"За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни...
За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.” В. Левски
На 19 февруари 2013 г. българска делегация от патриоти, включително и моята скромна персона, почете годишнината от обесването на Васил Левски в Босилеград.
Съдбата на този град е героична и изпълнена с изпитания, затова и до днес българите там са по-големи патриоти от нас.
През април 1917 г. сръбският четнически войвода Коста Пекянец, заедно със своята чета, опожарява Босилеград и изгаря две живи деца. След Ньойския договор от 1919 г. Босилеград и останалите части на Западните покрайнини са предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци, преименувано през 1929 г. на Кралство Югославия.
По време на Втората световна война, по-точно във времевия промеждутък 1941-1944 г., община Босилеград е върната на България и се намира под българско управление. На 15 май 1941 г. е обявено официално за връщането в пределите на България на Беломорска Тракия, Вардарска Македония, Западните покрайнини и Поморавието. Със заповед Заповед 2618, Западните покрайнини и Поморавието са разлени на 4 околии – Босилеградска, Бабушнишка, Пиротска и Царибродска, които се присъединяват към Софийска област. [1] След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. е върната на Титова Югославия,в състава на Социалистическа Република Сърбия.
Това, което става в момента ни връща далеч в историята.
Днес народът ни отново казва: Аз съм бич Божий.
Това се е случвало десетки пъти в българската история - българите изчакват, дават шамар по едната буза, обръщат другата и този, който бие шамарите си казва: Я, колко са тъпи.
В този смисъл българинът в гените си носи това, което Христос е дал като духовно учение на другите народи.
Но както знаем и Христос губи самообладание при вида на търгашите в храма, и вместо да обърне буза, обръща сергиите им и ги прогонва.
Българинът ни не обича насилието, освен ако не го изкарат извън лъвското му благородство и търпение.
Както Тервел преди 13 века е спрял арабите и те са писали с ужас, как един българин е убивал между 100 и 120 техни воини.
Търпението на Крум с алчността и жестокостта на Никифор също можем да дадем за пример - и ритуалното пиене на вино от черепа на византиеца, решил да се гаври с българите.
През 13 век Калоян реже главите на кръстоносците и българите са първите, които спират кървавия поход на тази измет.
Турски глави са падали като круши и през петте века иго, за което има достатъчно документи. Не е тайна, че по тъмно турците не са минавали през наши села и градове от страх, да не си тръгнат без глави. Въпреки подкрепата на кралство Англия и католическа ЕВропа, турците са знаели, че с българите шега не бива.
В края на 19 век урокът от Шипка - 5 хиляди българи с дърва и камъни изтрепват 40 хилядна модерно въоръжена армия, а в Балканската война и първата световна целият свят вижда, че срещу българите няма сила, която да оцелее - това говори само едно.
Толкова силен народ може да преживее много, но враговете му няма как да оцелеят, ако той се надигне.
Затова, ако политиците ни бяха по-умни - щяха да мислят за тези последствия интелигентно. Защото ДНК не се променя.
Щом не се променило за последните 13 века, няма как да стане за последните 20 години...
Заради протестите започнаха догадки кои политици ще се опитат да яхат вълната на многохилядните походи в цялата страна. Засега обаче никой политик, независимо от коя боя, не посмя да излезе пред хората, а все се правят на умни в медиите...
Предлагам - който и да е днешен или бивш политик да се покаже пред хората на следващия протест. И да каже с чиста съвест - аз нямам вина за това, което се случва днес, дори опитах да спра наглия геноцид срещу българите.
Народът ще отсъди справедливо - ако си тръгне цял след това признание, значи може с гордост да каже: Аз съм бил честен в политиката!
На снимката - през 2005 година Културно-информационния център в Босилеград заедно с Общобългарски комитет и фондация "Васил Левски", Община Босилеград и редица други български организации, държавни институции и граждани издигнаха паметник на Левски в Босилеград.
Коментари
Публикуване на коментар