Във време, в което ни се налагат фалшиви ценности и разделение, зависимости и информационни манипулации, все по-често на национални празници ни се иска да бъдем свободни и независими. Всичко това, за което са давали живота си предците ни.
Особено такива като мен, които никак не се примиряват с примирителните ризи на съвремието. Заради огнената кръв на предците ми войводи, която мира не ми дава.
Когато бях в македонския курорт Струмица и споделих с мои познати там, че баба ми - на баща ми майка, бе с фамилия Беровска с войводско потекло от този високопланински град с минерални извори, реакцията им бе: "Ууууу, там хората са много диви" (тоест с боен дух).
Родът на моята баба е потомствен на Ильо Войвода и на Димитър Беровски, чието име носят. Друг приятел от Скопие пък ми каза: "Ама ти затова си толкова хубава, щото си от нашето Берово".
"Както нас българите, така и сърбите, дядо Ильо пленяваше със своя героичен вид, със своята откровеност и добродушие, придружени с твърда воля и характер. Въпреки обкръжаващата го в Сърбия криворазбрана цивилизация той опази своите народни нрави и обичаи. Както юначеството му, така и нравствеността му бяха неподражаеми. В това отношение той беше просто идеален и правеше чест на нашия народен живот. При това той обичаше да проповядва на българите в Сърбия патриотизъм и ненавист спрямо турците. А на празници и ваканции учеше българските ученици да стрелят, за която цел им купуваше пушки и ги водеше често на лов.
Преди 3 март се озовах във Варна, където организирахме наградите за партиотизъм и опазване на културно-историческото ни наследство. Бях поканена във Военно-морския музей, където бе открита изложбата "Оръжието на свободата". Сред експонатите бе и оръжието на моя прапрадядо - Ильо Войвода, с което е стрелял до смъртта си.
Особено такива като мен, които никак не се примиряват с примирителните ризи на съвремието. Заради огнената кръв на предците ми войводи, която мира не ми дава.
Когато бях в македонския курорт Струмица и споделих с мои познати там, че баба ми - на баща ми майка, бе с фамилия Беровска с войводско потекло от този високопланински град с минерални извори, реакцията им бе: "Ууууу, там хората са много диви" (тоест с боен дух).
Родът на моята баба е потомствен на Ильо Войвода и на Димитър Беровски, чието име носят. Друг приятел от Скопие пък ми каза: "Ама ти затова си толкова хубава, щото си от нашето Берово".
Ильо Войвода е роден през 1805 г. в Берово и умира на 93 години в Кюстендил. Единственият войвода, на когото османският султан отменя смъртната присъда с молба да не воява повече, защото плаши до смърт армията му.Дядото на Ильо - поп Георги (моминското име на баба ми, преди да стане Кирилова, е Попгеоргиева - Беровска), загива като предводител на чета в сражение с башибозук из засада от турците при село Пастух. До 20-годишна възраст живее в родното си село. След спречкване с турския главатар, който задирял сестрите му, Ильо заминава за Рилския манастир при свой роднина калугер, където е назначен за пандурин (пазач). През тези години (1830-1838) ходи с оръжие, гони турците и разбойническите шайки, среща се из Рила с хайдути, които намират подслон в манастира. Там се среща с Неофит Рилски и други просветни дейци. Участва във всички бунтове и войни до края на дните си - от Кримската война, влиза в Българската легия, бие се в Сръбско-турската война, Руско-турската война, битката за Кюстендил, на преклонна възраст над 80 г. се включва смело и в българо-сръбската война през 1885 г.
Поради участието на Ильо войвода във войната, сръбското правителство му отнема отпусната от княз Обренович пенсия.През 90-те години, когато започва активното четническо движение в Македония и Одринско, Ильо войвода поощрява четниците, минаващи през Кюстендил. Престарелият Ильо войвода дава ценни съвети при изграждането на четническия институт на ВМОРО. Необикновената храброст на Ильо войвода и подвизите му са възпети в множество народни песни и още приживе му създават легендарна слава.
