четвъртък, 6 март 2014 г.

С ОГНЕНА КРЪВ НА ВОЙВОДА


Във време, в което ни се налагат фалшивите правила на ЕС във всяка наша стъпка, все по-често на национални празници ни се иска да търсим своята свобода и независмост. 
Както са я търсили предците ни. 
Особено такива като мен, които никак не се примиряват с примирителните ризи на Европа. Заради огнената воеводска кръв, която мира не ми дава. 
Скоро бях в македонския курорт Струмица и споделих с мои познати там, че баба ми е от Берово - този високопланински град с минерални извори е бил в пределите на България, след това го подаряват на Македония. 
Реакцията им бе: "Ууууу, там хората са много диви". (тоест с боен дух). 
Родът на моята баба е потомствен на Ильо Войвода.
Той е роден през 1805 г. в Берово и умира на 93 години в Кюстендил. 
Дядо му поп Георги загива като предводител на чета в сражение с башибозук из засада от турците при село Пастух. До 20-годишна възраст живее в родното си село. След спречкване с турския главатар, който задирял сестрите му, Ильо заминава за Рилския манастир при свой роднина калугер, където е назначен за пандурин (пазач). През тези години (1830-1838) ходи с оръжие, гони турците и разбойническите шайки, среща се из Рила с хайдути, които намират подслон в манастира. Там се среща с Неофит Рилски и други просветни дейци. Участва във всички бунтове и войни до края на дните си - от Кримската война, влиза в Българската легия, бие се в Сръбско-турската война, Руско-турската война, битката за Кюстендил, на преклонна възраст над 80 г. се включва смело и в българо-сръбската война през 1885 г.  
Поради участието на Ильо войвода във войната, сръбското правителство му отнема отпусната от княз Обренович пенсия.
През 90-те години, когато започва активното четническо движение в Македония и Одринско, Ильо войвода поощрява четниците, минаващи през Кюстендил. Престарелият Ильо войвода дава ценни съвети при изграждането на четническия институт на ВМОРО. Необикновената храброст на Ильо войвода и подвизите му са възпети в множество народни песни и още приживе му създават легендарна слава.
Издъхва в Кюстендил през 1898 г. Погребението му, в което участва целия град, многобройни привърженици, почитатели и приятели, се извършва тържествено и с почести.
В спомените си Петър Берковски пише за него:
Както нас българите, така и сърбите дядо Ильо пленяваше със своя героичен вид, със своята откровеност и добродушие, придружени с твърда воля и характер. Въпреки обкръжаващата го в Сърбия криворазбрана цивилизация той опази своите народни нрави и обичаи. Както юначеството му, така и нравствеността му бяха неподражаеми. В това отношение той беше просто идеален и правеше чест на нашия народен живот. При това той обичаше да проповядва на българите в Сърбия патриотизъм и ненавист спрямо турците. А на празници и ваканции учеше българските ученици да стрелят, за която цел им купуваше пушки и ги водеше често на лов.

Преди 3 март се озовах във Варна, където организирахме наградите за партиотизъм и опазване на културно-историческото ни наследство. Бях поканена във Военно-морския музей, където бе открита изложбата "Оръжието на свободата". Сред експонатите бе и оръжието на моя пра пра дядо - Ильо Войвода, с което е стрелял до смъртта си. 
Боен български дух - без аналог 
После защо съм имала толкова бойна енергия...

Ето и информация от изложбата със снимки на АНДАРИ и Славян Стоянов.
ANDARI 2014 Варна, 
"ОРЪЖИЕТО НА СВОБОДАТА" изложба във Военноморски музей-Варна за 3-ти март. Изложбата включва и дванадесет картини от фонда на Националния военноисторически музей.
Фотографии АНДАРИ, www.andaribg.com
Всички права запазени. All rights reserved.

Откриване на изложба, представяща лично оръжие на едни от най-изявените дейци на националноосвободителните борби в България и картини, които отразяват епизоди от Руско-турската освободителна война бе открита във Военноморския музей на 28 феаруари (Варна, бул. Приморски 2). 
Поводът е Националния празник на Република България – 3 март, а експонатите са подбрани от фонда на Националния военноисторически музей, чийто филиал е Военноморския музей във Варна.
Сабя с инициалите на Христо Ботев, пушката на Христо войвода, останал в историята на хайдушкото движение от началото на ХІХ в. като един от най-известните народни закрилници, сабята на Велчо Атанасов – Джамджията, която ни напомня за Велчовата завера, байонетът на Васил Левски и тесакът на Захари Стоянов, оръжието на Ильо Войвода са сред най-ценните експонати, които варненци имат възможност да видят за първи път.

Официални гости на събитието бяха заместник областният управител на Варна Димитър Чутурков, заместник кметът на район «Вл. Варненчик» Сашо Димитров, капитан I ранг Ваньо Мусински – командир на Първи дивизон патрулни кораби, адмирал Христо Контров, колеги от Регионалния исторически музей и Държавния архив. 
Сред гостите бяха и Патриция Кирилова - Председател на УС на Сдружение "Велика БолгАриа" наследничка на Ильо войвода, а малкият Виктор, бе облечен в униформа на опълченец от Освободителната война.



1 коментар:

КАК АРХЕОЛОГЪТ КРАСИМИРА ЛУКА СПЕЧЕЛИ ПРОЕКТ НА ЮНЕСКО И СЕ ОКАЗА НЕУДОБНА

   Археологът Красира Лука е заръвшила  археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2000 г. е председател на Българско...