НАПИСАНАТА КНИГА Е КАТО РОДЕНО С ЛЮБОВ ДЕТЕ - И ВСЯКА ХУБАВА ДУМА ЗА ТОВА ДЕТЕ ПЪЛНИ СЪРЦЕТО
Рецензия от Светла Дамяновска,
председател на Литературен клуб "Христо Ботев" - гр. Мездра
Публикувана във в. Мездра 21 век, 2013
Един от най-често задаваните и недолюбван от литературните критици въпрос е: „Какво е искал да каже авторът?”. Точно това - какво е имал предвид пишещият, работейки върху своя текст, не е никак лесно да се определи, особено когато става дума за отвлечени, завоалирани в поетична мъгла идеи... В случая с книгата на Патриция Кирилова този въпрос не стои на дневен ред: авторката пределно ясно, пламенно, откровено и с болка споделя наблюденията и размислите си по тревожни проблеми от настоящето на България. Нейната задъхана проза, родена от възмущение, закономерен афект и богати изразни възможности, е намерила място не само в интернет пространството, участвайки в дебати по различни парливи теми от ежедневието ни, но стои добре и между кориците на класическото книжно тяло.
С последното изречение отговарям и на въпроса: „Как авторът постига четивността на текста си?”, на фона на изобилието от текстове, с които се срещаме. Несъмнено школовката, получена от работата във в-к „Нощен труд”, си личи. Харесва ми пестеливостта на текстовете, способността с малко изречения да се каже каквото има за казване и да се приключи темата преди да се е раздула и размила.
Ще се спра по-подробно на темите в „Да свалим маските”, разглеждайки последователно петте раздела на книгата:
І. Западна(ла) Европа и американската (анти)мечта.
Авторката поставя остро въпроса за връзката между произхода и културните натрупвания в различните нации - както и за липсата им, проявяваща се във вид на алкохолен туризъм по българското Черноморие. Вълнуват я темите за „цената на ценностите” - количеството пари, които могат да доведат да подмяната им (или не), връзката или липсата на връзка между материалното и духовното; за изместването на християнския светоглед, обезценяването му и опасната тенденция за щедро финансиране на помохамеданчването на български граждани от уязвимите етнически групи (ромите); за патриотизма и връзката му с достоверната информация за българските ни корени и най-старата ни (неакадемична) история; за комплексите ни от Запада и безсмислието им, защото според нея Западна Европа и САЩ не са пример за подражание, нито база за сравнение за нас.
ІІ. Нихилизмът и маските в политиката.
В него четем за българския дух и българите, живеещи (по стечение на историческите обстоятелства) извън границите на Родината; за приликите и разликите (и изгодата от тях) между древните и съвременните българи и начина на употреба на тези съпоставки; за значението на езика ни и уважението към него; за имиджа на страната ни - истинския и изкуствено постигнатия; за бедността - материална и духовна, и за ужасяващите й измерения; за политическите и икономически интереси, целенасочено работещи за необяснимия на пръв поглед хаос в държавата; за апетита (за пари и власт) и голямата вреда от него; за справедливостта и възмездието, постигащи недосегаемите във властта; за изкуството на публичния обществен дебат и допирните му точки с цирковото такова; за науката и образованието и колебанието има ли изобщо нужда от тях; за езика на омразата и неговото предназначение и употреба.
ІІІ. Да събудиш лъва или България 2013.
В този раздел се срещаме с размисли за неглижирането на националните интереси и резултата от това - закономерното надигане на помитащия народен гняв; за подмяната на историята и до какво води тя; за другото название на тази подмяна - национално предателство; за националната сигурност и въпроса: „Чия грижа е тя в края на краищата?”; за метода „да се гаси пожар с бензин” - нещо, което видяхме на практика по време на зимните протести; за начините за измерване на наглостта и примери за това как напълно законно се изсмуква финансово народа ни; за политическия разврат и проявите му.
ІV. За фалшивите герои и истинските българи.
В него авторката разсъждава за това дали битието наистина определя съзнанието или по-скоро не; за човещината и за това защо редките й проявления все повече ни удивляват; за простащината и за това, че тя не само триумфира, но се опитва и да задава „бон тона”; за тълкуването на абревиатурата VIP и големите заблуди около нея; за вредата от силикона... в мозъка; за опасностите произтичащи от... спазването на правилата.
