Минути преди пожара в Града на истината 1990 г.
Като деца ни водеха на цирк. В центъра на София. Най ни впечатляваха фокусниците - вадеха от ръкавите какви ли не чудеса. Но циркът изгоря преди четвърт век.
Днес вместо цирк - имаме парламент. Вместо фокусници - политици. Вместо чудеса - вадят от ръкавите си чудесии.
Политиката ни роди цяла армия от фокусници - Тато извади Луканов, Луканов - Петър Младенов. Младенов извади танковете, а танковете извадиха нов пожар - на Партийния дом. Пожарът ни донесе Филип Димитров. Той се оказа куц фокусник. След него още по-куц - Виденов. Но той извади машина на времето от годините на световните войни, когато Европа се е редяла на опашка с купони за хляб.
Купоните за хляб извадиха Костов. Костов извади Косьо Самоковеца. Косьо Самоковеца извади всички костовисти от цирка, а него го извадиха чак в Амстердам.
Дойде ред на царя. Той се оказа и цар на фокусите - от държава с независима енергетика с магическа пръчка ни остави без 4 блока в АЕЦ и рязко се отърва от дълговете си в европейските казина. Последва цяло Трио от фокусници - те надминаха всички предишни тройно...
Днес циркът не спира да ни изненадва - един вади Белене, друг - Буда, трети - воден пистолет на ДПС-конгрес, четвърти - Доган ще убива Бойко. Последните два фокуса изглеждат свързани, но това е друга тема.
Проблемът е, че още Тодор Колев предупреди в парламента - "Господа, циркът все пак е изкуство!"
Коментари
Публикуване на коментар