Издъхва в Кюстендил през 1898 г. Погребението му, в което участва целия град, многобройни привърженици, почитатели и приятели, се извършва тържествено и с почести.В спомените си Петър Берковски пише за него:
"Както нас българите, така и сърбите, дядо Ильо пленяваше със своя героичен вид, със своята откровеност и добродушие, придружени с твърда воля и характер. Въпреки обкръжаващата го в Сърбия криворазбрана цивилизация той опази своите народни нрави и обичаи. Както юначеството му, така и нравствеността му бяха неподражаеми. В това отношение той беше просто идеален и правеше чест на нашия народен живот. При това той обичаше да проповядва на българите в Сърбия патриотизъм и ненавист спрямо турците. А на празници и ваканции учеше българските ученици да стрелят, за която цел им купуваше пушки и ги водеше често на лов.
Преди 3 март се озовах във Варна, където организирахме наградите за партиотизъм и опазване на културно-историческото ни наследство. Бях поканена във Военно-морския музей, където бе открита изложбата "Оръжието на свободата". Сред експонатите бе и оръжието на моя прапрадядо - Ильо Войвода, с което е стрелял до смъртта си.
Майката на баща ми е пряка наследница и на друг велик българин от Берово -
Димитър Попгеоргиев - Беровски, роден в Берово през 1840 г. в семейството на свещеник. Първоначално той учи в родното си село, след което баща му го праща в гръцкото училище в Солун. През 1858 година постъпва в духовната семинария в Одеса, но не я завършва. Тук се запознава с Георги Раковски и попада под негово идейно влияние.Паметник на прадядо ми Димитър Беровски е издигнат в центъра на Скопие (на снимката)
След Берлинския конгрес Димитър Попгеоргиев взема активно участие в подготовката и провеждането на Кресненско-Разложкото въстание от края на 1878 и началото на 1879 година.
На 8 октомври 1878 година той е определен за началник щаб на въстанието, като заема този пост до 29 октомври, когато е арестуван за кратко. От 19 ноември с.г. Попгеоргиев отново е войвода на чета от 50 доброволци и въстаници. В разгара на въстанието е била изпратена една делегация в Учредителното събрание в Търново, в която участвал и Попгеоргиев. Нейната задача била да изрази горещото желание на всички българи от Македония за обединение с България, но мисията завършила без успех.
Ето и информация от изложбата със снимки на АНДАРИ и Славян Стоянов.
ANDARI 2014 Варна,
"ОРЪЖИЕТО НА СВОБОДАТА" изложба във Военноморски музей-Варна за 3-ти март. Изложбата включва и дванадесет картини от фонда на Националния военноисторически музей.
Фотографии АНДАРИ, www.andaribg.com
Всички права запазени. All rights reserved.
Откриване на изложба, представяща лично оръжие на едни от най-изявените дейци на националноосвободителните борби в България и картини, които отразяват епизоди от Руско-турската освободителна война бе открита във Военноморския музей на 28 феаруари (Варна, бул. Приморски 2).
Поводът е Националния празник на Република България – 3 март, а експонатите са подбрани от фонда на Националния военноисторически музей, чийто филиал е Военноморския музей във Варна.
Сабя с инициалите на Христо Ботев, пушката на Христо войвода, останал в историята на хайдушкото движение от началото на ХІХ в. като един от най-известните народни закрилници, сабята на Велчо Атанасов – Джамджията, която ни напомня за Велчовата завера, байонетът на Васил Левски и тесакът на Захари Стоянов, оръжието на Ильо Войвода са сред най-ценните експонати, които варненци имат възможност да видят за първи път.
Официални гости на събитието бяха заместник областният управител на Варна Димитър Чутурков, заместник кметът на район «Вл. Варненчик» Сашо Димитров, капитан I ранг Ваньо Мусински – командир на Първи дивизон патрулни кораби, адмирал Христо Контров, колеги от Регионалния исторически музей и Държавния архив.
Сред гостите бяха и Патриция Кирилова - Председател на УС на Сдружение "Велика БолгАриа" наследничка на Ильо Войвода, а малкият Виктор, бе облечен в униформа на опълченец от Освободителната война.