V. След края на света.
Една доста вълнуващата дата през декември 2012 г. е провокирала много размисли за края на този (грозен, материален, несправедлив) свят... Патриция ни обръща внимание, че трябва да научим житейските си уроци преди да стане късно, че е крайно време да разберем кои сме и какви трябва да бъдем. И каква трябва да бъде цивилизацията ни. Да си зададем въпросите: „Имаме ли правото на свободен избор и ако - „да”, то какво правим с него?”, „Позорно дело ли е войната или героично и славно?”, „Полезно или вредно е за нас да бъдем човечни (човеци)?”, „Срамно ли е да правим добро?”. И най-важният, финален въпрос, без който няма път напред: „Хомо Сапиенс ли сме или само Хомо?”.
Теми тревожни, сложни и жизненоважни. Авторката се лута в лабиринта на реалните и духовните светове, заслонила с шепа трептящата светлинка на морала, ценностите и старата мъдрост. Патриция явно още не се е уморила да се изправя срещу цялата несправедливост на нашия страшен свят, за да търси истината и смисъла и когато ги намери - да има куража да ги сподели и с нас.
И не очаквайте от мен да отговоря на въпроса: „Какво е искала да каже авторката?”. Четете книгата й. Там всичко е казано - просто и ясно.
Светла Дамяновска,
председател на Литературен клуб "Христо Ботев" - гр. Мездра — вMezdra, Vratsa.
ГЕОРГИ ДРАГАНОВ, преподавател в Медицинския университет:
Здравей Патриция, Бих искал да ти благодаря за отправената покана, за прекрасното събитие и най-вече за миговете в четене и размисли върху твоята книга! В нея открих повече живот от цялата литература в областта на политиката и социалните науки, която съм прочел! Още веднъж: Поздравления!
ЩЕ ДОБАВЯ, ЧЕ НАПИСАНАТА КНИГА Е КАТО РОДЕНО С ЛЮБОВ ДЕТЕ - И ВСЯКА ХУБАВА ДУМА ЗА ТОВА ДЕТЕ ПЪЛНИ СЪРЦЕТО :))
"Здравей Патриция,
Бих искал да ти благодаря за отправената покана, за прекрасното събитие и най-вече за миговете в четене и размисли върху твоята книга! В нея открих повече живот от цялата литература в областта на политиката и социалните науки, която съм прочел!
Още веднъж: Поздравления!"
Един от най-често задаваните и недолюбван от литературните критици въпрос е: „Какво е искал да каже авторът?”. Точно това - какво е имал предвид пишещият, работейки върху своя текст, не е никак лесно да се определи, особено когато става дума за отвлечени, завоалирани в поетична мъгла идеи... В случая с книгата на Патриция Кирилова този въпрос не стои на дневен ред: авторката пределно ясно, пламенно, откровено и с болка споделя наблюденията и размислите си по тревожни проблеми от настоящето на България. Нейната задъхана проза, родена от възмущение, закономерен афект и богати изразни възможности, е намерила място не само в интернет пространството, участвайки в дебати по различни парливи теми от ежедневието ни, но стои добре и между кориците на класическото книжно тяло.
С последното изречение отговарям и на въпроса: „Как авторът постига четивността на текста си?”, на фона на изобилието от текстове, с които се срещаме. Несъмнено школовката, получена от работата във в-к „Нощен труд”, си личи. Харесва ми пестеливостта на текстовете, способността с малко изречения да се каже каквото има за казване и да се приключи темата преди да се е раздула и размила.
Ще се спра по-подробно на темите в „Да свалим маските”, разглеждайки последователно петте раздела на книгата:
І. Западна(ла) Европа и американската (анти)мечта.
Авторката поставя остро въпроса за връзката между произхода и културните натрупвания в различните нации - както и за липсата им, проявяваща се във вид на алкохолен туризъм по българското Черноморие. Вълнуват я темите за „цената на ценностите” - количеството пари, които могат да доведат да подмяната им (или не), връзката или липсата на връзка между материалното и духовното; за изместването на християнския светоглед, обезценяването му и опасната тенденция за щедро финансиране на помохамеданчването на български граждани от уязвимите етнически групи (ромите); за патриотизма и връзката му с достоверната информация за българските ни корени и най-старата ни (неакадемична) история; за комплексите ни от Запада и безсмислието им, защото според нея Западна Европа и САЩ не са пример за подражание, нито база за сравнение за нас.
