Слънцето е Дар от Бога.
Без него ние сме обречени!
Слънцето грее еднакво за всички, както Бог ни обича всички, без да ни разделя на млади, стари, добри, лоши, умни, глупави...
Само, ние - човеците, зазидали Божественото в сърцата си с бетонни стени, се делим, броим, корим, разделяме и заробваме ближните.
За да си доказваме, че сме диви зверове, а не деца на Бог.
Да си доказваме, че дори да сме тук като Ангели-стожери на Божия промисъл през земния ни път, можем да изберем и Злото в нас - и да станем слуги на сатаната....
"Един беден човек попитал Буда, “Защо съм толкова беден?”
Буда му отговорил, “Не си се научил да даваш.”
Тогава бедният човек казал, “Ами ако нямам нищо?”
Буда отговорил, “Ти имаш няколко неща:
Лице, което може да дава усмивка;
Уста, с която можеш да благодариш или утешаваш другите;
Сърце, което да отвориш към хората;
Очи, с които да гледаш през призмата на добротата;
Тяло, което да използваш, за да помагаш.”
Коментари
Публикуване на коментар