През 1874 година под ръководството на Попгеоргиев селяните от Берово изгонват струмишкия гръцки владика Йеротей, за което той е хвърлен в затвора. След бягство от затвора Попгеоргиев се установява в Цариград и влиза във връзка със Стоян Чомаков, Авксентий Велешки и други активисти на Българската екзархия. Заплашен от арест от турската полиция той се прехвърля в Солун.
В Солун през 1875 година Попгеоргиев оглавява подготовката на т. нар. Разловско въстание, като създава революционно ядро около сдружението Българска зора.По време на Априлското въстание Попгеоргиев е ръководител на Разловската чета. Въстаническите й̀ действия срещу турската власт се водят с променлив успех. След разгрома на въстанието той продължава да води дружина. Дейността й̀ се активизира особено след обявяването на Руско-турската война през 1877 година, като по това време четата се състои от 30 доброволци от Разловското въстание.
След Берлинския конгрес Димитър Попгеоргиев взема активно участие в подготовката и провеждането на Кресненско-Разложкото въстание от края на 1878 и началото на 1879 година.
На 8 октомври 1878 година той е определен за началник щаб на въстанието, като заема този пост до 29 октомври, когато е арестуван за кратко. От 19 ноември с.г. Попгеоргиев отново е войвода на чета от 50 доброволци и въстаници. В разгара на въстанието е била изпратена една делегация в Учредителното събрание в Търново, в която участвал и Попгеоргиев. Нейната задача била да изрази горещото желание на всички българи от Македония за обединение с България, но мисията завършила без успех.
След потушаването на въстанието Попгеоргиев се установява в Кюстендил. Назначен е за окръжен полицейски пристав на града, а през първата половина на 1880 година за пристав в Цариброд. По-късно е околийски началник на град Радомир, а след това закупува чифлик в Кюстендилско и се занимава със земеделие.Димитър Попгеоргиев участва в Сръбско-българската война от 1885 година и е награден с орден „За храброст“. Умира на 19 декември 1907 година в Долна Гращица, където е погребан.
Боен български дух - без аналог!
Героите са живи! В сърцата ни!
Ето и информация от изложбата със снимки на АНДАРИ и Славян Стоянов.ANDARI 2014 Варна,
"ОРЪЖИЕТО НА СВОБОДАТА" изложба във Военноморски музей-Варна за 3-ти март. Изложбата включва и дванадесет картини от фонда на Националния военноисторически музей.
Фотографии АНДАРИ, www.andaribg.com
Всички права запазени. All rights reserved.
Откриване на изложба, представяща лично оръжие на едни от най-изявените дейци на националноосвободителните борби в България и картини, които отразяват епизоди от Руско-турската освободителна война бе открита във Военноморския музей на 28 феаруари (Варна, бул. Приморски 2).
Поводът е Националния празник на Република България – 3 март, а експонатите са подбрани от фонда на Националния военноисторически музей, чийто филиал е Военноморския музей във Варна.
Сабя с инициалите на Христо Ботев, пушката на Христо войвода, останал в историята на хайдушкото движение от началото на ХІХ в. като един от най-известните народни закрилници, сабята на Велчо Атанасов – Джамджията, която ни напомня за Велчовата завера, байонетът на Васил Левски и тесакът на Захари Стоянов, оръжието на Ильо Войвода са сред най-ценните експонати, които варненци имат възможност да видят за първи път.
Официални гости на събитието бяха заместник областният управител на Варна Димитър Чутурков, заместник кметът на район «Вл. Варненчик» Сашо Димитров, капитан I ранг Ваньо Мусински – командир на Първи дивизон патрулни кораби, адмирал Христо Контров, колеги от Регионалния исторически музей и Държавния архив.
Сред гостите бяха и Патриция Кирилова - Председател на УС на Сдружение "Велика БолгАриа" наследничка на Ильо Войвода, а малкият Виктор, бе облечен в униформа на опълченец от Освободителната война.
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване