петък, 15 февруари 2013 г.

ПОЛИТИЦИТЕ НАВАКСВАТ ЗА ЕДИН МАНДАТ ДЕТСКИТЕ СИ МЕЧТИ - ПАРИ, ЖЕНИ И ДАЛАВЕРИ


Ще започна с един цитат от Атанас Буров, който преди век е казал това, което аз видях като журналист. И защо ли нищо не се е  променило???

‎"Ако на идващата на власт опозиция й се постави условие да декларира всичко, което има, и какви й са доходите, тя ще се стъписа. Тя ще се замисли. Защото и тя идва за власт, пари и жени, не за друго. И тя иска да граби. Грабежът е емблемата на българската държавна политика открай време.
Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка - а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест - който е ухапан веднаж от нея - умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт - срам и позор, но е така." 
                                                                                                                               Атанас Буров





Със стъпването на холивудската компания Ню Имидж у нас журналитската прави първите интервюта със световните звезди Жан Клод ван Дам, Уесли Снайпс, Лоренцо Ламас и много други. От 2005 г. тя е гост на най-престижния филмов фестивал в Кан, където прави интервюта с легенди като Морган Фрийман, Тарантино и др. 




.Със стъпването на холивудската компания Ню Имидж у нас журналитската прави първите интервюта със световните звезди Жан Клод ван Дам, Уесли Снайпс, Лоренцо Ламас и много други. От 2005 г. тя е гост на най-престижния филмов фестивал в Кан, където прави интервюта с легенди като Морган Фрийман, Тарантино и др. 



За в-к „Шоу” и Агенция „Блиц”!

Рубрика „Скандал с кумира”!

Интервю с журналистката и ПР - Патриция Кирилова!

За нея-поводът:
Журналистката и ПР Патриция Кирилова, която има зад гърба си 15-годишна кариера в най-горещия ежедневник у нас "Нощен Труд", издава дебютната си книга "Да свалим маските" в началото на март.
Патриция съпоставя днешните скандални теми в обществото с  15-годишния й опит на журналист в най-незаспиващия вестник в историята на журналистиката ни. 
След закриването на „Нощен Труд” тя за кратко се разделя с журналистиката, за да поеме съдружието в ПР-агенция „ВИП Комюникейшън”, която организира първите у нас луксозни яхтени, строителни и сватбени изложения. От септември 2011 г. Патриция е главен редактор и издател на първия вестник за величието на българския дух, без политика и негативни новини - „ВЕЛИКА БОЛГАРИА”.  От началото на юни 2012 г. Патриция е главен редактор и на първия вестник за малкия и средния бизнес "Позиция". 

Интервюто-въпроси:

-         Патриция, според теб "Свалянето на маските е доста болезнено изживяване, но без него няма как да продължим". За маските на кого/кои  по-точно  става дума в твоята книга?!
-         Професията на журналиста е много интересна, провокативна, но в същото време ни среща с хора с лъскава обвивка, под която се крие гнила същност, която на всяка цена те искат да скрият. Разбира се, не мога да обобщавам за 100 % от хората, но в голяма степен – поне според моя опит. И днес, при един непринуден поглед върху публичните ни личности, мога да твърдя, че те се привързват силно към маските си и преживяват огромна болка когато някой като мен започне да ги сваля. А пък аз, откакто пиша, съм убедена, че всеки в журналистиката е призван точно това да прави. Затова и до днес, като се появя някъде, настъпва паника какво ли ще напиша за тези с маските. Гузен негонен бяга, както са казали мъдреците. В моята книга  свалям не само маски на определени хора, но и развенчавам натрупани с годините митове, които съвсем недвусмислено са развенчани от реалността. Една от най-четените статии в моя блог, който е в основата на тази книга,  е за голямата лъжа, с която ни промиват мозъците от десетилетия – за предимствата на „цивилизована” Европа пред нашия „нецивилизован” Балкански свят. С доста шокиращи снимки, които направих в центъра на Слънчев бряг с голите западноевропейки, пияни от чаша бира – честно казано, българи в такова състояние не съм виждала никъде в чужбина. Содом и Гомор в пълния им разцвет и то на наша територия, където не важат железните правила на Западна Европа, създадени точно, за да не се стига до такива сцени и в държавите на запад от Драгоман. Тези хора никога не са били цивилизовани за разлика от нас, и това ясно се вижда в летните ни курорти от десетилетия. И това е една от маските, която с огромно удоволствие свалям и се надявам, че тези кампании против България, които се правят периодично в Англия, Франция и Германия, ще намерят достоен отговор в моята книга.


