неделя, 27 юли 2014 г.

НОВО НАЧАЛО ЗА ЖЕНСКОТО НАЧАЛО

Според духовните учения ни предстои ново завръщане на женското начало - отстъпване от Егото, което 2-хилядолетия господства над света чрез каноните в религиите, отдаващи водеща роля на Мъжа и поставящи Женското начало, Природата и Земята в подчинителност,с цел пълна изява на мъжкото Его и произтичащите от него възходи и разрухи. 
Днес живеем в материален свят, плод на тази хилядолетна изява на мъжкото начало. 
Природата, Богинята Майка, е експлоатирана до краен предел и всичко в нас вече крещи - пазете въздуха, пазете водата, пазете храната, пазете Децата!
Всичко в днешния ни свят, достигнал уж невиждано материално и техническо развитие, показва, че сме платили свръхвисока цена - замърсеният въздух ни разболява, водата - също, храната ни е отровна, Децата - все по-болни. 
Защо се стигна до тук? 

Религиите от хилядолетия се занимават с понятието Женско начало, а учените не спират да изследват ключовете към това понятие. Известният руски синолог Евгениий Торчинов също изсведва тази идея въз основа на трансперсоналните изследвания на американския учен с чешки произход Станислав Гроф.

Гроф прави интересен паралел между основните принципи в религиите и четирите етапа от процеса на раждане. Всички те имат отношение към връзката на зародиша с майката и начина, по който тази връзка бива прекъсната. Нарича ги базови перинатални матрици (БПМ):
БПМ I, наречена още „амнионната вселена". Тя се формира по време на вътреутробното развитие. Това е етапът на първоначално единство с майката, преживяван като благодатно състояние, изпитване на космическо единство, океански тип екстаз и пр.
БПМ II, наречена още „поглъщане от космоса и безизходност". Тя се формира в периода на първите контракции в затворената система на утробата. „Тук се нарушава първоначалната хармония и равновесие на феталното съществуване" (3, с. 33). Основно е преживяването на антагонизъм с майката. Символните образи, които съпътстват това преживяване, са свързани с изпитването на физическо и психическо страдание, чувството на безизходица и пр.
БПМ III, наречена „броденето между смъртта и прераждането". Това е периодът на преминаване през родовия канал. Тук е налице интензивност на страданията до космически размери, „вулканичен" тип екстаз, преживяването на смърт и възкресение.
БПМ IV, наречена още „преживяване на смъртта и прераждането. Съответства на отделянето от майката и формирането на нов тип отношения. Основни тук са усещанията за разширяване, светлина, изкупление и второ раждане, приятни усещания, съпътствани от кризисни преживявания.
Въз тази основа Торчинов обобщава „За религиозните преживявания, свързани с перинаталните матрици, е характерен архетипен символизъм..., подчертаване на намиращите се в динамична връзка образи на загубено блаженство, страдание, смърт, възкръсване-възраждане или възстановяване на изходното блажено състояние" (2, с. 43). Според него това виждане заляга в шаманските вярвания и религиозните системи на Близкия Изток и античността. Изводът е, че в основата на част от религиозния опит са видовете преживявания, основаващи се на връзката с майката. Има религии, наблягащи на единението, има и религии, базиращи се на процеса на разделение, и такива, които акцентират преди всичко на разделението. Религиите, базиращи се на идеята за разделението, показва най-вече мъжко усещане и по-точно усещането за изолираното его.
Древните, пък и  ние днес, свързваме Майката Природа, Земята Майка с женското начало, което дарява хармония и блаженство. В по-новите религии от последните 2-3 хиляди години човечеството обръща поглед към Духа, свързван с мъжкото изначалие и стремежът към Отеца, тоест Бащата. 
"Ранните християни наричали религия само собствените си разбирания, за да ги разграничат от не християнските вярвания, обединени под термина "езичество". Християнството е религия като път за възсъединяване и примиряване на човека с Бога - човека, отпаднал от Бога и застанал на пътя на греха. Това е специфична представа на юдео-християнските религии. Наричайки се религия, християнството се противопоставя на езичеството.
Така в религията, разбирана в този, несъмнено тесен смисъл, на преден план е изведено мъжкото начало. И не случайно в този тип същински религии жената има подчинено положение и не може да бъде свещенослужител. Природата тук е само обект, който трябва да бъде завладяван и използван, подобно на жената.
В езическите вярвания, от друга страна, преобладава женското начало. Там жената често има ръководна роля и обикновено е свещенослужителка. Природата е свещена.", пише в статията си "Женското начало в религиите" доц. д-р Антоанета Николова, преподавател във Философски факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски".
На базата на всичко това може да намерим ключа към случващото се с жените в хилядолетния път на историята. Новите религии отреждат водещо начало на духа-мъжа, а майката природа е подчинена да изпълни всички прищевки на трансформацията от материалното Его до израстването на Духа в днешния мъжки свят. 
В Християнството жената също има водеща роля, макар и подценена от каноните - Богородица и Мария Магдалена, двете жени, които нито за миг не предават Христос. Благодарение на тези изкуствено наложени канони, силата на жените е отнета и е превърната за цели две хилядолетия в роб на мъжкото Его. В древността историята ни показва един друг свят, в който Богинята Майка, Майката Природа и Майката Земя тържествуват в образите на  Нефертити, Клеопатра, Жената Котка-Бастет  и Атина Палада. Без да подчиняват мъжете, но с целия потенциал на Женската любов, сила и вдъхновение.
Богиня-майка е основно божество в много митологии и религии. Тя е покровителка на плодовитостта и плодородието, на жените майки и стопанки, но и на девиците, пазителка е на култа към Слънцето и живия огън, както и покровителка на животните и лова. В тракийската религия се счита, че Тя е изначалното божество, Тя е Всичкото, Космосът. Богинята самозачева  и ражда сина си - Богът, който е виждан като Слънце и Огън. По този начин се постига космическото равновесие, обяснен е природният цикъл и кръговратът на живота и смъртта.

Идеята за плодородието и за многообразието на света, обожествяването на жената, е от най-ранна епоха - още от неолита (VІ хилядолетие пр. Хр.). Тогава  се появява в голям брой култови статуетки и шества върху огромен географски ареал, който включва целия Европейски Югоизток и въобще района на Източното Средиземноморие.
Присъствието й по-късно, от края на бронзовата епоха (ХVІ - ХІІ в.пр.Хр.), когато вече за местното население се налага наименованието траки, е закономерно явление. Тя е господарка над всичко и всички - всеобемна и всемогъща сила, която определя ритъма на живота, цялата пъстроцветна мозайка на действителността, като покрива всички равнища и сфери на дейност, както в космоса, така и в обществото.

Това са фигури на Богинята Майка, открити при археологическите разкопки в Дуранкулак, датирани на 7 хилядолетия.

Атина Палада в  митологията е богиня на мъдростта и войната. Тя е една от главните фигури  и по своята значимост е равна на Зевс, а в периода на матриархата в митологията, даже го превъзхожда.

Баст (наречена по-късно Бастет) е богиня на радостта, празниците, танците, музиката, плодородието, покровителка на бременните жени в египетската митология. Също е въплъщавала животворната и лекуваща сила на слънцето, за разлика от Сехмет - символ на изпепеляващата му сила. Вярвало се, че лекува болните и помага на реколтата да узрее. Изобразявана е като жена с глава на котка или лъвица, с кошница в ръце. Понякога е изобразявана просто като котка. Дъщеря на бога на слънцето Ра.

Нефертити е царица на Древен Египет от XVIII-та династия (14 век пр.н.е.), съпруга на египетския фараон Аменхотеп IV (по-късно Ехнатон). В превод името ѝ означава „Идващата красота“ или „Красавицата, която идва от там“.

Клеопатра е египетска владетелка, живяла през I в. пр.н.е.. Тя е последната управлявала представителка на Птолемеите, династия произлизаща от Птолемей I Сотер, който е един от военачалниците на Александър Македонски. Неин баща е Птолемей XII Авлет, а майка ѝ вероятно е била негова наложница с възможен местен египетски произход. Името "Клеопатра"  означава "Бащина слава"; пълното ѝ име е Клеопатра Теа Филопатор и Филопатрис, което означава "Богинята Клеопатра, любимка на баща си, обичаща родината си".

Мистериите около Савската царица -Според Библията (Първа книга на царете; текстът до голяма степен се повтаря във Втора книга на летописите) неназованата царица на страната Шева чула за голямата мъдрост на Соломон, цар на Израел, и отишла при него с дарове от подправки, злато и скъпоценни камъни. Тя била силно впечатлена от мъдростта и богатството на Соломон и благословила неговия Бог. Соломон също ѝ отвърнал с подаръци и „всичко, което пожелала“, след което царицата се завърнала в страната си. Някои пасажи от Песен на песните понякога се интерпретират, като свидетелстващи за любовни отношения между Соломон и Савската царица.
Савската царица се появява като „Царица на Юга“ в Евангелие от Матей, а в Евангелие от Лука Исус Христосзаявява, че тя и ниневийците ще съдят евреите, отхвърлили учението му.


















Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАК АРХЕОЛОГЪТ КРАСИМИРА ЛУКА СПЕЧЕЛИ ПРОЕКТ НА ЮНЕСКО И СЕ ОКАЗА НЕУДОБНА

   Археологът Красира Лука е заръвшила  археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2000 г. е председател на Българско...