ЗАЩО ДЪНОВ КАЗВА: Времената, които сега преживявате, са велики


ДУМИТЕ СА НАЙ-СИЛНОТО ОРЪЖИЕ. 
ДЪНОВ СЪС СЛОВОТО ДОСТИГА ДО ВСЯКА МИКРОКЛЕТКА В НАС. 
МНОГО ПЪТИ ПИСАХ НА ТАЗИ ТЕМА - НЕДОВОЛНИ ХОРА, МРЪНКАЩИ. ПОХАБЯВАТ ДАРА, НАРЕЧЕН ЖИВОТ. 
А КОЛКО ДРУГИ ЧАКАТ, ЗА ДА ИЗЖИВЕЯТ ВСИЧКО ТОВА, КОЕТО НИ Е ПОДАРЕНО. 
КАТО НЕ ВИ ХАРЕСВА, ДАЙТЕ ПЪТ НА ТЕЗИ, КОИТО ЩЕ ГО ОЦЕНЯТ!

Защо живеем във велики времена?
Защо не можем да оценим този подарък от съдбата?
Защото съзнанието сме затворили в тясна матрица, с квадратура капан за мишки, и не виждаме на милиметър извън стените на капана.
Това, което ни се случва в последните години и месеци, означава само едно - на прага сме на най-големия еволюционен скок в развитието на човечеството.
Маските паднаха. Хората видяха, че тези които говорят за права и демокрация, здраво държат юздите на икономическото робство и трупат милиарди с цената на тяхното верую: Печалба на всяка цена, без значение живота и здравето на милиардното човешко население. Напълно убедени, че са богове, а ние - техни роби.
Това, което предстои да променим, надявам се в близките месеци, е да превърнем досегашната нечовешка система в човешка.
Да отворим очи и съзнание, за да видим завещаната ни мисия от достолепния Мадараски конник - който е призован да убива злото.

„Сега идат важни времена за човечеството, когато хората не трябва да се обезсърчават. По-важни времена от сегашните никога не са наставали на Земята. Времената, които сега преживявате, са велики по своите идеи.
Много Същества от Невидимия свят биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на Земята, но не ги пускат – всички билети за представлението, което ще се даде на Земята, са вече продадени.
Много Ангели хлопат, искат да дойдат за това представление, което ще се разиграе, но няма повече места. Затова тия от хората, които са недоволни от своя живот, нека продадат билетите си на някой от споменатите Ангели, те да дойдат на Земята, а недоволните хора да отидат горе. Това, което ви говоря, е велика Истина.“ ЗАТОВА СЕ РОДИХ, (Петър Дънов-Неделни беседи, 1926-27)

Коментари