- Според теб, ще има ли някой, който може се почувства засегнат от разкритията ти, защото човек си слага маска не за да я сваля, а за да се прикрива докрай?
- Да, винаги има. Постоянно срещам хора, които коментират това, което пиша и започват да гадаят с каква цел съм толкова директна и остра. Преди време един мой приятел беше на обяд с разни депутати и те коментирали пред него, че на мен ми плащат еди кои си, за да пиша по този начин. Оцветените с други цветове депутати пък казват, че онези  ми плащат, за да критикувам тях. А всъщност, ако не бяха толкова безмозъчни тези депутати, щяха да си дадат сметка, че хора, които не се продават, могат да си позволят лукса да критикуват всеки. А това наистина е лукс.

- Още първите заглавия на написаното от теб в култовия вече в-к „Нощен труд” от 1996 г. и днес звучат познато, като интервюто с покойния Вили Цанков: "Властта не може да се пребори с метастазите на престъпността". С какво споделеното от великия театрал е актуално и в днешно време?
- В книгата ми правя точно такива съпоставки – как днес с нищо не се различава от средата на 90-те, само героите видимо са различни. Ситуациите – не. Последствията също остават за наша сметка. Стрелбата по Баретата пред Съдебната палата – по какво се различава от стрелбите преди 10 или 15 години? Дано да видим този път поръчител, изпълнител? Това може вече да е различното и аз няма да изневеря на обективността и ще поздравя всеки, който е съдействал за една такава крачка в посока изваждане на истината на светло.

-         Пред теб пророкува  и „писателя на мафията”, покойният вече Христо Калчев: „Голямата улична война предстои!“, какви бяха неговите прогнози тогава и сбъднаха ли се те до днес?!
-         Да, с него много често сме говорили. Уникален човек беше. Отново в средата на 90-те правихме това интервю. И наистина – най-големите убийства се случиха, бе убит дори бивш премиер. И това не е точно улична война – много по-сериозни събития се случиха през това време. Уличната война днес виждаме в забитите секири в автомобили в цялата страна, запалени коли, обрани банки и банкомати и т.н. Това дори не е улична война, а по-скоро сигнал за спиране на парите в престъпния свят, който стига до крайни действия, за да не умре от глад. На фона на този екшън поръчковите убийства дават сериозен сигнал за дълбоки корени на престъпни интереси, режат се само стръкчетата на повърхността, но корените разперват все повече разклоненията си.

- Друго интервю от същото време е това на Пламен Тимев-Ганди: "Убийствата  ги правят политиците, а не групировките!". Явно той има предвид факта, че политиците не криеха обвързването си със застрахователните структури, даже ги подкрепяха. Кои политици визира той и смяташ ли, че казаното от него тогава важи и за днешните политици?!
- Самият факт, че беше убит бивш премиер с такива позиции като Луканов – това не е друго, освен политическо убийство, с цел политически интереси, но както винаги обвързани с икономически. През годините, в които отразявах и политически, и криминални събития, нямаше как да не видя каква топла връзка има между тях. Не е тайна, че името ми предизвиква интерес в различни кръгове на обществото и до днес разни хора се опитват да търсят връзка с мен, срещи, и по време на тези разговори, докато ме убеждават в правотата си, лъсва цялата лъжа и задкулисие. Научих се през тези години да виждам идиотията на цялата словестна манипулация, която едни и същи хора упражняват върху нас. За мен важното е, че аз се научих да не бъда съдия за грешките на публичните личности, само да анализирам конкретни ситуации, които са принципни и дават сигнал за различни следващи събития. Това е най-ценното от моя опит. За това, през цялото време на журналистическото ми творчество имах информация, но една малка част от нея стигаше до хората. В крайна сметка има факти и събития, които дори е жестоко да стигат до съзнанието на читателите. Това не им носи нищо, само ги натоварва излишно. И без това всеки си има своите грижи, не е нужно да се натоварва и с чуждите.   

