Но пък царете ни до 14 век, до разрушаването на второто царство България, са били царе на българи и ромеи...

Не случайно  един от паметниците в Букурещ е с името на императора с вълчицата  Траян, който предизвиква международни подигравки, тъй като е изобразен гол с уж вълчица, която прилича на бездомно куче. 
 Скулптурата символизирала произхода на румънския народ , чрез обединението на римляни и даки - чудо невиждано, но пък те се гордеят с тези измишльотини за произхода си.
Голата статуя краси стълбите пред сградата на Националния исторически музей в румънската столица.



В емблема на града се е превърнал Палатът на парламента, който е втората по големина административна сграда в света след Пентагона. В проектирането му са участвали 700 архитекти, а в изграждането му – над 20 000 работници. Парламентът, със своите 12 надземни и осем подземни етажа, е продукт на мегаломанията на Николае Чаушеску. Букурещ е наричан още „Малкият Париж“ заради приликата си с френската столица – архитектурата от ХІХ век, протичащата река и Триумфалната арка. 

Не е нужно човек да е експерт, за да види чисто българската археология в средновековните сгради на Букурещ. Нищо общо с амбицията им да се правят на римляни след 19 век. 
Най-ранните сведения за Букурещ се отнасят към 1459 година, когато крепостта е една от резиденциите на влашкия владетел Влад Цепеш. През 1476 година градът е разграбен от молдовския княз Стефан Велики, но запазва значението си на важно влашко укрепление. Както знаем българските царе векове наред за били царе на българи и власи. Освен това Аспарух идва с многобройните си воини не от юг или изток, а от Север и от днешна Румъния, която е била част от Аспарухова България заедно с днешна Украина и Молдова. 
  Градът и крепостта са допълнително укрепени в средата на 16 век от княз Мирча Чобанул. През следващите десетилетия градът е неколкократно разграбван от претенденти за влашкия трон и от османски войски, а след бунт през 1594 година е почти напълно разрушен от Синан паша.

В началото на 17 век градът постепенно се възстановява и при войводата Матей Басараб е една от двете столици на Влашко, наред с Търговище. През 1655 година е превзет за кратко от разбунтували се сеймени, а войводата Константин Шербан сам запалва града, за да не бъде превзет от съперниците му. Въпреки това с нарастването на османското влияние и на търговските връзки с Балканите, Букурещ, който се намира в южната част на Влашко, увеличава значението си и в края на 17 век вече е най-големят град в страната.

През 18 век, с утвърждаването на управлението на фанариотите, Букурещ става безспорна столица на Влашко. Градът на няколко пъти е завземан от хабсбургски (1716, 1737) и руски (1769, 1771, 1806, 1828) войски.
Столицата на Румъния е наричана Малкия Париж както заради известната прилика с френската столица (характерната архитектура в града от 19 век, протичащата река, Триумфалната арка), така и поради стремеж да се подчертае европейското в Букурещ.

В заключение - едно важно допълнение от Косьо. Цитирам: Konstantin Stamatov Може би, трябваше да споменеш, че законите на Владислав Дракула са написани на чист български, че столицата му се е казвала Търговище, че дядо му е назначен за воевода на Влахия от цар Иван Шишман и се е казвал Мирчо Стари, а прадядо му се е казвал Радул и т.н. и т.н

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАК АРХЕОЛОГЪТ КРАСИМИРА ЛУКА СПЕЧЕЛИ ПРОЕКТ НА ЮНЕСКО И СЕ ОКАЗА НЕУДОБНА

   Археологът Красира Лука е заръвшила  археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2000 г. е председател на Българско...