ЗА КУБРАТ, КУХИТЕ ЛЕЙКИ И МЪЖЕСТВОТО

Дали ще победят Кубрат и Тервел Пулеви, или ще паднат, всички българи сме заедно с тях и съпреживяваме всяка тяхна емоция на ринга.
Разбира се - има една категория човеци, които не са като нас. Те не се радват. Не съпреживяват. Не се вълнуват. Те критикуват. Всичко и всеки.
Не защото са съвършени. Не защото са постигнали световна слава и признание като Пулеви. Не защото някой е чувал името им. Не защото ще останат в славните страници на българския и световния спорт.
Не. Те са сиви кухи лейки и след тях остава само една торба тор. 
Кубрат победи Фюри, но пак една шепа хора леят помии по него. Не се играе така бокс, не се удрят така крошета, не, не и не....
Питате - какъв смисъл имат думите им? Никакъв! Но така се чувстват значими в сивия си незначим живот.

Помните ли преди няколко години коментарите след загубата на Кубрат от Кличко разбрах само, че всичките ни критикуващи мъже са тесни специалисти по бокс и само с компетентно бърборене могат да съборят украинската машина, която със сигурност повече ще издържи на шамарите, отколкото на тези философски размисли....
Скъпи мъже, пожелавам ви някой ден да отлепите задници от клавиатурата и да пуснете за минутка дистанционното, за да постигнете 1 от 1000-та процента мъжество на Кубрат.
За бой с Кличко няма да говорим - и шамар от пионерче е нездравословен за вас :))