- Групировките с трибуквени наименования всяват страх и до днес, защото тези които останаха от тях и все още са живи, още върлуват в „подземния свят”!... С кои босове или техни подопечни  си имала преки впечатления и какви?!
- Според мен групировките от бивши спортисти бяха създадени от една държавна структура в началото на 90-те, която ги употреби по най-жестокия начин. Тази структура, безкрайно манипулативна и алчна, е в основата и на поръчковите и неразкрити убийства на тези хора. На тази тема също пиша в книгата си. Познавам почти всички лидери на такива групировки, повечето от тях вече не са живи, но престъпността остана и дори се разви още повече. Тази комунистическа структура и до днес се намесва в политиката, престъпния свят, икономиката – тя няма принципи, няма цвят, няма друга насоченост, освен лакомията и жаждата за още. Макар вече на пределна възраст, тези хора на спират да манипулират ежедневието ни. България ще стъпи на крака едва когато те вече нямат сили да се намесват във всички важни сфери на обществото ни. 

- Разкажи повече подробности от личното ти интервю със застреляния бос на „ВАИ Холдинг” - Георги Илиев, в последствие той е искал да направиш промени, които са обезмислили публикуването му? Сега, вече можеш спокойно да го направиш предполагам?..
- За първи път го видях на наградите Мъж на годината, където той беше гост, в средата на 90-те, след убийството на брат му. До него винаги беше Чавдар Писарски. Първият ми въпрос към Георги беше: „Какво ще направиш, ако станеш мъж на годината и ти връчат този меч?”,  а той с широка усмивка отговори: „Ще режа глави”. Не е тайна, че по това време – управлението на Жан Виденов,  групировките управляваха България и се чувстваха недосегаеми. Същите структури, за които говоря, направиха първи етап от създаването на едно ново общество - на бедни провинциални момчета, смели и все още без опит, раздадоха пари, развратиха ги до определена степен, за да са лесни за манипулация и ги вкараха в играта. За да си цапат други ръцете. Това беше първата ми среща. Следващата направихме с Чавдар Писарски, който по това време не се отделяше от него и започнахме преговори за голямо интервю. Всичко беше ок, но след един месец редакции, промени, корекции на въпроси, сред които бяха и тези  за книгите на Христо Калчев, Жоро каза, че не е в негова полза това интервю да излиза.  И то не излезе.  

- Опита ли се тогава да му задаваш въпроси за личния му живот, спрягаха много красиви жени за негови любовници, за които непрекъснато се носеха слухове в публичното пространство, посмя ли да го предизвикаш и тази посока?
- Тогава за неговия личен живот не се знаеше нищо. Книгите на Христо Калчев бяха някакъв ориентир за тези момчета и във връзка с тази книга бяха повечето въпроси. Години след това се заговори за популярни жени, които си приписваха връзка с него, но той всъщност имаше съпруга и тези наши звезди все пропускаха този факт. И до днес пеят за него, но това е нормално – явно в очите им е бил идеален мъж. Аз никога не бих обърнала внимание на мъж с охрана. Като е такъв пич, да се пази сам, защо разчита на яки момчета? Това разбира се е в границата на майтапа, всички знаем, че щом се налага ползването на охрана, значи този човек е в състояние на война с другите. Но реалността показа, че никой от тези босове не успя да се спаси, независимо от броя на гардовете.

- Друга „подземна звезда”, близък до Георги Илиев тогава, е бил Христофорос АманатидисТаки. Той сам се е запознал с теб и те е помолил да не пишеш за него и охраната му, както и факта, че е бил в заведението заедно с манекенката Боряна Шехтова. Хубав мъж ли е той по твои наблюдения, щом такива манекенки като Диляна Попова и Шехтова са били  с него, предполагам парите са само един от факторите?
- Този въпрос би трябвало към жените около него да бъде отправен. Аз за себе си знам, че  мъже с охрана винаги са ме отблъсквали. По мои наблюдения обаче колкото повече легенди има около един мъж, толкова повече расте интересът на жените около него. Но тъй като аз владея тази манипулация – създаването на легенди с цел интерес, трудно бих се подхлъзнала в такъв сюжет. За жени, които не владеят тайната на ПР-а и медийното въздействие е съвсем допустимо да се впечатляват от популярните мъже, още повече, ако имат и охрана. Практиката показва обаче, че тези мъже много добре могат да преценят коя жена е с тях заради славата и парите им, и коя е с тях заради чувствата и емоциите.  Мъжете в това отношение не се лъжат, както ние – жените.
Работата ми на журналист е налагала все пак да се срещам с хора, следвани от цяла армия гардове, но условието ми винаги е било да бъдат без охрани, за да не ме е срам да се показвам с тях. Предполагам, че на друга като мен не са попадали, защото повечето жени биха били горди да са в компанията на мъж с десет яки мъжаги около него. Но аз съм възпитана по съвсем друг начин. Парадирането и парвенющината са  присъщи за хора от бедни и необразовани семейства. И точно жени от такива семейства най-често са в обкръжението на мъжете с охрани и вирят носа си, все едно от тях зависи курса на долара. Много често тези амбициозни провинциалистки не изкарват повече от ден-два в обкръжението на този мъж. След това той я сменя със следващата селянка, сияеща, че е на масата на еди кой си. Но когато такъв мъж задържи до себе си жена повече от ден-два, тогава той наистина е вложил емоции и не е с нея само за забавление. И по тази тема пиша доста подробно в моята книга.