ІІ. Нихилизмът и маските в политиката.
В него четем за българския дух и българите, живеещи (по стечение на историческите обстоятелства) извън границите на Родината; за приликите и разликите (и изгодата от тях) между древните и съвременните българи и начина на употреба на тези съпоставки; за значението на езика ни и уважението към него; за имиджа на страната ни - истинския и изкуствено постигнатия; за бедността - материална и духовна, и за ужасяващите й измерения; за политическите и икономически интереси, целенасочено работещи за необяснимия на пръв поглед хаос в държавата; за апетита (за пари и власт) и голямата вреда от него; за справедливостта и възмездието, постигащи недосегаемите във властта; за изкуството на публичния обществен дебат и допирните му точки с цирковото такова; за науката и образованието и колебанието има ли изобщо нужда от тях; за езика на омразата и неговото предназначение и употреба.
ІІІ. Да събудиш лъва или България 2013.
В този раздел се срещаме с размисли за неглижирането на националните интереси и резултата от това - закономерното надигане на помитащия народен гняв; за подмяната на историята и до какво води тя; за другото название на тази подмяна - национално предателство; за националната сигурност и въпроса: „Чия грижа е тя в края на краищата?”; за метода „да се гаси пожар с бензин” - нещо, което видяхме на практика по време на зимните протести; за начините за измерване на наглостта и примери за това как напълно законно се изсмуква финансово народа ни; за политическия разврат и проявите му.
ІV. За фалшивите герои и истинските българи.
В него авторката разсъждава за това дали битието наистина определя съзнанието или по-скоро не; за човещината и за това защо редките й проявления все повече ни удивляват; за простащината и за това, че тя не само триумфира, но се опитва и да задава „бон тона”; за тълкуването на абревиатурата VIP и големите заблуди около нея; за вредата от силикона... в мозъка; за опасностите произтичащи от... спазването на правилата.
V. След края на света.
Една доста вълнуващата дата през декември 2012 г. е провокирала много размисли за края на този (грозен, материален, несправедлив) свят... Патриция ни обръща внимание, че трябва да научим житейските си уроци преди да стане късно, че е крайно време да разберем кои сме и какви трябва да бъдем. И каква трябва да бъде цивилизацията ни. Да си зададем въпросите: „Имаме ли правото на свободен избор и ако - „да”, то какво правим с него?”, „Позорно дело ли е войната или героично и славно?”, „Полезно или вредно е за нас да бъдем човечни (човеци)?”, „Срамно ли е да правим добро?”. И най-важният, финален въпрос, без който няма път напред: „Хомо Сапиенс ли сме или само Хомо?”.
Теми тревожни, сложни и жизненоважни. Авторката се лута в лабиринта на реалните и духовните светове, заслонила с шепа трептящата светлинка на морала, ценностите и старата мъдрост. Патриция явно още не се е уморила да се изправя срещу цялата несправедливост на нашия страшен свят, за да търси истината и смисъла и когато ги намери - да има куража да ги сподели и с нас.
И не очаквайте от мен да отговоря на въпроса: „Какво е искала да каже авторката?”. Четете книгата й. Там всичко е казано - просто и ясно.
Светла Дамяновска,
председател на Литературен клуб "Христо Ботев" - гр. Мездра — вMezdra, Vratsa.
ГЕОРГИ ДРАГАНОВ, преподавател в Медицинския университет:
Здравей Патриция, Бих искал да ти благодаря за отправената покана, за прекрасното събитие и най-вече за миговете в четене и размисли върху твоята книга! В нея открих повече живот от цялата литература в областта на политиката и социалните науки, която съм прочел! Още веднъж: Поздравления!
ЩЕ ДОБАВЯ, ЧЕ НАПИСАНАТА КНИГА Е КАТО РОДЕНО С ЛЮБОВ ДЕТЕ - И ВСЯКА ХУБАВА ДУМА ЗА ТОВА ДЕТЕ ПЪЛНИ СЪРЦЕТО :))
"Здравей Патриция,
Бих искал да ти благодаря за отправената покана, за прекрасното събитие и най-вече за миговете в четене и размисли върху твоята книга! В нея открих повече живот от цялата литература в областта на политиката и социалните науки, която съм прочел!
Още веднъж: Поздравления!"
Коментари
Публикуване на коментар