ДА ПОМНИМ! ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА ИЗВОЮВАТ СВОБОДАТА НИ

На този ден да припомним един факт, който историците ни в миналото "забравяха" заради политическата цензура върху историята ни, но защо и днес ги "забравят" - нямам обяснение.
Руско-турската война е решена при битката от опълченците на Шипка - 6 хиляди българи и доброволци от различни страни без оръжие и без военна подготовка. 

ТЕЗИ ОПЪЛЧЕНЦИ СПАСЯВАТ И РУСИЯ ОТ СРАМНАТА ЗАГУБА ВЪВ ВОЙНАТА, ЗА КОЕТО ИМА РУСКИ СВИДЕТЕЛСТВА, НЕ БЪЛГАРСКИ!
Руската войска по това време е била под Шипка и водела битки с другите по-малки крила на османската армия.
И не е имала особена надежда, че ще се справи с тези 40 000 османски войници, въоръжени и обучени по най-новите за онова време методи, със съдействието на британската кралица.
На 20 август генерал-майор Столетов открива действителния турски замисъл и изпраща на генерал-лейтенат Радецки тревожна телеграма:
„Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща срещу нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без преувеличение, ще се защитаваме до крайност, но подкрепления са крайно необходими".
Войската е водена също от добре обучен в Британия военен - Сюлейман Паша, чието истинско име според някои източници е Соломон Леви.
Генерал-лейтенант Радецки заявявя на военния кореспондент на френския вестник „L'Estafette“ А. М. Млоховски дьо Белина следното:
„Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното Българско опълчение, които, нямайки боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни".
Сюлейман паша в донесение до Главната квартира пише:
„Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение.“
Оценявайки бойните качества, проявени на 23 август от Българското опълчение, неговият командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до Началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки заявява: „Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек.“

Ето и свидетелства от военния кореспондент на английския вестник „Daily News“, Арчибалд Форбс пред руския дипломат граф Николай Игнатиев:
„Той е във възторг от нашите войници, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1000 жители и деца габровци разнасяли под град от куршуми вода на нашите войски и даже на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с пълна самопожертвователност".
Да не забравяме: Опълченците на Шипка са истинските герои на тази война!
Поклон пред техния силен дух - 6 хиляди смели мъже без оръжия, с камъни и пръти, срещу 40 хиляди, добре обучени и въоръжени османлии. 

А какво се случва на 3 март, ще питате? 

С руско-турската война, която според историка проф. Пламен Цветков е по-правилно да се нарича войната от 1877-78 година, Русия се стреми да си осигури хинтерланда Цариград, денонсирайки по същество България. Сърбите пък искат да заграбят Нишко и Поморавието, които дотогава са били част от територията на българската екзархия. Румънците пък воюват за независимост, тъй като през този период те са били васални на Османската империя.
Несъмнено българското опълчение и четници се бият за свободата на своята родина, уточнява проф. Цветков. Целите на Русия, обаче, не са били освобождението на страната и това е обилно документирано. В договора от Сан Стефано се говори не за България, а за „балканска област” и това може да се прочете в архивите на руския окупиционен фонд. Македония можела да бъде включена в тази „балканска област” само ако България остане протекторат на Русия. Това също може да се прочете в архивите, както и това, че името на България там изобщо не фигурира!

То се появява едва в Берлинския договор, който налага международен контрол върху руската окупационна администрация, който ограничава времетраенето на руската окупация от две години на девет месеца, и който изрично задължава Русия след изтичането на 9-месечния период да изтегли всичките си войски от страната. Именно това е договорът, който дефакто полага основите на съвременната българска държава.

Смяната на османското върховенство с руско владичество, подпечатано с договора от Сан Стефано, е всичко останало, само не и освобождение, продължава проф. Цветков.