-         Прочетох също, че един от най-близките приятели на Христофорос Аманатидис – Таки е телевизионния шоумен и продуцент Слави Трифонов. Ти знаеш ли нещо повече за тази тяхна дружба отпреди и на каква основа е била подхранвана тя?!
-         Винаги изпадам в шах когато някой каже – ама еди кой си е приятел с еди кой си, значи тук нещо не е наред?!? В България, където сме един град хора, някой да се познава с някого, е нещо съвсем нормално. Аз даже се учудвам, ако някой не се познава със Слави или с мъжете, свързвани с какви ли не легендарни или реални истории. Особено човек, който работи в медия – това би било липса на професионализъм. Слави не е държавен служител, за да подбира контактите си. Напротив – той всяка вечер застава пред няколко милиона зрители и прави коментари на най-горещите теми от деня. И да не познава възлови фигури от българската действителност? Не виждам логика в това....


-         Имала ли си допир със Слави Трифонов, още докато той ходеше на „Синьото кафе”, в началото на 90-те години и ти беше там, предполагам се познавате лично? Но имало ли е случай, когато ти се е правил на интересен или се е надувал безпричинно, когато е имало повод да пишете и за него нещо по-пикантно или неудобно за него?
-         Слави не е надут, освен ако не е в екшън около участие или предаване. Проблемът е в мен – аз винаги се надувам. Той при всяка среща ми е правил комплименти, държал се джентълменски. Дори ме е срам понякога от моето надуване, но се надявам да ми е простил този женски недостатък. 

- Чрез твоето познанство с Добрин Векилов - Дони, в-к „Нощен труд” е публикувал едно от най-важните и за жалост забравени послания на Дони, движението "Не на страха!", което събуди преди 17 години заспалото общество. Защо никой не се осмеляваше тогава да го направи, ако беше сега - всички щяха да се надпреварват?
- Защото по времето на Виденов групировките бяха в разцвета си. Всички ги беше страх да кажат и една дума в упрек към постоянните застрахователни уж, но всъщност рекетьорски изблици на двете групировки. По това време бях свидетел на стоене цял ден в един фризьорски салон в кв. Изток, където живеех. Салонът се бе застраховал при ВИС, а районът бил към СИК. И настанаха едни скандали, влизат разни момчета, нареждат на момичетата в салона как трябва да им платят на тях и така всеки ден. Бухалките бяха символ на смелост и респект. И интелигентни хора като Дони не издържаха. Той имаше сериозни заплахи по това време, на мен също ми звъняха с доста цветен репертоар на редакционния телефон, но пък аз страх нямам и те едва ли са очаквали, че някой толкова своеволно ще пусне думите на Дони. След публикацията в Нощен Труд се отпушиха и другите медии. Но наистина ги беше страх и то на ниво главни редактори. А в крайна сметка един журналист няма право на страх когато трябва да се защити обществен интерес.

-         Доколкото съм чувала, знам че този призив на Дони е бил провокиран и от негово лично съприкосновение с мутри, които са го унижавали при едно негово участие в провинцията! Знаеш ли повече подробности за случая?
-         По това време всички хора от шоубизнеса бяха подлагани на унижения. Дони тогава намери интелектуалци, които го подкрепиха и това даде резултат на призива му. Но в случая групировките не бяха виновни, а държавната политика – след смяната на Виденов се сложи край на това безумие.

- Заради увлеченията си по астрологията ти записваш и курсове при покойния вече астролог Иван Станчев. Безспорен беше таланта му в областта на астрологията, лично  с какво запомни този човек?
- Иван беше прекрасен човек, от него научих много и днес методите му за четене на астрологичната карта ми помагат при решаването на различни проблеми и преодоляване на трудности. Малцина си дават сметка, че Иван Станчев е създал един от уникалните за света методи за анализ на хороскопа. Не случайно при него идваха хора от всички обществени кръгове, популярни личности. Вдовиците на подземните босове също са се допитвали до него и са знаели какво ще се случи със съпрузите им. Но по различни причини не успяха да ги опазят. Той беше човекът, който при раздялата на Венета Райкова с мъжа й  беше категоричен, че те отново ще бъдат заедно, както и стана. А тя тогава наистина не вярваше, че това ще стане. Днес съпругата му Оксана показва същия талант, прави хороскопи по неговия уникален метод и продължава опита му. 


- Дълго време беше репортер с ресор “Община” и контактите ти с политици бяха ежедневие. Успяха да те свържат във „връзка” със Стефан Софиянски, като негова любовница.  С какво „заслужи” тази квалификация тогава?!
- Напротив, много други колежки бяха в тази графа, а аз бях единствената, която заплаших, че ще публикувам разговорите ни, ако продължи скъсяването на дистанцията и променянето на темите в служебните ни разговори. Както знаеш по това време имах почти семейна връзка с мъж, който сега е депутат и той също бе свидетел на моя гняв. Много горделив човек съм и не допускам някой да нарушава личните ми желания и интереси. Готова съм на много крайни действия и това всеки, който ме познава, го знае. Не ми пука кой какъв е, аз ценя себе си и не веднъж съм раздавала шамари на разни самозабравили се типове. Много от мъжете, които по някакъв повод са се сдобили с власт и то мандатно, гледат за този мандат на наваксат всичко, което им е липсвало, докато са били мишоци  - пари, жени, далавери. До момента, в който попаднат на мен.  Но тъй като точно тези типове имат мазохизъм в изобилие - се опитват точно с мен да се правят на големи мъже и колкото по-жестоко се държа с тях, толкова повече ми се възхищават. И до днес в общината като ме видят, ми припомнят разни смешни случки от нашите семинари. Тогава охраната на политиците ме пазеше от самите тях. Може би друг такъв случай не е имало и това се разказва като виц и до днес. Освен това аз имам отработен метод, който сваля на земята всеки от политическите кръгове, който набере смелост да се прави на мъж - репликата ми: Не си достатъчно млад, красив и умен!, е повече от  шокираща за тях....


-         Оказва, се че хората стават по-ценни и интересни, вече когато вече не са между живите - за съжаление... Кои други популярни имена от тях още са отразени в твоята книга "Да свалим маските" и с какво те ще бъдат интересни и ценни най-вече на днешните читатели?
-         По четенията в моя блог установих, че хората вече нямат интерес към теми, които навремето имаха рейтинг – популярни имена и историите около тях. Сега се вълнуват от това, което е тема и на вестника, който направих – за българския дух, опазването на културно-историческото ни наследство. Затова и най-четената тема е за голямата европейска лъжа, че ние трябва да вземем пример от народите на запад от нас. Реалността ясно ни показва, че могат да се учат на дух и човещина от нас. И това сме показвали в цялата ни българска история, народ с хилядолетна героична сила. Това са най-четените теми в моя блог и това ще е заложено в книгата. Разбира се има много забавни нюанси, свързани с популярни личности, които са известни с това, че са известни. Въобще за ценностната ни система, която е подложена на доста изпитания. Българинът не е склонен да деградира както хората на Запад, но пък иска все повече да научава за това с какво сме по-добри от другите. И аз това ще предложа на читателите. 
Едно интервю на Светлана Терзиева - Сесил


И ще завърша пак с цитат на Буров - както и аз, е видял тогава с очите си що за  боклук има в политиката ни: 

‎"Политиката има свои закони. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици. Тя иска сурови мъже, с тежки юмруци.. В политиката важна е маскировката, а не същността. Кой ти ебава днес същността. Света го движат не политиците, а парите. Политиците са били само щурманите на параходите. Параход без платна, без вятър, без пара, без бензин не върви. Това са парите.  
Всеки министър влиза в зъбите на властта. Зъбното колело на рушвета го захапва. А като го захапе веднаж, пущане няма. Трябва да сечеш с топора или да блъскаш в зъбите, докато падне. Връщане назад няма. Обратни рефлекси за отказ от властта - не съществуват. " - Атанас Буров



Няма коментари:

Публикуване на коментар

ЗАЩО ЦЕНИТЕ НА ИМОТИТЕ В СОФИЯ ЩЕ РАСТАТ?

Не е нужно да си експерт, за да знаеш, че цените само ще се вдигат. Не само заради вътрешната миграция към София, но и заради наплива на чу...